Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
30.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на единадесети март, през две хиляди
и двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при
участието на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 10111 по
описа на състава за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 432 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ.
Ищците Д.Е.П. и А.З.П. (извършваща
процесуални действия със съгласието на своята майка Д.Е.П.) поддържат
твърдение, че всяка от тях е понесла значителни
неимуществени вреди, в резултат от настъпилата смърт на З.С.П., който бил съпруг на Д.П. и баща на А.П.. Вредоносният резултат бил последица от от настъпилото на 18.11.2018г. пътно-транспортно произшествие, причинено
поради виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „БМВ“,
модел “Х5” с рег. ** ******–
Г.Г.К., а инцидентът настъпил,
след сблъсък между движещия се лек автомобил и пострадалият, който по това
време пресичал на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1 и пътен
знак Д 17 от ЗДвП. Противоправния характер на поведението на водача на автомобила
било установено с влязла в сила Присъда № 63 от 15.06.2020г., постановена по НОХД № 524/2020г. по описа на СГС, НО, 3-ти състав. Понеже гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил била застрахована
от ответното дружество - на 20.02.2019г. ищците
отправили до това дружество писмена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение. На 11.03.2019г. ответното дружество изрично писмено отказало да
изплати претендираното застрахователно обезщетение и доколкото тази претенция
останала неудовлетворена - застрахователят бил изпаднал в забава, считано от
датата на предявяване на претенцията. При изложените
фактически твърдения, ищците претендират за
осъждане на ответника, да изплати по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” за всяка една от тях - застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата
от по 200 000
лева, заедно с мораторна лихва върху претендираното обезщетение, изчислена за
периода считано
от датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред
застрахователя - 20.02.2019г. до деня на окончателното плащане на дължимото обезщетение. С оглед изхода на делото, ищците претендират за осъждане на ответника да
им заплати и направените по делото съдебни разноски.
Предявените
по исков ред претенции на ищците
са оспорени от ответника З. „Б.и.“ АД, изцяло по основание и размер, по съображения, подробно изложени в
подадения отговор. Ответникът не оспорва твърденията за настъпването на пътния инцидент, твърдението за смъртта на
пострадалия, нито твърдението за наличие на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за посочения от ищците
причинител на вредите, но оспорва надлежната си пасивна материална легитимация
по предявените искове. Релевира доводи за причиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, респ. за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, поради допуснато от него нарушение на
задължение на пешеходците по чл. 32 от ЗДвП, чл. 113 от ЗДвП и чл.114 от ЗДвП.
Поддържа тезата, че поведението на пострадалия било резултат от състояние на
алкохолно опиване. Ответникът също оспорва твърдението за размера на вредите и
в тази връзка релевира доводи за прекомерност на претендираното застрахователно
обезщетение. Ответникът оспорва претенцията за изплащане на лихва, като сочи,
че началния момент на претенцията, така, както тя е предявена, не е
съобразен с изискванията на чл. 380 от КЗ във вр. с чл. 497 от КЗ. С оглед изложеното, ответникът моли за отхвърляне
на исковете и като се има предвид очаквания от него изход на делото -
претендира за осъждане на ищците, да му заплатят направените по делото съдебни
разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на
приетата като доказателство Присъда № 63 от 15.06.2020г., постановена по НОХД № 524/2020г. по описа на 3 с-в НО при СГС, мотивира при
условията на чл. 300 от ГПК следните правнозначими доказателствени изводи на
настоящия съд: На 18.11.2018г. в гр. София, по пътното платно на бул. „П.Ю. Тодоров“ е настъпило
пътно-транспортно произшествие, причинено
поради виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „БМВ“, модел “Х5”
с рег. СВ ******– Г.Г.К., който
поради нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.119, ал.1 от ЗДвП не
пропуснал пресичащитя пътното платно, върху пешеходна пътека тип „зебра“ пешеходец
З.С.П. и поради това, реализирал удар на автомобила в тялото на пешеходеца и по
непредпазливост причинил смъртта му.
Съдържанието на
прието като доказателство Удостоверение за наследници с изх. № 2545/23.11.2018г.
сочи ищците Д.Е.П. (съпруга) и А.З.П. (дъщеря) като наследници по закон на починалия на 18.11.2018г. З.С.П..
При липсата на
спор между страните следва да се счита установен факта, че към момента на
настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно покритие по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, което е
предоставено от ответното дружество за собственика и водача на лек автомобил лек
автомобил „БМВ“, модел “Х5” с рег. ******.
Като
доказателство по делото са приобщени (в кориците на ДП № ЗМ-11425/2018г. на СРТП-ОР-СДВР)
Протокол за оглед на ПТП, фотоалбум и скица на ПТП, съдържащи установените от
разследващите органи данни за мястото на настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие. Съдържащите се в
посочените документи описания на факти и данни за механизма на настъпване на
процесното ПТП не се обсъждат подробно, тъй като са обект на анализ от
допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто- техническа
експертиза (което е изготвено от вещо лице Х.И., със специалност технология и
безопасност в автомобилния транспорт) мотивира следните изводи относно правно
значимите факти:
·
Мястото на настъпването на удара е разположено на около
4,5 до 4,8 метра в ляво от десния край на платното за движение, считано по
посоката на движение на лекия автомобил /от ул. „Х. Ибсен“ към ул. „Нишава“/
върху пешеходна пътека, разположена на пътното платно на бул. „П.Ю. Тодоров“, намираща
се срещу блок № 3, която е обозначена с маркировка 8.1. и пътен знак „Д17“.
·
Направените изчисления от
вещото лице,
мотивират извода, че при бавен ход на пешеходеца, както и при бърз ход на движение на пешеходеца - водачът на лекия
автомобил е имал техническа възможност да предотврати настъпването на удара,
чрез спиране, с оглед конкретната скорост, с която се е движил автомобила, условията на видимост и отстоянието до мястото на удара, а
при спокойно или бързо бягане
на пешеходеца, водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на удара, чрез аварийно спиране, с оглед скоростта, с
която се е движила и отстоянието и до мястото на удара. По тази причина, вещото
лице счита, че от техническа гледна точка, причина за настъпването на инцидента
е поведението на водача на лек автомобил „БМВ
Х5" защото той е имал възможност да възприеме
навлизането на пешеходеца на платното за движение.
·
Направените изчисления от
вещото лице,
мотивират извода, че пешеходецът
също
е имал възможност да възприеме ясно движението на лекия автомобил „БМВ Х5", като се отчита неговотопървоначално разположение
извън платното за движение и да изчака
преминаването на автомобила, преди да навлезе на пътното платно.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебно - медицинска
експертиза (което е изготвено от вещо лице д-р Н.С., мотивира следните изводи,
относно правно значимите факти:
·
Извършените след
настъпването на пътния инцидент специализирани изследвания са констатирали наличие
на алкохол в тялото на пострадалия, с концентрация от 0,70 промила в кръвта и с
концентрация от 0,80 промила в урината на пострадалия.
·
В съдебно-
медицинската експертна теория и практика, алкохолната концентрация в кръвта на
човек, при измерени граници от 0, 50 до 1, 50 промила съответства на лека
степен на алкохолно опиване.
·
В споменатата средна
степен на алкохолно опиване, която характеризира състоянието на пострадалия,
обичайно се наблюдават систояния на емоционална лабилност, по- лесна уморяемост,
отслабване на концентрацията и вниманието. В това състояние обаче, се запазва
координацията и интензивността на движение /походката е правилна/. Повлияването
на когнитивните възможности под влияние на алколох са строго индивидуални и в
рамките на съответната степен, не би могло да се направи по- конкретно
предположение за конкретно състояние, в конкретна обстановка и в конкретен
случай. Стресовата ситуация обаче, допълнително мобилизира психическата
устойчивост и подпомага реализиране на сравнително по- адекватна реакция.
В
дадените пред съда показания, свидетелят Г.Д.М.заявява, че имала преки
впечатления от личните взаимоотношение между двете ищци и пострадалия
/приживе/, тъй като била майка на ищцата Д.П. и баба на ищцата А.П..
Свидетелката често контактувала със семейството на дъщеря си и зет си и имала
възможността да възприеме близките отношения, които били установени между
пострадалия и дъщеря му А.. Пострадалият /приживе/ полагал големи грижи за
дъщеря си, тъй като бил ангажиран с подготовката й в училище и със съдействие
за развитие на спортните й умения и свободното й време. В този смисъл,
свидетелката заявява, че бащата „много се занимавал“ с дъщеря си А.. Инцидентът
настъпил малко преди А. да навърши дванадесет години и имал изключително
негативен ефект върху нейното психологическо състояние. Този именно ефект
повлиял също негативно върху социалното поведение на А. и върху психическата й
устойчивост, поради което близките й били мотивирани да потърсят психологическа
и педагогическа помощ, за да облекчат това състояние. Според свидетелката,
дъщеря й Д. и починалия З.били в лични отношения още от 2000г., а по- късно
сключили и граждански брак, създавайки семейство. Ищцата Д. и съпруга й /приживе/поддържали
отлични лични отношения, имали множество общи интереси, подкрепяли се взаимно,
никога не се разделяли. След настъпването на инцидента и смъртта на З.– ищците
не желаели повече да живеят в жилището, в което те живеели до настъпването на
инцидента, защото то се намирало близо до мястото на този пътен инцидент, но се
преместили да живеят в друг квартал на града – в жилището на свидетелката. Този
факт помогнал на свидетелката да формира още по- трайни впечатления за
поведението на ищците и да възприеме значителната промяна в него. Двете ищци
преустановили или ограничили в значителна степен социалните си контакти,
прекарвали по- голямата част от времето си в жилището на свидетелката. А.
изпитвала чувство на силно безпокойство за здравето и живота на своите близки
роднини, когато те се намирали извън дома.
Страните
не спорят, че на 20.02.2019г. ищците са предявили пред ответника писмена
извънсъдебна претенция по реда на чл. 380, ал.1 от КЗ, /на стр. 10-11 от
делото/ която съдържа уведомление за настъпване на процесното ПТП и претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000
лева за всеки от тях и че в същата претенция е посочена банкова сметка, ***ателното
обезщетение.
С писмо от 21.02.2018г. /на стр. 12 от делото/ ответникът е отказал
изплащане на застрахователно обезщетение, мотивирайки отказа си с факта, че „..не са ангажирани безспорни доказателства
относно виновността на застрахования в дружеството водач за настъпване на ПТП..“.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Предявените
искове са процесуално допустими, тъй като са предявени от ищци с надлежна
активна процесуална легитимация – обща и специална, определена от разпоредбата
на чл. 380 от КЗ. Исковете са предявени пред компетентен да ги разгледа съд.
За да се
произнесе по основателността на всеки от предявените искове, съдът разгледа
изложените в следващите мотиви на съдебното решение правно релевантни за спора
факти.
По претенците за присъждане
на застрахователно обезщетение;
Претенциите на ищците
се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ - за
ответника се е породило задължението, да
изплати застрахователно обезщетение, с
което да компенсира понесените от тях неимуществените вреди, които са резултат
от пътно транспортно произшествие, предизвикано от виновното противоправно
поведение на водач със застрахована от ответника деликтна отговорност.
В резултат от
анализа на събраните в хода на делото доказателства, съдът намира за установени
всички посочени по- горе и предвидени в закона предпоставки, за възникване на
задължение за ответника (в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „БМВ Х5” с рег. № ******), да изплати на всяка от
ищците застрахователно обезщетение.
В резултат от правните последици на влязлата в сила
присъда на наказателния съд и на основание чл. 300 от ГПК – настоящият състав
на съда е обвързан да приеме доказателствените изводи за извършването на
противоправно деяние по чл.119, ал.1 от ЗДвП от страна на водача на процесния
лек автомобил „БМВ Х5” с рег. № ******, чиято гражданска отговорност е била
застрахована от ответното дружество.
Кредитирайки изцяло заключението на съдебната авто-
техническа експертиза, която впрочем не бе оспорено от страните при приемането
му, съдът счита, че настъпването на сравнително простия механизъм на пътния
инцидент се е осъществил, като пряка и непосредствена последица от поведението
на водача на участвалия в произшествието автомобил „БМВ Х5” с рег. № ******. В конкретния
случай, водачът на лекия автомобил със застрахована от ответника гражданска
отговорност, е бил длъжен да пропусне пресичащия на обозначен за целта пътен участък пешеходец
/пострадалия/ и от обективна страна е могъл да стори това.
Анализът на събраните доказателства и главно - изводите
на изслушаните експертни заключения на съдебната авто-техническа и съдебно-
медицинската експертизи, мотивират достатъчно категоричен извод, че поведението
на пострадалия по никакъв начин не е способствало за настъпване на пътния
инцидент.
Действително, следва да се отчита, че приближаващия
мястото на пресичането лек автомобил е бил ясно видим за пешеходеца - още преди
настъпването на инцидента, защото пътният участък на мястото е прав, а самият
лек автомобил се движил с относително невисока скорост. Фактът, че въпреки
приближаващите автомобили - пешеходецът е предприел пресичане на пътното
платно, чрез преминаване в очертанията пешеходната пътека, никак не може да
мотивира извод за проявна форма на неправомерно поведение. Това е така,
доколкото от една страна няма данни пешеходецът да е навлязъл на пътното платно
рязко, внезапно или непредвидено т.е. по забранен от закона начин. От друга страна - не може да бъде игнориран факта, че
пресичането е осъществено в жилищен район, в близост до парк и именно обозначението
за пешеходна пътека от тип „зебра“ е създало у пострадалия напълно обоснованото
правно очакване, че той ще бъде пропуснат от водача да премине по пешеходната
пътека с предимство.
Двете ищци
попадат в кръга от лицата, които по принцип са легитимирани да търсят
обезщетение за причинени неимуществени вреди, в следствие смъртта на
пострадалия. Този извод е мотивиран от установената близка родствена връзка
между ищцата А.П. – която е низходяща по права линия от първа степен на
загиналия пешеходец, и съпружеската връзка на пострадалия и ищцата Д.П.. В тази
насока, съдът приема, че исковете са доказани по основание и ищците са
легитимирани да получат застрахователно обезщетение, каквото претендират.
По отношение спора,
относно размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди,
обезщетението следва да се определи по справедливост, съгласно приложимата
разпоредба на чл. 52 от ЗЗД и според действително установения (доказан) техен
размер.
При определяне
на справедливия размер на платимото обезщетение, в конкретния случай съдът
съобрази комплекс от факти, сред които - от една страна установените чрез
свидетелски показания субективни негативни преживявания на всяко едно от
увредените лица, а от друга страна - обществено икономическите условия в
страната, които създават основния отправен критерии за социалните измерения на
понятието за справедливост, като се отчита към момента на причиняване на
увреждането.
При липса на
нормативно установен икономически критерий за оценка на понятието справедливост
(което не е абстрактно а е винаги с конкретно измерение), съдът приема за
отправен икономически критерий официалните данни на НСИ за размера на средната
работна заплата и лимитите на застрахователното покритие по застраховка
„Гражданска отговорност” които определят адекватното съответствие на паричния
израз на обезщетението. Именно практиката на ВКС на РБ например: Решение №
177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
28/09.04.2014 г. по т. дело № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
1/26.03.2012 г. по т. дело № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
66/03.07.2012 г. по т. дело № 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
242/12.01.2017 г. по т. дело № 3319/2015 г. на ВКС, II т. о. при ТК и др. споделя становището,
че при определяне размера на
обезщетението за вреди от непозволено увреждане, следва непременно да се отчита и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането.
Подлежащите на установяване факти, касаещи естеството на личните отношения
между ищцата А.П. и баща й (приживе) бяха установени посредством анализ на
допуснатите свидетелски показания. При внимателен преглед на съдържанието на събраните
непосредствено от настоящия съд свидетелски показания, които следва да бъдат
кредитирани, става ясно, че бащата и дъщерята са били в интензивни и близки
социални контакти, които са били определени не само от факта, че двамата са
живели в едно домакинство, но и от факта, че приживе – от момента на раждането
до момента на настъпване на инцидента, бащата е полагал особено много грижи за
възпитанието и социалното развитие на дъщеря си. Именно този факт, предполага
по- голям обем на понесените от ищцата А.П. неимуществени вреди, поради смъртта
на нейния родител. Тези вреди се свързват по дефиниция със силно негативните
емоционални преживявания, настъпили за ненавършилата пълнолетие А., поради
загубата на близък родственик, какъвто е бащата. Загубата на личната емоционална
връзка и потенциалната бъдеща липса на социална и емоционална подкрепа на своя
баща, от каквато непълнолетната А. ще се нуждае трудно може да се оцени в пари.
Обезщетението за
вредите обаче, би могло да бъде само парично и при определяне на неговия
справедлив размер, не може да бъде пренебрегнат и факта, че вредите са се
проявили преди три години преди постановяване на решението по настоящото дело
т.е. още през 2018г.
Понеже
принципът на справедливостта не е абстрактно понятие, но следва да бъде
преценен и в контекста на социално икономическите условия в страната, към
момента на настъпването на вредите -
след като съобрази равнището на жизненият стандарт, размера на минималната и на
средната работна заплата за страната и нивата на лимитите на застрахователно
покритие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за периода на 2018г., съдът достигне до извода, че
компенсирането на доказаните по обем неимуществени вреди за А.П., в периода на
тяхното проявление, е справедливо оценимо на сумата от общо 160 000 лева. За
разликата над посочената сума и до пълния претендиран размер на застрахователно
обезщетение от 200 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
За определяне на адекватен размер на платимото на ищцата Д.П.
застрахователно обезщетение, съдът също съобрази доказателствената сила на
събраните доказателства: показанията на разпитаната свидетелка и събраните
писмени доказателства, насочващи към извода за продължителността на брака между
ищцата и загиналия при процесното ПТП неин съпруг. В случая, именно поради
настъпването на пътния инцидент са били необратимо и внезапно прекъснатите
нормативно признатите основни социални функции на семейството, които са
основани на близка емоционална привързаност, взаимопомощ уважение, полагане на
грижи в морално и материално отношение на между съпрузите. Всички тези характерни социални елементи на
брачната връзка са били безвъзвратно изгубени за ищцата, в период от живота й,
в който ролята на съпруга й в личните отношения и при отглеждане на детето от
брака им нараства. Като кредитира показанията на разпитания свидетел и
възприемайки факта, че загубата на съпруга в действителност е създало предпоставките
за тежък емоционален и социален удар за ищцата - съдът приема, че вредите и в този случай са в значителни
по обем. За определяне на адекватен размер на платимото на ищцата Д.П.
застрахователно обезщетение, съдът също съобрази доказания размер на вредите и
социално икономическите условия в страната, които определят адекватно
съответствие между обезщетението и понятието за справедливост.
С оглед всички изложени по- горе доводи, съдът намира, че справедливия
размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено на Д.П. за обезщетяване
на понесените от нея неимуществени вреди, поради смъртта на съпруга й възлиза
на 100 000 лева, а за разликата над посочената сума и до пълния
претендиран размер от 200 000 лева, този иск следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен. Както вече беше посочено по- горе, съдът споделя напълно
тезата за изключително големите емоционални вреди за ищцата, но отчита и факта, че при определяне на
размера на обезщетенията следва да бъдат съобразени обществените разбирания за
справедливост.
По претенцията за
лихва върху дължимото застрахователното обезщетение;
Всеки от ищците претендира за осъждане на ответника, да му заплати
законната лихва върху сумата на присъденото застрахователно обезщетение, за
периода от настъпването на процесния пътен инцидент на 18.11.2018г., до деня на
окончателното плащане.
Кодексът за застраховането обаче, урежда възникването на задължението на
застрахователя за изплащане на законната лихва върху сумата на дължимото
обезщетение по съвсем различен начин, в сравнение с отправената претенция в
тази насока.
На основание чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на всеки от ищците, който е легитимиран да получи застрахователно
обезщетение – сумата на законната лихва върху присъденото обезщетение, но
изчислена за периода, считано от изтичането на срока за произнасяне на
застрахователя, след сезиране с претенция по реда на чл. 380 от КЗ.
В случая, има косвени данни за това, че след получаване на претенцията, застрахователят
е изисквал допълнително конкретни документи, които обаче не са му били
представени, поради което и по аргумент от специалната разпоредба на чл. 108,
ал.3 от КЗ - следва да се приложи разпоредбата на чл. 496, ал.1 от КЗ. По
аргумент от споменатите две разпоредби, бездействието на застрахователя да
изплати дължимото застрахователно обезщетение, в действителност е нормативно необосновано
и води до възникване на задължението да бъде заплатена и законна лихва.
Тъй като образуваната при застрахователя преписка по щета не е представена
като доказателство по делото, но пък са налице необходимите писмени
доказателства, че писмения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение е бил
условен т.е. не категоричен, а поради липса на осъдителна присъда срещу водача,
съдът приема, че срокът за произнасяне на застрахователя е започнал да тече на
20.02.2019г. и е изтекъл след изтичането на три месеца от подаването на
претенцията пред застрахователя т.е. на 20.05.2019г. В тази насока, на
основание чл. 496, ал.1 от КЗ – застрахователят дължи законната лихва, считано
от 20.05.2019г. до деня на окончателното плащане на определения като дължим
размер на застрахователно обезщетение.
Следователно, претенцията за присъждане на законната лихва следва да бъде
отхвърлена като неоснователна - за периода от датата на настъпване на
процесното ПТП на 18.11.2019г. до 19.05.2019г. включително.
По претенциите на страните за направени съдебни разноски:
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищците имат право да получат от
ответника направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете, но са
били освободени от заплащането на разноски, при условията на чл. 83, ал.1, т.4
от ГПК и на практика не са понесли такива.
Понесените от
съдебния бюджет разноски при условията на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК и съразмерно
на уважената част от предявените искове, следва да бъдат възстановени от
ответника в бюджета на съда. По тези съображения и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК – ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от общо 10 700 лева,
включваща 10 400 лева за държавна такса и 300 лева за съдебни разноски.
Процесуалният
представител на ищеца – адвокат С.Д. от САК е легитимирана да получи на
основание чл. 38 от ЗА от ответното дружество възнаграждение за процесуално
представителство на всяка от двете ищци в общ размер на сумата от 8 260 лева.
Ответното
дружество също има право на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да получи част от претендираните съдебни
разноски, за които е представило списък по чл. 80 от ГПКи съразмерно с
отхвърлената част от иска. В случая, размерът на разноските за събиране на
доказателства и за процесуално представителство, описани в списъка, възлиза общо
на сумата от 18 520 лева. От тези разходи, ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят съответна част, равна на 7408 лева.
След като
обсъди релевираните от страна на ищците доводи, съдът намира за неоснователно
направеното възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК. За да възприеме този извод,
настоящият състав на съда прецени, че прекомерността
би била налице само при значително несъответствие между минималните размери на
адвокатското възнаграждение и действително направените разноски в тази насока. Съществуващото
превишение на платения адвокатски хонорар над минималните размери, но в рамките
на пазарните отношения, не представлява прекомерност.
При това е уместно да се отбележи,
че задължението на ищците да заплатят значителни съдебни разноски в случая произтича
не толкова от прекомерността на разноските, които е направила насрещната
страна, а по- скоро от собственото им процесуално поведение, като се има
предвид избрания от тях значителен размер на претенциите, спрямо действително
дължимия.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК ********и със седалище ***, да заплати на Д.Е.П. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адвокат С.Д.,***,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ– сумата от 100 000 (сто хиляди)
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие смъртта
на З.С.П. при ПТП от 18.11.2018г., причинено от водача на лек автомобил „БМВ Х5” с рег. № ******, заедно със законната лихва върху
тази сума, дължима на основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ, начислена за
периода, считано от 20.05.2019г. до деня на окончателното плащане,
като отхвърля иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, в частта за разликата над присъдената сума от 100 000
лева и до пълния предявен размер за 200 000 лева, и за законната лихва върху
сумата на присъденото застрахователно обезщетение, за периода от 18.11.2018г.
до 19.05.2019г. включително.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК ********и със седалище ***, да заплати на А.З.П. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адвокат С.Д.,***,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ– сумата от 160 000 (сто и
шестдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие
смъртта на З.С.П. при ПТП от 18.11.2018г., причинено от водача на лек автомобил „БМВ Х5” с рег. № ******, заедно със законната лихва върху
тази сума, дължима на основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ, начислена за
периода, считано от 20.05.2019г. до деня на окончателното плащане,
като отхвърля иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, в частта за разликата над присъдената сума от 160 000
лева и до пълния предявен размер за 200 000 лева, и за законната лихва върху
сумата на присъденото застрахователно обезщетение, за периода от 18.11.2018г.
до 19.05.2019г. включително.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК ********и със седалище ***
да заплати на адвокат адвокат С.Д.,***, сумата
от общо 8260 (осем хиляди двеста и шестдесет) лева, за процесуално
представителство на Д.Е.П. и на А.З.П. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д.Е.П. и на А.З.П. да заплатят на З. „Б.и.“АД, на основание чл.
78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК- сумата от 7408 (седем хиляди четиристотин и осем)
лева за съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК********, да заплати по
сметката на Софийски градски съд на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК- сумата от 10700 (десет хиляди и седемстотин)
лева за такси и съдебни разноски, които са направени от бюджета на Софийски
градски съд и от чието заплащане ищците са освободени.
Изпълнението на
паричното задължение към Д.Е.П. може да бъде направено чрез плащане по банкова
сметка ***: ***.
Изпълнението на
паричното задължение към А.З.П. може да бъде направено чрез плащане по банкова
сметка ***: ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка
от страните.
СЪДИЯ: