МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 231,
постановена на 30.10.2012 год. по НОХД № 1221/2012 год. по описа на
Старозагорски районен съд
Предявено е обвинение против подсъдимият И.М.П., роден
на *** *** Заора, живущ ***,
българин, български гражданин, с начално образование, безработен, неженен,
осъждан, с ЕГН **********, за това, че на 27.12.2011 год. в град Стара Загора
отнел чужди движими вещи - дамска кожена чанта на
стойност 42 лв., лична карта на стойност
20 лв., 2 бр.дебитни карти на ТБ”ДСК” на обща стойност 10 лв., читателска карта
на Нов български университет на стойност 15 лв., мобилен телефон „Самсунг Е1210
ведно със СИМ карта на М тел на стойност 31 лв., мобилен телефон „Нокия Н73 на стойност 115 лв., карта за пътуване в
столичен градски транспорт на стойност 110 лв., чифт сребърни обици с тегло 28
гр. на стойност 49 лв., парична сума в размер на 86 лева, всичко на обща
стойност 478,00 лева от владението на И.Д.Д. с намерение противозаконно да ги
присвои като употребил за това сила- престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
В пледоарията си представителят на РП Стара Загора поддържа повдигнатото
обвинение против подсъдимия, като счита, че по време на съдебното следствие са
събрани доказателства, които изцяло подкрепят описаната фактическа обстановка
такава, каквато е изложена в обвинителния акт.
Предлага на подсъдимия И.М.П. да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода около средният размер, предвиден в закона, което наказание да се изтърпи
в затворническо общежитие от закрит тип при строг режим.
Подсъдимият И.М.П. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение,
проявява критично отношение към него и съжалява за извършеното. Навежда доводи
от житейско естество, като моли съда за снизхождение при определяне размера на
наказанието.
Защитникът на подсъдимия П. адв. С.П. от АК-Ст.Загора, оспорва обвинението
срещу подзащитният й и пледира да му бъде наложено наказание под минималния
размер предвиден в закона.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и становищата на
страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
І. ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
Безспорно се установи по делото, че подсъдимия И.М.П. е
роден на *** *** Заора, живущ ***,
българин, български гражданин, с начално образование, безработен, неженен, осъждан,
с ЕГН **********.
Установи се по делото, че подсъдимия И.М.П. е жител *** и към настоящият
момент е в Затвора град Стара Загора.
Пострадалата
И.Д. ***. Вечерта на 26.12.2011 год. пострадалата Д.
излязла на кафе с приятелка. Малко след полунощ на 26.12.2011 год., в първите
часове на 27.12.2011 год., пострадалата тръгнала да
се прибира към дома си. Пеша изминала пътя от кафе ”Какао”, находящо се до
бившата книжарница „Хеликон”, където били с приятелката й,
до адреса й– ул.”Цар Иван Асен ІІ” № 47.
Входната врата на жилищния й блок се заключвала и се отваряла единствено
посредством набирането на определен код. В момента, в който пострадалата набирала
кода за да отключи вратата, зад гърба й се доближил подс. И.М.П..
Пострадалата усетила първоначално леко подръпване на дамската й чанта, която
носила на дясното си рамо. Направила опит да се обърне целейки да види, кой
стоял зад нея. В този момент подсъдимия П. изблъскал св.Д.
напред, при което тя паднала върху земния терен. Подсъдимият започнал
силно да дърпа дамската й чанта, успял да я издърпа, като при
дърпането скъсал дръжките й, след което
побягнал в посока юг по ул.”Цар Иван Асен ІІ”.
Пострадалата
извикала силно след него и опитала да го догони, но подс. П. успял да се
скрие в тъмнината. В същото време, от механа „Бунара”, излизали две момичета и
едно момче, чиято самоличност не била установена при разследването, на които
пострадалата разказала за случилото се и те сигнализирали на тел.112 органите
на МВР.
В
дамската чанта, която подс.П. взел от постр.Д. имало мобилен телефон марка „Самсунг Е1210, ведно със СИМ карта на Мтел, мобилен
телефон „Нокия Н73”, лична карта, читателска карта от НБУ, карта за пътуване в столичния градски
транспорт, две дебитни карти от банка ТБ „ДСК” АД, клон – град Стара Загора,
сребърни обици с тегло 28
грама и пари в размер на 86 лева.
В хода на разследването по производството на 06.01.2012 год. бил
извършен оглед на
местопроизшествие, на посочено от подс.П. място, където същият заявил, че бил изхвърлил чантата на
пострадалата, непосредствено след инцидента, а парите и мобилните телефони
задържал за себе си.
При извършения оглед, на
посоченото от подсъдимия
местопроизшествие, били намерени и иззети дамска кожена чанта, лична
карта, 2 бр.дебитни карти на ТБ ”ДСК”, читателска карта на Нов български
университет и карта за пътуване в столичен градски транспорт, всички издадени
на името на И.Д.Д.. С разписка от 06.02.2012 год. тези вещи били
върнати на пострадалата.
От
заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза е
видно, че общата стойност на отнетите от пострадалата вещи - мобилен телефон марка „Самсунг Е1210, ведно със СИМ карта на Мтел, мобилен
телефон „Нокия Н73”, лична карта, читателска карта от НБУ, карта за пътуване в столичния градски
транспорт, две дебитни карти от банка ТБ „ДСК” АД, клон – град Стара Загора, сребърни
обици с тегло 28 грама
и пари в
размер на 86 лв. е общо в размер на 478.00 лева, към
момента на отнемането им.
По
описания начин с деянието си, подсъдимият И.М.П. е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл.198, ал.1, като на 27.12.2011 год. в град Стара Загора
отнел чужди движими вещи- дамска кожена чанта на стойност 42 лв., лична карта
на стойност 20 лв., 2 бр.дебитни карти на ТБ”ДСК” на обща стойност 10 лв.,
читателска карта на Нов български университет на стойност 15 лв., мобилен
телефон „Самсунг Е1210 ведно със СИМ карта на Мтел на стойност 31 лв., мобилен
телефон „Нокия Н73 на стойност 115 лв., карта за пътуване в столичен градски
транспорт на стойност 110 лв., чифт сребърни обици с тегло
28 гр. на стойност 49 лв., парична сума в размер на 86 лева, всичко на обща
стойност 478,00 лева от владението на И.Д.Д. с намерение противозаконно да ги
присвои като употребил за това сила.
От обективна страна е налице отнемане на чужди
движими вещи от страна на обв.П. от владението на собственика -св. Д. (т.е.
налице е прекъсване на фактическата власт на последната и установяване на своя
трайна такава от негова страна).
Предмет на отнемането са движими вещи -
мобилен телефон марка „Самсунг Е1210, ведно
със СИМ карта на Мтел, мобилен телефон „Нокия Н73”, лична карта, читателска
карта от НБУ, карта за пътуване в столичния
градски транспорт, две дебитни карти от банка ТБ „ДСК” АД, клон – град Стара
Загора, сребърни обици с тегло 28
грама и пари в
размер на 86 лв.
Същото е извършено по неправомерен начин,
без да е налице съгласие на собственика на движимите вещи. Подсъдимият е установил трайно фактическо владение върху
тях, като те са преминали от патримониума на пострадалата в този на подсъдимия. Отнемането в конкретния случай е
извършено от подс.П.
с намерение вещите да бъдат противозаконно присвоени.
Налице е и силата, като елемент от фактическия
състав на грабежа, представляващ сложно съставно престъпление. Силата се
изразява във физическото въздействие върху личността на пострадалата и е
използвана като начин за осъществяване на изпълнителното деяние.
По този начин чрез употребата на сила и привеждане
на пострадалата в безпомощно състояние, събаряйки я на земята, подсъдимия П. е отнел
вещите и е установил своя трайна фактическа власт върху тях.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл – подс.П. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици, като е направил всичко възможно за постигане на негативния
резултат, искайки и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване
Описаната
фактическа обстановка и обвинението се доказват от събрания в хода на
разследването доказателствен материал – протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за
доброволно предаване,постановление за привличане и за разпит на подсъдим, протокол за разпит на
свидетел,съдебно - икономическа експертиза, справка за съдимост протокол
за предявяване на материалите по разследването и други по описа на делото.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Съдът обстойно и задълбочено обсъди и
направи преценка на събраните по делото доказателства и прие за установено по
категоричен начин, че е налице пряк умисъл от страна на подсъдимия И.М.П. за извършване на деянието.
С оглед на изложеното и предвид на
обстоятелството, че по делото фактически не е спорно авторството
на деянието и начина на извършването му, съдът намери че всички тези
обстоятелства сочат, че подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер
на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал
настъпването им.
Ето защо съдът намери, че в случая е
налице осъществяване от обективна и субективна страна на престъпния състав на чл.198, ал.1 от НК.
Предвид гореизложените съображения
съдът намира за доказано по безспорен начин, че подсъдимия И.М.П. *** отнел чужди
движими вещи - дамска кожена чанта на стойност 42 лв., лична карта на стойност 20 лв., 2
бр.дебитни карти на ТБ”ДСК” на обща стойност 10 лв., читателска карта на Нов
български университет на стойност 15 лв., мобилен телефон „Самсунг Е1210 ведно
със СИМ карта на М тел на стойност 31 лв., мобилен телефон „Нокия Н73 на стойност 115 лв., карта за пътуване в
столичен градски транспорт на стойност 110 лв., чифт сребърни обици с тегло 28
гр. на стойност 49 лв., парична сума в размер на 86 лева, всичко на обща
стойност 478,00 лева от владението на И.Д.Д. с намерение противозаконно да ги
присвои като употребил за това сила- престъпление по чл.198, ал.1 от НК, за което го признава за
виновен
по така повдигнатото обвинение.
ПО ОТНОШЕНИЕ ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
За извършеното престъпление законът
предвижда наказание лишаване от свобода за срок от три до десет
години.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства и като се съобрази с двата основни принципа – законоустановеност
и индивидуализация на наказанието залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от
предвиденото за това престъпление наказание,
степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и с целите на
наказанието залегнали в чл.36 от НК, съобрази следното:
От представеното свидетелство за
съдимост се установява, че подсъдимият И.М.П. е осъждан. Като смекчаващи
отговорността обстоятелство следва да се посочат направените от подсъдимия признания
относно начина на извършване на деянието и изразеното му критично
отношение към извършеното и тежкото материално положение декларирано в
находящата се по делото декларация за семейно, материално положение и имотно
състояние от 26.04.2012 год.
Предвид изложените съображения съдът
определи на подсъдимия И.М.П. наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, в минималния размер предвиден в закона за извършеното
деяние, а именно ”лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, като с оглед на
съдебното минало на подсъдимия постанови така наложеното наказание да бъде
изтърпяно при първоначален ”строг” режим в затворническо заведение от закрит
тип.
Съдът
счете, че на основание чл.189 от НПК в тежест на подсъдимия И.М.П. следва да бъдат
присъдени и направените по делото съдебни и деловодни разноски, които да бъдат
заплатени в полза на Държавата по бюджетната сметка на Старозагорски районен
съд, в размер на 157,00 лв.
ІV. ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като такива следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимия,
слабите морално волеви задръжки и стремеж за лично облагодетелстване по
престъпен начин.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: