Решение по дело №183/2023 на Административен съд - Видин

Производството по делото е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на С.Е.М. ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0953-000235/09.08.2023 г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, затова, че на 09.08.2023 г. около 16:00 ч. в гр. Видин, като водач на МПС „Мерцедес Ц 250 ТД”, с рег.№ СО8929АХ, управлява автомобила след употреба на наркотични вещества или техните аналози (бензодиазепини), установено с техническо средство „Drug Test 5000”, с фабричен номер ARJM-0041, проба № 00280, извършена в 16:33 ч. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 136282.

Иска се отмяна на мярката с доводи, че жалбоподателят не е употребявал наркотични вещества. Посочва, че когато са оспорени резултатите от полевия тест и е дадена кръвна проба, не може да се приеме, че е доказана по безспорен начин употребата на упойващи вещества преди да е получен резултат от кръвното изследване.

В съдебно заседание оспорващият поддържа жалбата чрез пълномощника адв. Г.Г. ***, като се претендира отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.

Ответникът, редовно призован, чрез процесуалния си представител гл. юрк Т. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като се потвърди процесната заповед, като законосъобразна и доказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, намира за установено следното: жалбата е редовна от формална страна, депозирана е в 14-дневен срок от връчване на заповедта, от адресат на оспорения акт и пред родово и местно компетентен съд, поради което е процесуално допустима.

С оспорената ЗППАМ № 23-0953-000235/09.08.2023 г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП: временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за това, че на 09.08.2023 г. около 16:00 ч. в гр. Видин, като водач на МПС „Мерцедес Ц 250 ТД”, с рег.№ СО8929АХ, управлява автомобила след употреба на наркотични вещества или техните аналози (бензодиазепини), установено с техническо средство Drug Test 5000, с фабричен номер ARJM-0041, проба № 00280, извършена в 16:33 ч. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 136282.

Заповедта е издадена въз основа на съставения против жалбоподателя АУАН № 1058804/09.08.2023 г., приложен към преписката. По делото са приети като доказателства административната преписка по издаването на заповедта, както и писмо № 2653/24.10.2023 г. на прокурор в Районна прокуратура Видин, с което се уведомява съда, че назначената по ДП № 640/2023 г. съдебна токсико-химична експертиза във ВМА-София не е изготвена към момента на изготвяне и изпращане на писмото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е основателна.

Процесната заповед за прилагане на ПАМ е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за прилагането на ПАМ, но е издадена в противоречие с материалните разпоредби на закона. Пренебрегвайки разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б”, изр. последно от ЗДвП, съгласно който „при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи”, административният орган не е изчакал резултата от лабораторното изследване.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката от вида на процесната е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според чл.23, ал.1, изр. второ и трето от Наредба № 1/19.07.2017 г., употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това следва и от разпоредбата на чл.6, ал.10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, която също следва да бъде съобразена при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ: показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на фактическо основание.

По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление, израз на държавна принуда и следва да бъдат подчинени на принципа на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразност на приложената мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е безспорно установено. В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е получил талон за медицинско изследване на кръвта, дал е проба за изследване и не е отказал да му бъде направен тест с техническо средство от полицейските органи. Поради това, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл.3а, т.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, ответникът е издал процесуално и материално незаконосъобразен административен акт.

В случая не е налице правопораждащ фактически състав, поради което липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за налагане на ПАМ. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на правния спор и на основание чл.143, ал.1 от АПК, при своевременно направено искане за разноски от процесуалния представител на оспорващия, в полза на същия следва да бъдат присъдени направените разноски в производството по делото, които видно от приложения договор за правна защита и съдействие и документ за внесена държавна такса за производството по делото възлизат на сумата от общо 460,00 лева, от които 10,00 лева внесена държавна такса и 450,00 лева заплатен адвокатски хонорар.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0953-000235/09.08.2023 г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин.

ОСЪЖДА ОДМВР-Видин да заплати в полза на С.Е.М. ***, направените разноски по делото в размер общо на 460,00 (четиристотин и шестдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

Съдия: