Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София,31.08.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV-В въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл. съдия Мария Богданова
при
участието на секретаря Валентина Илиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
М. Богданова гр.дело № 6169 по описа за
2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.256 от ГПК.
С решение № 18865
от 18.11.2016г., постановено по гр. дело №19749/2016г. на Софийски районен съд,
Първо гражданско отделение, 48 състав, е признато за установено по реда на чл. 422
от ГПК, че С.А.П., ЕГН **********, дължи на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ******, сумите, за които са издадени заповеди за изпълнение по чл. 410
от ГПК от 04.11.2014 г. и от 19.11.2015 г. по ч.гр.дело № 57023/2014 г. на
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 48 състав, както следва: 1/
на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ - сумата от 1378,63лв. - главница, представляваща неизплатена стойност
на топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 66, намиращ се в гр.
София, ул. „******, абонатен № 264102 за периода 01.10.2011г. – 30.04.2014 г., както
и сумата от 12,24 лв. – главница, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.10.2011 г. – 30.04.2014 г., ведно със
законната лихва върху двете главници за периода от 21.10.2014г. до
окончателното изплащане; 2/ на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - сумата от 246,14лв.
- мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода 30.11.2011
г. - 08.10.2014 г. С решението искът за главницата с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от
ЗЕ е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1378,63 лв. до пълния
предявен размер от 1 495,01 лв. Отхвърлен е и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД
за сумата от 2,03 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена
на услугата за дялово разпределение, начислена за периода 30.11.2011г. –
08.10.2014г. Съобразно изхода от спора с решението С.А.П. е осъдена да заплати
на „Т.С.“ ЕАД сумата от 697,13лв. - разноски в исковото производство по гр.
дело № 19749/2016 г., както и сумата от 312,50 лв. – разноски, сторени в
производството по ч.гр.дело № 57023/2014 г. по описа на СРС, 48 състав, по
което са издадени заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК. Решението е
постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД – трето лице помагач на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Въззивникът – ищец „Т.С.“ ЕАД обжалва първоинстанционното решение в частта, с която предявеният иск за
главница за стойност на топлинна енергия с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 1378,63лв. до пълния предявен размер от 1495,01лв. /за
сумата от 116,38 лв./, както и с която е отхвърлен искът
по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 2,03 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода
30.11.2011г. – 08.10.2014г. Жалбоподателят твърди, че съдът не е съобразил Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребителите за битови нужди, одобрени с
Решение № ОУ – 021/ 22.04.2002г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002г.и по-конкретно
с клаузата на чл.31, ал.2 от същите, съгласно която месечната дължима от
купувача сума се начислява по прогнозна месечна консумация, а след края на
отоплителния сезон се изготвя изравнителна сметка, отразяваща действителното
потребено количество топлинна енергия през отоплителния сезон. Сочи, че в
случаите, в които потребителят има начислени суми за връщане по изравнителна
сметка, с тях се погасяват неговите най-стари неплатени задължения, чиято
изискуемост е настъпила най-ранно. С оглед изложените доводи ищецът заявява
искане за отмяна на решението в обжалваната от него част и вместо него - постановяването
на друго, с което искът за главницата за незаплатена стойност на топлинна
енергия да бъде уважен в пълния предявен с исковата молба размер, както и да
бъде уважен искът за мораторна лихва върху главницата за цена на услугата за
дялово разпределение за посочения период с присъждане на направените по делото
във всички инстанции разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор на
въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство С. А.П., чрез
адв. И.Д., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Въззиваемата поддържа,
че първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението на
съдебно-техническата експертиза, съобразно което е приел размера на дължимата
сума за главница за топлинна енергия. Счита, че без съгласие на потребителя за
дружеството не е налице законово основание да погасява със сумите за
възстановяване най-старите задължения за топлинна енергия. Искането до
въззивния съд е да остави без уважение оплакванията на въззивника, като
потвърди решението в обжалваната част и присъди разноски на въззиваемата за
настоящата инстанция.
Третото лице –
помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД – не заявява становище по жалбата.
Софийски
градски съд, като обсъди становищата и доводите на страните и
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа и
правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима
и следва да бъдат разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен
състав напълно споделя доводите на първоинстанционния съд за определяне размера
на дължимата сума, като цена на доставена на ответника топлинна енергия за
процесния период от време, ето защо и на основание чл.272 от ГПК, препраща към
тях. В допълнение към тях съдът намира, че следва да бъдат добавени и следните
съображения:
Процесният период
се обхваща от действието на общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребителите в гр. София, одобрени с
Решение на ДКЕВР № ОУ-001/07.01.2008г., а считано от 12.03.2014 г. до края на
исковия период /30.04.2014 г./ са приложими общите условия, одобрени с Решение
№ ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Клаузата на
чл.32, ал.3 от приложимите до 12.03.2014 г. Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребителите в
гр. София, предвижда, че в случаите, когато при изравнителната сметка се
установи, че купувачът има сума за получаване, от една страна и просрочени
стари задължения, от друга страна, страните по договора са се съгласили със
сумата в повече да се погасяват най-старите задължения на купувача, ведно с
дължимите лихви, /т.е., включително и тези, които попадат извън рамките на
процесния период/. Договорът, има силата
на закон за страните, съгласно нормата на чл.20”а”,ал.1 от ЗЗД. За да настъпи,
обаче, действието на прихващането, регламентирано от цитираната по-горе клауза
от Общите условия, следва да са налице и останалите законоустановени от нормите
на чл.103,ал.1 и чл.104,ал.1 от ЗЗД предпоставки. В тази връзка, на първо място
настоящият съдебен състав, приема, че от ищеца не е доказано наличието на
предпоставката ликвидност на двете насрещни вземания, съгласно изискването на
чл.103,ал.1 от ЗЗД, за да се приеме, че е настъпило прихващане /каквото на
практика се твърди от ищеца/ между сумите, подлежащи на възстановяване и тези,
дължими от ответника за минал /преди процесния/ период. На второ място - по делото не е доказано от
ищеца да е извършено надлежно изявление за извършване на извънсъдебното
прихващане, което да е достигнало да ответника, /чл.104,ал.1 от ЗЗД/. Ето защо,
съдът намира за неоснователен довода на ищеца, че подлежащите на връщане суми по
изравнителните сметки следва да бъдат
прихванати със задължения на ответника за минал период от време, преди
процесния. При тази хипотеза настоящият съдебен състав приема, че дължимият
реално и действително размер на цената на доставената на ответника топлинна
енергия за процесния период правилно е определена от първоинстанционния съд по
заключението на СТЕ, при което е отчетена стойността на топлинната енергия по
прогнозен дял, коригирана с издадените за процесния период от време
изравнителни сметки.
Що се отнася до
приложимите за периода 12.03.2014 г. – 30.04.2014 г. общи условия следва да се
отбележи, че с клаузата на чл. 32, ал. 4 от същите, правилата за прихващане със
суми за възстановяване са променени, като е предвидено, че когато при
издаването на фактурата след извършеното отчитане на уредите за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителната сметка се установи, че клиентът е
заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът има просрочени
задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с
изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Всички останали суми, по желание на клиента,
му се връщат или се приспадат от дължимите суми за следващ/и период/и. В
конкретния случай не се твърди, а и не се установява от доказателствата по
делото, да е налице дори първото условие за упражняване правото на търговеца да
погаси с надвнесени суми просрочени задължения на потребителя, а именно
купувачът по договора да е заплатил сума, по-голяма от сумата съгласно
фактурата след извършване на годишното изравняване за последния отоплителен
сезон от процесния период. По отношение на останалите предпоставки за прилагане
на обсъжданата в клаузата на чл. 32, ал. 4 от новите общи условия възможност
/ликвидност и отправяне на изявление до потребителя от страна на доставчика/,
съдът препраща към изложеното вече по-напред в решението си.
Ето защо, въззивният
съд намира за неоснователен довода на ищеца, че подлежащите на възстановяване
суми по изравнителните сметки следва да бъдат прихванати със задължения на
ответника за минал период от време, преди процесния, като в конкретния случай
от заключението на СТЕ се установява, че сумата от 1378,63 лв., в какъвто
размер е уважен с решението предявеният иск за главница за стойност за топлинна
енергия за процесния период, не включва изравнявания, корекции и просрочени
задължения от предходни периоди. Следователно, при тази хипотеза, настоящият
съдебен състав приема, че дължимият реално и действително размер на цената на
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период правилно е
определена от първоинстанционния съд по заключението на СТЕ, съгласно което е
отчетена стойността на топлинната енергия по прогнозен дял, коригирана след
това с издадените за процесния период от време изравнителни сметки.
Предмет на
въззивното производство, съгласно доводите на въззивника, съдържащи се в
жалбата, е и решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен
искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 2,03 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услугата за дялово
разпределение за периода 30.11.2011г. – 08.10.2014г.
Настоящият състав
на съда намира оплакванията на жалбоподателя, насочени срещу тази част от
решението, за неоснователни.
Законосъобразно от първата инстанция е прието, че при
липсата на нормативно установен и договорен падеж за плащане на главницата,
представляваща стойност на услугата за дялово разпределение, ответникът изпада
в забава от момента на поканата за плащане /чл. 84, ал.2 от ЗЗД/. В конкретния
случай с исковата молба ищецът не твърди, а и не представя доказателства за
изпращането на покана за плащане за вземането си за цена на услугата за дялово
разпределение до ответника, следователно исковата
претенция се явява неоснователна, както правилно е приел с решението си
първоинстанционният съд.
С оглед изложените доводи, настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като законосъобразно
и правилно в обжалваната от ищеца част.
При горния изход на делото – неоснователност на
подадената от ищеца въззивна жалба, право на присъждане на разноски, сторени
във въззивната инстанция, има само въззиваемата страна на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК. С отговора на въззивната жалба е заявено такова искане, но в хода на
производството не са представени доказателства, от съдържанието на които да се
установява извършването на разходи от страна на въззиваемата, с оглед което
разноски за настоящата инстанция не следва да й бъдат присъждани.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18865 от
18.11.2016г., постановено по гр. дело № 19749/2016г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 48 състав в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД
срещу С.А.П. искове по реда на чл.422 от ГПК, както следва: 1/ искът с правно
основание с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
с чл.149 от ЗЕ – за разликата над
уважения размер от 1378,63лв. до пълния предявен размер от 1495,01лв. /за
сумата от 116,38 лв./, претендирана като неиздължена стойност на доставена
топлинна енергия за периода
01.10.2011г.-30.04.2014г. и 2/ искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за сумата от 2,03 лв.,
претендирана като мораторна лихва върху
главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода 30.11.2011г.
– 08.10.2014г..
В останалата част, като необжалвано, първоинстанционното
решение е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач - „Техем Съврисис“ ЕООД, на страната на въззивника „Т.С.“
ЕАД.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.