№ 243
гр. София , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
Административно наказателно дело № 20211110207672 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на АНГ. Г. СТ. срещу електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4159898 на
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.
С жалбата се твърди, че не е посочено дали е отчетена възможна грешка от 3 %. Излага
доводи, че ЕФ не съдържа нужните реквизити, тъй като не е посочен неговият издател.
Оспорва годността на техническото средство и, че е бил собственик на автомобила. Моли за
отмяна на ЕФ.
Жалбоподателят не изразява становище по жалбата.
Наказващият орган не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
Л.а. „БМВ 220Д Х Драйв” с рег. № № било с ползвател „аб” ООД. На 07.11.2019г., в 16:27 ч.
автомобилът се движел в гр. София, по бул. „Проф. Марко Семов” с посока на движение
към бул. „Александър Малинов”. Малко преди кръстовището с бул. „Андрей Сахаров” бил
заснет с преносима автоматизирана техническа система - „ARH CAM S1” № 11743F0.
Системата заснела и записала скоростта, дата и час, както и регистрационния номер на
автомобила. Била измерена скорост на движение 84 км./ч., която след приспадане на от 3 %
възможна грешка била изчислена на 81 км./ч. Ограничението за скоростта на МПС било за
населено място - 50 км/ч.. Бил изготвен снимков материал. След като бил установен
собственикът на автомобила бил издаден ЕФ, който бил връчен на законния представител на
„аб” ООД. Законният представител на ползвателя на автомобила декларирал, че
автомобилът в горепосочените ден и час се управлявал от жалбоподателя и предоставил
копие от неговото СУМПС. ЕФ бил анулиран и бил издаден процесният електронен фиш,
който бил връчен на жалбоподателя на 08.04.2021 г. В 14 дневен срок от връчване на ЕФ,
жалбоподателят не предоставил в СДВР писмена декларация с данни за това, че друго лице
е управлявало автомобила и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по делото гласни и
писмени доказателства.
От справката от ОПП – СДВР се установява собственикът на автомобила. Декларацията от
същия е видно, че жалбоподателят е управлявал автомобила в процесните ден и час.
От удостоверение № 17.09.5126 от БИМ е видно, че автоматизирана техническа система -
„ARH CAM S1” е одобрен тип средство за измерване с валидност до 07.09.2027 г., Видно от
протокол от проверка № 50-С-ИСИС/30.09.2019 г. процесната система № 11743F0 е била
преминала проверка с валидност една година.
Приспадането на 3 % възможна грешка се установява от разпечатката с показания на
измерената скорост.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по -
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК,
която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
2
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на електронния
фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Според мотивите на Решение на КС № 1/2012 г. по к. д. № 10/2011 г. „поставянето на
технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да
се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания- арг.
Чл. 32, ал. 2 от Конституцията. Никой не може да лиши гражданин от правото му да оспорва
спазването на тези изисквания, щом са нарушени негови права или засегнати законни
интереси или пък въобще да оспори тяхната достоверност...Техническите средства за запис
биха могли да създават висока степен на достоверност и да бъдат важно доказателствено
средство и оттук да минимализират нагласата за оспорване, но не може да се приема за
абсолютно, че те са безспорни. Чл. 189, ал. 4 ЗДвП определя, че при нарушение, установено
и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. „Електронен фиш” е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
С оглед на изложеното, съдът приема, че ЕФ не се издава по начина, по който се издава НП
и по дефиниция не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността
на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, което е сторено.
В този смисъл е и ТР № 1 26.02.2014 г. на ОСК на ВАС, според което: „Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От
това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в
електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението”.
Предвид това, за ЕФ не се отнасят изискванията относно реквизитите в НП и, доколкото
законодателят не е предвидил изискване за дата на издаването му, то липсата й не е
3
процесуален порок. Посоченото в разпоредбата на чл.189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП съдържание е
интерпретирано в утвърдения от Министъра на вътрешните работи със Заповед № 1з-305 от
04.02.2011 г. образец на ЕФ, в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно от
ЗДвП. В оспорения ЕФ са налице в достатъчна степен изискуемите задължителни реквизити.
Правната квалификация е правилна и адекватна на описанието на нарушението. Същото е
описано ясно и точно със всички съставомерни факти.
По същество:
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в км/ч., в
зависимост от вида МПС и от това дали същото се движи в населено, извън населено място
или по автомагистрала. МПС от категории от В /автомобили, чиято допустима максимална
маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на водача, не
превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от 50 км./ч.
Алинея 2 на чл. 21 посочва, че, когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Когато са нарушени правилата относно максимално допустимата скорост за населено място,
независимо дали тя следва от мястото на управляване на МПС или от съответен знак, в
случаите, когато тази скорост е превишена с от 31 до 40 км/ч., санкционната разпоредба на
чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, предвижда наказание „глоба” в размер на 400 лева.
От обективна страна е извършено нарушение на правилата за максимално допустимата
скорост на движение при управление на МПС в населено място по смисъла на чл. 21, ал. 1
ЗДвП, тъй като процесният автомобил се е движел със скорост от 81 км./ч., при ограничение
на скоростта за населено място - 50 км/ч., и е превишена максимално допустимата скорост с
31 км./ч.
Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за същото по реда на чл. 188, ал. 2
ЗДвП, тъй като ползвателят на автомобила го е посочил като лицето, на което е управлявало
автомобила в процесното време и жалбоподателят на свой ред не е посочил друго такова
лице в 14-дневен срок от връчване на ЕФ.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от
жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл- съзнавала е общественоопасния характер
на деянието си, предвиждала е настъпването на обществено опасните последици и пряко е
целяла настъпването на същите.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
4
Предвиденото в чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП наказание е с фиксиран размер от 400 лева и не
съществува възможност за намаляването му.
С оглед изложеното, съдът намира ЕФ за правилен и законосъобразен и, че следва да се
потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4159898 на СДВР.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5