Определение по дело №14724/2018 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

София, 13.01.2021 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА

 

като разгледа гр.д. № 14724 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, подадена Д.П.Б. против Б.Х. ЕАД и С.Б.А. с която е предявен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността.

В исковата молба, уточнителна молба от 11.06.2018 г. и уточнителна молба от 09.11.2020 г. ищецът твърди, че е собственик на 3/8 идеални части от имот с идентификатор 68134.1935.2061 по силата на наследствено правоприемство от Н.А.Б. и след възстановяване на имота по силата на ЗСПЗЗ. Поддържа, че приживе дядо му бил собственик на 3 дка  нива, находяща се в землището на село Бояна, местността „Гърдова глава“, като първоначално имотът бил част от по-голям имот от 12 дка. Този имот бил собственост на Т.Д., който продал  на дядото на ищаца 3 дка с Продавателен акт от 06.07.1915 г. Твърди, че с Указ от 14.07.1900 на княз Фердинанд са отчуждени съседни на притежавания от дядо му имоти за изграждане на форт. Имотът на дядо му не бил отчужден. Твърди, че през 1922 г. Н. Б. се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Имотът бил обработван от него до 1955 година. През 1956 г. имотът бил фактически завзет и включен във военното поделение. Имотът бил включен в границите на имот с пл. 274 и е актуван като държавна собственост с АДС № 0146/02.06.2000 г. и АДС № 02986/15.05.2001 г. и АДС № 03398/05.06.2003 г.

На 04.12.1991 г. било подадено заявление с вх. № 176 в Поземлена комисия Панчерево за възстановяване собствеността, но с Решение № 6727/10.01.2006 г. ОСЗГ Витоша отказала възстановяване. Решението било обжалвано пред СРС, 29 състав и на 13.04.2009 г. то е отменено и преписката била върната на ОСЗГ за ново произнасяне при което с Решение № 6778/13.12.2009 г. собствеността била възстановена изцяло. Впоследствие процедурата по чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ била възобновена по искане  на трето лице – Б.Х. ЕАД, която завършила с Решение № 523/07.02.2011 г. на ОСЗГ, с което отменя решението за възстановяване собствеността. Този акт бил обжалван и в образуваното гр.дело № 10486/2011 г., СРС, 27 състав с Решение № І-27-100/13.08.2014 г. бил провъзгласен за нищожен. Решението е потвърдено по реда на инстанционния контрол с Решение № 829/17.02.2015 г. по к.а.д. № 10804/2014 г. АССГ. Ищецът твърди, че въпреки висящата процедура по възстановяване, легитимиралият се като собственик Държавата (  чрез Областен управител на област с административен център София-град е сключил на 28.12.2006 г.  Договор за замяна на недвижими имоти с И.А. ООД с предмет замяна на процесния имот срещу няколко апартамента. От своя страна И.А.ООД апортирала имота в Б.Х. ЕАД, а на 28.03.2013 г. бил сключен, подписан Нотариален акт № 106, т.1, рег. № 1364 на нотариус с № 210 по регистъра на НК, с който на С. Б. А. е прехвърлена ½ идеална част от имота. Поддържа, че договорите са недействителни, тъй като прехвърлителите не са били собственици на процесния имот. Моли да бъде признато за установено, че е собственик на 3/8 идеални части от процесния имот и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху него.  

При проверка на исковата молба съгласно чл. 130 от ГПК съдът констатира, че предявеният иск е недопустим по следните съображения:

С Решение №  I-026-142/17.12.2012 г.  по гр. д. № 23014/2011 г. по описа на СРС, 26 състав, влязло в сила на 17.04.2014 г., е отхвърлен предявеният от В.Н.Б., Д.П.Б. и М.П.В.срещу „Б.Х.“ ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК отрицателен установителен иск за установяване, че дружеството не е собственик на недвижимия имот, представляващ УПИ ХХХ-1095 в кв. 14, с идентификатор 680134.1935.2061 . В мотивите на постановеното решение съдът е приел, че ответникът „Б.Х.“ ЕАД е придобило правото на собственост чрез непарична вноска от едноличния собственик на капитала „И.А.“ ООД, което дружество от своя страна е придобило собствеността от държавата, чрез Областния управител на област София – град по силата на договор за замяна на недвижими имоти от 28.12.2006 г. Съдът е обсъдил и доводите на ищците между които е и Д.П.Б. относно основанията и процедурата по възстановяване на недвижими имоти по реда на ЗСПЗЗ.

С оглед разпоредбата на чл. 298, ал. 2 от ГПК решението има действие и по отношение на правоприемниците на страните. В този смисъл, обвързана от съдебното решение по гр. д. № 23014/2011 г. по описа на СРС, 26 състав, е и С.Б.А., легитимираща се като правоприемник на „Б.Х.“ ЕАД по силата на договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 106, т. I, рег. № 1364, нот.д. № 40/2013 г.  

Съгласно разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът предвижда друго.

В предмета на предявения иск по чл. 108 от Закона за собствеността се включва установяване на принадлежността на правото на собственост върху имот с идентификатор 680134.1935.2061. Този недвижим имот е предмет и на предявения от Д.П.Б. отрицателен установителен иск по който е постановено влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 23014/2011 г. по описа на СРС, 26 състав.  Следователно и макар че предявеният отрицателен установителен иск и ревандикационният иск да имат различен предмет на доказване – в единия случай се отрича правото на собственост на ответника, а в другия – се твърди притежавано от ищеца право на собственост, то спорът относно това кой е собственик на имота е решен с влязло в сила съдебно решение. В исковата молба не се съдържат твърдения относно нови обстоятелства, от които произтичат спорните факти. Изложените фактически твърдения в исковата молба са същите, поддържани като възражения срещу правото на собственост на ответника в исковото производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Предвид на изложеното, предявеният иск се явява процесуално недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК искова молба, подадена от Д.П.Б. против Б.Х. ЕАД и С.Б.А. с която е предявен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността и ПРЕКРАТЯВА  производството по гр.д. № 14724/2018 г. по описа на СГС, І-18 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК Д.П.Б., ЕГН-**********, от гр. София, кв. Бояна, ул. „********да заплати на „Б.Х.“ АД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 5000 лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК Д.П.Б., ЕГН-**********, от гр. София, кв. Бояна, ул. „********да заплати на С.Б.А., ЕГН-**********,*** сумата от 5000 лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца  пред Софийски апелативен съд.

 

                                                            СЪДИЯ: