№ /24.06.2021 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХVІ с-в, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1126/2021г по описа на съда,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от Ж.И.Д., ЕГН **********,***, против отказа на
председателя на Варненския районен съд да издаде удостоверение по нейна молба
вх.№775 от 04.12.2020г. с конкретно формулирано съдържание. Жалбоподателката излага, че в първото
издаденото й по тази молба удостоверение от 06.01.2021г е липсвал удостоверен
предмета, който тя изрично е посочила, и за който е поискала удостоверението, вместо
което е бил вписан предмета на приключилото гр.д.№1654/1995г на ВРС; от
съдържанието на второто издадено й удостоверение от 24.03.2021г, с което тя се
запознала на 08.04.2021г, пък не ставало ясно дали в абзац първи и абзац втори
е описан един и същи имот. Това наложило подаването на поредната й молба от
23.04.2021г, с която поискала от председателя на ВРС да издаде ново
удостоверение, в чийто първо абзац да се удостовери дали са образувани
граждански дела с конкретния предмет на молбата й от 04.12.2020г, а във втория
да бъде изписан предмета на приключилото съдебно производство по чл.108 от ЗС.
В отговор получила писмо изх.№1П-499/12.05.2021г, с което председателят на ВРС
я уведомил, че не може да й бъде издадено различно от вече издаденото й
последно удостоверение /от 06.01.2021г/, в което са вписани точно тези
обстоятелства в два абзаца. При връчването на посоченото удостоверение обаче Д.
установила, че то няма съдържанието, което е посочено в писмото от 12.05.2021г,
получено от нея на 21.05.2021г. Като заявява, че не изисква от председателя на
ВРС да извърши преценка за идентичност на имотите по влязлото в сила съдебно
решение и по молбата й от 04.12.2020г, жалбоподателката претендира отмяна на
отказа на административния орган по молбата й вх.№775/04.12.2020г, след което
да му бъде указано да й издаде поисканото удостоверение, със съдържание „не се
установи“ или „се установи“ образувани граждански дела единствено и само с
конкретния предмет, посочен в молбата й от 04.12.2020г, като бъде вписан и
предмета на приключилото производство по чл.108 от ЗС по гр.д.№1654/1995г на
ВРС.
Ответната страна – председателят
на ВРС, не е ангажирала становище по жалбата.
След преценка на наличните по
делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Началото на производството е
поставено с молба вх.№775/04.12.2020г от Ж.Д. до председателя на ВРС, с което
тя поискала след извършване на справка в съда за периода 1992г до датата на удостоверяването,
да й бъде издадено удостоверение, както следва: „има ли образувани граждански
дела, приключили с влезли в сила съдебни решения, с правно основание чл.108 от
ЗС, със страни: „Районна дирекция на Български спортен тотализатор – гр.Варна“;
„Български спортен тотализатор – София; ЦД „Български спортен тотализатор“
гр.София чрез РД „Български спортен тотализатор“ Варна; Държавно предприятие
„Български спортен тотализатор“, като им бъдат посочени идентификационните
номера според данните на съда, ако такива са налице И И.Ж.И., ЕГН **********, Дафинка Великова И., ЕГН **********, М.И.Ж.,
ЕГН **********, и Ж.И.Д., ЕГН **********, и
предмет: подобект /самостоятелен обект/, недвижим имот на административен
адрес в гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ №7 /седем/, в имот пл.№7 в кв.60 /шестдесет/ по плана на 8-ми /осми/ микрорайон
на гр.Варна, идентичен с ПИ №1756 /хиляда
седемстотин петдесет и шест/, 8-ми микрорайон на гр.Варна, по КП, одобрен със
Заповед №300-4-47/01.10.2003г на ИД на АК, а именно: ТОТО-ПУНКТ, състоящ се от едно помещение и санитарен възел, с площ от 22.40 /двадесет и две цяло и
четиридесет стотни/ кв.м., разположен на
партерен етаж на пететажна жилищна сграда – по архитектурен проект, одобрен на
27.07.1983г, а по данъчна оценка – ет.1, при граници: ул.“Сан Стефано“, общ жилищен вход и общо стълбище,
хоби стая, ПИ 1750 /хиляда седемстотин и петдесет/, отгоре – жилище, отдолу –
зимник.“, с вписване, че удостоверението се издава, за да послужи, където е
необходимо.
По тази молба било издадено
Удостоверение изх.№ 1П-9/06.01.2021г, издадено от председателя на ВРС, със
следното съдържание: „Варненският районен съд издава настоящото съдебно
удостоверение на Ж.И.Д., ЕГН **********, в уверение на това, че след извършена
справка във входящия регистър, воден при ВРС, за периода от 01.01.1992г до
08.12.2020г се установи, че приключило с
влязло в сила решение по иск с правно основание чл.108 от ЗС със страни
„Районна дирекция на Български спортен тотализатор гр.Варна“, „Български
спортен тотализатор“ София, ЦД „Български спортен тотализатор“ гр.София чрез РД
„Български спортен тотализатор“ И И.Ж.И.,
ЕГН **********, Дафинка Великова И., ЕГН **********, М.И.Ж., ЕГН **********, и Ж.И.Д.,
ЕГН **********, е САМО производството
по гр.д.№ 1654/1995г по описа на ВРС,
което е със страни „Български спортен тотализатор“ София срещу И.Ж.И., ЕГН **********,
Дафинка Великова И., ЕГН **********, М.И.Ж., ЕГН **********, и Ж.И.Д., ЕГН **********.
С влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№1654/1995г са осъдени Дафинка
Великова И., И.Ж.И., Ж.И.Д. и М.Ж.И.от гр.Варна, ул. Сан Стефано №7, да
предадат на „Български спортен тотализатор“ София владението върху собствения
му недвижим имот – магазин с площ от 22.41 кв.м. със сервизни помещения,
находящ се на партерния етаж на сградата в гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ №6,
представляващ имот пл.№6 в кв.60 по плана на 8-ми подрайон на гр.Варна, на
основание чл.108 от ЗС.“
Това удостоверение било връчено
на жалб.Д. на 17.03.2021г. С молба вх.№185/17.03.2021г тя основателно заявила,
че в първия абзац на удостоверението липса предмета, изрично посочен в молбата
й от 04.12.2020г, а именно: „и предмет: подобект
/самостоятелен обект/, недвижим имот на административен адрес в гр.Варна,
ул.“Сан Стефано“ №7 /седем/, в имот
пл.№7 в кв.60 /шестдесет/ по плана на 8-ми /осми/ микрорайон на гр.Варна, идентичен с ПИ №1756 /хиляда
седемстотин петдесет и шест/, 8-ми микрорайон на гр.Варна, по КП, одобрен със
Заповед №300-4-47/01.10.2003г на ИД на АК, а именно: ТОТО-ПУНКТ, състоящ се от едно помещение и санитарен възел, с площ от 22.40 /двадесет и две цяло и
четиридесет стотни/ кв.м., разположен на
партерен етаж на пететажна жилищна сграда – по архитектурен проект, одобрен на
27.07.1983г, а по данъчна оценка – ет.1, при граници: ул.“Сан Стефано“, общ жилищен вход и общо стълбище,
хоби стая, ПИ 1750 /хиляда седемстотин и петдесет/, отгоре – жилище, отдолу –
зимник.“. Същевременно се съдържа информация, каквато тя не е поискала, защото
й е известна, и че не желае да плаща за удостоверяване на нещо, което изобщо не
е поискала. Така Д. отново е поискала да й бъде издадено удостоверение,
съответно на текста на молбата й от 04.12.2020г и относно описания в нея
предмет, без да се посочват дела с друг предмет. С молба вх.№205/29.03.2021г Д.
разяснила, че с молбата си от 04.12.2020г е визирала само, че е наследник на
основание наследствено правоприемство на самостоятелен обект „тото-пункт“, и
отново поискала да й бъде издадено удостоверение, което да съответства на
„предмета“ в текста на молбата й от 04.12.2020г., без да се посочват дела с
друг предмет.
В резултат й било издадено второ
удостоверение – без дата (л.11-12 по административната преписка), чийто първи
абзац е със следното съдържание: „.. след извършена справка във входящия
регистър, воден при Варненски районен съд, за периода от 01.01.1992г до
24.03.2021г НЕ СЕ УСТАНОВИХА данни
за наличие на образувано и приключило с влязло в законна сила решение
производство по иск с правно основание чл.108 от ЗС между страните: „Районна
дирекция на Български спортен тотализатор гр.Варна“, „Български спортен
тотализатор“ София, ЦД „Български спортен тотализатор“ гр.София, чрез РД
„Български спортен тотализатор“ И И.Ж.И.,
ЕГН **********, Д. В. И., ЕГН **********, М.И.Ж., ЕГН **********, и Ж.И.Д., ЕГН
**********, с индивидуализация на имота, посочена от Ж.И.Д., а именно: недвижим
имот на административен адрес в гр.Варна, ул. „Сан Стефано“ №7 в имот пл.№7, в кв.60 по плана на 8-ми подрайон
на гр.Варна, идентичен с ПИ №1756, 8-ми микрорайон на гр.Варна, по КП, одобрен
със Заповед №300-4-47/01.10.2003г на ИД на АК, а именно: ТОТО-ПУНКТ, състоящ се от едно помещение и санитарен възел, с площ от 22.40 кв.м., разположен на партерен етаж на пететажна
жилищна сграда – по архитектурен
проект, одобрен на 27.07.1983г, а по данъчна оценка – ет.1, при граници: ул.“Сан Стефано“, общ
жилищен вход и общо стълбище, хоби стая, ПИ 1750, отгоре – жилище, отдолу –
зимник.“
Според втория абзац на недатираното
удостоверение, „За периода от 01.01.1992г до 24.03.2021г между горепосочените
страни се установи приключило с влязло в сила решение по иск с правно основание
чл.108 от ЗС производството по
гр-д-№1654/1995г по описа на ВРС, което е със страни „Български спортен
тотализатор“ София срещу И.Ж.И., ЕГН **********, Д. В. И., ЕГН **********, М.И.Ж.,
ЕГН **********, и Ж.И.Д., ЕГН **********. С влязлото в сила съдебно решение по
гр.д.№1654/1995г са осъдени Д. В. И., И.Ж.И., Ж.И.Д. и М.Ж.И. от гр.Варна, ул.
Сан Стефано 7, да предадат на „Български спортен тотализатор“ София владението
върху собствения му недвижим имот – магазин с площ 22.41 кв.м. със сервизни
помещения, находящ се на партерния етаж на сградата в гр.Варна, ул. Сан Стефано
7, представляващ имот пл.№6 в кв.60 по плана на 8-ми подрайон на гр.Варна, на
осн.чл.108 от ЗС.“. С третия абзац е
посочено, че удостоверението се издава, за да послужи където е необходимо.
Ж.Д. се запознала с второто
удосторение на 08.04.2021г. и установила, че съдържанието му отново не е
съответно на молбата й от 04.12.2020г, и
от него не става ясно дали в абзац първи и абзац втори е описан един и същи имот.
Понеже счела, че текстът на това
удостоверение е объркващ и неясен и дава възможност за различни тълкувания, с
молба от 09.04.2021г жалбоподателката поискала издаване на удостоверение с ясен
и точен текст, след прочитане на което
да не се стига до тълкуване на удостовереното в него. Същото искане е заявено и
с молба от 23.04.2021г, с която Д. поискала издаване на ново удостоверение в
което ясно и точно да бъде посочено „не се установи“ или „се установи“ наличие
на образувани граждански дела единствено и само с конкретния предмет, посочен в
молбата й от 04.12.2020г, като се съгласила във втория абзац на удостоверението
да бъде изписан предмета на приключилото производство по чл.108 от ЗС.
Жалбоподателката изложила, че удостоверение с такъв текст според нея няма да е
двусмислено и объркващо за държавните органи, и ще бъде избегнато тълкуването
му по различен начин според случая.
С писмо
изх.№1П-499/12.05.2021г по повод молбата
й от 23.04.2021г председателят на РС – Варна е уведомил Ж.Д., че не може да й
бъде издадено различно съдебно удостоверение, тъй като в последното издадено
такова (от 06.01.2021г) изрично е вписано, че не са установени данни за
образувано и приключило с влязло в сила решение по иск с правно основание
чл.108 от ЗС между посочените в първоначалната молба за издаване на
удостоверение страни по отношение на имот с посочената от жалбоподателката
индивидуализация. Посочено е, че в удостоверението допълнително е вписано и че
е установено приключило с влязло в сила решение производство по иск с правно
снование чл.108 от ЗС между посочените страни по отношение на имот, с посочена
в същото решение индивидуализация. В заключение Д. е уведомена, че
председателят на съда не е компетентен да извърши преценка дали е налице
идентичност между имота по влязлото в сила съдебно решение и описания имот в
молбата й за издаване на съдебно удостоверение. Посочено е, че в този смисъл не
може да бъде издадено съдебно удостоверение, в което с категоричност да се
сочи, че не е налице приключило производство между страните по отношение на
посочения имот. В срока по чл.149 ал.1 от АПК от връчване на това писмо Ж.Д. е
депозирала жалбата пред този съда, по която е образувано настоящото съдебно
производство.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Макар депозирана в срок и от
легитимиран субект, жалбата е процесуално недопустима поради липса на подлежащ
на оспорване ИАА. В случая от доказателствата по делото се установява, че по
молбата на Ж.Д. от 04.12.2020г не е постановен изричен отказ, нито е формиран
мълчалив такъв, който да представлява индивидуален административен акт и да
подлежи на оспорване по реда на АПК.
Вярно е, че първото издадено й
удостоверение от 06.01.2021г няма съдържание, съответно на поисканото с молбата
й от 04.12.2020г. Във връзка с основателното й възражение в този смисъл е
издадено и второто, недатирано удостоверение, за което независимо от липсата на
доказателства за това съдът приема, че е връчено на Д. предвид факта, че тя е
цитирала съдържанието му в молбите си от 09.04.2021г и от 23.04.2021г. Това
второ поред удостоверение има съдържание, изцяло съответно на заявеното с
молбата й от 04.12.2020г, тъй като в него еднозначно е посочено, че след
справка във входящия регистър на ВРС НЕ СЕ УСТАНОВИХА данни за производство по
иск с пр.осн.чл.108 от ЗС между страните, посочени от Д., и с предмет,
идентичен като индивидуализация с този в молбата й по отношение на
административен адрес; номер на имот (пл.№7 в кв.60 по плана на 8-ми подрайон
на гр.Варна, идентичен с ПИ №1756); предназначение – тото-пункт, състоящ се от
едно помещение и санитарен възел; площ 22.40 кв.м.; етаж и граници. Във втория
абзац, с нейното изрично съгласие, заявено писмено с молбата от 23.04.2021г.,
са описани номер, страни, предмет и обект на приключилото с влязло в сила
съдебно решение по гр.д. №1654/1995г на ВРС. В третия абзац е посочено, че
удостоверението се издава, за да послужи, където е необходимо. Така издаденото
второ поред удостоверение по молбата на Ж.Д. от 04.12.2020г изцяло съответства
на заявеното от нея конкретно досежно индивидуализацията на имота, за който
недвусмислено и еднозначно е посочено, че не са установени водени съдебни
производства с пр.осн.чл.108 от ЗС между посочените също от жалбоподателката
страни.
След като поисканата
административна услуга – издаване на съдебно удостоверение със съдържание,
изцяло съответно на заявеното с молбата от 04.12.2020г, е изпълнена, то по
повод тази молба не е формиран мълчалив отказ на администрацията при ВРС.
Писмото от 12.05.2021г не представлява изричен отказ – от една страна, защото
поисканото удостоверение е издадено на жалбоподателката в предхождащ го момент,
а от друга – защото с него само е пояснено, че поисканото от Д. удостоверение
вече е издадено (макар и с погрешно посочена дата 06.01.2021г, за което по-горе
беше посочено, че е първото, но не и крайното удостоверение по молбата на
жалбоподателката), а председателят на съда я е уведомил в допълнение, че не е
компетентен да извърши преценка за идентичност между имотите по молбата й от
04.12.2020г и по влязлото в сила решение – каквото искане Д. не е и отправяла в
нито един момент до административния ръководител.
При тези данни – за липса на формиран
мълчалив отказ и на изричен такъв от председателя на ВРС по молбата от
04.12.2020г на Ж.Д. за издаване на съдебно удостоверение, жалбата й с твърдения
за незаконосъобразност на който и да е от тези откази е процесуално недопустима
поради липса на подлежащ на оспорване ИАА по см.ч.159 т.1 от АПК и при липса на
правен интерес по чл.159 т.4 от АПК предвид надлежното изпълнение на заявената
от нея административна услуга. Горното безалтернативно налага оставяне на
жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея недопустимо
производство.
Искания за разноски не са
направени.
Така мотивиран и на осн.чл.159
т.1 и т.4 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на Ж.И.Д., ЕГН **********,***,
против отказа на председателя на Варненския районен съд да издаде удостоверение
по нейна молба вх.№775 от 04.12.2020г. с конкретно формулирано съдържание, , и
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д.№ 1126/2021г. по описа на Административен съд-гр.Варна,
ХХVІ състав.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния
административен съд.
Преписи от определението да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: