Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публичното заседание,
проведено на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
И. ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията Иванова гр.
дело № 450 по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 164 от 24.10.2019 г.,
постановено по гр. д. № 462/2018 г. на Елинпелинския районен съд, е обявен за
относително недействителен спрямо държавата на основание чл. 216, ал. 1, т. 4
от ДОПК, договор за продажба, извършен с нотариален акт № 125, т. ІІІ, рег. №
4115, дело № 442 от 29.06.2015 г. на нотариус Любомир Х. с рег. № 521, с който
„Д.К.” ЕООД продава на „И.” ООД недвижими имоти, а именно: Нива с площ 46,664
дка, находяща се в землището на с. М., м. „Доло”, съставляваща имот № 001020 по
плана за земеразделяне, образуван от имоти № 001001, № 001013, № 001014, №
001015 и № 001016; Нива с площ 13,862 дка, находяща се в землището на с. М., м.
„Червиляк”, съставляваща имот № 101002 по плана за земеразделяне. Всеки от ответниците
е осъден заплати в полза на Елинпелински РС сумата 30,33 лв. държавна такса,
както и на ищеца Н.а.з.п. сумата 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението са подадени въззивни
жалби от всеки от ответниците „И.” ООД и „Д.К.” ЕООД. В жалбите са изложени
идентични възражения срещу извода на районния съд за наличие у длъжника на
намерение за увреждане на публичния взискател. Жалбоподателите възразяват, че
изводът на съда за доказаност на намерението на длъжника за увреждане на
публичния взискател е немотивиран и необоснован от събраните по делото
даказателства, като ищецът не е доказал нито пряко, нито косвено наличието на
такова намерение. Изложени са и оплаквания срещу извода на съда за
неоснователност на направеното от ответниците възражение, че процесните имоти
са били ипотекирани в полза на „ОББ” АД и с плащанията са погасени вземанията
към банката. В тази връзка се навежда довод, че доколкото процесните имоти са
били ипотекирани от собственика „Д.К.” ЕООД в полза на „ОББ” АД, и купувачът по
процесната сделка „И.” ООД е заплатил цената на продадените имоти на банката,
то последният е придобил имотите в замяна на дълга на продавача към ипотекарния
кредитор, което изключва увреждане на публичния взискател. Сочи се, че след
като имотите са били ипотекирани за обезпечаване на кредити в полза на „ОББ”
АД, не е било възможно да бъдат използвани за погасяване на задълженията на
длъжника към НАП, тъй като банката се явява привилигерован кредитор. Излага се
и възражение срещу извода на съда, направен в отговор на възражението на
ответниците за бездействие на НАП по изпълнител ното дело, че изцяло в преценка
на кредитора е какви действия да предприеме по събиране на вземането си. Твърди
се в тази връзка, че се касае за бездействие и непредприемане от кредитора на
никакви действия, което по същество е увредило публичните интереси, тъй като
цели три години НАП е бездействала относно процесните недвижими имоти и не е
наложила своевременно възбрана върху тях. Ответниците настояват обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се
отхвърли предявения иск.
Ответникът по въззивните жалби
оспорва същите и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Излага подробни аргументи срещу направените в жалбите
възражения
За да се произнесе, въззивният съд
взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 462/2018
г. на Елинпелински районен съд е образувано по предявен от „Н.а.з.п.” срещу „Д.К.”
ЕООД и „И.” ООД иск за обявяване за недействителен спрямо държавата на договор
за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 125, т. ІІІ, рег. № 4115, дело
№ 442 от 29.06.2015 г. на нотариус Любомир Х. *** действие РС-Елин Пелин, с
който „Д.К.” ЕООД е продал на „И.” ООД недвижими
имоти, находящи се в землището на с. М., обл. Софийска, а именно: нива с площ
46.664 дка в м. „Доло”, съставляваща имот № 001020, и нива с площ 13.862 дка в
м. „Червиляк”, съставляваща имот № 101002 по КВС.
В исковата молба ищецът твърди, че
срещу ответника „Д.К.” ЕООД е било образувано ревизионно производство,
приключило с ревизионен акт № **********/18.11.2011 г., връчен на ответника на
25.11.2011 г., с който са установени задължения в размер на 62 898.66 лв.
главница и 13 236.85 лихва. Посочените публични задължения не били
погасени от ответника. Срещу него било образувано изпълнително дело № 22120005998/2012
г., по което бил наложен запор върху банкови сметки на дружеството и запори на
моторни превозни средства, в резултат на които не са постъпили суми за
удовлетворение на вземанията на взискателя. Ищецът твърди, че към настоящия
момент дългът на дружеството не е изплатен и задълженото лице не разполага с
други свободни от тежести имущества, които да обезпечат установените и
изискуеми публични задължения. Твърди, че въпреки съществуващите непогасени
задължения към НАП, възникнали въз основа на горепосочения ревизионен акт,
длъжникът „Д.К.” ЕООД е продал на ответника „И.” ООД недвижимите си имоти с
горепосочения нотариален акт. Сочи, че тази сделка е недействителна по
отношение на държавата, тъй като е сключена след датата на установяване на
публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на
ревизия. Твърди, че сделката е извършена от длъжника с намерение да се увреди
публичният взискател, както и че е извършена със свързано с длъжника лице. С
оглед на тези твърдения, ищецът счита, че са налице основанията по чл. 216, ал.
1, т. 4 и т. 6 от ДОПК за обявяване на недействителността на сделката по
отношение на държавата.
В срока по чл.
131 от ГПК всеки от ответниците е представил писмен отговор, с който оспорва
иска, по изложени идентични съображения. Оспорва се твърдението на ищеца, че
сделката е сключена с намерение да се увреди публичния взискател, като
длъжникът е намалил имуществото си, срещу което държавата може да насочи
принудителното изпълнение. В тази връзка се сочи, че доколкото имотите са били
ипотекирани от собственика в полза на
привилигерован кредитор /„ОББ” АД/ и сделката е извършена чрез заплащане на
цената от купувача на посочения кредитор, с което е погасено вземането на този
кредитор, длъжникът не само не е намалил имуществото си, а на практика го е
увеличил, тъй като чрез сделката се е намалила огромна част от задълженията на
дружеството, поради което няма как с тази сделка да бъде нанесена вреда на
публичния взискател. На следващо място, се навежда възражение, че ищецът е
бездействал цели три години, като в образуваното изпълнително производство не е
наложил възбрана върху процесните имоти.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е детайлно и
коректно установена в обжалваното решение с подробно посочване на относимите
към спора факти и доказателствата, които ги установяват, поради което не е
небходимо така установената фактическа обстановка да се приповтаря в настоящото
решение, и препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна,
въззивният съд намира от правна страна
следното:
С разпоредбата на чл. 216 от ДОПК е уредена правната
възможност на държавата да поиска да бъдат обявени за недействителни спрямо нея
сделки, сключени от длъжника след датата на установяване на публичното му
задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако
в резултат на ревизията са установени публични задължения, с които се уврежда
нейния интерес за удовлетворяване при принудително изпълнение спрямо този
длъжник. Всяка една от хипотезите, регламентирани в точки от 1 до 6 от
посочената разпоредба, представлява самостоятелно основание за обявяване на
недействителна по отношение на държавата на правна сделка.
В настоящият случай, ищецът е основал претенцията
си за обявяване на относителна недействителност по отношение на него на
извършената между ответниците сделка – договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № 125, т. ІІІ, рег. № 4115, дело № 442 от 29.06.2015 г. на
нотариус Л. Х.,*** действие ЕПРС, на твърдение, че сделката е сключена с
намерение да се увреди публичния взискател, евентуално – че същата е сключена
от свързано с длъжника лице. С оглед на това следва да се приеме, че ищецът е
предявил главен иск с правно чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК и евентуален иск с
правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК.
За уважаване на иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, е необходимо доказването на всички елементи на фактическия състав на посочената разпоредба, а именно: 1. по отношение на длъжника да е установено публично задължение с влязъл в сила административен акт или влязло в сила съдебно решение; 2. длъжникът да е извършил разпоредителни действия със свое имущество или след датата на установяване на публичното задължение, или след датата на връчване на заповедта за ревизия; 3. сделките или действията да са извършени с намерение длъжникът да увреди публичния взискател.
В тежест на ищеца е да установи горепосочените предпоставки, включително и субективния елемент - намерението за увреждане, което не се предполага и не следва само от факта на връчване на заповедта за ревизия и сключването на сделка или извършването на действие след връчването на заповедта. Субективният елемент на фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК се изчерпва с намерението за увреждане само у длъжника, т.е. такова намерение за увреждане не се изисква по отношение на лицето, с което длъжникът е договарял.
В
случая, безспорно е установено, че спрямо ответника „Д.К.” ЕООД е било
проведено ревизионно производство, приключило с ревизионен акт №
**********/18.11.2011 г. на ТД на НАП - София, връчен на управителя на
дружеството В. Г. Д. на 25.11.2011 г., с който ревизионен акт са установени
публични задължения на ревизираното лице в общ размер 76 135,51 лв.
Установено е, че на 17.02.2012 г. срещу длъжника е образувано изпълнително дело
№ 22120005998/2012 г. на публичен изпълнител при ТД – гр. София. За принудително събиране на публични
вземания, вкл. и тези по ревизионен акт **********/18.11.2011 г., които са били
присъединени с разпореждане на публичния изпълнител от 11.12.2012 г., връчено
на управителя В. Д. на 28.01.2013 г. С атакуваната сделка, сключена с
нотариален акт № 125, т. ІІІ, рег. № 4115, дело № 442 от 29.06.2015 г. на нотариус Л. Х.,
длъжникът „Д.К.” ЕООД е продал на втория ответник „И.” ООД недвижими имоти.
При
така установените безспорни факти, са налице обективните предпоставки на фактическия
състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК – установени с влязъл в сила
административен акт публични задължения на длъжника и извършване от него на
разпоредително действие със свое имущество след връчване на заповедта за
ревизия.
От
съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства въззивният съд
намира за доказана и субективната предпоставка на предявения иск – намерение у
длъжника – продавач по процесната сделка, за увреждане на публичния взискател. Следва
да се посочи, че с оглед особеното естество на предмета на доказване, а именно
намерение, което представлява част от
вътрешния психически и мисловен процес на човека, то доказването му по принцип
е трудно осъществимо с преки доказателства. Пълното доказване, обаче, може да
се осъществи не само с преки, но и с косвени доказателства, ако те установяват
такива странични факти, събития или отношения, свързани с основния факт, които
преценени в съвкупност, служат за установяване на този факт.
В
случая, изводът за доказаност на намерението на длъжника за увреждане на
публичния взискател със сключване на процесната сделка следва от следните установени
по делото обстоятелства: След образуване на ревизионното производство, вкл. и
след образуване на изпълнителното производство, както и към момента на
сключване на процесната сделка, длъжникът не е погасил доброволно никаква част
от установените с ревизионнния акт публични задължения, които са в значителни
размери, включително и след представеното от него заявление от 28.01.2013 г., с
което поема задължение да внася разсрочено дължимите суми. Сделката е извършена
след образуване на изпълнително производство срещу длъжника за принудително
събиране на установените вземания на държавата, като към този момент у длъжника
не са били установени никакви други материални активи, срещу които да се насочи
изпълнението, и на практика с процесната сделка той се е разпоредил с
единствените си имоти. При сключването на договора законният представител на
дружеството - длъжник е представил декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, с
която е декларирал, че представляваното от него дружество непогасени подлежащи
на принудително изпълнение задължения към държавата, въпреки наличието на
такива към този момент - не само установените с ревизионния акт, но и други
непогасени публични задължения, и то в значителни размери, т.е. същият е
представил декларация с невярно съдържание. Процесният договор за продажба е
сключен при продажна цена, която е около девет пъти по-ниска от цената, на
която длъжникът е придобил тези имоти /имотите са закупени от длъжника през
Индиция
за намерение на длъжника да увреди публичния взискател е и обстоятелството, че
в предходен момент двете дружества са били в отношения на свързани лица –
управителят на дружеството длъжник В. Г. Д. до 24.07.2012 г. е бил представител
и член на съвета на директорите на дружеството „Д.Т.” АД заедно с И. Д. А.,
който е управител на ответното дружество приобретател „И.” ООД. Действително,
към момента на сключване на атакуваната сделка страните по нея не са били
свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. а” от ДР на ДОПК, но това
обстоятелство би било относимо към евентуално предявеното от ищеца основание за
обявяване на недействителност на сделката по чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК.
Наличието на отношения между страните по процесната сделка, свързани с
участието на двамата им управители в друго дружество, определящи ги като
свързани лица в предхождащ сделката момент, включително и към момента на
връчване на заповедта за ревизия, обаче, съотнесено към конкретните условия,
при които е сключена сделката, може да се цени като индиция за намерение у длъжника
да увреди публичния взискател, ведно с всички установени посочени по-горе
обстоятелства.
С оглед на
горното настоящият състав намира, че са налице предпоставките за възникване на
правото на ищеца по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК.
Неотносимо
към преценката на предпоставките на чл. 216, ал. 1 от ГПК е възражението на
жалбоподателите за бездействие на публичния взискател в изпълнителното
производство, основано на твърдение, че същият не е наложил възбрана върху
процесните имоти. Както бе посочено по-горе, предпоставки за възникване на
правото на държавата по чл. 216, ал.1, т. 4 от ДОПК са установени публични
задължения и извършване от длъжника на разпоредително действие след датата на
установяването им, или след датата на връчване на заповедта за ревизия, с
намерение да се увреди публичния взискател. Законът не предпоставя възникването
на това право от други факти извън посочените. По-конкретно, няма изискване публичният
взискател да е предприел каквито и да било действия по насочване на изпълнението
върху имота, предмет на атакуваната сделка, за да упражни правата си по чл.
216, ал. 1 от ДОПК. С оглед на това, обстоятелството, че взискателят не е
наложил възбрана върху имота, няма никакво отношение към фактическия състав на
предявения иск.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателите, че тъй като процесните имоти са били
придобити от купувача чрез погасяване на вземането на продавача спрямо
привилигерован кредитор, то няма как да е бил увреден публичния взискател.
Както бе посочено по-горе, именно уговореното в процесния договор заплащане на
продажната цена не на продавача, а на трето лице, затруднява евентуалното
удовлетворение на публичния взискател от сумата, която длъжникът би получил
като продажна цена. Следва да се посочи за пълнота, че увреждането на публичния
взискател в следствие на извършеното от длъжника разпоредително действие, респ.
и възможността от увреждане, не е елемент от фактическия състав на уредените в
чл. 216, ал. 1 от ДОПК искове на държавата за обявяване на относителната
недействителност на извършените от длъжника действия, посочени в тази
разпоредба /с изключение на хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 6, в която вредата
е изрично предвидена като елемент на посоченото основание/. Това е обяснимо със
специалния характер на разпоредбата,
охраняваща обществения интерес. С оглед на това, в рамките на настоящото
производство по предявен иск на основание чл. 216, ал.1, т. 4 от ДОПК неотносим
към фактическия състав на разпоредбата е въпросът дали сделката реално уврежда
публичния взискател, респ. дали и при какви условия публичният взискател
хипотетично би могъл да се удовлетвори чрез изпълнение върху имотите, предмет
на тази сделка. Необходимо и достатъчно за изпълване на фактическия състав на
основанието за реализиране на правото на държавата по чл. 216, ал.1, т. 4 от ДОПК е доказването на обективната предпоставка – извършване от длъжника на
разпоредителни действия след датата на установяването на публични задължения,
или след датата на връчване на заповедта за ревизия, и субективната предпоставка
– намерение за увреждане на публичния взискател.
С
оглед на горното, въззивният съд намира, че предявеният главен иск с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК за обявяване за относително
недействителен по отношение на държавата на договор за продажба, извършен с
нотариален акт № 125, т. ІІІ, рег. № 4115, дело № 442 от 29.06.2015 г. на
нотариус Любомир Х. с рег. № 521, с който „Д.К.” ЕООД продава на „И.” ООД
описаните в него недвижими имоти, е основателен.
Поради съвпадане
на извода на настоящата инстанция с този на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода
на делото пред настоящата инстанция и направено от ответника по жалба искане за
разноски, жалбоподателите следва да бъда осъдени да заплатят по равно на
ответника по жалба сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, дължимо на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НПП.
Воден от горното, Софийски окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 164 /24.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 462/2018 г. на Елинпелински районен съд.
ОСЪЖДА „Д.К.” ЕООД, ЕИК ********* и „И.” ООД, ЕИК *********,
да заплатят по равно на „Н.а.з.п.”
сумата 100 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.