Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр.Русе, 17.03.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на девети март през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ДИАНА КАЛОЯНОВА
Членове: СПАС СПАСОВ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Цветелина
Димитрова и с участието на прокурора Емилиян Грънчаров, като разгледа
докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 35 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от О.Н.Д.,***, депозирана чрез адв.-пълномощник В. В. ***,
против решение № 622 от 10.12.2021 г., постановено по АНД № 1236/2021 г. по
описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено наказателно постановление №
493870-F506647
от 07.02.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП. С
наказателното постановление, за
нарушение по чл.185, ал.3 от ЗДДС, на касатора е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лева като последният е осъден да заплати на
НАП – София сума в размер на 100 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се развиват съображения за неправилност на съдебното
решение поради нарушение на материалния закон. Твърди, че въззивната инстанция неправилно
е приела разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за неприложима в конкретния случай. Иска
се отмяната на въззивното решение и постановяване на друго вместо него, с което
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответникът
по касационната жалба – отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след
извършена служебна проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК, съдът прие за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Районният съд е обсъдил събраните по
делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях правилно е установил
фактическата обстановка. Установява се, че на 27.07.2019
г. била извършена проверка на търговски обект – магазин за промишлени стоки,
находящ се в гр. Русе, по ул.„Борисова“ № 44А, стопанисван от „Електро Трейд
Прима“ ЕООД. При извършена контролна покупка по смисъла на § 1, т.6 от ДР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. от орган по приходите на същата дата, в 12:15 часа, на стойност 3 лева,
заплатени в брой на място в обекта, на пластмасови закачалки – общо 10 бр.,
опаковани по 5 бр. в пачка, с единична цена на пачката – 1,50 лева, не билиздаден
фискален касов бон от наличния в обекта ЕКАФП, модел Compact-s, с ИН на ФУ №
DY432643 и ИН на ФП 36560861 от лицето, приело плащането – касационния
жалбоподател О.Н.Д..
Съдът е приел от правна страна, че с
бездействието си наказаното лице безспорно е осъществило вмененото му нарушение,
а констатираното деяние правилно е квалифицирано като нарушение по чл.185, ал.3
от ЗДДС и правилно е наложено наказание „глоба“ в минималния предвиден от
закона размер на 100 лева на основание приложимата за случая санкционна норма и
при съблюдаване изискванията на чл.27 от ЗАНН. Според контролираната инстанция,
не е налице маловажен случай, като съдът е мотивирал този свой извод изключително
подробно и изчерпателно. Приел е също така, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
опорочават издадените актове. С тези мотиви съдът е потвърдил оспореното пред
него наказателно постановление като законосъобразно и обосновано. Решението на въззивната
инстанция е правилно.
Спорно в случая е приложението на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Касационната инстанция споделя съображенията,
поради които районният съд е приел, че случаят не е маловажен. Процесното
административно нарушение се смята за извършено с факта на неиздаването на
фискална касова бележка от ФУ и не зависи от стойността на продажбата, която,
сама по себе си, не би могла да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. Както
сочи и св.Г.Р. в показанията си, контролната покупка е била с предмет артикули
на по-ниска стойност (пластмасови закачалки) в сравнение със стоките, които
основно се продавали в търговския обект (електроуреди) „…понеже не всеки може да си купи бойлер или печка за контролна покупка“.
Според чл.31, ал.5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., при извършване на покупка от или под
наблюдението на орган на НАП (контролна покупка) лицето по чл.3 връща сумата,
когато предметът на покупката може да бъде използван за търговска продажба и
неговата потребителна стойност не е намаляла или услугата не е консумирана
изцяло или частично. При издадена фискална касова бележка лицето по чл. 3
извършва сторно операция по реда на ал. 1 и 2. Органите на НАП извършват
контролни покупки при условия и по ред, определени от изпълнителния директор на
НАП, като средствата се осигуряват от бюджета на НАП. Следователно, сама по
себе си, ниската стойност на стоките, които са били закупени при контролната
покупка и за които не е издаден фискален касов бон, се дължи на практически
затруднения пред органите по приходите при извършване на контролна покупка на
стока с по-висока стойност (липса на достатъчно средства за заплащане на
нейната цена, евентуални затруднения при възстановяване на така заплатената
сума от търговеца и др.), а не на някакво поведение на касатора, което да съставлява
смекчаващо отговорността му обстоятелство. Процесното нарушение с нищо не се
отличава от типичния случай на нарушение от същия вид, за да бъде квалифицирано
то като маловажно по смисъла на обсъжданата разпоредба. Дори напротив, предприетите
от касатора действия, целящи да осуетят извършването на проверката от страна на
контролните органи, категорично изключват неговата маловажност. Именно това
негово поведение, описано от свидетелите Стефанов и Райнов (служителите,
извършили проверката) наложило те да поискат съдействие от екип на полицията. В
показанията си св.Стефанов възпроизвежда конфликтната ситуация по следния начин:
„Колегата се опита да извади отчети и г-н
Д. му хвана ръцете и му вика: „Не пипай !“, та се наложи да се обадим в
оперативния център и дойдоха П. С. – ст.полицай с негов колега. Дойде двойка
дежурни от РПУ-то“. Едва след намесата на полицейските служители била
установена и самоличността на касатора, който фактически е извършил продажбата
и е приел плащането, без да издаде фискална касова бележка, но отбелязвайки си
я в тефтер. Предвид констатирания факт, че касатора не е бил в трудови
правоотношения с търговеца, стопанисващ обекта, е било невъзможно контролните
органи да го задължат да извърши опис на касовата наличност, която да бъде
съпоставена с отчетите от фискалното устройство. По
този начин, именно поради поведението на жалбоподателя, не може да бъде
обоснован извод, дали не са били налице и други нарушения, свързани с въвеждане
и извеждане на парични средства от касата и извършване на други продажби, тъй
като същият е препятствал възможността да бъде извършена такава проверка, а
никой не може да черпи права от своето недобросъвестно поведение.
По изложените съображения въззивната инстанция
правилно е приела, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в случая е неприложима.
Смекчаващите отговорността на касатора обстоятелства (извършеното нарушение е първо
за наказаното лице) вече са били взети предвид при индивидуализацията на наказанието
„глоба“, съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН, което е определено в минималния размер
от 100 лева. Като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление,
районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
Поради липсата на направено искане, юрисконсултско
възнаграждение не следва да бъде присъждано в полза на ответника по
касационната жалба.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2 от АПК вр. чл.63в
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 622
от 10.12.2021 г., постановено по АНД № 1236/2021 г. по описа на Районен съд -
Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: