№ 40
гр. Велико Търново, 07.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
търговско дело № 20224001000023 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по подадена от А. АЛ. Б. частна жалба срещу Определение №
175/ 21.12.2021 г. по Т.д. № 91/ 2021 г. по описа на ОС – Ловеч, с което съдът е оставил
без разглеждане предявените от него искове с правно основание чл.74 ТЗ като
процесуално недопустими поради предявяването им след изтичане на преклузивния
срок по чл.74 ал.2 ТЗ и е прекратил производството по делото. Жалбоподателят счита
постановения акт за неправилен и незаконосъобразен. Нямало никаква правна и
житейска логика в действията на съда, който първо изискал допълнителни уточнения и
довнасяне на държавна такса и едва след това изложил становище за недопустимост на
иска му. Проверката за допустимост следвало да предшества произнасянето на съда по
всички останали предварителни въпроси. Изразява несъгласие с извода на съда за
пропускане на предвидения в закона преклузивен срок, като сочи, че не е присъствал
на проведените две ОС, чиито решения атакува, не е бил редовно поканен на тях,
защото Уставът на дружеството предвиждал свикването на ОС да се извърши чрез
публикация в ДВ, което не било сторено, и отделно не е допуснат да участва, тъй като
входът на сградата бил заключен. Сочи, че моментът на узнаване от него на взетите
решения е факт от предмета на доказване по делото. Счита, че в конкретния казус за
него е валиден 3-месечният срок за предявяване на иск, считано от узнаване на
решенията. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата и доказателствата по делото,
намира следното:
ОС – Ловеч е сезиран от А. АЛ. Б. в качеството му на акционер на „Търговия –
1
Троян 98“ АД с искова молба от 03.12.2021 г., с която е предявил два обективно
кумулативно съединени иска с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решение на ОС
на акционерите, проведено на 23.08.2021 г., за увеличение капитала на дружеството и
на решение на ОС на акционерите, проведено на 15.11.2021 г., за промени в устава на
дружеството. Изложил е, че е узнал за съществуването и съдържанието на двете
решения от заявлението за вписването им в ТР на 25.11.2021 г., защото не бил
допуснат до участие в двете ОС – входът на сградата, където следвало да се проведат,
бил заключен. Относно второто решение като основания за отмяна заявява нарушения
на изискванията на чл.223 ал.4 т.5 ТЗ – в поканата липсвала конкретика какви промени
в Устава ще се обсъждат и съответно не се съдържали конкретни предложения за
промяна, което пречело акционерите да се подготвят за активно участие в ОС. Излага,
че чл.9 е изменен на основание атакуваното като незаконно решение от 23.08.2021 г., а
чл.12 и чл.23 – в нарушение на императивни правни норми. С Разпореждане № 163/
07.12.2021 г. съдът е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да
довнесе държавна такса и да изложи допълнително обстоятелства относно реда и
начина на свикване на ОС и датата на публикуване на поканата за свикването му в ДВ.
В указания срок ищецът е доплатил държавната такса и е заявил, че поканите за двете
ОС са обявени в ТР съответно на 15.07.2021 г. и на 14.10.2021 г., а публикация в ДВ не
е извършвана, което сочело, че не е спазен предвиденият в Устава ред за свикване. За
да постанови обжалвания акт ОС – Ловеч е приел, че искът за отмяна на решението на
ОС на акционерите, проведено на 23.08.2021 г., е преклудиран, защото е изтекъл 3-
месечният срок по чл.74 ал.2 ТЗ, считано от датата на провеждането на ОС. По втория
иск също е приел, че е налице преклузия, тъй като ищецът е бил редовно поканен чрез
обявяване на поканата в ТР, явил се е за участие по лични признания в исковата му
молба, че входът на сградата е бил заключен, и към правото му на атакуване на
решението е приложим 14-дневният срок от провеждане на събранието, който към
датата на предявяване на иска бил изтекъл. Изложил е съображения, че при свикване
на събранието е съобразена действащата нормативна уредба – чл.223 ал.3 ТЗ, с която
Уставът не е синхронизиран.
Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд за
предявяване и на двата иска след изтичането на предвидения в чл.74 ал.2 ТЗ
преклузивен срок. Оплакването на жалбоподателя, че действията на съда по оставяне
на исковата му молба без движение и впоследствие – прекратяване на производството
са лишени от правна логика и непоследователни, са неоснователни. Съдът по всяко
време на производството може да преценява допустимостта на иска, с който е сезиран.
В конкретния казус оставянето на исковата молба без движение не е било произволно,
а законосъобразно, защото тя е била нередовна, като една от нередовностите е
обуславяща преценката на съда за спазването на преклузивния срок по чл.74 ал.2 ТЗ,
който е различен в зависимост от съответната хипотеза. Поисканата от съда
2
конкретика относно начина на свикване на ОС е насочена към изясняване на
приложимия в случая срок за атакуване на конкретните решения.
По първия иск – за отмяна на решението на ОС на акционерите от 23.08.2021 г.
– е ирелевантно дали ищецът е бил редовно поканен или не, кога е узнал решението и
пр., защото искът по чл.74 ТЗ не може да бъде предявен по-късно от 3 месеца от деня
на провеждане на ОС и законът не е предвидил никакви изключения. Пропускането на
срока прави иска недопустим и санира решението, независимо дали то е взето в
противоречие със закона или дружествения договор/устава.
По втория иск – за отмяна на решението на ОС на акционерите от 15.11.2021 г.:
При липса на заявено в исковата молба като основание за незаконосъобразност на
приетото решение оплакване относно нарушаване на реда за свикване на ОС и с оглед
наведените от ищеца твърдения, че той се е явил в деня на насроченото ОС, но не е
допуснат да участва, ОС – Ловеч правилно е приел, че той е редовно поканен за ОС и
спрямо него е приложим 14-дневният срок за обжалване на решението, считано от
датата на провеждането на ОС. Ищецът едва в молбата, с която отстранява указани му
от съда нередовности се позовава на нарушение при свикването на ОС – че не е
извършено чрез публикация в ДВ, както предвижда Устава, а чрез обявяване в ТР и
развива съображенията си в тази насока с частната си жалба. Всяко нарушение
съставлява самостоятелно основание за отмяна на приети от ОС решения, което
задължа ищеца да ги конкретизира в исковата молба – чл.127 ал.1 т.4 ГПК и е
недопустимо по пътя на отстраняване на нередовности да се навеждат нови основания.
Незаявените основания се обхващат от преклузията по чл.74 ал.2 ТЗ. Тъй като не се е
позовал надлежно на нарушение при свикване на ОС и начинът на свикване остава
изцяло извън предмета на спора, първоинстанционният съд изобщо не е следвало да
обсъжда въпроса дали свикването на ОС по начин, различен от посочения в Устава, но
съответстващ на изискванията на чл.223 ал.3 ТЗ, съставлява редовно свикване на ОС.
Поначало ако ищецът бе релевирал надлежно такова основание, доколко цитираната
норма е приложима и дали дерогира разпоредбата от Устава на дружеството, без да е
вписано изменение на същия в ТР, дали процедурата по свикване на процесното ОС е
била редовна и съответно ищецът е бил редовно поканен, подлежи на изясняване в
хода на процеса при събиране и съобразяване на допустимите и относими
доказателства, а не може да бъде решено в процеса относно процеса. В случая ищецът
е бил поканен за ОС, но не е бил допуснат да участва при провеждането му, за което
обстоятелство е налице негово признание с исковата му молба. Той е бил уведомен с
поканата, че дневният ред включва промяна в Устава и видно е, че с взетото решение
от 15.11.2021 г. е извършена единствено промяна в устава, т.е. решението не е по
въпрос, различен от обявения в дневния ред, за да има значение датата на узнаването
му. Липсата на конкретизация в поканата кои текстове от устава се предлага да бъдат
променени и в какъв смисъл се констатира още при получаване на поканата, при което
3
и без да са му известни взетите решения, той е могъл да се позове на нарушение на
императивната норма на чл.223 ал.4 т.5 ТЗ. Всичко това обосновава извод, че срокът за
атакуване на решението от 15.11.2021 г. е 14-дневен от датата на провеждане на ОС,
при което изтича на 29.11.2021 г., а исковата молба е подадена едва на 03.12.2021 г.
По изложените съображение частната жалба на Б. е неоснователна –
обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 175/ 21.12.2021 г. по Т.д. № 91/ 2021 г. по
описа на ОС – Ловеч.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок, считано
от връчване на препис от него на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4