РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 07.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 14584/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. №
143067/02.11.2018 г., уточнена с молба от 28.12.2018 г. (л. 178), предявена от „Д.Р.И.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** Е, против „Ф.О.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, 1-ви надпартерен етаж, офис 3, и „И.“
ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***-71.
Ищецът „Д.Р.И.“
ЕАД твърди, че по силата на договор за
покупко-продажба от 26.06.2008 г., сключен във формата на нотариален акт
№ 48, том VI, рег. № 18411, дело № 1000/2008 г. по описа на нотариус с рег. №
274 при РНКРБ, е придобил правото на собственост върху 4/5 идеални части от следните недвижими имоти:
1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.711.2107 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изп. директор на АГКК,
с адрес: гр. София, СО-район „Слатина“, местност Крушите, с площ от 3952 кв.м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни
условия: 4, стар идентификатор: няма, номер по предходен план 002107, при
граници: имоти с идентификатори: 68134.711.2114, 68134.711.2123,
68134.711.2108, 68134.711.2109, 68134.710.537, който поземлен имот, съгласно
документ за собственост представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 281, представляващ
част от УПИ ІІ-70, 238, 241, 281, 282, 283, 284 от квартал 4 по рег. план на
местност СПЗ „Слатина-Север”, одобрен със заповед № РД-09-50-532/20.01.2004 г.,
с площ от 4000 кв.м., при съседи: ПИ 282, ПИ 283, УПИ III и път, който е
идентичен с Поземлен имот - нива, четвърта категория, находящ се в гр.София,
Столична община, район Слатина, в землището на бившето село Слатина, в
местността „Крушите”, съставляващо по картата на землището имот № 002107 , с
площ от 4000 кв.м., при съседи: имот № 002109, имот № 002108, имот № 002120,
имот № 002114, имот № 002106 и имот № 002105,
2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.711.2106 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изп. директор на АГКК,
с адрес: гр. София, СО-район „Слатина“, местност Крушите, с площ от 4100 кв.м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни
условия: 4, стар идентификатор: няма, номер по предходен план 002106, при
граници: имоти с идентификатори: 68134.711.2, 68134.711.2114, 68134.711.2107 и
68134.710.537, който
поземлен имот, съгласно документ за собственост представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
282, представляващ част от УПИ ІІ-70, 238, 241, 281, 282, 283, 284 от
квартал 4 по рег. план на местност СПЗ „Слатина-Север”, одобрен със заповед №
РД-09-50-532/20.01.2004 г., с площ от 4117 кв.м., при съседи: ПИ 281, ПИ 283,
УПИ III и път, който е идентичен с Поземлен имот - нива, четвърта категория,
находящ се в гр.София, Столична община, район Слатина, в землището на бившето
село Слатина, в местността „Крушите”, съставляващо по картата на землището имот
№ 002106 , с площ от 4117 кв.м., при съседи: имот № 002105, имот № 002107, имот № 002114, и имот
№ 000005(полски път на СГО),
3/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.711.2114 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изп. директор
на АГКК, с адрес гр.София, район Слатина, „Слатина”, местност Крушите, с площ от
1896 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 4, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план 002114, при граници: имоти с
идентификатори: 68134.711.2, 68134.711.2115, 68134.711.2123 и 68134.711.2107,
който поземлен имот, съгласно документ за собственост представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 283,
представляващ част от УПИ ІІ-70, 238, 241, 281, 282, 283, 284 от квартал 4 по
регулационния план на местност СПЗ „Слатина-Север”, одобрен със заповед №
РД-09-50-532/20.01.2004 г., с площ от 1901 кв.м., при съседи: ПИ 281, ПИ 282,
ПИ 284 и от две страни път, който е идентичен с Поземлен имот - нива, четвърта
категория, находящ се в гр.София, Столична община, район Слатина, в землището
на бившето село Слатина, в местността „Крушите”, съставляващо по картата на
землището имот № 002114, с площ от 1901
кв.м., при съседи: имот № 002120, имот № 002115. имот № 000005 (полски
път на СГО), имот № 002106 и имот № 002107,
4/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.711.2115 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изп. директор
на АГКК, с адрес гр. София, район Слатина, „Слатина”, местност Крушите, с площ
от 1904 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на
трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 4, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план 002115, при граници: имоти с
идентификатори: имоти с идентификатори: 68134.711.2, 68134.711.2123, 68134.711.2116 и 68134.711.2114, който
поземлен имот, съгласно документ за собственост представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 284,
представляващ част от УПИ ІІ-70, 238, 241, 281, 282, 283, 284 от квартал 4 по
регулационния план на местност СПЗ „Слатина-Север”, одобрен със заповед №
РД-09-50-532/20.01.2004 г., с площ от 1900 кв.м., при съседи: ПИ 283 и от три
страни път, който е идентичен с Поземлен имот - нива, четвърта категория,
находящ се в гр.София, Столична община, район Слатина, в землището на бившето
село Слатина, в местността „Крушите”, съставляващо по картата на землището имот
№ 002115, с площ от 1900 кв.м., при
съседи: имот № 002120, имот № 002116, имот № 000005 (полски път на СГО) и имот
№ 002114.
По силата на
договора от 26.06.2008 г., обективиран в същия нотариален акт, собствеността
върху останалите 1/5 идеални части от описаните недвижими имоти, принадлежала
на „А.“ ЕООД.
В исковата молба
се твърди, че на 30.11.2017 г., по партидата на „Д.Р.И.“ ЕАД в Търговския регистър, е била вписана промяна, в резултат на
която бил освободен Д.К.– член на Съвета на директорите и представляващ „Д.Р.И.“
ЕАД, вместо който била вписана В.С.Е., родена на *** г. в Република
Аржентина. Решение за това не било вземано от италианското дружество „Д.**“ АД
/в ликвидация/, което било едноличен собственик на „Д.Р.И.“
ЕАД, а В.С.Е. била напълно непозната за него.
На 04.12.2017 г., В.С.Е. упълномощила Б.С.В., с ЕГН: **********,
да извърши продажбата на процесните имоти.
На 12.01.2018 г., бил сключен договор за
покупко-продажба обективиран в нотариален акт № 23, том ІІ, н.д. №
440/12.01.2008 г., съгласно който „Д.Р.И.“ ЕАД и „А.“ ЕООД продават процесните имоти на „Ф.О.“ ЕАД.
Ищецът твърди, че този договор е сключен от негово име от лице без представителна власт – Б.С.В.,
чрез представяне на неистински документ,
а именно – пълномощно, заверено от Р.Ф.–
съдебен служител на съда в гр. Болоня, Италия, под рег. № 9795 на
04.12.2017 г., заверено с Апостил под № 5215/2017 г. на 04.12.2017 г. от
Прокуратурата на Републиката на град Болоня.
Ищецът сочи, че това пълномощно не може да се
приеме за заверено от съдебния служител, тъй като същият е заверил единствено клетвената декларация на преводача К.М., а не
изявлението на упълномощителя В.С.Е., което било видно и от удостоверение,
издадено от канцеларията на съда в гр. Болоня, заверено с апостил № 2721/2018
г. на Прокуратурата на Италия, гр. Болоня. Освен това, според италианското
законодателство (разпоредбите на Гражданския кодекс), за да бъде валидно
пълномощното за продажба, то същото следвало да има заверка на съдържанието и
удостоверяване на подписа, извършени единствено от нотариус и само в изрично
предвидените в закона случаи било допустимо нотариални удостоверявания да се
извършват от други лица.
Така приложеното към нотариалния акт
пълномощно всъщност било протокол № 9795/04.12.2017 г. на Съда на гр. Болоня,
Италия, който доказвал произхода на акта от длъжностното лице, което го съставя
и на клетвената декларация на преводача, дадена в присъствието на длъжностното
лице.
Ищецът оспорва превода на български език на
протокол № 9795/04.12.2017 г.:
-
В края на
клетвената декларация, в частта, в която е написано „удостоверява се
автентичността на подписа, поставен в мое присъствие от г-жа В.С.Е.“, като
точния превод бил „Госпожа В.С.Е. … подписва в мое присъствие“;
-
Декларацията на
преводача, в края на българския превод на клетвената декларация;
-
Превода на думата
„пълномощно“ на италиански;
Или представеното пълномощно от В.С.Е. в
полза на Б.В.било „обикновено“ и не било съставено според изискуемата от
италианския закон форма за продажба на недвижими имоти – нотариално пълномощно.
На
07.03.2018 г., „Ф.О.“ АД продало процесните имоти на „И.“ ЕООД чрез
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 76, том I, рег. №
1612, дело № 18/2018 г. по описа на нотариус с рег. № 533 от РНКРБ, вписан в
Служба по вписванията с вх. № 12939 от 07.03.2018 г.
С решение от 17.05.2018 г. на едноличния
собственик на капитала на „Д.Р.И.“ ЕАД, Д.К.бил
възстановен на длъжността член на Съвета на директорите и представляващ „Д.Р.И.“
ЕАД, а В.С.Е. била заличена. Решението било вписано в Търговския регистър на
29.05.2018 г.
На 17.05.2018 г., М.Ф.- председател на Съвета на
директорите на „Д.Р.И.“ ЕАД
се запознал с документите по продажбата от 12.01.2018 г. и на следващия ден - 18.05.2018 г.
изпратил нотариална покана до първия ответник, с която възразил срещу тази
продажба и го уведомил, че я счита за недействителна, поради липса на съгласие
у собственика и липса на представителна власт на пълномощника.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което:
1.
Да бъде обявена недействителността на Договора за
покупко-продажба от 12.01.2018 г. на
4/5 ид.ч. от подробно описаните недвижими
имоти, сключен между „Д.Р.И.“ ЕАД и „Ф.О.“ ЕАД от лице без представителна власт (поради
недействителност на пълномощното),
2.
Да бъде установено
по отношение на ответниците, че „Д.Р.И.“ ЕАД е собственик на 4/5 ид.ч. от подробно описаните недвижими имоти.
Ищецът претендира и направените по делото
разноски.
В срока по чл.
131 ГПК, ответниците са депозирали отговори на исковата молба. Ответниците не
оспорват сключването на твърдените договори с посоченото в исковата молба
съдържание. Оспорват исковете с възражението, че са неоснователни.
Ответниците оспорват твърденията на ищеца, че преди
получаване на препис от исковата молба, ответникът „Ф.О.“ ЕАД
е бил уведомен за
противопоставянето на ищеца. Оспорва се твърдението, че ищецът случайно е
разбрал за сделката и че се е противопоставил на същата веднага след
узнаването. Оспорват се и твърденията за недействителност на упълномощителната
сделка, по силата на която ищецът е бил представляван при сключването на
договора за продажба. Ответниците се позовават на публичния характер на
вписванията в Търговския регистър по отношение на това кои лица имат право да
представляват ищеца към процесния период.
Ответниците
излагат съображения, че всички страни по договора от 12.01.2018 г. са били представлявали
от пълномощник, че прехвърлителите са били представлявани от едно и също лице,
като е имало изрична уговорка за деня, в който управителите на „А.“ ЕООД и на „Ф.О.“ ЕАД
да заверят пълномощните да продажбата, а именно – 29.12.2017 г.
По силата на
процесното пълномощно, ищецът, представляван от тогавашния си изпълнителен
директор и член на Съвета на директорите (В.С.Е.) упълномощил Б.С.В. да извърши
разпоредителната сделка с процесните имоти. Пълномощното било ясно и
еднозначно, а разпореждането било в обема на учредената представителна власт,
като ищецът осигурил всички необходими документи.
Ответниците
оспорват твърдението, че заверката на длъжностното лице от съда в гр. Болоня
под рег. № 9795/04.12.2017 г. не касаела подписа на упълномощителя.
Оспорват и
твърденията на ищеца за неистинност на превода на български език на протокол №
9795/04.12.2017 г. Считат, че изложените от ищеца забележки са лексикални.
Излагат
съображения, че позоваването на ищеца на чл. 42, ал. 2 ЗЗД е неоснователно, тъй
като в случая се касае до упълномошителни действия по отношение на търговец и
приложение следва да намери чл. 301 ТЗ. Освен това, към датата на сключване на
сделката, дружеството се представлявало заедно и поотделно от В.С.Е. и от
М.Ф.. Имало и трети член
на Съвета на директорите, а именно А.П.. Следователно, имало достатъчно
лица, които да следят дружествените дела на поверената им компания.
Ответниците
оспорват и твърденията на ищеца, че продажната цена не е била изплатена. Сочат,
че съгласно допълнителни уговорки между страните, на 25.06.2018 г., ответникът
е направил плащане към управителя на „А.“ ЕООД – К.М.П., в което плащане била
включена и продажната цена.
Третото
лице помагач на страната на ответника „Ф.О.“ АД –
К.М.П., с ЕГН: **********,
счита, че предявеният иск по чл. 108 ЗС е основателен и именно ищецът е
собственик на 4/5 ид.ч. от процесните недвижими имоти. Излага съображения, че
ответниците не са платили цена, а още по-малко пазарна цена, за придобиване на
имотите, което влизало в противоречие с твърдението им за добросъвестност.
Заявява, че категорично отрича твърдението, че първият ответник е извършил
каквото и да е плащане в полза на К.М.П., както в качеството й на физическо
лице, така и в качеството й на управител на „А.“, като на нейно име не
съществувала сочената банкова сметка ***.
Ищецът
оспорва твърденията и възраженията на ответниците и заявява, че е узнал за
извършената без негово знаие продажба на 10.05.2018 г., след което
изпълнителният директор М.Ф.е организирал своето пътуване от Италия до
България, на 17.05.2018 г. се е запознал
с документите, съхранявани при нотариуса във връзка с оспорения договор, и на
18.05.2018 г. е възразил за извършената продажба.
На 21.06.2021 г. – ищецът и вторият ответник, а на
14.06.2021 г. – третото лице – помагач, са представили по делото писмени
защити, в които страните са изложили подробни съображения в подкрепа на своите
искания и възражения.
Съдът приема следното от фактическа страна:
На 26.06.2008 г., ищецът е придобил 4/5 идеални части от поземлен имот
№ 281, поземлен имот № 282, поземлен имот № 283, и поземлен имот № 284, които имоти са били заснети и
нанесени в КККР, като подробно описаните,
съответно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.711.2107, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.711.2106, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.711.2114 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.711.2115, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изп. директор
на АГКК, всички с адрес гр. София, район Слатина, „Слатина”, местност Крушите
(процесните недвижими имоти).
За тези факти страните не спорят, а и същите се установяват от представените
по делото доказателства: нотариален акт № 48, том VI, рег. № 18411, дело №
1000/2008 г. по описа на нотариус с рег. № 274 при РНКРБ, вписан в Служба по
вписвания, гр. София - акт № 110, т. СХV, дело № 31749/26.06.2008 г., вх. рег.
№ 46631 (л. 14 и сл.), във формата на който е бил сключен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, по силата на който „П.“ АД е продало на „Д.Р.И.“ ЕАД, собствените си 4/5 идеални части от
процесните идеални части, както и скиците на ПИ, издадени от АГКК (л. 72 и
сл.). Останала 1/5 идеална част от тях е била придобита от „А.“ ООД.
Едноличен
собственик на капитала на „Д.Р.И.“ ЕАД е „Д.**“ АД /в ликвидация/, регистрирано
в Италия. Видно от Удостоверение, издадено
от Палата на търговията, промишлеността, занаятчийството и земеделието на гр.
Рим, заверено с Апостил (л. 28 и сл.), „Д.**“
АД-в ликвидация е регистрирано в Търговския регистър на фирмите в гр. Рим и се
представлява от М.Ф.– ликвидатор, назначен с протокол от 31.03.2016 г. (стр. 4
от удостоверението).
По делото са
представени протоколи от Общо събрание
на акционерите на „Д.Р.И.“ ЕАД от
15.11.2017 г. и на СД (л. 288 и сл.), на
което е било взето решение Д.К.да бъде освободен, като член
на Съвета на директорите и представляващ „Д.Р.И.“ ЕАД, и за
нов член на Съвета на директорите и изпълнителен директор е избрана В.С.Е..
На
30.11.2017 г., по партидата на „Д.Р.И.“ ЕАД
в Търговския регистър, е била вписана промяна, в резултат на която бил
освободен Д.К.– член на Съвета на директорите и представляващ „Д.Р.И.“
ЕАД, вместо който е била вписана В.С.Е.
от Аржентина (л. 275, л. 285).
С определение от 23.11.2020 г. (л. 451) е открито производство по чл.
193 ГПК – по оспорване истинността на документите, приложени къв заявление с
вх. № 20171126215608 по партидата на ищеца н Търговския регистър, а именно:
протокол от заседание на СД от 13.10.2017 г., Протокол от общо събрание на акционерите
от 15.11.2017 г. (в два варианта), протокол от заседание на СД от 15.11.2017 г.
(в два варианта), относно автентичността на подписите, положени за М.Ф., А.П. и
Джовани Канчуло.
Видно
от заключението по извършената съдебно-графическа експертиза (л. 490 и сл.),
което съдът кредитира като обективно, компетентно и мотивирано, оспорените
подписи са копия на подписи, положени от лицата през 2017 г. върху документи,
представени в Търговския регистър. Вещото лице категорично е заявило, че не е
възможно да има оригинали на оспорените документи, тъй като подписите в тях са
пренесени с техническо средство от други оригинални документи.
На 12.01.2018 г., във формата на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 6, т. І, рег. № 140, дело № 3 от 12.01.2018 г. по описа на
нотариус с № 646 на РНКРБ, а по регистъра на Служба по вписванията, гр. София -
акт 23, т. ІІ, дело 440, вх. рег. № 953/12.01.2018 г. (л. 19 и сл.), е бил
сключен договор за покупко продажба, съгласно който „Д.Р.И.“ ЕАД и „А.“ ЕООД, и
двете дружества действащи чрез пълномощника Б.С.В., са продали на „Ф.О.“ АД,
процесните, подробно описани недвижими имоти – ПИ с идентификатор №
68134.711.2107, ПИ с идентификатор № 68134.711.2106, ПИ с идентификатор №
68134.711.2114, и ПИ с идентификатор №
68134.711.2115.
В
нотариалния акт е посочено, че Б.С.В. е пълномощник на „Д.Р.И.“ ЕАД, съгласно
пълномощно, заверено от Р.Ф., съдебен служител в Съда на град Болоня, Италия,
под рег. № 9795 на 04.12.2017 г., заверено с Апостил под № 5215/2018 г. на
04.12.2017 г. от Прокуратурата на Републиката на град Болоня.
Пълномощното,
с което Б.С.В. се е легитимирал като пълномощник на продавача, е представено по
делото. В него е посочено, че В.С.Е., родена в Република Аржентина, като
изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на „Д.Р.И.“ ЕАД, упълномощава Б.С.В., да
продаде на когото намери за добре, описаните поземлен имот № 281, поземлен имот № 282, поземлен имот № 283, и поземлен имот № 284.
Пълномощното
е изготвено на български и италиански език (л.
53). Ведно с
пълномощното е представен Протокол рег. № 9795/04.12.2017 г. (л. 51), заверен с Апостил под № 5215/2017 г. на
04.12.2017 г. от Прокуратурата на Републиката на град Болоня (л. 52). В
Протокола е посочено, че на 04.12.2017 г., в седалището на Съда на гр. Болоня,
Република Италия, пред Р.Ф.- длъжностното лице, подписало протокола, се е явил К.М., който след
като е бил запознат с наказателните санкции във връзка с неверни декларации,
подготвяне или използване на фалшиви актове, е заявил, че желае да пътвърди с
клетва „представения по-горе акт“ и е декларирал, че е изпълнил точно
правомощията, които са му биби предоставени. В протокола е посочено също, че се
удостоверява автентичността на подписа, положен в присъствие на В.С.Е., чиято
самоличност е била установено посредством лична карта.
Видно
от удостоверение, издадено на 04.06.2018 г. от Съда в Болоня, Република Италия, заверено с
апостил № 2721/2018 г. от Прокуратурата на
Републиката на град Болоня, подписът на Секретаря в края на
декларациите/клетвените декларации на К.М., същите съответно с номера № 8706 и
9707 от 7/11/2017 г., както и с № 9795 от 04.12.2017 г., е поставен само с цел заверка на подписа на г-жа В., но тази заверка не
се отнася до подписите на В., поставени в края под текста на двете
декларации от 3/10/2017 г. ……. , нито за подписа, поставен от В. в края, под
текста на пълномощното, преведено и заверено под № 9795 от 04.12.2017 г., както и че не става дума за заверени подписи, съотносими към нотариално заверени
документи и пълномощни. Посочено е, че деловодството и секретариатът на
Съда в Болоня не могат да извършват
нотариални заверки. Отбелязано е също, че „посочената слуба не поема
никаква отговорност що се отнася до съдържанието на заверения превод“.
На 07.03.2018 г., между ответниците по делото е бил сключен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти, според който „Ф.О.“ ЕАД продава на „И.“ ЕООД, правото на
собственост върху процесните недвижими имоти – видно от нотариален акт №
76, том I, рег. № 1612, дело № 18/2018 г. по описа на нотариус с рег. № 533 от
РНКРБ, вписан в СВп като акт № 136, т. ХХVІІІ, дело 8874, вх. рег. №
12938/07.03.2018 г. (л. 24 и сл.).
Представена е електронна кореспонденция между адв. П.Г. и М.Ф.(и
др.), през периода 10.05.2018 г. – 14.05.2018 г., относно „продажба от януари
2018 г. на Ф.О.“ АД и приложена справка от Служба по вписванията – София, която
е била направена на 09.05.2018 г.
С решение от 17.05.2018 г. (л. 49),
едноличният собственик на капитала на „Д.Р.И.“ ЕАД - „Д.**“ АД, е освободил В.С.Е., като член на Съвета на
директорите на „Д.Р.И.“
ЕАД, и е възстановил на длъжност като член на Съвета на
директорите на „Д.Р.И.“
ЕАД, Джовани Канчуло. Решението било вписано в Търговския
регистър на 29.05.2018 г. (л. 274).
На 18.05.2018 г., „Д.Р.И.“ ЕАД, действащо чрез М.Ф.е
изпратило до „Ф.О.“ ЕАД нотариална покана (л. 64), с която ищецът е уведомил
първия ответник, че „възразява“ срещу сключения на 12.01.2018 г. договор, и е
заявило, че лицето, което е сключило сделката от негово име е действало без
представителна власт. Видно от удостоверяването, извършено от нотариус с рег. № 260 от РНКРБ,
нотариалната покана е била връчена при условията на чл. 47 ГПК, като
уведомлението е било залепено на 19.06.2018 г., за което е била съставена и
разписк № 111 към нотариалната покана, в която връчителят е удостоверил
действията и справките, предприети във
връзка с връчването (л. 64)
Нотариус от Нотариалната колегия на провинция Болоня е декларирал какъв
е текстът на чл. 76 от Декрет 445 на президента на Републиката от 28.12.2000
г., на разпоредби от Гражданския кодекс и др., към 11.06.2018 г. (л. 93 и сл.),
заверено с Апостил от Прокуратурата на Р.Италия (л. 96). Извлечение от
Гражданския кодекс на Република Италия (на италиански език и в превод на
български език) е представен по делото (л. 101).
На
28.05.2018 г., „Д.Р.И.“ ЕАД е подало до СГС молба
с вх. № 73290/28.05.2018 г. (л. 267) за обезпечаване на бъдещите искове, които
впоследствие са предявени и са предмет на разглеждане в настоящото
производство.
На 12.11.2018 г., ищецът е предявил иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за
установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, а именно: вписаното на
30.11.2017 г. назначаване на В.С.Е. от Аржентина като член на Съвета на
директорите и представляващ „Д.Р.И.“ ЕАД. Видно от Справка
от деловодната система на СГС (л. 449), образуваното т.д. № 2376/2018 г. по
описа на СГС, ТО, VІ-7 състав, е било прекратено.
Представено е копие от нотариално дело № 3 (л. 402 и сл.), образувано
във връзка със съставяне на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № 6, т. І, рег. № 140, дело № 3 от 12.01.2018 г. по описа на нотариус с №
646 на РНКРБ, съдържащо и част от описаните по-горе документи.
По делото са представени Протокол, съставен от Участъка на карабинерите
в Болоня за получаване на устна жалба, подадена от М.Ф.(л. 298), Заявление до
Прокуратурата на Републиката към съда в Болоня от Милко Фантини (л. 300 и сл.),
Протоколи за разпит, съставени от Прокуратурата и Съдебната полиция в Италия (л. 315 и сл.), Акт на Прокуратурата на
Републиката към Съда на град Болоня до Отдел Съдебна полиция с искане за
идентифициране на заподозрените Силвия Естер Вилалба и Б. Василен, за разпит и
др. (л. 392).
В подкрепа на твърденията си, че на 25.06.2018 г., първият ответник е
направил плащане към управителя на „А.“ ЕООД – К.М.П., в което плащане била
включена и продажната цена, „Ф.О.“ ЕАД е представил
Първият ответник е представил вносна бележка (л. 175 и сл.), в която е
посочено, че на 25.06.2018 г., е
„платена междубанкова сума“ на 250 000 евро, от сметка IBAN: *** „*******,
Б.“ по сметка IBAN:: ***, открита на
името на К.М.П..
По делото са приети основното и допълнително заключение по извършената
съдебно-счетоводна експертиза (л. 486 и сл.), които съдът кредитира, като
обективни и компетентни. Вещото лице по ССчЕ, след като се е запознало с
предоставените документи и направило справки в Търговския регистър и НАП, е
констатирало, че ищецът „Д.Р.И.“ ЕАД
текущо
е осчетоводявал стопанските операции в
хронологичен ред, подал е в срок справка-декларация и дневници към нея по ЗДДС
за м.02.2018 г., както и ГФО за 2018 г., обявен в Търговския регистър. Въз
основа на тези констатации, ВЛ е приело, че ищецът е водил редовно
счетоводството си.
По
отношение на ответника „Ф.О.“ ЕАД, ВЛ не е намерило счетоводни данни за
осчетоводяване придобиването на процесните имоти. Този ответник не е предоставил
на ВЛ изисканите справки по списък, ВЛ не е намерило данни за контакт със
счетоводството и/или управителя на дружеството, а от справка в Търговския
регистър, ВЛ е констатирало, че „Ф.О.“ ЕАД не е подало ГФО за 2018 г.
На въпроса „Издадена
ли е от ищеца фактура за продажбата на имотите от 12.01.2018 г.“, вещото лице
по ССчЕ е отговорило, че в счетоводните записвания при ищеца изобщо не
фигурират данни за издадена фактура от ищеца на ответника „Ф.О.“ АД. От останалите
документи, предоставени на вещото лице, също не е установено издаване на
каквато и да било фактура от ищеца на „Ф.О.“ ЕАД. Такава не е декларирана и в
справка-декларация с дневник на покупки и дневник на продажби по ЗДДС.
ВЛ
е констатирало също, че липсват доказателства, а именно – палтежни документи за
извършено плащане от ответника „Ф.О.“ АД на ищеца.
Видно от допълнителната ССчЕ, IBAN:
***: UA 191 *******не съществат.
ВЛ е констатирало също, че от приложените извлечения от банковите сметки на К.П.
по делото, през цялата 2018 г. няма извършени плащания от сметките на К.П. по
сметки на ищец. По банковите сметки на ищеца, също няма получени плащания с
наредител К.П..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К.С.С..
Свидетелят заявява, че „познава“ ищеца от 2008 г. Свидетелят бил експерт по градски
комуникации и градоустройство, през 2008
г. бил управител на „Бозем“ ЕООД и бил потърсен от ищеца по повод
консултация във връзка със закупен от ищеца терен до летището. Първоначално,
свидетелят контактувал Ф.Ф., който бил
управител и представител на „Д.Р.И.“ ЕАД. През 2016 г., М.Ф.заменил Ф.Ф.и
оттогава свидетелят контактувал с него.
През
м.май 2018 г., К.С.случайно разбрал, че въпросният терен е продаден. Свидетелят
се обадил на адвокат Г. и впоследствие се оказало, че наистина теренът е
продаден. В същия ден, свидетелят се обадил и на М.Ф., той казал, че „няма
такова действие“, „взел самолета“, дошъл в България и заедно с адв. Г. отишли
при нотариуса. През цялото това време, свидетелят присъствал на срещите като
преводач.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са обективно и субективно кумулативно съединени искове за обявяване недействителността на Договора за
покупко-продажба от 12.01.2018 г. на 4/5 ид.ч. от подробно описаните недвижими имоти, сключен между „Д.Р.И.“ ЕАД и „Ф.О.“ ЕАД, като слючен от лице без
представителна власт и за
установяване по отношение на
ответниците, че „Д.Р.И.“
ЕАД е собственик на 4/5 ид.ч. от
подробно описаните недвижими имоти.
По
делото не е приет за съвместно разглеждане обратният иск, предявен от „Ф.О.“
ЕАД (за осъждане на третото лице помагач да плати да пълвия ответник сумата от
250 000 евро) и този иск не е предмет на разглеждане в производство.
Страните
не спорят и се установи по делото, че на 26.06.2008 г., ищецът
е придобил правото на собственост върху 4/5 идеални части от поземлен имот №
281, поземлен имот № 282, поземлен имот № 283, и поземлен имот № 284, които
имоти са били заснети и нанесени в КККР, като процесните, подробно описаните,
съответно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.711.2107, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.711.2106, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.711.2114 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.711.2115, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изп. директор
на АГКК, всички с адрес гр. София, район Слатина, „Слатина”, местност Крушите
(процесните недвижими имоти).
Не
се спори също, че на 12.01.2018 г., е бил
сключен договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт № 23, том ІІ,
н.д. № 440/12.01.2008 г., съгласно който „Д.Р.И.“ ЕАД и „А.“ ЕООД продават на „Ф.О.“ ЕАД, процесните имоти.
Ищецът твърди, че договорът от 12.01.2018 г. е сключен от негово име от
лице без
представителна власт – Б.С.В., чрез представяне на неистински документ, а
именно – пълномощно, заверено от Р.Ф.– съдебен служител на съда в гр. Болоня,
Италия, под рег. № 9795 на 04.12.2017 г., заверено с Апостил под № 5215/2017 г.
на 04.12.2017 г. от Прокуратурата на Републиката на град Болоня.
За
да бъде основателен иска, ищецът, който твърди, че е мнимо представляван по
оспорената сделка, следва да докаже, че договорът от 12.01.2018 г., е сключен от
негово име от лице без представителна власт, момента на узнаване за сделката,
както и обстоятелството, че се е противопоставил на тази сделка незабавно след
узнаването.
Представителството е извършване на правни сделки и действия за друго
лице и от негово име с непосредствено действие за него (чл. 36 ЗЗД).
Представителната власт е непритезателно субективно право на представителя да
извършва правни действия от името на представлявания. На представителната
власт, като непритезателно право, съответства правно задължение на
представлявания да търпи в своята правна сфера правните последици от действията
на представителя.
Съгласно чл. 37 ЗЗД (изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008
г.), упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква
особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да
бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и
писмено с нотариално удостоверяване на
подписа и съдържанието, извършени едновременно.
В настоящия случай, при сключване на договора за покупко-продажба от 12.01.2018 г., оформен с нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти № 6, т. І, рег. № 140, дело № 3 от
12.01.2018 г. по описа на нотариус с № 646 на РНКРБ, продавачът „Д.Р.И.“ ЕАД е
действал чрез пълномощник - Б.С.В., като съгласно посоченото в нотариалния акт, последният се е
легитимирал с пълномощно, заверено от Р.Ф.,
съдебен служител в Съда на град Болоня, Италия, под рег. № 9795 на 04.12.2017
г., заверено с Апостил под № 5215/2018 г. на 04.12.2017 г. от Прокуратурата на
Републиката на град Болоня. Това пълномощно е представено по делото и в него е
посочено, че В.С.Е.,
родена в Република Аржентина, като изпълнителен директор и член на Съвета на
директорите на „Д.Р.И.“
ЕАД, упълномощава
Б.С.В.,
да продаде на когото намери за добре, описаните поземлен имот № 281,
поземлен имот № 282, поземлен имот № 283, и поземлен имот № 284. Ведно с пълномощното е представен Протокол рег. №
9795/04.12.2017 г. (л. 51), заверен с
Апостил под № 5215/2017 г. на 04.12.2017 г. от Прокуратурата на Републиката на
град Болоня (л. 52). В Протокола е посочено, че на 04.12.2017 г., в седалището
на Съда на гр. Болоня, Република Италия, пред Р.Ф.- длъжностното лице,
подписало протокола, се е явил К.М., който след като е бил запознат с наказателните
санкции във връзка с неверни декларации, подготвяне или използване на фалшиви
актове, е заявил, че желае да потвърди с клетва „представения по-горе акт“ и е
декларирал, че е изпълнил точно правомощията, които са му биби предоставени. В
протокола е посочено също, че се удостоверява автентичността на подписа,
положен в присъствие на В.С.Е.,
чиято самоличност е била установено посредством лична карта.
Удостоверяване
на съдържанието на пълномощното изобщо не е извършвано, поради което и само на
това основание, представеното пълномощно не отговаря на законоустановените
изисквания.
Освен
това, видно, от удостоверение, издадено на 04.06.2018 г. от Съда в Болоня, Република Италия, заверено с
апостил № 2721/2018 г. от Прокуратурата на
Републиката на град Болоня, подписът на Секретаря в края на
декларациите/клетвените декларации на К.М., същите съответно с номера № 8706 и
9707 от 7/11/2017 г., както и с № 9795 от 04.12.2017 г., е поставен само с цел заверка на подписа на г-жа В., но тази заверка не
се отнася до подписите на В., поставени в края под текста на двете
декларации от 3/10/2017 г. ……. , нито за подписа, поставен от В. в края, под
текста на пълномощното, преведено и заверено под № 9795 от 04.12.2017 г., както и че не става дума за заверени подписи, съотносими към нотариално заверени
документи и пълномощни. Посочено е, че деловодството и секретариатът на
Съда в Болоня не могат да извършват
нотариални заверки. Отбелязано е също, че „посочената служба не поема
никаква отговорност що се отнася до съдържанието на заверения превод“.
Следователно, пълномощното, с което Б.С.В. се е легитимирал като пълномощник на ищеца
при сключване на договора от 12.01.2018 г., не съдържа нотариално
удостоверяване, нито на подписа, нито на съдържанието на
представляващия ищеца.
Дори да се приеме, че не е необходимо
упълномощаването да бъде с нотариално удостоверени подпис и съдържание,
извършени едновременно, според изискванията на чл. 37 ЗЗД, ако е спазена
формата за овластяване с такива правомощия в съответната държава (решение №
101/05.04.2011 г. по гр. д. № 829/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 67 от
6.04.2020 г. гр. д. № 2151/2019 г. на ВКС, IV ГО), то видно от удостоверението
от 04.06.2018 г., въпросното пълномощно отново не
отговаря на изискването на форма, тъй като деловодството и секретариатът на Съда в
Болоня изобщо не са били компетентни да извършват заверки, а и липсва заверка
на подписа върху пълномощното и вписването му – съобразно изискванията на чл.
1350, т. 1, чл. 2643, т. 1 и чл. 2657 от Гражданския кодекс на Република Италия
– видно от възпроизведените от Нотариус
от Нотариалната колегия на провинция Болоня текстове, съдържанието на които не
е опровергано.
Наличието
на апостил удостоверява единствено автентичността на подписа или печата на
лицето или органа, който го е подписал или заверил и качеството, в което той е
действал, извършвайки това. Апостилът нито удостоверява, нито променя
съдържанието на документа, нито санира недостатъците му. Т.е. с полагане на
апостил, единствено се облекчава доказването на официалния характер на
документа (чл. 3 от Хагската конвенция).
Поради изложеното и при
сключване на договора от 12.01.2018 г., Б.С.В. е
действал без надлежно учредена от ищеца представителна власт.
Договорът от 12.01.2018 г. е
сключен между търговци и доколкото не е
оборена предвидената в чл. 286, ал. 3 ТЗ презумпция, съдът приема, че същият
има характер на търговска сделка по смисъла на Търговския закон.
Съгласно чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването.
Възраженията на ответниците са, че ищецът не се е противопоставил
веднага след узнаването, поради което и следва да се приеме, че е потвърдил
действията, извършени от негово име и въпросният договор е породил целения
вещнопрехвърлителен ефект.
При съвкупна преценка на събраните в тази връзка писмени и гласни
доказателства – представената електронна кореспонденция, решението от 17.05.2018 г. на едноличният собственик на капитала на „Д.Р.И.“ ЕАД
и показанията на свидетеля К.С., съдът приема, че ищецът е узнал за продажбата
от 12.01.2018 г., в периода между 10.05.2018 г. и
15.05.2018 г. Липсват каквито и да е доказателства, от които да се
установява по-ранно узнаване, а видно от ССчЕ, по банковите сметки на
ищеца няма получени плащания в изпълнение на договора за продажба от 12.01.2018
г. (което би било доказателство за узнаването).
На 18.05.2018 г., „Д.Р.И.“ ЕАД, действащо чрез М.Ф.е
изпратило до „Ф.О.“ ЕАД нотариална покана, с която ищецът е уведомил първия
ответник, че „възразява“ срещу сключения на 12.01.2018 г. договор, и е заявило,
че лицето, което е сключило сделката от негово име е действало без
представителна власт. Видно от удостоверяването, извършено от нотариус с рег. № 260 от РНКРБ,
нотариалната покана е била връчена при условията на чл. 47 ГПК, като
уведомлението е било залепено на 19.06.2018 г., за което е била съставена и
разписка № 111 към нотариалната покана, в която връчителят е удостоверил
действията и справките, предприети във
връзка с връчването. Освен това, на 28.05.2018 г., „Д.Р.И.“ ЕАД е подало до СГС молба
с вх. № 73290/28.05.2018 г. за обезпечаване на бъдещите искове за прогласяване
на недействителността на въпросната продажба, поради липса на надлежно учредена
представителна власт.
При така установените
факти и след като ищецът е узнал за
въпросния договор през м. май 2018 г. и още на 18.05.2018 г. се е противопоставил на същия, като е изпратил
нотариална покана, съдържаща официално удостоверяване за датата, на която е
била представена на нотариуса и е подал молба за обезпечаване на бъдещите
искове (удостоверяването на датата на която също е официално), то периодът от
узнаването до противопоставянето е (около една седмица) е достатъчно кратък, за
да се приеме, че противопоставянето е незабавно. След като „Д.Р.И.“ ЕАД незабавно се е противопоставило на
сключената без представителна власт сделка от негово име, то нейните последици
са отпаднали с обратна сила, поради което същата следва да бъде прогласена за
недействителна. Отделно от това, дори да се приеме, че моментът на узнаване е
моментът на вписване на договора за продажба, до противопоставянето са изтекли
4 месеца и 5 дни и предвид липсата на каквито и да е действия за потвърждаване
на сделката от страна на ищеца, необходимостта от време за подготовката на
правните действия, още повече че представляващите дружеството не са били на
територията на Република България, то и в този случай следва да се приеме, че
противопоставянето е незабавно.
По изложените
съображения, договорът за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт №
6, т. І, рег. № 140, дело № 3 от 12.01.2018 г. по описа на нотариус с № 646 на
РНКРБ, следва да бъде прогласен за нищожен относно процесните 4/5 идеални части
от въпросните имоти.
Относно
исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК:
Както
беше посочено, по делото е установено, че на 26.06.2008 г., ищецът
е придобил правото на собственост върху 4/5 идеални части.
Искът за
прогласяване на недействителността на договора за покупко-продажба от 12.01.2018 г., сключен във формата на нотариален акт №
6, т. І, рег. № 140, дело № 3/2018 г., е основателен, поради което същият няма
целения вещно-правен ефект и правото на собственост върху 4/5 идеални части от
процесните имоти не e преминало в патримониума на първия ответник.
Следователно, „Ф.О.“ ЕАД не е
могло да прехвърли на „И.“ ЕООД правото на собственост върху имотите, респ.
същото не е преминало и в правната сфера навтория ответник. Липсват
доказателства, ищецът да е изгубил правото на собственост, респ. ответниците да
са го придобили на някакво правно основание, изключващо правото на собственост
на ищеца. Поради това, предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени.
Относно разноските: При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът, който е
направил своевременно искане за присъждане на разноски и е представил
доказателства за извършени такива.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски в размер на 15500
лева, представляващи заплатено адвокатско, като в съдебно заседание на
07.06.2021 г., пълномощниците на ответниците са направили възражение за
прекомерност на възнаграждението и са поискали същото да бъде намалено на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно
чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на
възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя
на проведените открити съдебно заседание,
вида и обема на събраните доказателства и доказателствени средства,
както и след като съобрази разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г., приема, че адвокатското
възнаграждение не следва да се намалява.
На ищеца следва да се присъди сумата от 26 488.61 лева – разноски по делото, включващи: платена
държавна такса (10 088.61 лева), депозит за СГрЕ и ССчЕ (900 лева) и
адвокатско възнаграждение (15 500 лева).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
недействителността на договор за
покупко-продажба на недвижими имоти от 12.01.2018 г., сключен във формата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № 6, т. І, рег. № 140, дело № 3/2018 г. по описа на нотариус с № 646 на
РНКРБ, а по регистъра на Служба по вписванията, гр. София - акт 23, т. ІІ, дело
440, вх. рег. № 953/12.01.2018 г., в частта, с която „Д.Р.И.“
ЕАД, ЕИК *******, е
прехвърлило на „Ф.О.“
ЕАД, ЕИК *******,
правото на собственост върху 4/5 ид.ч.
от описаните в нотариалния акт недвижими имоти, по иска предявен от „Д.Р.И.“
ЕАД, ЕИК *******, против
„Ф.О.“ ЕАД, ЕИК *******.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от „Д.Р.И.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
Е, против „Ф.О.“
ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, 1-ви надпартерен етаж, офис 3, и „И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***-71,
че „Д.Р.И.“ ЕАД, ЕИК *******, е собственик на 4/5 идеални части от следните недвижими имоти:
1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.711.2107 по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр.
София, СО-район „Слатина“, местност Крушите, с площ от 3952 кв.м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни
условия: 4, стар идентификатор: няма, номер по предходен план 002107, при
граници: имоти с идентификатори: 68134.711.2114, 68134.711.2123,
68134.711.2108, 68134.711.2109, 68134.710.537, който поземлен имот, съгласно
документ за собственост представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 281, представляващ
част от УПИ ІІ-70, 238, 241, 281, 282, 283, 284 от квартал 4 по рег. план на
местност СПЗ „Слатина-Север”, одобрен със заповед № РД-09-50-532/20.01.2004 г.,
с площ от 4000 кв.м., при съседи: ПИ 282, ПИ 283, УПИ III и път, който е
идентичен с Поземлен имот - нива, четвърта категория, находящ се в гр.София,
Столична община, район Слатина, в землището на бившето село Слатина, в
местността „Крушите”, съставляващо по картата на землището имот № 002107 , с
площ от 4000 кв.м., при съседи: имот № 002109, имот № 002108, имот № 002120,
имот № 002114, имот № 002106 и имот № 002105,
2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.711.2106 по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр.
София, СО-район „Слатина“, местност Крушите, с площ от 4100 кв.м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни
условия: 4, стар идентификатор: няма, номер по предходен план 002106, при
граници: имоти с идентификатори: 68134.711.2, 68134.711.2114, 68134.711.2107
и 68134.710.537, който поземлен имот, съгласно
документ за собственост представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 282, представляващ
част от УПИ ІІ-70, 238, 241, 281, 282, 283, 284 от квартал 4 по рег. план на
местност СПЗ „Слатина-Север”, одобрен със заповед № РД-09-50-532/20.01.2004 г.,
с площ от 4117 кв.м., при съседи: ПИ 281, ПИ 283, УПИ III и път, който е
идентичен с Поземлен имот - нива, четвърта категория, находящ се в гр.София,
Столична община, район Слатина, в землището на бившето село Слатина, в
местността „Крушите”, съставляващо по картата на землището имот № 002106 , с
площ от 4117 кв.м., при съседи: имот № 002105, имот № 002107, имот №
002114, и имот № 000005(полски път на СГО),
3/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.711.2114 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изп. директор
на АГКК, с адрес гр.София, район Слатина, „Слатина”, местност Крушите, с площ
от 1896 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на
трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 4, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план 002114, при граници: имоти с
идентификатори: 68134.711.2, 68134.711.2115, 68134.711.2123 и 68134.711.2107, който
поземлен имот, съгласно документ за собственост представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 283, представляващ част от
УПИ ІІ-70, 238, 241, 281, 282, 283, 284 от квартал 4 по регулационния план на
местност СПЗ „Слатина-Север”, одобрен със заповед № РД-09-50-532/20.01.2004 г.,
с площ от 1901 кв.м., при съседи: ПИ 281, ПИ 282, ПИ 284 и от две страни път,
който е идентичен с Поземлен имот - нива, четвърта категория, находящ се в
гр.София, Столична община, район Слатина, в землището на бившето село Слатина,
в местността „Крушите”, съставляващо по картата на землището имот № 002114, с
площ от 1901 кв.м., при съседи: имот №
002120, имот № 002115. имот № 000005 (полски път на СГО), имот № 002106 и имот
№ 002107, и
4/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.711.2115 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изп. директор
на АГКК, с адрес гр. София, район Слатина, „Слатина”, местност Крушите, с площ
от 1904 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на
трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 4, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план 002115, при граници: имоти с
идентификатори: имоти с идентификатори: 68134.711.2, 68134.711.2123, 68134.711.2116 и 68134.711.2114, който
поземлен имот, съгласно документ за собственост представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 284, представляващ част от
УПИ ІІ-70, 238, 241, 281, 282, 283, 284 от квартал 4 по регулационния план на
местност СПЗ „Слатина-Север”, одобрен със заповед № РД-09-50-532/20.01.2004 г.,
с площ от 1900 кв.м., при съседи: ПИ 283 и от три страни път, който е идентичен
с Поземлен имот - нива, четвърта категория, находящ се в гр.София, Столична
община, район Слатина, в землището на бившето село Слатина, в местността
„Крушите”, съставляващо по картата на землището имот № 002115, с площ от
1900 кв.м., при съседи: имот № 002120,
имот № 002116, имот № 000005 (полски път на СГО) и имот № 002114.
ОСЪЖДА
„Ф.О.“
ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, 1-ви надпартерен етаж, офис 3, и „И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***-71,
да заплатят на „Д.Р.И.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
Е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 26 488.61 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
е постановено
при участието на К.М.П., с ЕГН: **********,
с адрес: *** - трето лице - помагач на страната на ответника „Ф.О.“ АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: