РЕШЕНИЕ №115
№ 121
гр. С., 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20221870100819 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„У.Е.” ЕООД, гр. С., е предявило срещу С. Р. К. от гр. С., иск за установяване на
съществуването на свое вземане срещу ответницата за сумата 58,45 лв.,
представляваща неплатена цена на далекосъобщителни услуги, предоставени от
„Б.Т.К.“ ЕАД на ответницата в периода от 8.2.2019 г. до 7.7.2019 г. на основание
сключено между тях на 11.11.2016 г. допълнително споразумение към договор за
електронни съобщителни услуги с клиентски номер 4574222, за които са издадени
фактури №№ **********/8.3.2019 г., **********/8.4.2019 г., **********/8.5.2019 г.,
**********/9.6.2019 г. и **********/8.7.2019 г.
Ищецът твърди, че за предоставените съобщителни услуги по силата на
горепосоченото споразумение „Б.Т.К.“ ЕАД издало описаните в исковата молба
фактури на посочените дати, като общият размер на неплатената цена на услугите
възлизал на 58,45 лв. „Б.Т.К.“ ЕАД прехвърлило вземанията си срещу ответницата на
„С. Г. Г.“ ЕАД, което от своя страна ги прехвърлило на ищеца, с предходно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД. За тези свои вземания ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр.
д. № 545/2022 г. по описа на РС – С.. Съдът уважил заявлението с издаване на заповед
за изпълнение, а в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът – понастоящем ответник
подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Затова съдът указал на заявителя –
1
настоящ ищец да предяви установителен иск за вземането по заповедта за изпълнение в
едномесечен срок от съобщението. Ищецът спазил този срок и това обосновава според
него правния му интерес от предявяване на иска като установителен.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е представила отговор на исковата молба,
в който е оспорила иска. Твърди, че приложеното към исковата молба допълнително
споразумение от 11.11.2016 г. не е подписано от нея. Сочи, че не е ползвала
обективираните във фактурите услуги. По отношение на вземанията за сумите по
фактурите, издадени на 8.3.2019 г. и на 8.4.2019 г. прави евентуално възражение за
изтекла погасителна давност.
В писмена молба-становище, постъпила по делото на 6.2.2023 г. преди
провеждане на първото съдебно заседание адв. В.Г. – пълномощник на ищеца, заявява,
че поддържа иска.
Пред съда ответницата лично поддържа становището по иска, заявено с отговора
на исковата молба.
С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 6.2.2023
г., е открито производство по оспорване на истинността на представеното с исковата
молба допълнително споразумение от 11.11.2016 г. към договор за електронни
съобщителни услуги между „Б.Т.К.“ ЕАД и С. Р. К., в частта му относно
автентичността на подписа, положен на стр. 8 от допълнителното споразумение „За
абонат:“.
Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Същият
е допустим с оглед развитието на заповедното производство, установено от
приложеното ч. гр. д. № 545/2022 г. по описа на РС – С., ведно с в. ч. гр. д. № 732/2022
г. по описа на С.О.С..
Искът е неоснователен.
От доказателствата по делото не се установява между „Б.Т.К.“ ЕАД и ответницата
валидно да е възникнало облигационно отношение на основание приложеното към
исковата молба допълнително споразумение от 11.11.2016 г. към договор за
електронни съобщителни услуги с клиентски номер 4574222, в което споразумение се
сочи то да е сключено между посочените в него страни. Видно е от приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице Л. С. по назначената съдебно-
графическа експертиза, че подписът срещу печатния текст „За абонат:“ на страница 8
от това споразумение не е положен от ответницата. Следователно не се установява
ответницата да е изявила воля за сключване на това споразумение и не може да се
приеме, че то е породило за нея задължения за заплащане на далекосъобщителните
2
услуги, посочени в приложените към исковата молба фактури. След като за „Б.Т.К.“
ЕАД не е възникнало процесното вземане срещу ответницата на основание това
споразумение, то „Б.Т.К.“ ЕАД не е могло да прехвърли такова вземане на „С. Г. Г.“
ЕАД с уведомление от 23.9.2020 г. по т. 1.1.1 от договор за цесия от 16.10.2018 г., нито
от своя страна „С. Г. Г.“ ЕАД е могло да го прехвърли на ищеца (с предходно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД) с анекс № 2/5.10.2020 г. към договор за цесия от
1.10.2019 г. Това е така, защото договорът за цесия е деривативен способ за
придобиване на вземания, т. е. елемент от фактическия състав, от който възниква
облигационно-прехвърлителния й ефект, е принадлежността на вземането в
имуществената сфера на прехвърлителя, а изначално такова вземане на „Б.Т.К.“ ЕАД
срещу ответницата не е валидно възникнало и поради това не е могло да бъде
придобито, включително и от ищеца, чрез сключване на договори за цесия.
По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл. 194, ал. 3 от ГПК съдът следва да признае за установено, че
допълнително споразумение между „Б.Т.К.“ ЕАД и ответницата от 11.11.2016 г. към
договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 4574222 е неистински
документ в частта му относно автентичността на подписа на ответницата на стр. 8 от
това споразумение срещу текста „За абонат:“. След влизане на настоящото решение в
сила това допълнително споразумение, заедно с препис от настоящото решение, следва
да се изпрати на Районна прокуратура – С..
С оглед изхода на делото и предвид отправеното от ответницата искане, ищецът
следва да бъде осъден да й заплати сумата 160 лв. за направените от нея разноски за
внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по съдебно-графическата експертиза.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „У.Е.“ ЕООД , ЕИК , със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Б.“ № , вх. , ет. , срещу С. Р. К. , ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес гр. С., ж. к. „С.“, бл. , вх. , ет. , ап. , иск с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане на „У.Е.“
ЕООД срещу С. Р. К. за сумата 58,45 лв., претендирана като неплатена цена на
далекосъобщителни услуги, предоставени от „Б.Т.К.“ ЕАД на С. Р. К. в периода от
8.2.2019 г. до 7.7.2019 г. на основание сключено на 11.11.2016 г. допълнително
споразумение към договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер
4574222, за които са издадени фактури №№ **********/8.3.2019 г.,
**********/8.4.2019 г., **********/8.5.2019 г., **********/9.6.2019 г. и
3
**********/8.7.2019 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, че
допълнително споразумение между „Б.Т.К.“ ЕАД и С. Р. К. от 11.11.2016 г. към
договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 4574222, е неистински
документ в частта му относно автентичността на подписа на С. Р. К. на стр. 8 от това
споразумение срещу текста „За абонат:“.
ОСЪЖДА „У.Е.“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„.Б.“ № , вх. , ет. , да заплати на С. Р. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
гр. С., ж. к. „С.“, бл. , вх. , ет. , ап. , сумата 160,00 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С.О.С. в двуседмичен
срок от връчването на препис.
След влизане на решението в сила, заверен препис от него, ведно с признатото за
неистинско допълнително споразумение, да се изпрати на Р. п. – С..
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4