Р Е Ш Е Н И Е
№
06.07.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№2115/2016г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”,
ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. Цв.
***, против В.И.И.,
с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение по ч.
гр.д.№ 843/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е
постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е
собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на
адрес гр. ***, с аб.№
***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди и е
ползвал ТЕ, за периода 01.11.2008г-31.12.2015г. Твърди се, че Общите условия за
ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г
и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди
се, че сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, в която се намира абонатната станция, от
която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с
“НЕЛБО” ЕАД, гр. София. Твърди се, че сумите за процесния
период, са начислявани въз основа на отчети, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 444,24лв., от които сумата
от 381,32лв.-главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода
01.01.2013-31.12.2015г. и сумата от 62,92лв- лихва за забава, за периода
04.03.2015-05.02.2016г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски.
Моли съдът да конституира като
трето лице- помагач на страната на ищеца, посоченото дружество “НЕЛБО” ЕАД, гр.
София.
Ответникът
В.И.И., чрез адв. В. П., в
срока на чл.133 от ГПК, изразява становище за допустимост основателност на
предявения иск, като се оспорва размерът на направените в заповедното
производство разноски, които са съразмерни с първоначалният размер на
претенцията. Прави се възражение и за прекомерност на разноските в настоящето
производство.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
С
определение № 1927/18.05.2016г., като трето лице-помагач на страната на ищеца е
конституирано „НЕЛБО”
ЕАД, гр. София. В указаният в съда срок, същото представя по делото изисканите писмени
доказателства.
Безспорно
по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение №495/12.02.2016г., по ч. гр.д.№ .№ 843/2016г. по описа на ПлРС, срещу която в срок е постъпило възражение от
длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
Не се спори между страните по
делото, че отв. В. И., е собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. ***, с аб.№ ***. По
делото се установява също и факта на
публично оповестяване на общите
условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.
Не се спори между страните и по
въпросите за реалното доставяне и ползване
на ТЕ от ответника, начина на разпределение с сградата-етажна
собственост на ТЕ, както и относно размера на прететндираните
суми за процесният период. Изрично в отговора на ИМ,
ответникът посочва, че не оспорва предявеният иск. С оглед на това, в с.з.,
представителят на ищеца заявява, че не поддържа искането си за допускане на
ССЕ.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира за безспорно установен
факта, че отв.
В. И. има качеството на ползвател на ТЕ, на топлоснабден
имот, на посоченият адрес, с аб.№ ***. Установява се, че ищцовото
дружество, е доставяло в съответните количества, ТЕ, до имота на ответника, за
което ежемесечно са съставяни данъчни фактури- и съответно е възниквало
задължение на ответника, да заплаща дължимите суми. Съобразно нормата на
чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на
чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на
действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат
цена за ТЕ, при условията и реда, определени по
наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия,
клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи
обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата сума.
На основание гореизложеното, съдът намира, че искът с
правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване на
установено, че ответникът В.И.,***,
сумата от общо
444,24лв., от които сумата от 381,32лв.-главница, съставляваща консумирана и
незаплатена ТЕ, за периода 01.01.2013-31.12.2015г. и сумата от 62,92лв- лихва
за забава, за периода 04.03.2015-05.02.2016г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до
окончателното й изплащане.
С оглед
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направени разноски по делото. По делото, от страна на ответника е
направено възражение за прекомерност на
разноските, в частта им относно заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. С
оглед материалния интерес по делото – под 1000лв., и съобразно разпоредбата на
чл.7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004г. на ВАС, размерът на възнаграждението по
настоящето производство следва да бъде определено в минималния предвиден такъв
– 300лв., като се съобрази, че делото е приключило в кратък срок и спорът няма
особена правна или фактическа сложност. Съдът приема, че възнаграждението от 300лв.,
е общо за осъщественото процесуално представителство в заповедното и в исковото
производство, че дължимото юрисконсултско
възнаграждение не следва да се изчислява и присъжда отделно за заповедното и за
исковото производство. Кредиторът разполага с процесуалната възможност да
претендира вземането си от една страна по реда на заповедното производство, в
който случай при депозирано възражение ще се развие исково производство, а от
друга страна направо по исков ред. При определяне размерът на дължимата
държавна такса е отчетено, че не следва да се допуска събирането на по-голяма,
в зависимост от това, коя процесуална възможност ще избере кредитора. Следва да
се приеме, че и в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК, Законът не допуска да бъде
натоварен длъжника с разноски за юрисконсултско
възнаграждение в по-голям размер, в сравнение с тези, които биха били дължими
при претендиране на вземането направо по исков ред. Именно поради това, в
хипотезата на развило се исково производство след проведено заповедно, въпросът
за всички дължими разноски следва да бъде решен
при постановяване на решението по съществото на спора. И доколкото се
касае за едно и също вземане /в заповедното и исковото производство/, при
съобразяване размера на това вземане следва да се определи размерът на
дължимото юрисконсултско възнаграждение в хипотезата
на чл.78, ал.8 от ГПК. Поради горното, и при претендирани в заповедното производство от заявителя
разноски за юрисконсултско възнаграждение от
180.00лв., след уважаване на възражението за прекомерност и поради изложените
по-горе съображения, съдът редуцира възнаграждението на представителя на ищеца,
до размер на сумата от 120лв. Следва в полза на ищеца, да бъдат присъдени
разноски, по настоящето дело, общо в размер на 195лв.
Следва
в полза на ищеца, да бъдат присъдени разноски в заповедното производство, съобразно частта от вземането, която е била основателна
към датата на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл.
422 от ГПК, в размер на 56,42лв.
От
страна на ответника няма искане за
присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, че В.И.И.,
ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр.
Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона” №128, , сумата от общо 444,24лв., от които сумата от 381,32лв.-главница, съставляваща консумирана и
незаплатена ТЕ, за периода 01.01.2013-31.12.2015г. и сумата от 62,92лв- лихва
за забава, за периода 04.03.2015-05.02.2016г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-11.02.2016г.
до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед
за изпълнение №495/12.02.2016г., по ч. гр.д.№ .№ 843/2016г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.И.И.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр.
Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата
от 195лв., съставляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.И.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ
Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата
от 56,42лв.- разноски по ч. гр.д.№843/2016г по
описа на ПлРС.
Решението се постановява с
участието на трето лице- помагач.
Решението
може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: