Р Е Ш
Е Н И Е
№ 22/10.01.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Ваня Кирева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1446 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по исковa молба от „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу А.А.А..
Ищецът твърди, че на 10.05.2016 г. ответникът сключил със „Сити Кеш" ООД договор за паричен заем № 73180, по силата на който му била предоставена сума в размер на 600,00 лева срещу задължението да я върне, ведно с уговорена лихва /надбавка, представляваща печалбата на кредитора/ на 21 седмични вноски. Дружеството изпълнило задължението си, като предоставило сумата, но от 21.06.2016 г. – падежът на първата неплатена месечна вноска, ответникът преустановил плащането по договора. На 06.03.2017 г. между „Сити Кеш" ООД и „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД се сключил рамков договор за прехвърляне на вземания, по силата на който и на основание чл. 99 ЗЗД титуляр на вземанията по гореописания договор станало ищцовото дружество. Поддържа се и че ответникът бил уведомен длъжника за прехвърлянето на вземанията с изпращане на писмено уведомление чрез „Български пощи" ЕАД, но пратката се върнала в цялост. Поради неизпълнение от страна на заемателя на договорните му задължения ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу ответника, по което било образувано ч. гр. д. № 2574/2018 г. по описа на РС -Хасково. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но тя била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 465,76 лева, представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 73180 от 10.05.2016 г. между „Сити Кеш" ООД и А.А.А., сумата 245,93 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.06.2016 г. до 04.10.2016 г., 106,48 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.06.2016 г. до 11.10.2018 г., 142,34 лева, представляваща такси за периода от 21.06.2016 г. до 04.10.2016 г., прехвърлени на 06.03.2017 г. с рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) между "Сити кеш" ООД на от „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2574/2018 г. по описа на РС – Хасково, до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
С молба с вх. рег. № 25399/18.12.2019 ищецът, чрез процесуалния си представител, е заявил, че поддържа исковете и е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 1859/08.10.2019 г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъдат уважени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2574/2018 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 25,00 лева за платена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива в размер общо на 275,00 лева, от които 175,00 лева - държавна такса и 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид конкретиката на спора и осъществената защита по него.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на А.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Хенрик Ибсен” № 15, ет. 6, сумите от 465,76 лева, представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 73180 от 10.05.2016 г. между „Сити Кеш" ООД и А.А.А., 245,93 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.06.2016 г. до 04.10.2016 г., 106,48 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.06.2016 г. до 11.10.2018 г., 142,34 лева, представляваща такси за периода от 21.06.2016 г. до 04.10.2016 г., прехвърлени на 06.03.2017 г. с рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) между "Сити кеш" ООД и „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2574/2018 г. по описа на Районен съд Хасково - 29.10.2018 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Хенрик Ибсен” № 15, ет. 6, сумата от 350,00 лева, от която 275,00 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 75,00 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2574/2018 г. по описа на РС – Хасково, за които е издадена Заповед № 1144/01.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.