Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр.
София, 31.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Мария Малоселска
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в.
гр. д. № 8000/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 67570/18.03.2019 г. по гр. д. № 73676/2018
г. по описа на СРС, 125 с - в е признато за
установено, по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 150 ЗЕ, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.Т. Е., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******сумата
от 611, 26 лв. главница за топлинна енергия за период от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г., за топлоснабден имот с адрес град София, ж.к. ******, аб. №
314077, заедно със законната лихва от 08.08.2018 г. - подаване на заявлението до
плащането, обезщетение за забава върху главницата в размер на 94, 46 лева за
период от 16.07.2016 г. до 30.07.2018 г., както и сумата за дялово
разпределение в размер на 46, 46 лв., за период от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.,
заедно със законната лихва от 08.08.2018 г. (подаване на заявлението) до
плащане на задължението и обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на 10, 50 лв. за период от 16.07.2016 г. до 30.07.2018 г.,
за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК по гр. д. № 52161/2018 г. от
СРС, 125- ти с-в. Ответницата е осъдена за разноски в исковото и заповедното
производства.
Недоволна от решението е останала ответницата - В.Т. Е.,
която, чрез представителя си, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с
доводи, че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно постановено. Поддържа,
че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните
доказателства. Съдът неоснователно е приел, че страните са обвързани в
облигационна връзка, доколкото липсват доказателства в посочения смисъл. По
делото не са представени доказателства, че ответницата е собственик на имота и
ползвател на ТЕ в периода. Действително, тя е запазила вещното си право на
ползване върху имота, но не е представена молба - декларация за откриване на
партида на нейно име. Обстоятелството, че е ползвател на имота не води пряко до
извод, че е страна по договора за доставка на ТЕ за битови нужди. Поддържа се
още, че по делото са представени доказателства за отпусната целева помощ на
ответницата за отопление за сезон 2016 г. - 2017 г., с която е погасена
претендираната от ищеца сума още преди завеждане на делото. Обстоятелството, че
погасяване за целия период не е отразено в счетоводната система на ищеца е
ирелевантен за спора, тъй като отпуснатата целева помощ е предназначена да
покрие всички суми за отоплителния сезон. Излагат се съображения, че решението
е незаконосъобразно и в частта, в която са признати задължения за суми за
дялово разпределение и лихви за забава върху тях. Поддържа се, че заплащането
на извършената услуга не се дължи на топлофикация, а на ФДР, която е кредитор
по това правоотношение. Не се дължи и лихва върху това задължение, тъй като
ответницата не е поставена в забава за плащането му, по смисъла на чл. 84, ал.
2 ЗЗД - не се установява да е канена от ищеца да плати. Поради това се
поддържа, че исковете в тази част също са неоснователни и следва да се
отхвърлят. Моли да се отмени
решението, като исковете се отхвърлят изцяло. Претендира разноски, съгласно
списък.
Въззиваемата страна „Т.С.”
ЕАД не взема становище по въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК. В молба от 14.01.2021
г. ищецът оспорва въззивната жалба и моли да се
остави без уважение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските
на насрещната страна.
Третото лице помагач на ищеца „Н.“ ЕАД,
редовно призовано, не взема становище по жалбата.
Като
съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав
намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо
постановено. Производството се развива след подадено по реда и в срока по чл. 414 ГПК
възражение от длъжника В.Т. Е..
Във връзка с
доводите във въззивната жалба настоящият състав приема, че в съответствие със
събраните в производството доказателства СРС е направил извод, че страните са обвързани
от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода.
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Не следва нищо по -
различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1
от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците,
респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.
Съгласно посочените
норми и тълкуването на закона дадено от ВКС следва, страна по договора за доставка на
топлинна енергия и потребител на топлинна енергия е или собственикът на имота, или физическото лице, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване или лицето, което изрично са поискало откриване на
партида на свое име със заявление, подадено до доставчика.
Следователно
в случая договорното отношение между страните е възникнало
от качеството на ответницата на вещен
ползвател на топлоснабдения имот,
представляващ апартамент № 64, находящ се в гр. София, ж. к. ******, аб. №
314077. Това качество е установено от представения пред СРС нот. акт № 44, том LXLІV, дело №
18337/17.07.1997 г. за дарение на недвижим имот, според който В.Т. Е. е запазила правото на
ползване върху имота до живот.
Предвид
изложеното до момента, за възникване качеството на ответницата на потребител на
ТЕ е без правно значение, че не е подадена молба - декларация от нейно име до
ищеца. Възраженията в обратния смисъл, поддържани в жалбата, са неоснователни.
На следващо
място, законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила
приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на
потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното
предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответниците да
са възразили срещу прилаганите от ищеца ОУ.
Сградата е
етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. При прилагане на
дяловото разпределение чрез индивидуални топломери ТЕ се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 -
334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на
топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла
вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е
възложено на „Н.“ ЕАД.
Реалното потребление на топлинна
енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се
установява и от представените от ФДР и документите, касаещи дяловото
разпределение за периода. Въззивният съд намира, че при
определяне на сумите за потребление на ТЕ, дължими от абонатите, без предишни
просрочени неплатени сметки, без начислени лихви върху тях и без изравнявания
за периоди извън процесния, следва да се съобрази заключението на СТЕ, приета
пред СРС, която настоящият
съд кредитира.
Вземайки
предвид заключението и при съобразяване на нормативно регулираните цени на
топлинната енергия, въззивният съд споделя изводите на СРС, че делът на
ответника за сградна инсталация и дължимите суми за отопление на имота и БГВ са
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба в
периода.
От
заключението на съдебно - техническата експертиза, изготвено след анализ на приетите писмени документи по делото,
както и на тези от ФДР, се установява, че ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на
общия топломер в АС, като технологичните разходи на общия топломер са за сметка
на ищеца. Вещото лице
е констатирало, че в имота има 3 броя отоплителни тела без ИРРО, както и на
база отчетите на 1 водомер за топла вода. На потребителя се начисляват и сума
за ТЕ за сградна инсталация, която е определена от ФДР, съгласно Методиката по Наредба
№ 16 - 334 от 06.04.2007 г.
В
заключение СТЕ е достигнала до извод, че общата сума за топлинна енергия,
начислена за периода 01. 05.2016 г. - 30. 04.2017 г. е в размер 975, 73 лв.
Неоснователен е довода, че ищецът не е приспаднал
отпуснатата на ответницата целева помощ за погасяване на задълженията за ТЕ,
доколкото съгласно заключението на ССчЕ от фактурираната стойност на ТЕ от 973,
56 лв. е била приспадната сума в размер на от 362, 30 лв. - целева помощ, като
е останало задължение за ТЕ в периода м. 05.2016 г. – м. 04.2017 г. в
претендирания размер от 611, 26 лв.
Съгласно ССчЕ вземането за услугата дялово
разпределение е в размер на 46, 46 лв. в процесния период.
Във връзка с дължимостта
на сумата за дялово разпределение и като съобрази възраженията в жалбата, настоящият
състав намира следното :
Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.) отговорността за извършването на дялово разпределение
на топлинна енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане
на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ.
Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на
топлинната енергия“ е определен в ЗЕ - съгласно чл. 139 в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139 а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139 б (при ОУ), в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към
търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.
В случая ищецът е сключил
договор при ОУ с ФДР „Н.“ ЕАД за извършване на
услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ за сградата, в която се
намира процесния имот.
Съгласно ОУ на ищеца, потребителите
(клиентите) заплащат на доставчика както
сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово
разпределение от избрания от тях търговец. Въззивният съд намира за установено
извършването на дялово разпределение на ТЕ от ФДР, за което се дължат
суми за извършването на такова разпределение.
По отношение претенциите
за установяване на лихви за забава върху главните задължения - по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното :
Вземане е за главница за периода м. 05.2016 г. до
м. 04.2017 г., за който период
приложение ще намерят ОУ на дружеството от 2014 г., одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., както и ОУ на
дружеството от 2016 г. – одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
По отношение режима на забавата
за дължими суми за консумирана топлинна енергия за периода до м. 06.2016 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени
с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г.,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за
потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30 - дневен срок от
датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от
ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са
заплатени в срока по ал. 2.
Анализът на нормите на ОУ на ищеца от 2014 г. сочи, че
отделните периодични задължения стават изискуеми ежемесечно - до 30 число на
месеца следващ този, за който се отнасят, но длъжникът изпада в забава на
плащането им само ако не изпълни задължението в 30 - дневен срок от публикуване
на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период на
интернет страницата на ищеца.
За
периода след м. 06.2017 г. относно забавата на длъжника ще намери приложение
нормата на чл. 32, ал. 2 ОУ от 2016 г., според която месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия, се формира въз основа на определеното за него
реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума
се издава ежемесечно фактура от продавача, като съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ -
2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията, неплатени в посочения срок. Следователно съгласно ОУ от 2016 г. изпадането в забава вече не е обусловено от изпращане на покана до длъжника, а отново има конкретен срок за изпълнение - 45 дни
след изтичане на периода, за които се отнасят месечните задължения.
Доколкото искът за лихва за забава е предявен само за
размер от общо 94, 46 лв. за периода 16.07.2016 г. 30.07.2018 г. съдът намира,
че той основателно е уважен за пълния предявен размер, тъй като определен по
реда на чл. 162 ГПК, чрез интернет калкулатор, размерът на лихвата е по – висок
от претендирания.
По
отношение на лихвите за забава за услугата дялово разпределение, доколкото страните по правоотношението
не са определили
срок за изпълнение на това задължението, следва да се приема, че длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В
производството не са
ангажирани доказателства, че ответникът е поставен в забава плащането
на задълженията за
предоставената услуга дялово разпределение през процесния период,
поради което въззивният
съд намира, за
разлика от СРС, че претенциите за установяване на задължения за
лихви за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху тези суми за неоснователни.
Предвид изложеното да момента, в по - голямата част
решението на СРС е съобразено с материалния и процесуален закон и събраните по
делото доказателства и следва да се потвърди. Решението следва да се отмени
само в частта, в която е уважен иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД относно обезщетението за забава върху главницата за дялово разпределение в
размер на 10, 50 лв. за период от 16.07.2016г. до 30.07.2018 г. и вместо това
искът да се отхвърли.
Предвид частичната промяна в изхода от спора, в решението
следва да се отмени в частите, в които в полза на ищеца са присъдени разноски
по чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, както следва : за заповедното производство - над
сумата от 73, 96 лв. до присъдените общо 75 лв., а за исковото производство
пред СРС - над сумата от общо 862, 95 лв. до присъдените общо 875 лв. - за вещи
лица, държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В полза на ответницата следва да се присъдят разноски
за исковото и заповедното производства за адвокатски хонорар, съобразно
отхвърлената част от исковете. Съдът намира за основателно възражението на
ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК и определя разноските за адвокат на ответницата за
исковото и заповедното производства като съобрази извършените процесуални
действия, размерите на претенциите, както и фактическата и правна сложност на
спора, в размер на по 300 лв. за всяко производство. Съобразно отхвърлената
част от исковете в полза на ответницата следва да се присъдят разноски от по 4,
13 лв. за адвокатско възнаграждение за исковото и заповедното производства.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора право на
разноски за въззивното производство има ответницата, съобразно отхвърлените
искове. Въззивният съд намира, за
основателно възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК. Разноските за
адвокатско възнаграждение на ответницата следва да се определят в размер от 300
лв., като се съобрази обжалвания интерес и извършените процесуални действия,
както и и фактическата и правна сложност на спора. Съобразно отхвърлената част
от исковете в полза на ответницата следва да се присъдят по 4, 13 лв. - адвокатско
възнаграждение за СГС. В нейна полза следва да се присъди и сумата от 1, 38 лв.
от платената държавна такса пред тази инстанция.
Ищецът също има право на
разноски в частта, в която решението, с което исковете са уважени, ще бъде
потвърдено, но настоящият състав не присъжда такива, като приема, че в негова
полза не е осъществявано реално процесуално представителство във въззивното
производство.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 67570/18.03.2019
г. по гр. д. № 73676/2018 г. по описа на СРС, 125 с - в, в частта, в която е признато за установено, по иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че В.Т. Е., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******обезщетение
за забава в размер на 10, 50 лв. за период от 16.07.2016 г. до 30.07.2018 г., върху
главницата за дялово разпределение от 46, 46 лв., за която сума е издадена
заповед по чл. 410 ГПК по гр. д. № 52161/2018г. от СРС, 125- ти с-в, както и в
частите, в които В.Т. Е., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски,
както следва : за СРС – за заповедното производство - над размер от 73, 96 лв.
до размер от 75 лв., а за исковото производство - над размер от 862, 95 лв. до
размер от 875 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА
:
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че В.Т. Е., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******обезщетение
за забава в размер на 10, 50 лв. за
период от 16.07.2016 г. до 30.07.2018 г., върху главницата за дялово
разпределение от 46, 46 лв., за която сума е издадена заповед по чл. 410 ГПК по
гр. д. № 52161/2018г. от СРС, 125- ти състав,
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 67570/18.03.2019 г. по гр. д. № 73676/2018 г. по описа на СРС, 125 с - в, в останалите
части, в които са уважени исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, да заплати на В.Т.
Е., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Х., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, разноски както следва : за СРС – в
размер на по 4, 13 лв., адвокатско възнаграждение за исковото и заповедното
производства, а за СГС - сумата от 4, 13 лв. адвокатско възнаграждение и 1, 38
лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
третото лице помагач на ищеца „Н.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.