Р
Е Ш Е Н И Е
№ 5 04.01.2023
год. гр. Стара
Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно заседание на първи
декември
две хиляди двадесет и втора год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ Р.
при секретаря Албена
Ангелова
и в присъствието на прокурора Константин Тачев, като разгледа
докладваното от Михаил Р. КАН дело №270 по описа
за 2022 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Г.Й.А. – началник
група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора, чрез пълномощника си по делото
юриск. И.М., против Решение №382 от 21.09.2022 год., постановено по АНД №886/2022
год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление
№22-1228-000303/01.03.2022 год. на Началник група в сектор „ПП“ в Районно управление Стара Загора при ОД на МВР Стара
Загора.
В жалбата се
съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при
неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във
вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди,
че не е налице приетото от районният съд несъответствие между фактическото и
юридическото формулиране на административно наказателното обвинение. Деянието е
описано в достатъчна степен и правилно е квалифицирано. Съдът е коментирал само
част от свидетелските показания на Здравко Чанев, но не и на свидетелските
показания на полицейските свидетели. Въз основа на подробно изложени доводи в
тази насока е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено обжалваното
наказателно постановление както и да се присъдят сторените от него разноски в
производството.
Ответникът по касационната жалба – К.Д.П., редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не изразява становище по подадената
касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в
съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е неоснователна и
предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора се е
развило по жалбата на К.Д.П. срещу наказателно постановление №22-1228-000303/01.03.2022
год. на Началник група в сектор „ПП“ в Районно
управление Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора, издадено въз основа
на акт за установяване на административно нарушение серия АД, бл.№231255 от
07.02.2022 год., с което наказателно постановление на П. са наложени административни
наказания на основание чл.175а, ал.1, предложение трето от ЗДвП глоба в размер
на 3 000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца,
за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. От фактическа страна е възприето, че на 02.02.2022
год. около 22:30 часа в гр. Стара Загора по ул.“Анастасия Тошева“ в посока
север юг е управлявал лек автомобил БМВ с рег.№***, собственост на М.И.Д., като на кръговото
кръстовище с ул.“Калояновско шосе“ и ул.“Войвода Ст. Черногорски“ навлиза в
кръстовището, като умишлено форсира двигател при завой наляво, в следствие на
което задните гуми на автомобила отклоняват задницата последователно вдясно и
вляво, като не използва път по предназначение, а
именно за превоз на пътници и товари. След маневрата водачът продължава
движението си в посока север.
При осъществения контрол за законосъобразност на оспореното
наказателно постановление, районният съд е приел, че е налице несъответствие
между фактическо описаното административно нарушение и юридическата му
квалификация. Според районният съд, описаното деяние е такова по чл.5, ал.1,
т.1 от ЗДвП и не съставлява административна нарушение по чл.175а, ал.1 от ЗДвП,
като елемент от състава му, не е създаването на опасност. Приема за установено
по делото, че пътната настилка е била влажна в нея вечер, което се установява
от свидетелите по делото и установеното поведение на автомобила би могло да е
вследствие от пътните условия, а не от умишленото поведение на жалбоподателят. Това
го е мотивирало да постанови решение, с което да се отмени издаденото
наказателно постановление за извършеното нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Решението на районния съд е
правилно като краен резултат, но не и по изложените в него съображения.
На първо място, по отношение на оплакването за липсата на
несъответствие между фактическото описание на нарушението и неговото правна
квалификация. Съдът намира, че такова не е налице. Трайна е съдебната практика,
че в подочни случаи, когато се касае за форсиране на двигателя на МПС,
превъртането на гуми, както и занасянето на автомобила в една или друга посока,
е налице административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП наказуемо по
чл.175а, ал.1 от ЗДвП. Визираната като нарушена
разпоредба на чл.104б, т.2 от ЗДвП императивно забранява на водачите на МПС да
използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Факта, че в
закона не се съдържа легална дефиниция на „ползването на път за други цели, освен
за превоз на хора и товари“, като законодателна техника предполага запълването
на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка
хипотеза. С извършените действия от страна на ответника по касация е прието, че
е нарушил забраната по чл.104б, т. 2 от ЗДвП да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри
при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на
обособените за целта места.
На второ място съдът намира, че описаната в обжалваното
наказателно постановление фактическа обстановка не е установена по безспорен
начин. Основателно не следва да се кредитират свидетелските показания на актосъставителя
К.К. и лицето И.И., които не са очевидци на извършеното административно
нарушение. Първият е съставил акта за установяване на административно нарушение
по сведения от неговите колеги, а вторият, в съдебно заседание изрично заявява,
че не е видял нищо, тъй като е зареждал ТИР и е бил с гръб към кръстовището,
поради което и само е чул изсвирването на гумите. Конкретно поведение на водача
не е възприел и не удостоверява.
Що се отнася до свидетелските показания на полицейските свидетели
С.Р. и Л.В., то са налице множество противоречия между казаното от тях. Така
например Р. заяви, че пътят беше не много сух, но не и влажен /на
Старозагорските бани и имало снеговалеж, докато в града не е имало силен
снеговалеж, нито снежна покривка/, докато В. заяви, че било сухо времето.
Според Р. водача не е направил пълен оборот на кръговото, докато според В. е
направил два кръга – повече от един, но не повече от два. Свидетелят Р. заяви,
че акта не е съставен в деня на извършване на нарушението, докато В. заявява,
че акта за установяване на административно нарушение е съставен същата вечер
когато са отишли в КАТ, като те са съставили протокол за предупреждение. Всичко
това разколебава истинността на отразената в наказателното постановление
фактическа обстановка. Всичко това не дава възможност да се прецени дали е
налице съответствие между фактическата обстановка съдържаща се в наказателното
постановление и правното й квалифициране от страна на наказващият орган.
Отговорността на К.Д.П. се основава на допуснато
нарушение на законово регламентираната в чл.104б, т.2 от ЗДвП забрана водачът
на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От
фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е
обосновано с констатацията, че на 02.02.2022 год. около 22:30 часа в гр. Стара
Загора по ул.“Анастасия Тошева“ в посока север юг е управлявал лек автомобил
БМВ с рег.№***, собственост на М.И.Д.,
като на кръговото кръстовище с ул.“Калояновско шосе“ и ул.“Войвода Ст.
Черногорски“ навлиза в кръстовището, като умишлено форсира двигател при завой
наляво, в следствие на което задните гуми на автомобила отклоняват задницата
последователно вдясно и вляво, като не използва път по предназначение, а именно за превоз на пътници и товари. След
маневрата водачът продължава движението си в посока север. В тежест на наказващия
орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието
на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти
и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В
случая приетото от наказващия орган, че описаното в съставения АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно поведение „използване на пътя за
други цели, а не по предназначение” от водача на МПС, не е фактически и
доказателствено обосновано. Не е доказано от страна на наказващият орган, че
така описаното поведение, респективно въртене на гуми на управляваният от К.П.
автомобил не се дължи на мокра пътна настилка, каквато се установява, че е била
налице. Навлизането с по-висока скорост в зоната на кръговото кръстовище и
рязката промяна на посоката на движение, предполага изсвирването на гумите,
което е отразено в наказателното постановление. За да е наказуемо обаче това
поведение, то същото следва да бъде извършено умишлено от страна на водача. В
конкретния случай това не е установено.
В случая нито в
АУАН, нито в наказателното постановление ясно е доказано, описаните елементи от
състава на нарушението, както с деянието е създадена потенциална опасност за
останалите участници в движението. Поради което фактически и правно
необосновано се приема, че жалбоподателят е нарушил забраната по чл.104б, т. 2
от ЗДвП да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
С оглед на изложените съображения
съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила..
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №382 от 21.09.2022 год., постановено по АНД №886/2022
год. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.