Решение по дело №8069/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София.22.06.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                           мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА                                                 

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 8069 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

             С решение  от  12.04.2019 г. по гр.д. № 67172/18 г., СРС, ГО, 162 с-в 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу М.Х.К., ЕГН **********, и А.Г.К., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че М.Х.К. и А.Г.К. дължат на „Т.С.” ЕАД разделно всеки от ответниците по ½  част от сумата от 950,45 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2015 г. - м. 04.2017 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, с абонатен номер 233119, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението - 18.05.2018 г„ до окончателното й изплащане, както и от сумата от 36,11 лв., предствляваща такса за дялово разпределение за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2017 г„ за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.05.2018 г. по гр.д. № 31483/2018 г. по описа на СРС, 162 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 950,45 лв. до пълния предявен размер от 1605,68 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г„ и за разликата над уважения размер от 36,11 лв. до пълния предявен размер от 54,92 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г„ както и исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 278,18 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до 20.04.2018 г„ както и за сумата от 11,35 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 16.09.2015 г. - 20.04.2018 г.

           Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в отхвърлителната част. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно.Излага съображения,че неправилно съдът отхвърлил претенции за всички дължими суми по фактура за период от  май 2014 г.до април 2015 г.като погасени по давност.Била издадена обща фактура на 31.07.2015 г. със срок за плащане 16.09.2015 г.,от който момент започвала да тече давността.Сумите са дължими до 30-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят,съобразно чл.32 ал.1 ОУ.Обжалва се  решението и в частта,с която е отхвърлен иска за мораторна лихва.

          Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваните части и вместо това да постанови друго, с което приеме дължимост на сумите. С въззивната жалба се претендират разноски,вкл.юрисконсултско възнаграждение.

По въззивната жалба  е постъпил отговор,с който същата се оспорва.

            Третото лице-помагач не взема становище по въззивната жалба.

               Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустими, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвал енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да установи   вземането   така,   както   е   предявено   в   заповедното   производство. Ответниците оспорват исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

                       От представените по делото писмени доказателства, СГС приема за установено, че ответниците са  потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката / .Според цитираната норма,потребител на топлинна енергия е собственик или ползвател на имота, който използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

В случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Топлофикация София, одобрени с решение № ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период (до приемането на последващите общи условия през месец февруари 2014 г.) са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т.е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.

          Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането на съответния месец, например за месец март 2014 г. - от 01.04.2014 г., за месец април 2014 г. - от 01.05.2014 г. и т.н. Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.

           Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. ”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топло фикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД.

             С оглед на изложените съображения прогнозните месечни вноски за периода май.2014 г. -април 2015 г. се явяват погасени по давност, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 18.05.2018 г. и тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 01.05.2015 г., като това обстоятелство не може да бъде променено от последващо издаване на нова обща фактура през месец юли 2015 г. Издаването на такава фактура не променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски. В тази връзка следва да бъде посочено, че по делото не е доказано възникването на ново вземане след издаването на изравнителната сметка, т.е. в резултат от изравняването да е възникнало задължение за доплащане, чиято изискуемост би настъпила в по-късен момент съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, приети през 2014 г., а именно в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на дружеството.

           Предвид липсата на доказателства,че фактурите са публикувани на интернет страницата на ищеца ,ответниците не са изпаднали в забава и не дължат мораторна лихва  

            Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение,а решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

                                    Р   Е   Ш   И  :

           

          ПОТВЪРЖДАВА  решение от 12.04.2019 г. по гр.д. № 67172/18 г., СРС, ГО, 162 с-в в обжалваната част.

 

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи_: на обжалване.

          

 

            ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

            

                        ЧЛЕНОВЕ:1                                  

 

 

                                              2.