Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валери Събев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 5 от 07.02.2014г. на районен съд гр. П., постановена по НОХД № 479/2013г. по описа на същия съд, подсъдимите М. Г. Т. и А. Н. А., са признати за виновни в това, че през периода от 17.01.2005г. до 20.09.2007г., в гр. П., при условията на продължавано престъпление,в качеството си на длъжностни лица – Т. като главен счетоводител, а А. като счетоводител – касиер в „БКС” ЕООД, присвоили заедно чужди пари, собственост на „БКС” ЕООД, връчени им както следва: за А. А. - в това й качество, а на М. Т. – поверени да ги пази и управлява, на обща стойност 124 550 лв., като престъплението е осъществено със 155 деяния, при които са изтеглени парични средства от сметката на дружеството в банка „У. К. Б., клон П., невнесени в касата на дружеството, с нареждания-разписки, подробно описани в присъдата,като за улесняване на присвояването М. Т., като длъжностно лице в кръга на службата си извършила и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание – престъпление по чл. 310, ал. 1 вр. с чл. 308, ал. 1 вр. с чл. 26 от НК, а именно при условията на продължавано престъпление за периода 15.11.2005г. – 20.09.2007г. изготвила 109 бр. неистински официални документи с цел да бъдат използвани – нареждания разписки, в които положила подпис за „управител” на дружеството, без да има това качество, подробно описани в присъдата, и деянието е в големи размери, поради което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 и чл. 26 НК и във вр. с чл. 310, ал. 1 вр. с чл. 308, ал. 1 вр. с чл. 26 НК вр. с чл. 36 и чл. 54 НК на М. Г. Т. е наложено наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, а на основание чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 и чл. 26 НК и във вр. с чл. 310, ал. 1 вр. с чл. 308, ал. 1 вр. с чл. 26 НК вр. с чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на А. Н. А. е наложено наказание в размер на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 НК изпълнението му е отложено за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимите са признати за невинни да са извършили деянието след предварителен сговор, като са оправдани по повдигнатото им обвинение по чл. 202, ал. 1, т. 2 НК. М. Т. е призната за невинна в това на 06.10.2006г., в гр. П., като длъжностно лице в кръга на службата си, да е съставила неистински официален документ с цел да бъде използван – „Нареждане-разписка”, предназначен за получаване на сумата от 1000 лв. от сметката на „БКС” ЕООД, в банка „У.К.Б.” , клон П., в който да е положила подпис за „управител” на дружеството, без да има това качество, като е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 310, ал. 1 във вр. с чл. 308, ал. 1 НК. С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят по сметка на РС П. разноски по делото в размер от по 825 лв. за всяка от тях. Срещу горната присъда е постъпил протест от прокурор при районна прокуратура гр. П.. С протеста присъдата се протестира в частта, в която подсъдимите са оправдани да са извършили присвояването след предварително сговаряне; в частта, в която подсъдимата Т. е оправдана по повдигнатото й обвинение за документно престъпление и в частта, в която на двете подсъдими не са наложени предвидените в закона наказания – „лишаване от права”. В протеста се развиват подробни съображения в подкрепа на тезата, че подсъдимите са действали при предварителен сговор, тъй като са имали план присвоените пари да отиват по направление в техен интерес. Излага се, че не може средно по пет пъти месечно подсъдимите внезапно и спонтанно да решават при всеки един случай да вземат от парите на дружеството без предварително да са решили да действат така. Сочи се, че Т. не може да бъде оправдана за извършеното документно престъпление, тъй като на фона на престъпната й дейност, разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК не намира приложение. Развиват се доводи, че наказанието „лишаване от права” е следвало задължително да бъде наложено в настоящия случай. С тези доводи от настоящата инстанция се иска да измени присъдата с определяне на съвместната дейност на подсъдимите като такава, осъществявана след предварително сговаряне, както и да им наложи кумулативното предвидено наказание „лишаване от права”. Отправено е предложение присъдата да бъде отменена в оправдателната й част, като вместо нея, на Т. да бъде наложено наказание за самостоятелно извършено документно престъпление. В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на В. поддържа протеста. Излага, че по време на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на страните в процеса. Сочи, че в диспозитива на присъдата ПРС не се е произнесъл по въпроса дали налага наказанието „лишаване от права”. Счита, че по делото не са събрани доказателства за факта дали подсъдимите притежават права, от които да бъдат лишени, както и дали са пенсионирани. С тези доводи излага, че не става ясна волята на съда. Като второ съществено нарушение на процесуалните правила е посочено, че в диспозитива на присъдата не е посочена формата на съучастие между двете подсъдими. Развива доводи, че липсват мотиви относно размера на наложените наказания на подсъдимите. Счита, че неправилно в обвинителния акт и присъдата е посочено, че улесняващото престъпление е извършено от Т., а деянието е квалифицирано и за двете подсъдими по един и същ начин. Поддържа изложеното в протеста относно предварителния сговор между подсъдимите, както и относно съставомерността на извършеното документно престъпление от страна на Т.. Предлага обжалваната присъда да бъде отменена, а делото да бъде върнато на ПРС за ново разглеждане. Алтернативно иска атакуваната присъда да бъде отменена като подсъдимите да бъдат осъдени по първоначално повдигнатото им обвинение, а именно, че са извършили деянието след предварителен сговор, а Т. да бъде осъдена и за извършено престъпление по чл. 310 НК. Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба от М. Г. Т., в частта й, в която подсъдимата е призната за виновна и е осъдена на „лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца. В допълнение към жалбата, подадено от защитника на подсъдимата се излага, че Т. не е имала качеството „длъжностно лице” към момента на извършване на деянието. Сочи се, че по 46 броя от процесните нареждания-разписки тегленето на суми е извършено по нареждане на управителя на дружеството, поради което няма как сумите да са присвоени от подсъдимата. Развиват се доводи, че в диспозитива на присъдата не е посочена формата на съучастие между подсъдимите, поради което е нарушено правото на защита на Т.. Излагат се подробни съображения за наличието на процесуални нарушения, допуснати при изготвяне на обвинителния акт, а именно: не ставало ясно дали сумите са били връчени на подсъдимите, или тези суми са им били поверени за пазене или управление; била налице неяснота относно конкретното изпълнително деяние, за което е повдигнато обвинението; не била посочена формата на съучастие в престъплението; в ОА липсвал доказателствен анализ. Изложено е, че процесуални нарушения са допуснати и в съдебната фаза на производството, тъй като е налице противоречие между диспозитива и мотивите относно изпълнителното деяние на престъплението. Посочено е, че е налице несъответствие между установените по делото факти и постановената присъда. Подробно е изложено, че само с осчетоводените от дружеството разходи не могат да се осъществяват СМР в обема, в който са осъществявани, поради което не е налице присвояване от страна на Т.. Извършен е подробен анализ на доказателства по делото, като според защитника на подсъдимата, от тях не може да се направи извод за извършване на претендираното престъпление. Излага се, че осъдителна присъда не може да почива единствено на т. нар. „оговор”, осъществен от другата подсъдима по делото. Наред с това се сочи, че обясненията на подсъдимата А. не кореспондират с другите доказателства по делото, поради което не може да им се дава вяра. Защитникът на подсъдимата счита, че по делото не е доказано извършване на улесняващо документно престъпление от страна на Т., тъй като поради необоснованост на изслушаните по делото експертизи не може да се направи категоричен извод, че именно тя е подписала процесните нареждания-разписки. Наред с това излага, че дори и да се приеме, че документите са подписани от Т., то приложение следва да намери нормата на чл. 301 ТЗ, тъй като извършените действия са потвърдени от управителя на дружеството. Сочи, че изслушаните по делото съдебно-икономически експертизи не е следвало да се кредитират от първата инстанция, тъй като на вещите лица са поставени фактически въпроси, а същите не могат да бъдат свидетели по делото. Развиват се подробни съображения и за липсата на мотиви за начина, по който е определено наказанието на Т., като в тази връзка се сочи, че са налице множество смекчаващи вината й обстоятелства, поради което наказанието спрямо нея е следвало да се определи по реда на чл. 55 НК. Навеждат се доводи и за неоснователност на подадения протест. Отправено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото на районна прокуратура гр. П. за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Алтернативно се иска присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатите й обвинения. В случай, че съдът реши, че Т. е виновна, се отправя искане да й бъде наложено наказание, под предвидения в закона минимум, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК. В съдебно заседание защитникът на подсъдимата Т. доразвива аргументите си, изложени в допълнителната въззивна жалба. Излага, че процесните 109 бр. разписки не са неистински, тъй като никъде в тях не е посочено, че подписът е положен от Л. Б.. Счита, че в случая не може да се говори за продължавано престъпление, тъй като става въпрос за период, значително по голям от една година. Сочи, че с влязла в сила присъда Т. е оправдана да е извършила длъжностно присвояване през 2006г., поради което няма как да й се повдига настоящото обвинение, което обхваща и този период. Поддържа исканията си, обективирани в допълнителната въззивна жалба. Защитникът на подсъдимата А., моли съда да потвърди изцяло атакуваната присъда. Счита, че наказанието е справедливо и отговаря на степента на участие на А. в инкриминираното деяние. Намира за уместно искането в протеста за налагане на наказание „лишаване от права”. В своя защита подсъдимата А. А. поддържа казаното от нейния защитник. В последната си дума моли съда да се потвърди присъдата на районен съд гр. П.. ВТОС, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените от страните съображения и служебно провери правилността на присъдата, намери следното: За да постанови присъдата си, контролираната инстанция е провела съдебно следствие, в хода на което е изяснила всички правно значими обстоятелства, свързани с фактическата обстановка по делото. По предвидения в НПК ред са били събрани следните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите Г. К. Г., Л. С. Б., Р. К. К., Г. В. Г. (вкл. чрез прочитането на показанията му от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4 НПК), К. Й. П., К. Х. Б.. Приети са заключенията на съдебно-графическа, повторна съдебно-графическа, съдебно-икономическа и две допълнителни съдебно-икономически експертизи. По делото са приети и писмени доказателства, изразяващи се в материалите по ДП № 13/2010г. по описа на РУП П.. Пред настоящата инстанция са приети актуални свидетелства за съдимост на подсъдимите, както и писмени доказателства, свързани със здравословното състояние на подсъдимата М. Т.. Извършвайки собствен анализ на цялостната доказателствена маса, обсъждайки доказателствата както по отделно, така и в тяхната логическа връзка и съвкупност, ВТОС прие за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимата М. Г. Т. е родена на 27.07.1952г. в с. Г. Л., община П., живуща в гр. П., ул. „В. Л.” № 6, В. Б, . 5, А. 13, българка, българска гражданка, със средно икономическо образование, неосъждана, омъжена, безработна. За процесния период подсъдимата работила в „БКС” ЕООД на длъжност „главен счетоводител”. По делото като доказателство е прието експертно решение № 099 от зас. № 069 от 23.04.2012г., издадено от ТЕЛК при „МБАЛ – П.” ЕООД, според което Т. е с трайно намалена работоспособност от 80% за срок от една година поради злокачествено новообразувание на уретера. Срокът е определен с оглед динамичното експертно наблюдение. В заключението е посочено, че Т. претърпяла операция на 06.04.2011г. по повод подутина в лява шийна област, а на 13.07.2011г. претърпяла и втора операция, при която е отстранен левият и бъбрек. Изложено е, че предстоят нови контролни прегледи и изследвания на лицето с оглед прецизно уточняване на диагнозата във връзка със злокачествени процес. Посочените факти се установяват и от останалата медицинска документация по делото, вкл. и епикризи от проведените операции. Налице са данни и за провеждани от подсъдимата процедури по лъчелечение с дневен стационар. Подсъдимата А. Н. А. е родена на 07.10.1952г. в с. Г. Л., община П., живуща в гр. П., ул. „Ц. И.А. В.” № 20, В. А, . 4, А. 10, българка, българска гражданка, със средно образование, неосъждана, омъжена, безработна. За процесния период подсъдимата работила в „БКС” ЕООД на длъжностите „финансово-счетоводен специалист”, „счетоводител” и „счетоводител-оперативен”. Съгласно длъжностната си характеристика Т. имала задължение да организира финансовата дейност на дружеството, вътрешния финансов контрол и сметководството, да осигурява пълното отчитане на паричните средства и своевременното отразяване на движението им в счетоводните документи, да следи за рационалното използване на необходимите за стопанската дейност финансови средства, да подписва съответните платежни документи и счетоводни отчети. Според длъжностната й характеристика А. имала задължение да подпомага главния счетоводител при организиране на цялостната финансово-счетоводна дейност на дружеството, да приема, съхранява и предава парични средства и ценни книжа, да извършва касови операции по предварително оформени приходно-разходни документи, да води касовата книга по установени от нормативните документи форма и ред, да проверява фактическата наличност на паричните средства с касовия остатък, ежедневно да приключва касовата отчетност, да получава и предава оформени документи, парични средства и ценни книжа в обслужващата банка. Предвид длъжността й била подчинена на главния счетоводител, който пряко контролирал работата й. През процесния период (15.11.2005г. – 20.09.2007г.) счетоводството на „БКС” ЕООД се водило на ръка чрез записи в журнали, касова и главна книга, като на съответните счетоводни периоди - месец, тримесечие и година бил съставян отчет от главния счетоводител. Дружеството имало банкова сметка в „У.К. Б.” (предишна ТБ „Хеброс” ), от която се теглели суми, свързани с текущата му дейност. Механизмът за теглене на суми от посочената банка включвал изготвянето на нареждане-разписка, което следвало да се подпише от главния счетоводител заедно управителя на дружеството, тъй като това били лицата, които имали право да се разпореждат с финансовите средства по банковата сметка на дружеството, съгласно спесимен от 26.03.2004г. Така изготвеният документ се представял от служител на „БКС” ЕООД (съгласно пълномощно от 26.03.2004г. упълномощени служители били А. А. и К. П.) в банката за теглене на пари от сметката на дружеството. След изтегляне на сумата същата следвало да се постави в касата на юридическото лице, като за оправдаването й – да се издаде приходен касов ордер, който да се отрази в касовата книга. Касовата книга била приключвана ежедневно от А., която предавала на подсъдимата Т. втория лист от нея, ведно с описаните в него ордери и придружаващите ги документи за проверка и осчетоводяване. При осчетоводяването им Т. следвало да отрази намаляване на паричните средства по разплащателната сметка на дружеството за сметка на увеличение на наличните средства в касата, както и ако констатира различия да установи причината за тях във връзка с контролните си функции спрямо касиера. В инкриминирания период подсъдимите действали в отклонение от така описания ред. През периода А. изтеглила от банковата сметка на дружеството парични средства на обща стойност 124 550 лв., получени със 155 броя нареждания- разписки, които не внесла в касата на дружеството и не ги вписала по съответния ред, а самите първични счетоводни документи – нареждания-разписки, не били приложени към касовата книга на дружеството. Този механизъм бил осъществен с помощта на следните нареждания-разписки: нареждане-разписка от 17.01.2005г. за сумата от 600 лева; нареждане-разписка от 26.01.2005г. за сумата от 1000 лева; нареждане- разписка от 24.02.2005г. за сумата от 2000 лева; нареждане-разписка от 30.03.2005г. за сумата от 800 лева; нареждане-разписка от 25.04.2005г. за сумата от 1500 лева; нареждане-разписка от 16.05.2005г. за сумата от 1000лева; нареждане-разписка от 19.05.2005г. за сумата от 700 лева; нареждане-разписка от 30.05.2005г. за сумата от 1500 лева; нареждане-разписка от 16.06.2005г. за сумата от 600 лева; нареждане-разписка от 22.06.2005г. за сумата от 1000лв.; нареждане-разписка от 29.06.2005г. за сумата от 1500лв.; нареждане-разписка от 07.07.2005г. за сумата от 1200лв.; нареждане-разписка от 11.08.2005г. сумата от 2000лв.; нареждане-разписка от 23.08.2005г. за сумата от 1500лв.; нареждане-разписка от 08.09.2005г. за сумата от 1400 лв.; нареждане-разписка от 12.09.2005г. за сумата от 400 лева; нареждане-разписка от 20.09.2005г. за сумата от 1000лв.; нареждане-разписка от 26.09.2005г. за сумата от 1500 лева; нареждане-разписка от 14.10.2005г. за сумата от 2500лв.; нареждане-разписка от 11.11.2005г. за сумата от 2200 лева; нареждане-разписка от 15.11.2005г. за сумата от 600 лева; нареждане-разписка от 01.12.2005г. за сумата от 500 лева; нареждане-разписка от 07.12.2005г. за сумата от 2500лв.; нареждане-разписка от 21.12.2005г. за сумата от 1500лв.; нареждане-разписка от 28.12.2005г. за сумата от 1000лв.; нареждане-разписка от 31.01.2006г. за сумата от 2400 лева; нареждане-разписка от 09.02.2006г. за сумата от 200лв.; нареждане-разписка от 22.02.2006г. за сумата от 1700лв.; нареждане-разписка от 28.02.2006г. за сумата от 800лв.; с нареждане-разписка от 02.03.2006г. за сумата от 400лв.; нареждане-разписка от 14.03.2006г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 15.03.2006г. за сумата от 400лв.; нареждане-разписка от 16.03.2006г. за сумата от 250лв.; нареждане-разписка от 28.03.2006г. за сумата от 850лв.; нареждане-разписка от 06.04.2006г. за сумата от 300лв.; нареждане-разписка от 10.04.2006г. за сумата от 1000лв.; нареждане-разписка от 26.04.2006г. за сумата от 950лв.; нареждане-разписка от 02.05.2006г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 04.05.2006г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 05.05.2006г. за сумата от 300лв.; нареждане-разписка от 23.05.2006г. за сумата от 900лв.; нареждане-разписка от 25.05.2006г. за сумата от 1200лв.; нареждане-разписка от 15.06.2006г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 16.06.2006г. за сумата от 300лв.; нареждане-разписка от 19.06.2006г. за сумата от 1100лв.; нареждане-разписка от 22.06.2006г. за сумата от 400лв.; нареждане-разписка от 27.06.2006г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 30.06.2006г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 05.07.2006г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 06.07.2006г. за сумата от 1600лв.; нареждане-разписка от 11.07.2006г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 13.07.2006г. за сумата от 600лв.; нареждане- разписка от 17.07.2006г. за сумата от 300лв.; нареждане-разписка от 27.07.2006г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 24.07.2006г. за сумата от 800лв.; нареждане-разписка от 01.08.2006г. за сумата от 800лв.; нареждане-разписка от 03.08.2006г. за сумата от 700лв.; нареждане-разписка от 10.08.2006г. за сумата от 900лв.; нареждане-разписка от 11.08.2006г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 15.08.2006г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 28.08.2006г. за сумата от 700лв.; нареждане-разписка от 01.09.2006г. за сумата от 1400лв.; нареждане-разписка от 05.09.2006г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 08.09.2006г. за сумата от 400лв.; нареждане-разписка от 11.09.2006г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 12.09.2006г. за сумата от 700лв.; нареждане-разписка от 14.09.2006г. за сумата 500лв.; нареждане-разписка от 21.09.2006г. за сумата от 400лв.; нареждане-разписка от 03.10.2006г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 05.10.2006г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 06.10.2006г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 12.10.2006г. за сумата от 800лв.; нареждане-разписка от 16.10.2006г. за сумата от 800лв.; нареждане-разписка от 18.10.2006г. за сумата от 800лв.; нареждане-разписка от 19.10.2006г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 26.10.2006г. за сумата от 700 лева; нареждане-разписка от 06.11.2006г. за сумата от 600 лева; нареждане-разписка от 08.11.2006г. за сумата от 700лв.; нареждане-разписка от 14.11.2006г. за сумата от 400лв.; нареждане-разписка от 16.11.2006г. за сумата от 1000лв.; нареждане-разписка от 20.11.2006г. за сумата от 700лв.; нареждане-разписка от 23.11.2006г. за сумата от 800лв.; нареждане-разписка от 30.11.2006г. за сумата 600лв.; нареждане-разписка от 11.12.2006г. за сумата от 1000лв.; нареждане-разписка от 14.12.2006г. за сумата от 1000лв.; нареждане-разписка от 20.12.2006г. за сумата 1400лв.; нареждане-разписка от 28.12.2006г. за сумата 1400лв.; нареждане-разписка от 03.01.2007г. за сумата от 1000лв.; нареждане-разписка от 04.01.2007г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 12.01.2007г. за сумата от 1000лв.; нареждане-разписка от 16.01.2007г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 25.01.2007г. за сумата от 1200лв.; нареждане-разписка от 02.02.2007г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 12.02.2007г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 19.02.2007г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 28.02.2007г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 01.03.2007г. за сумата от 400лв.; нареждане-разписка от 05.03.2007г. за сумата от 900лв.; нареждане-разписка от 09.03.2007г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 13.03.2007г.за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 26.03.2007г.за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 28.03.2007г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 03.04.2007г. за сумата от 400лв.; нареждане-разписка от 04.04.2007г. за сумата от 1000лв. (от които 600 лв. били заприходени в касата на дружеството); нареждане-разписка от 06.04.2007г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 11.04.2007г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 19.04.2007г. за сумата от 1300лв.; нареждане-разписка от 21.04.2007г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 25.04.2007г. за сумата от 1000лв.; нареждане-разписка от 27.04.2007г. за сумата от 600 лева; нареждане-разписка от 02.05.2007г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 04.05.2007г. за сумата от 800лв.; нареждане-разписка от 08.05.2007г. за сумата от 800лв.; нареждане-разписка от 16.05.2007г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 17.05.2007г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 23.05.2007г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 26.05.2007г. за сумата от 1000лв.; нареждане-разписка от 29.05.2007г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 30.05.2007г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 01.06.2007г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 01.06.2007г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 05.06.2007г. за сумата от 800лв.; нареждане-разписка от 11.06.2007г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 12.06.2007г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 14.06.2007г. за сумата 600лв.; нареждане-разписка от 15.06.2007г. за сумата от 900лв.; нареждане-разписка от 18.06.2007г. за сумата от 700лв.; нареждане-разписка от 25.06.2007г. за сумата от 800лв.; нареждане-разпÞска от 29.06.2007г. за сумата от 1000лв.; нареждане-разписка от 02.07.2007г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 05.07.2007г. за сумата от 400лв.; нареждане-разписка от 09.07.2007г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 12.07.2007г. за сумата от 900лв.; нареждане-разписка от 16.07.2007г. за сумата от 400лв.; нареждане-разписка от 18.07.2007г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 19.07.2007г. за сумата от 400лв.; нареждане-разписка от 23.07.2007г. за сумата 1000лв.; нареждане-разписка от 27.07.2007г. за сумата 1000лв.; нареждане-разписка от 01.08.2007г. за сумата 500лв.; нареждане-разписка от 06.08.2007г. за сумата 500лв.; нареждане-разписка от 08.08.2007г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 09.08.2007г. за сумата от 800лв.; нареждане-разписка от 10.08.2007г. за сумата от 1000лв.; нареждане-разписка от 13.08.2007г. за сумата от 700лв.; нареждане-разписка от 16.08.2007г. за сумата от 700лв.; нареждане-разписка от 20.08.2007г. за сумата от 1000лв.; нареждане-разписка от 22.08.2007г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 28.08.2007г. за сумата от 1000лв.; нареждане-разписка от 31.08.2007г. за сумата от 800лв.; нареждане-разписка от 04.09.2007г. за сумата от 1200лв.; нареждане-разписка от 05.08.2007г. за сумата от 1000лв., като сумата била изтеглена на 05.09.2007г..; нареждане-разписка от 11.09.2007г. за сумата от 1000лв.; нареждане-разписка от 13.09.2007г. за сумата от 400лв.; нареждане-разписка от 15.09.2007г. за сумата от 400лв. и нареждане-разписка от 20.09.2007г. за сумата 1200лв. Нарежданията разписки от 22.06.2005г., от 29.06.2005г., от 20.09.2005г., от 31.01.2006г., от 26.04.2006г., от 04.04.2007г. и от 06.05.2007г. не били намерени, но отразеното в тях било възпроизведено в наличните в дружеството и обработени от главния счетоводител банкови извлечения за движението на средствата по разплащателната сметка на същото за процесните дати. Изтеглените по посочените нареждания-разписки суми били разпределяни между подсъдимите (при съотношение приблизително 1/3 в полза на А. и 2/3 в полза на Т.), като А. внасяла своята част в банката по собствена сметка. Двете не водили предварителни разговори преди всяко теглене дали изтеглените пари ще бъдат вкарвани в касата на дружеството. А. задавала въпроси на Т. как ще бъдат оправдани тези средства, като не са заведени в касата, но последната и отговаряла, че това е нейна работа. А. била наясно, че тези суми не отиват по предназначение, след като не се заверяват в касовата книга. Банковите извлечения за движението на средствата по сметката на дружеството, както и документите от приключването на касата били получавани ежедневно от Т.. Т.е. неотчитането на средствата не е ставало без нейно знание, като процесните суми били осчетоводявани от нея по разходните сметки на дружеството без да разполага с първични счетоводни документи, установяващи такива разходи. Т. водела отделен регистър, в който ежедневно записвала всички документи от деня от касата и банката. Обобщените суми приход и разход за деня били основа за съставяне на месечните отчети и оборотните ведомости, изготвяни от Т.. Изтеглените парични средства с процесните 155 нареждания-разписки били отразени в допълнителния регистър, като фигурирали понякога в колоната за сметката на касата за съответния ден, но не били включени в сбора на приходите за деня, с което се прикривал фактът, че не влезли в касата. През процесните периоди оборотите по сметка 609 „Други разходи”, както и по сметки 629 и 617, били завишавани без основание от подсъдимата Т., като процесните суми изтеглени с посочените нареждания-разписки, били осчетоводявани по сметките без първичен счетоводен документ. За процесния период подсъдимата А. направила вноски на ръка по личните си влогове в размер общо на 38 073,09лв., като произходът на тези средства не бил от работната заплата на лицето, а същевременно приходите й от работна заплата (в размер на 7347,81 лв.) не били ползвани. Сумите били внесени от А. както следва: на 11.03.2005г. – 500 лв. по дебитна карта на физическо лице в „Б. Х.”; на 13.06.2005г. – 400 лв. по същата дебитна карта; на 25.10.2005г. – 1000 лв. по същата дебитна карта; на 15.11.2005г. – 1000 лв. по същата дебитна карта; на 21.12.2005г. – 1000 лв. по многофакторен спестовен влог в „Банка Хеброс” ; на 10.02.2006г. – 1400 лв. по същия спестовен влог; на 28.02.2006г. – 1500 лв. по същия влог; на 05.05.2006г. – 2000 лв. по същия спестовен влог; на 22.06.2006г. – 2000 лв. по същия спестовен влог; на 01.08.2006г. – 1500 лв. по същия спестовен влог; на 16.08.2006г. – 1000 лв. по същия спестовен влог; на 19.10.2006г. – 1500 лв. по същия спестовен влог; на 10.11.2006г. – 2000 лв. по същия спестовен влог; на 28.11.2006г. – 663,77 евро по стандартен депозит на физическо лице в „Банка Хеброс” по фиксиран курс, определеÝ от БНБ за тази дата в размер на 1,95583 лв. за едно евро; на 22.12.2006г. 1000 лв. по многофакторния спестовен влог; на 10.01.2007г. – 1000 лв. по многофакторния спестовен влог; на 16.01.2007г. – 982,19 щатски долара по обменен курс, определен за същата дата в размер на 1,509940 лв. за 1 щатски долар, внесени по стандартен едномесечен депозит за физическо лице в „Банка Хеброс” ; на 24.04.2007г. – 2500 лв. по многофакторния спестовен влог; на 02.06.2007г. 1500 лв. по многофакторния спестовен влог; на 27.06.2007г. – 2600 лв. по многофакторния спестовен влог; на 02.07.2007г. – 1500 лв. по многофакторния спестовен влог; на 25.07.2007г. – 1000 лв. по многофакторния спестовен влог; на 24.08.2007г. – 1400 лв. по многофакторния спестовен влог; на 17.09.2007г. – 3063,57 евро по фиксиран курс на БНБ за деня в размер от 1,95583 лв. за 1 евро, внесени по стандартен едномесечен депозит за физическо лице в „Банка Хеброс” . В 109 броя от процесните нареждания-разписки подписът за „управител” не бил положен от управителя на дружеството, а от подсъдимата М. Т. без негово знание с цел използването им за изтегляне на сумите, посочени в тях. Става въпрос за следните документи: нареждане- разписка от 15.11.2005г., за сумата от 600 лева; нареждане-разписка от 01.12.2005г., за сумата от 500 лева; нареждане-разписка от 21.12.2005г., за сумата от 1500лв.; нареждане-разписка от 02.03.2006г., за сумата от 400 лева; нареждане-разписка от 09.02.2006г., за сумата от 200 лева; нареждане-разписка от 14.03.2006г., за сумата от 600 лева; нареждане-разписка от 06.04.2006г., за сумата от 300 лева; нареждане-разписка от 02.05.2006г., за сумата от 600 лева; нареждане-разписка от 04.05.2006г., за сумата от 600 лева; нареждане-разписка от 05.05.2006г., за сумата от 300 лева; нареждане-разписка от 23.05.2006г., за сумата от 900 лева; нареждане-разписка от 15.06.2006г., за сумата от 600 лева; нареждане-разписка от 16.06.2006г., за сумата от 300 лева; нареждане-разписка от 22.06.2006г., за сумата от 400лв.; нареждане-разписка от 27.06.2006г., за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 30.06.2006г., за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 05.07.2006г., за сумата от 600 лева; нареждане-разписка от 13.07.2006г., за сумата от 600 лева; нареждане-разписка от 24.07.2006г., за сумата от 800 лева; нареждане-разписка от 27.07.2006г., за сумата от 600 лева; нареждане-разписка от 01.08.2006г., за сумата от 800лева; нареждане-разписка от 10.08.2006г., за сумата от 900 лева; нареждане-разписка от 11.08.2006г., за сумата от 600 лева; нареждане-разписка от 15.08.2006г., за сумата от 500 лева; нареждане-разписка от 28.08.2006г., за сумата от 700 лева; нареждане-разписка от 05.09.2006г. за сумата от 500 лева; нареждане-разписка от 08.09.2006г., за сумата от 400 лева; нареждане-разписка от 11.09.2006г. за сумата от 500 лева; нареждане-разписка от 12.09.2006г., за сумата от 700 лева; нареждане-разписка от 14.09.2006г. за сумата от 500 лева; нареждане-разписка от 21.09.2006г., за сумата от 400 лева; нареждане-разписка от 03.10.2006г., за сумата от 600 лева; нареждане-разписка от 05.10.2006г,. за сумата от 500 лева; нареждане-разписка от 06.10.2006г., за сумата от 500 лева; нареждане-разписка от 16.10.2006г. за сумата от 800 лева; нареждане-разписка от 19.10.2006г., за сумата от 600 лева; нареждане-разписка от 26.10.2006г. за сумата от 700 лева; нареждане-разписка от 06.11.2006г., за сумата от 600 лева; нареждане-разписка от 08.11.2006г., за сумата от 700 лева; нареждане-разписка от 14.11.2006г., за сумата от 400 лева; нареждане-разписка от 20.11.2006г. за сумата от 700 лева; нареждане-разписка от 23.11.2006г., за сумата от 800 лева; нареждане-разписка от 30.11.2006г., за сумата от 600 лева; нареждане-разписка от 11.12.2006г., за сумата от 1000 лева; нареждане-разписка от 14.12.2006г., за сумата от 1000 лева; нареждане-разписка от 20.12.2006г. за сумата от 1400 лева; нареждане-разписка от 28.12.2006г. за сумата от 1400 лева; нареждане-разписка от 03.01.2007г, . за сумата от 1000 лева; нареждане-разписка от 04.01.2007г. за сумата от 600 лева; нареждане-разписка от 12.01.2007г. за сумата от 1000 лева; нареждане-разписка от 16.01.2007г. за сумата от 500 лева; нареждане-разписка от 25.01.2007г. за сумата от 1200 лева; нареждане-разписка от 02.02.2007г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 12.02.2007г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 19.02.2007г. за сумата от 500 лева; нареждане-разписка от 28.02.2007г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 01.03.2007г. за сумата от 400 лева; нареждане-разписка от 05.03.2007г. за сумата от 900 лева; нареждане-разписка от 09.03.2007г. за сумата от 500 лева; нареждане-разписка от 13.03.2007г. за сумата от 600 лева; нареждане-разписка от 26.03.2007г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 28.03.2007г. за сумата от 600 лева; нареждане-разписка от 03.04.2007г., за сумата от 400 лева; нареждане-разписка от 04.04.2007г., за сумата от 1000лв., от които 600лв. били внесени в касата, а 400лв. не; нареждане-разписка от 11.04.2007г., за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 21.04.2007г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 27.04.2007г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 02.05.2007г. за сумата от 500 лева; нареждане-разписка от 04.05.2007г. за сумата от 800лв; нареждане-разписка от 08.05.2007г. за сумата от 800лв.; нареждане-разписка от 16.05.2007г. за сумата от 500 лева; нареждане-разписка от 17.05.2007г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 23.05.2007г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 26.05.2007г. за сумата от 1000лв.; нареждане-разписка от 29.05.2007г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 30.05.2007г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 01.06.2007г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 01.06.2007г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 05.06.2007г. за сумата от 800 лева; нареждане-разписка от 11.06.2007г. за сумата от 500 лева; нареждане-разписка от 12.06.2007г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 14.06.2007г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 15.06.2007г. за сумата от 900 лева; нареждане-разписка от 25.06.2007г., за сумата от 800 лева; нареждане-разписка от 29.06.2007г. за сумата от 1000лв.; нареждане-разписка от 05.07.2007г. за сумата от 400 лева; нареждане-разписка от 12.07.2007г. за сумата от 900лв.; нареждане-разписка от 16.07.2007г. за сумата от 400лв.; нареждане-разписка от 18.07.2007г. за сумата от 600лв.; нареждане-разписка от 19.07.2007г. за сумата от 400лв.; нареждане-разписка от 01.08.2007г. за сумата от 500 лева; нареждане-разписка от 06.08.2007г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 08.08.2007г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 09.08.2007г. за сумата от 800лв.; нареждане-разписка от 10.08.2007г. за сумата от 1000лв.; нареждане-разписка от 13.08.2007г. за сумата от 700лв.; нареждане-разписка от 16.08.2007г. за сумата от 700лв.; нареждане-разписка от 20.08.2007г. за сумата от 1000лв.; нареждане-разписка от 22.08.2007г. за сумата от 500лв.; нареждане-разписка от 28.08.2007г. за сумата от 1000лв.; нареждане-разписка от 31.08.2007г. за сумата от 800лв.; нареждане-разписка от 04.09.2007г. за сумата т 1200лв.; нареждане-разписка от 05.08.2007г. за сумата от 1000лв.; нареждане-разписка от 11.09.2007г. за сумата от 1000лв.; нареждане-разписка от 13.09.2007г.за сумата от 400лв.; нареждане-разписка от 15.09.2007г. за сумата от 400лв.; нареждане-разписка от 20.09.2007г. за сумата от 1200лв.; нареждане-разписка от 02.07.2007г. за сумата от 500 лева и нареждане-разписка от 09.07.2007г. за сумата от 500лв. По същият начин било подписано и нареждане-разписка от 06.10.2006г. за сумата от 1000 лв., което било отчетено в счетоводството на дружеството и не било използвано за присвояване на суми. По делото няма данни подсъдимите да са възстановили на дружеството изтеглените и невнесени в касата му суми. В резултат на проведената проверка от АДФИ и съставения акт за начет, дружеството се е снабдило със заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи срещу двете подсъдими. По делото са назначени и изслушани две съдебно-графически експертизи, както и една съдебно-икономическа и две допълнителни съдебно-икономически експертизи, които са отговорили на релевантни въпроси, свързани с рамките на повдигнатите обвинения. Тази фактическа обстановка се потвърждава от всички приети по делото доказателства. В тази връзка следва да се има предвид, че съдът напълно кредитира изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, както и двете допълнителни съдебно-икономически експертизи. Възраженията на защитника на жалбоподателката, че същите не следва да се кредитират, са неоснователни. Своеобразен способ за доказване, експертизата представлява система от сложни, различни по своето естество действия (проучвания и изследвания), в обсега на които участващите вещи лица, използвайки притежаваните специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на обстоятелствата по делото чрез даване на основани върху доказателствените материали заключения, обективиращи изводи от известни за неизвестни факти. В светлината на изложеното не следва да се вземат предвид възраженията, че отговорите на въпросите от 1 до 5 вкл. от първата съдебно-счетоводна експертиза не отговарят на въпроси от областта на икономиката. Настоящият съдебен състав счита, че въпросите са именно от областта на икономиката и счетоводството и са напълно относими към предмета на доказване. С отговорите на въпросите от едно до три става ясен механизмът, по който са извършвани чисто икономически операции в дружеството (разпореждане с финансови средства, теглене на финансови средства, осчетоводяване на стопански операции). Ето защо експертизата се кредитира напълно относно приетия от фактическа страна механизъм, по к¯йто са се извършвали въпросните счетоводни операции. Следва да се има предвид, че именно вещо лице икономист е компетентно да отговори на така поставените въпроси, поради което не може да се приеме, че същите не са от областта на икономиката и счетоводството. Отговорите на въпроси четири и пет са свързани с констатирани от вещото лице различия между регистрите за осчетоводяване на банковата сметка и регистрите за осчетоводяване на касата, поради което настоящият съдебен състав счита, че същите напълно отговарят на компетентността на вещото лице. По допълнителните съдебно-икономически експертизи не са отправени възражения досежно въпросите, върху които са работили вещите лица, като съдът счита, че и по отношение на тях на експертите са поставяни въпроси, свързани със специалните им знания. Неоснователно и възражението, че не става ясно по кои документи е работило вещото лице, тъй като в експертизите изрично е посочено, че съответното вещо лице е извършило проверка на всички приложени към делото книжа и документи, както и проверка в счетоводството на „БКС” ЕООД. Не е необходимо да се посочват всички конкретни документи за всеки конкретен извод на експерта, както и не е необходимо да се удостоверява в присъствието на кого вещото лице се е запознавало с тези документи. Експертът е дал конкретни отговорите на поставените по делото въпроси и ако във връзка с тези отговори са били налице конкретни възражения от страна на страните по делото (свързани с документите, по които е работено) същите е следвало да се обективират, докато в случая заключенията са приети без възражения от страните. Общото възражение, че не са изброени поотделно всички документи, по които експертизата е работила е неоснователно, доколкото съдът изхожда от принципа на добросъвестност и безпристрастност на вещите лица за подпомагането му при разкриване на истината в наказателния процес. Следователно при липсата на конкретизирани възражения във връзка с документите, по които са работили икономическите експертизи по делото, възражението за некредитирането им на това основание не следва да се взема предвид от настоящия съдебен състав. С оглед всичко изложено до тук съдът кредитира напълно приетите по делото заключения и фактите, които се установяват от тях във връзка с механизма, по който са теглени суми от подсъдимите в процесните периоди, механизма, по който сумите са осчетоводявани в „БКС” ЕООД, както и по отношение на сумите, които подсъдимата А. е влагала в личните си банкови сметки. Впрочем изслушаните по делото икономически експертизи съответстват напълно и на показанията на изслушаните по делото свидетели, както и на обясненията, дадени от подсъдимата А.. Описаният от вещото лице механизъм се потвърждава напълно от показанията на св. Г. К. Г. (ст. Финансов инспектор в АДФИ за процесния период, който е участвал в извършената проверка на „БКС” ЕООД). Същият посочва, че при проверката е констатирал теглене на пари, които не са осчетоводени в касата като приход, а същевременно за тях липсва и разходо-оправдателен документ, като същите се осчетоводят по счетоводните разходни сметки без да е налице документ за оправдаването им като разход. Осчетоводяването на суми без документи в сметка 609 – други разходи се установява и от показанията на св. Р. К.(извършвал проверки на дружеството като одитор при община П.). От своя страна свидетелите К. П. (работила като счетоводител в „БКС” ЕООД), Г. В. Г. (работил като технически ръководител в „БКС” ЕООД), Л. С. Б. (управител на дружеството за процесния период), К. Х. Б. (изпълнявал в дружеството длъжностите „главен счетоводител” и управител) и подсъдимата А., еднопосочно описват какъв е редът, по който се теглят суми от сметките на „БКС” ЕООД, а именно: чрез изготвянето на нареждане-разписка, което следвало да се подпише от главния счетоводител заедно с управителя на дружеството и представянето на този документ в банката за теглене на пари от сметката на юридическото лице. Този механизъм напълно съвпада и с установения от вещото лице по делото, поради което се налага извод, че показанията на лицата и изготвената по делото експертиза кореспондират помежду си. Същевременно от показанията на посочените лица, от приетата като писмено доказателство по делото длъжностна характеристика, както и от съдебно-икономическата експертиза се установява безпротиворечиво, че именно Т. е имала задължение да осчетоводи изтеглените от банковата сметка на дружеството суми. Не може да се приеме и възражението, че не следва да се кредитират обясненията на подсъдимата А., дадени в съдебно заседание от 07.02.2014г. Вярно е, че обясненията на подсъдимата в една тяхна част уличават и другата подсъдима по делото – Т.. Вярно е също така, че обясненията на подсъдимото лице следва да се ценят като се вземе предвид тяхната същност освен като гласно доказателствено средство и като способ за защита. Въпреки това настоящата инстанция споделя доводите, че тези обяснения следва да се кредитират. На първо място обясненията на А. напълно съвпадат със свидетелските показания по делото и с изготвената съдебно-икономическа експертиза относно метода, по който са били съставяни нарежданията-разписки в процесното дружество и лицата, които е следвало да ги подпишат преди изтегляне на сумите. Освен това обясненията кореспондират с безспорните данни по делото, че са налице суми, които са изтегляни и не са осчетоводявани в дружеството по надлежния ред. Т.е. обясненията на А. се подкрепят в по-голямата си част и от множество други доказателства, а именно посочените по-горе свидетелските показания и изслушани експертизи. Фактът, че парите са използвани лично от подсъдимата А. се потвърждава от изслушаната поделото втора допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (на л. 221 – л. 245 от том 2 от досъдебното производство), която проследява сумите с неустановен произход, вложени от подсъдимата А. по лични банкови сметки. Т.е. голяма част от обясненията на А. се подкрепят от останалите доказателства по делото. Следва да се има предвид, че относно съпричастността на Т. към инкриминираното деяние, обясненията на А. не са единственото доказателство по делото. Както се посочи, налице са свидетелски показания (на св. Г. К. Г.), както и заключение на съдебно-икономическа експертиза, от които се налага извод, че процесните суми не са осчетоводявани в дружеството надлежно, като макар да са били посочвани като разходи липсвали документи, които да ги оправдаят. Няма спор по делото, че тези операции са извършвани именно от подсъдимата Т.. Поради тази причина се налага извод, че същата безспорно е била съпричастна към извършеното деяние. Впрочем фактът на нейната съпричастност се потвърждава и от приетите по делото съдебно-графически експертизи, от които се установява, че същата е подписала от името на управителя на дружеството 109 бр. от процесните нареждания-разписки. Ето защо съдът счита, че обясненията на А. следва да се кредитират и в частта, в която сочат за отношенията й с Т., тъй като в съвкупност с останалите доказателства по делото водят до единствения възможен извод, че Т. е осъществявала инкриминираните действия. Наред с това следва да се има предвид, че обясненията на А., дадени в съдебно заседание от 07.02.2014г., са логични и безпротиворечиви и като се отчете тяхната връзка с останалите доказателства по делото, настоящият съдебен състав стига до същия извод като контролираната инстанция, а именно, че същите следва да се кредитират изцяло по делото. В тази връзка неоснователни са и възраженията в допълнението към въззивната жалба, че са налице факти, които опровергават верността на твърденията на А. относно механизма на осъществяване на присвояването, а именно разпределение на сумите между двете подсъдими в съотношение 1/3 в полза на А. и 2/3 в полза на Т.. Доводите, че А. не е теглила суми от банковата сметка на „БКС” ЕООД на близка, същата или предходна дата, като датата, на която е внасяла суми по собствените си банкови сметки не могат да се приемат, доколкото не е задължително непременно А. да внася по своя сметка сумите, които е изтеглила на близки до внасянето дати. Не намира опора в данните по делото и твърдението, че подсъдимата внасяла винаги сума, която е значително по-висока от 1/3 от изтеглената, която може да бъде свързана с конкретното внасяне. Както беше посочена не съществува изискване А. да внася по своя сметка сумите, които е изтеглила от сметката на дружеството, непосредствено след изтеглянето. В тази връзка няма пречка същата да е внасяла на по-късна дата суми, които е изтеглила в предходен период. Общата внесена от нея суми по личните й банкови сметки възлиза приблизително на 1/3 от общата присвоена сума, което е индиция за верността на показанията й в частта относно механизма на разпределяне на сумите. Освен това следва да се има предвид, че фактът, свързан с конкретното разпределение на сумите между подсъдимите, не е част от предмета на обвинението, тъй като същото е повдигнато и срещ¾ двете за цялата присвоена сума. Настоящият съдебен състав счита, че по делото следва да бъдат кредитирани и приетите съдебно-графически експертизи. В тази връзка неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че същите са необосновани. Изслушаната в хода на съдебното производство експертиза е отговорила на въпроса какви са частните признаци на подписа на М. Т., въз основа на които е направен изводът, че процесните 109 бр. документи са подписани от нея. Видно от експертизата вещото лице е установило посочените частни признаци във всички 109 бр. документи, представени за изследване, поради което липсва необходимост същите признаци да се посочват в експертизата за всеки един документ поотделно. Признаците са описани подробно от експерта и не се нарушава правото на защита на жалбоподателката, доколкото същата има възможност да се защитава именно срещу тях. Не е налице необходимост за всеки един от документите отделно да се посочва какви са признаците, довели до извода на вещото лице, след като експертът изрично е посочил, че във всички 109 документа признаците са едни и същи. Т.е. за подсъдимата и защитата й е било достатъчно ясно какви са точно признаците, които са установени в изследваните документи. С оглед изложеното съдът кредитира напълно съдебно-графическите експертизи, които са стигнали до еднозначен извод, че подробно описаните в тях документи са подписани от М. Т. на мястото, където е следвало да се подпишат от управителя на дружеството. Съставът на ВТОС счита, че не следва да дава вяра на обясненията, дадени от М. Т. в хода на производството. Същите са в насока, че тя не е извършила присвояване, тъй като всъщност процесните парични средства били използвани за обществени поръчки, в които участвало „БКС” ЕООД. Т. е посочила, че всички пари, които не са вкарани в разход на дружеството, а са отразени в сметка № 609, са използвани за обществени поръчки. Обясненията й са развити в допълнителната въззивна жалба, като във връзка с тях до съда е отправено и доказателствено искане за съдебно-счетоводна експертиза (което не е уважено). Следва да се има предвид, че в случая тези обяснения на Т. следва да се приемат като нейна защита позиция по настоящото наказателно производство. В тази връзка неотносим към предмета на обвинението е въпросът, във връзка с който е поискана и допълнителна експертиза, а именно: „Възможно ли е било дружеството „БКС” ЕООД да реализира приходите, които е отчело, само с разходите, за които разполага с първични счетоводни документи”. Отговорът на този въпрос не е конкретен и ще даде само принцип отговор дали дружеството е издавало първични счетоводни документи, които да обосновават всички негови разходи. Същевременно не са налице никакви преки доказателства (освен обясненията на подсъдимата Т.), които биха могли да обвържат липсата на такова осчетоводяване със сумите, които обвинението претендира да са присвоени. Ето защо, при липсата на други доказателства, които да подкрепят обясненията на подсъдимата Т., а тъкмо обратното – наличието на множество кореспондиращи си доказателства в обратната посока, то обясненията й не могат да се кредитират от съда. Както беше посочено изслушването на исканата експертиза също не би могло да бъде доказателство, подкрепящо обясненията на подсъдимата, доколкото същото може да даде само принципен отговор на постановения въпрос, но не и конкретно да обвърже липсващите суми с обществени поръчки. Освен всичко изложено следва да се отдаде значение на факта, че обясненията на Т. в тази посока са и нелогични. Същата не отрича, че А. е получавала суми, като набляга на факта, че няма пари внесени по банкови сметки, а се издържа от доходи на близките й. Същевременно безспорно по делото се доказа, че Т. е осчетоводявала присвоените средства без документ, който да ги оправдава като разход. Ето защо е нелогично подсъдимата да извършва подобно осчетоводяване за всички несъответстващи суми, в това число не само използваните за обществени поръчки (за каквито тя твърди), но и получените от А. А.. Нелогично е подсъдимата, в качеството си главен счетоводител, и с оглед правомощията, които е притежавала, изпълнявайки тази длъжност, да осчетоводява суми, без да прилага документи, които да ги оправдават като разход, с цел прикриване на суми, отиващи в две коренно противоположни направления - за собствено ползване от служител на дружеството (А.) и за обществени поръчки, в които дружеството е участвало. Посочените несъответствия, както и липсата на доказателства в подкрепа на обясненията, дадени от Т., водят до извод, че обясненията й не следва да се кредитират. Настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че не е задължително непременно да са налице следи относно присвоените от Т. средства и фактът, че няма данни подсъдимата да е внасяла суми по свои лични банкови сметки, не може да доведе до извод, че същата не е получава от присвоените суми. Налице са достатъчно доказателства, които водят до обратния извод, като същите са обсъдени по-горе. Съдът кредитира и всички писмени доказателства, приложени по делото – в това число свидетелствата за съдимост на подсъдимите, характеристични данни за тях, медицинските документи, свързани със здравословното състояние на Т., процесните нареждания-разписки, счетоводните документи, като същите са относими към предмета на делото и допълват останалите приети доказателства. С оглед на всички обсъдени по-горе доказателства и доказателствени средства и предвид тяхната неразривна връзка помежду им, въззивната инстанция приема, че описаната фактическа обстановка по делото се установява по несъмнен начин. В тази връзка не следва да се приемат възраженията, обективирани в допълнението към въззивната жалба, че правото на защита на Т. е нарушено, тъй като доказателствата в досъдебното производство не са подредени и не може да бъде определено кои са точно доказателствата, на които се основава обвинението, както и, че в обвинителния акт липсва анализ на доказателствата. Нарушенията, допуснати при събирането и проверката на доказателствата, не съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Основната причина е, че процесуалните им последици се свеждат само до изключване на ненадлежно събраните доказателства от доказателствените материали, които могат да се ползват при постановяване на присъдата. Затова нарушенията от този вид не са в състояние да увредят процесуалния интерес на обвиняемите или техните защитници и не водят до ограничаване на техните права. Същевременно в рамките на възможното съдът, по искане на страните или по свой почин, в хода на съдебното следствие е длъжен да събере необходимите доказателства за установяване на обективната истина по делото. В този смисъл доказателствените пропуски в досъдебното производство са отстраними в съдебната фаза, която съгласно чл. 7 НПК е централната фаза на наказателния процес. Ето защо не може да се приеме, че описаните нарушения следва да се приемат за съществени такива. В развилото се съдебно производство са събирани доказателства, извършван е анализ по отношение на тях, като настоящият съдебен състав счита, че за подсъдимата става ясно кои са точно доказателствата, въз основа на които е постановена присъдата й. С оглед централното място на съдебното производство изложеното е достатъчно, за да обоснове неоснователност на възраженията, свързани с твърдени нарушения във връзка с доказателствената дейност на органите на досъдебното производство. На базата на правилно установените горепосочени фактически положения и въз основа на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд е заключил, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 и чл. 26 НК и във вр. с чл. 310, ал. 1 вр. с чл. 308, ал. 1 вр. с чл. 26 НК. Тези решаващи изводи на първостепенния съд относно приложението на материалния закон по отношения на подсъдимата Т. са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са след анализ и преценка на обясненията на подсъдимите и на подкрепящите ги останали доказателства и доказателствени средства, поради което проверяваната присъда не е необоснована. При разглеждането на делото от първостепенния съд не са били допуснати и съществени процесуални нарушения, които да са накърнили правата на страните и да дават основания за отмяна на постановения съдебен акт и за връщане на делото за допълнително разследване. Що се отнася до подсъдимата А., настоящият съдебен състав счита, че извършеното от нея следва да бъде преквалифицирано в еднакво наказуемо престъпление, а именно по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 201 и чл. 26 НК. К¯нтролираната инстанция е приела, че подсъдимите следва да отговарят за извършено от тях при условията на продължавано престъпление длъжностно присвояване в големи размери, като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание (в случая престъпление по чл. 310, ал. 1 вр. с чл. 308, ал. 1 НК). Подсъдимите са оправдани да са извършили престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 2 НК – след предварителен сговор. На първо място, за да е съставомерно извършеното от подсъдимите, същото следва да попада в обективните и субективните предели на престъплението по чл. 201 НК. Съгласно посочената норма длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване. Субектът на цитираното престъпление следва да е „длъжностно лице”. Понятието „длъжностно лице” е определено в чл. 93, т. 1 НК, като в обхвата на това понятие попадат лицата, които упражняват работа свързана с пазене или управление на чуждо имущество в юридическо лице (чл. 93, т. 1, б. „б” НК). Настоящият съдебен състав счита, че подсъдимите са притежавали това качество за процесния период. От фактическа страна по делото безпротиворечиво се установи, че за периода М. Т. работила при „БКС” ЕООД на длъжност „главен счетоводител”, а А. А. заемала длъжностите „финансово-счетоводен специалист”, „счетоводител” и „счетоводител-оперативен”. Съгласно длъжностната си характеристика Т. имала задължение да организира финансовата дейност на дружеството, вътрешния финансов контрол и сметководството, да осигурява пълното отчитане на паричните средства и своевременното отразяване на движението им в счетоводните документи, да следи за рационалното използване на необходимите за стопанската дейност финансови средства, да подписва съответните платежни документи и счетоводни отчети. От своя страна А. имала задължение да подпомага главния счетоводител при организиране на цялостната финансово-счетоводна дейност на дружеството, да приема, съхранява и предава парични средства и ценни книжа, да извършва касови операции по предварително оформени приходно-разходни документи, да води касовата книга по установени от нормативните документи форма и ред, да проверява фактическата наличност на паричните средства с касовия остатък, ежедневно да приключва касовата отчетност, да получава и предава оформени документи, парични средства и ценни книжа в обслужващата банка. Т.е. Т. имала задължение да пази и управлява паричните средства на дружеството, което се изразявало в „пълното отчитане на паричните средства”, „своевременното отразяване на движението им”, „подписване на съответните платежни документи” и др. Всички тези задължения на Т. водят до извод, че в качеството й на „главен счетоводител” тя упражнявала работа свързана с пазене или управление на чуждо имущество. Ето защо настоящият съдебен състав не споделя доводите във въззивната жалба, че Т. не е притежавала качеството „длъжностно лице”, тъй като не е получавала пари със задължение да ги пази и управлява. Според съставът на ВТОС, посочените по-горе задължения от длъжностната характеристика на подсъдимата, водят до извод, че Т. е изпълнявала функции, свързани с пазенето и управлението на парични средства в „БКС” ЕООД, поради което се споделя изводът на първата инстанция в тази насока. Подсъдимата А. също попада в категорията „длъжностно лице”, доколкото същата имала задължение „да приема, съхранява и предава парични средства” и именно във връзка с това нейно задължение са й били връчени процесните суми, които впоследствие са присвоени. Неоснователни са възраженията в допълнителната въззивна жалба, че от обвинителния акт не става ясно дали сумите са били връчени на лицата, съответно дали са им били поверени за пазене и управление. В обвинителния акт е посочено, че процесните суми са връчени на подсъдимите, в качеството им на длъжностни лица, да ги пазят и управляват. В обжалваната присъда е конкретизирано, че на А. парите са връчени в качеството й на длъжностно лице, а на Т. са поверени за пазене и управление. Т.е. от обстоятелството по делото се установява конкретното качество на всяко едно от лицата, както и причината, поради която те попадат в кръга от лица по чл. 201 НК. Обвинението е повдигнато с по-широк обхват, а именно както за връчване на пари на подсъдимите в качеството им на длъжностни лицÓ, така и за поверяването им за пазене и управление. Няма пречка обвинението да обхване и двете проявни форми на деянието по чл. 201 НК, тъй като няма пречка едно и също лице да държи пари в качеството си на длъжностно лице, а същевременно такива да са му поверени за пазене и управление в това му качество. Следователно с обвинителния акт не е нарушено правото на защита на лицата, доколкото за тях е било ясно, че се обвиняват за действия, свързани с двете проявни форми на претендираното престъпление. С присъдата първата инстанция е конкретизирала какво приема във връзка с упражняването на фактическа власт върху парите от страна на подсъдимите, като приетото от контролираната инстанция се възприема и от настоящата такава, а същевременно влиза и в рамките на обвинението, поради което не са нарушени процесуалните права на подсъдимите. От обективна страна присвоените суми следва да са връчени на длъжностните лица в това им качество, или да са им поверени за пазене или управление. Следва да се счита, че подсъдимите са получили фактическата власт върху предмета на посегателството в това си качество, тъй като в случая пазенето и управлението на имуществото, респ. държането му, са част от техните функции, посочени по-горе. Изпълнителното деяние на претендираното престъпление се изразява в противозаконно разпореждане с чуждите пари, собственост на „БКС” ЕООД. Разпореждането се изразява в използването на предмета на престъплението от страна на дееца като негов, като по този начин той променя намерението си спрямо него. Разпореждането може да се извърши с действие, но и чрез бездействие. В случая по делото от фактическа страна се установи, че А. е извършила разпореждане със сумите, които е получила от банковата сметка на дружеството, като е задържала тези суми за себе си и ги е внесла по лични банкови сметки. С тези си действия подсъдимата е извършила акта на разпореждане с чуждо имущество (в отклонение от задължението си да внесе парите в касата на дружеството). Такъв акт е извършила и подсъдимата Т., която е задържала останалата част от сумите за себе си, в разрез със задълженията, които са й вменени. Последната е имала задължение за счетоводното отчитане на поверено имущество. В случая изтеглените суми са отчитани по разходна счетоводна сметка без оправдателен документ за тях, като по този начин Т., в качеството й на длъжностно лице, е изразила намерението си да присвои посочените суми, без надлежно да ги осчетоводи за изразходването им в полза на „БКС” ЕООД. Т. също се е разпоредила неправомерно с чужда собственост – пари, поради което е извършила изискуемият от обективна страна акт на разпореждане, необходим за съставомерността на инкриминираното престъпление. Неоснователни са възраженията, че в обвинителния акт не е посочено конкретното деяние на разпореждане от страна на Т.. В обвинителния акт е посочено, че Т. и А. са присвоили чужди пари, изтеглени с изрично посочени нареждания-разписки. Т.е. не отговаря на обективната истина по делото твърдението в допълнителната въззивна жалба, че обвинението е повдигнато за изтегляне на парите от банковите сметки на дружеството. Обвинението е за последващото им присвояване. Вярно е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се акцентира върху неправилното осчетоводяване на сумите, но както беше посочено осчетоводяването на сумите е било задължението на Т., в отклонение от което същата е задържала парите за себе си. Доколкото престъплението „длъжностно присвояване” изисква да е налице поведение, което е в отклонение от разрешеното на служителя, то не може да се приеме, че с акцентирането върху неправилното осчетоводяване на сумите в обвинителния акт, са нарушени правата на подсъдимата, поради липса на конкретизация на изпълнителното деяние. Както беше посочено по-горе, изпълнителното деяние е достатъчно ясно конкретизирано. Неоснователни са и възраженията във въззивната жалба, че в 46 от процесните случаи, сумите са изтегляни по разпореждане на управителя на дружеството, поради което не е налице присвояването им. Вярно е, че 46 от процесните 155 бр. нареждания-разписки са подписани лично от управителя на „БКС” ЕООД. Този факт означава единствено, че той е разрешил изтеглянето на сумите от банковите сметки на дружеството. Изтеглянето само по себе си все още не представлява разпореждане с чуждо имущество – в цитираните 46 случая същото е извършено правомерно по разпореждане на управителя на дружеството. С последващите действия на подсъдимите обаче, свързани с разпределянето на паричните суми между тях, с цел използването им за лични цели, както и ненадлежното им осчетоводяване със същата цел, те са осъществили разпореждане по смисъла на чл. 201 НК, поради което не може да се приеме, че извършените от тях действия не представляват присвояване в тези 46 случая. Настоящият съдебен състав споделя изводите, че присвояването е извършено в големи размери, поради което е съставомерно и по чл. 202, ал. 2, т. 1 НК. За определяне на понятието „големи размери” от значение е паричната равностойност на предмета на престъплението. В случая са присвоени суми на обща стойност от 124 550 лв. Тази сума надхвърля 70 работни заплати, изчислени към момента на извършване на деянията, поради което сама по себе си отговаря на понятието „големи размер” (арг. от Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК). Съдът счита, че деянието е извършено от Т. и А. при условията на пряк умисъл. Същите са съзнавали, че осъществяват функции във връзка с чужди пари (собственост на „БКС” ЕООД), поверени им, респ. връчени им в качеството им на длъжностни лица, съзнавали са и действията, които са им позволени да осъществяват с посочените пари – А. фактически да ги изтегля от банковата сметка на дружеството, а Т. да ги управлява във връзка с дейността на дружеството. Подсъдимите са предвиждали, че в резултат на разпореждането, което извършват с парите, те преминават в тяхна полза, като са съзнавали, че подобно разпореждане излиза извън предоставените им правомощия. Същевременно целта на подсъдимите е била да извършат цитираното разпореждане, като и двете са съзнавали размерите на присвоените суми (следователно и големите размери на присвоеното имущество). Следва да се има предвид, че подсъдимите са извършили деянието при съучастие помежду си. В тази връзка на първо място настоящият съдебен състав отчита като неоснователни възраженията на защитника на М. Т. и на представителя на В., че са налице процесуални нарушения, тъй като в присъдата не е посочена формата на съучастие между лицата. По своята същност съучастието представлява поведение на две или повече лица за осъществяване на дадено умишлено престъпление (в случая „длъжностно присвояване”). Деецът е съучастник когато е участвал в самото изпълнително деяние, или когато е допринесъл за извършване на престъплението. В случая от обвинителния акт и от присъдата безпротиворечиво се установява, че обвинението е повдигнато, респ. подсъдимите са осъдени, за участието им в самото изпълнително деяние („присвоили заедно чужди пари”, изтеглени от сметка на „БКС” ЕООД и невнесени в касата на дружеството). В чл. 20, ал. 2 НК е предвидено, че извършител е този, който участва в самото изпълнение на престъплението. Обвинението и срещу двете подсъдими е повдигнато за участието им в изпълнителното деяние. Ето защо не са нарушени процесуални права на подсъдимите, както се твърди в допълнението към въззивната жалба. Вярно е, че принципно е необходимо при повдигане на обвинението, както и при изготвяне на обвинителния акт, да е посочена конкретна форма на съучастие – както писмено, така и с цифрова квалификация. Настоящият съдебен състав счита, че случая формата на съучастие е посочена писмено, доколкото в обвинителния акт и в обжалваната присъда изрично е посочено, че и двете подсъдими са присвоили съответните суми, т.е. и двете са участвали в изпълнителното деяние. Непосочването на съответната норма, свързана с квалификацията на деянието (чл. 20, ал. 2 НК) представлява нарушение на съдопроизводствените правила, но не и съществено такова. При внасяне на обвинителния акт е необходимо обвинението да е достатъчно ясно за привлечените към отговорност лица, като в случая това изискване е изпълнено. Съгласно постановките, дадени вТълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК, когато допуснатите нарушения не водят до ограничаване на правата на страните в производството, същите не могат да се приемат за съществени, поради което делото не следва да се връща за отстраняването им. Изричната съпричастност към изпълнителното деяние, обективирана в обвинителния акт (а впоследствие и в присъдата), е формулирана и за двете подсъдими, поради което за тях безспорно става ясно, че им се повдига обвинение за извършено престъпление при условията на съучастие, при форма на съучастието съизвършителство. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено и какъв е фактическият състав на действията на всяка една от подсъдимите. Ето защо, пропускът в обвинителния акт (и в присъдата) да се посочи правната квалификация на чл. 20, ал. 2 не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, поради което възраженията в обратната посока са неоснователни. Същевременно по делото се установява и общият умисъл на двете подсъдими да участват в изпълнителното деяние на престъплението, доколкото всяка от тях е съзнавала, че и другата участва в присвояването на сумите. Ето защо правилно първата инстанция е приела, че при извършване на престъплението подсъдимите са действали заедно. Съдът счита, че процесното деяние е извършено от подсъдимите при условията на продължавано престъпление. Неоснователни са възраженията, изложени от защитника на подсъдимата Т., че не може да е налице продължавано престъпление, тъй като инкриминираният период е по-дълъг от една година. В чл. 26 НК е дадено и легално определение на понятието „продължавано престъпление”, като са очертани неговите признаци както от обективна, така и от субективна страна. Продължавана престъпление е налице когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В случая безспорно са налице 155 деяния, извършени от двете подсъдими, които осъществяват състави на престъплението „длъжностно присвояване”, като отделните прояви са еднородни и между тях съществува връзка, а комплексно погледнати формират едно цяло. Безспорно деянията са извършени при една и съща обстановка, която се е свеждала до изтеглянето на пари от банковите сметки на „БКС” ЕООД и разпределянето им между подсъдимите, вместо надлежното им осчетоводяване и внасяне в касата на дружеството. Безспорно също така следващите тегления от банковите сметки на дружеството представляват продължение на предходните такива, като субективното отношение на подсъдимите към извършеното е било едно и също. Същевременно отделните прояви са извършени през непродължителен период от време, тъй като съответните периоди между две отделни деяния са изключително кратки – в повечето случаи под един месец. Продължителността на посочените периоди не нарушава единството между отделните деяния и не разкъсва обективната и субективната връзка между тях. В тази връзка в практиката е установен обективен критерий за „непродължителни периоди от време”, който е около една година. Така установеният период включва времевата разлика между две отделни деяния от престъпната дейност, като в случая между всяко едно от 155-те деяния е налице период много по-кратък от една година. Не е налице нито законово, нито наложено от практиката изискване цялата престъпна дейност да е продължила не повече от една година. Ето защо възраженията, че в случая не е налице продължавано престъпление са неоснователни. Настоящият съдебен състав напълно споделя доводите на контролираната инстанция, че извършеното от подсъдимите не може да се квалифицира под нормата на чл. 202, ал. 1, т. 2 НК. За квалифицирането по този текст е необходимо длъжностното присвояване да е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително. Във връзка с предварителният сговор приложение следва да намерят постановките, дадени с Постановление № 3 от 25-27.06.1970г. по н. д. № 3/1970г., Пленум на ВС. В постановлението е предвидено, че предварителното сговаряне е налице, когато съгласието да се присвои е постигнато преди започването на самото присвояване, а при продължаваното престъпление съгласието може да бъде постигнато при извършване и на отделните деяния. Във връзка с начина, по който е процедирано при всеки отделен случай на присвояване, по делото са налице обяснения на подсъдимата А.. Същата сочи изрично, че предварителни разговори между нея и подсъдимата Т. не са водени, като за всеки конкретен случай Т. е определяла дали изтеглената сума да се вкара в касата, или да бъде разпределена между подсъдимите. На практика това е единственото пряко доказателство по делото, относимо к·м предварителния сговор между подсъдимите. Както беше посочено по-горе обясненията на А., дадени в съдебно заседание от 07.02.2014г. се кредитират от съда, доколкото си кореспондират с останалите доказателства по делото. Няма причина в тази им част обясненията на А. да не се кредитират, доколкото не са налице доказателства, които да ги оборват (а именно доказателства за предварителен сговор между страните). Същевременно съдът дава вяра на обясненията в тази им част, защото са логични и съответстват на установения по делото механизъм за извършване на деянието. Не може да се приеме и, че в тази си част обясненията на А. следва да се приемат за нейна защитна теза, доколкото няма логика същата да даде обяснения, в които на практика признава за осъществяваната от нея престъпна дейност за процесния период, а единствено по отношение на това обстоятелство да провежда своята защита чрез обясненията си. Наред с това следва да се има предвид, че по делото са налице достатъчно данни (вкл. и съдебно-икономически експертизи), според които в периода са се извършвани и други тегления на парични суми от сметките на „БКС” ЕООД, които обаче са били осчетоводявани по надлежния ред и внасяни в касата на дружеството. Това е допълнително доказателство в подкрепа на обясненията на А., че не е знаела отнапред за всеки конкретен случай дали сумата ще бъде вкарвана в касата на дружеството, или разпределяна между подсъдимите. В същото време доводите в протеста се основават единствено на предположения и изводи, които обаче не са подкрепени от доказателства по делото. Не следва да се взема предвид и изложеното, че А. е знаела, че борави с документи, подписани от Т., като управител на дружеството. Това нейно знание се извежда от представителя на прокуратурата единствено чрез предположения (приятелството между подсъдимите и др.), а освен това не може да се възприеме като предварителен сговор, доколкото за наличието на такъв е необходимо да е налице предхождаща съвместна дейност от страна на подсъдимите, изразяваща се в съставяне на план за последващото присвояване, като мълчаливото съгласие (дори и да се приеме, че е налице такова) на А. да тегли пари с документи, подписани неправомерно от Т., не представлява предварителен сговор. Ето защо въз основа на събраните по делото доказателства, контролираната инстанция е достигнала до извод, който се споделя и от настоящата, че по делото не се доказва между лицата да е бил налице предварителен сговор, поради което същите правилно са оправдани за извършено престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 2 НК. Съдебният състав споделя и изводите на първата инстанция, че длъжностното присвояване е извършено при условията на чл. 202, ал. 1, т. 1 НК от страна на М. Т.. За квалифициране по този член е необходимо за улесняването на престъплението по чл. 201 НК да е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание. В случая обвинението е повдигнато за улесняване на престъплението с извършване на престъпление по чл. 310, ал. 1 вр. с чл. 308, ал. 1 вр. с чл. 26 НК. Съгласно посочената квалификация улесняващото престъпление (документна подправка) се изразява в съставяне от длъжностно лице на неистински официален документ с цел да бъде използуван. По-горе беше посочено, че Т. притежава специфичното качество „длъжностно лице”. Същевременно по делото се доказа, че в това си качество подсъдимата изготвила 109 бр. неистински официални документи – нареждания-разписки. Съгласно чл. 93, т. 5 НК „официален документ” е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция, а според чл. 93, т. 6 НК „неистински документ” е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Т.е. издаването на документа от длъжностно лице по чл. 93, т. 1 НК, в кръга на службата му, и то по установения ред и форма – определят неговото качество като официален. В случая от фактическа страна по делото безпротиворечиво се установи, че процесните 109 бр. нареждания разписки представляват документи, които се съставят от длъжностни лица (управителя и главния счетоводител на дружеството), в кръга на службата им, при спазването на определен ред, а именно: винаги да се подписват от посочените две лица. Установява се, че е следвало да се съставят в писмена форма. Поради тази причина се налага изводът, че процесните 109 бр. нареждания-разписки ¯тговорят на понятието „официален документ”. Същите представляват и неистински документи, доколкото по делото се установява, че им е придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на управителя на дружеството, а не на лицето, което действително ги е съставило – подсъдимата Т.. По делото безспорно се установи, че 109-те броя документи са подписани от Т., като в тази насока съдът кредитира изслушаните съдебно-графически експертизи на основанията посочени по-горе, а приема за неоснователни възраженията, че експертизите не са годни да установят обстоятелството на документна подправка. Неоснователни са и възраженията, че няма доказателства документите да е следвало да се подписват от Л. Б., поради което липсвала документна подправка. Няма спор, че в посочените 109 бр. документи подсъдимата Т. е положила два подписа в графата „подпис на лицата, които могат да се разпореждат”. Наред с това от фактическа страна по делото се установи, че нареждането-разписка, следвало да се подпише от главния счетоводител заедно управителя на дружеството. Ето защо, макар в документа да не фигурира името на управителя Б., то безспорно на мястото „подпис на лицата, които могат да се разпореждат” е следвало да се подписват както подсъдимата Т., така и управителят на дружеството. В процесните 109 случая и на двете места се е подписвала Т., като по този начин е съставила неистински документи. Въпреки възраженията в допълнението към въззивната жалба, приложение в случая не може да намери и разпоредбата на чл. 301 ТЗ. От систематичното място на тази норма в търговския закон става ясно, че същата е относима към търговските сделки, а не и към всякакви действия извършвани от търговци. В случая става въпрос за процедура по съставяне на документи за теглене на суми от страна на юридическото лице, която е нарушена с полагането на подпис от страна на Т. за управителя на дружеството. По делото се доказва и специалната цел на подсъдимата, а именно неистинските документи да бъдат използвани (като същите впоследствие дори са използвани за изтегляне на процесните суми). С факта на подписване на документа от името на друго лице, се доказва и умисълът, формиран у Т. за извършване на улесняващото престъпление. Наред с това е налице връзка между длъжностното присвояване и престъплението по чл. 310, ал. 1 НК, доколкото с второто се е улеснявало изтеглянето на суми от банковите сметки на дружеството, които впоследствие са били присвоявани от подсъдимите. Същевременно престъплението по чл. 310, ал. 1 НК е по-леко наказуемо от това по чл. 202, ал. 2, т. 1 НК. Ето защо спрямо нея правилно обвинението е квалифицирано и по текста на чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 310, ал. 1 вр. с чл. 308, ал. 1 НК. Настоящият съдебен състав споделя доводите на представителя на В. относно извършено нарушение във връзка с квалификацията на извършеното от А.. В присъдата извършеното от подсъдимата деяние, наред с останалите норми, е подведено и под нормата на чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 310, ал. 1 вр. с чл. 308, ал. 1 НК. Съдът счита, че това е неправилно, тъй като съгласно Постановление № 3 от 25-27.06.1970г. по н. д. № 3/1970г., Пленум на ВС, онези от съучастниците, които не са знаели, че освен присвояването се извършва и друго престъпление, което го улеснява, не следва, да отговарят по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК. По делото не са налице никакви доказателства, че А. е знаела за улесняващото престъпление. Налице са данни, че процесните нареждания-разписки са изготвяни предварително и са представяни на А. за изтегляне на сумите. Следователно тя е боравила с вече изготвените документи, с фигуриращи 2 подписа в тях на мястото за „подпис на лицата, които могат да се разпореждат”. Ето защо у нея не се е формирало знание, че Т. извършва улесняващо престъпление. Поради тази причина се налага извод, че извършеното от А. представлява престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 201 и чл. 26 НК, но не и такова по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК вр. с чл. 310, ал. 1 вр. с чл. 308, ал. 1 вр. с чл. 26 НК. В чл. 337, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 314, ал. 2 НПК е дадена възможност на въззивната инстанция да коригира неточности в присъдата, от рода на посочената по-горе, чрез изменението й. В случая престъплението извършено от А. следва да се квалифицира по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 201 и чл. 26 НК, което е еднакво наказуемо с престъплението, за което тя е осъдена с атакуваната присъда. Поради тази причина настоящият съдебен състав счита, че присъдата следва да бъде изменена в тази й част, а извършеното от А. да бъде квалифицирано съобразно изложеното по-горе. На подсъдимата Т. е повдигнато и обвинение за извършено престъпление по чл. 310, ал. 1 вр. с чл. 308, ал. 1 НК, а именно за това, че на 06.10.2006г. в гр. П., като длъжностно лице в кръга на службата си, е съставила неистински документ с цел той да бъде използван – „Нареждане-разписка”, предназначен за получаване на сумата от 1000 лв. от сметката на „БКС” ЕООД в „У.К. Б.” , клон П., в който е положила подпис за „управител на дружеството”, без да има това качество. С обжалваната присъда Т. е призната за невиновна за извършването на това деяние, като този извод на контролираната инстанция се споделя и от настоящия съдебен състав. Съставът на ВТОС счита, че Т. формално е осъществила от обективна и субективна страна деянието по чл. 310, ал. 1 вр. с чл. 308, ал. 1 НК. Както беше посочено по-горе (във връзка с улесняващото престъпление, извършено от подсъдимата) с полагането на подпис и за управителя на дружеството Т. е извършила съставянето на неистински документ. И в този случай действията на подсъдимата се квалифицират по същия начин като при останалите 109 бр. нареждания-разписки, които са подписани от нея, вместо от управителя на дружеството. Ето защо не е необходимо да се преповтарят изводите за формална съставомерност на извършеното от страна на Т.. Въпреки това в случая приложение следва да намери нормата на чл. 9, ал. 2 НК. Деянието само от формална страна осъществява обективните и субективни признаци на претендирания състав. Съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства сочи на очевидна явна незначителност на конкретната степен на обществена опасност на деянието, предпоставяща приложението на чл. 9, ал. 2, предл. 2 НК. На първо място не са възникнали никакви негативни последици, вследствие изготвянето на инкриминирания неистински документ. Парите, които са изтеглени с помощта на документа са внесени в касата на дружеството и надлежно осчетоводени. За „БКС” ЕООД не са възниквали никакви вредни последици от изготвянето на този документ. Наред с това подсъдимата е с добри характеристични данни и чисто съдебно минало. В тази връзка неоснователни са доводите в протеста, че престъпната дейност на Т. обосновава преценка за личността й като такава, с висока степен на обществена опасност. Към момента на извършване на деянието, а и към момента на постановяване на обжалваната присъда, подсъдимата все още е била неосъждана, като при преценка на личността й същата следва да се третира като лице с чисто съдебно минало. ВТОС отчита и отдалечеността във времето на деянието от постановяване на обжалваната присъда – деянието, за което прокуратурата е повдигнала обвинение е от 2006г., т.е. осъществено е преди 8 години. При тези данни е очевидно, че обществените отношения, свързани с документирането и документооборота, пряко рефлектиращи върху нормалното функциониране на съответните държавни органи и структури, обект на защита по глава IХ от НК, се оказват засегнати в една твърде незначителна степен, а от това следва, че конкретното деяние няма характера на престъпно, съобразно критериите на чл. 9, ал. 2 НК. В този смисъл правилно първата инстанция е признала за невиновна и е оправдала Т. за извършване на посоченото престъпление. По отношение индивидуализация на наказанията на двете подсъдими, съставът на ВТОС достигна до следните изводи: Във връзка с реализацията на наказателната отговорност на подсъдимата А. настоящата съдебна инстанция достигна до правни изводи, които съвпадат с тези на ПРС досежно размера на наложеното наказание лишаване от свобода. При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата, съдът отчита наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. А. е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Наред с това подсъдимата е съдействала за разкриване на обективната истина по делото, чрез обясненията, които е дала в съдебно заседание на 07.02.2014г. Следва да се има предвид и фактът, че А. се отнася критично към извършеното от нея. От значение е и фактът, че продължаваното престъпление е извършено в периода 17.01.2005г. – 20.09.2007г., т.е. налице е голяма отдалеченост на извършеното престъпление от настоящия момент, като наказателното производство е продължило дълго не по вина на А.. Допълнително смекчаващо обстоятелство, установено от настоящата инстанция, представлява преквалифицирането на деянието, извършено от подсъдимата, като от повдигнатото й обвинение отпада квалификацията по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК. От изложеното до тук се налага извод, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства по отношение на А., като отегчаващото обстоятелство (високата стойност на присвоените суми) не променя този извод. Налице е изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което контролираната инстанция е достигнала до правилен извод, че приложение в случая следва да намери нормата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, тъй като и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко за А. с оглед деянието й. В нормата на чл. 202, ал. 2 е предвидено наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода, като с оглед приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК ПРС правилно е определил наказание под посочения минимум, а именно „лишаване от свобода” за срок от 2 години. И според настоящият съдебен състав това наказание най-добре отговаря на целите, предвидени в чл. 36 НК. Същевременно се споделят и изводите за приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Основанията за приложение на този институт са налице в тяхната кумулативност. Както преди, така и след извършване на процесното деяние подсъдимата не е била осъждана. Съставът на ВТОС счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата не е наложително тя да изтърпи без отлагане наказанието лишаване от свобода. Следва да се има предвид, че по делото няма никакви данни за осъществяване на каквато и да е друга престъпна дейност от лицето, поради което може да се приеме, че въпросното престъпление е изолирано и А. по-лесно би могла да се превъзпита без да изтърпява наложеното й наказание. Наред с определения петгодишен срок на отлагане изпълнението на наказанието, целите му ще бъдат постигнати в пълна степен. Така за един сравнително дълъг период от време (максималния предвиден в закона) подсъдимата ще е под страх от извършване на престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, с оглед опасността да изтърпи и наказанието, наложено й с обжалваната присъда. Това ще я мотивира допълнително да избягва престъпни посегателства. Ето защо съдът счита, че към настоящия момент целите по чл. 66, ал. 1 НК и чл. 36 НК могат да бъдат постигнати ефективно и с отлагане на наложеното наказание. Впрочем този извод не се оспорва от нито една от страните в настоящото производство, като няма и съответен протест в тази насока, което е достатъчно основание за потвърждаване на присъдата в тази й част – арг. от чл. 337, ал. 2 НПК. Ето защо относно наказанието на А. и отлагането му по чл. 66, ал. 1 НК изводите на двете инстанции съвпадат, поради което обжалваната присъда следва да бъде потвърдена в тази й част. При индивидуализация на наказанието на подсъдимата Т., въззивната инстанция, при собствена преценка на обстоятелствата по делото, достигна до изводи, които се различават от изводите на първата инстанция. На първо място се споделят изводите на контролираната инстанция за сравнително високата степен на обществена опасност на инкриминираното деяние с оглед високата стойност на присвоените парични суми. Обществената опасност на дееца следва да се отчете като ниска – Т. е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Спазвайки разпоредбата на чл. 54 от НК настоящият съдебен състав извърши собствена преценка на наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелство следва да се отчете високата стойност на присвоените суми над размера обосноваващ наличието на „големи размери” (много над 70 работни заплати за процесните периоди). Смекчаващи обстоятелства са добрите характеристични данни за подсъдимата, както и чистото й съдебно минало. Съдът отчита като смекчаващо обстоятелство и влошеното здравословно състояние на Т. в хода на процеса. По делото като доказателства е приета медицински документация за периода 2011г. – 2012г., която води до извод, че подсъдимата е страдала от заболявания, свързани със злокачествени образувания, във връзка с които е претърпяла и няколко операции (вкл. с изваждане на левия й бъбрек). С експертно решение на ТЕЛК при „МБАЛ – П.” ЕООД от 23.04.2012г. на Т. е определена трайно намалена работоспособност в размер на 80% поради злокачествено новообразувание на уретера. Тази намалена работоспособност е определена за срок от една година с оглед динамично експертно наблюдение на лицето. Вярно е, че цитираните документи са с давност от преди повече от две години, като не са представени актуални документи за настоящото състояние на Т.. Същите обаче свидетелстват за сериозни заболявания, претърпени от подсъдимата, както и до оперативно отстраняване на нейни органи, поради което водят до краен извод за трайно влошеното здравословно състояние на Т., което е смекчаващо вината обстоятелство. И тук като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете фактът, че продължаваното престъпление е извършено в периода 17.01.2005г. – 20.09.2007г., т.е. налице е голяма отдалеченост на извършеното престъпление от настоящия момент, като наказателното производство е продължило дълго не по вина на Т.. Всички тези смекчаващи обстоятелства отнесени в тяхната съвкупност и съпоставени с обществената опасност на деянието и дееца, водят до краен извод, че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата и което е адекватно и на целите по чл. 36 от НК е към минимума, предвиден в закона, а именно три години лишаване от свобода и в този смисъл присъдата следва да бъде коригирана. Необходимо е да се отбележи, че определянето размера на наказанието не е в резултат на механичен математически сбор на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а е следствие на една комплексна логическа дейност по цялостната им оценка, с оглед тяхната диалектическа връзка, позволяваща установяването на действителната конкретна тежест на извършеното престъпление като сложно обществено явление и налагането на онова наказание, което с оглед на тази тежест и личността на дееца най-добре отговаря на целите по чл. 36 от НК. При тази преценка настоящият съдебен състав достигна до извод, че е налице значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства. Освен това личността на подсъдимата е с ниска степен на обществена опасност. При тези факти наказанието, определено на Т. следва да е към минимума, предвиден в чл. 202, ал. 2 НК. Същото обаче не може и да е под този минимум (каквото искане се отправя от защитника на подсъдимата). Следва да се отчете, че смекчаващите вината обстоятелства, съпоставени с отегчаващите такива не могат да обосноват извод за многобройност (както при подсъдимата А., при която смекчаващите вината обстоятелства са много повече). При това положение няма основание наказанието на Т. да бъде определяно по реда на чл. 55 НК, като настоящата инстанция на основание чл. 54 НК достигна до посочения по-горе извод, че същото следва да е в размер от 3 години лишаване от свобода, което според съдебният състав е справедливо с оглед всички обстоятелства, относими към реализация на наказателната отговорност. ВТОС счита, че при така определеното наказание и по отношение на Т. приложение следва да намери нормата на чл. 66, ал. 1 НК. Кумулативните предпоставки за приложението на института на отлагане изпълнение на наложеното наказание са налице – съдът налага наказание лишаване от свобода в размер от 3 години, лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, като настоящият съдебен състав счита, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъденото лице не е наложително то да изтърпи наказанието. За поправянето и превъзпитанието на подсъдимата е достатъчно същата да бъде наказана с отлагане изтърпяването на наказанието. Наред с това по този начин в най-пълна степен ще се постигнат и целите на чл. 36 НК. В този случай във връзка с приложението на чл. 66 НК следва да се отчете и сериозно влошеното здравословно състояние на Т., което е несъвместимо с ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. В случая и най-ниското ефективно наказание „лишаване от свобода”, постановено за изтърпяване в най-лек режим, би се явило несъразмерно тежко за Т. с оглед здравословното й състояние. И тук от значение е фактът, че по делото няма никакви данни за осъществяване на каквато и да е друга престъпна дейност от лицето, поради което може да се приеме, че въпросното престъпление е изолирано и Т. по-лесно би могла да се превъзпита без да изтърпява наложеното й наказание. Поради тази причина настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде определен максималният - петгодишен срок на отлагане изпълнение на наказанието, като с оглед този срок целите на наказанието ще бъдат постигнати в пълна степен. Така за един сравнително дълъг период от време (максималният предвиден в закона) подсъдимата ще е под страх от извършване на престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, с оглед опасността да изтърпи и наказанието в размер на три години лишаване от свобода, като това ще я мотивира допълнително да избягва престъпни посегателства. Ето защо съдът счита, че към настоящия момент целите по чл. 66, ал. 1 НК и чл. 36 НК могат да бъдат постигнати ефективно и с отлагане на наложеното наказание. Следва да се отчете и фактът, че с оглед сходната престъпна дейност на двете подсъдими и с оглед сходните данни по отношение на личностите им, несъразмерно е изпълнението на наказанието на А. да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. НК, а това на Т. – да не бъде отлагано по този ред. С оглед изложеното обжалваната присъда следва да бъде изменена, като наложеното наказание следва да бъде намалено на три години лишаване от свобода, което да бъде отложено за срок от пет години, при условията на чл. 66, ал. 1 НК. Що се отнася до неналагането на подсъдимите на наказанието „лишаване от права” съдът споделя доводите на прокуратурата, като счита, че същото следва да бъде наложено. Наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК се налага задължително, когато деецът е осъден за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 НК. Това следва от императивния характер на разпоредбата на чл. 202, ал. 3 НК (в този смисъл напр. Решение № 455 от 30.Х.1985 г. по н. д. № 504/85 г., I н. о.). В тази връзка не се споделят изводите, че с оглед пенсионната възраст на подсъдимите и липсата на придобита от тях допълнителна правоспособност, същите не притежават права, от които да бъдат лишени. Пенсионната възраст на подсъдимите принципно не е пречка те да упражняват дадена професия или дейност въз основа на граждански договор, поради което възрастта им не може да доведе непременно до извод, че същите не притежават права, от които да бъдат лишени. Настоящият съдебен състав счита, че не е необходимо и подсъдимите да са придобили допълнителна правоспособност, за да е възможно лишаването им от права. В чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е предвидено наказание „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност”. В тази връзка не всяка професия (в това число и упражняваните професии от подсъдимите през процесния период) изисква придобиването на допълнителна правоспособност, като същевременно в НК не се прави разграничение на база допълнителна правоспособност между професиите, от които дадено лице може да бъде лишено. С оглед изложеното и при съблюдаване на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 НК настоящият съдебен състав счита, че на подсъдимите следва да бъде наложено наказание „лишаване от право да упражняват материално-отговорна отчетническа професия, или финансово-отчетническа дейност” за срок от 3 години. Присъдата следва да бъде изменена и в тази част. Настоящият съдебен състав напълно споделя доводите на първата инстанция, че към наложените наказания не следва да се налага и допълнително такова – „конфискация” на имуществото на подсъдимите. Налагането на това наказание се извършва единствено по преценка на съда, като в случая са налице достатъчно смекчаващи обстоятелства, които обосновават извода, до който е стигнала контролираната инстанция, че цитираното наказание не следва да се налага. Наред с това следва да се отчете, че конфискацията не би била ефективно наказание (до какъвто извод е достигнал и ПРС), тъй като са налице данни за образувани изпълнителни производства срещу подсъдимите с оглед обезщетяване на причинените от тях вреди. Впрочем неналагането на това наказание не се оспорва и от прокуратурата в депозирания пред настоящата инстанция протест, поради което само на това основание и като се вземе предвид нормата на чл. 337, ал. 2 НПК, на подсъдимите не следва да се налага наказанието „конфискация”. Присъдата в тази и част следва да бъде потвърдена. Съдът счита, че разноските по делото са определени правилно от ПРС, като на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимите са осъдени, при определяне на частта, която всяка от тях следва да заплати. Ето защо присъдата следва да бъде потвърдена в тази й част. С оглед всичко изложено до тук и във връзка с подадените протест и въззивна жалба срещу присъдата на ПРС, се налагат следните изводи: По подадения протест: Същият е основателен единствено в частта, в която се иска на подсъдимите да бъде наложено наказание „лишаване от права”. В тази част присъдата следва да бъде изменена от настоящият съдебен състав по начина, посочен по-горе. В останалата си част протестът е Ýеоснователен, като подробни съображения в тази насока бяха изложени в настоящото решение. По въззивната жалба: Същата е основателна единствено в частта, в която се иска намаляване на наложеното наказание и приложението на чл. 66 от НК. Присъдата следва да бъде изменена в посочената част. В останалата си част въззивната жалба е неоснователна. В тази връзка неоснователен е наведеният от защитника на Т. довод, че с влязла в сила присъда същата е оправдана да е извършила длъжностно присвояване, поради което няма как да й се повдига настоящото обвинение, обхващащо същия период. Вярно е, че е недопустимо едно и също лице да бъде подвеждано под отговорност два пъти за едно и също деяние. Следва да се има предвид обаче, че преценката относно идентичността на дадено деяние се осъществява единствено въз основа на фактите. В случая настоящото обвинение касае факти, различни от тези по предходното обвинение, а именно: изтегляне на различни суми, чрез използването на различни документи, на различни дати. Поради тази причина фактическите предели на тези случаи са различни от фактическите предели на деянието, за което Т. е оправдана с влязла в сила присъда. Неоснователни са доводите на защитника й, че след като е оправдана за „длъжностно присвояване”, то не може да отговаря за никакви други присвоявания, извършени преди този период. Както беше посочено фактическите рамки в посочените случаи са различни, поради което по отношение на тях Т. не е оправдана с влязла в сила присъда и носи наказателна отговорност. В изпълнение на служебните си задължения по чл. 314, ал. 2 вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК настоящият съдебен състав счита, че извън изложеното във въззивната жалба и протеста, следва да измени присъдата като преквалифицира извършеното от А. в престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 201 и чл. 26 НК. При служебната проверка на правилността на атакуваната присъда, ВТОС не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до нейната отмяна на това основание. По изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 337, ал. 2, т. 1 вр. чл. 334, т. 3 и чл. 338 от НПК Великотърновски окръжен съд РЕШИ: ИЗМЕНЯ присъда № 5 от 07.02.2014г., постановена по НОХД № 479/2013г. по описа на районен съд – гр. П., като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието, извършено от А. Н. А. в еднакво наказуемо престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 201 и чл. 26 НК. ИЗМЕНЯ присъдата в частта, в която на подсъдимата М. Г. Т. за деяние по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 и чл. 26 НК и във вр. с чл. 310, ал. 1 вр. с чл. 308, ал. 1 вр. с чл. 26 НК, на основание чл. 36 НК и чл. 54 НК, е наложено наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, като НАМАЛЯВА размера на същото на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а на основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното наказание с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. ИЗМЕНЯ присъдата в санкционната й част, като на основание чл. 202, ал. 3 НК вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК НАЛАГА на подсъдимите А. Н. А., ЕГН *, и М. Г. Т., ЕГН *, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да упражняват материално-отговорна отчетническа професия, или финансово-отчетническа дейност, за срок от ТРИ ГОДИНИ. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |