Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

13.11.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

01.10.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

116

по описа за

2020

година.

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.

Депозирана е жалба от „ТРАНСФАРМ-2004“ ООД ***, ЕИК ***, против Ревизионен акт № Р – 16000919002811-091-001/11.11.2019 г., потвърден с Решение № 50/31.01.2020 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

Счита, че ревизионният акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Оспорва изцяло изводите на ревизиращия екип, че при извършените насрещни проверки от преките доставчици – „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, както и при извършените проверки в информационните масиви на НАП, не са били установени доказателства, че дружествата са притежавали техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставки по издадени фактури на ревизираното дружество, въз основа на което и с оглед липсата на представени документи и доказателства относно регистриране на извършените плащания по издадените фактури, както и такива относно възможността на доставчиците да съхраняват фактурираната стока от момента на придобиване до фактурирането й от „ТРНСФАРМ-2004“ ООД, е прието, че не е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и фактическо извършване на стоки и материали по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

В тази връзка сочи, че ревизираното дружество е представило изисканите от него справки и документи, свързани с получените доставки – копия на процесните фактури, платежни документи за извършените плащания по доставките, доказващи прехвърляне на собствеността върху стоките, счетоводни записвания на доставките, които преценени в тяхната съвкупност опровергавали извода за неправомерно начисляване на ДДС по процесните фактури.

Излага съображения, че некоректното поведение на преките доставчици, свързано с осигуряване на достъп до счетоводна отчетност и представяне на доказателства във връзка с процесните доставки, по никакъв начин не би могло да бъде контролирано от получателя по доставката, нито пък можело да гарантира, че прекият доставчик ще изпълни надлежно задълженията си и ще представи изисканите от данъчната администрация документи. В този смисъл счита, че „ТРНСФАРМ-2004“ ООД не следва да бъде санкционирано за неизпълнение на закона от трети лица, които са представили непълни доказателства за наличието на доставките. В случая стоките по доставките били използвани за дейността на дружеството, а реалното им доставяне се доказвало от представените фактури, приемо-предавателни протоколи и договори за продажба.

Релевира доводи, че правото на данъчен кредит е налице за получени стоки и услуги, предназначени за осъществяването на икономическа дейност, като без значение за правото на данъчен кредит било дали прекият доставчик или негови предходни доставчици са спазили точно всички изисквания на ЗДДС за документиране и деклариране на доставките. По силата на чл. 37, ал. 1 от ДОПК и чл. 5 от ДОПК в тежест на данъчните органи било задължението да потърсят и съберат относимите за ревизионното производство доказателства, след което да извършат анализ и цялостна преценка на същите, въз основа на което да бъдат установени необходимите факти и обстоятелства. Цитира практика на СЕС и ВАС.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени Ревизионен акт № Р – 16000919002811-091-001/11.11.2019 г., потвърден с Решение № 50/31.01.2020 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

В съдебно заседание, чрез адв. К.Т., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя писмена защита, в която излага аналогични съображения за незаконосъобразност на оспорения РА.

Ответникът по жалбата - Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява. От пълномощника на същия – юрисконсулт Й. Б. е постъпила писмена защита, в която са изложени доводи за законосъобразност и обоснованост на процесния РА. Оспорва изцяло релевираните в жалбата твърдения за незаконосъобразност на оспорения акт.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ревизионното производство е образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № Р-16000919002811-020-001/02.05.2019 г./л. 318/, връчена на 03.05.2019 г., с която е възложено извършването на ревизия на „Трансфарм-2004“ ООД ***, с ЕИК ***, за определяне на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.07.2018 г. - 31.03.2019 г. За изменение на първоначалната заповед е издадени Заповед № Р-16000919002811-020-002/05.08.2019 г./ л. 315/, касаеща срока за приключване на ревизията, с която на основание чл. 113, ал. 3 от ДОПК срокът е продължен до 03.10.2019 г. Цитираните заповеди са издадени от С. П. П. - *** при ТД на НАП - Пловдив, оправомощена със Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, Приложение № 1/ л. 4 –л. 5/.

Резултатите от ревизията са материализирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-16000919002811-092-001/17.10.2019 г./л. 54 – л. 59/, връчен по електронен път на 18.10.2019 г. Ревизираното лице не подало възражение по доклада по чл. 117, ал. 5 от ДОПК.

Съставен е Ревизионен акт/РА/ № Р-16000919002811-091-001/11.11.2019 г./л. 43 – л. л.47/, издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от С. П. П. - *** при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и В. Г. Г., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията. РА е връчен по електронен път на 12.11.2019 г.

С ревизионния акт са установени задължения за данък върху добавената стойност – непризнат данъчен кредит в размер на *** лв. и лихви за забава в размер на *** лв.

По същество, след извършената преценка на предоставените от ревизираното лице доказателства и обяснения, относими към ревизията, резултатите от извършените насрещни проверки и изисканата информация, сведения и обяснение от трети лица, извършените справки, ревизиращият екип е приел за установено следното: „Трансфарм-2004“ ООД ***, с ЕИК *** е регистрирано в Окръжен съд – *** на *** г. и регистрирано по ЗДДС, считано от *** г. Представляващ и управляващ дружеството е Г.Д.В., притежаващ в качеството си на съдружник 99% от капитала на дружеството. Основната дейност на дружеството през ревизирания период е товарен автомобилен транспорт.

В хода на ревизията са установени доставки по фактури, издадени от „***“ ООД с ЕИК *** и „***“ ЕООД с ЕИК ***, по които ревизираното лице е ползвало данъчен кредит, а именно: Фактура № ***/*** г., Фактура № ***/*** г., Фактура № ***/*** г., трите с доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***; Фактура № ***/*** г., Фактура № ***/*** г. и Фактура № ***/*** г., трите с доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***.

След извършените насрещни проверки на „***“ ООД с ЕИК *** и „***“ ЕООД с ЕИК ***, както и на представените доказателства, свързани с фактурираните доставки на стоки и предоставените обяснения и доказателства от ревизираното лице, органите по приходите са приели, че извършването на доставките на стоки, описани във фактурите не е доказано, респ. не е доказано извършването на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и данъкът се явява начислен неоснователно. Изложени са съображения, че от анализ на релевантните доказателства се налагал изводът, че процесните фактури не отразяват реални стопански операции. При липса на доказателства за реално получена облагаема доставка на стоки, като основен правопораждащ факт за приспадането на данъчен кредит, за лицето не можело да възникне право на приспадане на данъчен кредит в съответния размер по издадените фактури. Посочено е, че фактурите са използвани от ревизираното лице за неправомерно ползване на данъчен кредит, което е довело до невнасяне на данък в бюджета. Изложени са доводи, че „Трансфарм-2004“ ООД не е представило документи във връзка с разходите за транспорт на стоката, разходите за склад, в който се съхранява стоката и всички останали разходи, които са за сметка на купувача съгласно представените договори. Въведени са мотиви, че на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице правото на приспадане на данъчен кредит по Фактура № ***/*** г., Фактура № ***/*** г., Фактура № ***/*** г., трите с доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***; Фактура № ***/*** г., Фактура № ***/*** г. и Фактура № ***/*** г., трите с доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***. Предвид това е определен ДДС за внасяне по всяка една от фактурите, общо в размер на *** лв. и лихви за забава, общо в размер на *** лв.

Процесният РА е оспорена в срока по чл. 152, ал. 3 от ДОПК. В жалбата/л. 28 - л. 34/ са въведени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на изводите за наличието на основанието по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Сочи се, че ревизираното дружество е представило изисканите от него справки и документи, свързани с получените доставки – копия на процесните фактури, платежни документи за извършените плащания по доставките, доказващи прехвърляне на собствеността върху стоките, счетоводни записвания на доставките, които преценени в тяхната съвкупност опровергавали извода за неправомерно начисляване на ДДС по процесните фактури. Изложени са съображения, че некоректното поведение на преките доставчици, свързано с осигуряване на достъп до счетоводна отчетност и представяне на доказателства във връзка с процесните доставки, по никакъв начин не би могло да бъде контролирано от получателя по доставката, нито пък може да гарантира, че прекият доставчик ще изпълни надлежно задълженията си и ще представи изисканите от данъчната администрация документи. В този смисъл счита, че „ТРНСФАРМ-2004“ ООД не следва да бъде санкционирано за неизпълнение на закона от трети лица, които са представили непълни доказателства за наличието на доставките. В случая, стоките по доставките били използвани за дейността на дружеството, а реалното им доставяне се доказвало от представените фактури, приемо-предавателни протоколи и договори за продажба.

С Решение № 50/31.01.2020 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП/л. 21 – л. 26, е потвърден процесният РА, издаден на „Трансфарм-2004“ ООД в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на *** лв. и лихви в размер на *** лв.

За изясняване на делото и по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, прието без възражения от страните, се установява следното: 1. Счетоводните операции, с които са осчетоводени Фактура № ***/*** г., Фактура № ***/*** г., Фактура № ***/*** г., трите с доставчик „***“ ЕООД, ЕИК *** и Фактура № ***/*** г., Фактура № ***/*** г., Фактура № ***/*** г., трите с доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***, са осчетоводени правилно, т.к. отразяват вярно и точно стопанските операции. Принципът на документално обосноваване на стопанските операции е спазен, т.к. счетоводните операции са взети на база първични счетоводни документи - фактури /е гриф оригинал/, съдържащи изискуемите реквизити по ППЗДДС и ЗДДС. Спазени са разпоредбите на ЗКПО /чл. 10, ал. 1/ и ЗСч./чл. 6/; 2. Фактура № ***/*** г. /ДК *** лв./ е включена в дневник за покупките и справка - декларация по ЗДДС за период 01.07-31.07.2018 г.; Фактура №***/*** г. /ДК *** лв./ е включена в дневник за покупките и справка - декларация по ЗДДС за период 01.12-31.12.2018 г.; Фактура № ***/*** г. /ДК 3 997.40лв7 е включена в дневник за покупките и справка - декларация по ЗДДС за период 01.03-31.03.2019 г.; Фактура № ***/*** г. /ДК *** лв./ е включена в дневник за покупките и справка - декларация по ЗДДС за период 01.07-31.07.2018 г.; Фактура №***/*** г. /ДК *** лв/ е включена в дневник за покупките и справка - декларация по ЗДДС за период 01.08-31.08.2018 г.; Фактура № ***/***г. /ДК *** лв./ е включена в дневник за покупките и справка - декларация по ЗДДС за период 01.10-31.10.2018 г.; 3. ДДС по всяка една от фактурите е начислен правилно - в размер на 20% от данъчната основа; 4. По фактурите са извършени са плащания, както следва: С РКО № ***/*** г., РКО № ***/*** г. и РКО № ***/*** г., всеки един за сумата в размер на *** лв., е направено плащане по Фактура № ***/*** г.; С РКО № ***/*** г. за сумата в размер на *** лв. е извършено частично плащане по Фактура № ***/*** г.; С РКО № ***/*** г. за сумата в размер на *** лв., РКО № ***/*** г. за сумата в размер на *** лв., РКО № ***/*** г. за сумата в размер на *** лв., РКО № ***/*** г. за сумата в размер на *** лв. и РКО № ***/*** г. за сумата в размер на *** лв., са извършени плащания по Фактура № ***/*** г.; С РКО № ***/*** г. за сумата в размер на *** лв., е извършено частично плащане по Фактура № ***/*** г.; Липсват данни за извършени плащания по Фактура № ***/*** г. и Фактура № ***/*** г.; 5. В счетоводството на „Трансфарм-2004“ ООД *** с налице съответствие между водената синтетична и аналитична счетоводна информация. „Трансфарм-2004“ ООД *** води текущо счетоводно отчитане в съответствие със Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандартни, чл. 123 от ЗДДС.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената проверка за законосъобразност, съдът намира, че процесната жалба е допустима и подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява неоснователна.

Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в съответствие с разпоредбите на чл. 119 , ал. 2 от ДОПК, чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Актът е изготвен в предписаната в чл. 120 от ДПК писмена форма и съдържа въведените в посочената норма реквизити. В приложения като неразделна част от РА ревизионен доклад са изложени подробно фактическите констатации и изводи на ревизиращия екип.

От представените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

Спорът в конкретния случай се свежда до това, налице ли е основанието по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за отказ да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, описани в РА и РД.

На „Трансфарм-2004“ ООД *** е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, по периоди и размер, както следва:

1. За данъчен период от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г. в размер на *** лв. по Фактура № ***/*** г., с доставчик „***“ ЕООД, ЕИК *** и Фактура № ***/*** г., с доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***; 2. За данъчен период от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г. в размер на *** лв. по Фактура № ***/*** г., с доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***; 3. За данъчен период от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г. в размер на *** лв. по Фактура № ***/*** г., с доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***; 4. За данъчен период от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на *** лв. по Фактура № ***/*** г., с доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***; 5. За данъчен период от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г. в размер на *** лв. по Фактура № ***/*** г., с доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***.

Изложени са мотиви, че в хода на насрещните проверки от *** ЕООД и *** ЕООД не са представени безспорни доказателства и при извършените проверки в информационните масиви на НАП не са установени доказателства, че дружествата са притежавали техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставки по издадени фактури на ревизираното дружество. Не са били представени документи и доказателства относно регистриране на ЕКАФП на извършени плащания по издадените фактури, както и доказателства, че дружествата са имали възможността да съхраняват фактурираната стока от момента на придобиване й до момента на фактуриране на ТРАНСФАРМ - 2004 ООД.

От събраните и разгледани по време на ревизията документи не можело да бъде доказано извършването на доставките на стоки, описани във фактурите и ревизиращият екип е приел, че по тях не е доказано извършването на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и данъкът се явява начислен неоснователно. Посочено е, че съгласно разпоредбите на чл. 68. ал. 1. т. 1 от ЗДДС, едно регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Правото на приспадане на данъчен кредит се обуславяло не единствено от наличието на фактури, а зависило и от това, дали доставчикът е извършил посочените в издадените от него фактури доставки на стоки или услуги. Понятието данъчен кредит кумулирало в себе си изискването за наличие на облагаема доставка, т.е. на реално осъществена облагаема доставка по смисъла на чл 6 и чл. 12. ал. 1 от ЗДДС. Приемайки, че е налице основание за отказ на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС ревизиращият екип се е позовал на извършената насрещна проверка на доставчика *** ЕООД и *** ЕООД, доказателствата събрани от информационните масиви на НАП, както и доказателствата представени от РЛ. Изложени са доводи, че от извършеният анализ въз основа на изложеното следва категоричният извод, че са издадени фактури, които не отразяват реални стопански операции. Посочено е, че при липса на доказателства за реално получена облагаема доставка на стоки, като основен правопораждащ факт за приспадането на данъчен кредит, за лицето не можело да възникне право на приспадане на данъчен кредит в съответния размер по издадените фактури, на основание чл. 69, ал 1, т. 1 от ЗЗД. Въведени са мотиви, че законът не свързвал правото на данъчен кредит, единствено с издаването на фактури, а поставял изискването да са налице реално осъществени доставки. Основно правило при прилагането на данъчните норми било правоотношенията да се разглеждат според действителното им съдържание, а не според формално придадения им вид от задължените лица чрез създадени от тях документи.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

В конкретния случай с оглед изложеното по-горе относно изводите на ревизиращия екип и изложените мотиви в тази връзка в РД/РА, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, предвид липсата на доказателства, че е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и фактическо извършване на доставка на стоки и материали по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

Следва да се отбележи, че за да възникне на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, то следва да са налице няколко предпоставки, а именно доставчикът и получателят да са данъчно задължени лица, получателят да свои данъчния документ, действително получаване на стоките/услугите по доставката и наличието на пряка и непосредствена връзка между дадена доставка на услуги и цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице.

В случаите на претендирано право на данъчен кредит, в тежест на ревизираното лице е да установи всички предпоставки за възникването и правомерното упражняване на правото на данъчен кредит, поради което и с оглед изложените мотиви в РД/РА и основанието за отказан данъчен кредит по процесните фактури, „Трансфарм-2004“ ООД ***, чрез своя представител, е носител на доказателствената тежест да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване, реалността на доставките по процесните данъчни фактури. В тази връзка са дадените от съда указания на жалбоподателя с Разпореждане № 321/04.05.2020 г. и изрични указания в този смисъл, дадени с определение в открито съдебно заседание на 18.06.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. По силата на чл. 25 от ЗДДС данъкът е изискуем към момента на възникване на данъчното събитие, съответно като последица от изискуемостта, данъкът следва да се начисли от регистрираното лице. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото собственост, респ. правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/ (фактическото предаване на стоката), а при доставката на услуги - към момента на извършването им (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС). Съгласно ЗДДС и константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО/, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко на наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. Видно от т. 33 от Решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11, по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, но само ако се установи, че доставките на стоки /извършването на услуги/ са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки.

По аргумент от нормите на Директива 2006/112/ЕО/ от СЕС, преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките /извършени услугите) и използван ли е техният предмет в извършваната от лицето дейност), се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело 285/11). Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките (реално извършените услуги) и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност, съгласно правилата за доказване по чл. 154 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с § 2 ДР ДОПК. За преценката, дали е осъществена реална доставка по конкретна данъчна фактура, е необходимо да се изследва, налице ли е предвиденият в чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно, прехвърляне правото на собственост върху стоката, респ. правото на разпореждане със стоката или извършването на услугата, при чието проявление възникват и предвидените правни последици, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга, като услуга по смисъла на чл. 8 от закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Според чл. 12, ал. 1от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС).

При анализа на горецитираните законови разпоредби се налага изводът, че наличието на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване правото на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка - декларация.

С оглед гореизложеното и предвид обстоятелството, че по делото е спорен въпросът дали издателите на процесните фактури са доставили на РЛ стоките, при наличието на материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, настоящият съдебен състав намира за необходимо да изложи следните съображения по всяка една от процесните фактури:

1. Относно Фактура № ***/*** г., с доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***/л. 129/ и Фактура № ***/*** г., с доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***/л. 162/. В първата от горепосочените е посочена доставка на шампоан за коса/туби – 400 бр. с единична цена *** лв. За доказване реалността на доставката е представен договор за покупко-продажба на стоки от 13.07.2018 г. и приемо-предавателен протокол от 06.07.2018 г./л. 228 – л. 230/. Относно произхода на стоките от „***“ ЕООД е представена Фактура № ***/*** г. с предмет шампоан за коса/туби – 500 бр. с единична цена 50 лв. Издател на фактура е „***“ ЕООД, ЕИК ***. От РЛ като доказателства за реализацията на стоките по фактурата е представена инвойс фактура с получател „***“ VAT № ***, ЧМТ от 17.08.2018 г. с място на доставката – ***, превозвач „Трансфарм-2004“ ООД *** с МПС с рег. № *** и ремарке ***/л. 234 – л. 237/. Съгласно релевантния договор за покупко-продажба стоката по фактурата е следвало да бъде прехвърлена от продавача, респ. получена от купувача в склад на „***“ ЕООД; ***. От „***“ ЕООД са предоставени писмени обяснения до ревизиращия екип/л. 106/, в които е изложено, че дружеството не е имало търговски отношения с „Трансфарм-2004“ ООД. ***“ ЕООД и „***“ ЕООД са складирали стоки в митнически склад, управляван от „***“ и след оформяне на внос на складираните стоки, същите са изваждани от помещението и предавани на собственика на стоката. Посочено е, че стоката известно време е стояла до склада, тъй като била по видеонаблюдение. При съпоставката между датата на сключване на договора за продажба и приемо-предавателния протокол се установява, че приемо-предавателният протокол е с дата, която предхожда с 7 дни датата на сключване на договора за продажба.

Фактура № ***/*** г., с доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***/л. 162/ е с предмет „кабели“ – 35 000 линейни метра, с единична цена *** лв. Представен е приемо-предавателен протокол от 11.07.2018 г. с посочено място на съставяне *** и договор за покупко-продажба на стоки от 09.07.2018 г./л. 275 – л. 277/. Съгласно договора стоката е следвало да бъде прехвърлена на купувача/Трансфарм-2004/ в склада, в който се съхранява, а именно склад на фирма „***“ ЕООД, намиращ се в ***. От РЛ като доказателства за реализацията на стоките по фактурата е представена инвойс фактура от 04.10.2018 г. с получател „***“ VAT № ***, ЧМТ от 21.09.2018 г. за доставка на „cable – 35 000м.“ с място на доставката – ***, превозвач „Трансфарм-2004“ ООД *** с МПС с рег. № ***/л. 278 – л. 279/. От „***“ ЕООД *** са предоставени писмени обяснения до ревизиращия екип/л. 111/, в които е изложено, че от 2017 г. до момента в митническия склад на дружеството в *** се съхранява стока (етикети) на „***“ ЕООД. Складирането е договорено чрез техен посредник *** ЕООД, с ЕИК ***, който е митнически агент и клиент на ***.

По отношение на горепосочените фактури и данъчен период, настоящият състав намира за правилни и обосновани изводите на ревизиращия екип, че в случая не е доказана реалност на доставките по Фактура № ***/*** г., с доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***/л. 129/ и Фактура № ***/*** г., с доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***. Липсват доказателства, от които да се обоснове изводът, че преките доставчици са разполагали със стоките, които са предмет на фактурите, както и доказателства, че процесните вещи са прехвърлени в собственост на жалбоподателя и същият е имал правото да се разпорежда с тях, прехвърляйки собствеността им. В тази връзка, както в административното, така и в съдебното производство не са представени доказателства, които да установяват факта, че стоката по Фактура № **/*** г. е била съхранявана от доставчика в склад на „***“ ЕООД, както и не са представени доказателства за покупка на услуги по съхраняване или митническо транспортиране на стоки. Предоставените обяснения от „***“ ЕООД, не установяват съхранение на стоките по фактурата, като от дружеството не са представени конкретни данни за съхраняваните стоки, както и доказателства за откриването на митническия склад, за освобождаването на стоките и др. В РД изрично е посочено, че при извършената проверка на дневниците за продажба на „***“ ЕООД е констатирана една единствена фактура, издадена на „***“ ЕООД през м.04.2018 г. Всичко това, взето в съвкупност с отчетеното по-горе, че представеният приемо-предавателен протокол от 06.07.2018 г., носи дата на съставянето, която предхожда със 7-дни датата на сключване на договора за покупко-продажби на стоки (носещ дата на сключване 13.07.2018 г.), аргументира извода за недоказаност на доставката. Обстоятелството, че са представени доказателства за заплатена стойност по фактурата с РКО № ***/*** г., РКО № **/*** г. и РКО № **/*** г., не опровергава горното. Следва да се отбележи, че от жалбоподателя не са предоставени придружаващи стоката документи – складови разписки, експедиционен документ, опис на стоката, сертификати за качество. Както във фактурата, така и в договора за продажба и приемо-предавателния протокол, стоката е отразена твърде общо и неконкретизирано – „шампоан за коса/туби/, липсват данни, които да дадат някаква по-конкретна представа за процесните вещи, напр. вместимост на т.нар туба и наименование/марка на шампоана. Предоставената инвойс фактура и международна товарителница не биха могли и не установяват реалност на доставката по Фактура № **/*** г.

На следващо място, относно Фактура № ***/*** г., с доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***, по делото не са представени доказателства, установяващи реалност на доставката по фактурата, респ. липсват доказателства, че прекият доставчик „***“ ЕООД е разполагал със стоката по фактурата, описана като „кабели“, че процесните вещи са прехвърлени в собственост на жалбоподателя и същият е имал правото да се разпорежда с тях, прехвърляйки собствеността им. В процеса не се установи обстоятелството, че стоката по Фактура № **/*** г. е била съхранявана от доставчика в склад на „***“ ЕООД, както и не са представени доказателства за покупка на услуги по съхраняване или митническо транспортиране на стоки. Видно от постъпилите при ревизиращия екип обяснения от „***“ ЕООД, в минтическия склад на дружеството са се съхранявали единствено етикет на „***“ ЕООД. Няма никакви данни за съхранявани в склад на „***“ ЕООД в ***, вещи, представляващи кабели, предоставени на съхранение от „***“. От страна на доставчика и жалбоподателя не са предоставени безпротиворечиви доказателства за реалната доставка на стоката. В тази връзка представените в хода на ревизионното производство копия от приемо-предавателен протокол от 11.07.2018 г./л. 163 и л. 277/ с посочено място на съставяне ***, не съдържат подписи на представители на ЮЛ и печат на което и да е от двете дружества. От страна на прекия доставчик „***“ ЕООД не са представени доказателства за произхода на стоката. Отново следва да се отбележи, че от жалбоподателя не са предоставени придружаващи стоката документи – складови разписки, експедиционен документ, опис на стоката, сертификати за качество и др. Предоставената инвоис фактура и международна товарителница не биха могли и не установяват реалност на доставката по Фактура № **/*** г.

По изложените съображения съдът намира, че по отношение на гореописаните 2бр. фактури не е доказана от страна на жалбоподателя реалност на доставката на стоките по тях по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което не е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и за „Трансфарм-2004“ ООД не възниква правото на приспадане на данъчен кредит.

2. Относно Фактура № ***/*** г., с доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***/л. 166/, касаеща печатарска машина – 1 бр. с единична цена *** лв. За доказване реалността на доставката е представен договор за покупко-продажба на стоки от 20.08.2018 г. и приемо-предавателен протокол от 22.08.2018 г./л. 265 – л. 267/. Относно произхода на стоките от „***“ ЕООД са представени фактура № ***/*** г., международна товарителница от 27.09.2017 г. и митническа декларация от 29.09.2017 г./л. 170 - л. 172/. От РЛ като доказателства за реализацията на стоките по фактурата е представена инвойс фактура от 11.12.2018 г., ЧМТ от 11.12.2018 г. за доставка на „machine – 3 400 kg“ с място на доставката – ***, превозвач „Трансфарм-2004“ ООД ***/л. 268 – л. 269/. Съгласно релевантния договор за покупко-продажба, стоката по фактура № **/** г. е следвало да бъде прехвърлена от продавача, респ. получена от купувача в склад на „***“ ЕООД; ***. Отново следва да се посочи, че видно от предоставените от „***“ ЕООД писмени обяснения до ревизиращия екип/л. 106/, дружеството не е имало търговски отношения с „Трансфарм-2004“ ООД. ***“ ЕООД и „***“ ЕООД са складирали стоки в митнически склад, управляван от „***“ и след оформяне на внос на складираните стоки, същите са изваждани от помещението и предавани на собственика на стоката. Посочено е, че стоката известно време е стояла до склада, тъй като била по видеонаблюдение.

Представените в хода на ревизионното производство копия от приемо-предавателен протокол от 22.08.2018 г./л.167 и л. 267/ с посочено място на съставяне гр.Пловдив, не съдържат подписи на представители на ЮЛ и печат на което и да е от двете дружества.

Липсват доказателства, от които да се обоснове изводът, че прекият доставчик е разполагал със стоката, която е предмет на фактурата, както и доказателства, че процесната вещи/печатарска машина/ е прехвърлена в собственост на жалбоподателя и същият е имал правото да се разпорежда с нея, прехвърляйки собствеността й. В тази връзка, както в административното, така и в съдебното производство не са представени доказателства, които да установяват факта, че стоката по Фактура № **/*** г. е била съхранявана от доставчика в склад на „***“ ЕООД, както и не са представени доказателства за покупка на услуги по съхраняване или митническо транспортиране на стоки. Предоставените обяснения от „***“ ЕООД, не установяват съхранение на стоките по фактурата, като от дружеството не са представени конкретни данни за съхраняваните стоки, както и доказателства за откриването на митническия склад, за освобождаването на стоките и др. В РД изрично е посочено, че при извършената проверка на дневниците за продажба на „***“ ЕООД е констатирано, че на „***“ ЕООД са издавани фактури от м.10.2016 г. до м.05.2018 г. От жалбоподателя не са предоставени придружаващи стоката документи – складови разписки, експедиционен документ, опис на стоката, сертификати за качество и др. В случая не е изяснен механизмът на доставката по релевантната фактура, изпълнена от прекия доставчик, поради липса на безспорни доказателства за транспорт, място на съхранение на фактурираните стоки от доставчика и предаването им на ревизираното дружество. Предоставената инвойс фактура и международна товарителница не биха могли и не установяват реалност на доставката по Фактура № **/*** г. В тази връзка следва да се отбележи, че в горецитираната международна товарителница е посочена машина с тегло от 3 400 кг., докато в представените от прекия доставчик „***“ ЕООД доказателства относно произхода на печатарската машина, закупена от ***, е посочено бруто тегло на вещта 6 000 кг.

В заключение, съдът приема, че за стоката по № ***/*** г. не е налице установена реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което не е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и за „Трансфарм-2004“ ООД не възниква правото на приспадане на данъчен кредит.

3. По отношение на Фактура № ***/*** г./л. 174/, с доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***, с предмет кабели – 85 000 м. с единична цена ** лв. За доказване реалността на доставката е представен договор за покупко-продажба на стоки от 01.10.2018 г. и приемо-предавателен протокол от 03.10.2018 г./л. 256 – л. 258/. Относно произхода на стоките от доставчика „***“ ЕООД не са представени доказателства за това. От РЛ като доказателства за реализацията на стоките по фактурата е представена инвойс фактура от 11.12.2018 г. и ЧМТ от 07.12.2018 г. за доставка на „cables x 2.075 – 4 890 kg“ с място на доставката – ***, превозвач „Трансфарм-2004“ ООД ***/л. 259 – л. 260/. Съгласно договора за покупко продажба от 01.10.2018 г., стоката е следвало да бъде прехвърлена на купувача/Трансфарм-2004/ в склада, в който се съхранява, а именно склад на фирма „***“ ЕООД, намиращ се в ***. От „***“ ЕООД *** са предоставени писмени обяснения до ревизиращия екип/л. 111/, в които е изложено, че от 2017 г. до момента в митническия склад на дружеството в *** се съхранява стока (етикети) на „***“ ЕООД. Складирането е било договорено чрез техен посредник *** ЕООД, с ЕИК ***, който е митнически агент и клиент на ***.

Липсват представени безспорни доказателства, установяващи реалност на доставката по фактурата, респ. липсват доказателства, че прекият доставчик „***“ ЕООД е разполагал със стоката по фактурата, описана като „кабели“, че процесните вещи са прехвърлени в собственост на жалбоподателя и същият е имал правото да се разпорежда с тях, прехвърляйки собствеността им. В процеса не се установи обстоятелството, че стоката по Фактура № **/*** г. е била съхранявана от доставчика в склад на „***“ ЕООД, както и не са представени доказателства за покупка на услуги по съхраняване или митническо транспортиране на стоки.

Видно от съдържанието на представените в хода на ревизионното производство от „***“ ЕООД и „Трансфарм“ ЕООД копия от приемо-предавателен протокол от 03.10.2018 г./л.175 и л.258/, с посочено място на съставяне ***, в представеното копие от „***“ ЕООД не се съдържат подписи на представители на ЮЛ и печат на което и да е от двете дружества, а в представеното копие от жалбоподателя се съдържа единствено печат на „Трансфарм-2004“ ЕООД и подпис на неизвестно лице. Липсва подпис на представител и печат на „предаващата страна“ „***“ ЕООД. Впрочем, следва да се отбележи, че по отношение на всички останали приемо-предавателни протоколи за стоки по процесните фактури с доставчик „***“ ЕООД, е налице липса на положени подписи на лицата и печати на дружествата. Отново от жалбоподателя не са предоставени придружаващи стоката документи – складови разписки, експедиционен документ, опис на стоката, сертификати за качество и др. Както и по отношение на по-горе обсъдените доставки, в случая не е изяснен механизмът на доставката по релевантната фактура, изпълнена от прекия доставчик, поради липса на безспорни доказателства за транспорт, място на съхранение на фактурираните стоки от доставчика и предаването им на ревизираното дружество. Предоставената инвойс фактура и международна товарителница не биха могли и не установяват реалност на доставката по Фактура № **/*** г. Последващата продажба на стоки от РВ, които като родово определени вещи са сходни с тези на доставката по спорната фактура, не може да се обоснове извода, че именно стоката по фактурата е била реално доставена на получателя – РЛ и е била предмет на последващата продажба.

С оглед изложеното съдът намира, че за стоката по № ***/*** г. не е налице установена реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което не е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и за „Трансфарм-2004“ ООД не възниква правото на приспадане на данъчен кредит.

4. Фактура № ***/*** г./л. 135/, с доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***, касаеща хартиено фолио – 3 200 кг. с единична цена *** лв. и пластмасова лента 368 м. с единична цена *** лв. За доказване реалността на доставката е представен договор за покупко-продажба на стоки от 02.12.2018 г. и приемо-предавателен протокол от 03.12.2018 г./л. 240 – л. 242/. Относно произхода на стоките от „***“ ЕООД е представена Фактура № ***/*** г./л. 147/ с предмет хартиено фолио, пластмасова лента и сгтреч фолио, с данъчна основа *** лв. Издател на фактура е „***“ ЕООД, ЕИК ***. Липсват представени доказателства за начина на доставката от “***“ ЕООД и разплащането с доставчика.

Съгласно релевантния договор за покупко-продажба, стоката по фактура № **/*** г. е следвало да бъде прехвърлена от продавача, респ. получена от купувача в склад на „***“ ЕООД; ***. От представените в хода на ревизионното производство данни от „***“ ЕООД, материализирани в отговор на искане/л. 119/, дружеството не е сключвало договори и не е издавало фактури на „Трансфарм-2004“ ООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ООД. Посочено, че не са отдавани помещения под наем, не разполага с данни за вида на стоките и не е прехвърлял собствеността на стоките.

В РД/на стр. 14 от 22, т. 3/ е отразено, че „****“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 12.06.2017 г. При извършената проверка в тази връзка - № п-16002417016059-073-001/12.05.2017 г. е било констатирано, че дружеството не представя изискуемите документи, не внася в законоустановените срокове дължимия ДДС и ЗОВ, изискуемите задължения са в големи размери и има публични задължения надхвърлящи стойността на активите му.

От РЛ като доказателства за реализацията на стоките по фактурата е представена инвойс фактура от 8.5.2019 г. и ЧМТ от 11.03.2019 г. с място на доставката – ***, превозвач „Трансфарм-2004“ ООД ***/л. 244 – л. 250/.

Липсват доказателства, от които да се обоснове изводът, че преките доставчици са разполагали със стоките, които са предмет на фактурите, както и доказателства, че процесните вещи са прехвърлени в собственост на жалбоподателя и същият е имал правото да се разпорежда с тях, прехвърляйки собствеността им. В тази връзка, както в административното, така и в съдебното производство не са представени доказателства, които да установяват факта, че стоката по Фактура № **/*** г. е била съхранявана от доставчика в склад на „*** **“ ЕООД, както и не са представени доказателства за покупка на услуги по съхраняване или митническо транспортиране на стоки. Видно от представеният от посоченото дружество отговор на отправеното от ревизиращия екип искане, „*** **“ ЕООД не е издавало фактури на „Трансфарм-2004“ ООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ООД и не е съхранявало стоки на посочените дружества. Представените в хода на ревизионното производство от „***“ ЕООД и „Трансфарм“ ЕООД копия от приемо-предавателен протокол от 03.12.2018 г./л.138 и л.242/, с посочено място на съставяне ***, не удостоверяват по несъмнен начин прехвърлянето на фактическата власт върху вещите, предмет на процесната доставка. В тази връзка, в протокола мястото на предаване е описано твърде общо – ***, като е неясно, на кои лица/представители или служители на двете дружества са осъществили действията по приемането и предаването. Отново не са предоставени придружаващи стоката документи – складови разписки, експедиционен документ, опис на стоката, сертификати за качество и др. Както и по отношение на по-горе обсъдените доставки, в случая не е изяснен механизмът на доставката по релевантната фактура, изпълнена от прекия доставчик, поради липса на безспорни доказателства за транспорт, място на съхранение на фактурираните стоки от доставчика и предаването им на ревизираното дружество. Предоставената инвойс фактура и международна товарителница не биха могли и не установяват реалност на доставката по Фактура № **/*** г. Последващата продажба на стоки от РВ, които като родово определени вещи са сходни с тези на доставката по спорната фактура, не може да се обоснове извода, че именно стоката по фактурата е била реално доставена на получателя – РЛ и е била предмет на последващата продажба.

5. Относно Фактура № ***/*** г., с доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***, с предмет пластмасови табли – 3 634 бр., с единична цена *** лв. За доказване реалността на доставката е представен договор за покупко-продажба на стоки от 04.03.2019 г. и приемо-предавателен протокол от 05.03.2019 г./л. 250 – л. 252/. Относно произхода на стоките от „***“ ЕООД е представена Фактура № ***/*** г./л. 146/ с предмет пластмасови табли, с данъчна основа *** лв. Издател на фактура е „***“ ЕООД, ЕИК ***. Липсват представени доказателства за начина на доставката от “***“ ЕООД и разплащането с доставчика.

Както по-горе бе посочено, в РД/на стр. 14 от 22, т. 3/ е отразено, че „****“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 12.06.2017 г. При извършената проверка в тази връзка - № ***/*** г. е било констатирано, че дружеството не представя изискуемите документи, не внася в законоустановените срокове дължимия ДДС и ЗОВ, изискуемите задължения са в големи размери и има публични задължения надхвърлящи стойността на активите му.

Липсват доказателства, от които да се обоснове изводът, че преките доставчици са разполагали със стоките, които са предмет на фактурите, както и доказателства, че процесните вещи са прехвърлени в собственост на жалбоподателя и същият е имал правото да се разпорежда с тях, прехвърляйки собствеността им. В тази връзка, както в административното, така и в съдебното производство не са представени доказателства, които да установяват факта, че стоката по Фактура № **/*** г. е била съхранявана от доставчика в склад на „*** **“ ЕООД, както и не са представени доказателства за покупка на услуги по съхраняване или митническо транспортиране на стоки. Видно от представеният от посоченото дружество отговор на отправеното от ревизиращия екип искане, „*** **“ ЕООД не е издавало фактури на „Трансфарм-2004“ ООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ООД и не е съхранявало стоки на посочените дружества. Представените в хода на ревизионното производство от „***“ ЕООД и „Трансфарм“ ЕООД копия от приемо-предавателен протокол от 05.03.2019 г./л.144 и л.252/, с посочено място на съставяне ***, не удостоверяват по несъмнен начин прехвърлянето на фактическата власт върху вещите, предмет на процесната доставка. В тази връзка, в протокола мястото на предаване е описано твърде общо – ***, като е неясно, кои лица/представители или служители на двете дружества са осъществили действията по приемането и предаването. Отново не са предоставени придружаващи стоката документи – складови разписки, експедиционен документ, опис на стоката, сертификати за качество и др. Както и по отношение на по-горе обсъдените доставки, в случая не е изяснен механизмът на доставката по релевантната фактура, изпълнена от прекия доставчик, поради липса на безспорни доказателства за транспорт, място на съхранение на фактурираните стоки от доставчика и предаването им на ревизираното дружество. Предоставената инвойс фактура и международна товарителница не биха могли и не установяват реалност на доставката по Фактура № **/*** г. Последващата продажба на стоки от РВ, които като родово определени вещи са сходни с тези на доставката по спорната фактура, не може да се обоснове извода, че именно стоката по фактурата е била реално доставена на получателя – РЛ и е била предмет на последващата продажба.

Според настоящия съдебен състав в настоящия процес жалбоподателят не доказа обстоятелството, че е налице реално осъществяване на доставките на стоки по спорните фактури.

Следва да се отбележи, че произходът на стоката по доставката не е елемент от фактическия състав за възникване на правото на признаване на данъчен кредит, но абсолютна предпоставка за това е безспорното установяване на действителното изпълнение на пряката доставка, включващо прехвърляне правото на разпореждане със стоките като собственик от прекия доставчик към получателя – ревизирано лице. Предвид това, в процеса подлежи на изследване изследва възможността на дружествата – доставчици да прехвърлят право на собственост върху стоки от фактурирания вид и количество, както и се извършва преценка за наличието на доказателства за отделянето на фактурираните стоки (родовоопределени) от рода им и предаването им на получателя като предпоставка за осъществяване на продажбата и съответно за наличието на доставка и данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, съответно и на правомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

Анализирайки наличните по делото доказателства и по изложените по-горе мотиви относно всяка една от процесните фактури, съдът намира, че в процеса не се установи реалното изпълнение на пряката доставка по всяка една от фактурите - Фактура № ***/*** г., Фактура № ***/*** г., Фактура № ***/*** г., трите с доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***; Фактура № ***/*** г., Фактура № ***/*** г. и Фактура № ***/*** г., трите с доставчик „***“ ЕООД, ЕИК ***, съответно не се установи прехвърляне на правото на разпореждане със стоките по всяка една от фактурите от съответния доставчик/„***“ ЕООД и „***“ ЕООД/ като собственик, от което възниква данъчното събитие.

В конкретния случай, както вече бе посочено по-горе, по отношение на всяка една от доставките по процесните фактури липсват представени придружаващи стоката документи – складови разписки, експедиционен документ, опис на стоката, сертификати за качество и др. Не е изяснен и механизмът на доставката по релевантната фактура, изпълнена от прекия доставчик, поради липса на безспорни доказателства за транспорт, място на съхранение на фактурираните стоки от доставчика и предаването им на ревизираното дружество. Съдът счита, че в тази връзка не е нужно да повтаря вече изложените по-горе мотиви, като за прецизност следва да посочи, следното: Наличните по делото писмени доказателства, на които жалбоподателят основава доводите си за незаконосъобразност на изводите на ревизиращия екип, а именно: фактури, договори за покупко-продажба, приемо-предавателни протоколи, инвойс фактури, международни товарителници и др., представляват частни документи. Като такива същите не се ползват с формална доказателствена сила, обвързваща съда и страните, че удостоверените в тях факти са се осъществили, така както се твърди в документа. Предвид това доказателствената сила на всеки един от документите се преценява от съда с оглед всички обстоятелства по делото.

Във връзка с горното отново следва да се отбележи, че представените договори за продажба и приемо-предавателни протоколи не установяват реалност на доставката по съответната фактура. Без да се повтаря в цялост гореизложеното, отново е нужно да се посочи, че по отношение на стоките, предмет на доставките по фактури с доставчик „***“ ЕООД липсва подпис на представител и печат на предаващата страна в съответния приемо-предавателен протокол, а в два от тях и подпис на представителя и печат на приемащата страна. По отношение на всички съпътстващи фактурите договори за продажба е отразено място на предаване на стоката по доставката – склад на трето дружество, което се опровергава от предоставените отговори от дружествата складодържатели. Липсват каквито и да са данни относно дейността по транспорта на стоката по съответната доставката, а именно по извозването на стоката от съответното място на доставката и последващото и съхранение до реализацията й. При всички доставки се касае за вещи или със значително тегло или със значителен обем, като нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното следствие са предоставени данни за вида на транспортното средство, с което е извозената стоката, пътни листове, заповеди за командироване, експедиционни бележки, складови разписки или др. относими такива.

Съдът намира за неоснователни въведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на РА, обосновани с СЕС. Практиката на СЕО и СЕС приема, че, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл т. ЗЗ от Решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11, т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. В конкретния случай, отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит не е поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, поради което в настоящият процес не се изследва обстоятелството, че получателят на фактурата/„Трансфарм-2004“ ЕООД/ е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС, в който смисъл е даденото разрешение с Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящия процес не се установи наличието на материалноправната предпоставка за ползване право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, а именно осъществяване на доставките на стоки по спорните фактури, поради което жалбата се явява неоснователна, респ. РА, с който е отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, е законосъобразен и обоснован.

Законосъобразен се явява и РА в частта му относно начислените общо лихви в размер на 4 320.22 лв., като в случая с оглед отказаното право на признаване на данъчен кредит за всеки един данъчен период върху непризнатия за размер на данъчен кредит е начислена законната лихва за съответния период на основание чл. 175 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания/ ЗЛДТДПДВ/.

По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на „Трансфарм-2004“ ООД ***, ЕИК ***, против Ревизионен акт № Р – 16000919002811-091-001/11.11.2019 г., с който са установени задължения за довнасяне, а именно: данък върху добавената стойност – непризнат данъчен кредит в размер на *** лв. и лихви за забава в размер на *** лв., като неоснователна и недоказана.

При този изход на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 161, ал. 1 от ДПК, с оглед материалния интерес и съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 911.69 лв.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1, пред. последно от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Трансфарм-2004“ ООД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.Д.В., против Ревизионен акт № Р – 16000919002811-091-001/11.11.2019 г., с който са установени задължения за довнасяне, а именно: данък върху добавената стойност – непризнат данъчен кредит в размер на 41 734.11 лв. и лихви за забава в размер на 4 320.22 лв., като неоснователна.

ОСЪЖДА „Трансфарм-2004“ ООД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.Д.В., да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 911.69 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Председател:

Номер на акта:	231
Дата:	13 ноември 2020 г. (в сила от 1 юни 2021 г.)
Съдия:	Ангел Маврев Момчилов

Дело:	20207120700116
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	8 април 2020 г.

Решение по дело №116/2020 на Административен съд - Кърджали

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА