Определение по дело №387/2019 на Районен съд - Балчик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№                                              02.12.2021 г.                          гр. Балчик

Районен съд-Балчик, граждански състав в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година  в състав :

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Ивелина Велчева

Секретар М. Й.

прокурор

изслуша докладваното от съдия Велчева

гр.дело № 387 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от „КОРЕКТ СЕРВИЗ 2013” ЕООД, седалище и адрес на управление: с.Б. общ.В. ул.П №**срещу  "Г.-***, за заплащане на сумата в размер на 3 500,00лв. /три хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на паркоплощ за периода от 23.01.2016 г . до 23.12.2018 г.

Претендират се и направените поделото съдебно – деловодни разноски.

Ответникът оспорва иска като неоснователен.

Съдът след преценка на събраните поделото доказателства, и съобразно чл. 235, ал.3 от ГПК, като взе предвид направените доводи и възражения, прие за установено от правна и фактическа страна следното:

Ищецът твърди, че на 23.01.2016 г., Г.С.Г. в качеството си на управител и представител на "Г.-ТРАНС-65" ЕООД отправя искане за ползване на парко-площ от стопанисвания от него недвижим имот, представляващ паркинг за товарни автомобили находящ се в с. Тополи, община Варна, местностт Герен Чаир, ПИ 060014 за  един товарен автомобил с ДР№ ТХ****

Въпреки многократните покани, ищецът не заплатил дължимата наемна цена, за която е издадена фактура с №2320 от 21.12.2018 г. и продължава да ползва площта като държи товарния автомобил в паркинга на ищеца.

Според ищеца, ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка в размер на дължимия месечен наем за времето от 23.01.2016г. до 23.12.2018г.

Ответникът не спори, че познава ищеца; твърди ,че притежава влекач РЕНО 420.19 ДЦИ ПРЕМИУМ, тъмно сив металик, с per. N° ТХ****, като от м. септември 2016 г. това превозно средство се намира на паркинг, стопанисван от ищеца, находящ се в гр. Варна, Западна промишлена зона Навежда доводи, че и превозното средство е запорирано и е в режим на особен залог в полза на банка „УНИКРЕДИТ", клон Балчик.

От установяване на превозното средство на паркинга до настоящия момент, ищецът заявява, че няма достъп до него, не може да го освободи и вземе. При поискване през м. февруари 2017 г., пред него били разположени камиони, а ключа бил в офиса на ищеца. Служителката от офиса споделила, че имала разпореждане да не дава ключовете на никого, включително и на него.

Ответникът сезирал с жалба РП-Варна за това, че без основание ищецът задържа собствените му превозни средства. Оспорва, че дължи наемна цена, оспорва че дължи обезщетение за лишаване от ползване. Заявява, че няма сключен договор с ищеца.

Правната квалификация на иска е в нормата на чл. 59 от ЗЗД.

Така според текста от Закона, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Искът по чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен, касае извъндоговорна отговорност. Той намира приложение при липса на друг иск, с който лицето може да осъществи правото си на защита.

В разглеждания казус, от твърденията на страните; представената фактура от 21.12.2018 г., която се издава при доставка на стока и услуга, т.е. при наличието на договорни отношения между страните; обстоятелството, установено от твърденията на страните, че ищецът отдава за ползване паркоплощи, както и че ответникът разположил процесния автомобил върху такава паркоплощ при съгласие на ищеца, съдът прави извод относно възникването и съществуването на договорно правоотношение между страните. Няма твърдения и доказателства за прекратяване на това договорно правоотношение между ищеца и ответника. Наведени са твърдения и за постигане на съгласие относно съществените елементи на договора за наем между страните.

Ето защо, при изложените твърдения по делото, за ищеца остава да потърси договорната отговорност от ответника за неизпълнение на договорните задължения.

Искът по чл. 59 от ЗЗД в случая е недопустим.

След отмяна на определението, с което е даден ход на делото по устните състезания, съдът следва да прекрати производството като недопустимо.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението, с което е даден ход на устните състезания.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №387/2019 г. по описа на Районен съд-Балчик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Добрич в едноседмичен срок от връчването му.                                                 

 

                                                  СЪДИЯ:  ………..