Р Е Ш Е Н И Е
№
…………../………………2020 г.,гр.Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет
и осми май 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ
ДИМИТРОВА
при участието на секретар Деница Кръстева
и прокурора Александър Атанасов,
като разгледа докладваното от съдия Желязкова КНАХД
№ 727/2020 г.
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.///, ул.“///“ № //, подадена чрез юрисконсулт П Ш, срещу Решение
№ 147/27.01.2020г. по АНД № 4756/2019г. на Районен съд Варна ХХХІІ наказателен състав,
с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № В-0046976/30.09.2019г. на
Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра, със седалище гр. Варна, с което на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. на осн. чл.210в, вр. чл.68 т.4, вр. с чл.68з от ЗЗП.
Касаторът
твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Релевира доводи, че е налице един договор № *********/21.09.2017г.,
с който дружеството и потребителят са уговорили предоставянето на всяка една
услуга. Изложени са доводи, че договора не е озаглавен „рамков“, но той има
характер на такъв, видно от общите му клаузи, които се прилагат спрямо всяка
ползвана услуга, в който смисъл е Решение по адм.д. №
3330/2015г. на Административен съд София град. Счита, че неправилно Районният
съд не е съобразил разпоредбите на чл.27.2 и чл.54 и чл.54.1 от Общите условия
за мобилни услуги, които представляват неразделна част от Рамковия договор и
уреждат правото на „А1 България“ ЕАД да преустанови предоставянето на услуги по
договора в случай на незаплатени задължения по него. Твърди, че г-жа Зайкова е
имала възможност да се запознае със съдържанието на Рамковия договор и
приложенията към него, както и с Общите условия. Позовава се в отношение на
евентуалност, на маловажност на нарушението и необходимостта от приложение на
чл.28 от ЗАНН или намаляване на санкцията до минималния размер. На изложените
основания претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което да
се отмени НП. В съдебно заседание, чрез процесуален представител – ю.к.Г.Х., поддържа жалбата и моли уважаването й на
изложените основания. В условията на евентуалност моли намаляване размера на
санкцията, до минимално предвидената в закона такава. Претендира разноски.
Ответникът
– Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра, чрез процесуален представител – гл.ю.к.Н.Н., в депозирано по делото становище, оспорва
касационната жалба. Счита решението на въззивния съд за правилно и
законосъобразно и моли същото да се потвърди. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Представителят
на Окръжна Прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Счита наведените основания за незаконосъобразност на въззивното решение
за неоснователни, в т.ч. и алтернативното искане за намаляване на санкцията не
са налице основания за неговата отмяна.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за
която е налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните
съображения:
За
да постанови изложения по-горе резултат, от фактическа страна въззивният съд е
приел, че административнонаказателната отговорност на „А1 България“ ЕАД е
ангажирана за прилагане на нелоялна агресивна търговска практика по
смисъла на чл.68и т.4, във връзка с чл.68з от ЗЗП, за която законодателят
е въвел забрана с чл.68в от същия закон, като според АНО тази нелоялна
агресивна търговска практика се изразява в неоснователно спиране ползването на
услуги от потребител по договорите, по които същият е изряден
платец, за да го принуди да плати задълженията си по други договори, по които е
възникнал спор. В наказателното постановление е посочено, че тази търговска
практика на търговеца е забранена със Заповед на Председателя на Комисията за
защита на потребителите № 281/21.03.2016г. и влязла в сила с Решение № 4320/03.04.2018г.
на Върховния административен съд. Според приетите във въззивното
производство факти потребителят Нели Зайкова по силата на Договор № *********/21.09.2017г.
ползвала цифрова телевизия и интернет, мобилен интернет чрез номер **********,
мобилен интернет чрез номер **********, фиксирана телефонна услуга чрез номер
**********, услугата „MTel Now
Max“ мобилен интернет чрез номер ********** на
тарифен план „Сърф ХS“, допълнителни пакети с телевизионни програми
„Екстра MAX SD и Екстра Max HD“ към
услугата цифрова телевизия.
На
27.11.2018г. е подадено заявление от г-жа Зайкова до касатора, в което посочва,
че желае да й бъде прекратена услугата Мобилен интернет – А1 Сърф М **********
и А1 Сърф XS ********** по договор № М3848038. Получила е отговор от Мениджър
„Жалби“, „Обслужване на клиенти“, в който е посочено, че съгласно т.2 от
съдебна спогодба, подписана от КЗП и „А1 България“ по гр.д.№
12268/2014 г. и документирана в протокол от 21.04.2016г. на Софийски градски
съд, компанията се задължава клаузата да бъде въведена в договорите за
предоставяне на електронни съобщителни услуги на всички абонати на оператора.
На
04.01.2019г. достъпът на потребителя до услугите е бил спрян, поради
неплатена неустойка в размер на 130.81 лв., въпреки че услугите са били заплатени
в срок. Депозирана била жалба пред КЗП, по която била извършена проверка,
приключила със съставен АУАН № К-0046976/08.04.2019г.
Видно
от съдържанието му, достъпът до всички услуги на Зайкова бил спрян, поради
това, че не е заплатила дължимата неустойка за прекратената услуга – мобилен
интернет.
Въззивният
съд е приел, че описаната по делото фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства – писмени, приобщени с административно
наказателната преписка и допълнително събраните в хода на съдебното
производство, както и свидетелските показания. Констатирал е, че АУАН и НП
са издадени от компетентни длъжностни лица и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН,
като съдържат формалните реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел е, че безспорно е установено административно нарушение по
чл.68и т.4, във вр. чл.68з, вр.
чл.68в от ЗЗП, като мобилният оператор е смесил две отделни правоотношения по
два и повече различни договори за две отделни услуги, като по този начин е
ограничен достъпа на потребителите по договори, по които те са изрядни платци и
нямат задължения. Изложил е мотиви, че съгласно трайната практика на ВАС
поставянето на един и същ номер на различни договори между различни страни не
може автоматично да обоснове наличието на рамков договор, като всеки един от
договорите има пълно съдържание, необходимо да регламентира правоотношенията
между страните. Районният съд е приел, че обвързването между отделните
съглашения чрез рамковия договор представлява извъндоговорна пречка, която е
обременителна и прекомерна. Същата е несъответстваща на преследваната цел –
гарантиране изпълнението на задълженията на потребителя по конкретния договор,
като по недопустим начин обвързва неизпълнението на един договор с изпълнението
на друг договор. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е
приел, че тази търговска практика, осъществявана от дружеството е забранена със
Заповед № 281/21.03.2016г. на Председателя на КЗП, поради което правилно е
ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството по реда на
чл.210в от ЗЗП, както и органа правилно е определил датата на извършване на
нарушението. Изложил е мотиви, че не са налице предпоставките за
приложението на чл.28 от ЗАНН, както и предвид факта, че подобна практика не е
инцидентен случай, то наложеното административното наказание е справедливо по
своя размер.
Настоящата инстанция намира обжалваното решение за
правилно и законосъобразно. При постановяването му Районният съд е извършил
цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314
от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил
процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, обсъдил е доводите на страните. В мотивите към решението е направено
подробно изложение на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. Решението е
постановено и при правилно приложение на материалния закон. Изложените в тази
връзка подробни мотиви, настоящият състав като касационна инстанция изцяло
споделя и възприема като свои, на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК, поради
което не намира за необходимо да ги преповтаря.
Наведените
в жалбата касационни основания не се установяват.
В
случая безспорно е налице договор сключен между касатора и Нели Зайкова от
21.09.2017г., в който са посочени правата и задълженията на страните.
Настоящият касационен състав не може да приеме твърдението на касатора, че
същият е рамков, защото за всяка една услуга – Приложение, са договорени
съответните права и задължения на страните, индивидуални за всяка услуга, в
т.ч. срокове, неустойки и др., което изрично е поточено
в т.5 на т.н. „рамков договор“ От друга страна, никъде в последния не е
посочено прекратяване на всички услуги, като последица от неизпълнение, на
някои от отделните договори /приложения/. Фактът, че договорите /приложенията/
за тези услуги са сключени на една дата, не означава, че всички услуги са
уредени с договора. Правата и задълженията по договора се определят не от това,
как е наименован от страните – „рамков”, а от неговото съдържание.
Действията
на касатора по спиране ползването на услугите от страна на Зайкова са в
противоречие със Заповед № 281/21.03.2016г. на Председателя на КЗП, с която е
забранено на „Мобилтел” ЕАД /сега „А1 България”/ да прилага агресивна нелоялна
търговска практика, като на потребителите е спрян достъпа до услугата.
Твърдението на касатора, че дружеството на основание чл.27.2 и чл.54 и 54.1 от
Общите условия правомерно е спрял предоставянето на услуги по договора, е
неоснователно. Дори и въведено, като договорка в Общите условия на дружеството,
правото да спира предоставянето на всички услуги на абонатите, за неплатена
сметка за една услуга, също представлява агресивна нелоялна търговска практика
и е в противоречие на цитираната заповед.
Неоснователно
касатора се позовава на Решение по адм.д. № 3330/2015г.
на Административен съд София град, първо защото няма данни същото да е влязло в
сила и второ, защото има последваща издадена Заповед от 21.03.2016г., която след
оспорване, е потвърдена от Върховният административен съд.
Районният
съд правилно е приел, че не са налице предпоставки за определяне на наложената
имуществена санкция към минимума – 3 000 лв., Предвид служебно известния
на съда факт за образувани и други административно наказателни производства
срещу касатора за упражняване на нелоялна, агресивна търговска практика, – КАНД
№ 1032/2019г. на Адм.съд-Варна, КАНД № 1089/2018г. и КАНД
№1009/2018г. на Адм.съд-Плевен и др., правилно е
определен размера на наложеното административно наказание.
Мотивиран
от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се
установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на
ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на
процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да
се остави в сила.
При
този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
на ответната страна е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на
чл.63 ал.3 от ЗАНН в размер на 100 лв. на осн.чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.37 от
Закона за правната помощ вр.чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК вр.
чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 147/27.01.2020
г. по АНД № 4756/2019г. на Районен съд Варна, ХХХІІ наказателен състав, с което
е потвърдено Наказателно постановление № В-0046976/30.09.2019г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра със седалище Варна, към Главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с
което на „А1 България” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.///,
ул.”///” № //, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 5 000 лв. на осн. чл.210в от ЗЗП.
ОСЪЖДА
„А1 България” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.///, ул.”///” № //, да заплати на КЗП-София,
ю.к.възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.