Решение по дело №264/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба на А.А.Б. *** против Решение № 23 от 14.04.2025 г., постановено по АНД № 12/2025 г. на Районен съд - Козлодуй, с което е потвърдено издаденото от Началник РУ Козлодуй, Наказателно постановление № 24-0288-000557 от 13.11.2024 г., с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение по  чл. 103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП).

В касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че решението е постановено при неправилно изяснена фактическа обстановка  и несправедливост на наложеното наказание, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се от съда да отмени решението на РС – Козлодуй и вместо него да постанови друго по същество на спора.

В съдебното заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, Началник РУ Козлодуй към ОД на МВР – Враца, редовно призован, представител не се явява.

Участващият в касационното производство прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Отправя искане към съда оспореното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Административнонаказателната отговорност на касатора А.А.Б. е ангажирана за това, че на 26.10.2024г., около 22.05 часа, на ***, лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег.№ ********, собственост на Р.Д.Б. и управляван от касатора, се движел с висока скорост и при подадена полицейска стоп палка по образец на МВР, както и включени светлинни и звуков сигнал на служебен автомобил не спрял най-вдясно по посока на движение, а ускорил скоростта си напред, продължил движението си и се отправил в неизвестна посока. Описаното е прието за виновно нарушение на чл.103 от ЗДвП, според която разпоредба водач, който не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган. За извършеното нарушение и след като бил установен водача, на същия е съставен АУАН № 1346569 от 27.10.2024г., а въз основа на него е издадено и НП № 24-0288-000557 от 13.11.2024 г., с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на касационния жалбоподател е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП).

За да постанови решението си, районният съд е приел, че не са допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон при издаването на обжалваното наказателно постановление, като същото е законосъобразно и издадено при спазване на предвидената в закона административна процедура. Приел е, че от доказателствата по делото по ясен и категоричен начин се установява както извършването на административното нарушение, така и неговото авторство. По същество е обосновал извод, че от обективна и субективна страна е осъществен вменения на санкционираното лице състав на нарушение, като е приел, че това се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което е счел, че законосъобразно е ангажирана отговорността му от АНО.

Решението на въззивния съд е правилно.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Правилен е изводът на въззивния съд, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на това основание. Правилни и в съответствие с доказателствата по делото са и изводите на въззивния съд за извършено от касатора нарушение по  чл. 103 от ЗДвП и ангажиране отговорността му на основание чл. 175, ал. 1, пр. 4 от ЗДвП. Същото е безспорно установено и доказано от събраните писмени и гласни доказателства по делото. Изводите на въззивния съд са направени след обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което и настоящият касационен състав не намира за необходимо да ги приповтаря в настоящото решение и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях.

За да е осъществен съставът на нарушение по  чл. 103 от ЗДвП, следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на доказателствата. Обратно на твърдяното от касатора, районният съд е изяснил фактическата обстановка по спора чрез събраните писмени и гласни доказателства /разпита на актосъставителя, който е изготвил АУАН в присъствието на свидетеля Б.Л./. Обсъдил ги е подробно в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическа обстановка. Изложил е подробни мотиви за преценката си, водеща до правилния извод на административнонаказващия орган за извършено от касатора нарушение по  чл. 103 от ЗДвП.

В касационната жалба се поддържа твърдение, че касаторът не е узнал и разбрал да му е подаван сигнал за спиране от полицейски служител, което не се подкрепя от доказателствата по делото. Същото се опровергава както от показанията на разпитаните полицейски служители пред съда, така и от саморъчното писмено сведение на касатора, приложено към адм.преписка /л.10 от пъровинст.дело/, в което заявява, че е видял подадените му звуков и светлинен сигнал, но се притеснил и не спрял на контролните органи. Въззивната инстанция е развила в тази връзка подробни и последователни мотиви, които не се разколебават от голословните твърдения в касационната жалба.

Поради изложените съображения, Административен съд – Враца счита, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са опорочили производството по установяване на нарушението и налагане на административното наказание или да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Затова и като е потвърдил обжалваното пред него НП за наложеното на касатора наказание по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Разноски не се претендират от ответника по касация, а няма и данни да са направени, поради което не се присъждат.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23 от 14.04.2025 г., постановено по АНД № 12/2025 г. на Районен съд - Козлодуй.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.