МОТИВИ: Производството е по чл. 83а и сл. от ЗАНН и е образувано по
предложение на Окръжна прокуратура Сливен за налагане на „Евро
груп“ ЕООД – Сливен, ЕИК **** имуществена санкция
по реда на чл. 83б, ал. 1, т. 1, вр. чл. 83а, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАНН в размер 20 340,63 лева, представляваща
равностойността на получената от юридическото лице облага, в резултат на
извършено от управителя му Д.К.Б. престъпление по чл. 255 ал. 4, предл.
последно от НК.
В съдебно заседание представителят
на ОП - Сливен поддържа внесеното предложение и пледира за уважаването му.
Юридическото лице участва
чрез управителя си Р.Г.Р., който не изразява становище по предложението.
Съдът като съобрази събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност приема за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В Окръжна прокуратура - Сливен срещу Д.К.Б. и Т. Г. Т. било
образувано и водено досъдебно производство - сл. дело № 52/12г. по описа на ОСО
при Окръжна прокуратура - Сливен, вх. № 2001/11г., пор. № 179/12г. по описа на
Окръжна прокуратура - Сливен за престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2
предл. 1 и т. 6 предл. 2 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, което е приключило.
На 05.07.2019г.
Окръжна прокуратура - Сливен е изготвила и внесла в Окръжен съд - Бургас
обвинителен акт срещу Д.К.Б. и Т. Г. Т. както следва:
-срещу Д.К.Б. за това, че на 12.02.2010г. в гр.Сливен като едноличен собственик на капитала,
управител и представител на „Евро груп“ ЕООД -
Сливен, ЕИК ****, в съучастие като посредствен извършител, подпомогната от Т. Г.
Т., който предоставил документите с невярно съдържание - договор за
покупко-продажба от 05.01.2010г., международната товарителница от 07.01.2010г.
и фактура № **********/07.01.2010г., чрез Д.К., която водила счетоводството на
„Евро груп“ ЕООД - Сливен, съгласно нотариално
заверено пълномощно от 08.06.2007г., избегнала плащането на данъчни задължения
по ЗДДС за „Евро груп“ ЕООД - Сливен в особено големи
размери - 20 340,63 лв., като:
I.
При
упражняване на стопанска дейност, от името и за сметка на „Евро груп“ ЕООД - Сливен, използвала документи с невярно
съдържание - договор за покупко-продажба от 05.01.2010г., международната
товарителница от 07.01.2010г. и фактура № **********/07.01.2010г., предоставени
й от Т. Г. Т., в които невярно се
документирало, че „Евро груп“ ЕООД - Сливен е
извършило вътрешно общностна доставка с предмет на
доставката 500 кв.м. гранит за румънското търговско дружество „Билпрод 2008“ на стойност 101 703,16 лв.
II.
На
12.02.2010 г. в подадена от името на „Евро груп“ ЕООД
- Сливен в ТД на НАП - Бургас, офис Сливен справка - декларация по чл. 125 от ЗДДС, с вх. № 20001004001/12.02.2010г., ведно с отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС за данъчния период от 01.01.2010г. до 31.01.2010г. потвърдила неистина, че
„Евро груп“ ЕООД - Сливен е доставчик на реално
осъществена вътрешно общностна доставка за румънското
търговско дружество „Билпрод 2008“ по фактура №
**********/07.01.2010г., с предмет на доставката 500 кв.м. гранит на стойност
101 703,16 лв. и поради това, без основание по
посочената фактура, неправомерно в нарушение на чл. 6 от ЗДДС, чл. 25 ал. 2 и
ал. 6 т. 2 от ЗДДС и чл. 86 от ЗДДС
избегнала плащането на данъчни задължения в особено големи размери на
стойност 20 340,63 лв. -
престъпление по чл. 255 ал. З вр. ал. 1 т. 2 предл. 1 и т. 6 пред. 2 вр. чл. 20
ал. 2 от НК.
-срещу
Т. Г. Т., за това че през м.януари 2010г. в гр. Сливен, в съучастие като
помагач, предоставяйки документи с невярно съдържание - договор за покупко-продажба
от 05.01.2010г., международна товарителница от 07.01.2010г. и фактура №
********** /07.01.2010г. подпомогнал посредствения извършител Д.К.Б., като
едноличен собственик на капитала, управител и представител на „Евро груп“ ЕООД - Сливен, чрез Д.К., която водила счетоводството
на „Евро труп“ ЕООД - Сливен, съгласно нотариално заверено пълномощно от
08.06.2007г., да избегне плащането на данъчни задължения по ЗДДС за „Евро груп“ ЕООД - Сливен в особено големи размери - 20 340,63
лв., като:
I. При
упражняване на стопанска дейност, от името и за сметка на „Евро груп“ ЕООД - Сливен, използвала предоставените й документи
с невярно съдържание - договор за покупко-продажба от 05.01.2010г.,
международна товарителница от 07.01.2010г. и фактура № **********/07.01.2010г.,
в които невярно се е документирало, че „Евро груп“
ЕООД - Сливен е извършило вътрешнообщностна доставка
с предмет на доставката 500 кв.м. гранит за румънското търговско дружество „Билпрод 2008“ на стойност 101 703,16 лв.
II. На 12.02.2010г. в подадена от името
на „Евро груп“ ЕООД - Сливен в ТД на НАП - Бургас,
офис Сливен справка - декларация по чл.125 от ЗДДС, с вх. №
20001004001/12.02.2010г., ведно с отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС за
данъчния период от 01.01.2010г. до 31.01.2010г. потвърдила неистина, че „Евро груп“ ЕООД - Сливен е доставчик на реално осъществена
вътрешно общностна доставка за румънското търговско
дружество „Билпрод 2008“ по фактура №
**********/07.01.2010г., с предмет на доставката 500 кв.м. гранит на стойност
101 703,16 лв. и
поради това, без основание по посочената фактура, неправомерно в нарушение на
чл. 6 от ЗДДС, чл. 25 ал. 2 и ал. 6 т. 2 от ЗДДС и чл. 86 от ЗДДС е избегнала
плащането на данъчни задължения в особено големи размери на стойност 20 340,63
лв. - престъпление по чл. 255 ал. З вр. ал. 1 т. 2
предл. 1 и т. 6 предл. 2 вр. чл. 20 ал. 4 от НК.
По внесения обвинителен акт в Окръжен съд - Бургас е било
образувано НОХД № 698/19г. Преди образуването му, с платежно нареждане от
21.02.2019г., клон „Инвестбанк” Д.К.Б. внесла по
сметка на ТД НАП сумата 20 340,63 лв. и сумата 18 772,22 лв.
/данъчното задължение заедно с лихвите/. Въз основа на това Окръжен съд -
Бургас е направил извода, че правната квалификация на деянията по повдигнатите
обвинения на двамата подсъдими следва да бъде изменена по привилегирования
текст на чл. 255 ал. 4 предл. последно от НК и при тази квалификация, тъй като
предвиденото наказание е лишаване от свобода до 3 години и глоба до 1 000 лв.,
съдът е приел, че е изтекла абсолютната давност за
наказателно преследване за това деяние, доколкото съгласно нормата на чл. 80
ал. 1 т. 4 от НК, давността е 5 години, а по чл. 81 ал. 3 от НК, абсолютната
погасителна давност е 7 години и 6 месеца, т.е. погасителната давност за
деянието по чл. 255 ал. 4 предл. последно от НК е изтекла на 12.08.2017г. На
това основание с влязло в сила протоколно определение № 285 / 07.10.2019г. по НОХД № 698/19 г. по
описа на Окръжен съд - Бургас е прекратено наказателното производство.
По делото са събрани достатъчно доказателства за това, че през
2006г. Д.К.Б. учредила търговско дружество с фирма „Евро груп”,
което било регистрирано в Окръжен съд - Сливен по ф.д. № 591/06г. като
еднолично дружество с ограничена отговорност. Едноличен собственик на капитала,
управител и представител била Д.К.Б., а седалището и адреса на управление на
дружеството бил гр. Сливен, ул. „Илия Цеков” № 10. Основен
предмет на дейност на дружеството бил покупка на стоки или други вещи с цел
препродажба в първоначален, преработен или обработен вид; външна и вътрешна
търговия с всички видове стоки; търговско представителство и посредничество;
комисионни; спедиционни и превозни сделки, складови
сделки; лицензионни сделки; стоков контрол; сделки с интелектуална собственост,
хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; покупка, строеж или
обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба.
Дейността, която фактически упражнявала Д.К.Б. чрез търговското
дружество „Евро груп” ЕООД - Сливен била извършването
на строителство на сграда, на два етажа, с четири входа, находяща
се в гр. Сливен, кв. „Ново село изток” и продажба на
обособените жилища от сградата. За упражняваната от нея търговска дейност и
по-конкретно извършената строителна дейност и генерираните от нея доходи,
дружеството управлявано от Б. се явява
данъчно-задължено лице и в този смисъл било регистрирано по реда на ДОПК в ТД
на НАП - Сливен на 07.09.2006г., както и по реда на ЗДДС, на основание чл. 100
ал. 1 от закона, считано от 19.06.2007г. По силата на регистрацията по ЗДДС, Д.К.Б.,
като управител на "Евро груп" ЕООД -
Сливен, следвало до 14-то число на всеки следващ месец да декларира пред ТД на
НАП - Бургас, офис Сливен резултат за данъчния период. Съгласно Закона за
данъка върху добавената стойност (обн. ДВ бр.
63/2006г., в сила от 01.01.2007г.), данъчният период е едномесечен за всички
регистрирани лица и съвпада с календарния месец. Регистрираното лице определя
само резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в Републиканския
бюджет или данък за възстановяване от Републиканския бюджет, на базата на
извършените и получените от него доставки за всеки данъчен период.
Резултатът за данъчния
период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за
този данъчен период и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено
правото на приспадане през този данъчен период. Когато начисленият данък
превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода - данък
за внасяне. Когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата
представлява резултат за периода - данък за възстановяване. Регистрираните лица
по ЗДДС водят задължително следните регистри: дневник за покупките и дневник за
продажбите. Регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от
негово име данъчни документи в дневника за продажбите за данъчния период, през
който са издадени. Регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него
данъчни документи в дневника за покупки най-късно до третия данъчен период,
следващ данъчния период, през който са издадени. Дневниците за покупки и тези
за продажби като съдържание представляват хронологичен опис на извършените
покупки, респ. продажби на стоки и услуги през даден месечен период. В този
опис намират отражение следните елементи от съдържанието на данъчните фактури,
а именно: номер на данъчната фактура, дата на издаване, наименование на
издателя - доставчикът, видът на стоката или услугата, нейната цена и размерът
на включения в цената ДДС. Следователно, този счетоводен документ възпроизвежда
съдържанието на първичните документи - фактурите, описани в него. Съгласно
Закона за счетоводството, фактурата е първичен счетоводен документ и е елемент
от счетоводството. За
всеки данъчен период регистрираното лице по ЗДДС подава справка-декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри - дневник за покупки и дневник за
продажби - чл. 124 от ЗДДС. Задължението за подаване на месечна справка-декларация
е визирано в чл. 125 ал. 1 от ЗДДС. Съдържащата се в дневниците за
покупки и дневниците за продажби информация обобщено била пренасяна в месечните
справки - декларации по чл. 125 ал. 1 от ЗДДС, където в Раздел А били записвани
в отделни клетки данните за начисления ДДС, в Раздел Б - данните за упражненото
право на данъчен кредит, в Раздел В - ДДС за внасяне и в Раздел Г - ДДС,
подлежащ на възстановяване. В края на отчетния месечен период по ЗДДС, след
като вече били извършени продажбите за месеца и по тях управителят Б.
начислявала ДДС (с право на приспадане като пълен данъчен кредит) от други
търговци-купувачи, тя е следвало да внесе полученото ДДС в държавния бюджет.
Счетоводството на
„Евро груп” ЕООД - Сливен се водило от счетоводна къща
„Седем” ЕООД - Сливен с управител Д.К.. В тази връзка с пълномощно от
08.06.2007г. заверено от нотариус Катя Тодорова с район на действие Сливен, Д.К.Б.
упълномощила Дора Колева Куршумова да я представлява
пред Национална агенция по приходите, РУСО и всички други държавни и общински
органи, като подписва и представя заявления, справки, декларации, информация на
магнитни носители и по електронен път, вкл. и по ЗДДС и всички други документи
изисквани за представяне от НАП - Сливен, както и да получава и подписва
документи необходими й във връзка със защита на нейните законни права и
интереси, дори и такива, за които се изисква специално пълномощно. Въпреки, че
месечните справки декларации по ЗДДС били подавани до ТД на НАП офис Сливен от
упълномощеното лице - счетоводител Д.К., същите били оформени и съставени въз
основа на представените от управителя Б. първични и вторични счетоводни
документи, удостоверяващи извършените от нея, чрез процесното дружество,
търговски сделки в най-широкия смисъл на думата, вкл. доставка на стоки и
услуги, облагаеми по реда на ЗДДС. В дейността по набавянето на първични и
вторични счетоводни документи, удостоверяващи облагаеми доставки и продажби на
стоки от представляваното от Б. дружество, тя била подпомагана от Т. Г. Т..
През м. октомври 2009г. „Евро груп” ЕООД отразило в
дневника за покупки на дружеството и включило в подадената справка-декларация
по ЗДДС фактура № **********/23.07.2009г., издадена от „ГК Импорт-Експорт” ЕООД
гр. София за покупка на гранит с данъчна основа на стойност 99 250 лв. и е
ползвало данъчен кредит в размер на 19 850 лв. Управителят Б. решила да
избегне дължимия данък добавена стойност за закупените от „ГК Импорт-Експорт”
ЕООД гр. София и вложените в строителството 500 кв.м. гранит, като симулира
вътрешно общностна доставка на същото количество
гранит в Република Румъния и приложи нулева ставка за ДДС. За тази цел помощ й
оказал Т. Г. Т., който осигурил документите с невярно съдържание „доказващи
тази сделка“, а именно фактура за вътрешно общностна
доставка с № **********/07.01.2010 г. с предмет 500 кв.м. гранит на стойност
101 703,16 лв., договор за покупко-продажба на гранит от 05.01.2010г. и
международната товарителница от 07.01.2010г. Той ги предал на Д.К.Б., а
последната от своя страна на Д.К., обслужваща счетоводно „Евро груп“ ЕООД - Сливен. Така за данъчния период 01.01.2010г. - 31.01.2010г. Д.К.Б.,
в качеството й на управител и представител на „Евро груп”
ЕООД, чрез упълномощеното лице - Д.К.,
подала в ТД на НАП - Бургас, ИРМ - Сливен справка-декларация по чл. 125
ал. 1 от ЗДДС с вх. №
20001004001/12.02.2010 г. като включила в дневника за продажби фактура
за вътрешно общностна доставка с № **********/
07.01.2010г. с предмет 500 кв.м. гранит на стойност 101 703,16 лв. и приложила
нулева ставка ДДС.
Фактура № **********/ 07.01.2010г., издадена от „Евро груп” ЕООД - Сливен за вътрешно общностна
доставка за „Билпрод 2008” Румъния с предмет 500
кв.м. гранит на обща стойност 101 703,16 лв., представлява документ с невярно
съдържание. Това се установява от свидетелските показания на Малинка Атанасова Г.
- собственик и управител на регистрираното в Република Румъния дружество с
фирма „Билпрод 2008“, която сочи, че през м. ноември
2008г. заедно с мъжа, с когото живеела на съпружески начала в гр. Севлиево, се
запознала с лице на име Марияна, която имала брат Любен. Последният предложил
на Г. да пътуват до Република Румъния, където да регистрират търговско
дружество. За целта през м. ноември или декември Г., заедно с непознат за нея
адвокат, отишли в гр. Гюргево, Република Румъния и регистрирали търговско
дружество „Билпрод 2008“. Г. твърди, че не е
извършвала каквото и да било търговска дейност чрез фирмата, не е сключвала
търговски сделки и не е получавала от българското дружество „Евро труп“ ЕООД -
Сливен 500 кв.м. гранит. Г. твърди, че е подписала в гр.София пълномощно на
въпросното лице на име Любо и няма представа какви сделки са били извършени от
името на търговско дружество „Билпрод 2008“ -
Румъния.
За неверността на фактурата сочи и факта, че към нея Д.К.Б. в
качеството й на управител на „Евро груп“ ЕООД -
Сливен е представила договор за покупко-продажба от 05.01.2010г., съгласно
който „Евро груп” ЕООД - Сливен се
задължило да продаде на „Билпрод 2008” Румъния, с
управител Малинка Г. 500 кв.м. гранит на обща стойност 101 703,16 лв., както и
международна товарителница от 07.01.2010г., в която като превозвач на стоката е
посочен „Винкомерс” ЕООД - София и per. номера на автомобилите, извършили превоза — **** и ***, които
също представляват документи с невярно съдържание. От графическата експертиза
по делото № 319/2012г. подписите, положени на продавач в договор за
покупко-продажба на гранит от 05.01.2010г. и в международната товарителница от
07.01.2010г. към него, са положени от Т. Т.. От заключението на извършената
графическа експертиза № 330/31.08.2012г. се установява, че подписите на купувач
в договор за покупко-продажба на гранит от 05.01.2010г. и в международна
товарителница от 07.01.2010г. вероятно не са положени от Малинка Атанасова Г. -
управител на „Билпрод 2008” Румъния. Т.е. договор
няма.
Видно от заключението на вещото лице по назначената с
постановление от 17.04.2019г. съдебно-счетоводна експертиза, в договора няма
клаузи относно начина на доставката - вид на транспорта и транспортното
средство, дестинация, застраховка на товара, пътни такси и за чия сметка ще са
разходите. Тези клаузи са резонни и относими към всеки един договор за доставка
на стоки извън страната досежно данъчното законодателство. В договора между
„Евро груп“ ЕООД и „Билпрод
2008“ въобще не се споменава нищо, свързано с транспорта на стоката, нито за
евентуалните рискове, което го прави привиден.
От изискана справка от група “КИАД“ при ОД на МВР - Сливен се
установява, че собственик на автомобил с per. № **** е С.А., като този регистрационен номер е поставен на лек
автомобил марка „Ауди А6”, който към тогавашния момент (2010 г.) е бил негова
собственост. От свидетелските показания на Аврамов се установява, че на 07.01.2010г.
и на 08.01.2010г. не е пътувал с автомобила си до Република Румъния и не го е
предоставял за ползване на трето лице. Същият заявява още, че не е извършвал
транспортни услуги, не е ходил никога в Република Румъния и не е съставял и
подписал фактура за транспортна услуга, извършена на „Евро груп”
ЕООД - Сливен. Тези обстоятелства се доказват от справка от МВР, от която е
видно, че МПС - то не е напускало страната в периода 01.01.2010г. -
30.01.2010г.
Собственик на автомобил с per. № *** е Н.М., който притежава полуремарке
марка „Кьогел СВКТ 24”. От свидетелските показания на
Митев се установява, че на 07.01.2010г. и на 08.01.2010г. е превозвал химическа
тор, но от Румъния за България с посоченото полуремарке
с per. № ***, на което е бил закачен влекач с per. № С 6555 НС, собственост на фирмата му ЕТ „Интертранс
- Н.М.” - София. В подкрепа на показанията му, същият е представил по делото
фактура № **********/08.01.2010 г. и международна товарителница към нея от
08.01.2010 г., като доказателство за извършения транспорт. Митев категорично е
заявил, че не е извършвал транспорт
на гранит от Република България за
Република Румъния, възложен от „Евро груп” ЕООД -
Сливен. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на назначената графическа
експертиза, съгласно която подписът срещу „подпис или печат на превозвача“ в
ЧМР /международна товарителница/ от 07.01.2010г. не е положен от Н.М..
От получената от данъчните органи в Румъния информация се
установява, че „Билпрод 2008“ - Румъния не
осъществява дейност на посочения в Румъния адрес. При предходни данъчни
проверки е било установено, че декларирания адрес на фирмата се състои от една
стая и не може да се използва за склад. „Билпрод
2008“ никога не е имало служители, нито активи или договори за услуги с трети
страни, за обработка на стоки и е започнала процедура за деактивиране на
компанията.
От гореизложеното следва, че няма осъществена вътрешно общностна доставка на 500 кв. м. гранит за „Билпрод 2008“ - Република Румъния.
По този начин управителят Б., включвайки в дневника за продажби
за м. януари 2010г. и в месечната справка-декларация по ЗДДС на „Евро груп“ ЕООД фактура № 10000000001/07.01.2010г. със съконтрагент „Билпрод“ - Румъния,
за извършена вътрешно общностна доставка, а именно
продажба на 500 кв. м. гранит, на стойност 101 703,16 лева, потвърдила неистина
в процесната справка-декларация по ЗДДС (№ 20001004001 /12.02.2010г., касаеща период 01.01.2010г. - 31.01.2010г.) и по този
начин, посочвайки нулева ставка при вътрешно общностната
доставка, е освободила „Евро груп“ ЕООД - Сливен от
задължението да заплати ДДС в размер на 20 340,63 лв., представляващ 20% от
данъчната основа по фактурата в размер на 101 703,16 лв.
Липсата на вътрешно общностна доставка
към Румъния се потвърждава и от заключението на вещото лице по назначената с
постановление от 17.04.2018г. съдебно-счетоводна експертиза, в което подробно е
анализирана както доставката на гранит към „Евро груп“
ЕООД, стигайки до извод, че такава не е осъществена, така и доставката на
гранит в Румъния, която счита за симулативна. В
заключението си експертът посочва изискуемите документи, съгласно чл. 45 от
ППЗДДС (за да се приеме, че е имало вътрешно общностна
доставка), подробно анализирайки доказателствения материал и позовавайки се и
на утвърдената съдебна практика, прави извод, че вътрешно общностна
доставка не е имало, вследствие на което начислява 20% върху данъчната основа
по фактура № ********** от 07.01.2010г.
От доказателствата
по делото е видно, че „Евро груп“ ЕООД - Сливен е
притежавало банкови сметки в Общинска банка, банка Биохим, Инвестбанк
и Райфайзенбанк. Видно от представеното платежно нареждане до Общинска банка
адрес Триадица, с Уникален регистрационен номер 294935 от 22.04.2010г., в един
и същи ден - 22.04.2010г. е съставено платежно нареждане за плащане от „Билпрод 2008“ към „Евро груп“
ЕООД и цялата сума от 52 000 евро веднага е била изтеглена в брой от Д.Б. на касата в банката в гр. София въпреки,
че дружеството е притежавало банкова сметка ***.
Със Заповед за възлагане на ревизия № 1100286/18.02.2011г. на
Началник сектор „Дирекция Контрол” при ТД на НАП - Бургас, на основание чл.117
от ДОПК на търговското дружество „Евро груп” ЕООД
била извършена ревизия на дължимите данъчни задължения (ДДС) от дружеството за
периода 01.07.2009г. - 30.04.2010г. След започване на
ревизионното производство, управителят Д.Б. прехвърлила дружеството на Р.Г.Р..
За целта на 04.05.2011г. в гр.Сливен бил сключен договор, съгласно който Д.Б. в
качеството си на продавач продала всичките си 100 дяла представляващи 100% от
капитала на „Евро груп” ЕООД с номинална стойност от
50 лв. всеки един дял за сумата от 5 000 лв. на купувача Р.Г.Р.. Договорът бил
вписан в Агенцията по вписванията и от 11.05.2011г. Р.Г.Р. бил вписан като собственик на капитала,
управител и представляващ на дружеството със седалище и адрес на управление -
с. Блатец, общ. Сливен, ул. „Люляка” № 2.
И към настоящия момент едноличен собственик на капитала на „Евро груп“ ЕООД-Сливен продължава да бъде Р.Г.Р. с адрес ***, на
който адрес се води и седалището на дружеството.
Гореописаната
фактическа обстановка настоящият съд прие за установена по несъмнен и безспорен
начин, в резултат на извършения от съда внимателен и подробен анализ на
приобщените по съответния процесуален ред и коментирани по - горе доказателствени
материали по НОХД № 698 / 2019г. на Окръжен съд - Бургас, включващи и
приложените към него такива по НОХД № 1149 / 2018г. на Окръжен съд - Бургас,
НОХД № 447 / 2013г. на Окръжен съд - Сливен, ВЧНД № 112 / 2015г. на Апелативен
съд - Бургас. Съдът кредитира и
приложената към предложението справка от Търговския регистър за актуално
състояние на „Евро груп” ЕООД.
При
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предложението
на Окръжна прокуратура гр. Сливен за налагане на имуществена санкция на
юридическо лице е допустимо, като подадено от надлежна страна, по предвидения в
закона ред по чл. 83б ал. 1, т. 2, б. б от ЗАНН и отговаря
на изискванията на чл. 83б ал. 2 и 3 от ЗАНН.
Разгледано
по същество, същото е основателно.
Отговорността
по реда на чл. 83а по ЗАНН се ангажира при кумулативното
наличие на следните предпоставки: привлеченото към отговорност лице да е
юридическо; да се е обогатило или би се обогатило в резултат на извършено
престъпление от кръга на посочените в чл. 83а ал. 1 от ЗАНН; престъплението да е
извършено от някое от лицата посочени в точки 1 - 4 на цитираната правна норма.
Съдът
намира, че в конкретния случай всички горепосочени предпоставки са налице.
„Евро груп“ ЕООД - Сливен, е еднолично дружество с ограничена отговорност и по смисъла на чл. 113 вр. чл. 63, ал. 3 от Търговски закон е юридическо
лице, т. е. годен субект за носене на имуществена санкция по чл. 83а от ЗАНН. Към датата на внасяне на
предложението, насрочване на делото и постановяване на решението юридическото
лице не е било заличено от търговския регистър поради ликвидация или
несъстоятелност.
Към 12.02.2010г. Д.К.Б.
е била управител и представител на юридическото лице, т. е. имала е качеството
на лице по смисъла на чл. 83а ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАНН. Налице е
изискуемата от тази законова норма връзка между юридическото лице и дееца на
престъплението.
Д.К.Б.
като управител и представител на процесното дружество към 12.02.2010г. е
привлечена към наказателна отговорност за това, на същата дата, в гр. Сливен,
като едноличен собственик на капитала, управител и представител на "Евро груп" ЕООД – Сливен, в съучастие като посредствен
извършител, подпомогната от Т. Г. Т., избегнала плащането на данъчни задължения
по ЗДДС за „Евро груп” ЕООД в особено големи размери
– 20 340, 63 лв., като използвала документи с невярно съдържание и
потвърдила неистина в справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, ведно с отчетни
регистри по чл. 124 от ЗДДС, което деяние е квалифицирано като престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 2, предл. 1 и т. 6, предл. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Тъй като в предвидения в
чл. 255, ал. 4 от НК срок Б. е внесла в бюджета данъчното задължение, заедно с
дължимите лихви, Бургаският окръжен съд е приел, че правната квалификация на деянията по повдигнатите на Б. и Т. обвинения следва да бъде изменена по
привилегирования състав на чл. 255, ал. 4, предл. последно от НК и поради това,
че на 12.08.2017г. е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване и
двамата подсъдими са направили искане за
прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност, съдът е
прекратил наказателното производство по НОХД № 698 / 2019г. по описа на Окръжен
съд - Бургас.
Производство по чл. 83а от ЗАНН обаче се
образува и води по предложение на прокурора и след като наказателното
производство е прекратено на основание,
че наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в
закона давност /чл. 83б, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗАНН/.
Престъпният
състав по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 предл. 1, т. 6, предл. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, респ. привилегирования
състав по чл. 255, ал. 4 от НК са сред визираните в чл. 83а ал. 1 от ЗАНН, даващи основание да се
търси имуществена отговорност от юридическото лице, представлявано от дееца - в
случая Д.Б., която с поведението си е избегнала плащането на данъчни задължения
в особено големи размери и в резултат на това дружеството се е обогатило от
престъпната й деятелност. Облагата за „Евро груп”
ЕООД е в размера на дължимия данък по ЗДДС - 20 340,63 лв., чието плащане
е избегнато с престъплението на Б.. Несъмнено е налице първата
хипотеза на чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН, която изисква наличието на
настъпил имуществен резултат от престъпление. Сумата от 20 340,63
лева представлява публично държавно вземане, което дружеството не е заплатило и
което би дължало и платило при законосъобразно развитие на данъчните
правоотношения. По делото са доказани по безспорен начин връзката между
извършителя на престъпното деяние – Д.К.Б., връзката между
извършеното престъпно деяние и настъпилата за юридическото лице облага, налице
е и безспорно установен размер на получената имуществената облага. Посочената
сума има характер на данъци в особено големи размери по смисъла на чл. 93, т. 14 от НК, защото надвишава 12 000
лева. Обстоятелството,
че Д.Б. е възстановила сумата на данъчните задължения, на които е било
избегнато плащането ведно с лихвата, поради което деянието е преквалифицирано
по чл.255 ал. 4 предл. последно от НК и наказателно производство - прекратено,
не променя факта, че в резултат на това престъпление (по чл. 255 ал. 4 предл. последно
от НК) посоченото юридическо лице се е обогатило с парична сума в размер на 20
340,63 лв. и е налице причинна връзка между извършеното престъпление и
получената за юридическото лице облага. Последващото
заплащане на публичните задължения по ЗДДС не влияе върху целения от дееца
резултат за получаване на имуществена облага от престъплението по чл.
255, ал. 4 от НК чрез избягване заплащането на данъци в законоустановените
срокове.
Съгласно разпоредбата на чл.83а от ЗАНН, на юридическо лице,
което се е обогатило от престъпление по чл. 255 от НК, когато е извършено от
лице, овластено да формира волята на юридическото лице
или от лице, представляващо юридическото лице, се налага имуществена санкция.
Имуществената санкция следва да се определи в размерите
предвидени в чл. 83а, ал.1 от ЗАНН. Тъй като облагата е
имуществена, нормата предвижда налагане на санкция до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на
облагата. Предвид факта, че дружеството е получило неправомерна облага в
конкретно определен размер, съдът намира, че имуществената санкция следва да се
определи в размер на 20 340, 63 лв.
Предвид изложеното, съдът постанови
решението си.
Мотивите са изготвени на 05.12.2019г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: