Р
Е Ш Е Н И Е
№ 59
гр. Разград, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 49 по описа
за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
Постъпила е жалба от И. Г. И. от гр. И.
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0275-000037 от 27.02.2022 г., издадена от началник група към ОД на МВР –
Разград, Районно управление – Исперих, с която на основание чл. 171, т. 2а, б.
„б“ ЗДвП е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 8
месеца. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна като
постановена в несъответствие с целта на закона, тъй като продължителността на
срока на мярката не е съобразена с наложеното му наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 4 месеца по НОХД № 28/2022 г. по описа на ИРС. Излагат
се съображения за липса на мотиви относно срока на прекратяване на
регистрацията на превозното средство и за определянето му в нарушение на принципа
за съразмерност. Иска се заповедта да бъде отменена, алтернативно, да бъде
изменена с намаляване срока на наложената ПАМ.
Ответникът не ангажира становище по
жалбата.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На жалбоподателя е съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия GA, № 562205 от 27.02.2022 г.,
в който е отразено, че на 26.02.2022 г. в 23,31 ч. в гр. Исперих, ул. „Искър“
на кръстовището с ул. „Васил Левски“ управлява собствения си лек автомобил
„Рено“ с рег. № ******** след употреба
на алкохол, констатирано с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 с ARNJ-0018, който е
отчел 1,34 промила алкохол в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско
изследване № 078808. В АУАН е посочено, че водачът виновно е нарушил разпоредбата
на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Предвид съставения АУАН е издадена
оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0275-000037 от 27.02.2022 г., с
която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е наложена ПАМ
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 8 месеца, отнето е
свидетелството за регистрация на МПС № ********* и са отнети 2 бр.
регистрационни табели с № ********.
За описаното в АУАН деяние е било
образувано наказателно производство – БП № 275-ЗМ-47/2022 г. по описа на РУ –
Исперих за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Видно от представеното
споразумение за решаване на делото, сключено на основание чл. 381 НПК между
Районна прокуратура – Исперих и И. Г. И., на
жалбоподателя са били наложени наказания 3 месеца лишаване от свобода, отложено
за изпитателен срок от 3 години, глоба в размер на 180 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 4 месеца.
Въз основа на изложеното от фактическа страна,
от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от
надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В изпълнение на задължението си по чл.
168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени
от тях лица. По силата на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи на основание чл. 165, ал. 1 ЗДвП областните дирекции на МВР
са определени да осъществяват контрол по ЗДвП, следователно, ОДМВР – Разград е
служба за контрол. Със Заповед № 330з-1 от 04.01.2022 г., т. 1.7, директорът на
ОДМВР – Разград е оправомощил началниците на групи „Охранителна полиция“ в
РУ-Исперих да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП за цялата
територия, обслужвана от районното управление. Оспорената заповед е издадена от
началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих в кръга на неговата
териториална и материална компетентност.
Заповедта е в необходимата форма, има
реквизитите, изискуеми от чл. 172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК и при
постановяването й не са нарушени
административнопроизводствените правила. Неоснователен е доводът за липса на
мотиви относно срока на ПАМ. Мотивите се съдържат в констативната част на акта
и са свързани с тежестта на извършеното нарушение предвид алкохолната концентрация
– 1,34 на хиляда, която обосновава висока степен на обществена опасност на
деянието, респ., по-продължителен срок на мярката.
Административният орган е приложил
правилно материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за
срок от 6 месеца до 1 година се налага на собственик, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Безспорно
и доказано е по делото, че жалбоподателят е управлявал автомобила си след
употреба на алкохол, като установената концентрация е 1,34 на хиляда.
При наличието на горните факти и в
условията на обвързана компетентност административният орган е бил длъжен да
наложи ПАМ прекратяване на регистрацията на превозното средство.
Продължителността на мярката е определена в предвидените предели, под средния
размер и съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК.
Без правно значение за
законосъобразността на мярката е обстоятелството, че по наказателното
производство на жалбоподателя е било наложено наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 4 месеца. Актовете за налагане на ПАМ са
административни актове, които се реализират по реда на АПК и имат преустановителен
и превантивен характер. Докато актовете по ангажиране на наказателна
отговорност са правораздавателни, постановяват се по реда на НПК и имат
санкционен характер. Макар да се основават на общ правопораждащ юридически факт
- допуснатото правонарушение, предназначението и правните последици са различни.
Административното и наказателното производство се развиват самостоятелно, като
преценката на съответния решаващ орган е независима. Още повече, че
разглежданата ПАМ е предприета по отношение на средството, с което е извършено
деянието, а наказанието лишаване от право да се управлява МПС се налага лично
на водача. Двете форми на държавна принуда не са съпоставими и взаимозависими.
Оспорената заповед изпълнява и предвидената
в закона цел – да преустанови извършеното от дееца нарушение, както и да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения. Претенцията на
жалбоподателя за прилагане на ПАМ за минималния срок от 6 месеца е
неоснователна, тъй като не доказва, че целта на мярката би била постигната и
при този срок, след като осъщественото от него е даже престъпление.
По изложените съображения и на основание
чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Г. И. от гр. И. против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0275-000037 от
27.02.2022 г., издадена от началник група към ОД на МВР – Разград, Районно
управление – Исперих, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е
наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 8 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.