№ 9
гр. Ямбол, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20242330102253 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Ж. Т. Ж.
против НББАЗ , с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 700 лв./частичен иск от 3000 лв./, представляваща разликата над присъденото по
гр. дело № ******/2023 год. на ЯРС ,обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в следствие на ПТП настъпило на 17.06.2022 год. в размер на 800 лв., ведно със
законната лихва от 11.08.2022 год. – датата на уведомяването, до окончателното
изплащане на главниците.
В исковата молба се посочва, че на 17.06.2022 год. на територията на гр. Я.
настъпило ПТП, в следствие на което пострадал ищеца. За инцидента бил съставен
протокол за ПТП, в който отразено било, че виновен за ПТП е водачът на автомобила
Т. Д. против когото бил съставен и АУАН. След настъпване на инцидента на ищеца
била оказана спешна медицинска помощ, вкл. бил хоспитализиран за периода 17.06-
20.06.2022 год. След стабилизиране на състоянието му възстановяването му
продължило за период от 1,5 – 2 месеца. Описват се претърпените болки и страдания.
От името на ищеца пред ЯРС било образувано гражданско дело, по което ответникът
бил осъден да му заплати сумата от 800 лв. – частичен иск от 3000 лв. ,
представляващи неимуществени вреди в резултат на ПТП. По смисъла на ТР № 3/2016
год. на ОСГТК на ВКС за ищеца съществувало правото да поиска от съда заплащане
на допълнително обезщетение, както и лихва за забава. Иска се уважаване на
претенцията, както и присъждане на разноски.
В депозирания в законоустановения срок отговор, ответникът оспорва исковата
молба. Счита, че с изплатеното обезщетение в размер на 800 лв. , което е справедливо
и в достатъчен размер са репарирани изцяло претърпените неимуществени вреди.
Оспорва се изцяло и искът за заплащане на законна лихва по изложени съображения.
Иска се отхвърляне на претенцията, както и присъждане на разноски.
В с.з. ищецът , редовно уведомен, не се явява.
1
Ответникът , редовно уведомен, не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложено в цялост гр. дело № ******/2023 год. на ЯРС , влязло в
сила, с което е уважен предявеният от ищеца против ответника НББАЗ частичен иск
за обезщетение за неимуществени вреди в следствие на ПТП , настъпило на 17.06.2022
год., в едно със законната лихва , считано от 11.08.2022 год. до окончателното плащане
на претенцията.
В мотивите на посоченото решение съдът е приел, че са налице всички
елементи на фактическия състав обуславящи ангажиране на отговорността на
ответника- а именно – наличие на валидно застрахователно правоотношение по
отношение на л.а. Тойота Корола с *** застраховател, който няма кореспондент за
уреждане на претенции по отношение на ПТП настъпили на територията на Р
България, виновно и противоправно поведение на водача на посочения автомобил,
настъпили неимуществени вреди за ищеца, който са в пряка причинно – следствена
връзка с посоченото поведение, необорване на презумпцията за виновност по чл.
45,ал.2 от ЗЗД. Счетени са за неоснователни ангажираните от ответника възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат и е определен размер на обезщетението.
Както по настоящото дело ищецът е представил, така и по горепосоченото
гражданско дело са приложени следните писмени доказателства: Протокол за ПТП от
17.06.2022 год. , видно от който на същата дата е настъпило ПТП в гр. Я., на
бул.*****“между МПС „Тойота Корола“ с *** рег. № и с посочена валидна застраховка
при *** застраховател, управлявано от Т. Х. Д. и мотоциклет „Хонда“ управляван от
ищеца, в който като причина за настъпване на ПТП е посочено, че при управление на
МПС Т. Д. не пропуска движещия се по път с предимство мотоциклет, в следствие на
което се сблъскват в зоната на кръстовището, ПТП е посетено на място от органите
на МВР, вкл. на водача Д. е съставен АУАН, а в последствие и наказателно
постановление за нарушаване разпоредбата на чл. 50,ал.1 от ЗДвП, също приложени
по делото; Фиш за преглед на пациент в Спешно отделение , видно от който на
17.06.2022 год. на ищеца Ж. е бил извършен преглед и изследвания; Епикриза от
УМБАЛ „****“ЕАД – гр. П., видно от която на 17.06.2022 год. ищецът е постъпил в
болнично заведение с диагноза – травма на други интраабдоминални органи, без
открита рана в корема, в следствие на претърпяно ПТП с травми на гръден кош, корем
и гърба, като е съобщил, че не е губил съзнание и в задоволително общо състояние,
проведена му е терапия, извършени са клинични изследвания и е изписан на
20.06.2022 год. с подобрение; Застрахователна претенция от ищеца до НББАЗ – гр. С.,
за сумата 40 000 лв. претърпени от процесното ПТП неимуществени вреди, получена
на 11.08.2022 год., видно от обратна разписка;Писмо по ел. поща НББАЗ до адв. Г., с
което го уведомяват, че във връзка с молба по повод ПТП от 17.06.2022 год. ***те
компании нямат кореспондент за уреждане на претенциите в Р България, като
претенцията следва да бъде адресирана към бюрото, за да бъде регистрирана щетата и
направено запитване към турското Бюро.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените претенции намират правно си основание в разпоредбите на чл.
511, ал. 3, вр.с чл. 511, ал.1,т.2 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.
По делото е прието за безспорно, че с влязло в сила съдебно решение
2
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 800 лв./ частичен иск от 3000 лв./ -
обезщетение за неимуществени вреди в следствие на ПТП настъпило на 17.06.2022
год.
Т.к. искът е предявен като частичен , следва да бъдат взети предвид
постановките, приети с т. 2 на Тълкувателно решение №3/22.04.2019 г. по тълк.д.
№3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, че решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес за защита на
вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право.
В съответствие с формираната задължителна съдебна практика при
уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на
иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите
факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно
материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са
едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те
се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от
вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е
разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право,
същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем.
По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни
части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори
относно основанието на вземането и правната му квалификация. Прието е по-нататък,
че след като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се
претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което
частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до
пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е
възникнало, нито каква е правната му квалификация. Аргумент за този извод е и
обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се произнася не само
за размера на вземането, но и относно основанието /какво представлява и от какво
произтича присъденото вземане/, предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в
решението да бъде посочено какво постановява съдът по съществото на спора, и с
оглед СПН на диспозитива съобразно постановките на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС
по гр.д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 18. След като с влязло в сила решение, с което е уважен
предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на
претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в
последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от
същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното
материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и
водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по
частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно
релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право.
Съгласно цитираното решение правопогасяващите възражения на ответника
за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата,
3
която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност,
чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по
отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е
възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В този аспект,
макар и с предявяване на частичния иск за ответника-длъжник да възниква
задължението с отговора на исковата молба да изчерпи защитните си възражения, не
може да се отрече възможността в новия исков процес за разликата до пълния размер
на вземането, той да разполага и с други защитни средства, нерелевирани при
разглеждането на частичния иск.
Предвид горното разрешение следва да се приеме по настоящия спор,че със
сила на пресъдено нещо вече е установено по предходно дело /гр. дело № ******/2023
год. на ЯРС/ между страните,че ответникът НБААЗ е отговорен за обезщетяване на
причинените на ищеца неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие на ПТП
от 17.06.2022 год. Отговорността на ответника НБААЗ е аналогична на отговорността
на застрахователя по задължителна застраховка „ГО“ и се реализира при наличието на
определени предпоставки.
В случая с отговора на исковата молба ответникът най- общо е оспорил
основанието и размера на предявения частичен иск, като е посочил, че изплатеното
обезщетение в размер на 800 лв. е достатъчно по размер да репатрира изцяло
претърпените неимуществени вреди. Т.е. основният спор в настоящото производство
се свежда до справедливия общ размер на дължимото на ищеца обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП, съответно - за дължимия
остатък, след приспадане на присъдената му по предходното дело част, от това
обезщетение.
С оглед характера на неимуществените вреди, чието обезщетение се
претендира с настоящата искова молба и предвид заявените в исковата молба факти и
обстоятелства, ЯРС приема, че не се касае до настъпили нови обстоятелства и ексцес,
а е налице идентичност на заявените претенции за обезщетение на причинените на
ищеца неимуществени вреди в гр. дело № ******/2023 год. и в настоящия процес.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост.Справедливостта изиска претърпени болки и страдания от
ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.Съгласно ППВС № 4/23.12.1868
г.,понятието „справедливост“ е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства,които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера
на увреждането,начина на настъпването,обстоятелства,при които е
станало,допълнителното влошаване на здравето,причинените морални страдания и др.
Преценявайки събраните по делото доказателства, от които се установи, че
ищецът е претърпял мотоциклетна травма, довела до контузии в областта на гръбнака,
корем и гърба, че липсват по сериозни увреждания, фактът че е бил хоспитализиран в
болнично заведение за три дни, като му е проведено консервативно лечение, вкл. при
нормален ход на оздравителните процеси пълното възстановяване на установените
травми е за период от 15-25 дни, като липсват твърдения и доказателства за настъпили
усложнения довели до удължаване срока за възстановяване, съдът приема че ,
справедливият размер на обезщетението следва да се определи на общо 1 500 лв., 800
лв. от който присъдени с решението по гражданско дело № ******/2023 год.
С оглед на изложеното претенцията се явява основателна до пълния си
4
предявен размер от 700 лв.
Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва върху
главницата от датата на уведомяване за настъпилото ПТП – 11.08.2022 год., като
възраженията на ответника в отговора се преценяват за неоснователни. С оглед
регламентираните в чл. 511 КЗ права и задължения на бюрото при отправена
застрахователна претенция, неговата пасивна легитимация по предявения иск по чл.
511, ал. 3 КЗ, и изричното препращане към регламентираните в чл. 496 КЗ задължения
на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при
предявена претенция /чл. 512, ал. 1 КЗ/, лихва за забава се дължи от датата на
предявяване на претенцията от пострадалото лице.
Позоваването от страна на ответника на предвидения в чл. 496, ал. 1 КЗ
максимален тримесечен срок за произнасяне по претенцията за обезщетение, към
който препраща чл. 512, ал. 1 КЗ, е относимо към евентуална негова забава, а не към
дължимата от Бюрото лихва за забава, покриваща отговорността на делинквента от
момента на предявяване на претенцията. В чл. 497, ал. 1 и, ал. 2 КЗ от Кодекса за
застраховането ясно са разграничени дължимите лихви след изтичането на срока по
чл. 496, ал. 1 КЗ от лихвите за забава, присъдени срещу застрахователя. (така: Решение
№ 50102 от 20.10.2022 г. по т. д. № 1428/2021 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС).
По разноските:
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски за заплатена държавна
такса в размер на 50 лв.
На осн. чл. 38,ал.1,ал.2 от ЗА и предвид своевременно релевираното искане,
следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на адвокатско
възнаграждение в полза на адвокатa на ищеца .В договор за правна защита и
съдействие от 24.06.2022 г., сключен с АД „*********“ е уговорено осъществяване на
процесуално представителство и защита по делото ,като изрично е посочено, че на
основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, клиентът е освободен от заплащане на възнаграждение
като материално затруднено лице, което следва да бъде определено в съответствие с
уважения размер иска и чл. 7,ал.2, т.1 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. , а именно –
сумата от 480 лв., с вкл. ДДС. Възнаграждението съдът намира за справедливо и
съответно на фактическата и правна сложност на делото, както и на вида и обема на
осъществената работа, вкл. се присъжда с ДДС, т.к. са представени доказателства за
съответната регистрация на АД.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА НББАЗ ЕИК *********** да заплати на Ж. Т. Ж., ЕГН **********
сумата от 700 лв./частичен иск от 3000 лв./ , представляващи обезщетение за
неимуществени вреди в следствие на ПТП от 17.06.2022 год., в едно със законната
лихва от 11.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал. 1 от ГПК лв. НББАЗ ЕИК *********** да заплати
на Ж. Т. Ж., ЕГН ********** сумата от 50 лв. – разноски за настоящата инстанция.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1 от ГПК, вр. чл. 38,ал.2 от ЗА НББАЗ ЕИК
*********** да заплати на адвокатско дружество «*********» , Код по БУЛСТАТ
*********, представлявно от адв. К. К. Г.- управител ,сумата от 480 лв. за
процесуално представителство на ищеца по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6