РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 11.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. МАВРОВА
при участието на секретаря Антоанета
Луканова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16214 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Е.Д.Д.
срещу Е.И.Л.. Ищецът излага в исковата молба и уточнителната молба от
18.07.2016 г., че по силата на нотариален акт № 156, том I, рег. № 855, нот. дело
№ 123 от 08.102010 г. на Нотариус М.В., с рег. № 292 при НК, наследодателят му Х.И.Б.е
продал на ответницата Е.И.Л. апартамент № 61 с идентификатор №
68134.4091.594.11.61, находящ се в гр. София, р-н „Младост", ж.к. „*********при
цена от 47 000 лв., като остатъкът от 23 500 лв. е следвало да бъде платен
най-късно до 16.11.2010 г. Твърди, че цената по договора не е била заплатена на
продавача, тъй като наследодателят му не е
разполагал приживе нито с пари, нито вещи или други материални ценности, които
могат да създадат предположение, че е получил сумата. Излага, че договорът за покупко-продажба на недвижимия имот е
каузална сделка и наличието на основание е предпоставка за неговата валидност и
представлява типичната и непосредствена цел, която се преследва от страните с разместването
на ценности между тях, посредством сключване на конкретен договор. Счита, че
доколкото купувачът не е заплатил цената на имота по сключения договор, тази
страна по сделката не е престирала нищо. Поддържа, че доколкото едната
престация в отношенията между страните не се е осъществила, това обстоятелство е
довело до елиминиране на основанието за осъществяване и на насрещната престация,
което опровергавало каузалността на сключения договор, която се съдържа в
точното изпълнение на насрещно дължимите престации, поради което договорът е
нищожен като сключен без основание. Излага, че при тълкуване действителната
обща воля на продавача и купувача е изводимо, че уговорената продажна цена е
следвало да бъде заплатена най-късно до изтичане на календарния ден на
16.11.2010 г. и този срок определял договора като „фикс сделка“. Твърди, че при
подписването на нотариалния акт на 08.10.2010 г. е бил уговорен невъзможен за
спазване кратък срок за изпълнение на задължението да се заплати продажната
цена, което е било известно на страните. В тази връзка поддържа, че когато
страните са сключили сделката помежду си като „фикс сделка", уговаряйки
една поначало изпълнима и след срока престация да се изпълни непременно до
настъпването на конкретно определен календарен ден, и при знанието на всяка от
страните, че това обективно е невъзможно, поради невъзможност уговорената
значителна парична сума да бъде осигурена в толкова кратък срок, то и договорът
за покупко-продажба е нищожен поради невъзможен предмет.
Ответницата Е.И.Л. оспорва исковата молба по
подробно изложени съображения, като твърди, че продажната цена е заплатена. От
своя страна предявява при условията на евентуалност насрещен иск срещу Е.Д.Д. с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
връщане на продажната цена от 47 000 лв. в случай че бъде уважен иска за
нищожност на процесния договор за покупко-продажба.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
С
оглед фактическите твърдения, изложени в исковата молба и уточнителната молба
от 18.07.2016 г., както и дадените от Софийски апелативен съд указания с
определение от 08.02.2017г., по ч.гр.д. №5284/2016 г., следва да се приеме, че са
предявени за разглеждане искове с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл.
1 и предл. 4 ЗЗД от Е.Д.Д. срещу Е.И.Л. за признаване нищожността на договор за
покупко-продажба от 08.10.2010 г. на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт № 156, том I, рег. № 0855, дело № 123 от 2010 г., поради невъзможен предмет
и поради липса на основание.
В
предмета на настоящото дело не следва да бъдат включени и разглеждани сочените
от ищеца в молба-становище от 29.12.2017 г. основания за нищожност на
атакуваната сделка – поради противоречие с добрите нрави и поради привидност.
Същите са въведени за пръв път след изготвянето на проекта за доклад по делото,
като липсва изрично изявление на ищеца, че с нововъведените фактически
твърдения се прави изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК. Подобно искане не е
направено от процесуалния представител на ищеца и в откритото по делото съдебно
заседание, в което страните са приели без възражения проекта за доклад и в
който съобразно поддържаните основания за нищожност в исковата молба и уточнителната молба от
18.07.2016 г., исковете за квалифицирани по чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 1 и
предл. 4 ЗЗД.
Не
е спорно по делото, а и се установява от приложеното удостоверение за
наследници изх. №1393/24.11.2015 г., издадено от СО, р-н „Младост“, че
ищецът Е.Д.Д. е наследник по закон на починалия на 15.11.2015 г. Х.И.Б..
От
приложения по делото на Нотариален акт № 156, том I, рег. № 855, нот. дело №
123 от 08.102010 г. на Нотариус М.В., с рег. № 292 при НК, вписан в Сл. вп. гр.
София с вх. рег. №44899/08.10.2010 г., акт № 46, том CXV,
дело №25948/2010 г., се установява, че Х.И.Б.е продал на Е.И.Л. собствения си
недвижим имот, придобит по наследство и представляващ апартамент №** с идентификатор
№ 68134.4091.594.11.61, находящ се в гр. София, р-н „Младост", ж.к. „*******бл.***,
вх. *******В нотариалния акт страните са изразили съгласие, че продажната цена
за имота е в размер на 47 000 лв., от която продавачът е получил предварително
23 500 лв., а остатъкът от 23 500 лв. купувачът дължи да му заплати най-късно
до 16.11.2010 г. Съгласно т. 2 продавачът си е запазил пожизнено и безвъзмездно
право на ползване върху продавания недвижим имот.
С
отговора на исковата молба е представен предварителен договор за покупко-продажба
за горепосочения имот, сключен между Х.И.Б.е продал на Е.И.Л.. Според приетата
по делото без възражения от страните комплексна графическа и техническа
експертиза подписите за „Продавач“ и ръкописните текстове в ляво на последната
страница на предварителния договор са положени от Х.И.Б.. Според ръкописно
положения текст на 01.10.2010 г. продавачът е получил капаро по чл. 3, т. 1 от предварителния
договор в размер на 7500 лв., след който текст е положен подпис, а под него,
без да е подписано, е обективирано изявление на наследодателя на ищеца, че на
18.11.2010 г. е получил сумата от 42 900лв., както и че по договора остава
да получи 4100 лв.
Във
връзка с доказване заплащането на сумата от 4100 лв. са изслушани свидетелски
показания на М.А.Г.. Същата заявява, че познава ответницата и Х.Б.от детските
им години, тъй като са били съученици, като е присъствала на предаването на
сумата, което се е извършило в края на м. ноември или началото на м. декември
2010 г. в апартамента на продавача. Твърди, че Х.Б.е бил доволен от така
сключената сделка.
По
делото са събрани и гласни доказателства от доведената от ищеца свидетелка В.Г.,
която заявява, че е познавала Х.Б.от квартала, като в периода 2010 г . – 2015
г. го е виждала 4-5 пъти. Твърди, че при последните им срещи е изглеждал във
видимо влошено здравословно състояние, страдал от проблеми с бъбреците, бил
отчаян. Споделил ѝ, че
искал
да
продава
апартамента,
за
да
се
лекува,
но
не
бил
сигурен
в
това,
което
казва,
а
и
не
искал
да
разговаря
подробно
по тази тема.
Предвид
тежестта на заявените от ищеца основания за нищожност на процесния договор за
покупко-продажба, очертани с изготвения по делото доклад, на първо място следва
да бъде разгледан предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1,
предл. 4 от ЗЗД (липса на основание).
Като
порок, водещ до нищожност на правните сделки, липсата на основание е налице
само при каузалните сделки. Основанието на сделката представлява типичната и
непосредствена правна цел, която се преследва с предоставяне на имуществена
облага, като съществуването на основание се извежда от вида и съдържанието на
сделката и същото се презюмира до доказване на противното (аргумент от чл. 26,
ал. 2, изр. 2 ЗЗД). Основанието на всички договори за покупко-продажба е
придобиването на едно право. В този смисъл обстоятелството дали приобретателят
е заплатил договорената цена, е относимо към изпълнението на договорните
задължения, а не към наличие на основание на договора и дали плащането е
извършено по време и по начин, различен от описания в нотариалния акт или не е извършено
изобщо сам по себе си, е неотносим при преценка наличието на основание на
сключен договор за покупко-продажба (в този смисъл и Решение № 31 от 01.03.2018
г. по гр. д. № 1532/2017 г., ІІ Г.О. на ВКС). Ето защо и необосноваващо наличие
на липса на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ЗЗД е
твърдението на ищеца, че щом едната престация в отношенията между страните не
се е осъществила (заплащането на продажната цена), това обстоятелство е довело
до елиминиране на основанието за осъществяване и на насрещната престация, което
опровергавало каузалността на сключения договор. В тази връзка безпредметно се
явява обсъждането по същество на събраните гласни доказателства и писмени
доказателства и изслушана съдебна почеркова експертиза относно заплащането на
цената по договора от страна на ответницата
Неоснователно
е и второто сочено от ищеца основание за нищожност на процесния договор за
покупко-продажба - поради липса на предмет. Съгласно ТР №3/18.06.2016 г., по
тълк. д. №3/2014 г. на ОСГК, невъзможен предмет е налице, ако към момента на
постигане на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен.
В
случая задължението на ответницата купувач да заплати цената до определен
момент, който според подписания между купувача и продавача нотариален акт е „в срок най-късно до 16.11.2018 г.“, не характеризира
договора като „фикс-сделка“, а посочената дата определя изискуемостта на
задължението и поставя купувачката в забава без да е необходимо затова да бъде
отправяна допълнителна покана (аргумент от чл. 84, ал. 1 и 2 ЗЗД). Дори и да се
приеме обратното, че е налице фикс сделка, неизпълнението в срок единствено поражда
възможност за купувача да развали договора без даване на допълнителен срок за
изпълнение - чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Именно с оглед обстоятелството, че само валидна
сделка може да бъде развалена по реда на чл. 87 ЗЗД, е изводимо, че
неизпълнението на задължение по нея, което е трябвало да се изпълни непременно
в уговореното време, не съставлява порок, обуславящ нейната нищожност, в какъвто
смисъл са твърденият на ищеца.
Несъстоятелна
е и тезата на ищеца, че страните по договора са уговорили невъзможен за плащане
срок на остатъка от цената от около 40 дни, който води до нищожност на договора
поради липса на предмет. Задължението на приобретателя е парично и парични
средства е възможно винаги да бъдат набавени (аргумент от чл. 81, ал. 2 ЗЗД), т.е.
обективно не е съществувала нито правна, нито фактическа пречка задължението на
купувача да бъде изпълнено, а неизпълнението му едниствено води до реализиране
отговорност на длъжника за забавата.
Предвид
изложеното, съдът намира ищцовата претенция за неоснователна, поради което
предявените искове за установяване нищожността на процесния договор за
покупко-продажба подлежат на отхвърляне. Доколкото насрещният иск по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД на Е.И.Л. срещу Е.Д.Д., е предявен при условията на евентуалност –
само ако бъде уважена претенцията на Е.Д.Д. по главните искове за нищожност, то
и не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за неговото разглеждане и съдът
не дължи произнасяне по него.
При
този изход на спора на ответницата по главния иск следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв.. Без уважение следва
да бъде оставено искането й за присъждане на претендираната държавна такса от
1880 лв., платена по насрещния иск, тъй като в настоящото производство не се е
стигнало до неговото разглеждане.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Е.Д.Д. с ЕГН **********, с
адрес ***, със съдебен адрес ***, кантора №236, чрез адв. Т.П., срещу Е.И.Л. с
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, офис №6, чрез адв. Р.П., главен
иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ЗЗД (липса на основание)
и евентуален иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от ЗЗД (липса на предмет)
за обявяване за нищожен на сключения между Х.И.Б.и Е.И.Л. договор за
покупко-продажба на Апартамент № 61 с идентификатор № 68134.4091.594.11.61,
находящ се в гр. София, р-н „М.", ж.к. „*******бл.***, вх. ****,
обективиран в Нотариален акт № 156, том I, рег. № 855, нот. дело № 123 от 08.10.2010
г. на Нотариус М.В., с рег. № 292 при НК, вписан в Сл. вп. - гр. С. с вх. рег.
№44899/08.10.2010 г., акт № 46, том CXV, дело №25948/2010 г.
ОСЪЖДА Е.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***,
кантора №236, чрез адв. Т.П., да заплати на Е.И.Л. с ЕГН **********, с адрес ***,
със съдебен адрес ***, офис №6, чрез адв. Р.П., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 3000 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: