№ 491
гр. Перник, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720200826 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5929171 на ОД на МВР
Перник, с който на В. Р. В., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 1200 лв (хиляда и двеста лева) на основание чл.
189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, установено и
заснето на 04.05.2022г. в 15:07 часа, в гр. Перник, път І-6, км 76+300, с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с
автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 120с523.
По изложени в жалбата доводи В. Р. В. моли ЕФ да бъде отменен, като
издаден в нарушение на материалния закон и при неспазване на
процесуалните правила. Не участва лично в хода на съдебното производство,
в което не се представлява и от свой пълномощник.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимен субект, имащ правен интерес, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
поради което е процесуално допустима.
1
Разгледана по същество се явява частично основателна.
От фактическа страна:
На 04.05.2022г. в 15:07 часа на път І-6, в участъка на км 76+300,
намиращ се в рамките на гр. Перник преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за
измерване на скоростта № 120с523 заснело лек автомобил „Ауди А 4“ с рег.
№ *** със скорост от 106 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с
пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител
И.Иванов изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от
министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.),
който бил регистриран на 05.05.2022г. с № 1158р-3998. В същия било
удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо
средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от
време, през който същото е работело, ограничението на скоростта в пътния
участък от 60 км/ч, въведено с пътен знак, променящ общо разрешената
такава за населено място, посоката на движение на контролираните моторни
превозни средства, както и тази на задействане на автоматизираната система–
за приближаващ трафик.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на В. Р. В., ЕГН **********. В
отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е
издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр.
чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4
от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 1200 лв, като
отчетената скорост била редуцирана на 103 км/ч, т.е. превишаването на
максимално допустимата скорост на движение било прието, че е с 43 км/ч.
Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5
и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства доказва, че В. Р. В., е легитимен собственик на лек
автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ***, с който е извършено вмененото
нарушение, поради което и тя е субект на същото по силата на чл. 188, ал.1,
предл.1-во от ЗДвП.
Не е спорно, че в административнонаказателната преписка е
приложено статично изображение - снимка № 120С523/0026887,
установяваща, че на 04.05.2022г. в 15:07 часа автомобил с рег. № *** е
2
засечен със скорост от 106 км/ч, като заснетия лек автомобил с ясно видим
рег. № ***. Наличието и на друго превозно средство на изображението не
може да разколебае горния извод, тъй като съгласно приетото приложение
към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на Българския институт по
метрология, превозното средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на
модула в момента на заснемане на изображението е определяем от
пресичането на маркерите на четирите страни на изображението. В случая,
пресечната точка на маркерите е върху автомобила, посочен в ЕФ, който е
ясно разпознаваем по регистрационен номер и е идентичен с посочения в ЕФ.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на
процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната
преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от
29.07.2015г. От неговото съдържание се установява, освен мястото на което е
бил извършван контрола, времевия отрязък през който системата е работила,
но и режимът на измерване, който е бил стационарен, както и че посоката на
задействане на АТТС е била насочена към приближаващия трафик. При това
положение отразените в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912
от 29.07.2015г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като това е
официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице,
в кръга на службата му. Същият е изпълнен ръкописно и съдържа данни за
физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, като е вписало
на определеното място, името и фамилията си и е положило своя подпис.
Същевременно с оглед кредитираната по делото като писмено доказателство
Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник не е
спорно, че полицейският служител И.Иванов е преминал обучение за работа
със стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е
извършено заснемането, поради което и не може да се постави под съмнение
осъществения от него контрол по отношение на установеното нарушение
именно съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола
обстоятелства.
Не е спорно, че в протокола за използване на АТСС изрично са
означените обстоятелства, че в конкретното място на контрол е извършвано
измерване на скоростта на превозните средства, обхващайки приближаващия
трафик, като надлежно е отбелязано и неподвижността на режима на
измерване, тъй като е попълнена графа „стационарен” режим на измерване,
поради което съдът прие направените в жалбата възражения, че не е
установен начина и режима на измерване на скоростта като некоректни. В
конкретния случай техническото средство е работило на определено място за
контрол, а не се е движило в пътнотранспортния поток.
Предвид изложеното съдът намира, че отразените в протокола по чл.
10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. данни следва да се приемат
за доказани. В случая, освен този свидетелстващ документ, по
административнонаказателната преписка е предоставено и отпечатано
статично изображение във вид на снимков материал, което е с уникален
3
идентификационен номер и съдържа всички данни за процесното нарушение-
дата, час, място, ясно заснета табела с регистрационен номер на лек
автомобил, индексиращ конкретната засечена превишена скорост, които
изцяло се припокриват с тези в съставения протокол, като същите
кореспондират и с приложената по делото дигитална снимка на временно
монтираната система за контрол, която също ясно визуализира мястото, на
което е била разположена.
Позоваването в жалбата на ТР № 1 от 26.02.2014г. по т.д. №1/2013г.
на ОС на ВАС е некоректно, тъй като именно с оглед съобразяване със
задължителните му указания е въведено изменение на чл. 189, ал.4 от ЗДвП с
ДВ, бл.19 от 2015г. В този смисъл и в §6, т.65 от допълнителните разпоредби
на ЗДвП изрично е дадено легалното определение на понятието
автоматизирани технически средства и системи, за които е посочено, че това
са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени
и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Принципът на
действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ,
а именно: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане
на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от
централизирана информационна система.
Процесното нарушение е установено чрез мобилно автоматизирано
техническо средство по смисъла на §6, т.65, б.„б” от ДР на ЗДвП, което е
било временно разположено на пътния участък. Представено е Удостоверение
№ 17.09.5126 от Българския институт по метрология, установяващо, че
системата е одобрен тип средство за измерване. Освен това е приложен
протокол № 22-С-ИСИС от 13.07.2021г. за последваща проверка,
удостоверяващ, че техническото средство е отговаряло на съответните
технически изисквания.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените
в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, като е посочена нарушената разпоредба –
чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП, предвид доказателствата, съдържащи се
в административнонаказателната преписка, за разположението на системата
за видеонаблюдение в рамките на населеното място гр. Перник, след
въведеното ограничение на скоростта с пътен знак В26 (60 км/ч), който
изрично е вписан както във фиша, така и в изготвения протокол съгласно чл.
4
10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Наличието на този знак
променя общото ограничение, въведено с чл. 21, ал.1 от ЗДвП за движение в
населено място, което по несъмнен начин потвърждава и визираната от
издателят на фиша правна квалификация на нарушението като такова по
чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателя е наказан на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от
ЗДвП. В последната е визирано, че когато нарушението по предходните ал.1 -
3 е повторно, наказанието за съответното нарушение е глоба в двоен размер.
В конкретния случай наказващият орган не е обвързал приложената от него
административонаказателна разпоредба на чл. 182, ал.4 от ЗДвП със
съответната конкретна хипотеза от ал.1-3 на чл. 182 от ЗДвП, но направеното
в ЕФ описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено –
превишаване на скоростта в населено място и конкретната превишена
стойност, категорично и по несъмнен начин установяват, че жалбоподателят е
наказан за повторно извършено нарушение по чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Посочената разпоредба предвижда налагане на глоба от 600лв, която е
съответстваща на наложената с процесния фиш глоба от 1200лв, тъй като се
явява двойния размер на глобата, предвидена в чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП. В
този смисъл съдът намира, че липсата на привръзка с посочената норма не е
довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Не е спорно, че административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана и той е санкциониран за нарушение, извършено
при условията на повторност. По смисъла на §6, т.33 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП „повторно” е нарушението, извършено в едногодишен
срок, а в случаите по чл. 174, ал.2 – в двегодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение.
Безспорно, за да е налице посочения състав на това нарушение, следва
задължително да има влязло в сила наказателно постановление и да не е
изминал срок по-дълъг от посочения в § 6, т.33 от ДР на ЗДвП. При описание
на процесното нарушение наказващият орган е посочил, че ЕФ К/ 5523655
обуславя извършването на процесното нарушение в условията на повторност.
Вярно е, че по административнонаказателната преписка е приложена справка
за извършени предходни нарушения на правилата за движение от страна на
жалбоподателя като водач на моторно превозно средство, но в нея не е
отбелязана датата на влизане в сила на съответния санкционен акт. Ето защо
и с оглед принципа на служебното начало съдът е изискал допълнителни
данни за датата на влизане в сила на посочения при описание на процесното
нарушение ЕФ К/ 5523655. В свое писмо с рег. № 115800-6803 от 21.06.2022г.
началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Перник е удостоверил
влизане в сила на 14.02.2022г. на ЕФ серия К № 5536848, с което правото на
защита на жалбоподателя неоправдано е нарушено, тъй като същият е
поставен в положение да се защитава срещу противоречиво
административнонаказателно обвинение предвид посочването от наказващия
5
орган за първи път в хода на съдебното следствие на друг санкционен акт,
който обуславя повторността на процесното нарушение. Отделно от това
следва да бъде отбелязано, че обжалвания ЕФ не се ползва с доказателствена
сила за твърденията, отправени с него, а същите сами по себи си подлежат на
установяване с предвидените в закона доказателствени средства, което води и
до недоказаност на обвинението, че повторността на нарушението е
обусловено от цитирания при описание на нарушението ЕФ К/ 5523655, тъй
като не е доказано със съответни писмени доказателства същият влязъл ли е в
сила и ако да, кога.
Изложеното налага извода, че наказващият орган не е доказал, с оглед
разпределението на доказателствената тежест, че жалбоподателя е извършил
процесното деяние по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП при условията на
„повторност” по смисъла на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП. Следва да се отбележи,
че само по себе си посоченото нарушение на материалния закон не мотивира
безусловна отмяна на издадения ЕФ като незаконосъобразен, тъй като е
налице законосъобразно протекла процедура по установяване на
нарушението по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав,
като първа инстанция, разполага с правомощие по арг. от т.1 на Тълкувателно
решение № 8 от 16.09.2021г. на ВАС по т.д. № 1/2020г. ОСС, І и ІІ колегия, а
и според действащата към настоящия момент уредба в ЗАНН – чл. 63, ал.7,
т.1, вр. ал.2, т.4 от ЗАНН (изм., ДВ. бр. 109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.)
при еднородност на фактите и обстоятелствата по нарушението и наличие на
обвинение за такова нарушение да измени ЕФ, като преквалифицира
нарушението без квалифициращия признак „повторно” и в съответствие с
това да приложи закон за по-леко наказуемо административно нарушение в
сравнение със санкционната норма на чл. 182, ал.4, а именно тази по чл. 182,
ал.1, т.5 от ЗДвП, в която хипотеза попада деянието на жалбоподателя, който
е управлявал моторно превозно средство в населено място при превишение
на въведена с пътен знак разрешената скорост от 60 км/ч с над 40 км/ч.
Разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда глоба във фиксиран от
законодателя размер от 600 лв, поради което и в този размер следва да бъде
намалена наложената глоба на В.В..
Предвид тези съображения обжалвания ЕФ следва да се измени, като
се преквалифицира основанието, на което е наложено административното
наказание от чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.5 от ЗДвП и наложената глоба бъде намалена от 1200 лв на 600 лв.
За пълнота на изложеното следва да бъде отчетено, че недоказаността
на квалифициращия признак по смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДвП не касае
обвинението за извършено нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
предполагащо наказване именно по основния санкционен състав на чл. 182,
ал.1 от ЗДвП, което е още един довод, че преквалифицирането на основанието
за налагане на административното наказание по никакъв начин не води до
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, тъй като той се е
защитавал по описаните факти на извършеното от него нарушение за скорост,
6
превишаваща с 43 км/ч максимално разрешената в съответния пътен участък.
Възраженията на санкционираното лице, изложени в жалбата, че е
получил единствено процесния ЕФ, но не и доказателства (снимков материал)
в подкрепа на описаното в него нарушение, не сочи на нарушение на
процесуални правила, тъй като в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е разписано
задължение единствено за изпращане на електронния фиш на лицето по
чл.188, ал.1 ЗДвП. На това лице са предоставени съответни законови
гаранции за осъществяване на защита, както по реда на чл.189, ал.5 и 6 от
ЗДвП, така и в хода на съдебното производство, включително и да се запознае
с всички материали съдържащи се в административнонаказателната преписка,
както и с доказателствата, събрани в подкрепа на обжалвания ЕФ и да
направи съответни възражения и искания.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.1
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К, № 5929171 на ОД на МВР Перник,
с който на В. Р. В., ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 1200 лв (хиляда и двеста лева) на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21,
ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, установено и заснето на 04.05.2022г. в
15:07 часа, в гр. Перник, път І-6, км 76+300, с преносима система за контрол
на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо
средство за измерване на скоростта № 120с523, като за същото нарушение
ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за налагане на административното
наказание на чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП и НАМАЛЯВА
размера на глобата на 600 лв (шестотин лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7