Мотиви към Решение №99 от 17.10.2019 г. по АНД №214/2019 г. на
Районен съд Луковит
Производството пред съда е по реда на Глава двадесет и осма от НПК и е
образувано по внесено постановление от Районна прокуратура гр. Луковит, с което
се прави предложение обвиняемият А.Г.П. да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК, като
на основание чл. 78а, ал. 1 НК да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание - глоба в минимален
размер.
В съдебно заседание Районна прокуратура - Луковит, редовно призована, се
представлява от прокурор В.Д., която пледира за виновност на обвиняемия, спрямо
когото са налице основанията за прилагане на чл. 78а НК и иска да му се наложи
административна глоба в размер на 1 000 лева.
Защитникът адв. Б.Л. пледира за прилагане
на института на чл. 78а НК и определяне на минималния размер на
административната глоба, като изтъква смекчаващите отговорността на обвиняемия
обстоятелства – нисък социален статус, две малолетни деца и разкаяние за извършеното.
Обвиняемият пледира за минимална глоба и
изразява съжаление за стореното.
Съдът,
след като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият А.Г.П. е роден на *** ***,
ром, неграмотен, безработен, живущ на съпружески начала, грижи се за 2-те си малолетни
деца, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, санкциониран
за нарушения по Закона за горите.
На 08.10.2018 г. около обяд, на пътя на
изхода от с. Дерманци в посока към гр. Угърчин служител на Община Луковит спрял
две конски каруци, натоварени с дървета, след което поискал съдействие от
служители на СЗДП ТП ДГС Лесидрен.
На място пристигнали горските служители П.Й.,
Й.М.и М.К., които установили, че една от каруците, управлявана от обвиняемия,
била натоварена с дърва от цер с дължина 2 метра и общ обем 1.1 пр.куб.м., без
да обвиняемият да представя документи, удостоверяващи произхода им.
За това срещу обвиняемия бил съставен АУАН
за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗГ, с който били задържани каруцата
и предмета на нарушението.
Въз основа на изпратените материали от РДГ
Ловеч било образувано настоящото ДП.
От справка, изготвена от СЗДП ТП ДГС
Лесидрен (л.30) е видно, че пазарната стойност на 1.1 пр.куб.м. дърва за огрев е 39.60 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява въз основа на събраните по делото в хода на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства, приобщени и ценени в съответствие с
правилото на чл. 378, ал.2 НПК, даващи право на съда в отклонения на общия принцип
за непосредсвеност, да се позове на тези доказателства.
Главният факт – транспортирането на
дървесината и липсата на маркировка, се установява от показанията на
свидетелите – очевидци, които в кръга на службата си са възприели деянието,
което осъществява признаците и на нарушение на специалния закон – ЗГ.
Показанията на свидетелите са непротиворечиви, съответни на събраните писмени
доказателства – акт за установяване на нарушение, както и на приобщените
веществени доказателства, отнети в хода на проверката от служителите.
Свидетелските показания установяват и обема на дървесината, както и състоянието
й – липсата на контролна горска марка. В унисон с тези доказателства са и
обясненията на обвиняемия, дадени непосредствено пред съда – „…Тръгнах за сухи
дърва, защото нямахме…видях, че има нарязани дърва готови и ги
натоварих…Получаваме помощи. Засега не получаваме пари за отопление…Не споря с
обвинението на прокурора…“
Данните за миналите нарушения се съдържат
в справката за нарушител, издадена от РДГ Ловеч. Чистото съдебно минало е видно
от справката за съдимост.
Социалното положение и данните, свързани с
личността на обвиняемия, се установяват от автобиографичната му справка и
декларацията за имуществено състояние, както и от обясненията му, които съдът
кредитира.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Обвиняемият е привлечен към наказателна
отговорност за престъпление по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 2 НК.
Съставът на това престъпление изисква от
обективна страна да бъдат установени транспортиране на дървен материал, който
да е добит незаконно от другиго.
Транспортирането се доказва по несъмнен
начин, като деянието е извършено чрез конска каруца, с която обвиняемият е
пренасял дървения материал от мястото, на което ги е намери, към дома си.
Изводът, че дървеният материал е бил добит
от другиго незаконно се налага от отрицателния факт, че върху отрезите не е
имало поставена контролна горска марка. Маркирането на дървесината още преди
отсичането й е законно изискване, съгласно специалните норми на Закона за
горите и Наредба №8/2011 г. за сечите в горите. Когато то не е спазено, следва,
че сечта, а оттам и добивът, са незаконни.
От обективна страна се доказа и допълнителният
признак, обуславящ прилагането на по-леко наказуемият състав по чл. 235, ал. 6
ЗГ – маловажност на случая, който следва да бъде оценен по този начин, с оглед
чистото съдебно минало на обвиняемия, затрудненото социално положение и целта,
с която е извършено престъплението – за задоволяване на лични битови нужди от
огрев.
От субективна страна деянието е извършено
виновно при пряк умисъл. Обвиняемият, бидейки наказван многократно по
административен ред за нарушения на закона за горите, е съзнавал запретеността
на всяко едно разпореждане с незаконна дървесина. Въпреки знанието за
забраната, обвиняемият съзнателно и целенасочено е извършил действията по
транспортиране на немаркираната дървесина.
При тези съображения съдът прие, че
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.
235, ал. 6, вр. ал. 2 НК.
По отношение на обвиняемия са налице
условията, предвидени в чл.78а НК. Той е пълнолетно лице, извършил е умишлено
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до една
година или пробация, или глоба от 100 до 300 лева, не е осъждан за престъпление
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред. От
престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са съставомерни.
Затова обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление и да му бъде наложено предвиденото в чл.78а НК
административно наказание глоба.
При определяне размера на глобата съдът
отчете невисоката степен на обществена опасност на деянието и затрудненото
имуществено състояние на обвиняемия – липса на доходи и имущество, многодетно
семейство. При това, съдът счита, че административното наказание следва да бъде
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като на
обвиняемия бъде наложена глоба в минималния размер от 1000 лева, чрез което
може да се постигане целите на административнонаказателната отговорност.
Средството, послужило за извършване на
престъплението – конска каруца, и предметът на престъплението, подлежат на отнемане
в полза на държавата.
Воден от горното и на основание чл.378,
ал.4, т.1 НПК във вр. с чл.78а, ал.1 НК, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...........................