№ 1484
гр. София , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
Секретар:Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000502169 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх. №19523/13.02.2020 г., подадена от М. В. М., чрез адв. С. Ч., срещу Решение
№697/24.01.2020 г., по гр.д.№11196/2017 г. на СГС – I ГО – 9 състав, в частта му, с
която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против ЗД“Евроинс“АД, иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания,
настъпили при ПТП на 28.09.2016 г., виновно причинено от водача на застрахован при
ответника л.а. „Тойота Ленд Круизер“ с рег.№*******, за размера над присъдената
сума от 11 400 лв., до претендирания размер от 41 400 лв., представляваща остатък от
дължимо обезщетение за неимуществени вреди, след приспадане на доброволно и
предварително изплатено от застрахователя обезщетение, както и в частта, в която е
присъдена законна лихва върху присъденото обезщетение за период с начална дата от
28.03.2017 г. до изплащане на обезщетението, вместо за претендирания период с
начална дата от 19.12.2016 г., до изплащане на обезщетението. Релевирани са
оплаквания за нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на
занижен размер от 20 000 лв. на справедливото обезщетение, който не кореспондира на
установените по делото действително претърпени вреди от ищеца, като съдът не е
оценил в пълна степен вида, характера и степента на уврежданията, търпените болки и
страдания, претърпените неудобства от битов и социален характер, и наличните
остатъчни явления, не са отчетени конкретните икономически условия, при които е
настъпило процесното ПТП, и не е съобразена съдебната практика по сходни случаи.
Неправилно е решението в частта му, в която съдът е присъдил законната лихва върху
сумата от 11400 лв. от 28.03.2017 г., а не от уведомяването на ответника, което е
1
осъществено на 19.12.2016 г. Настоява за отмяна на решението в неговата
отхвърлителна част, и постановяване на ново решение по същество, с което да се
присъди допълнително обезщетение в размер на още 30 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считана от 19.12.2016 г. до окончателното изплащане, както и
да бъде присъдена законната лихва върху присъдената от първостепенния съд главница
от 11 400 лв., за периода от 19.12.2016 г. до 28.03.2017 г., както и да бъдат присъдени в
пълен размер сторените от ищеца разноски в първоинстанционното производство,
включително адвокатско възнаграждение в пълен размер, с начислен ДДС, съобразно
действащата наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител. С Определение от 12.09.2017 г. /на л.66/ жалбоподателят е бил
освободен на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от заплащането на държавни такси. Въззивната
жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима и редовна, и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба с вх.№31500/11.03.2020 г.,
подаден от „Застрахователно дружество Евроинс“АД, чрез юрк. М. С., надлежно
упълномощена с пълномощно към отговора, в който се поддържа становище за
неоснователност на въззивната жалба и се настоява за оставянето й без уважение.
Изложени са подробни съображения по съществото на спора, в подкрепа на
фактическите и правни изводи на съда. Заявява се претенция за присъждане на
разноски за въззивното производство.
В производството е присъединена за съвместно разглеждане по реда на чл.274 и
сл. от ГПК и Частна жалба вх.№43222/22.05.2020 г., подадена от М. В. М., чрез адв. С.
Ч., срещу Определение №5530/21.03.2020 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК по
гр.д.№11196/2017 г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на частния
жалбоподател от 13.02.2020 г. за изменение на Решение №697/24.01.2020 г. в частта му
за разноските, като бъде присъден в полза на ищеца и дължимия ДДС върху
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Поддържа се оплакване за
неправилност на обжалваното определение, поради несъобразяване на разпоредбата на
§2а от ДР на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Настоява се за отмяна на обжалваното определение, и допускане от
въззивния съд на исканото изменение на Решение №697/24.01.2020 г. в частта му за
разноските. Представя се за сведение на съда Становище на НАП изх.№24-39-
21/16.03.2017 г. относно данъчното третирано по ЗДДС на услуга по процесуално
представителство на материално затруднени лица на осн. чл.38 от ЗАдв.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес и чрез
надлежен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по
чл.276, ал.1 от ГПК е депозирала „Отговор на молба“, с вх.№57234/22.06.2020 г., с
характер на отговор на частната жалба, депозиран от „Застрахователно дружество
Евроинс“АД, чрез юрк. М. С., редовно упълномощена с приложено към отговора
2
пълномощно /поради неправилното именуване на документа, същият неправилно не е
бил присъединен от администриращия съд към разменените книжа по частната жалба,
а е бил пришит към първоинстанционното дело, което не е процесуална пречка
въззивния съд да го вземе предвид/. Застъпва се становище за неоснователност на
частната жалба, с подробно изложени съображения за правилно неначисляване на ДДС
върху адвокатското възнаграждение, присъдено по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Настоява се за потвърждаване на обжалваното определение, като правилно и
законосъобразно.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направили доказателствени искания, поради във въззивното производство нови
доказателства не са събрани.
На основание чл.269 от ГПК, при извършената служебна проверка съдът намира,
че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на компетентен съд, в
изискуемата от закона форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е
постановен от родово компетентния съд, по допустим иск, предявен от и срещу
процесуално легитимирани страни, и след депозирана по реда на чл.380, ал.1 от КЗ
пред застрахователя застрахователна претенция вх.№14214 от 19.12.2016 г. /на л.53 от
гр.д.№11196/2017 г. на СГС/, поради което е допустим.
По правилността на решението, на основание чл.269 от ГПК съдът е ограничен
от оплакванията във въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция не се спори, че е настъпило процесното ПТП на
28.09.2016 г. при което застрахования при ответника л.а. „Тойота Ленд Круизер“ с рег.
№*******, управляван от водача Л. К. В., самокатастрофира, и ищецът М. В. М., като
пътник на предната дясна седалка в същия автомобил, е получил травматични
увреждания. Не се спори, че гражданската отговорност на водача е била застрахована
при ответника с валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с покритие към датата на ПТП. Не се спори по механизма на ПТП,
както и че ищецът има качеството на увредено лице по смисъла на чл.478, ал.2 от КЗ,
не се спори по вида и характера на уврежданията на ищеца, получени при процесното
ПТП, както и че ответникът е заплатил на ищеца доброволно и извънсъдебно по
образуваната пред него преписка по щета, сумата от 8 400 лв. за обезщетение за
претърпените при процесното ПТП неимуществени вреди, и по дължимостта на сумата
от още 11 400 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума за периода от 28.03.2017 г. до окончателното плащане. Спорни пред
въззивната инстанция са справедливият размер на обезщетението за действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди за разликата над размера от 20 000 лв.
/приет от първостепенния съд за справедлив/, до размера от 50 000 лв., дължимостта на
обезщетение в размер над сумата от 11 400 лв. до размера от 41 400 лв., както и
дължимостта на законна лихва върху обезщетението за периода от датата на
предявяване на застрахователната претенция 19.12.2016 г. до 27.03.2017 г.
Във връзка със спорните между страните пред настоящата инстанция
обстоятелства, като се запозна със събраните по делото доказателства, на осн. чл.235 от
ГПК, съдът намира следното:
3
За установяване на търпените от ищеца болки и страдания, по делото е приета
Съдебно-медицинска експертиза вх.№138912/26.10.2018 г., от която се установява, че в
пряка причинна връзка с процесното ПТП на 28.09.2016 г., ищецът е получил следните
травматични увреждания: Контузия на главата с разкъсно-контузна рана слепоочно-
теменно в дясно; Мозъчно сътресение; Контузия на дясната предмишница с голяма
разкъсно-контузна рана и лезия на сухожилията на IV и V пръсти на ръката. Разкъсно-
контузните рани и мозъчното сътресение са причинили временно разстройство на
здравето му, неопасно за живота. Лезията на сухожилията на 4-ти и 5-ти пръсти на
дясната ръка са довели до трайно затруднение движенията на десния горен крайник за
срок повече от 30 дни. За лечение на травматичните увреди ищецът е бил
хоспитализиран в МБАЛ „Д-р С. И.“АД – гр. Монтана, където е проведено
медикаментозно лечение, както и оперативна интервенция за хирургична обработка на
раните и шев на сухожилията. Проведена е рехабилитация, но са настъпили
усложнения – посттравматичен синовиит – възпаление на обвивката на сухожилията,
наличие на чужди тела в областта на раната, увреждане на нервни влакна, които
обуславят изтръпване на пръстите. Поради продължаващи оплаквания за болки и
ограничени движения в областта на лакетната става, китката и пръстите, през м. юни,
2017 г. е извършена втора оперативна интервенция – неврорафия /шев на нерв/, след
което отново е провеждана продължителна рехабилитация. Възстановителния период
след втората оперативна интервенция е бил около 2 месеца. Проведеното лечение е
било навременно и адекватно, като настъпилото усложнение е във връзка с наличието
на чужди тела в раната и възпалителен процес на обвивката на сухожилието.
Нормалният възстановителен период при увреждане на сухожилията на пръстите при
ненастъпили усложнения е от порядъка на 1,5 – 2 месеца, но поради настъпилите
усложнения при ищеца, възстановителният период е бил значително по-
продължителен – около една година, като не е настъпило пълно възстановяване. При
извършения от вещото лице за нуждите на експертизата личен преглед на ищеца на
24.10.2018 г. вещото лице е констатирало, че в областта на дясната предмишница, по
външната странична повърхност, ищецът има оперативен белег от рана, започващ от
лакетната област и достигащ до средната част на предмишницата с дължина 15 см.
След прекъсване от 9 см. се вижда друг белег от оперативна рана, разположен по
външно страничната повърхност на дясната длан с дължина 6-7 см., като белегът е
хипертрофичен /навдигнат/, плътен с ширина 4-5 мм., с тъмночервен цвят. При
активни и пасивни движения в областта на 4-ти и 5-ти пръсти на дясната ръка е
ограничена дорзалната флексия /разгъване/, повече на 4-ти пръст. В близост до
лакетната област, до оперативния белег, се опипва подкожно разположено чуждо тяло.
Ищецът продължава да има оплаквания от изтръпване и намалена сила в областта на 4-
ти и 5-ти пръсти на дясната ръка, затруднени движения в областта на 4-ти и 5-ти
пръсти при дорзална флексия, при влошаване на времето изпитва изтръпване и липса
на чувствителност в тези области.
Съдът намира така приетото заключение за компетентно изготвено, обосновано,
и кореспондиращо на останалите събрани по делото доказателства – копия от
медицински документи о ИЗ №14197 на МБАЛ“Д-р С. И.“АД /на л.9-46/, Епикриза от
ИЗ№14197 за хоспитализация на ищеца в периода от 28.09.2016 г. до 03.10.2016 г. в
Хирургично отделение на МБАЛ“Д-р С. И.“АД /на л.47/, Епикриза от ИЗ № 3795/1208
за хоспитализация на ищеца в периода от 14.12.2016 г. до 21.12.2016 г. в Отделение
по“Физикална и рехабилитационна медицина“ на „Първа частна МБАЛ – Враца“ЕООД
/на л.48/, Амбулаторен лист №627/27.03.2017 г. /на л.50/, Епикриза от ИЗ №1618/2017
4
г. за хоспитализация на ищеца в периода от 15.06.2017 г. до 17.06.2017 г. в
Ортопедично отделение на МБАЛ „Вива Медика“- гр. Враца /на л.51/, поради което го
кредитира изцяло.
За установяване на търпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н. Д. и М. Д..
От показанията на св. Н. Д. – очевидец на процесното ПТП се установява, че при
процесното ПТП ищецът получил разкъсвания на дясната ръка и сухожилията, травми
на ребрата и разкъсвания на главата. Непосредствено след настъпването на процесното
ПТП свидетелят извадил ищеца от колата през предното стъкло и го поставил на
земята. Целият бил в кръв – имал кръв по главата, на ръката си имал отворена рана
през цялата ръка. Свидетелят не му разрешил да я види. Пострадалият бил в шок. След
инцидента не можел да се обслужва сам, и се налагало приятелката му да го обслужва в
дома му. По-силните болки продължили около месец. Преживял две операции. След
първата операция ходел два пъти седмично в болницата за рехабилитация. Това
продължило около месец – месец и половина. След втората операция отново провел
рехабилитация. Ищецът и до деня на разпита на свидетеля /на 13.07.2018 г./ не се бил
възстановил – все още имал стъкла под кожата, които продължават да излизат; с
дясната ръка /която била водеща за него/ той избягва да вдига тежки предмети;
оплаквал се от уплаха и стрес от произшествието, буди се от кошмари, затворил се в
себе си, станал неконтактен, избягва да говори за катастрофата; при промяна на
времето го болят ръката и главата; вече отказва да се вози в камион – платформа, не
иска и да управлява такъв автомобил. С времето състоянието на ръката му се
подобрило – вече си разпъва пръстите, движи си ръката по-добре, но все още не може
пълноценно да ползва дясната си ръка, не си изпъва пръстите хубаво, няма достатъчно
сила, психически затормозен е.
От показанията на св. М. Д. се установява, че когато изписали ищеца от
болницата след процесното ПТП, той бил с бинтована ръка, виждали се ужулванията,
които били привързани с марли. Споделял, че има болки в гръдния кош. След
изписването от болницата, в дома му го обслужвала неговата приятелка, която си била
взела болнични или отпуск. Около месец останала да се грижи за него, след което той
започнал постепенно сам да се обслужва. Оплакванията му продължават все още –
видимо и до сега му излизат стъкла от ръцете, има затруднения с пръстите.
Непосредствено след ПТП-то в гр. Монтана го оперирали, а впоследствие му
направили още една операция във Врачанската болница. След операцията ходел на
рехабилитация и раздвижване. Сега се страхува да кара камионче с платформа и по-
големи коли, вече шофира само лек автомобил, затворил се е в себе си, не се среща с
компания, както преди, не се отзовава на поканите. Не може да вдига тежко с ръката,
ръката му е трудноподвижна. Не е така трудоспособен, както преди катастрофата.
Дясната ръка била водеща за ищеца.
Съдът кредитира така събраните гласни доказателства, като намира показанията
на свидетелите за подробни, логични, непротиворечиви, кореспондиращи на събраните
по делото писмени доказателства и изготвената СМЕ, основани на непосредствените
лични впечатления на свидетелите, придобити при ежедневни и близки контакти с
пострадалия – както преди процесното ПТП, така и през възстановителния период след
него, поради което ги кредитира изцяло.
5
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 28.09.2016 г.
ищецът М. В. М., тогава на 34 години, като пътник на предната дясна седалка, е
претърпял следните травматични увреждания: Контузия на главата с разкъсно-
контузна рана слепоочно-теменно в дясно; Мозъчно сътресение; Контузия на
дясната предмишница с голяма разкъсно-контузна рана и лезия на сухожилията на IV
и V пръсти на ръката. Разкъсно-контузните рани и мозъчното сътресение са
причинили временно разстройство на здравето му, неопасно за живота. Лезията на
сухожилията на 4-ти и 5-ти пръсти на дясната ръка са довели до трайно затруднение
движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни. За лечение на
травматичните увреди ищецът е бил хоспитализиран двукратно, общо за 9 дни, през
които е претърпял две оперативни интервенции - по спешност е хоспитализиран
незабавно след увреждането за 6 дни, през които е претърпял хирургична обработка на
раните и шев на сухожилията, и през м. юни, 2017 г. – за още 3 дни, за шев на нерв
/неврорафия/. Въпреки проведеното адекватно лечение и рехабилитация, са настъпили
усложнения – посттравматичен синовиит /възпаление на обвивката на сухожилията/,
наличие на чужди тела в областта на раната, и увреждане на нервни влакна, които
обуславят изтръпване на пръстите. Настъпилите усложнения са наложили да бъде
извършена втората оперативна интервенция и да бъде проведена продължителна
рехабилитация, като общият възстановителен период е продължил около една година,
като не е настъпило пълно възстановяване. Налице са два остатъчни оперативни белега
в областта на дясната ръка - белег от рана с дължина 15 см. по външната странична
повърхност на дясната предмишница, и белег с дължина 6-7 см. по външно
страничната повърхност на дясната длан, които са груби, лесно забележими и със
загрозяващ вид. Налице е остатъчно ограничение при активни и пасивни движения в
областта на 4-ти и 5-ти пръсти, изтръпване, затруднени движения и намалена сила в
областта на 4-ти и 5-ти пръсти, при влошаване на времето е налице изтръпване и липса
на чувствителност в тези области. По време на възстановителния период ищецът е
изпитвал болки, които са били с интензивен характер през първия месец след
увреждането, и с намаляващ интензитет – до края на възстановителния период, като и
до момента спорадично изпитва болки при промяна на времето. Наред с болките,
ищецът е търпял значителни затруднения при самообслужването, като през първия
месец се е нуждаел от чужда помощ. Впоследствие функцията на дясната му ръка,
която за него е водеща, е била затруднена до края на възстановителния период, и до
настоящия момент не е напълно възстановена. Намалена е трудоспособността на
ищеца, поради липса на чувствителност, изтръпване, намалена сила на захвата на
пръстите на дясната ръка. Претърпяното ПТП е причинило на ищеца и сериозна
психическа травма – непосредствено след увреждането ищецът е бил в шок, изпитал е
силен стрес и страх, впоследствие е бил нарушен сънят му /будел се от кошмари/,
затворил се в себе си, станал неконтактен, избягва да говори за катастрофата, отказва
да кара камион с платформа. Съдът взема предвид също, че към момента на
увреждането ищецът е бил все още млад – на 34 години, в най-активната възраст за
трудова дейност и социални контакти, като за продължителен период от време е бил
лишен от възможност да реализира трудови доходи, и трайно е намалена
трудоспособността му, като е накърнена хватателната функция на водещата му ръка.
Загрозяващите видими белези на дясната му ръка са се отразили неблагоприятно върху
самочувствието му.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира, че
6
съобразно критериите, формулирани в ППВС №4/1968 г., справедливото обезщетение
по смисъла на чл.52 от ЗЗД следва да бъде определено в размер на 40 000 лв.
/четиридесет хиляди лева/, който размер, според настоящия състав на съда, отговаря на
вида и характера на получените от ищеца травматични увреждания, интензивността и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, претърпените две
оперативни интервенции, непълното възстановяване на функцията на водещата ръка на
ищеца, което е довело до трайно намаляване на трудоспособността му, и то активна
млада възраст. От така определеното обезщетение следва да бъде приспаднато
изплатеното вече обезщетение от застрахователя в размер на 8 400 лв., което обуславя
основателност на предявения иск до размера от 31600 лв. /тридесет и една хиляди и
шестстотин лева/.
По акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.1 от КЗ, в застрахователното
обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахования отговаря за тях
пред увреденото лице, при ограниченията, посочени в ал.3 – т.е. в рамките на
застрахователната сума, която се явява горна граница на отговорността на
застрахователя, както и за по-ограничен период – който започва не от увреждането /от
който момент делинквента изпада в забава/, а от по-късен момент – датата на
уведомяването на застрахователя от застрахования или от увреденото лице, или от
датата на предявяването на застрахователна претенция /която от тези дати е най-
ранна/. В конкретния случай по делото няма данни застрахователят да е бил уведомен
на по-ранна дата от тази, на която е била предявена пред него застрахователната
претенция на ищеца с Молба-претенция вх.№14214/19.12.2016 г. /на л.53/.
Следователно, от тази дата застрахователят дължи на увреденото лице заплащане на
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. Като е достигнал до
различни правни изводи относно началната дата на дължимост на законната лихва,
първостепенният съд е постановил неправилно решение, като е присъдил на ищеца
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от по-късна дата – от
28.03.2017 г. до окончателното плащане.
Като е достигнал до частично различни крайни изводи, първостепенният съд е
постановил частично неправилно решение, което ще следва частично да се отмени в
отхвърлителната му част, за сумата над присъдения размер на обезщетението от 11400
лв. /единадесет хиляди и четиристотин лева/, до размера от 31 600 лв. /тридесет и една
хиляди и шестстотин лева/, както и в частта му, в която датата 28.03.2017 г. се определя
като начална дата на периода, за който се дължи законна лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 11400 лв., като вместо него, в тази
част се постанови ново решение по съществото на спора, с което на ищеца ще се
присъди допълнително обезщетение в размер на още 20 200 лв. /двадесет хиляди и
двеста лева/, ведно със законната лихва върху него за периода от 19.12.2016 г. до
окончателното плащане, както и като начална дата на периода, за който се дължи
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 11400 лв., се
определя датата 19.12.2016 г. В частта, в която предявеният иск е отхвърлен за сумата
над размера от 31 600 лв., до пълния предявен размер на иска от 41600 лв., както и в
частта, в която е оставена без уважение претенцията за присъждане на законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на увреждането до
7
18.12.2016 г., решението на първостепенния съд ще следва да се потвърди, като
правилно и законосъобразно.
При този изход от спора, решението на първостепенния съд ще следва да се
отмени частично и в частта му за разноските, които ищецът е бил осъден да заплати на
ответника. Тъй като искът се отхвърля за 10 000 / 41 600 части, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК ответникът има право да му бъде присъдена такава част от направените от него
разноски за първоинстанционното производство, които са претендирани със списък по
чл.80 от ГПК в размер на 225 лв. – т.е. сумата от 54,09 лв., както и такава част от
определеното от съда юрисконсултско възнаграждение. Първостепенният съд е
определил юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., съответстващо на
отхвърлените с първоинстанционното решение около 30 000 /41 600 части от иска,
поради което настоящата инстанция приема, че първостепенният съд е определил
преди редукцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 208 лв. Съобразно
резултата от въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът дължи на
ответника заплащане на 10 000 / 41 600 части от този размер, или сумата от 50 лв. Ето
защо, над размера от 104,09 лв. до размера от 315,35 лв., който ищецът е бил осъден да
заплати на ответника за направените разноски за първоинстанционното производство,
решението ще следва да се отмени.
Съобразно резултата от въззивната инстанция, в полза на ищеца на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК ще следва на ищеца да се присъдят допълнителни разноски за
производството пред първостепенния съд. Той е претендирал присъждане на
заплатените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2133,60 лв. с
включен ДДС, както и 60 лв. разноски за свидетели. За удостоверяване на направените
разноски за адвокатско възнаграждение ищецът е представил ДПЗС с реквизити на
разписка за заплащане в брой на адвокатското възнаграждение. Ответникът е
релевирал възражение на осн. чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение, ако те са по-високи от минимума, определен
по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С първоинстанционния съдебен акт съдът е присъдил в
полза на ищеца разноски за свидетели в размер на 16,52 лв., и на основание чл.38, ал.2
от ЗАдв. съдът е присъдил в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. С. Ч.,
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 990 лв., като е посочил, че не
следва да се начислява ДДС върху така посочения размер на адвокатското
възнаграждение. Срещу така постановеното решение в частта за разноските е била
подадена молба с правно основание чл.248 от ГПК, за изменението му, с присъждане и
на дължимия ДДС върху начисленото адвокатско възнаграждение. С Определение
№5530/12.03.2020 г. съдът е отказал да допусне изменение на решението си в частта му
за разноските за адвокатско възнаграждение. Срещу така постановеният съдебен акт е
депозирана Частна жалба вх.№43222/22.05.2020 г., подадена от М. В. М., чрез адв. С.
Ч., която е присъединената за разглеждане в настоящото производство по реда на
чл.274 и сл. от ГПК.
Съдът намира, че доколкото Решение №697/24.01.2020 г. е обжалвано в
отхвърлителната му част, предмет на въззивно обжалване е и решението в частта му за
разноските които ищецът е претендирал за първоинстанционното производство. Макар
в тази част решението да има характер на определение, въз основа на въззивната жалба
срещу решението в отхвърлителната му част, съдът е служебно задължен да следи за
8
допустимостта на решението и в частта му, в която съдът се е произнесъл по искането
за присъждане на разноски в полза на ищцовата страна. Съдът констатира, че в тази
част решението е частично недопустимо – в частта му, в която съдът е присъдил по
реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 990 лв. в полза на
процесуалния представител на ищеца – адв. С. Ч.. Както се установява от депозирания
от ищеца Списък по чл.80 от ГПК, присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 от ЗАдв. не е било претендирано. Напротив – в последното по делото
о.с.з. процесуалният представител на ищеца изрично е заявил, че се претендират
разноски за адвокатско възнаграждение, които ищецът реално е заплатил. Същото
обстоятелство е отразено и в представения Списък по чл.80 от ГПК /на л.170/, към
който е приложен /на л.71/ Договор за правна защита и съдействие
№572111/26.10.2018 г. с реквизити на разписка за заплащане изцяло и в брой на
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 2133,60 лв., което е с включен
ДДС /съгласно пояснението в списъка по чл.80 от ГПК и приложеното доказателство за
регистрация на адвоката по ЗДДС/. Ето защо, при липса на направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на
ищеца по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., решението в частта му, в която е присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 990 лв. в полза на адвокат С. Ч., се явява
недопустимо, и следва да се обезсили, и вместо него, с въззивното решение в полза на
ищеца да се присъдят разноски и за адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
По въпроса за размера на разноските, присъдени в полза на ищеца, спорът
продължава да е висящ пред настоящата инстанция, поради депозираното от ищеца
искане за изменение на решението в тази част по реда на чл.248 от ГПК, и
постановеното по тази молба Определение №5530/12.03.2020 г., обжалвано с Частна
жалба вх.№43222/22.05.2020 г. По така депозираната частна жалба, съдът намира
следното:
Обжалваният съдебен акт Определение №5530/12.03.2020 г., е постановен от
законен състав на компетентния съд, в изискуемата форма и е подписан, поради което
е валиден. Същият е постановен в допустимо производство по реда на чл.248 от ГПК,
тъй като искането за изменение на решението в частта му за разноските е от страна,
депозирала искане за присъждане на разноски със списък по реда на чл.80 от ГПК,
поради което съдебният акт е допустим. Съдът разглежда така подадената частна
жалба при условията на пълен въззив, съгласно дадените указания с ТР №6/2017 от
15.01.2019 г. по т.д.№6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, като го намира за неправилно,
поради следните съображения:
С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на ищеца от
13.02.2020 г. за изменение на Решение №697/24.01.2020 г. в частта му за разноските,
като бъде присъден в полза на ищеца и дължимия ДДС върху присъдените разноски за
адвокатско възнаграждение. За да остави молбата без уважение, съдът е приел, че ДДС
е косвен данък, който се начислява в момента на плащането, и съдът не е оправомощен
да изменя данъчния механизъм и да присъжда все още неначислен ДДС. Настоящият
съд не споделя тези правни изводи на първостепенния съд. Съгласно § 2а от ДР
на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото
9
възнаграждение. Посочената разпоредба регламентира ясно и недвусмислено начина,
по който се формира адвокатското възнаграждение в хипотезата, когато оказалият
правната помощ адвокат е регистриран по ЗДДС, без да провежда разграничение дали
адвокатското възнаграждение е определено по договор между адвоката и клиента или е
присъдено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Поради това, в случай, че оказалият
безплатната правна помощ адвокат е регистриран по ЗДДС, върху дължимото му с
оглед изхода на делото и защитения материален интерес възнаграждение следва да се
прибави и ДДС в размер на 20%. Обратен на горния извод не може да бъде направен от
разпоредбите на ЗДДС /в т.см. Определение № 638 от 22.11.2018 г. по ч. т. д. № 2477 /
2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение, Определение № 698 от
18.12.2018 г. по ч. т. д. № 2907 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър.
отделение, Определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. на ВКС, ТК, II т.
о., Определение № 490/19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
Определение № 41/25.01.2017 г. по ч. т. д. № 2127/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др./. Ето
защо съдът намира, че в адвокатското възнаграждение, независимо дали същото е
заплатено по ДПЗС, или е присъдено по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., следва да бъде
включен и ДДС, ако адвокатът е данъчно задължено лице по ЗДДС. Когато
адвокатското възнаграждение се заплаща от страната по ДПЗС, дължимият ДДС се
начислява от адвоката, като данъчно задължено лице, и се включва в размера на
договореното адвокатско възнаграждение, което страната се задължава да заплати, и
съдът следва да присъди на страната и разноските за ДДС, когато те са реално
направени от страната, и този разход е надлежно удостоверен. Респективно - когато
адвокатското възнаграждение се присъжда от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.,
именно съдът следва да начисли и дължимия ДДС върху определеното от съда
адвокатско възнаграждение, и да осъди насрещната страна да го заплати на адвоката,
ведно с адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 41 600 лв. минималното
адвокатско възнаграждение се изчислява в размер на 1778 лв. без ДДС, а с начислен
ДДС – в размер на 2133,60 лв., колкото е претендирал ищеца. Следователно,
неоснователно се явява релевираното от ответника възражение за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. От така претендирания
размер, в полза на ищеца на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, съобразно резултата от въззивната
инстанция, следва да е присъди сумата от 1620,72 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение с начислен ДДС. На ищеца следва да се присъдят и
разноски за свидетели в размер на 31 600 /41 600 части от претендираните 60 лв. – т.е.
45,58 лв. С първоинстанционния съдебен акт съдът е присъдил в полза на ищеца 16,52
лв., поради което ще следва с въззивното решение в полза на ищеца да се присъдят
допълнителни разноски за свидетели в размер на още 29,07 лв., които ответникът ще
бъде осъден да му заплати.
При този изход от спора пред въззивната инстанция, съобразно уваженият
обжалваем интерес на ищеца в размер на 20 200 / 30 200 части, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ще следва да му се присъдят и такава част от направените от него разноски
за въззивната инстанция. Ищецът е претендирал със списък по чл.80 от ГПК разноски
за въззивното производство в размер на 1778 лв. за адвокатско възнаграждение, които
се установяват с представен ДПЗС с реквизити на разписка за заплащане на тази сума в
брой. Следователно, съобразно уваженият обжалваем интерес на ищеца, следва да му
10
се присъдят 20 200 / 30 200 части от сумата 1778 лв., или сумата от 1189,26 лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция. На осн. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца ще следва да се присъдят и
направените от него разноски за производството по частната жалба в размер на 15 лв.
за държавна такса. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на въззиваемата страна
следва да се присъдят 10 000/30 200 части от претендираните от нея разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Съдът определя
юрисконсултското възнаграждение в размер на 300 лв., от която сума, съобразно
отхвърления обжалваем интерес на ищеца в размер на 10 000/30200 части, следва да се
присъди сумата от 99,34 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Тъй като ищецът е бил освободен на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от
заплащането на държавни такси за производството, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса върху
допълнително уважената част от иска за двете съдебни инстанции общо в размер на
6%, или сумата 1212 лв., вносима по сметката на САС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №697 от 24.01.2020 г., постановено по гр.д.№11196 по
описа за 2017 г. на Софийски градски съд – I ГО – 9 състав, В ЧАСТТА МУ ЗА
РАЗНОСКИТЕ, с която ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“АД, с
ЕИК121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Христофор
Колумб“№43, е осъден да заплати на адвокат С. Ч., САК, гр. София, ул.“Клокотница“
№2А, ет.8, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., сумата от 990 лв. /деветстотин и
деветдесет лева/, за адвокатско възнаграждение.
ОТМЕНЯ Определение №5530 от 12.03.2020 г., постановено на основание
чл.248, ал.1 от ГПК, по гр.д.№11196 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд – I
ГО – 9 състав, с което е оставена без уважение молбата на ищеца от 13.02.2020 г. за
изменение на Решение №697/24.01.2020 г. в частта му за разноските, и вместо него,
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, с ЕИК121265113, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Христофор Колумб“№43, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на М. В. М., с ЕГН**********, с адрес: гр. В., ул.“К.
П.“№*, сумата от 1620,72 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното производство, с начислен ДДС.
ОТМЕНЯ Решение №697 от 24.01.2020 г., постановено по гр.д.№11196 по
описа за 2017 г. на Софийски градски съд – I ГО – 9 състав, В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен предявеният от М. В. М., с ЕГН**********, с адрес: гр. В., ул.“К. П.“№*,
против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК121265113, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Христофор Колумб“№43, иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, за сумата над размера от 11 400 лв. /единадесет хиляди и
четиристотин лева/ до размера от 31 600 лв. /тридесет и една хиляди и шестстотин
лева/, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на ПТП на 28.09.2016 г., КАКТО И В ЧАСТТА, в която като начална дата
11
на периода, за който се дължи законна лихва върху присъденото обезщетение от 11 400
лв. се определя датата 28.03.2017 г., КАКТО И В ЧАСТТА, в която ищецът М. В. М., с
ЕГН**********, с адрес: гр. В., ул.“К. П.“№*, е осъден на основание чл.78, ал.3 и ал.8
от ГПК да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК121265113, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Христофор Колумб“№43, сумата над
размера от 104,09 лв. /сто и четири лева и девет стотинки/, до размера от 315,35 лв.
/триста и петнадесет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща разноски и
юрисконсултско възнаграждение, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК121265113, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Христофор Колумб“№43, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на М. В. М., с ЕГН**********, с адрес: гр. В., ул.“К.
П.“№*, още сумата от 20 200 лв. /двадесет хиляди и двеста лева/, представляваща
допълнително застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания от телесни увреждания, причинени при ПТП на 28.09.2016 г.,
осъществено по вина на Л. К. В., като водач на застрахован при ответника лек
автомобил „Тойота Ленд Круизер“ с рег.№*******, ВЕДНО със законната лихва върху
тази сума, за периода от 19.12.2016 г. до окончателното плащане.
ОПРЕДЕЛЯ датата 19.12.2016 г. като начална дата на периода, за който се
дължи законна лихва върху присъдената с влязлата в сила част от Решение №697 от
24.01.2020 г., постановено по гр.д.№11196 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд
– I ГО – 9 състав, главница на обезщетението за неимуществени вреди от 11 400 лв.
/единадесет хиляди и четиристотин лева/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №697 от 24.01.2020 г., постановено по гр.д.№11196
по описа за 2017 г. на Софийски градски съд – I ГО – 9 състав, В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК121265113, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Христофор Колумб“№43, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на М. В. М., с ЕГН**********, с адрес: гр. В., ул.“К.
П.“№*, сумата от 1189,26 лв. /хиляда сто осемдесет и девет лева и двадесет и шест
стотинки/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, КАКТО И сумата от 15 лв. /петнадесет лева/, представляваща
направени разноски за държавна такса за разглеждане на частната жалба, КАКТО И
сумата от още 29,07 лв. /двадесет и девет лева и седем стотинки/, представляваща
допълнителни разноски за свидетели пред първостепенния съд.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК121265113, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Христофор Колумб“№43, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на бюджета на съда, по сметка на САС, сумата
от 1212 лв. /хиляда двеста и дванадесет лева/, представляваща държавна такса върху
допълнително уважената част от иска, за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА М. В. М., с ЕГН**********, с адрес: гр. В., ул.“К. П.“№*, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с
ЕИК121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Христофор
Колумб“№43, сумата от 99,34 лв. /деветдесет и девет лева и тридесет и четири
стотинки/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната
12
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Решението в частта му, в която съдът се произнася по реда на чл.248, ал.3 от
ГПК, има характер на определение, и подлежи на касационно обжалване по реда на
чл.274, ал.3 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба
пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13