№ 1199
гр. Пазарджик, 11.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20235220104748 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:45 часа се явиха:
Ищецът Н. Б. Н., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. К.,
редовно упълномощен от преди.
Ответникът „** Юг“ ЕАД, редовно призован, не изпраща законен
представител. Същият се представлява от пълномощника си юрк. С. А. Р., с
пълномощно приложено по делото.
Третите лица помагачи – „**А“ АД и ** КОМПАНИЯ „**“ АД, също
редовно призовани не изпращат законен представител, като за „**А“ АД, се
явява адв. М., с пълномощно приложено по делото.
АДВ. К.: - Да се даде ход на делото.
ЮРК. Р.: - Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: -Моля да дадете ход на делото.
Съдът, счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. К.: - Поддържаме исковата молба с направените уточнения.
Поддържам доказателствените искания, които са направени с исковата молба
и ще моля да ги уважите. Що се отнася до отговора на исковата молба, аз
1
считам, че там са направени несъстоятелни възражения – те са правни
въпроси, за обективна невъзможност да се изпълни съдебното решение, и в
този ред на мисли няма да отделям много внимание по този въпрос, само по
исканията. Там се твърди, че, ето, те искали да изпълнят решението, в края на
краищата, тоест да преустановят вредоносното си бездействие, но едно трето
лице им пречило – „Е***А“, затова са искали да привлекат. Но понеже само
са го привлекли, с уговорката, че биха имали интерес, то да им помага,
защото пък то би могло да отговаря спрямо тях по обратен иск, но не са
предявили, така или иначе, в срока за отговор обратен иск, и си остават само с
привличането. Затова, искането за спирането на настоящото производство до
приключване на административно дело е неоснователно, защото отношенията
между ответника и третото лице не са предмет на настоящото дело. Друго би
било, ако имаше обратен иск. Струва ми се, че по същата причина е
неотносимо и без значение по настоящото дело, искането за допускане на
съдебно-електрическа ли, каква беше, експертиза, която да установява
определени обстоятелства – те са, госпожо председател, пак извън предмета
на настоящото дело. До какво се свежда въпросът? Ние сме взискатели в
едно изпълнително дело, по отношение на длъжника по същото. Предмет на
съдебното изпълнение е едно действие, от категорията на тези, даже
незаместими действия, които само те могат да извършат. Е, и те не твърдят, че
делото е прекратено поради изпълнение. Осъдени са да извършат действието
безусловно, при никакви условия, защото както е известно взискателят по
изпълнението няма никакви задължения спрямо длъжника. Задълженията са
изцяло в тях. Ето защо, въпросът се свежда до нещо много просто, и всякакъв
опит да бъде усложнен предметът, според мен е напълно излишно, и само
обременява настоящото дело. Вътрешните отношения на ответникът и трето
лице за нас са без всякакво правно значение – нямат правно значение за
реалното решаване на настоящото дело. С това приключвам. По
доказателствата е това, което съм заявил.
ЮРК. Р: – Оспорваме исковата молба. Поддържаме отговора.
Поддържаме направените доказателствени и други искания, и няма какво да
добавим.
АДВ. М.: – Уважаема госпожо председател, поддържам подадения
отговор. Моля да се приемат представените с него писмени доказателства.
Моля да бъде допусната исканата от нас експертиза. Извинявайте, Вие сте
уточнявали молбата два пъти, но моля да уточните в какъв период се
претендира това обезщетение?
2
АДВ. К.: - От 24.06.22 до 24.12.2023г.
АДВ. М.: – Благодаря Ви. Нямам какво да допълня.
Съдът, при условията на чл. 146, ал. 1 от ГПК пристъпва към излагане на
ДОКЛАДА си по делото, в следния смисъл:
Предявени са искови претенции за обезщетяване на имуществени
вреди, чието правно основание е чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В подадената искова молба от Н. Б. Н. ЕГН:**********, гр. Пазарджик,
ул.”К**, чрез процесуален пълномощник и съдебен адрес: адв. В. К. - адрес на
кантора гр. Пазарджик, ул. „** 2 против „** Юг“ ЕАД, ЕИК: **, седалище и
адрес на управление: гр. П** в която се твърди, че ищецът, в качеството му на
едноличен търговец на основание покупко-продажба извършена с н.а. №
**999г. бил придобил право на собственост върху недвижим имот, който към
момента на сделката представлявал двуетажна масивна административно-
битова сграда с площ от 330 кв.м. и прилежащ терен с площ от 1327,5 кв.м.,
съставляващ парцел VI от кв.1 по плана на гр. Пазарджик. Твърди се, че по
действащата КК на гр. Пазарджик имотът е бил отразен като поземлен имот с
идентификатор ** с площ от 1327 кв.м., ведно с построените в него 2-етажна
масивна административна и делова сграда с идентификатор **.1 с площ от
385 кв.м., както и три други сгради, а именно: сграда с идентификатор **.2 с
площ от 27 кв.м., сграда с идентификатор **.3 с площ от 61 кв.м. и сграда с
идентификатор **.4 с площ от 76 кв.м. Твърди се още, че през периода от
1999 г. до началото на 2003 г. ищецът бил отдавал имота под наем, както и, че
след 2000 г. било започнало прекъсване на електрозахранването на имота,
като от началото на 2003г. по вина на ответното дружество същото било
прекъснато окончателно, и пак по негова вина не било възстановено и до
момента. Твърди се също така, че през 2020 г. ищецът бил предявил срещу
ответника искове за възстановяване на електроснабдяването по чл. 109 от ЗС
и частичен иск за присъждане на обезщетение в размер на пропуснатия наем
за имота за периода 22.05.2015 г. до 22.05.2020 г. по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Сочи се, че с решение по гр. дело № 1063/2020г. на Районен съд- Пазарджик,
влязло в сила на 06.04.2022г., ответникът е бил осъден и по двата иска, като
се твърди, че по негаторния иск било прието, че неоснователното прекъсване
на електроснабдяването на застроен имот в урбанизирана зона уврежда
правото на собственост като лишава собственика от правото да го ползва по
предназначение, поради което и ответникът е бил осъден да възстанови
електроподаването към имота на ищеца по съществуващите към момента на
прекъсването му линии. По деликтния иск било прието, че прекъсването на
3
електрозахранването в имота на ищеца от страна на ответника и последвалото
бездействие на последния да го възстанови представлявали неправомерни
действия и бездействия на лицата на които ответникът бил възложил работа.
Твърди се, че тези действия /бездействия/ били причинили на ищеца вреди
под формата на пропуснатия наем за имота, като с горе цитираното решение
ответникът бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за периода от
22.05.2015 г. до 22.05.2020 г. Твърди се още, че тъй като и след постановяване
на съдебното решение ответникът бил продължил да бездейства и да не
изпълнява решението по негаторния иск, с влязло в сила решение по гр. дело
№ 186/2023г. на Окръжен съд- Пазарджик е бил осъден да заплати
обезщетение за същите вреди и за последвалия период от 22.05.2020 г. до
23.06.2022 г., както и че междувременно ищецът бил прекратил дейността си
и регистрацията си като едноличен търговец. Твърди се също така, че
поредното осъждане на ответника очевидно не го било стимулирало да
коригира поведението си, защото и в периода от 24.06.2022г. до 24.12.2023 г.
вкл. същият не бил отстранил нарушението и не бил възстановил
електрозахранването съгласно влязлото в сила решение по негаторния иск,
въпреки образуването на изпълнително дело № 281/2022г. по описа на ЧСИ Х.
Пилафов рег. № 904 ОС- Пазарджик имащо за предмет изпълнение на
решението по чл.109 ЗС, като и в настоящия момент изпълнителното дело не
било приключено поради изпълнение. Твърди се още, че при това положение
ищецът бил продължил да търпи същите имуществени вреди като физическо
лице и за периода от 24.06.2022г. до 24.12.2023г. Твърди, че при 934 кв.м.
застроена наемна площ и средно- месечен пазарен наем за района не по-
нисък от 1.50 лв./кв.м., нереализираният наем за сградите да е в общ размер
на с 24 600,00 лв.
Оформен е петитум, с който се моли съдът да осъди ответника „** Юг“
ЕАД да заплати на ищеца, на основание чл. 49, вр. с чл.45 ЗЗД, обезщетение в
размер на сумата 24 600,00 лв. за претърпени имуществени вреди под
формата на пропуснат наем поради прекъсване и невъзстановяване на
електроподаването в поземлен имот с идентификатор ** с площ от 1327 кв.м.
, ведно с построените в него 2-етажна масивна административна и делова
сграда с идентификатор **.1 с площ от 385 кв.м., както и три други сгради , а
именно: сграда е идентификатор **.2 с площ от 27 кв.м. , сграда с
идентификатор **.3 с площ от 61 кв.м. и сграда с идентификатор **.4 с площ
от 76 кв.м. и прилежащ терен с обща площ от 1327.5 кв.м. за периода от
24.06.2020 г. до 24.12.2023 г. ведно със законната лихва от датата на нейното
4
подаване до окончателното плащане на задължението. Претендират се
разноските по делото, в т.ч. и заплатеното адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 127, ал. 4 ГПК се сочи банкова сметка, по която ответникът
може да извърши плащане: B**етка по чл.39 ал.1 от ЗА с титуляр Адвокатско
д-во „К. и съдружници” Банка ОББ АД. Сочи доказателства. Формулирани са
доказателствени искания.
В изпълнение на разпореждане на съда № 9373/29.12.2023г., от
процесуалния представител на ищеца е постъпила молба, с която е предприел
отстраняване на констатираните от съда нередовности на исковата молба, и с
която е направено уточнение на петитума на исковата молба, като се моли
съдът да осъди „** Юг“ЕАД да заплати на ищеца на основание чл. 49, вр. с
чл.45 ЗЗД сумата 24 600,00 лв. представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди под формата на пропуснат наем поради прекъсване и
невъзстановяване на електроподаването в поземлен имот с идентификатор **
с площ от 1327 кв.м., ведно с построените в него 2-етажна масивна
административна и делова сграда с идентификатор **.1 с площ от 385 кв.м. ,
както и три други сгради, а именно: сграда с идентификатор **.2 с площ от 27
кв.м. , сграда с идентификатор **.3 с площ от 61 кв.м. и сграда с
идентификатор **.4 с площ от 76 кв.м. и прилежащ терен с обща площ от
1327.5 кв.м. претърпени за периода от 24.06.2022 г. до 24.12.2023 г. ведно със
законната лихва от датата на нейното подаване до окончателното плащане на
задължението. Уточнено е също така, че формулираната задача на ВЛ е за
периода от 24.06.2022 г. до 24.12.2023г./вкл./
В срока по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил отговор от ответника
„** ЮГ"ЕАД, град Пловдив 4000, ул."**, чрез С. А. Р. - юрисконсулт със
служебен адрес: Пловдив, ул.„**, тел.**, e-mail: ***************@***.**, в
който на първо място е направено възражение за местна подсъдност, като се
твърди, че от обстоятелствената част на исковата молба било видно, че се
касаело за иск за присъждане на парична сума, като местната подсъдност по
този вид искове се определяла от разпоредбите на чл. 105 от ГПК, според
който искът се предявявал пред съда, в района на който е постоянният адрес
или седалището на ответника. Сочи, че съгласно чл. 108 от ГПК искове срещу
юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното
управление или седалище и, че съответно „** ЮГ“ ЕАД е със седалище град
Пловдив и адрес на управление ул."**. С оглед изложеното счита, че делото
не е подсъдно на Районния съд в град Пазарджик и моли, ако съдът намери,
че това е така, да прекрати настоящото производството и да изпрати делото за
5
разглеждане от надлежния съд - Пловдивски районен съд.
Относно редовността на исковата молба е изложено становище, че се
счита, че е налице противоречие между фактическите твърдения, изложени в
обстоятелствената част от исковата молба и петитума на иска, като сочи, че в
изложението си ищецът твърдял, че между страните, за периода от 22.05.2020
г. до 23.06.2022 г. вече било налице решение по същия спор, между същите
страни, а именно влязло в сила решение по гр. д. № 186/2023 г. на Окръжен
съд - Пазарджик, с което ответникът е осъден да заплати обезщетение за
вреди, решението е приложено като доказателство към исковата молба, а от
друга страна в петитума на исковата молба искането било за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за същите вреди за период от 24.06.2020 г.
до 24.12.2023 г., вкл. периода от 22.05.2020 г. до 23.06.2022 г., за който вече
било налице влязло в сила решение. Сочи още, че този период бил посочен и
в задачата, поставена към вещото лице по поисканата съдебно-оценъчна
експертиза. Твърди, че видно било, че част от периода е идентичен, като с
оглед констатираното, моли исковата молба за бъде оставена без движение до
отстраняване от ищеца на това противоречие или за уточняване дали се касае
за техническа грешка или в действителност се претендират вреди за
идентичен период.
По допустимостта и основателността на иска ответникът, чрез своя
процесуален представител заявява, че предявеният иск се счита за
недопустим за периода от 24.06.2020 г. до 23.06.2022 г., тъй като по
отношение на този период е налице влязло в сила решение, а за периода от
24.06.2022 г. до 24.12.2023 г., заявява, че счита иска за допустим, но
неоснователен, поради което го оспорва изцяло.
По основанието, се твърди, че за периода от 6.04.2022 г. (датата на
влизане в сила на подлежащото на изпълнение от ответника решение №
260161 от 7.05.2021 г., постановено по гр. д. № 1063/2020 г. на PC -
Пазарджик) до 24.12.2023 г. (крайната дата на процесния период по
настоящото съдебно производство), не съществували „на место инсталации и
съоръжения на територията на „**а“ АД“, чрез които можело да бъде
присъединен имот идентификатор ** по плана на град Пазарджик. Твърди, че
за този период третото лице - собственик на такива съоръжения „**а“ АД
отказвало да предостави достъп, като твърдяло, че не била налице техническа
възможност и капацитет, чрез които да бъде извършено присъединяване на
имота към електроразпределителната мрежа. Ответникът твърди, че му бил
известен фактът, че „**а“ АД са клиент, чийто обекти били присъединени на
6
ниво средно напрежение и на територията на дружеството не съществували
електрически уредби и съоръжения на ниво ниско напрежение, на каквото
ниво следвало да бъде извършено присъединяването, и по този начин, поради
обективна невъзможност да изпълни присъединяването, така, както съдът бил
посочил в решение № 260161 от 7.05.2021 г., постановено по гр. д. №
1063/2020 г. на PC-Пазарджик, а именно: „чрез съществуващите на место
инсталации и съоръжения на територията на „**а“ АД“, поради липса на
такива съоръжения/липса на техническа възможност и капацитет, незабавно
след влизане в сила на решението, „** ЮГ“ ЕАД било предприело действия
за присъединяване на имота към електроразпределителната мрежа по друг
възможен начин, който считал за по-целесъобразен, технически възможен и
осъществим, а именно, чрез изграждане на нови присъединителни
съоръжения. Твърди се, че тези нови съоръжения за присъединяване на
основното захранване за имота на ищеца са били въведени в експлоатация с
Удостоверение № 51 от 21.02.2023 г. за въвеждане в експлоатация на строеж -
К** 1 kV от ТНН на БКТП „**“ до ново електромерно табло, монтирано пред
имот с идентификатор ** по плана на град Пазарджик, с обща дължина на
трасето 75 м, пета категория, издадено от Главния Архитект на Община
Пазарджик. Твърди се още, че на 21.02.2023 г. след изграждането на новите
съоръжения имотът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа
до границата на собственост (въпреки, че присъединяването не било
изпълнено по начина, постановен от съда – чрез съоръжения на територията
на „**а“ АД) като електроподаването е можело и може да бъде реализирано
след като ищецът Н. Н. сключи договор за продажба на електрическа енергия
с избрания от него доставчик/търговец на електрическа енергия, за която
възможност последният бил уведомен на 7.07.2023 г. с писмо с изх. № 41907
от 03.07.2023 г. на „** Юг“ ЕАД и поставяне на новоизградените съоръжения
под напрежение. Твърди се също така, че ищецът не бил предприел действия,
нито за сключване на договор за продажба на електрическа енергия, нито за
осигуряване на достъп до имота за поставяне под напрежение на
съоръженията, което бездействие се било превърнало в пречка да се
реализира „електроподаване“ в имота, като подчертава, че ищецът бил
депозирал възражение в изпълнителното производство (образувано по повод
неизпълнението на решение № 260161 от 7.05.2021 г., постановено по гр. д. №
1063/2020 г. на PC -Пазарджик), в което твърял, че не приемал такова
изпълнение като го считал за неточно, и бил направил искане за
присъединяване на имота именно чрез съществуващите на место инсталации
и съоръжения на територията на „**а“ АД, така както било вписано в
7
диспозитива на съдебното решение. Твърди се също така, че с писмо изх. №
5444 от 01.09.2023 г. „** ЮГ“ ЕАД било поканило третото лице „**а“ АД да
сключи договор за достъп до налични на територията му съоръжения, както и,
че с писмо изх. № 1718 от 28.09.2023 г. „**а“ АД отговарило, че „на
територията на „**а" АД - град Пазарджик не съществуват инсталации и
съоръжения, собственост на „** ЮГ" ЕАД, в имота на „**а“ АД - град
Пазарджик не съществуват инсталации и съоръжения, собственост на
дружеството, чрез които може да бъде извършено присъединяване на друг
недвижим имот към електропреносната система на страната, че „**а“ АД -
град Пазарджик няма техническа възможност и свободен капацитет, които да
предостави на трети лица.“ Твърди се още, че като следваща стъпка, с писмо
изх.№ 62037 от 18.10.2023 г. „** ЮГ“ ЕАД било депозирало до Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) искане за осигуряване на достъп до
чужди съоръжения по реда на чл.117, ал.8 от ЗЕ - съществуващи на место
инсталации и съоръжения на територията на „**а“ АД, както и че в
образуваното по този повод административното производство пред КЕВР,
„**а“ АД подало писмо с изх.№ 1869 от 7.11.2023 г., с което потвърждавало
заявеното с писмо изх.№ 1718 от 28.09.2023 г. до „** ЮГ"ЕАД, че такива
съоръжения, чрез които може да предостави достъп, не са налице на
територията на „Е***а" АД и че дружеството няма техническа възможност и
капацитет. Излагат се твърдения, че с решение № Ж - 1059 от 30.11.2023 г.
КЕВР, без да извърши поверка на място и въпреки отказа на третото лице,
били дадени задължителни указания във връзка с искането до него и до „**
ЮГ" ЕАД като се приемало, че съоръжения, техническа възможност и
капацитет са налице. Твърди се също така, че поддържайки тезата си, „**а"
АД подало и жалба срещу решение № Ж - 1059 от 30.1 1.2023 г. КЕВР, във
връзка с което е било образувано адм. производство с № 183/2024 г. на АССГ,
като от своя страна, във връзка с указанията, дадени с решението на КЕВР,
„** Юг" ЕАД било изпратило писмо изх. № 73514/20.12.2023 г. до „Е - **"
АД и писмо изх. № 73515/20.12.2023 г. до Н. Б. Н., с които отново приканвало
„Е - **" АД - да предоставят достъп, да сключат договор за достъп, а Н. Б. Н. -
да предостави възможност за поставяне на новоизградените съоръжения под
напрежение и да сключи договор за продажба на електрическа енергия, за
които действия „** Юг" ЕАД било уведомило КЕВР. С оглед изложеното в
отговора на исковата молба, ответникът твърди, че тъй като „** Юг" ЕАД се
намирало в обективна невъзможност да изпълни буквално диспозитива на
съдебното решение, породена от липса на съоръжения, чрез които следва да
се възстанови присъединяването така, както е посочено в решението, както и
8
липса на техническа възможност и капацитет у съоръженията, собственост на
третото лице и във връзка с това отказа на самото трето лице да предостави
достъп, то се освобождавало от отговорност за вреди, настъпили от това
неизпълнение. От друга страна се сочи, че „** Юг" ЕАД било предприело
всички възможни мерки, за да преодолее настъпването на вредите, а именно
присъединило било имота по начин, който може да осигури
„електроподаване", но въпреки това вредите били настъпили, поради
независещи от дружеството обстоятелства - изричното противопоставяне от
страна на ищеца срещу такъв вид изпълнение, изразяващи се в депозиране на
писмено възражение в изпълнителното производство, непредприемане на
действия за сключване на договор за продажба на електрическа енергия с
търговец на електрическа енергия, по осигуряване на достъп до имота за
поставяне на новоизградените съоръженията под напрежение, които действия
и бездействия отново обосновавали обективната невъзможност за изпълнение
от страна на „** Юг" ЕАД на съдебното решение. Твърди се още, че в
конкретния случай фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД щяла
да настъпи след като се установяло, че в причинна връзка с противоправните
действия/бездействия на ответника, изразяващи се в прекъсване на
електричеството и отказа да присъедини имота на ищеца към своята мрежа по
начина преди прекъсването, ищецът бил претърпял имуществени вреди под
формата на загуби или пропуснати ползи. Твърди се, че дори и да се
установяло наличие на някои от посочените предпоставките за уважаване на
иска, категорично не можело да се твърди, че е налице отказ на ответника да
присъедини имота на ищеца, а обективна невъзможност за присъединяване,
като „** Юг" ЕАД било изпълнило задължението си по чл.117, ал.8 от ЗЕ,
както и да присъедини имота, така че последния да може да бъде снабден с
електрическа енергия макар и по начин, различен от предвидения в
подлежащото на изпълнение решение. По този начин, според ответника, за
„** Юг" ЕАД не следвало да възникне отговорност. Сочи, че била налице
обективна невъзможност за изпълнение, поради отказ на третото лице
собственик да се задължи да осигури достъп, поради несъществуването на
съоръжения. Твърди, че за срока на водените преговори и сключване на
договора, дружеството не било във виновна забава, защото действията на
третото лице били непредвидими, а случайното събитие изключвало вината.
Твърди, че при отказ на третото лице да сключи договор,
електроразпределителното дружество отново изпадало в забава, доколкото
било длъжно да поиска от КЕВР издаване на разпореждане по чл. 117, ал. 8 от
ЗЕ. Твърди, че за акта на КЕВР, електроразпределителното дружество не
9
носело отговорност, защото разпореждането на държавен орган имало
характер на непреодолима сила, която изключвала не само вината, но и
противоправността. Твърди още, че в конкретния случай с решението си
административния орган бил разпоредил да се предостави достъп, но
решението не било влязло в сила, а третото лице не било съгласно с дадените
указания и съответно не ги изпълнявало, като се посочва, че отново не
предоставяло достъп, поради което, процесуалният представител на ответника
счита, че за „** Юг" ЕАД бил налице правен интерес, на първо място, от
спиране на настоящото производство до приключване на адм. д. № 183/2024
г. на АССГ, тъй като законосъобразността на решение № Ж - 1059 от
30.11.2023 г. КЕВР и по-точно въпросът длъжно ли е третото лице да
предостави достъп до собствените си съоръжения при липса на техническа
възможност и капацитет, е обуславящ правилното решаване на настоящия
спор, а и определящ крайната дата на срока, в който ответникът не е във
виновна забава. На следващо място, се твърди, че от привличането на „Е – **“
АД като трето лице - помагач на страната на ответника, тъй като ако се
установяло в административното производство, че съоръжения, както и
техническа възможност и капацитет за предоставяне на достъп по чл.117, ал.8
от ЗЕ, са налице, последното, с отказа си да предостави достъп, а не „** Юг"
ЕАД се явявал прекият причинител на вредата, към който последното щял да
има регресно вземане.
От друга страна се посочва, че обективната невъзможност за
електроснабдяване била настъпила и поради бездействие от страна на ищеца,
който, ако бил сключил договор за продажба на електрическа енергия след
отправената до него покана с писмо изх.№ 41907 от 3.07.2023 г. от „** Юг“
ЕАД до ЕТ „**-Н. Н.“, електроснабдяването цяло да бъде възстановено още
през месец юли 2023 г. като се излага становище, че независимо дали
съдебният акт е изпълним или не буквално, единствената причина, поради
която ищецът бил претърпял вреди, е била собственото му бездействие -
непредприемането на действия за сключване на договор за продажба на
електрическа енергия с търговец на електрическа енергия. Сочи се, че
следвало да се има предвид, че независимо от наличието или не съоръжения
на територията на „Е – **“ АД, електроразпределителната дружество счита,
че присъединяване на имота на ищеца по начина, описан в диспозитива на
съдебното решение не е целесъобразно и това е причината да пристъпи към
изграждане на съоръжения за присъединяване, упражнявайки правото и
задължението си да определи условията за присъединяване на обект към
10
електроразпределителната мрежа към момента на възстановяване на
снабдяването съобразно чл. 7 и сл. от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31
от 4.04.2014 г. Във връзка и наред с това, противно на КЕВР, ответникът
счита, че разпоредбата на чл.117, ал.8 от ЗЕ не е императивна и при липса на
техническа възможност и капацитет третото лице има свободата да откаже
предоставянето на достъп, съответно не може да бъде принудено да
предостави такъв.
Заявено е становище, че се оспорва претенцията по размер. Твърди се,
че предвид характеристиките и състоянието на имота, търсенето и
предлагането на подобни имоти за ползване под наем в района, размерът на
предявената претенция е била необосновано завишена. Следвало да се има
предвид, че преди преустановяване на снабдяването само една от сградите,
намиращи се в него е била електроснабдена, а именно 2-етажна масивна
административна и делова сграда с идентификатор **.1, с площ от 385 кв.м.,
т.е. ако се претендират вреди, настъпили поради липса на електроснабдяване
в имота, при определяне на техния размер, следвало да се има предвид и това
обстоятелство.
Формулирано е искане за спиране на производството по настоящото
дело на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, като се сочи, че се счита, че в
настоящия случай са налице предпоставките за спиране на настоящото дело,
тъй като в АССГ се разглеждало дело, решението по което, според ответника,
ще има значение за правилното решаване на спора до приключване на спора
на това дело, а именно: адм. дело № 183/2024 г. на АССГ. Твърди се че
законосъобразността/влизането в сила на решение № Ж - 1059 от 30.11.2023 г.
КЕВР и по конкретно въпросът длъжно ли е третото лице да предостави
достъп до собствените си съоръжения при липса на техническа възможност и
капацитет, е обуславящ правилното решаване на настоящия спор, а и
определящ крайната дата на срока, в който ответникът не е във виновна
забава.
Формулирано е и искане за привличане на трето лице (по чл.219, ал.1 от
ГПК). Ответникът твърди, че за него бил налице правен интерес да бъде
привлечено като подпомагащо и още едно трето лице в процеса, а именно
„**а" АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, п.к.
4400 бул./ул. ул. ** № 9, тел. 4**4 38. Искането е мотивирано от факта, че
като собственик на съоръжения „**а" АД било отказало достъп на
11
електроразпределителното дружество за присъединяването чрез тях на друг
потребител - ищеца. Твърди се, че интересът на „** ЮГ" ЕАД от
привличането на „Е- **" АД произтичал от факта, че имуществените вреди,
предмет на претенцията на Н. Н., обективирана в исковата молба, във връзка с
която е било образувано настоящото съдебно производство, са такива,
настъпили поради отказа на „**а" АД да предостави достъп до съоръженията
си, вкл. да изпълни решение № Ж - 1059 от 30.1 1.2023 г. КЕВР, чрез които
„** ЮГ" ЕАД е длъжно да присъедини имота на ищеца. В този смисъл се
сочи, че ако искът на Н. Н. бъде уважен, поради това, че отказът на „**а" АД е
неоснователен, т.е. дружеството е разполагало със съоръжения, техническа
възможност и капацитет, респ. ако решението на КЕВР бъде потвърдено от
АССГ и „** ЮГ" ЕАД бъде осъдено да заплати претендираните от ищеца
вреди, то би имало регресен иск към това дружество като пряк причинител на
вредата. Във връзка с искането за привличане е представено и копие от
исковата молба, ведно с приложенията.
Ответникът твърди, че за него бил налице правен интерес да бъде
привлечено като подпомагаща и още едно трето лице в процеса, а именно: «**
КОМПАНИЯ **» АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: област
София (столица), община Столична, гр. София 1000, район р-н Възраждане
бул. „**, тел.: (+3592) **, факс: (+3592) **. Сочи, че искането му било
мотивирано от факта, че за процесния период от 24.06.2022 г. до 23.06.2023 г.
е била налице облигационна връзка, а именно сключени между „** ЮГ“ ЕАД
и «** КОМПАНИЯ **» АД договори за застраховка, а именно: ** полица №
** от 29.12.2021 год. и ** полица № 23005F21010 от 23.12.2020 год., с които
«** КОМПАНИЯ **» АД било застраховало отговорността на „** ЮГ" ЕАД
към трети лица за нанесени материални и нематериални вреди, настъпили
през срока на застраховката, в резултат на неговата дейност или продуктите,
които предоставя. Твърди се, че при настъпване на такива вреди «**
КОМПАНИЯ **» АД се било задължило да изплати на „** ЮГ" ЕАД
застрахователно обезщетение в посочените в договора лимити. Твърди се, че
интересът на „** ЮГ" ЕАД от привличането на «** КОМПАНИЯ **» АД,
произтичал от факта, че имуществените вреди, предмет на претенцията на Н.
Н., обективирана в исковата молба, във връзка с която било образувано
настоящото съдебно производство, били такива, представляващи
застрахователни събития по смисъла на сключените договори, за които „**
ЮГ" ЕАД можело да претендира дължимото застрахователно обезщетение.
Сочи се, че в този смисъл, ако искът на Н. Н. бъдел уважен, „** ЮГ" ЕАД би
12
имало претенция към «** КОМПАНИЯ **» АД за заплащане на
застрахователно обезщетение във връзка настъпилото застрахователно
събитие в периода на действие на всеки от застрахователните договори,
посочени по-горе. Във връзка с искането за привличане е представено и
копие от исковата молба, ведно с приложенията.
Формулирано е искане, съдът да постанови определение, с което да
прекрати производството по делото в частта, с която се иска осъждане на
ответника за заплати обезщетение за периода от 24.06.2020 г. до 23.06.2022 г.,
като се сочи, че в тази част искът се счита за недопустим, тъй като по
отношение на този период било налице влязло в сила решение по гр. д. №
186/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик. Моли се съдът да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендира се присъждане на направените в настоящото
производство разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Направено е възражение срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер, по-голям от еднократния, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочат се
доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
Във връзка с разпореждане на съда № 412/14.02.2024 г., ищецът е
депозирал по делото уточнителна молба, с която заявява че в
обстоятелствената част на исковата молба правилно бил посочен период от
24.06.2022г. до 14.12.2023 г., но поради фактическа грешка в петитума е бил
записан период от 24.06.2020 до 14.12.2023г., както и че същата грешка е била
допусната и в задачата на поисканата експертиза. Моли, в петитума на
исковата молба и в задачата на експертизата претендирания период да се чете,
както следва: от 24.06.2022г. до 14.12.2023г. включително. Направено е също
така изявление, че в изпълнение на предходно разпореждане с приложена
вече молба, ищецът вече бил формулирал надлежен петитум и коригирали
задачата на ВЛ.
Привлечени са като трети лица помагачи „**а“ АД и ** КОМПАНИЯ
„**“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от „**а“ АД град
Пазарджик ЕИК: **, в качеството му на трето лице – помагач, подаден чрез
упълномощен адвокат Б. М., с адрес за призоваване гр. Пловдив ул. "**, в
който от името на Третото лице „**а“ АД се оспорва както и привличането на
„**а“ АД в качеството му на трето лице помагач, така и предявения иск като
неоснователен. На първо място се сочи, че „**а“ АД нито бил производител,
13
нито бил доставчик на ел. енергия и нямал издадена лицензия за подобна
дейност. Твърди, че не вижда каква е била причината да встъпва в настоящето
дело по чл. 218 от ГПК, за да можел ответникът да иска привличането му по
чл. 219 от ГПК. Твърди, че от представените му преписи от документи, като
доказателства по делото било видно, че между ищеца и ответника имало
влязло в сила решение по гр.д. № 1063/2020 година, в което действително
фигурирало името на „**а“ АД, но то не можело да има каквато и да е било
задължителна сила срещу него. Твърди, че нормата на чл.298 ал.1 от ГПК е
категорична, императивна и неоспорима: „Решението влиза в села само между
същите страни, за същото искане и на същото основание“. То имало
задължителна сила за тези страни, а „**а“ АД не е била в това производство в
каквото и да било качество. Твърди, че настоящият процес е бил за
установяване на финансови взаимоотношения за определен период -
основателни или неоснователни, към които дружеството не можело да има
каквото и да било отношение. Считам се, че участието му в по-горе
цитираното производство е било задължително, защото само от действителни
и днес съществуващи факти и обстоятелства е трябвало да бъдат събирани
доказателства и изслушвани експертизи, които да мотивират съда в своето
решение. Твърди се, че Решението по гр.д. № 1063/20 се основавало на
отдавна несъществуваща или тотално променена инфраструктура, за да
засягало „**а“ АД, не отчитало нито един факт за период от 2003 година
насам, касаещ представляваното от пълномощника дружество. Твърди се, че
приетите експертизи са били по документи, без реална представа от днешните
обстоятелства, а решаващия съд разпростирал решението си върху
неучастваща страна в процеса. На следващо място се сочи, че предявената
претенция била за търсене на обезщетение за периода 24.06.22 - 24.12.23,
24.06.20 –24.12.23, като се моли, съдът да задължи ищеца да уточни периода
на претенцията си. Твърди се, че дори да се приемело че „Е- **“ АД има
отношение към така развилия се спор, се моли съдът да има предвид, че за
неговото съществуване и някакво искане от страна на ответника към него
ставало известно през месец септември 2023 година, в която връзка се
заявява, че каквото и да е поведението на „**а“ АД след 01.09.23 година и при
най-добро желание от тяхна страна, съдебното решение по гр.д. 1063/20
година нямало как да се изпълни, през ел. мрежа на дружеството, за да има
отношение към периода, за който се претендира обезщетението. Твърди се, че
задължително условие за изпълнение правилата на чл.117 ал. 8 от ЗЕ е
подписан договор между енергийното дружество и потребителя, чиято мрежа
следва да бъде използвана, а такъв договор към Е- ** е бил предложен на
14
20.12.2023 година, за да действа от 01.01.2024 година т.е. след изтичане на
периода, за който се претендира обезщетение. Поради изложеното, се счита,
че при така направените две възражения, не следва да бъдат привличани като
трето лица помагач в процеса.
От друга страна, и по същество на спора, се сочи, че Решението по гр.д.
№ 1063/20 г. не можело да има задължителна сила за „Е- **“ АД, като се
твърди, че тук не ставало въпрос за някакво формално процесуално
възражение, а за липсата на каквато и да било реална преценка на
обстоятелствата и фактите в действителност засягащи дружеството – трето
лице помагач. Твърди се, че „**а“ АД е правоприемник на АЗ „М. Ш“ и като
държавно предприятие АЗ „ М. Ш“ е било разположено върху 220 000 кв.
метра площ, естествено свързан с държавната енергийна система на страната.
Сочи се, че в средата на 80-те години на миналия век, части от
предприятието, вече като Държавна фирма, получило статут на фирми, вкл. и
фирма ЗИНО гр. Пазарджик. Дружеството било вече с площ от 166989 кв.м.,
тоест върху повече от 50000 кв.м., съществували други обекти и фирми, като
се посочва, че независимо от това и независимо от по-късно извършената
приватизация, тези новообразувани търговски субекти не ставали абонати на
Енергийните дружества, а напротив, повече от 17 години техен доставчик на
ток било „Е- **“ АД. Твърди се, че с влизане в сила /12.12.2003 г./ на Закона
за енергетиката /чл.122 ал. 3/ Законодателят забранявал подобно снабдяване
на ел. енергия, и тъй като „**а“ АД никога не е било доставчик на ел.енергия
и никога не е имало лиценз за подобна дейност е било принудено да прекъсне
подаването на ел. енергия към ищеца и към още осем потребителя, като
посочва, че в противен случай, ел. енергията за самото предприятие щяла
бъде прекъсната, а освен това се предвиждали и тежки финансови санкции.
Твърди се още, че от този период /2003-2004 година/ всички фирми
разположени на повече от 50 дка, на които „Е - **“ е доставяла ток и
лицензираните доставчици на ел. енергия били уредили взаимоотношенията
си, като само за ищеца не се бил намерил доставчик, който да му доставя
ел.енергия. Твърди се също така, че веднага след влизане на ЗЕ в сила срещу
„Е- **“ била пусната жалба в Комисията за защита на конкуренцията, която
била излязла със скандално, според пълномощника на „**а“ АД, решение,
което било отменено с Решение на ВАС № 1984 от 22.02.2006 година
постановено по адм. дело № 2706/25 година. Твърди се, че двадесет години
по-късно, отново били въвлечени във взаимоотношения, на които нито
пречили, нито искали да влияят. Твърди се, че към настоящия момент към
15
Дружеството няма искане за достъп до съоръженията на „Е- **“ АД. Твърди,
че имало писмо на ответника, на което били отговорили на 28.09.23 година.
Твърди се още, че от своя страна КЕВР със своето решение, отново не
задължавали „**а“ АД да осигури достъп, а ги задължавал да предоставим за
ползване Възлова станция „А З“ сграда с идентификатор ** /Главна
подстанция/ за присъединяване на трето лице, за което се твърди, че било
обжалвано. Твърди се, че от една страна, всички тези искания се правели след
изтичане на спорния период по делото, и както и да се развиели, те не можели
да повлияят на претенцията на ищеца, а от друга страна, се твърди, че нямало
искане за достъп, и още по-малко имало отправено искане подплатено с
изискващите се от закона Договор и споразумение за цената му. Твърди се, че
Договорът бил предложен на 20.12.23г., а споразумение за цена нямало. Във
връзка с това, се моли съдът да има предвид, че когато се заявява от третото
лице помагач „**а“ АД, че нямат свободен капацитет и техническа
възможност, това изявление било направено на основание, че в нито едно от
разменените писма не се правело уточнение каква мощност искал
потребителят, който трябва да бъде присъединен, което било основен
компонент, без заявяването на който никой не можел да даде отговор за
наличие на свободен капацитет. От друга страна, се сочи, че никъде на
територията на дружеството, там където имало съоръжения, които се
захранват с ел. енергия ниско напрежение, не разполагат със съоръжение за
присъединяване на друг абонат. На следващо място се сочи, че от формална
страна, по повод решението на КЕВР, че последният бил регулатор, който не
можел да прави разпореждане към лица, които нямат общо с производството,
преноса и доставката на ел. енергия в страната, а по същество, за да се
осъществи захранване от Главна подстанция /сграда 106/ до имота на
Потребителя – Н., било необходимо да се изготви техническо задание, да се
получи виза за проектиране, архитектурен проект, който да определи трасето,
както и да бъде опредЕ. стойността на съоръжението от Главна подстанция до
Потребителя, а също така да се вземе съгласие и на другите собственици през
чийто имоти ще мине съоръжението. На трето място се сочи, че дори всичко
това да бъде изпълнено, да няма никакви спорни обстоятелства между
страните, оставало още едно възражение, свързано с т.н. „техническа
възможност“ която била като задължително изискване на закона. Твърди се,
че съгласно Разрешение за ползване № ДК-07-ПЗ-95/04.11.2021 г. на РДНСК
Пазарджик на територията на „**а“ АД е била въведена в експлоатация
„Фотоволтаична електроцентрала за собствена консумация и продажба на
нереализирана енергия“. Сочи се, че съгласно условията на производство на
16
ел. енергия от централата, същата допълвала доставката на получената ел.
енергия от Електропреносната мрежа, както и, че съгласно схема, ел. енергия
от двата източника не можело да бъде диференцирана и при доставка на трето
лице нямало начин да бъде раздЕ. енергията, която е доставена от оператора и
която е собствено производство на „**а“ АД. Това изключвало доставката на
ел. енергия на трето лице, както от „Главна подстанция“, така и от вътрешно
ел. съоръжение за ниско напрежение.
Твърди се, че по изложените съображения се счита, както за
неоснователно привличането на „**а“ АД като трето лице, така и за
неоснователен и предявения иск. Сочат се доказателства. Формулирани са
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор и от третото
лице помагач на страната на ответника „** Юг“ ЕАД –** КОМПАНИЯ „**“
АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**,
представлявана от И Д и А Р - Изпълнителни директори, чрез юрк. В**, тел.
**, e-mail: *****@*****.**, в който се изразява становище, че същото напълно
се присъединява към направеното оспорване от страна на ответника на
допустимостта на настоящия иск, при твърдение, че както било изложено в
отговора на искова молба, претенция за периода 24.06.2020 г. - 23.06.2022 г.
вече е била разглеждана от съда, като за посочения период е постановено
съдебно решение, касаещо същите страни, на същото основание и със същия
предмет, поради което и се намира, че доколкото съдебното решение,
касаещо посочения период, е влязло в сила, е налице сила на пресъдено нещо,
която се явява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, и по
отношение на периода 24.06.2020 г. - 23.06.2022 г. делото следва да бъде
прекратено и процесът да продължи за претендираната сума за остатъка от
посочения в исковата молба период - 24.06.2022 - 24.12.2023 г. Относно
направеното възражение по основателността на иска, че е налице обективна
невъзможност на ответника да изпълни задълженията, свързани с
присъединяване към електрическата мрежа и снабдяване на процесния обект
с електричество, се заявява, че напълно се поддържа същото. Твърди се, че
ответникът е бил възпрепятстван, както от поведението на ищеца, така и от
обективната липса на съоръжения и на техническа възможност, а също и
отказа на другото трето лице помагач по делото — „Е -**" АД, да изпълни
възложените му задължения, за които е бил осъден, като с това да преодолее
настъпването на посочените в исковата молба вреди, които поради патовата
ситуация, в която бил изпаднал ответникът, могат да продължат да бъдат
17
реализирани и занапред в бъдещето. Твърди се, че тези обстоятелства, както и
това, че е налице административно производство, по което АССГ следвало да
се произнесе по един преюдициален за настоящия процес въпрос, обуславяли
не само липсата на вина при неизпълнението на задължението, но и спиране
на настоящото производство до постановяване на окончателен акт по адм. д.
183/2024 АССГ. Изразено е становище, че се поддържа и направеното
възражение срещу размера на исковата претенцията. Сочи се, че във връзка с
направеното искане за присъединяване на ЗК „**“ АД като трето лице
помагач на ответника, се намира същото за неоснователно, като се счита, че
не било налице валидно застрахователно правоотношение между ЗК „**“ АД
и „** Юг“ ЕАД към момента на настъпване на първоначалния факт, довел до
претендиране на процесното обезщетение, а именно - окончателното
прекъсване на електричеството от началото на 2003 г. Твърди се, че
претендираните от ищеца суми по искове са вследствие именно от събитието,
настъпило през 2003 г., както и че към този момент между застрахователя и
ответника не е съществувал валиден застрахователен договор, поради което
се счита, че за ответника не съществувал правен интерес от привличане на ЗК
„**“ АД като трето лице помагач. Твърди се, че цитираните от ответника
застрахователни полици касели по- късен период от време - след 01.01.2015
г., като най-ранната ** полица по застраховка „Комбинирана отговорност“
датирала от 2007 г. - за застрахователния период от 01.01.2007 г. до
31.12.2007 г. със застрахователно дружество „В“ АД (на което ЗК „**“ АД е
правоприемник).
Моли се съдът, да отмени определението, с което ЗК „**“ АД е
конституирана като трето лице помагач на страната на ответника и да
прекрати делото по отношение на ЗК „**“ АД, алтернативно, в случай че
същото бъде оставено в сила, се моли съдът да постанови съдебно решение, с
което да отхвърли исковете срещу „** Юг“ ЕАД като неоснователни, а при
условията на евентуалност, ако бъдат уважени, да не се уважава искът в
целия му размер, поради прекомерност на търсеното обезщетение.
СЪДЪТ при условията на чл. 146, ал. 2 от ГПК УКАЗВА на всяка една
от страните в настоящото производство, че носи доказателствената тежест за
установяване и доказване на твърдените от нея факти и обстоятелства, от
които черпи претендираните си права, а именно, ищцовата страна следва да
докаже всички елементи от състава на непозволеното увреждане визирани в
разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, във връзка и с разпоредбата на чл. 45 от ГПК, а
именно вредоносно поведение, отговорност на ответното дружество за
18
вредоносните последици под формата на имуществени вреди, характера на
тези вреди и техния размер.
Ищцовата страна носи и доказателствената тежест за установяване и
доказване на причинно-следствена връзка между поведението на ответното
дружество и причинените и претендирани имуществени вреди.
Ответникът, съответно, носи доказателствената тежест за установяване
и доказване на обстоятелства обосноваващи неговите възражения,
евентуално, свързани с невъзможността за осъществяване на такова
поведение, което да удовлетвори в пълна степен ищеца, във връзка с
претендираните от него вреди.
Съответно, третите лица помагачи, следва да установят и докажат с
процесуалните права на всяка от страните на които помагат, в случая на
ответната страна, носят доказателствената тежест за установяване и
доказване на обстоятелствата обосноваващи техните доводи във връзка с
предявените искови претенции, респективно възраженията направени в
писмения отговор на ответника
В настоящото производство, с определение по чл. 140, съдът е приел
представените от ищцовата и от ответната страна писмени доказателства,
както и представените към отговора на третото лице помагач „Е***А“ АД.
Към отговора на третото лице помагач ** КОМПАНИЯ „**“ АД, не са
представени писмени доказателства и на настоящия етап не са направени и
доказателствени искания.
По другите доказателствени искания на страните, съдът намира за
основателно искането на ищцовата страна да бъде допусната съдебно-
оценъчна експертиза, доколкото в писмения отговор на ответника се оспорва
размерът на претендираните вреди. Съдът намира за основателно искането да
бъде допусната съдебно-техническа експертиза по въпросите поставени от
ответното дружество и от трето лице помагач, съответно, в доказателствената
част на техните писмени отговори, като намира за основателно искането на
ответника да бъдат допуснати и гласни доказателства, а именно разпит на
един свидетел, като и по доказателствената стойност на тези доказателства,
съдът ще се произнесе след анализа на всички събрани други в настоящото
производство. Що се касае до искането за спиране на настоящото
производство до приключване на друго административно производство по
описа на Административен съд София град, съдът би могъл да се произнесе
по това искане, след като изиска данни от съответния съд за страните, за
19
предмета и за движението по това производство, като до този момент не е
процесуална пречка да се събират допуснатите по делото доказателства, а по
искането за спиране на настоящото производство до приключване на другото
административно производство, съдът ще се произнесе в следващото съдебно
заседание или след събиране на необходимите данни за това. С оглед на
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА по делото да бъде изслушана съдебно-оценъчна експертиза,
като вещото лице след запознаване с данните по настоящото дело и
извършване на необходимите проверки да отговори на въпросите
формулирани в доказателствената част на исковата молба (като се има
предвид корекцията на петитума и на въпросите поставени към вещото лице с
допълнителни молби по делото), при депозит за изготвяне на заключението в
размер на 300 лева вносими от ищцовата страна по сметка на Районен съд
Пазарджик в едноседмичен срок от днес.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Б. Д., която да бъде призована след внасяне
на определения от съда депозит.
ДОПУСКА по делото да бъде изслушана съдебно-техническа
експертиза, като вещото лице след извършване на необходимите проверки и
запознаване с данните по делото да отговори на въпросите формулирани в
доказателствената част на писмения отговор на ответника и на третото лице
помагач „Е***А“ АД, при депозит за изготвяне на заключението в размер на
по 300 лева, вносими от всяка една от страните посочени по-горе, в
едноседмичен срок считано от днес, по сметка на Районен съд Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Е. И. А., която да бъде призована на адрес: гр.
** тел. № **
Вещото лице да бъде призовано след внасяне на определените от съда
депозити.
ДОПУСКА по делото да бъде разпитан един свидетел при режим на
довеждане от ответника в следващото съдебно заседание.
По искането за спиране на производството по настоящото дело до
приключване на административно производство, съдът ще се произнесе, след
като с нарочно писмо бъдат изискани по номера на делото, данни за страните,
предмета и етапът на който се намира това производство.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
други искания за днес.
20
За събиране на допуснати доказателства, а именно, изслушване на две
експертизи, разпит на свидетел и събиране на данни за движение на друго
административно производство, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 01.10.2024 г. от 10:00 часа, за
която дата и час представляваните днес страни – уведомени, чрез своите
процесуални представители, третото лице помагач – ЗК „**“ АД се счита за
призовано при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Свидетелят при режим на довеждане.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица след внасяне на определените от съда
депозити.
ДА СЕ ИЗИСКА от Административен съд София град посочената по-
горе информация, по дело №183/2024 г., а именно данни за страните,
предмета и етапът на който се намира това производство.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:25
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
21