Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІ
състав, в публично заседание на единадесети април две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател:
Стоян Колев
при секретаря Анна Димитрова и с участието на
прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ
адм. дело № 1715 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и чл. 1, ал. 1 от
Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Предявени са от В.Б.И.,*** обективно кумулативно
съединени иск за осъждане на Община Варна да заплати сумата в размер на 5000 лева,
ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното ѝ изплащане, съставляваща обезщетение за
нанесените му за периода от 01.01.2001 г. до 06.08.2021г. неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни преживявания, стрес, безпокойство, чувство на
безпомощност от осъществяване на фактически действия по отнемане на площ от
123.73 кв.м. от имот държавна собственост в който живее, за изграждане на път
през същия, с цел да се осигури достъп до съседните имоти, в които има
незаконно изградени постройки, както и на противоправни действия по издаване на
разрешения за строеж, ПУП-ПРЗ, виза за строеж в зона, в която е забранено
извършването на строителство на жилищни сгради и 2. иск за осъждане на Община Варна да заплати сумата в размер на 5000 лева, ведно със законна
лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане, съставляваща обезщетение за нанесените му за
периода от 01.01.2001 г. – 06.08.2021 г. неимуществени вреди настъпили от
противоправни бездействия на компетентните длъжностни лица към Община Варна да
предприемат фактически действия по проверка на подадените от И. сигнали за
извършено незаконно строителство в района на хигиенно-защитена зона (ХЗЗ) на
гробищен парк „Аспарухово“, предотвратяване на строителството и функциониране
на незаконно изградените строежи в района чрез извършване на проверки на
документи и на място относно съвпадение между одобрените инвестиционни проекти
и изградените сгради от четвърта, пета, шеста категория в района на гробищен
парк „Аспарухово“, с което е нарушена площта на ХЗЗ и същата от санитарна е
превърната в урбанизирана, проверка законосъобразно ли са издадени ПУП-ПРЗ на
имотите, които се намират в 300 метровата ХЗЗ, задействане на процедура за възстановяване
на ХЗЗ в гробищен парк „Аспарухово“ чрез извършване на действия по събаряне на
незаконно изградените строежи в зоната и възстановяване на отнетата част от
парцела, който владее ищеца, преустановявайки функцията му на път, даване на
отговор на подадените от страна на ищеца сигнали относно нарушенията.
В исковата молба и уточняваща молба от
27.09.2021 г. (л.87) се посочва, че длъжностни лица – Кметът на район
„Аспарухово“, Главен архитект на район „Аспарухово“, Директор на Дирекция
„Контролни и социално-икономически дейности“ и инспекторите на контрол по
строителството, не са предприели фактически действия вменени им съгласно чл. 223,
чл. 224а, чл. 225а ЗУТ. Пояснява, че не са били извършени проверки на място и в архив относно изградените сгради
в ХЗЗ, отговарят ли на изискванията на Наредба № 21 за хигиенните изисквания за
изграждане и поддържане на гробищни паркове и Наредба № 7 на МЗ за хигиенните
изисквания за здравна защита на селищната среда. Твърди, че Кметът на район
„Аспарухово“, Главният архитект на района, са извършили противоправни действия
по възлагане за изграждане на път през имот № ****, идентичен с ПИ № 10135.5506.182,
както и отнемане на площ от 123.73 кв.м. от имота за изграждане на път без да е
проведена надлежна процедура. Излага съображения, че отнетата площ от имота е с
цел да се осигури достъп до съседните имоти, в които има незаконно изградени
постройки, поради което действията на длъжностните лица са в нарушение на чл. 190,
ал. 1, ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 192, ал. 1 , ал. 4, ал. 5, ал. 7 и ал. 8 ЗУТ.
Сочи, че не основава претенцията си на незаконосъобразен индивидуален
административен акт.
С уточняваща молба от 02.11.2021 г. (л.104-106)
е конкретизиран периода, за който се претендират неимуществените вреди –
01.01.2001 г. – 06.08.2021 г. Твърди, че по отправено на 17.04.2008 г.
запитване до Министерство на здравеопазването за предоставяне на информация
относно намаляване на ХЗЗ в района на гробищен парк „Аспарухово“, е получил
становище, че намаляването касае единствено имот № **** и няма други предприети
инициативи по отношение на останалите имоти в района на санитарната зона.
Изложено е, че служителите за контрол по строителството не са извършили
действия по чл. 23, ал. 4, т. 2 ЗУТ да изискат всички необходими за проверката
документи, данни, легитимация, обяснения от участниците в строителството.
Отправено е искане за осъждане на
ответната страна да заплати поисканото обезщетение, ведно със законната лихва
от датата на преустановяване на увреждането до окончателното изплащане на
обезщетението.
Ответната страна – Община Варна,
не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата молба и
пледира за оставянето й без уважение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от
фактическа страна следното:
С писмо изх. № V0090/09.01.2002 г. (л.19)
на Директора на Хигиенно-епидемиологична инспекция е уведомен Областния
управител, на област с Административен център Варна, че през 2000 г.
собственикът на парцел № **** е поискал от ХЕИ-Варна съгласуване на
регулационната преписка за имота му, предвид включването му в регулацията на
кв. Аспарухово. Посочено е, че поради неспазеното хигиенно изискване е бил
издаден мотивиран отказ, като инвеститорът в изпълнение на нормативното
изискване е получил съгласувателно писмо от МЗ с
изх.№47-22-ПСК-00664/01.12.2000 г. (л.18).
С писмо изх. №РД-1-0300/257/14.03.2003 г.
(л.20-21) на Областния управител на област с административен център Варна,
уведомяват Директора на Дирекция „Правителствена информационна служба“ към
Министерския съвет и В.И., че за дворно място пл. № **** по плана на 29
подрайон на гр. Варна е съставен акт за държавна собственост №8015/28.07.1965
г., с който държавата е констатирала правото си на собственост. Посочено е, че
в имота жилищната сграда няма документ, удостоверяващ правото на собственост.
Последователно е посочена проведената процедура за включването на дворното
място в регулационните граници на населеното място. Изразено е становище, че
процедурата по допускане на изработване на ПУП е следвало да бъде съобразена с
чл. 121, ал. 2 ЗУТ, съгласно която
съгласуването на проектите за ПУП се извършва със специализираните контролни
органи. Направен е извод, че от изпратената документация по случая, на
проведеното заседание на ЕСУТ, отразено в протокол №41/29.08.2001 г. не е ясно
присъствал ли е представител на Хигиенно-епидемиологичната инспекция – гр. Варна.
От изпратеното писмо изх. № V-00090/09.01.2002 г. от Директора на ХЕИ Варна, е
видно, че имот пл. № 2265, включен в обхвата на ПУП, попада в
санитарно-защитната зона на действащото гробище на кв. “Аспарухово“. Изложено
е, че даденото предписание на кмета на Община Варна за допускане на изработване
на ПУП е в противоречие с даденото от ХЕИ-Варна становище относно имот с пл. № 2265.
Посочено е, че с оглед изясняване на обстоятелствата около проведената
процедура по допускане на изработване на ПУП съгласно разпоредбите на ЗУТ, ще
бъде проведена допълнителна кореспонденция, след което ще бъде изразено
окончателно становище от Областния управител. Искането на В.И. за издаване на
скица на имота с цел снабдяване с констативен акт за собственост върху
жилищната сграда е посочено, че не може да бъде изпълнено към него момент.
С писмо изх. №94-3587/23.07.2020 г. (л.22)
на Главен държавен здравен инспектор, във връзка с постъпило в Министерство на
здравеопазването искане от 01.07.2020 г. от И. за предоставяне на информация
относно издадени съгласувателни документи и предприети действия във връзка с
възможността за застрояване на поземлени имоти в 29 м.р. кв. “Аспарухово“ гр.
Варна, разположени в близост до гробищния парк, „искането“ на основание чл. 31,
ал. 1 ЗЗ, е изпратено до Кмета на Община Варна за извършване на проверка по
случая.
Представено е Удостоверение от 25.02.2005
г. (л.31) на Директор на Дирекция „Общинска собственост и икономическо
развитие”, с което уведомена Областна администрация Варна, че сградите
представляващи жилищна сграда и гараж, построени върху държавно дворно място на
ул. ****, са построени върху държавно дворно място, за което е съставен АДС
№8015/26.07.1965 г. В т. 2 от удостоверението е посочено, че И. е съборил
старата сграда, изградил е нова на нейно място, като е достроил стая и входно
антре, но понеже е завишил размера на първоначалната сграда му е било издадено
наказателно постановление. В т. 3 е посочено, че за земята е бил заплащан наем
към „Жилфонд” от 1976 г. и от 1998 г. има сключен договор с район „Аспарухово”.
Със Заповед №902/13.06.2000 г. (л.40) на
Кмета на Община Варна е утвърдено Решение № 46/17.05.2000 г. на Комисията за
преценка на влиянието върху околната среда за проект – жилищна сграда на ул. ****
в парцел ****/29 подрайон кв. Аспарухово, с цел включване на парцела в
регулация. Комисията е направила препоръка относно експлоатацията на обект – с
цел предотвратяване затлачването на дерето от към ул. ”****” от свличащата се
от имота пръст да се изгради стена след съгласуване с район „Аспарухово”.
С Протокол № 22А/08.11.2006 г. (л.45-46)
Комисия, назначена със Заповед №РД-14-52/17.10.2006 г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по кадастъра е разгледала и взела решение за
основателността на постъпилите писмени възражения по КККР на адм. район
„Аспарухово”, като е приела под № 39 възражение вх. № 94-2053/19.10.2006 г. на В.Б.И..
Комисията е уважила възражението като е приела, че имотът следва да се отрази в
граници съгласно предоставени координати от правоспособно лице и собствеността
да се впише съгласно АДС №19/2005 г. и нотариален акт за сграда и гараж № 34/2005
г.
Съгласно Акт № 5518/10.02.2005 г. (л.52)
за частна държавна собственост държавата е собственик на имот в гр. Варна, ул. ****,
ПИ ****.
Представена е молба
вх.№РД-06-9400-912/16.06.2006 г. (л.54) от В.И. депозирана до Областния
управител на Варна, в която излага, че през имот № ****, актуван с АДС № 5518/01.02.2005
г. преминава нерегламентиран черен път с ширина около 3 м., който отнема около
140 кв.м. В следствие на това, И. посочва, че търпи вреди, тъй като по пътя
преминават тежкотоварни автомобили и механизация в резултат на което е увредена
къщата му и съществува опасност от разрушаването й. Представил е
съдебно-техническа експертиза за състоянието на къщата. Отправено е искане до
Областния управител да възстанови целостта на държавния имот и преустанови
незаконното му ползване от трети лица.
Във връзка с подадената молба от
16.06.2006 г. от В.И. до Областния управител на Варна, е последвал отговор (л.68)
от Директор на дирекция „АКРРДС“, адресиран до И. ***, в който е посочено
следното: след проведена кореспонденция отдел „КР” при Община Варна са
уведомили Областния управител на Варна, че въпросният път не засяга целостта на
поземлен имот ****, нито съседните имоти, съответно не е отнета част от имота
за изграждане на този път. Посочено е,
че пътят осигурява достъп до поземлен имот **** и съседните му имоти, тъй като
това не може да стане от улица „****”, поради голямата денивелация на терена, а
друг път през или до границите на имота и съседните имоти няма.
С писмо №РД-06-9400-912/29.06.2006 г. (л. 69)
на Директор на дирекция „АКРРДС” до Кмета на Община Варна, във връзка с молба
на В.И. и проучване на случая, е отправено искане да бъде изпратена наличната
документация по изграждането на пътя.
Съгласно представено по делото писмо от
25.07.2006 г. (л.68), Директор на дирекция „АКРРДС“ уведомява Кмета на Община
Варна и В.И., че е била проведена кореспонденция на отдел КР при Община Варна.
Община Варна е уведомила Областния управител на Варна, че въпросният път не
засяга целостта на поземлен имот № ****, нито съседните имоти, поради което не
е отнета част от имота за изграждането на този път. Посочено е, че пътят
осигурява достъп до поземлен имот № **** и съседните му имоти, тъй като това не
може да става от улица „****“ поради голямата денивелация на терена, а друг път
през или до границите на имота и съседните имоти няма.
С писмо от 19.06.2008 г. (л.95) на
Директор на дирекция „Общинска собственост“ е уведомил Областна администрация
Варна, че във връзка с изискана информация за отреждане на път, след отнемане
на част от ПИ **** по КК на м. “****“, ул. “Св. Св. ****“ № 87Б, след извършена
проверка е установено, че в дирекция „Общинска собственост не съществува
информация по изграждането на пътя и поради тази причина не може да бъде
предоставена.
С писмо изх.№94-3587/23.07.2020 г. (л. 22)
Главен държавен здравен инспектор, уведомява Кмета на район „Аспарухово” и В.И.,
че е постъпило искане от ищеца за предоставяне на информация относно издадени
съгласувателни документи и предприети действия във връзка с възможността за
застрояване на поземлени имоти в 29 м.р. кв. ”Аспарухово”, разположени в
близост до гробищния парк и същите попадат в свлачищна зона. Искането на И. е
изпратено по компетентност на Кмета на район „Аспарухово”.
Представено е по делото искане рег.
№1261/21/13.04.2021 г. на В.И. ***, Окръжна прокуратура Варна, Председателя на
Европейската комисия. В искането са изложени твърдения за причините за
наводнението в район „Аспарухово” през 2014 г., нарушаване на ХЗЗ зона от 200
м. на Гробищен парк „Аспарухово”. Сочи разпоредбата на „чл. 295” като твърди,
че институциите, до които е адресирано искането имат задължение да извършат
проверка на незаконните строежи и съответно да бъдат премахнати.
Предвид така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
От изложените в исковата молба
обстоятелства и уточняващите молби следва да се приеме, че се търси отговорност
на Община Варна за вреди, причинени от една страна от незаконосъобразни
действия, а също и от бездействия на длъжностни лица, при или по повод изпълнение
на административна дейност, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, в размер, определен съгласно чл. 4 ЗОДОВ и
по реда на чл. 203, ал. 1 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК, когато вредите са причинени от действия и
бездействия на длъжностни лица в администрацията на ответника, както се твърди
в настоящия казус, незаконосъобразността се установява от съда пред който е
предявен искът за обезщетение. За да бъде разгледан иск с посоченото основание
по настоящия ред, следва да се установи на първо място дали лицето, чиито
действия се твърдят като причина за понесената вреда е длъжностно лице и е
действало при изпълнение на административна дейност. Това е така, тъй като
ЗОДОВ създава облекчен ред за ангажиране отговорността на общините за вредите,
причинени на нейни граждани, който може да бъде ползван, само ако причинителят
на вредите действително е от кръга на лицата, посочени в чл. 1 от същия
закон. В уточняващата молба от 27.09.2021 г. ищецът посочва
конкретни лица, за което се твърди, че са причинили вредите, а именно – Кметът
на район „Аспарухово”, Директор на Дирекция „Контролни
и социално-икономически дейности” и инспекторите на контрол по строителството.
В чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ е посочен обхватът на исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани и юридически лица, ограничен обаче до
осъществяването на административна дейност от държавните органи и от
длъжностните лица. В кръга на органите на държавна власт влизат всички органи,
които по един или друг начин са придобили по силата на закон властническо правомощие,
а „длъжностни лица“ са тези, които осъществяват определена служебна функция и
задължение. Особено е важно да се прави разграничение между "длъжностно
лице" по смисъла на чл. 203 АПК и лицето, на което е възложена от другиго
някаква работа по чл. 49 ЗЗД. Доколкото кметът на район, директорът на дирекцията
осъществяваща контрол върху строителството и инспекторите за контрол по
строителството извършват административна дейност по см. на чл. 1 ЗОДОВ, в това си качество те са органи и длъжностни лица към
ответната община.
Правосубектен ответник по искове за вреди,
нанесени от длъжностни лица, съгласно изричната разпоредба на чл. 205 АПК е
юридическото лице, към чиято структура те принадлежат - в случая Община Варна (арг.
чл. 46, ал. 1 ЗМСМА). Във връзка с това съдът намира, че исковата молба
за обезщетяване за вреди е насочена срещу надлежно пасивно легитимирана страна
и се явява процесуално допустима.
Съгласно чл. 1 ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда установен в АПК.
Фактическият състав на иска за обезщетение
включва следните кумулативни предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или
по повод изпълнението на административна дейност; 2. вреда - имуществена или
неимуществена; 3. пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Липсата на която е да е от кумулативните
предпоставки изключва основателността на иска.
1. По иска за обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размера на претендираната сума от 5000 лв.,
поради преживени негативни емоции-стрес, безпокойство, чувство на безпомощност
за периода 01.01.2001 г. - 06.08.2021 г. настъпили в резултат на противоправни
действия от органи и длъжностни лица в Община Варна.
Релевантните юридически факти за наличието
на материалноправните предпоставки, запълващи първите два елемента от
правопораждащия фактически състав за отговорността на Община Варна за
претърпените от В.И. вреди по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, са незаконосъобразни действия на Кмета на район „Аспарухово” и
длъжностните лица в района при или по повод изпълнение на административна
дейност.
Терминът "действие" е употребен както
в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл.
203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ. Легално определение на термина "действие",
липсва в посочените нормативни актове, но под "действие" следва да се
разбира всяко такова, извършено от държавен/общински орган или длъжностно лице,
което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в
изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба.
Информацията от представените по делото доказателства
относно отнемането на част от имот №10135.5506.182 за изграждане на път е
противоречива, но по делото са налице достатъчно доказателства, от които да се
приеме обоснован извод, че върху част от терена на същия имот е налице прекаран
път. В тежест на ответника е да установи, че този път е изграден при спазване
на градоустройствените и строителните правила. Доказателства в тази насока не
бяха представени, но дори и да се приеме, че е налице незаконно изграден, не по
установения в закона ред път и че това е станало по инициатива на органи и
длъжностни лица при ответната община, съдът счита, че от страна на ищеца не
бяха установени останалите предпоставки за привличане отговорността по чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ.
Не се събраха доказателства относно реално
причинени вреди на ищеца, вследствие от прокарване на пътя. В тежест на ищеца е
да установи при условията на пълното и главно доказване, с всички допустими
доказателствени средства, че е претърпял твърдените от него неимуществени
вреди. В уточняващата молба от 27.09.2021 г. (л.87) се твърди, че ищецът е
претърпял вреди от преживените негативни емоции стрес, безпокойство, чувство на
безпомощност. В уточняващата молба от 02.11.2021 г. (л.104-106) се релевират
вреди от преживени страдания изразяващи се безсъние, огорчение и притеснение,
че общински орган го е принуждавал през дълъг период от време да отправя
сигнали, на които не се обръща внимание. В производството пред съда от страна
на ищеца не са представени доказателства, че в следствие на прокарването на
пътя ищецът е изпитал описаните по-горе емоции. Описателното им изброяване не е
достатъчно, за целите на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а следва ищецът реално
да докаже че тези чувства и емоции са били изпитани от него.
В уточняващата молба от 24.08.2021 г.
ищецът твърди, че поради незаконосъобразното отнемане на част от имот №2 266 и
обособяване на 123 кв.м. от него за път влизал в стълкновение системно със
съседите, които нерегламентирано преминават с моторни превозни средства през
имота, лишен бил от възможността да ползва цялата площ на имота според нуждите
и желанието си. В производството пред съда не са представени доказателства,
нито писмени, нито гласни, от които да се установи, че ищецът е в конфликтни
ситуации със съседите, заради отнетата част от имота и обособяването му за път
и че с това е претърпял неимуществени вреди.
Недоказани са твърденията на ищеца за
повреждане от прекарването на пътя на изградените от ищеца лични постройки в
имота поради преминаването на МПС през нерегламентирания път, при натоварване
на МПС и вибрации, което водело до притеснения у ищеца, че ще бъдат разрушени. В
производството пред съда не са представени доказателства, че постройките
собственост на ищеца са повредени или разрушени в следствие на преминаващи МПС
през нерегламентирания път и че с това същият е претърпял и твърдените
неимуществени вреди.
Въпреки, че съдът с Определение
№2974/15.11.2021 г. е дал указания на ищеца, че носи доказателствена тежест да
установи наличие на причинно следствена връзка между прекарването на пътя и
настъпилите неимуществени вреди, естеството на претърпените неимуществени вреди
и интензитетът на същите остават недоказани в процеса. Доказателства за
настъпване на вредите не са представени в производството пред настоящата
инстанция. С оглед липсата на доказани според твърденията на ищеца болки,
страдания и негативни емоции, съдът не е в състояние да установи и техния
интензитет, а от там и размера на обезщетението, определим съгласно
разпоредбите на чл. 52 ЗЗД.
ІІ. По иска за осъждане на
Община Варна да заплати сумата в размер на 5000 лева, ведно със законна лихва
за забава, считано от датата на подавана на исковата молба до окончателното
ѝ изплащане, съставляваща обезщетение за нанесените му за периода от 01.01.2001
г. – 06.08.2021 г. неимуществени вреди настъпили от противоправни бездействия
на компетентните длъжностни лица към Община Варна.
В конкретният случай ищецът претендира
неимуществени вреди за претърпени настъпили от противоправно бездействие на
длъжностни лица от общината да предприемат фактически действия по проверка на
подадени от И. сигнали за извършено незаконно строителство в района на
хигиенно-защитена зона на гробищен парк „Аспарухово”, които според твърденията
му са настъпили като последица от незаконосъобразни действия на Кмета на район
„Аспарухово” и на длъжностни лица в районната администрация.
Незаконосъобразно бездействие по смисъла
на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е налице, когато административният орган не е изпълнил
задължение за фактическо действие, което задължение произтича пряко от
нормативен акт.
Твърденията на ищеца са, че в исковия
период органите и длъжностните лица при ответната община са бездействали и не
изпълнявали задълженията си по чл. 225а, ал. 4 ЗУТ да бъдат издадени
съответните заповеди за премахване на незаконно изградените в ХЗЗ сгради. В
исковата молба и уточняващите такива се излага, че през целия исков период ищецът
е подавал сигнали до институции сред които и до Община Варна, район
„Аспарухово”. Изложено е в уточняващата молба от 02.11.2021 г., че от всички
институции с изключение на Община Варна му е било отговорено, че ще препратят
по компетентност до съответната прокуратура и Дирекция по контрол на строителството
към район „Аспарухово”. Представено е на л. 6-7 от делото писмо на Началника на
РДНСК Варна, адресирано до ищеца и Кмета на район „Аспарухово”, което е във
връзка с подадено от И. искане относно извършване на проверка на незаконни строежи,
съответно да бъдат премахнати. В писмото е посочено, че искането е изпратено на
Кмета на район „Аспарухово” за извършване на проверка на място и по документи.
Независимо от това следва да се има
предвид, че бездействието на органи на общината да издадат заповед за
премахване на незаконен строеж следва от разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. В
съответствие с цитираната разпоредба, Кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Законът за устройство на територията е специален закон, който съдържа уредба,
определяща индивидуалните административни актове по смисъла на този закон.
Изчерпателно изброяване на индивидуалните
административни актове се съдържа в разпоредбата на чл. 214 ЗУТ, които подлежат
на обжалване по реда, посочен в чл. 215 ЗУТ. Член 214, т. 3 ЗУТ приобщава към
индивидуалните административни актове изброени в предходните алинеи и актовете
за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконните строежи.
Нормата на чл. 214, ал. 3 ЗУТ дава легално определение за индивидуалните
административни актове, издадени във връзка с незаконните строежи (актовете за
премахване на незаконни строежи), като по този начин само изчерпателно
изброените в цитираната разпоредба актове подлежат на обжалване по реда на чл.
215 ЗУТ. Издаването на актовете по реда на чл. 225а ЗУТ се извършва по преценка
на административния орган, поради което отказът на органа да издаде заповед за
премахване на незаконен строеж не подлежи на оспорване (в тази насока е и
константната практика на ВАС, ІІ отд.). В този смисъл не съществува законова
задължение за органите на ДНСК да издадат заповед за премахване на незаконен
строеж поради което не е налице и незаконосъобразно бездействие по смисъла на
закона.
Исканията отправяни от ищеца И. до
Дирекция „Обществен ред и сигурност“ от 29.01.2021 г., РДНСК-Варна, Окръжна
прокуратура Варна, до Председателя на ЕК, имат характер на сигнали. В България
правото на подаване на сигнали до институциите е конституционно установено в
чл. 45 КРБ. Подаването на сигнали за нередности в дейността на държавната и
общинската администрация е уредено в Глава осма, Раздел III от АПК. Съгласно
чл. 107, ал. 4 АПК, сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и
корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други
незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които
се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на
други лица. В чл. 108 АПК е уредено задължението органите да разглеждат и
решават предложенията и сигналите в установените срокове обективно и
законосъобразно.
Съгласно чл. 109 АПК не се изисква лицата
подаващи сигнали да имат правен интерес от това, като всеки гражданин или
организация, както и омбудсманът, може да подава предложение или сигнал. Следва
да се има предвид обаче, че правото за подаване на сигнал се ограничава само
със сезирането на компетентния административен орган, т. е. на органа, който
непосредствено ръководи и контролира органите и длъжностните лица, за чиито
незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия се съобщава (чл.
119, ал. 1 АПК). В случая безспорно се установява по делото, че
исканията/сигналите на ищеца дори и адресирани до некомпетентни органи, същите
са били изпратени по компетентност. Самият подател на сигнала няма качеството
на страна в административно производство. По тази причина изричната разпоредба
на чл. 124, ал. 2 АПК изключва от съдебен контрол решенията, с които органите
се произнасят по подаден сигнал.
С оглед на изложеното съдът обуславя
извод, че първият елемент от фактическия състав на предявения иск не е
осъществен - твърдените от ищеца действия и бездействия не са фактически по
смисъла на чл. 250 и чл. 256 от АПК, а отделно и това не са и осъществени.
Освен това и по този иск ищецът не
ангажира доказателства, които да установят реално настъпили неимуществени
вреди, както и пряка и непосредствена причинна връзка между претендираните от
него вреди и твърдяното „незаконно“ строителство в ХЗЗ в Гробищен парк
„Аспарухово“.
Претенцията за неимуществени вреди в
размер на 5000 лв. е неоснователна.
След като ищецът не е установил наличието
на нито една от изискуемите предпоставки, не може да се реализира отговорността
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По изложените съображения, съдът намира,
че ищецът не се е справил с възложената му по чл. 203 от АПК доказателствена
тежест да установи материалноправните предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което предявеният
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и в тази част.
При този изход на правния спор на
ответника се дължат разноски, но предвид липсата на претендиране на такива, не
следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното, Административен
съд – Варна, ХХІ състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от В.Б.И.,*** обективно кумулативно съединени 1. ИСК за осъждане на
Община Варна да заплати сумата в размер на 5000,00 (пет хиляди) лева, ведно със
законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба 06.08.2021
г. до окончателното ѝ изплащане, съставляваща обезщетение за нанесените
му за периода от 01.01.2001 г. до 06.08.2021г. неимуществени вреди, изразяващи
се в негативни преживявания, стрес, безпокойство, чувство на безпомощност от
осъществяване на фактически действия по отнемане на площ от 123.73 кв.м. от
имот държавна собственост в който живее, за изграждане на път през същия, с цел
да се осигури достъп до съседните имоти, в които има незаконно изградени
постройки, както и на противоправни действия по издаване на разрешения за
строеж, ПУП-ПРЗ, виза за строеж в зона, в която е забранено извършването на
строителство на жилищни сгради и 2. ИСК за осъждане на Община Варна да
заплати сумата в размер на 5000,00 (пет хиляди) лева, ведно със законна лихва
за забава, считано от датата на подаване на исковата молба 06.08.2021 г. до
окончателното ѝ изплащане, съставляваща обезщетение за нанесените му за
периода от 01.01.2001 г. – 06.08.2021 г. неимуществени вреди настъпили от
противоправни бездействия на компетентните длъжностни лица към Община Варна да
предприемат фактически действия по проверка на подадените от И. сигнали за
извършено незаконно строителство в района на хигиенно-защитена зона (ХЗЗ) на
гробищен парк „Аспарухово“ и предотвратяване на строителството и функциониране
на незаконно изградените строежи в района чрез извършване на проверки на
документи и на място относно съвпадение между одобрените инвестиционни проекти
и изградените сгради от четвърта, пета, шеста категория в района на гробищен
парк „Аспарухово“, с което е нарушена площта на ХЗЗ и същата от санитарна е
превърната в урбанизирана.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му
на страните пред тричленен състав на Административен съд – Варна.