МОТИВИ по НОХД № 695/16г. на СГС,
НО, 9 състав
Софийската градска прокуратура е
повдигнала обвинение срещу Й.Н.Д. за
това, че на 14.04.2014 г. около 00.50 часа в гр. С., на бул. „********”, № **
пред заведение „****”, на тротоара пред заведението направил опит умишлено да
умъртви К.И.Я., ЕГН **********, като направил опит да произведе изстрел с неустановено
по делото огнестрелно оръжие, калибър 45, насочено към корема на пострадалия,
но същото не произвело изстрел, поради засичане на спусъковия
механизъм, като непосредствено след първия опит, със същото неустановено
огнестрелно оръжие бил произведен изстрел, с който пострадалия Я. бил
прострелян в десния крак, с което му била причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затрудняване на движението на крайниците - огнестрелно
нараняване на дясната подбедрица с многофрагментно счупване на двата пищяла на крака, като
деянието е извършено по хулигански подбуди, изразяващи се в непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, отличаващи се с изключителна дързост и цинизъм - извършил деянието
на публично място, пред други хора, без насилието да е било провокирано по
какъвто и да е начин от пострадалия К.И.Я., като опитът останал недовършен по
независещи от дееца причини - намесата на случайни минувачи, преминаващи покрай
местопроизшествието, престъпление по чл.
116, ал. 1, т. 11, вр. чл. 115, вр.
чл. 18, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на СГП поддържа
обвинението спрямо подс. Й.Д. за престъплението, за
което е ангажирана наказателната му отговорност чрез внесения в съда
обвинителен акт, като намира същото за доказано от събраните по делото
доказателства, както от обективна така и от неговата субективна страна. В
подкрепа на обвинението счита, че са показанията на разпитаните свидетели С., О.
и А., които се подкрепят от писмените доказателства и доказателствени
средства, както и от заключенията на назначените и изготвени по делото
експертизи. В хода на съдебните прения прави обстоен доказателствен
анализ, като сочи, че същите водят до непротиворечивия извод, както относно
осъществяването на деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на
Д., така и за неговото авторството. Пледира на подс. Д.
да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 17 години, което
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.
Съдът конституира като частен
обвинител и граждански ищец в наказателното производство пострадалия К.И.Я.. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец в лицето
на адв. М. прави искане за признаване на
подсъдимия Й.Д. за виновен в престъплението, за което е ангажирана
наказателната му отговорност. Счита, че в хода на съдебното следствие по
категоричен начин е бил доказан извършения от подсъдимия опит за убийство на св.
К.Я.. Сочи, че по делото са били събрани достатъчен по обем преки доказателства
по смисъла на НПК, от които е било установено, че именно подсъдимият на процесната дата е направил опит да убие К.Я.. Техните
показания са подкрепени и от писмените доказателствени
средства, а именно протоколите за разпознаване на лица, в хода на което
действие по разследването свидетелите – очевидци са разпознали Д. като автор на
инкриминираното деяние. Счита, че обясненията на подсъдимия са нелогични,
непоследователни, неотговарящи на обективната истина и действителност и
независимо, че представляват доказателствено средство
по смисъла на НПК не следва да бъдат кредитирани. Сочи още, че обстоятелството
дали подсъдимият е имал интимни отношения със св. Е.Я. не само, че не го
оневинява, а създава още един мотив да извърши това престъпление. Счита за
нелогични и обясненията в частта, в която подсъдимият сочи, че го е било страх
от св. Я., но независимо от това го е извикал да разговарят пред заведението. За
лишени от житейска логика приема и заявеното от подс.
Д., че на инкриминираната дата малко преди инкриминирания инцидент е намерил пистолета,
средство на престъплението в тоалетна на намиращо се в близост заведение.
Пледира за определяне на наказание на подс. Й.Д. в
размер около средния предвиден в закона, както и моли да бъде уважен
гражданския иск в пълния му предявен размер, поради доказаната невъзможност в
резултат на престъплението пострадалият да извършва тежък труд в бъдеще, както
и с оглед причинените му от деянието болки и страдания.
Частният обвинител и граждански
ищец К.Я. поддържа становището на повереника си, като сочи, че не може да полага физически
труд в резултат на получената от престъплението травма, същевременно сочи, че
има семейство, за което трябва да полага грижи.
Защитникът на подсъдимия Д. в
лицето на адв. Д. изразява становище за наличие на
неточности по отношение на повдигнатото срещу подс. Й.Д.
обвинение. Твърди, че от събраните по делото доказателства обвинението не е
доказано по несъмнен начин, както и че са останали неизяснени съществени
обстоятелства от фактическата обстановка. Твърди, че от събраните доказателства
не се изяснява причината, поради която оръжието, което се явява средство на
престъплението, не е възпроизвело първия изстрел, което обстоятелство според
него е съществено за разкриване на обективната истина. Намира, че са налице
също така и съществени противоречия в показанията на свидетелите дадени в
различните стадии на воденото срещу подзащитния му
наказателно производство, като аргументира искане съдът да кредитира показанията
на свидетелите А., С. и О., дадени в досъдебната фаза на наказателното
производство. Излага съображения, че осъщественото от подс.
Д. представлява негоден опит за престъпление, поради негодност на средството на
престъплението, тъй като намира, че оръжието
не е било заредено при осъществяване на първия изстрел, с което на практика е
било осъществено изпълнителното деяние на опита за убийство. Оспорва наличието
на признаците на квалифицирания състав на деянието по т.11, пр.1-во на чл.116
от НК, като намира, че деянието не е било осъществено по хулигански подбуди. Обосновава
становище за наличие на личен мотив при действията на подс.
Д. на инкриминираната дата. Аргументира, че ако все пак подсъдимият е
осъществил състав на престъпление, то се касае за причиняване при евентуален
умисъл на средна телесна повреда на частния обвинител и граждански ищец. Моли
съда при определяне на вида и размера на наказанието да съобрази чистото
съдебно минало на подсъдимия и да приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.
По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск, намира същия
за завишен и моли съда да не бъде уважен в пълния му предявен размер.
Защитникът на подсъдимия в лицето
на адв. Т. заявява, че се присъединява към
становището на адв. Д., като поддържа изложените от
него доводи. Независимо от това прави искане за оправдаване на подс. Д. по повдигнатото му обвинение. Твърди, че по така
повдигнатото от прокурора обвинение не са събрани достатъчно доказателства,
които по безспорен начин да докажат вината на подс. Д..
Изказва твърдение за наличието на съществени неточности в обстоятелствената
част на обвинителния акт, които от своя страна представляват процесуално
нарушение. Намира, че твърдението на подсъдимия направено в обясненията му, че
е смятал оръжието за газово, а не за огнестрелно, следва да бъде кредитирано от
съда, тъй като от събраните по делото доказателства става ясно, че Д. има
алкохолна зависимост и към момента на осъществяване изпълнителното деяние той е
бил в нетрезво състояние, в което състояние не му било възможно реално да
преценява заобикалящата го действителност. Прави анализ на свидетелските
показания, твърди, че са налице съществени противоречия между тези, дадени в
хода на досъдебното и тези, депозирани в съдебната фаза на наказателното
производство като намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на
свидетелите, дадени пред орган на досъдебното производство. Моли съда да
оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение. Алтернативно прави искане за прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на прокуратура за отстраняване на
допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. По отношения на гражданския иск счита, че същият следва
да бъде отхвърлен от съда като неоснователен.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият Й.Д. дава обяснения,
като заявява, че не се признава за виновен. Твърди, че оръжието, с което в
последствие е стрелял по частния обвинител и граждански ищец е намерил същата
вечер, малко преди процесния инцидент, в тоалетната
на ресторант „Ниагара“, находящ се в близост до
пицарията, в която е работела св. Е.Я.. Сочи, че между него и св. Я. е имало
интимна връзка, продължила няколко месеца. На инкриминираната дата преди да
влезе в пицарията бил предупреден от друг клиент на заведението, че вътре се
намира съпругът на св. Я., който му бил описан като опасен човек. Това
обстоятелство и факта, че св. Я. погледнал подс. Д.,
който поглед последният възприел като враждебен, го уплашило. Счел, че съпругът
на Я. е разбрал за интимната им връзка и тъй като бил притеснен от това обстоятелство,
го повикал навън, за да се разберат. След като излезли пред заведението, на
тротоара, подсъдимият извадил оръжието, за което смятал, че е газово и воден от
желанието да респектира Я., го насочил към него, след което дръпнал спусъка, но
пистолета не възпроизвел изстрел. След това презаредил
оръжието, като отново го насочил към Я. и оръжието произвело изстрел, който
улучил частния обвинител и същия паднал на земята. Подсъдимият се изплашил,
затова избягал и изхвърлил оръжието в кофа за боклук. На следващия ден отишъл
да се предаде на органите на реда.
В личната си защита подс. Д. заявява, че не е действал умишлено, моли съда за
справедливост и изразява съжалението си за случилото се. В последната си дума
заявява, че няма какво да добави.
Съдът, като обсъди събрания доказателствен материал по делото по реда на чл. 14 и чл.
18 НПК, и доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Й.Н.Д. е роден на ***
***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование,
безработен, неосъждан (освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание), живущ ***, ЕГН **********. За същия не са събрани
характеристични данни.
Св. Е.Я. работела като продавач и
готвач в пицария „****“, находяща се в гр. С., бул. „******“,
№ **. Заведението работело денонощно. В близост до пицарията живеел подс. Й.Д., който бил редовен клиент на заведението. Като
такъв познавал добре св. Е.Я.. Двамата имали добри близки отношения, знаели
телефонните си номера, поздравявали се за лични празници, включително за рождените
си дни. Редовни клиенти на заведението били и свидетелите Ю. А., С.С. и М.О.. Тримата свидетели работели като таксиметрови
шофьори и често посещавали пицарията, за да се хранят. Там се случвало да
засичат подс. Й.Д., когото познавали като заядлив и
агресивен човек, особено в случаите, когато бил употребил алкохол. Случвало се
безпричинно да гони клиенти от пицарията, а св. Ю. А. бил забелязал при едно от
посещенията се, че подс. Д. носи в себе си дългострелно оръжие.
На 13.04.2014г., около 23,00 ч.
частният обвинител и граждански ищец – св. К.Я. отишъл в пицария „****“, в
която работела съпругата му – св. Е.Я.. Малко след полунощ, около 00,30 часа на
14.04.2014г., в пицарията влязло неустановено момче от ромски произход, което
си поръчало няколко пици. Докато момчето изчаквало поръчката си, св. К.Я. седял
на бара и се хранел. Св. Е.Я. се намирала зад бара и приготвяла пиците за клиента.
Пред заведението се намирали свидетелите Ю. А., св. С.С.
и св. М.О.. След известно време в пицарията влязъл подс.
Й.Д.. Бил употребил алкохол и започнал
да се заяжда, да псува, да обижда и да гони от заведението чакащото поръчката
си и неустановено по делото момче. Тъй като забелязала притеснението му от
поведението на подс. Й.Д., св. Е.Я. побързала да му
даде поръчката, за да може по-бързо да напусне заведението,.
След като момчето си тръгнало подс. Й.Д., който не познавал св. К.Я. и до този момент не
го бил виждал, се приближил към частния обвинител. Казал му: „Може ли да Ви
попитам нещо“. Св. Я. отговорил положително. Подс. Д.,
следван от св. К.Я. напуснали заведението. Поведението им било възприето от св.
Ю. А., който като познавал подс. Й.Д. като агресивен и
несдържан човек, извикал св. Е.Я. да излезе и я попитал дали има някакъв
проблем. След като тя му отговорила, че няма от какво да се безпокои, св. А.
излязъл пред заведението, където се намирали другите му колеги – таксиметровите
шофьори – С.С. и М.О..
Още докато св. Е.Я. се намирала
до входната врета на пицарията от нейната външна
страна, подс. Д. се обърнал към вървящия след него Я.,
извадил неустановено по делото като марка и модел огнестрелно оръжие - пистолет,
стрелящо с боеприпаси калибър 45. Насочил го към областта на корема и гърдите
на частния обвинител. Намирали се един срещу друг, на разстояние от около един
метър. Преди св. К.Я. да успее да реагира, подс. Й.Д.
натиснал спусъка на оръжието, чуло се изщракване, което било възприето от
всички свидетели, намиращи се в този момент пред заведението - св. Е.Я., св. Ю.
А., св. С.С. и св. М.О.. Въпреки натискането на
спусъка, изстрел не бил произведен. Изненадан от случващото се св. К.Я. блъснал
ръката на подсъдимия, с която държал оръжието, като го попитал: „какво правиш,
ти нормален ли си?“, след което се обърнал и тръгнал да влиза обратно в
пицарията. Докато бил обърнат с гръб към подс. Д., последният
държейки пистолета в едната си ръка, презаредил оръжието
с другата си ръка, като приплъзнал назад горната
хоризонтална част на пистолета, насочил го отново към тялото на Я. и повторно
натиснал спусъка на пистолета. Оръжието произвело изстрел, който прострелял св.
К.Я. в дясната подбедрица, в резултат на което Я.
паднал на земята.
Св. Ю. А., св. С.С. и св. М.О. се уплашили, побягнали, започнали да спират преминаващи
в района таксиметрови автомобили, сигнализирали и намиращ се в близост патрулен
автомобил на полицията, подали сигнал за случващото се на тел. 112. Още докато
бягали, се обърнали да проверят какво се случва с подс.
Й.Д. и св. К.Я. и успели да видят, че след като произвел втория изстрел,
подсъдимият се навел, взел нещо от земята, след което избягал от
местопроизшествието.
На място пристигнал полицейски
екип и екип на ЦСМП, които закарали св. К.Я. в УМБАЛСМ „Пирогов“.
За времето от 02,30ч. до 03,30 ч.
на 14.04.2014г. бил извършен оглед на местопроизшествие, в хода на което
действие по разследването били иззети от тротоарното пространство на източното
платно на бул. „********“, в отсечката между ул. „Макариополски“
и ул. „Цар Симеон“ обекти от значение за делото в това число и биологична
следа, 1 бр. куршум и 1 бр. гилза с надпис „Feteral
45 auto“.
На 28.04.2014г. със съгласието на
подс. Д. било извършено освидетелстване, в хода на
което действие било установено, че същият има татуировка под формата на звезда
на дясната скула на лицето.
На същата дата – 28.04.2014г.
били проведени и действия по разпознаване на лица и предмети, в хода на които
св. К.Я. и св. Е.Я. разпознали подс. Й.Д. като автор
на инкриминираното деяние.
При извършеното претърсване и
изземване с разрешение на съдия от дома на подс. Й.Д.,***
не били намерени и иззети вещи и предмети от значение за делото.
От заключението на
изготвената по делото биологична експертиза се установява, че по иззетите от
местопроизшествието биологични следи се е доказало наличие на кръв с човешки
произход и кръвногрупова принадлежност 0 (αβ).
От заключението на
изготвената по делото балистична експертиза се установява, че намерените на
местопроизшествието 1 бр. куршум и 1 бр. гилза са части от патрон кал. 45 „AUTO“, предназначен за стрелба с
пистолети 45 кал.
По делото е била
назначена и изготвена СМЕ на пострадалия К.Я., от заключението на която се
установява, че получените от него травматични увреждания са от огнестрелно
нараняване на дясната подбедрица с многофрагментно счупване на двата пищяла на крака, като
механизмът на получаване на травматичното увреждане на десния крак е изстрел с
пистолет, с посочения по делото калибър. Вещите лица заключават, че посоката на
изстрела е от дясно наляво, външно-странично и леко отзад през двете кости на
дясната подбедрица. Съгласно експертизата дистанцията
на изстрела се определя като далечно разстояние, което означава, че надвишава
2,5 пъти дължината на цевта на пистолета. Според заключението огнестрелната
рана със счупването на двата пищяла на дясната подбедрица
причинява трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни, а възстановителния период от това нараняване е в срок от
около 7-8 месеца. От заключението се установява още, че в резултат на
полученото нараняване не е съществувал риск за живота на К.Я..
За изясняване на
обективната истина по делото в хода на съдебното следствие е била допусната
допълнителна СМЕ, от заключението на която се установява, че актуалното
здравословно състояние на св. К.Я. е добро. В резултат на получената
огнестрелна рана е причинено скъсяване на десния долен крайник с 2 см., като до
края на живота на Я. ще се движи с куцукаща походка. Според вещите лица не се
налага оперативна намеса, доколкото такава би довела до други рискове за живота
и здравето на пострадалия. Вещите лица заключават, че травматичното увреждане
при Я. налага носенето на ортопедична обувка, като това обстоятелства не дава
основания за експертна преценка за
наличие на трайно намалена работоспособност или осакатяване на десния долен
крайник.
От заключението на
изготвената по делото СППЕ по отношение на подс. Й.Д.
се установява, че към датата на деянието не се установяват анамнезни
или клинични данни за същинско психично заболяване, което да може да бъде
приравнено към продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието в
смисъла на закона. Интелектуалните му възможности са в норма и няма данни за
наличие на интелектуална инсуфициентност. Съгласно
експертното становище при подс. Й.Д. е налице синдром
на алкохолна зависимост, като по време на деянието подсъдимият е бил в
състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен, което не е нарушило
психическите му годности да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Липсва основание да се
обсъжда наличие на усложнено или патологично алкохолно опиване, не са налице и
данни за интоксикационна психоза с качествено
разстройство на съзнанието. Вещите лица приемат, че към датата на деянието подс. Й.Д. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, като психичното му състояние позволява
пълноценно да участва във всички фази на наказателното производство и ако желае
да дава достоверни обяснения.
По делото е изготвена
и техническа експертиза на видеозапис, от заключението на което се установява,
че наблюдаваното фотокопие на лице е ограничено годно за провеждане на лицево-идентификационно
изследване.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обясненията на подс. Й.Д. (частично); от показанията на свидетелите К.Я., Е.Я. (включително и
прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
1 от НПК), св. Ю. А. (включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК), св. С.С.
(включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 от НПК), св. М.О. (включително и прочетените по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК); приложените по делото
писмени доказателства и доказателствени средства в това число протокол за
оглед на местопроизшествие (л. 36-37 от д.п.), протоколи за разпознаване на
лица и предмети, ведно с изготвените към тях фотоалбуми (л. 62-63 от д.п. и
л.64-65 от д.п.), протокол за освидетелстване с писмено съгласие на лицето,
ведно с изготвения към него фотоалбум (л. 71 и л. 73-76 от д.п.), протокол за
претърсване и изземване (л. 81-82 от д.п.), справка за съдимост на подсъдимия Й.Д.,
както и останалите писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл. 283 от НПК; заключенията на изготвените и
приети по делото експертизи,
както следва: биологична експертиза, балистична експертиза, СМЕ, допълнителна
СМЕ, СПЕ, видеотехническа експертиза. Съдът намери,
че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и по отделно, категорично
и без съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в
нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.
При оценка и анализ на
доказателствата, съдът намира, че обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно
заседание, в частта, в която
установява, че преди да отиде в пицария „****“, където се намирал по това време
пострадалият К.Я., е намерил пистолета, с който впоследствие направил опит да
произведе и произвел изстрел, попаднал в дясната подбедрица
на пострадалия са изолирани, нелогични и не се подкрепят от останалите събрани
по делото доказателства, поради което и съдът не им дава вяра. Относно начина,
по който подс. Й.Д. е придобил пистолета, с който е
направил опит да произведе изстрел и впоследствие е произвел такъв съдът
намира, че не следва да кредитира обясненията на подсъдимия като житейски
нелогични. Напълно противоречащи на разумната житейска логика са обясненията
му, в които посочи, че оръжието е намерил непосредствено преди деянието,
предмет на настоящето обвинение, на излизане от ресторант и то в кофа за
боклук. Следва да се посочи, че подобна версия за намиране на огнестрелно
оръжие на публично място (в тоалетната на ресторант) не може да бъде възприета
за достоверна от съда. Развитата теза за намиране на пистолет в тоалетната на
намиращ се в близост ресторант само няколко минути преди да срещне пострадалия,
от когото се страхувал и затова използвал намереното оръжие за да го респектира
звучи напълно нереалистично. Следва да се посочи, че намирането на пистолет на
посоченото от подс. Д. място предполага да бъде съобщено
за находката на служителите на заведението или на органите на реда, доколкото е
възможно да се касае за опасен предмет, годен да причини сериозни увреждания.
Такова обстоятелство предполага също така преди да бъде взет намерения пистолет,
да бъде проверено за какъв вид оръжие става въпрос, доколкото придобиването и
държането на огнестрелно оръжие без надлежно разрешително (каквото подс. Д. е нямал към инкриминираната дата) осъществява
самостоятелен състав на престъпление от общ характер по българския наказателен
закон (такова по чл. 339, ал. 1 от НК). На следващо място обясненията на подс. Д. в тази част противоречат на показанията на св. Ю. А.
и най-вече тези, приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
ал.1, т. 1 от НПК, в които св. А. посочва, че е виждал подс.
Д. да носи и друг път дългострелно оръжие в себе си. Макар
тези показания да бяха приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, св. А. категорично
посочи пред съда, че ги подържа изцяло. Ето защо, съдът намира, че обясненията
на подсъдимия Й.Д. в тази им част, представляват опит последният да изгради
защитна версия в своя полза, давайки основание на съда да изследва въпроса за
липса на знание у дееца относно вида на оръжието,
респ. относно липсата на умисъл за опит за причиняване на смърт на пострадалия Я..
Ето защо, съдът приема за безспорно установено, че подс.
Й.Д. е направил опит да произведе изстрел в областта на торса, а в последствие
е произвел такъв, който е прострелял пострадалия в областта на дясната подбедрица със съзнанието, че използва огнестрелно, а не
друго в това число и газово оръжие. В резултат на това, по отношение на св. К.Я.
е бил извършен опит за причиняване на смърт, както и му е било причинено
огнестрелно нараняване на дясната подбедрица с многофрагментно счупване на двата пищяла на дясната подбедрица, което му е причинило трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Получените
травматични увреждания на св. К.Я. са в причинно-следствена връзка с действията
на подс. Й.Д., който е направил опит да произведе два
изстрела с държаното от него огнестрелно оръжие. Първият опит да произведе
изстрел, останал неуспешен поради засичане на спусъковия
механизъм, е бил произведен, докато държаното от подс.
Й.Д. огнестрелно оръжие е било насочено към торса на пострадалия Я. от
разстояние от около 1 м. Втория изстрел, произведен от подс.
Й.Д. е причинил на пострадалия Я. констатираните от съдебните лекари увреждания
- многофрагментно счупване на двата пищяла на дясната
подбедрица, което му е причинило трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, съставляващи медикобиологичния признак средна телесна повреда по смисъла
на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. След
произвеждането на двата изстрела намиращите с в близост лица са започнали да спират
минаващите наоколо таксита и патрулни автомобили на
органите на МВР, което е мотивирало подс. Й.Д. да се
оттегли от местопроизшествието.
Наличието на
описаното и безспорно установено произвеждане на изстрел с огнестрелно оръжие,
причинило телесно увреждане на пострадалия Я., установените и иззети при
извършения в последствие оглед 1
бр. куршум и 1 бр. гилза, части от патрон кал. 45 „AUTO“, предназначен за стрелба с
пистолети 45 кал., както и обстоятелството, че подс. Й.Д.
е бил забелязван и преди инкриминираното деяние да носи в себе си дългострелно оръжие, опровергава развитата от подсъдимия и
защитата на подсъдимия теза за липса на знание, че държания от подсъдимия
пистолет представлява огнестрелно оръжие, с което да може да бъде причинена
смърт, респ. телесно увреждане на пострадалия. Посочената теза на защитата на
подсъдимия не може да бъде споделена от настоящия съдебен състав и с оглед
факта на успешно произведен изстрел с държаното от подс.
Д. оръжие, което изключва възможността това оръжие да бъде разглеждано като
негодно средство на престъпление, което при първоначалния неуспешен опит за
изстрел не е било заредено. Напротив, установява се, че оръжието макар и
неустановено по делото е било огнестрелно, годно да произведе изстрел, било е
заредено с патрони, а подс. Д. е натиснал спусъка
докато пистолетът е бил насочен към корема/гърдите на пострадалия и единствено
засичането на спусъковия механизъм е предотвратило
произвеждането на успешен изстрел. Всичко това указва на целенасочен волеви акт
от страна на подс. Й.Д., изключващ развитата защитна
теза.
За пълнота ще
бъде посочено, че по делото не се установява, св. К.Я. да е нанасял, каквито и
да било удари на подс. Й.Д., от които да са били
установени наранявания. Това се отрича включително и от подс.
Й.Д., което от своя страна изключва
необходимостта от изследване на въпроса дали действията на подс.
Й.Д. по извършване на опит за причиняване на смърт на пострадалия Я. са били
осъществени при условията на неизбежна отбрана.
Съдът счете, че
следва да се кредитират показанията на пострадалия,
относно протичането на инцидента и най-вече относно обстоятелството, че именно подс. Й.Д. е направил опит да произведе срещу него изстрел
от близко разстояние, с оръжие насочено в областта на гърдите и торса, като
поради засичане на спусъковия механизъм изстрел не
бил произведен. В последствие след като Я. се обърнал, за да влезе обратно в
пицарията отново именно подс. Й.Д. презаредил оръжието, с което подсъдимият произвел изстрел,
с който пострадалия Я. бил прострелян в десния крак, като му била причинена
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на
крайниците - огнестрелно нараняване на дясната подбедрица
с многофрагментно счупване на двата пищяла на крака. Неговите
показания се подкрепят от обективната медицинска находка, а именно
констатираните травматични увреждания, описани в медицинската експертиза, които
по начин и време могат да бъдат получени по описания от св. К.Я. начин и със
съответните механизми на причиняване на телесното увреждане. Заключението на
вещите лица категорично сочи, че получените от Я. травматични увреждания са в
резултат на огнестрелно нараняване на дясната подбедрица
с многофрагментно счупване на двата пищяла на крака,
като механизмът на получаване на травматичното увреждане на десния крак е изстрел с пистолет, с посочения по делото
калибър, което изцяло подкрепя разказа на пострадалия за протичането на
инкриминирания случай. Показанията на пострадалия се подкрепят напълно и от
установените на мястото на извършване на деянието 1 бр. куршум
и 1 бр. гилза, части от патрон кал. 45 „AUTO“, предназначен за стрелба с
пистолети 45 кал. Показанията на св. Я. се подкрепят напълно и от тези на
останалите разпитани по делото свидетели Е.Я., Ю. А., С.С.
и М.О., в това число и от приложената по делото медицинска документация, както
и от писмените доказателствени средства – протокол за
оглед на местопроизшествие, протокол за освидетелстване със съгласието на
лицето на подс. Й.Д., протоколи за разпознаване на
лица и предмети.
Св. Е.Я., Ю. А., С.С. и М.О. са присъствали в непосредствена близост до местопроизшествието,
в хода на което подс. Д. е направил опит да произведе
изстрел с насочено към тялото на пострадалия огнестрелно оръжие, но единствено
поради засичане на спусковия механизъм такъв не бил
произведен, като впоследствие след презареждане на оръжието Д. произвел
изстрел, който причинил телесно увреждане на пострадалия Я.. Посочените
свидетели описват и собственото си поведение и това на подс.
Д. след произвеждането на изстрела, причинил телесното увреждане на пострадалия
Я.. Съдът намира, че не пораждат противоречие показанията на разпитаните
свидетели, относно мястото, на което се е намирала св. Е.Я. по време на
протичането на инцидента. Действително е налице известна неяснота относно
точното местонахождение на св. Я. по време на опита за произвеждане на изстрел
в областта на гърдите на пострадалия, а в последствие и произвеждането на такъв
от подс. Д.. Същевременно обаче, както св. Я., така и
свидетелите Ю. А., С.С. и М.О. посочиха по време на
разпита им пред съда, че тя се е намирала в близост до вратата на пицарията от
външната й страна. Относно противоречията с първоначално дадените от тях
показания пред орган на досъдебното производство и тези депозирани в хода на
съдебното следствие къде се е намирала Я. по време на инцидента, същите
посочиха, че е възможно при първоначалния им разпит да е налице разминаване, дължащо
се недостатъчно коректно отразяване на показанията им, като без колебание
посочиха, че Я. се е намирала до вратата на пицарията от нейната външна страна.
Същевременно съдът намира, че обстоятелството дали св. Е.Я. се е намирала до
вратата на пицарията или на друго близко до това място няма решаващ характер от
гледна точка на подлежащите на доказване факти в настоящето наказателно
производство, доколкото безспорно се установи, че св. Е.Я. е възприела
съществените за предмета на доказване факти и обстоятелства, които
непротиворечиво възпроизведе по време на разпита й пред съда. Местонахождението
на посочената свидетелка се потвърждава и от разпита на останалите, намиращи се
пред заведението свидетели - Ю. А., С.С. и М.О..
С оглед
изложеното съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на
свидетелите К.Я. и св. Е.Я.. Същите безпротиворечиво
и обективно изложиха пред съда обстоятелствата, свързани с поведението на подс. Й.Д., както преди инцидента, така и възприетото от
тях, докато той се е намирал пред заведението и след като е произвел изстрела,
причинил телесното увреждане на пострадалия Я.. Обстоятелството, че св. К.Я. се
е възползвал от правото си да се конституира като частен обвинител, както и че
св. Я. е негова съпруга и към датата на депозиране на показанията й пред съда,
не се явява основание да бъдат подлагани на съмнение показанията им с оглед
единствено упражняването на правата на св. К.Я. по реда на чл. 76 от НПК, тъй
като това би лишило от съдържание института на частното обвинение в
наказателното производство. Въпреки че този свидетел се възползва от правото си
да се конституира по делото като частен обвинител, в показанията му и тези на
съпругата му не се констатира тенденциозност при описанието, както на събитията
на инкриминираната дата, така и на обстановката на мястото на настъпване и протичане
на инцидента, а така също и на поведението на подсъдимия преди, по време и след
инцидента. Следва да се посочи, че показанията им относно съществените с оглед
предмета на доказване факти и обстоятелства изцяло се подкрепят от останалия
събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира с
доверие показанията на свидетелите Ю. А., С.С. и М.О.
(включително и тези, приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4 и ал. 5 от НПК). Същите
преразказаха пред съда фактическата обстановка непосредствено преди и след
настъпилото инкриминирано деяние, като следва да се посочи, че те са свидетели
пряко на неговото настъпване и са възприели цялостното поведение на подс. Й.Д., включително обстоятелството, че именно
подсъдимият е станал причина пострадалият Я. да излезе пред пицарията, където Д.
е насочил срещу гърдите му от близко разстояние огнестрелно оръжие, натиснал е
спусъка, чул се звук от изщракване и изстрел не е бил произведен. Това от своя
страна станало причина Д. да презареди оръжието и
след като вече пострадалият се обърнал, за да се прибере в заведението,
произвел изстрел, който прострелял Я. в дясната подбедрица.
Последният паднал на земята, а подс. Д. се навел,
взел нещо от земята и се отдалечил. Независимо, че тези свидетели заявиха, че
са наблюдавали последващото поведение на подсъдимия Д.,
докато са бягали, показанията им пред съда бяха логични и почиващи на лични и
непосредствени впечатления за осъществилата се фактическа обстановка.
Свидетелите изразиха ясен и точен спомен за правно релевантните по делото
факти, касаещи поведението на Й.Д.. По делото няма данни тези свидетели да са
заинтересовани по някакъв начин от изхода на делото, което мотивира съда да
кредитира с доверие изложеното от тях, още повече, че заявеното от тях намира пълна опора в приетите по делото
експертизи и писмени доказателства. Следва също така да се посочи, че тези
свидетели не се намират в някакви особени отношения с някоя от страните по
делото, за да бъдат подлагани под съмнение показанията им поради наличието на
специфична връзка. В същото време още веднъж следва да се посочи, че всички
възпроизведени от тези свидетели факти и обстоятелства не само, че са безпортиворечиви и взаимнодопълващи
се, но не се отричат и от самия подс. Д..
Относно
наведената от подс. Й.Д. и от защитата му теза за
съществуващи интимни отношения между него и св. Е.Я., които са станали причина
за поведението му спрямо пострадалия К.Я. в опит да го „респектира“, съдът
намира следното. Познанството между подс. Й.Д. и св. Е.Я.
не се отрича от последната. Същата посочи, че отношенията им са били близки
дотолкова, че включително са се чували по телефона, както и се поздравявали за лични
празници. Твърденията в обясненията на подс. Й.Д. за
интимен характер на отношенията им са изолирани и отречени от св. Е.Я.. Съдът
не пренебрегва възможността показанията на св. Е.Я., в които отрича
съществуването на интимни отношения с подс. Й.Д. да
не са в пълна степен обективни. В тази насока съдът отчете поведението на св. Я.
по време на личния й разпит пред съда и очевидното неудобство при отговора на поставените
й въпроси от този кръг. Съдът не пренебрегна и обстоятелството, че разпитът на
св. Я. се провеждаше в присъствието на съпруга й – св. К.Я., който е страна в
наказателното производство, поради което и показанията на св. Я. в тази им част
е възможно да са имали за цел единствено запазване на добрите съпружески
отношения с подсъдимия Й.Д., както и желанието й да не отдава случилото се
именно на близостта си с подс. Й.Д.. Независимо, че
съдът намери подобна хипотеза за недоказана с необходимата степен на
несъмненост, намира, че характерът на отношенията на св. Е.Я. и подс. Й.Д. не са от значение за преценката на фактическата
и правната страна на деянието, за което е предаден на съд подсъдимия. Следва да
се подчертае, че наличието на лични отношения между подс.
Й.Д. и св. Я., не могат да обосноват такива между подсъдимия и пострадалия К.Я.,
които да се възприемат като личен мотив за извършване на деянието. По делото
беше безспорно установено, че двамата не са се виждали преди инкриминираната
дата, между двамата не е бил проведен дори диалог извън молбата на подс. Й.Д. към св. К.Я. да излязат извън пицарията, за да
го попита нещо. Установява се, че пред заведението отново не е имало разговор помежду
им, като подс. Й.Д. без да казва нищо е извадил
оръжието, чийто спусък е натиснал. След първоначално неуспешният изстрел св. Я.
е блъснал ръката на подсъдимия и единствено го е попитал какво прави, след
което Д. е произвел вече успешен изстрел, който е попаднал в дясната подбедрица на пострадалия. Или, действително подс. Й.Д. посочи, че е имал близки интимни отношения със
св. Е.Я., но в нито един момент не е твърдял, че е имал каквото и да било познанство
с пострадалия Я., в това число и конфликти, не посочи и причината, провокирала последващите му действия. По изложените съображения съдът
намери твърденията за извършване на деянието с цел „респектиране“ на
пострадалия като израз единствено на незачитане на обществените порядки,
разбиранията за морал и ценности.
Съдът кредитира
изцяло протоколите за разпознаване на лица, т.к. последните отговарят на всички
изисквания на НПК и кореспондират с останалите доказателства по делото. Самите
действия по разпознаването са проведени по законоустановения
ред, като разпознаването на подсъдимия Й.Д. е станало в присъствието на поемни лица и в протокола за разпознаване - процесуалния
документ за извършеното следствено действие - е отбелязано, че никой от
присъстващите няма възражения срещу проведеното разпознаване. Разпознаването на
подсъдимия Й.Д. въобще не се оспорва от страните.
Свидетелят К.Я. е
имал достатъчно време и възможност да възприеме добре подсъдимия Й.Д., да
запомни вида му, да отрази в съзнанието си чертите и особените им белези, които
е описал по-късно пред органите на досъдебното производство. Освен това е
невъзможно да се приеме, че недобросъвестно св. Я. е посочил подс. Й.Д. като извършител и след това да се окаже, че
действително подс. Й.Д. е бил по същото време на
мястото, на което е бил извършен опит за убийство срещу пострадалия Я..
Същевременно безспорно се установява, че св. Я. е познавала подс.
Д. поради което не съществува съмнение, че същата е посочила именно него като
автор на деянието.
Съдът кредитира
приетите по делото експертизи като обективни и компетентно изготвени, както и
приетите по делото писмени доказателства и доказателствени
средства като относими към предмета на доказване по
делото.
При така
изложения анализ на доказателствата, не може да бъде възприет доводът на
защитата за неяснота относно това колко опита за убийство и или телесни повреди
са били причинени на св. Я.. Държавното обвинение ясно е посочило, че според
тезата на прокуратурата се касае за един недовършен опит за убийство.
Обстоятелството дали са били извършени и други деяния, осъществяващи състави на
престъпления от общ характер доколкото липсва повдигнато обвинение в подобна
посока, може да бъде обсъждано от съда единствено при индивидуализация на
наказателната отговорност на подс. Д.. На следващо
място въпросът дали е имало патрон в цевта на пистолета и къде се е озовал той
при първоначалното засичане на спусъковия механизъм съдът
намира за изяснен, доколкото се установи, че се касае за огнестрелно оръжие,
годно и произвело изстрел без налични по делото данни за зареждането му (установява
се единствено действие по презареждане след първоначалното засичане на спусъковия механизъм). От протокола за оглед на
местопроизшествие и заключението на вещите лица, изготвили приетите от съда без
възражение на страните експертизи, както и от разпита на вещите лица в хода на
съдебното следствие, се установява, че на местопроизшествието са били намерени 1 бр. куршум и 1 бр. гилза, части от патрон кал. 45 „AUTO“, предназначен за стрелба с пистолет 45 кал. Относно въпроса дали
оръжието, с което подс. Д. е направил опит, а след
това е произвел изстрел е огнестрелно оръжие, респ. е ли годно да причини
смърт, съдът се доверява отново на изготвените по делото експертизи, от които
се установява, че намерените на местопроизшествието 1 бр. куршум
и 1 бр. гилза, части от патрон кал. 45 „AUTO“ са предназначени за стрелба с
пистолети 45 кал., а причинената на пострадалия огнестрелна рана в областта на
дясната подбедрица е причинена от огнестрелно оръжие
с установен по делото от калибър.
Съдът кредитира
изцяло приетите експертизи, в които не е налице противоречие. От експертните
заключения, включително и от изложеното от вещите лица при проведения разпит
пред съда по безспорен начин се установява вида на оръжието, с което е бил
прострелян пострадалия Я., вида и характера на телесните увреждания,
установените на място биологични следи и обстоятелството, че подс. Й.Д. към момента на деянието макар и употребил
алкохол е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, установява се и актуалното здравословно състояние на пострадалия
К.Я..
Съдът кредитира
като относими към предмета на доказване по делото
приетите писмени доказателства. При изготвяне на приложените по делото
протоколи за оглед на местопроизшествие и освидетелстване със съответния снимков
материал са спазени всички изисквания, предвидени в процесуалния закон за
извършване на тези процесуално следствени действия.
От правна страна:
При така установената и изложена
по-горе фактическа обстановка по делото, съдът намира за безспорно установено,
че с деянието си, подсъдимият Й.Н.Д.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав
по чл. 116, ал. 1, т. 11, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като съображенията в тази връзка са следните.
В конкретния по делото случай е
безспорно установено, че от обективна страна, на 14.04.2014 г. около 00.50 часа
в гр. С., на бул. „********”, № ** пред заведение „****”, на тротоара пред заведението
подс. Д. е направил опит умишлено да умъртви К.И.Я.,
ЕГН **********, като направил опит да произведе изстрел с неустановено по
делото огнестрелно оръжие, калибър 45, насочено към корема на пострадалия, но
същото не произвело изстрел, поради засичане на спусъковия
механизъм, като непосредствено след това, със същото неустановено огнестрелно
оръжие произвел изстрел, с който пострадалия Я. бил прострелян в десния крак,
като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини - намесата на
случайни минувачи, преминаващи покрай местопроизшествието.
Опитът да бъде произведен изстрел
с огнестрелно оръжие, насочено в областта на гърдите/корема на св. Я., от
близко разстояние (около 1 м.) и произведения в последствие изстрел, с който
пострадалия Я. бил прострелян в десния крак безспорно води до извод за
намерението на подс. Й.Д. да причини смъртта на
пострадалия. Или, чрез тези свои действия
подсъдимият е обективирал
намерението
си да причини смъртта на пострадалия Я..
Групов обект на престъпленията по глава ІІ от
НК от Особената част на НК, в която
са включени и престъпленията убийство и телесни повреди, са обществените отношения, свързани с личните права и законни свободи на гражданите на
РБ, а конкретен обект са обществените отношения, свързани с физическата цялост-живота и здравето на гражданите.
В конкретния казус обект на престъплението
са обществените отношения, свързани със защитата неприкосновеността на човешкия живот, регламентирани в гл.ІІ, раздел І от Особената
част на НК на РБ. Предмет на престъплението е живия човек-в случая
пострадалия К.Я..
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява
в опит за умъртвяване. Последното представлява въздействие върху организма на пострадалия, което е от естество
да предизвика неговата биологична смърт. В случая въздействието върху пострадалия е физическо, като подсъдимият е направил опит да бъде
произведен изстрел с огнестрелно оръжие, насочено в областта на корема/гърдите
на св. Я., от близко разстояние (около 1 м.), произвел е в последствие
изстрел, с който пострадалия Я. бил
прострелян в десния крак, като когато е забелязал, че намиращите се наоколо
хора започнали да бягат в различни посоки и да спират автомобили, търсейки
помощ, напуснал мястото на местопроизшествието.
Престъплението е резултатно и е
довършено с умъртвяването на пострадалия, което е налице с настъпване на биологичната
му смъртта. В конкретния случай деянието е останало недовършено, по независещи от дееца
причини /намиращите се наоколо лица са предприели действия по
търсене на помощ от случайно преминаващи автомобили, включително и патрулни
такива на МВР/. Така, съдът намира,
че в случая е налице опит, а не довършено престъпление, тъй като в конкретния случай престъплението е останало недовършено по независещи от
извършителя причини, доколкото не е настъпила смъртта на пострадалия Я., респ. не
е настъпил желания от подс. Д. общественоопасен резултат.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици, и ги е искал. Съдът приема,
че престъплението е извършено с пряк умисъл, предвид
използваното
средство на престъплението, областта на тялото на пострадалия към която е било насочено оръжието, в която е известно, че се
намират жизненоважни органи и разстоянието, на което са се намирали подсъдимият и св. Я..
Подсъдимият е субект на престъплението. Той е наказателноотговорен по смисъла на чл. 31, ал. 1 НК, тъй като според съдебнопсихиатричната
експертиза към датата на деянието
не е имал качествено разстройство на съзнанието и базисните му психични
годности, поради което е могъл правилно
да възприеме фактите и обстоятелствата. Предвид този извод
на в.л. изготвило СПЕ съдът приема, че подсъдимият
е бил вменяем, тъй като е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките
си.
Предвид изложените обстоятелства съдът не намира наличие
на такива, изключващи обществената опасност или вината
на подсъдимия.
Съдът
прие, че деянието е извършено по хулигански подбуди, тъй като причиняването на
телесното увреждане е било извършено публично, в присъствието на множество хора
на публично място и действията на подс. Д. са
предизвикали възмущението не само на присъстващите пред пицарията, но и на
случайните минувачи, които са били скандализирани от поведението на подс. Й.Д..
Действията
на подс. Й.Д. съдът преценява, като непристойни, т.к.
очевидно противоречат на установения в обществото морал и порядък. Действията
на подс. Й.Д. са израз на неприличие, буйство и
невъздържаност от негова страна. Тези му действия не са били предизвикани по
какъвто и да е било начин от някой от свидетелите или от действията на други
лица. Ето защо съдът счита, че подс. Й.Д. е извършил
деянието безпричинно- от доказателствата по делото не се установява, който и да
е било да е предизвикал подс. Й.Д. - т.е. да го е
нападнал, наругал или да са извършили други противозаконни действия, които да
предизвикат у него силно раздразнение. Ето защо съдът приема, че действията на подс. Й.Д. са не само непристойни, но и грубо нарушават
обществения ред. С тези действия подсъдимият е изразил и своето явно неуважение
към обществото и неговите разбирания за спокойствие, а така също и неуважение
към личността и незачитане на обществените отношения свързани с телесната
неприкосновеност на личността. Всички тези действия на подсъдимия са извършени
в присъствието и на чужди и непознати хора. Независимо и въпреки това подс. Й.Д. е продължил да се държи буйно и неприлично.
Предвид
това съдът счита, че в случая е налице и хулиганския мотив, който от своя
страна се явява специален субективен признак на престъплението по чл. 116, ал.
1, т. 11 от НК. Този мотив се заключава в проявеното явно неуважение на подс. Й.Д. към обществото и към телесната неприкосновенност на личността, като по този начин той е
демонстрирал, че не се смята за обвързан със спазването на общоприетите норми
за поведение в обществото и се отнася към тях с явно пренебрежение.
От
субективна страна – е бил налице и особеният признак от субективна страна,
изразяващ се в спецификата на подбудите, довели до извършеното от подс. Й.Д. деяние. Опитът от страна на подс.
Й.Д. да причини смърт на св. К.Я. е извършен по хулигански подбуди, които са
такива подбуди, които изразяват явно неуважение към обществото. Хулиганските
действия в случая са такива, които са предшествали и съпровождали извършването
на деянието и са се изразявали във факта, че след като подс.
Й.Д. е поканил св. К.Я. да излязат пред пицарията под предлог, че иска да го
попита нещо първоначално е направил опит да произведе изстрел, а след като спусъковият механизъм засякъл, презаредил
оръжието и натиснал спусъка повторно, което довело до огнестрелно нараняване на
пострадалия в областта на дясната подбедрица. Това се
е случило на публично място в присъствието на множество хора. В същото време
описаните действия от страна на подс. Й.Д. не са били
провокирани или предизвикани по никакъв начин от страна на св. К.Я., който дори
не познавал подс. Й.Д.. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него и е искал
настъпването на предвижданите от него общественоопасни
последици от деянието му. Подс. Й.Д. е целял
причиняване на смърт на св. К.Я., като е извършил деянието по подбуди, с които
е изразил явно неуважение към обществото.
В
конкретния случай хулиганските подбуди са се изразили и в това, че между подс. Й.Д. и св. К.Я. са липсвали лични отношения, като
вражда, завист и др. подобни. Отсъства и личен мотив, не се установиха видими поводи, които да са създадени от
пострадалия. Основният мотив на подс. Й.Д. е не да
засегне пострадалия, а да демонстрира явно неуважение към обществото,
незачитане на правните норми чрез посегателство върху пострадалия. Деецът е искал
да изяви себе си, като погази установения ред и всичко, което се изпречи на
пътя му, да докаже, че може да върши, каквото си иска, независимо от нормите на
обществото. Това деяние цели провокация, скандал, то е демонстративно.
Хулиганските действия изглеждат необясними и неадекватни на конкретната
ситуация.
С оглед
на изложеното, съдът призна подс. Й.Д. за виновен в
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
Причини
за извършване на престъплението са ниското правосъзнание
на подс. Й.Д. и незачитането на телесната
неприкосновеност на личността.
С оглед изложеното
съдът не споделя и довода на защитата на подс. Й.Д. за отсъствие на хулигански мотив в действията му.
По вида
и размера на наказанието:
При индивидуализация
размера на наказателната отговорност на подсъдимия, съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, обстоятелство, че се касае за
недовършено престъпление, останало на фазата
на опита и добрите му характеристични
данни, липсата на други висящи незавършени срещу него наказателни
производства за престъпления от общ характер, както и изразеното съжаление за
случилото се.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете съдържащите се по делото на данни
за извършени от подс. Й.Д. други престъпления от общ характер (в това число по чл. 339 от НК,
чл. 129 от НК). Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени и обсотятелството, че подс. Й.Д. след първоначално неуспешния опит да
произведе изстрел, не се е отказал от това си намерение, акто
е произвел втори, при който Я. е бил прострелян в десния крак, от което
нараняване последиците продължават и към настоящия момент - т.е. степента на увреждане
на обществените отношения в конкретния случай е с много по- голям интензитет.
Като съобрази горните обстоятелства, съдът прие, че
на подс. Й.Д. следва да бъде
определено наказание “лишаване от свобода”
в размер на 7 години.
Съдът прецени, че са налице
предпоставките за приложение на чл. 58, б. „а“, вр. чл.55,
ал.1, т. 1 от НК, тъй като е налице недовършеност на престъплението и същевременно са налице двете кумулативно дадени предпоставки, позволяващи приложението на този текст.
По делото се събраха доказателства
за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, както и за изключителни такива – най-вече с оглед чистото съдебно
минало на подс. Д. и липсатана
каквито и да било данни за други незавършени спрямо него наказателни производства. От друга страна този
съдебен състав счита, че и минимално
предвиденото за този вид престъпление
наказание, е несъразмерно тежко с оглед степента
на обществена опасност на деянието
и на дееца.
На основание чл. 60, ал. 1, вр. чл. 59, ал.
1, вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът определи на подсъдимия Й.Н.Д. първоначален строг режим на
изтърпяване на така наложеното наказание от седем
години „лишаване от свобода“, което
да бъде изтърпяно
в затворническо общежитие от закрит тип.
По гражданския
иск:
С оглед признаване на подс. Й.Д. за
виновен в престъпление по чл. 116, ал. 1, т.
11, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.
1 от НК, съдът счете, че е доказана
основателността на иска на граждански
ищец – К.И.Я.. Налице са предпоставките
на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране
на гражданската отговорност на подсъдимия за извършения
от него деликт:
деянието на подсъдимия е противоправно и виновно. На гражданския
ищец са причинени
неимуществени вреди – болка и страдание, страх и уплаха
за живота му, които са
в пряка и непосредствена причинно- следствена връзка с деянието, извършено от подсъдимия.
По отношение на размера на
гражданския иск съдът съобрази
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществените вреди се определя от
съда по справедливост.
В конкретния случай съдът прие, че
следва да уважи предявения от пострадалия граждански иск частично за сумата
от 40 000 лв.,
като отхвърли като неоснователен предявения граждански иск до пълния
му предявен размер от 75 000 лв. Съдът счита, че
този размер на обезщетението е справедлив, доколкото на пострадалия в резултат на деянието
са били причинени
силни, негативни, емоционални, преживявания – пострадалият е изпитал силен страх, болки и страдания за продължителен период от време, включително и до сега, който се е отразил на поведението
му ежедневния му живот.
По изложените съображения
съдът приема, че иска на
пострадалия следва да бъде уважен
частично за сумата от 40 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от
датата на увреждането- т.е. от 14.04.2014 г. до окончателното изплащане на главницата.
По разноските:
С оглед изхода на
делото и на основание чл.189, ал.3 НПК, съдът
прие, че следва подс. Й.Д. да бъде осъден
да заплати разноски по водене
на делото в размер на 2359,48 (две
хиляди триста петдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки) лева, както и държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на
1600 лв. На основание чл. 190, ал.2 от НПК подс. Й.Д. следва да заплати
и по 5 лева за всеки служебно
издаден изпълнителен лист, в полза на
държавата и по сметка на СГС.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН – СЪДИЯ: