Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Плевен, 19.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански
състав, в публично съдебно заседание на 11.12.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при
секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 4504 по описа за
2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл.143 вр. чл.149
от СК.
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Т.М.А.,
ЕГН **********, адрес: ***, с
пълномощник адв. В.И., ПлАК, адрес *** против А.И.И., ЕГН **********,***. Ищецът твърди, че от
съвместното си съжителство страните имат родени две деца, но от м.септември
2011 г. ответницата е напуснала семейството и бащата сам се грижи за
момичетата. В заключение моли съда да осъди ответника да заплаща издръжка на
децата в размер на 160,00 лева месечно за всяко дете, включително и за периода
една година назад преди подаване на исковата молба.
В
хода на делото на ответницата е назначен особен представител – адв. В.И. от
ПлАК.По същество в отговора се изразява становище, че предявените искове са
завишени по размер; че липсват конкретни данни за това дали ответницата
е в чужбина, респ. дали реализира високи доходи. В тази връзка са направени искания на основание чл.192 от ГПК.
В о.с.з. ищецът се представлява от
пълномощника си адв.В.И., който поддържа
исковата молба и навежда доводи в о.с.з.
В о.с.з. ответницата се представлява от адв.В.И./особен
представител/, който въз основа на наведени доводи в о.с.з. по същество счита предявения иск за изцяло неоснователен.
Съдът, като прецени представените
доказателства по делото, становищата на
страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа
и правна страна :
Не е спорно по делото, че страните са родители на
малолетните деца М.и В., които през
учебната 2016/2017год. са били съответно
в първи клас и в подготвителна група в детската градина.
По
делото се установява, че понастоящем децата са настанени за отглеждане и
възпитание в семейството на тяхната баба /св. А.А./ и дядо по бащина линия, а
именно: с решение, постановено по гр.д. №6890/ 2017год. по описа на ПлРС е
взета на основание чл.28 вр. чл.26 вр. чл.25 ал.1 т.2 и т.3 от Закон за закрила на детето, мярка за
закрила спрямо М.Т.М., ЕГН********** и В. Т.М., ЕГН********** - настаняване за
отглеждане и възпитание в семейната среда на А.А.А., ЕГН ********** и М.Ч.А.,
ЕГН ********** /баба и дядо по бащина линия/, с постоянен адрес:*** за срок от пет години, считано от
настаняването им по административен ред или до промяна в обстоятелствата,
свързани с децата, ако е в техен интерес. От направената справка в деловодната
програма на съда се установява, че решението е влязло в сила на 16.11.2017год.
Видно от мотивите на цитирания по-горе съдебен акт е, че настаняването на двете
деца по административен ред в семейството на бабата и дядото е извършено със
заповед от 27.07.2017год. Установява се /макар такива данни да не са изнесени
от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба/, че към момента на
предявяването на иска ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода, както и че прогнозно
предстои да излезе от затвора предсрочно към края на настоящата година. Установява
се, че ответницата трайно не полага грижи за децата си, както и
че е напуснала семейството още през
2011год. Трайното отсъствие на майката на децата и влизането на бащата в затвора за изтърпяване на наказание лишаване от свобода се очертава и като
причина /за което свидетелства соц.сл. П.М./ за това спрямо двете деца да бъдат
предприети мерки за закрила по реда на ЗЗД.
От
показанията на св.А.А. се установява, че в момента тя отглежда двете деца,
които според думите й редовно посещават училище; нямат нужда от издръжка –
извън обичайната. Свидетелката твърди също така, че майката на децата
/ответницата в процеса/ не се интересува по никакъв начин от тях, не ги
посещава, не поддържа каквато и да е връзка с тях, не им изпраща средства за
издръжка, както и че по нейна информация ответницата работи в чужбина като „магистралка“. В о.с.з. е изслушана
социалната служителка П.М. , която заявява, че работи по случая с двете деца
приблизително от три години. Твърди, че по информация именно от св.А.А.
ответницата е посещавала децата си по Коледа и Нова година в с.Николаево. В
случая обаче социалният служител изказва предположения относно това, че щом
майката посещавала децата си, то вероятно и нещо им давала. Видно е обаче,
че не разполага с конкретна информация за това, нито с непосредствени, лични
възприятия, а изказването й е едно
предположение, което не може да бъде взето предвид от съда при произнасяне по
предмета на настоящия правен спор, който
е –претенция за издръжка.
Заявява
също така, че месечната помощ, която св.А.А. получава за децата е за всяко от тях по
150лв., поради което изразява лично мнение, че
не би следвало да се претендира издръжка и от ответницата.
В случая и двамата
родители дължат издръжка на малолетните си деца, които са на 8 и на 9 години.
За ищеца се твърди от страна на неговата майка, че работи „на частно“ и така
успява да заработва средства за семейството. По отношение на майката няма доказателства за това къде е и с какво се занимава; к акви средства реализира месечно. От приложеното на л.73 от
делото удостоверение за родствени връзки се установява, че същата има само две
деца, а именно – децата М.и В.. Т.к. издръжката на ненавършило пълнолетие лице
се дължи безусловно, съгласно разпоредбата на чл.143 и сл. от СК, то ответницата
следва да бъде осъдена да заплаща на
двете си малолетни деца месечна издръжка – по 140лв. за всяко дете. За да
определи размера й съдът взе предвид обстоятелството, че определената сума е
към минимума, визиран в закона с оглед разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК. Съдът
съобрази и обстоятелството, че размерът
на дължимата от ответницата издръжка се определя в края на настоящата
календарна година, а от следващата /макар и
ненастъпило/ прогнозно е заложено увеличение на минималната работна
заплата, при което минимумът на издръжката се определя на 140лв. За разликата до претендираните по 160лв. за всяко от децата искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По отношение наведените доводи
от особения представител за неоснователност на исковата претенция поради
изплащане на месечна помощ на бабата на двете деца по реда на чл.49 от ППЗЗД :
съдът намира, че обстоятелството,
че бабата на децата получава месечна
помощ във вр. с извършеното настаняване на децата по реда на ЗЗД в семейството й, не е пречка за
родителя /в случая бащата/ да претендира издръжка от другия родител – майката. Съгласно разпоредбата на
чл.143 ал.3 и ал.4 от СК родителите дължат издръжка и когато детето е настанено
извън семейството. По искане на родител или на лице, което осъществява
заместваща грижа по чл.137, съдът може да определи добавка към определената по
съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до
който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката. Видно е,
че самата разпоредба на закона дава
достатъчна яснота по този въпрос и това неслучайно е така – в случая се касае
да защита интереса на ненавършило пълнолетие
лице/дете/, което има право на издръжка от страна на всеки от родителите
си. Действително двете деца са настанени в семейството на баба си и дядо си по
бащина линия, но тази мярка за защита е временна. Вярно е, че настаняването им
е за срок от 5 години, но няма пречка да бъде постановено прекратяване - в
случай на промяна на обстоятелствата в положителна за децата насока. Принципно,
няма пречка след изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода ищецът да
поеме грижата за двете си деца, което ще доведе и до отпадане получаването на
въпросните социални помощи. В крайна сметка задължение на социалните служители е да наблюдават
случая с двете деца и да предприемат действия в най-добър техен интерес –напр.
при преценка да поискат прекратяване на настаняването – поради интеграция в семейството или поради вземане на друга подходяща мярка спрямо тях.
В правомощията на социалната служба е дори да предявяват искове за лишаване от
родителски права/макар,че това не изключва задължението на съответния родител
за издръжка/ и т.н. В случая и след като
се касае до защита интересите на деца, няма причина да се приеме, че щом в
случая бабата на децата получава месечна
помощ за всяко от тях в размер по 150лв./за което доказателства на практика не
са налице/, то не би било в интерес на
тези деца да получават издръжка от родителя, с който не живеят и който се е
дезинтересирал от тях. На следващо място следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.49 от ППЗЗД за деца,
настанени за отглеждане при роднини и близки, Дирекция „Социално подпомагане“ може
да отпуска месечни помощи, ако средният
месечен доход на всеки от съпрузите или на родителя /родителите, живеещи
заедно, и на ненавършилите пълнолетие деца е по-нисък от 5-кратния размер на
гарантирания минимален доход. Размерът на месечната помощ се определя по
предложение на социален работник от дирекция „Социално подпомагане“ и се
диференцира съобразно възрастта на детето: 1. до 7 години - до 3-кратния размер
на гарантирания минимален доход; 2. от 7 до 14 години - до 3,5-кратния размер
на гарантирания минимален доход; 3. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от
24.07.2009 г.) от 14 до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи - до
завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст - до
4-кратния размер на гарантирания минимален доход. За деца, настанени за
отглеждане при роднини и близки, общината или лицензираният доставчик на
социалната услуга "приемна грижа" може да отпуска месечни помощи, диференцирани
съобразно възрастта на детето, в размери не по-ниски от размерите, определени в
ал.2. Или, на следващо място е важно да се отбележи, че нормата е диспозитивна
и предоставянето на такава помощ е една възможност, която след съответна
преценка се дава или не. Независимо от размера й обаче и както беше отбелязано
по-горе, получаваната помощ за
децата от бабата не е пречка те да получават дължимата издръжка от
ответницата.
По искането на основание
чл.149 от СК: по делото не се събраха доказателства за това за претендирания минал период от време ответницата да е
осигурявала издръжка на децата си. Този иск съдът намира за частично основателен - за доказан до размера
1530лв. - сбор на издръжката за една година, в минимален размер, за
всяко дете. За разликата до претендираните 1920лв. за всяко от децата, искът следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
По отношение разноските
по делото: на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно уважената част на
исковете, като се отчете и обстоятелството, че същият е представил
доказателства за това, че е заплатил адвокатски хонорар само в размер 100лв. За
останалата част от уговорения адвокатски хонорар /за разликата от 100лв. до
400лв. / няма доказателства сумата да е надлежно заплатена. Ето защо
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него
разноски по делото за един адвокат съразмерно уважената част на иска – 80,29лв.
Ответницата следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса в размер – 525,60лв.,
както и разноски за особен представител – 300лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл.143 от СК А.И.И., ЕГН **********,***, представлявана по делото от
особен представител – адв.В.И. от ПлАК ДА
ЗАПЛАЩА на малолетните си деца М.Т.М., ЕГН ********** и В. Т.М.,
ЕГН **********, чрез техния баща Т.М.А.,
ЕГН **********, адрес: *** МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер по 140лв. за всяко дете, считано от 27.06.2018год. до настъпването на законни
причини и условия за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта й до
окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните по 160лв. за
всяко дете, ОТХВЪРЛЯ иска, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК А.И.И.,
ЕГН **********,***, представлявана по делото от особен представител – адв.В.И.
от ПлАК ДА ЗАПЛАТИ на малолетните си деца М.Т.М. ЕГН ********** и В. Т.М. с ЕГН
**********, чрез техния баща Т.М.А., ЕГН **********, адрес: *** ИЗДРЪЖКА за
минало време за периода от 27.06.2017год. до 27.06.2018год. в размер – по 1530лв. за всяко дете, като за
разликата до
претендираните по 1920лв. за всяко дете, ОТХВЪРЛЯ
иска, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК А.И.И.,
ЕГН **********,***, представлявана по делото от особен представител – адв.В.И.
от ПлАК ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.А., ЕГН **********,
адрес: *** направените по делото разноски в размер 80,29лв.
ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК
А.И.И., ЕГН **********,***,
представлявана по делото от особен представител – адв.В.И. от ПлАК ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд
Държавна такса по предявените искове в размер 525,60лв. и разноски за назначен особен представител – 300лв.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд, считано
от 20.12.2018год. – обявената в съдебно
заседание дата за постановяване на съдебното решение съгласно чл.315 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: