РЕШЕНИЕ
№ 23.10.2018 г. Град Велинград
В
И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
РАЙОНЕН СЪД - Велинград, граждански състав
На девети октомври , две хиляди и
осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Мария
Димитрова
Като разгледа докладваното от
Районен съдия Георгиев
Гражданско дело №921 по описа за
2018 година.
Депозирана е искова молба с
правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и
т.3 от КТ от Г.И.И.,ЕГН-**********
*** срещу Общинско предприятие „Спортни имоти, пазари и туристически
информационен център“,ЕИК-0003515801450, със седалище и адрес на управление –
гр.Велинград, ул. „Винчо Горанов”№2, представлявано от Г.С.М.-
директор.
Съгласно изложеното в исковата молба, в периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г.
ищецът И. е работил в ответното
предприятие на длъжността “работник паркиране-синя зона“.
На 04.05.2018г. с писмо, изпратено с
пощенските служби, му била връчена Заповед № 136/30.04.2018г., с която било
прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал.1 т.4 от КТ.
Във връчената му заповед, като причина за прекратяването на трудовия договор,
било посочено: „Спиране на работа на отдел „Платено паркиране“ към ОП „СИП и
ТИЦ“ Велинград за повече от 15 работни дни /от 06.03.2018г. до 29.03.2018г. / и
невъзможността на предприятието да генерира приходи от дейността на отдела.“
Необходимостта от връчване на
тази заповед да се осъществи чрез пощенските служби, била продиктувана от
обстоятелството, че в периода от 01.05.2018г. до 05.05.2018г. ищецът бил в
отпуск поради временна неработоспособност – провеждал болнично лечение и след
това долекуване след прекарана бронхопневмония.
Счита, че уволнението му е
незаконосъобразно, тъй като не била налице хипотезата на чл. 328, ал.1, т.4 от КТ. В тази връзка твърди следното: В периода
от 06.03.2018г. до 29.03.2018г. ищецът не бил на работа поради неработоспособност. Работодателят бил
взел талоните за таксуване на колегите му и по този начин било спряно
таксуването на паркиралите автомобили в синята зона. Причината да не се
реализират приходи в този период била едноличното решение на работодателя да
вземе талоните за таксуване. За това изложеното в заповедта, че предприятието е
в невъзможност да генерира приходи от дейността на отдела, не било следствие от
организационно-технически причини, а по решение на работодателя, без то да е
продиктувано от известни на ищеца обективни причини, налагащи вземането му.
Настоява се на това, че
работодателя по свое усмотрение е разпоредил спиране на таксуването и така сам
е създал условия за приложение на чл. 328, ал.1,т.4 от КТ. А липсата на
обективни причини, които да пречат да се реализират приходи от дейността,
предпоставяло незаконосъобразност на взетото решение за спиране на работата и
от тук незаконосъобразност на уволнението по чл. 328, ал.1, т.4 от КТ.
Въз основа на така очертаната
обстановка се иска признаване на Заповед № 136/30.04.2018г. за
незаконосъобразна и извършеното с нея на осн. чл.328, ал.1, т.4 КТ уволнение за
незаконно и неговата отмяна; възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност, както осъждане на ответника да заплати обезщетение за оставане без
работа в период от шест месеца, считано от 30.04.2018г. поради незаконно
уволнение в размер на 3121.20 лв. Претендира разноски.
В определения срок е постъпил
писмен отговор от ответника, в които не оспорва допустимостта на исковете, но
оспорва същите като неоснователни по основание и размер по следните
съображения: не се спори, че между страните е било налице правоотношение,
обективирано в трудов договор № 171 от 04.01.2018 г., по силата на който на
ищеца е било възложено да изпълнява трудови функции в изпълнение на длъжността
„работник паркиране синя зона“ в „Общинско предприятие „Спортни имоти, пазари и
туристически информационен център“ , наричано за краткост по- надолу ОПСИП при
пълно работно време от 8 часа. Както и със Заповед № 136 от 30.04.2018 г.
трудовото правоотношение между Г.И. и ОПСИП да е прекратено, като е посочено
основание за прекратяване на същото разпоредбата на чл. 328,ал.1,т.4 от КТ -
поради спиране на работа за повече от 15 дни. Същата била оформена и връчена
лично ищеца, като заповедта била и подписана от него.
Счита за законосъобразна и
поддържам издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,
поради което и се иска отхвърляне на иска за признаването и за
незаконосъобразна и отмяната й. В тази връзка излага следните съображения:
Уволнението по чл.328, ал.1, т.4
от КТ изисквало да е налице спиране на работата на работодателя, което да е
продължило повече от 15 дни. Тази първа предпоставка за прекратяване на
трудовото правоотношение на горното основание била налице. Втората предпоставка
за прекратяването на правоотношението на горното основание била, работникът или
служителят да не е работил по трудовото правоотношение, т.е. да не е
осъществявал преките си трудови функции именно поради спирането на работата на
работодателя, а не поради други причини. В конкретният случай, работникът не
бил работил и не осъществявал трудовите си функции възложени му по силата на
трудовото правоотношение.
В конкретният случай била
преустановена работата на отдел „Платено паркиране „ към „ОПСИП“ за периода от
05.03.2018г. до 29.03.2018г. със Заповед № 78/ 02.03.2018г. и Заповед № 108/
23.03.2018г. на Директора на ОПСИП. Тези Заповеди били издадени въз основа на
издадени от Кмета на Община Велинград Заповед № 109/ 26.03.2018г. и Заповед №
262/ 28.02.2018г. Мотивите за издаване на заповедите на Кмета на Община
Велинград били свързани с изпълнение на задълженията по поддържане на
общинските пътища, съобразно транспортното им предназначение и изискванията на
движението, чрез намаляване на вероятността от пътнотранспортни произшествия.
През този период отдел „Платено
паркиране“ към „ОПСИП“ бил преустановил своята дейност. В действителност след
издаване на цитираните по- горе заповеди за временно спиране на дейността, на
оперативно съвещание, проведено на 06.03.2018г. при Директора на „ОПСИП“,
всички служители били запознати със заповедта и им било съобщено, че за времето
на престоя няма да изпълняват преките си трудови функции.
На това основание им били иззети
всички талони за платено паркиране от домакина на ОПСИП, които били върнати на
30.03.2018г. и следващите в зависимост от това кой когато е отишъл на работа..
Твърди , че през периода от
05.03.2018г. до 29.03.2018г. отдел „Платено паркиране“ не бил извършвал никаква
дейност. Няма съответно генерирани никакви приходи през периода на престой,
което било безспорна индиция за преустановена дейност.
Настоява се на това, че съгласно
установената съдебна практика, самото спиране на работата, по смисъла на
чл.328, ал.1, т.4 от КТ не подлежи на проверка от съда, разглеждащ спора във
връзка със законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение,
относно неговата законосъобразност и целесъобразност. В правомощията на
работодателя било да предприеме действия по отношение на заетите по трудово
правоотношение работници или служители в онези звена, в които работата е
спряна. Причините, поради които работодателят бил мотивиран да спре работата на
предприятието или негова структура, за повече от 15 работни дни, имали
вътрешнослужебен характер, а взетото решение в тази насока било автономно и не
подлежало на съдебен контрол. От своя страна спирането на работата означавало
временно преустановяване дейността на предприятието, поради организационно-технически
или икономически причини, без да е от значение конкретното им проявление.
Престоят за съответния период бил обективния критерий за преценката спряна ли е
работата, като без значение за съществуването му било дали работникът е бил
задължен по чл. 173, ал. 7, т. 1 КТ да ползва платен годишен отпуск или
работодателят му е предложил да ползва неплатен отпуск по чл. 160 КТ, дали
поради престоя му е възложено да изпълнява временно друга работа, или е
получавал обезщетение за престой по чл. 267 КТ. Наред с временното разрешаване
на платен отпуск, работодателя разполагал с възможността да прекрати
правоотношението, на основанието предвидено в разпоредбата на чл.328, ал.1, т.4
от КТ, както и останалите предвидени в КТ възможност - да промени местоизпълнението
на работата по целесъобразност, едностранно да пусне работниците в неплатен
отпуск и т.н. Прилагането едновременно на две от посочените две възможности,
водело до липсата на предпоставките за прекратяване на правоотношението на
посоченото в заповедта основание.
В тази връзка неоснователно
намира възражението на ищеца, че в периода на престой е бил в отпуск поради
временна неработоспособност
Въз основа на горното се иска
отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следната фактическа
обстановка:
В хода на делото не се спори между страните,че между
същите е било налице правоотношение,като в периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г.
ищецът И. е работил в ответното
предприятие на длъжността “работник паркиране-синя зона“, съгласно трудов
договор №474 от 31.05.2016г. На ищеца И. е било възложено да изпълнява трудови
функции в изпълнение на длъжността „работник паркиране синя зона“ в „Общинско
предприятие „Спортни имоти, пазари и туристически информационен център“ , при
пълно работно време от 8 часа,считано от 01.06.2016г. С допълнителни
споразумения е било променено трудовото възнаграждение на ищеца, последното от
които е от 04.01.2018г., с което е било определено основно трудово
възнаграждение на ищеца в размер на 510.00лв.
По делото е приложена длъжностна характеристика за
заеманата от ищеца И. длъжност „“работник паркиране-синя зона“, като сред
неговите задължения е било събирането на такси от водачите на моторни превозни
средства, които са паркирали в „Синя зона“; да осъществява пропусквателния
режим и контролира влизането и излизането на хора и МПС, както и да реагира при
произшествия.
Видно от приетата по делото Заповед №136 от 30.04.2018г. , със същата е било прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1 т.4
от КТ. като сочените причини за прекратяването
на трудовия договор в заповедта са следните: „Спиране на работа на отдел
„Платено паркиране“ към ОП „СИП и ТИЦ“ Велинград за повече от 15 работни дни
/от 06.03.2018г. до 29.03.2018г. / и невъзможността на предприятието да
генерира приходи от дейността на отдела.“ Заповед № 136/30.04.2018г.е била
връчена на ищеца И. на 04.05.2018г. с писмо, изпратено по пощенските служби, което
обстоятелство не се оспорва от ищеца.
По
делото са приложените и приобщени по надлежният ред множество доказателства,
вкл. трудовото досие на ищеца И.; поименно щатно разписание на длъжностите от
„ОПСИП“ от 02.11.2017г.; Заповед №262 от 28.02.2018г.; Заповед №305 от
12.03.2018г. на Кмета на Община Велинград; Заповед №78 от 02.03.2018г., Заповед
№108 от 23.03.2018г. и Заповед №111 от 29.03.2018г. на Директора на ОПСИП;
графици за присъствие на служителите на отдел „Платено паркиране“ и извадка от
регистър за платените талони на отдел „Платено паркиране“.
От
приетите по делото доказателства се установява, че със Заповед №262 от
28.02.2018г. на Кмета на Община Велинград се въвеждат временни ограничения за
безопасност на движението от 05.03.2018г. до 25.03.2018г. вкл., като се спира
прилагането на режима за кратковременно платено паркиране на местата,
определени като „синя зона“. Заповедта е била издадена във връзка със зачестили
жалби на граждани относно липсата на маркировка и пътни знаци, поради което се
налагало отстраняване на неизправностите. Със
Заповед №305 от 12.03.2018г. на Кмета на Община Велинград
се удължават въведените временни ограничения за безопасност на
движението,считано до 29.03.2018г. вкл., като до тази дата е било спряно
прилагането на режима за кратковременно платено паркиране на всички улици,части
от улици, площади , определени като „синя зона“, както и дейността на отдел
„Платено паркиране“ към ОПСИП и ТИЦ“ Велинград.
Със Заповед №78 от 02.03.2018г.
и Заповед №108 от 23.03.2018г. на
Директора на ОПСИП, е била спряна работата на отдел „Платено паркиране“ към ОП
„СИП“ и ТИЦ“ Велинград за периода от 05.03.2018г. до 25.03.2018г. /Заповед №78
от 02.03.2018г./, и съответно удължено до 29.03.2018г. / Заповед №108 от
23.03.2018г./.
Със
Заповед №111 от 29.03.2018г. на Директора на ОП „СИП“ е било наредено работата
на отдел „Платено паркиране“ към ОП „СИП“ и ТИЦ“ Велинград да бъде
възобновена,считано от 30.03.2018г.
По делото е била извършена финансово-
счетоводна експертиза, видно от заключението на която, отчитането на
реализираните разходи на отдел „Платено паркиране“ от т.н. „Синя зона“ се
извършва от специално назначен отчетник, който инкасира приходите от отделните
охранители ежедневно. От отчетника Б.И.Т. в касата на предприятието е била
отчетена сумата от 1325.00лв. с ПКО №402 от 06.03.2018г., като тази сума
включва отчетените от 11 бр. охранители суми за периода до 06.03.2018г. За
периода до 29.03.2018г. няма други отчетени приходи от тази дейност в
предприятието.
По делото е бил разпитан в качеството
си на свидетел В.В. М.- юрисконсулт в ответното дружество, от показанията на
които се установява,че през периода от 05.03.2018г. до 29.03.2018г. отдел „Платено
паркиране“ не бил извършвал никаква дейност, ответното дружество спряло работа.
Съгласно показанията на св.М., причините за престоя представлявали получени
заповеди от кмета на Община Велинград за спиране прилагането на режима за
кратковременно платено паркиране на местата, определени като „синя зона“ за
периода до 29.03.2018г. На първия работен ден след получаването на
заповедта,всички служители на отдела били събрани в залата на информационният център, като били
запознати със заповедта на кмета. През този период никой от служителите не бил
изпълнявал трудовите си задължения, тъй като на 06.03.2018г. сутринта били
взети талоните на служителите, с изключение на ищеца И., който по това време
бил в болнични. През процесният период, никой от служителите на „Синя зона“ не
бил изпълнявал други дейности. Талоните на служителите били върнати на
30.03.2018г., когато била възобновена дейността.
По делото е бил разпитан в качеството си на
свидетел Д. Т.Ш.- бивш служител на ответното дружество, който потвърждава,че на
06.03.2018г. всички служители на отдела били събрани в залата на информационният център, като били
запознати със заповедта на кмета. На служителите на , които работят в синята
зона,им били взети талоните и им било съобщено,че ще помагат в процеса по
маркиране , като спират трафика, за да не се пречи на фирмата, която ще полага
маркировката. Свидетелят заявява,че всеки ден в посочения период ходил на
работното си място, на не било извършено маркиране. При започване на работа на
30.03.2018г. Ш. не установил промяна в маркировката.
От
показанията на св. К./служител на ответното дружество – „организатор на „Синя
зона“/ се установява,че в периода от
06.03.-28.03.2018г. зоната не е работила, съотв. служителите също не са били на
работа., като никой не им бил възлагал да изпълняват каквито и да е служебни
задължения. Това се налагало заради дейности по опресняване на синята зона и
подмяна на табелите, което действително било извършено.
Предвид установената фактическа обстановка,
от правна страна съдът съобрази следното:
Предявените
искове с правна квалификация чл.344,
ал.1, т.1 от КТ, чл.344, ал.1, т.2 от
КТ, чл.344, ал.1,,т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ са допустими, налице е правен интерес за ищеца
от предявяването им.
Разгледани по същество обаче, настоящият съдебен
състав намира същите за неоснователни и
недоказани, предвид следните съображения:
От приетата фактическа обстановка се
установява ,че трудовото правоотношение на ищеца И. с ответното дружество е
било прекратено на основание чл. 328, ал.1 т.4 от КТ- при спиране на работа за
повече от 15 дни. Спирането на работа означава преустановяване на дейността на
предприятието. То може да засяга, както цялото предприятие, така и негово
поделение или звено. Причините за спирането на работата следва да са организационно - технически, а взетото
решение в тази насока има автономен характер и не подлежи на съдебен контрол.
Спирането на работата по т.4 на чл. 328, ал.1 от КТ следва да се различава от
престоя. При престоя ударението се поставя върху състоянието на неактивност, на
неизпълнение на трудовите задължения, в което се намира работникът или
служителят. Престоят засяга отделния работник или служител и може да се дължи,
както на независещи от него причини, така и на неговото виновно поведение.
Докато при „спиране на работата" ударението се поставя върху временно
отсъствие на необходимите организационно - технически условия за извършване на
работата, поради което тя спира, какъвто според настоящият съдебен състав е и
конкретният случай. Спирането на работата следва да се предшества от изрично
вземане на решение на работодателя за това. Действително законът не предвижда
реда за вземане на това решение, органа който го приема, формата на това
решение, но това се явява въпроси на управлението на самото предприятие и на
работодателската целесъобразност, които от своя страна не подлежат на съдебен
контрол. Но за наличието на това основание за прекратяване на трудовия договор
е необходим и достатъчен фактът на самото спиране на работата, не само за
отделен един служител от предприятието, а за цялото предприятие или за
дейността на негово отделно поделение или звено. Видно от приетите по делото доказателства,се
установява,че такова решение за спиране на работата в дружеството-ответник е налице за отделно негово поделение/отдел. Със Заповед №78 от 02.03.2018г. и Заповед №108 от 23.03.2018г. на Директора на
ОПСИП, е била спряна работата на отдел „Платено паркиране“ към ОП „СИП“ и ТИЦ“
Велинград за периода от 05.03.2018г. до 25.03.2018г. /Заповед №78 от
02.03.2018г./, и съответно удължено до 29.03.2018г. / Заповед №108 от
23.03.2018г./. Със Заповед №111 от 29.03.2018г. на Директора на ОП „СИП“ е било
наредено работата на отдел „Платено паркиране“ към ОП „СИП“ и ТИЦ“ Велинград да
бъде възобновена,считано от 30.03.2018г.,т.е. дейността на целия отдел „Платено
паркиране“ към ОП „СИП“ и ТИЦ“ Велинград за процесния период е била
преустановена, а не единствено на определени служители на отдела, каквито са
твърденията на ищцовата страна. В тази насока са както приетите по делото
писмени докадателства, така и показанията на свидетелите М.и Кертов, които
съдът кредитира като обективни, пълни и непротиворечиви. Законосъобразното упражняване на правото на
прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя на осн. чл. 328, ал.1,
т.4 от КТ не допуска спиране на работа само на определен служител в даден
отдел, при условие, че по отношение на останалите служители, ангажирани в
същото производство не е налице прекъсване на дейността им. От приетите
доказателства обаче се установява, че спиране на работата е налице по отношение на всички служители на
отдела, а не единствено по отношение на ищеца. Настоящият случай е такъв,
доколкото се установи, че всички служители на отдел „Платено паркиране“ към ОП
„СИП“ и ТИЦ“ Велинград са преустановили дейността си, след като на 06.03.2018г. всички служители на отдела
били събрани в залата на информационният
център, като били запознати със заповедта на кмета. На служителите, които
работят в синята зона,им били взети талоните, което обстоятелство се установява
от показанията на всички разпитани по делото свидетели, което обстоятелство е
направило обективно невъзможно и изпълняването на служебните им задължения в
посочения период от време. Останаха недоказани твърденията на ищцовата
страна,че в периода от 06.03.2018г. до 29.03.2018г. на служителите на отдел
„Платено паркиране“ към ОП „СИП“ и ТИЦ“ Велинград са им били възложени от ръководството изпълнението на други
служебни задачи. Това твърдение намира опора единствено в показанията на св.Ш.,
който сочи,че в периода от 06.03.2018г. до 29.03.2018г. е ходил на работното си
място, но не конкретизира какви конкретни служебни задължения е извършвал.
Показанията на св.Ш. в тази им част се намират в противоречие с останалия приет
по делото доказателствен материал,вкл. с извършената и приета по делото
финансово- счетоводна експертиза. Видно от заключението на съдебната
експертиза, за периода от 06.03.2018г.
до 29.03.2018г. няма отчетени
приходи от тази дейност в предприятието, което подкрепя извода, че всички служители на отдел „Платено паркиране“ към ОП „СИП“ и ТИЦ“ Велинград са
преустановили дейността си.
С оглед на гореизложеното, съдът
не споделя становището на ищеца, че причината да не се реализират приходи в
този период била едноличното решение на работодателя да вземе талоните за
таксуване, поради което невъзможността да генерира приходи от дейността на
отдела, не била следствие от организационно-технически причини, а по решение на
работодателя, без то да е продиктувано от известни на ищеца обективни причини,
налагащи вземането му.
На следващо място, съдът приема, че
уволнителната Заповед №136 от 30.04.2018г.
е мотивирана, като работодателят е посочил както нормативното
основание "спиране на работа за повече от 15 работни дни", така и фактическите
обстоятелства,които налагат това; в какво се състои това спиране на работата, за кои отдели се отнася и за какъв период от време,
както и съответните причини за това. За служителите на ответното дружество е
станало ясно в какво се изразява
спирането на работа, същите са били запознати изрично с причините , които
налагат това спиране, поради което не следва да се приеме,че работодателят е
лишил работникът от организиране на защита си.
Съдът счита,че уволнението е законно
и на материално правно основание.Съдът приема, че за периода от 06.03.2018г. до
29.03.2018г. е било налице спиране на
работата в отдел „Платено паркиране“ към ОП „СИП“ и ТИЦ“ Велинград по смисъла
на закона. Спирането на работа като основание за уволнение следва да се тълкува
и разбира като преустановяване на работата по различни причини от
организационно- технически, производствен характер, довели до невъзможност или
нецелесъобразност да функционира този производствен, условно казано, участък от
дадена структура.Тези причини могат да са от различно естество ,но следва да са
винаги обективни ,т.е.да са наложени от обстоятелствата ,а не да са в резултат
на взето от работодателя по негова преценка и усмотрение решение,което няма
нищо общо с производствената необходимост. В настоящия случай съдът приема,че
работодателят ответник по делото е изтъкнал и
доказал причини от обективен характер, наложили спирането на работата-
необходимостта от опресняване на маркировката и подмяна на табелите в „синята
зона“, което реално е било извършено, което се установява от показанията на св.К.и
приетите по делото писмени доказателства, вкл. издадените от Кмета на Община Велинград
заповеди. Налице е спиране на работата по смисъла на КТ, защото това представлява
състояние на невъзможност същата да се изпълнява, какъвто е и настоящият
случай.
Поради
изложените съображения съдът намира, че прекратяването на трудовото правоотношение
е законосъобразно, а предявените искове с
правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, т.2
и т.3 от КТ следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските: Съгласно практиката на съдилищата , производството по
трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното
процесуално качество – ищци или ответници по трудов спор /чл.359 КТ/. Безплатността се отнася за всички
държавни такси и други разноски по производството /за свидетели, вещи лица и пр./ и обхваща всички видове
производства, както редовните, така и извънредните, но касае задължението на
работника или служителя към съда. Тя обаче не го освобождава от отговорността за заплащане на
разноските,направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е
била представлявана от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на тези разноски при загубване на делото
работникът или служителя дължи на работодателя на общо основание /чл.78, ал.3 ГПК/. Съобразно горния изход на делото, ищецът И. дължи на ответното дружество направените
разноски по делото в размер на 820.00лв. предвид разпоредбата на чл.78,ал.8 от ГПК.
Предвид отхвърляне на иска на ищеца и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
държавна такса за разглеждане на същият в настоящия случай не следва да се определя.
Воден от горното Районен съд- Велинград,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.И.И.,ЕГН-**********
*** срещу Общинско предприятие „Спортни имоти, пазари и туристически
информационен център“,ЕИК-0003515801450, със седалище и адрес на управление –
гр.Велинград, ул. „Винчо Горанов”№2, представлявано от Г.С.М.-
директор, обективно съединени искове за признаване на уволнението като
незаконно и за отмяна като
незаконосъобразна на Заповед №136/30.04.2018г., с която е прекратено трудово
правоотношение между страните, за възстановяване на Г.И.И.,ЕГН-********** на предишната му работа, както и за
присъждане на обезщетение по чл.344,ал.1,т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ в размер на 3121.20 лева, като неоснователни и недоказани
ОСЪЖДА Г.И.И.,ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Общинско предприятие „Спортни
имоти, пазари и туристически информационен център“,ЕИК-0003515801450, със
седалище и адрес на управление – гр.Велинград, ул. „Винчо Горанов”№2, представлявано
от Г.С.М.- директор, сумата от 820.00 лв.
/осемстотин и двадесет лева / , представляваща сторените от
ответника по делото съдебно – деловодни
разноски
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: