Р Е
Ш Е Н
И Е № 316
25.05.2017
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети
граждански състав
на двадесет и пети
април през две хиляди и седемнадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Елена
Стефанова
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №2873 по описа за 2016г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от М.Г.Д. с ЕГН:********** ***, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Малинова долина“, ул.”Рачо
Петков-Казанджията” №4-6, представляван от управителя Р.И.М., отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищцата
твърди, че с издадения по ч.гр.д.№1404/2007г. на Районен съд-Хасково
изпълнителен лист е осъдена да заплати
на „ОББ“ АД сумата от 1637,44лв., от която 1515,39лв. – главница, 119,63лв. –
договорна лихва от 20.04.2007г. до 27.08.2007г. и 02,42лв. – наказателна лихва,
ведно със законната лихва върху главницата от 28.08.2007г. до окончателното
изплащане, както и разноските за държавна такса – 32,75лв. и за адвокатско
възнаграждение – 150лв. Въз основа на така издадения изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело №338/2007г. на ДСИ при РС-Хасково. С постановление
от 23.01.2014г. на ДСИ изпълнителното дело било прекратено на основание чл.433
ал.1 от ГПК, поради това, че взискателят не поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години от последното изпълнително
действие. По прекратеното изпълнително дело не било предприето изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, което да прекъсне давността
по смисъла на ТР №2/2013г. Връчвани били покани за доброволно изпълнение,
извършвано било проучване на имуществено състояние на длъжника, които съгласно
ТР№2/2013г. не били изпълнителни действия и не прекъсвали давността. По време
на изпълнителното производство вземането било прехвърлено на ответното
дружество, което получило изпълнителния лист след влизане в сила на
постановлението за прекратяване на изпълнителното дело. Въз основа на същия
изпълнителен лист ответното дружество образувало изпълнително дело при ЧСИ
Калинка Араклиева през 2016г. Ищцата твърди, че вземането по издадения по
ч.гр.д.№1404/2007г. изпълнителен лист е погасено по давност. От издаването на
листа изтекли повече от пет години. Независимо, че било образувано изпълнително
дело №338/2007г., по същото не били искани и предприемани валидни изпълнителни
действия, годни да прекъснат давността по смисъла на т.10 от ТР №2/2013г. В
случая, според ищцата, давността тече от издаването на изпълнителния –
17.09.2007г. и е изтекла на 17.09.2012г., тъй като не било предприемано валидно
изпълнително действие. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение,
с което да се приеме за установено по отношение на ответното дружество, че
оспореното вземане е погасено по давност, поради което ищцата не дължи
претендираната сума по изпълнително дело №20167710400102 на ЧСИ рег.№771 –
Калинка Араклиева в размер на 3783,03лв. – 304,80лв. – неолихвяема сума,
1515,39лв. – главница, ведно със законната лихва от 28.08.2007г. в размер на
1565,78лв. и 48лв. – разноски по изпълнителното дело, както и таксата по т.26
от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 349,06лв.
в полза на ЧСИ. Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът оспорва така предявения иск
в депозирания отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, като намира
същия за допустим, но неоснователен. Ответната страна предлага на ищцата да
сключат съдебна спогодба за уреждане на
спора помежду си. На 31.10.2011г. „ЕОС Файнънс“ ООД сключило договор за цесия с
„ОББ“ АД, по силата на който банката му прехвърлила изрично посочени вземания,
произхождащи от сключени между цедента и физически лица договори за
кредит/кредитни карти. Вземането по договор за потребителски кредит, сключен на
03.05.2004г. между „ОББ“ АД и ищцата, било описано и индивидуализирано в
приложението към договора за цесия от 31.10.2011г. На 29.02.2016г. „ЕОС
Файнънс“ ООД сключил договор за цесия с ответното дружество, с което процесното
вземане било цедирано. Според ответника, срока на погасителната давност е
започнал да тече от 17.09.2007г., когато е издаден изпълнителния лист. Твърди,
че в хода на изпълнителното производство многократно са били извършвани
изпълнителни действия, които са прекъсвали давността и срока започвал да тече
от начало. Към момента на подаване на настоящата искова молба задължението на
ищцата не било изплатено. Същото било ликвидно и изискуемо. Вземането
продължавало да съществува и длъжникът продължавал да дължи. Субективното право
на вземане на кредитора съществувало, то не било погасено и съгласно
разпоредбите на закона валидно и законосъобразно можело да бъде изпълнено от
задълженото лице. Предвид гореизложеното намира предявения отрицателен
установителен иск за неоснователен, поради което счита, че следва да се остави
без уважение.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установена следната фактическа обстановка :
На 17.09.2007г.
на основание чл.237 и чл.242 до чл.248 от ГПК /отм./ по ч.гр.д.№1404/2007г. по
описа на РС-Хасково е издаден изпълнителен лист, по силата на който М.Г.Д. е
осъдена да заплати на „ОББ“ АД сумата от 1637,44лв., от която 1515,39лв. –
главница, 119,63лв. – договорна лихва от 20.04.2007г. до 27.08.2007г. и
02,42лв. – наказателна лихва от 20.04.2007г. до 27.08.2007г., ведно със
законната лихва върху главницата от 28.08.2007г. до окончателното изплащане,
както и разноските за държавна такса – 32,75лв. и за адвокатско възнаграждение
– 150лв. Въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело №338/2007г. по описа на ДСИ при РС-Хасково по молба на банката
от 05.11.2007г. Същото изпълнително дело е прекратено с постановление на ДСИ от
23.01.2014г. на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, тъй като взискателят не
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години от
последното. Видно от изпратената на 14.11.2016г. покана за доброволно
изпълнение до ищцата по описа на ЧСИ Калинка Араклиева с рег.№771, с район на
действие – ОС-Хасково, отново е образувано изпълнително дело по издадения по
ч.гр.д.№1404/2007г. по описа на РС-Хасково изпълнителен лист за гореописаните
суми. От представените договори за цесия се установява, че „ОББ“ АД прехвърля
своите вземания към длъжници, едно от които процесното, на „ЕОС Файнънс“ ООД с
договор от 31.10.2011г. От своя страна „ЕОС Файнънс“ ООД прехвърля правата си
на ответното дружество с договор от 29.02.2016г.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 от ГПК,
като се иска установяване на недължимост на процесните суми от ищцата на
ответното дружество. Съдът намира така предявения установителен иск за
допустим, а разгледан по същество същия се явява и основателен. Разпоредбата на чл.439 от ГПК дава възможност на длъжника
чрез отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото
право въз основа на факти, непреклудирани
от формираната сила на пресъдено нещо, т.е новонастъпили факти. В случая
се твърди, че такъв новонастъпил факт се явява изтеклата погасителна давност. Съгласно
чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. В настоящия случай се претендира
погасяване по давност на вземане на ответното дружество към ищцата,
обективирано в изпълнителен лист, издаден на 17.09.2007г. по ч.гр.д.№1404/2007г.
по описа на Районен съд-Хасково. Въз основа на този изпълнителен лист е
образувано на 05.11.2007г. изпълнително дело №338/2007г. по описа на ДСИ при
РС-Хасково. Съдът счита, че погасителната давност е била прекъсната, тъй като
образуването на изпълнително дело представлява предприемане на действие за
принудително изпълнение на вземането, съгласно чл.116 б.”в” от ЗЗД. От данните
по делото се установи, че по така образуваното изпълнително дело не са
предприети надлежни изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител. От
материалите в самото изпълнително дело, копие от което е приложено по настоящото
дело, е видно, че взискателят не е поискал извършването на каквито и да е
изпълнителни действия и съответно такива не са били предприети от ДСИ, което е
довело до прекратяване на делото на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. В този
случай започва да тече нов давностен срок. Въпросът е от кога ще тече новия
петгодишен давностен срок. Разрешението на този въпрос е дадено еднозначно в
т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г., постановено по тълкувателно
дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по реда на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето
последното валидно изпълнително действие. Видно от приложеното изпълнително
дело по същото нито е предприето валидно изпълнително действие, нито пък е
поискано такова преди изтичане на двегодишния срок, предвиден като основание за
прекратяване на изпълнителното дело. В тази връзка съдът счита, че давността
следва да се счита, че започва да тече от 17.09.2007г. или по-точно от
следващия ден. Както се сочи в т.10 от горецитираното тълкувателно решение
самото наличие на образувано изпълнително производство не е основание само по
себе си за прекъсване на давността, а следва да се извършват и съответните
изпълнителни действия, като всяко едно от тях е основание за спиране на
давностния срок и започване на нов такъв. Доколкото в настоящия случай не се
установи извършено валидно изпълнително действие до датата на прекратяване на
изпълнителното дело с постановление на ДСИ от 23.01.2014г. давността е вече
изтекла и вземането на банката е погасено по давност още на 17.09.2012г. Ето
защо, следва извода, че към момента на подаване на молбата до ЧСИ за образуване
на новото изпълнително дело 03.11.2016г. вземането на ответното дружество вече
е било погасено по давност. Това задължение на ищцата е било погасено по давност
още преди сключване на втория договор за цесия, по силата на който ответното
дружество е закупило вземането от „ЕОС Файнънс“ ООД. Предвид гореизложените
съображения следва да се приеме, че вземането на ответното дружество към ищцата
е погасено по давност, поради което процесните суми не се дължат.
Предвид гореизложените
съображения съдът намира предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 от ГПК за основателен и доказан и счита, че
следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.78 ал.1
от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените в
настоящото производство разноски в размер общо на 552лв., от които 152лв. за
държавна такса и 400лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Малинова
долина“, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6, представляван от управителя Р.И.М.,
че М.Г.Д. с ЕГН:********** ***, не дължи
на дружеството сумите по изпълнително дело №20167710400102 на ЧСИ рег.№771 –
Калинка Араклиева в размер на 3783,03лв. – 304,80лв. – неолихвяема сума,
1515,39лв. – главница, ведно със законната лихва от 28.08.2007г. в размер на
1565,78лв. и 48лв. – разноски по изпълнителното дело, както и таксата по т.26
от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 349,06лв.
в полза на ЧСИ, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Малинова долина“, ул.”Рачо
Петков-Казанджията” №4-6, представляван от управителя Р.И.М., да заплати на М.Г.Д.
с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер общо на 552лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.