О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./ .04.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на
двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Писарова в.ч.т.д.№577/2019г., по
описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.278 ГПК вр.чл.419 ГПК.
С жалба вх.№21049 от 21.03.2019г. на К.М.С., ЕГН **********, чрез
адв.Константина Николова се обжалва постановено разпореждане
№10395/08.03.2019г. по ЧГД №3095/2019г. на ВРС, 47 състав, единствено в частта,
в която съдът е отхвърлил заявление вх. № 14441/25.02.2019г. на К.М.С., ЕГН **********,***,
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа
на документ по чл.417 ГПК срещу солидарните длъжници М.Т.Я., ЕГН ********** и В.Д.Я.,
ЕГН **********,***, за сумите, както следва: сумата от 26 466.85 евро, представляваща главница по Договор № 2313-ИП/15.11.2007 г. за ипотечен банков
кредит за текущи нужди, сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД, вземането по
който е прехвърлено на заявителя по силата на Договор за цесия с нотариална
заверка на подписите от 27.02.2015г. ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда на 25.02.2019 г. до окончателното
изплащане както и за сумата от 4 934.83 евро – договорна лихва,
начислена за периода 01.08.2013 г. до 26.02.2015 г.. Изрично в жалбата
заявителя излага, че не обжалва разпореждането в останалата му отхвърлителна
част, досежно сумата от 485.26 евро – лихва за просрочие; сумата от 13 489.43
лева – обезщетение за забава, начислена
за периода от 23.12.2016 г. до 19.02.2019г. и комисионната за управление
от 148.74 евро.
В жалбата се излага, че в обжалваната
част постановеното от ВРС разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, поради
което се претендира отмяната му ведно с уважаване и издаване заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Жалбоподателят сочи, че формираните от съда
съображения за отхвърляне на заявлението са неправилни. Посочва се кръга на
преценяваните от съда обстоятелства в производството по издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 ГПК като се поддържа, че тези предпоставки са били
налице и отказа на съда е необоснован. Твърди се, че вземането е установено с
документ по чл.417, т.3 от ГПК най-малко за единия длъжник М.Я., която е
кредитополучател и страна по договора за ипотека. Титуляр на вземането е К.С.,
който се е легитимирал с договор за цесия от 27.02.2015г., вписан към договора
за цесия. Твърди се, че за цесията са били уведомени солидарните длъжници, а
така също и ипотекарния длъжник ДИМ ООД, за което се представят доказателства с
частната жалба. Прави се довод, че отправената до длъжниците покана достатъчно
индивидуализира вземането, поради което е настъпила и неговата предсрочна
изискуемост. По отношение на претенцията за договорна лихва се твърди, че в
нотариалния акт е посочен ясно и недвусмислено размерът и – не по-малко от
10.65% годишно като именно в този размер е изчислено вземането от кредитора при
подаване на заявлението.
Съдът констатира редовността на депозираната частна жалба – същата е
подадена от легитимирана страна, чрез редовно упълномощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване акт и в законовия срок за обжалване.
Жалбата е срещу част от постановения от ВРС акт.
За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че производството е било
образувано пред ВРС по заявление на К.М.С. за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т.3 от ГПК –
ипотечен акт /нот.акт за договорна ипотека/, срещу солидарните длъжници М.Т.Я.
и В.Д.Я. за суми: сумата от 26 466.85 евро, представляваща главница по Договор
№ 2313-ИП/15.11.2007 г. за ипотечен банков кредит за текущи нужди, сключен с
„Първа инвестиционна банка“АД, вземането по който е прехвърлено на заявителя по
силата на Договор за цесия с нотариална заверка на подписите от 27.02.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда 25.02.2019г. до окончателното изплащане; сумата от 148.74 евро –
комисионна за управление на кредита; сумата от
4 934.83 евро – договорна лихва, начислена за периода 01.08.2013 г. до
26.02.2015 г.; сумата от 485.26 евро –
лихва за просрочие; сумата от 13 489.43 лева – обезщетение за забава,
начислена за периода от 23.12.2016 г. до
19.02.2019г. ведно със сторените разноски в производството. В заявлението е
посочено, че вземането произтича от договор за ипотечен банков кредит за текущи
нужди, сключен с „ПИБ“АД, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека,
договор за цесия с нотариална заверка на подписите, заявление за подновяване на
вписване на договорна ипотека и покана за изпълнение. Заявителят се позовава на
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит. Към
заявлението са представени договор за цесия, сключен между „Първа инвестиционна
банка“АД и заявителя К.С., договорът за кредит, нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека, заявление за подновяване на вписаната ипотека и покани,
отправени до всеки от двамата длъжници.
С частната жалба са приложени допълнителни доказателства, вкл.
уведомление от цедента за извършената цесия.
Производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист е строго формално. Съгласно чл.418, ал.2 ГПК съдът проверява
наличието на следните предпоставки: 1) представеният към заявлението документ
да е сред предвидените в чл.417 ГПК; 2) същият да е редовен от външна страна
3)да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съгласно
задължителното тълкуване, дадено с т.4г от ТР № 4/2013 на ВКС, ОСГТК, е
допустимо издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на частен
правоприемник на посочения в документа по чл.417 ГПК кредитор като в този
случай ако е налице отделен документ по чл.417 ГПК, същият е основание за
издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника. Когато
частното правоприемство се основава на договор за цесия, прехвърлянето на
вземането следва да е съобщено на длъжника, т.е. към заявлението трябва да са представени
доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай
прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл.99, ал.4 ЗЗД/.
Съдът е приел, че представеният със заявлението документ е такъв по
смисъла на чл.417, т.3 ГПК - договор за учредяване на договорна ипотека в
нот.акт №151/16.11.2007г. на нотариус Д.Стоянова, рег.№192 в НК. Представен е и
договор за цесия с нотариална заверка на подписите, въз основа на който на
заявителя са прехвърлени права, произтичащи от договора за ипотечен кредит. От
съдържанието на последния се установява, че „Първа инвестиционна банка“АД е
прехвърлила на К.М.С. вземанията си по Договор № 2313-ИП/15.11.2007г. за
ипотечен банков кредит за текущи нужди, подробно описани в чл. 5, ал. 1 от
договора за цесия. В случая съдът е направил преценка, че представеният
документ по чл.417, т.3 ГПК /нотариален акт за ипотека/ е редовен от външна
страна. Същият е сключен между „МКБ Юнионбанк“ АД /чийто правоприемник е „Първа
инвестиционна банка“ АД/ и М.Т.Я., като в него са възпроизведени основните
уговорки по договор за кредит /ипотечен банков кредит за текущи нужди/. От
съдържанието на нотариалния акт става ясно, че в полза на длъжника М.Я. е
отпуснат кредит в размер на 40 000 евро при фиксиран лихвен процент за
редовен дълг в размер на 10.65 % годишно за първата година от срока на кредита
и плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия шестмесечен EURIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на 6.37
пункта, но не по-малко от 10.65 % годишно, както и наказателна лихва при
просрочие, включваща договорения лихвен процент за редовен дълг и наказателна
надбавка в размер на 10 пункта годишно. Отразено е, че договорът се сключва за
срок от 180 месеца от датата на усвояване на кредита, но не по-късно от
20.12.2022г.
Съдът е приел, че от посочения нотариален акт, длъжник по задължението е
единствено М.Я., поради което не би могло да се приеме, че същият удостоверява
подлежащо на изпълнение задължение и срещу В.Я.. Отделно, съдът е приел, че
уговорените в договора възнаградителна и лихва за просрочие не са определени по
размер като съдът не би могъл служебно да определи размерът им само въз основа
на нот.акт. Съдът е изложил, че в съобщенията за предсрочната изискуемост на
кредита, отправени от цесионера до длъжниците, не се съдържат никакви данни
относно договора за кредит, поради което не е настъпил ефект на обявена
предсрочна изискуемост по конкретното заявление. /цит.т. 18 от ТР № 4/2013 г.
относно предсрочната изискуемост/ Съдът е приел, че не са налице предпоставките
по чл.418, ал.3 ГПК, удостоверени чрез официален или изходящ от длъжника
документ. С поканите заявителят уведомява двамата длъжници, че по силата на
договор за цесия от 27.02.2015г. е придобил вземането на „Първа инвестиционна
банка“ АД, по което те са длъжници, като поради допусната забава ги уведомява,
че в случай че в едномесечен срок не погасят всички вноски с настъпил падеж, ще
счита цялото вземане за изискуемо. В поканите не е надлежно индивидуализиран
договорът за кредит, предсрочната изискуемост на който се обявява, липсва номер
или дата на същия. Наред с това съдът приел, че липсват доказателства за
уведомяване на длъжниците за договора за цесия, съгласно чл.12, ал. 6 от договора,
където е предвидено, че цедентът следва да уведоми длъжниците, но със
заявлението не са представени документи, които да удостоверяват това
обстоятелство.
Пред настоящата инстанция, жалбоподателят представя допълнително
уведомления от цедента ПИБ АД до длъжниците за извършената цесия както и до
ипотекарния длъжник. Съгласно постановките на ТР №6/2017г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд в производството по частната жалба решава сам въпроса по нея
като може и да събира доказателства при условията на пълен въззив. Съдът дължи
сам да прецени доказателствата, събрани пред първата инстанция и представени
пред него с ЧЖ, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на
производството.
Въз основа на горното съдът намира, че от приложените към ЧЖ
доказателства се установява надлежно съобщаване на длъжника за извършената
цесия на 27.02.2015г., видно от два броя уведомления на ПИБ АД. Поради горното,
цесията е произвела ефект спрямо длъжниците по договора за кредит М.Т.Я. и В.Д.Я..
Видно от приложеното потвърждение на цедента ПИБ АД, въз основа на договора за
цесия, в полза на цесионера К.М.С. са прехвърлени вземанията от Милена Я. ведно
с всички обезпечения, привилегии и принадлежности. Съгласно приложеното
извлечение от сметка на ПИБ АД към датата цесията, вземанията възлизат на
претендираните със заявлението суми от 26 466.85 евро -дължима главница и
договорна лихва от 4 934.83 евро, за периода от 01.08.2013г. до
26.02.2015г., т.е. преди извършената цесия.
В производството по чл.418 ГПК, освен
редовността на документа от външна страна /изискуемите от закона реквизити/,
съдът следва да извърши проверка и дали документът удостоверява подлежащото на
изпълнение вземане срещу длъжника, т.е ликвидно и изискуемо вземане.
Представения със заявлението документ – нот.акт за договорна ипотека е редовен
от външна страна като удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, но единствено спрямо длъжника М.Т.Я..
Вземането на заявителя произтича от договора за кредит и извършената
впоследствие цесия, която го легитимира материалноправно. Всички те съдът
намира за редовни от външна страна документи, които в цялост установяват
наличието на легитимация и вземане на заявителя спрямо длъжника М.Я.. Длъжникът
е уведомен лично както за извършената цесия, така и за предсрочната изискуемост
на задължението. Съобразно константната съдебна практика на ВКС правото на кредитора следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита. С ТР 4/2013 год. от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС се
приема, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. В случая предсрочната изискуемост
е обявена от цесионера на длъжниците, видно от приложените покани от
23.11.2016г. с връчване на 25.11.2016г.
Същевременно, от приложеното извлечение
от сметка на банката –кредитодател както и от потвърждението на банката за
извършената цесия, се установява, че се претендират суми, падежирали към датата
на цесията, т.е. към 26.02.2015г., т.е. преди подаване на заявлението за същите
на 25.02.2019г. С оглед на представените документи по чл.417 ГПК, искането
за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде квалифицирано като искане
по чл. 417, т.3 и т.6 ГПК. Преценката на основателност на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да се извърши с оглед изискванията на
чл. 417, т. 6 ГПК, т. е. налице ли е редовен от външна страна ипотечен акт,
установяващ подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу ответника по
заявлението. При извършване на тази преценка настоящият състав намира, че нот.
акт от 16.11.2007г. съдържа всички данни, необходими за индивидуализиране на
кредитора и на вземането за главница, по отношение на което е поискано издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно - основание,
от което произтича вземането /договор за кредит, обезпечен с ипотека/; размер
на вземането за главница, което е по-малко от обективираното в акта.
Следователно, налице е определеност на обезпеченото вземане /чл.170 ЗЗД/ като
условие за действителност на договорната ипотека. Вземането произтича от
облигационните отношения между страните, обективирани в самия нотариален акт,
който удостоверява размера и изискуемостта на вземането, обезпечено с
ипотеката. Представеният документ е предвиден от закон и редовно от външна
страна изпълнително основание. В хипотезата на актове по чл.417, т.6 ГПК,
документът за издаване на заповед за незабавно изпълнение е ипотечният акт и
съществуването на претендираното вземане следва да се установи именно от този
акт. /Определение № 76 от 14.02.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 666/2010 г., IV
г. о., ГК/ Въз основа на ипотечния акт
се установява, че само вземането за главница е определено по размер, а по
отношение вземането за лихва съответните разпоредби от договора за кредит са
обективирани в нот.акт, но размерът не може да бъде счетен за определяем въз
основа на извършваната в рамките на заповедното производство проверка. В
договора за цесия, посочен от заявителя като документ, от който произтича
вземането, размерите на претендираните главница и лихва са посочени като
стойност, но цесията произвежда само прехвърлително действие между други две
страни, не и между заявителя и длъжника. Договорът за цесия удостоверява
отношенията цедент – цесионер и не удостоверява задължението на длъжника,
затова договорът за цесия не съставлява изпълнително основание по чл.417, т.3 ГПК и въз основа на него не може да се уважи заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. /Определение № 768 от 3.11.2010 г.
на ВКС по ч. т. д. № 707/2010 г., II т. о., ТК/
Съдът отчита от друга
страна, че договорът за цесия е произвел прехвърлителен ефект съгласно чл.99,
ал.4 ЗЗД, доколкото към частната жалба са представени доказателства за
съобщаването на цесията на длъжниците от цедента. С оглед на изложеното
настоящият състав намира, че ипотечният акт, на който се позовава заявителят,
установява съществуването на вземане за главница в размер на претендираните
26 466.85 евро, и обезпечаване задължението с учредената договорна
ипотека. От ипотечния акт се установява вземането от първоначалния длъжник М.Я.,
но не и по отношение на солидарния длъжник В.Я., за който въпреки посочването
му в договора за кредит, солидарното вземане на банката не е възпроизведено в
нот.ипотечен акт –формално основание за снабдяване със заповед за изпълнение.
Поради това, в тази част въззивния съд споделя мотивите на първата инстанция.
Въз
основа на изложеното настоящият състав намира, че молбата за незабавно изпълнение и
издаване на изпълнителен лист е основателна относно вземането в размер на
26 466.85 евро, представляваща част от непогасения размер на главницата от
общо 40 000 евро, както същият е посочен в заявлението след отчитане на
постъпилите плащания и съобразно предмета на цесията. С оглед различните правни
изводи на въззивната инстанция в тази част разпореждането на ВРС следва да се
отмени и да се издаде заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК По отношение на
вземането за лихва в размер на 4 934.83 евро, представляваща договорна
лихва върху падежирала главница, за периода от 01.08.2013г. до 26.02.2015г.,
заявлението е неоснователно и съответно обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено. Разноски не се претендират за производството както и не са претендирани
със заявлението по чл.417 ГПК. Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане №10395/08.03.2019г., постановено по
ч.гр.д.№3095 по описа за 2019 година на ВРС, 47 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено подадено от К.М.С., ЕГН **********,
чрез адв.К. Николова, заявление вх.№14441/25.02.2019г., за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417,
т.6 от ГПК срещу М.Т.Я., ЕГН **********,***, за сумите: 26 466.85 евро, представляваща главница по Договор № 2313-ИП/15.11.2007г. за ипотечен банков
кредит за текущи нужди, сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД, вземането по
който е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия от 27.02.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда на
25.02.2019г. до окончателното изплащане както и за сумата 4 934.83 евро – договорна лихва, начислена за периода 01.08.2013г.
до 26.02.2015г., на основание чл.419 вр.чл.417, т.6 ГПК като вместо него ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.6 от ГПК в полза на цесионера К.М.С., ЕГН **********,
по заявление вх.№14441/25.02.2019г. за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, Т.6 ГПК срещу М.Т.Я.,
ЕГН **********,***, за сумите: 26 466.85
евро, представляваща главница по
Договор № 2313-ИП/15.11.2007г. за ипотечен банков кредит за текущи нужди,
сключен с „Първа инвестиционна банка“АД, вземането по който е прехвърлено на
заявителя с договор за цесия 27.02.2015г. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда на 25.02.2019г. до
окончателното изплащане както и за сумата 4
934.83 евро – договорна лихва, начислена за периода 01.08.2013г. до
26.02.2015г., на основание чл.419 вр.чл.417, т.6 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане
№10395/08.03.2019г. по ч.гр.д.№3095 по описа за 2019 година на ВРС, 47 състав, в останалата част предмет на жалбата, с
която е отхвърлено подаденото от К.М.С., ЕГН **********, заявление по чл.417,
т.6 ГПК, с вх.№14441/25.02.2019г., за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по отношение на солидарния длъжник В.Д.Я., ЕГН **********,***,
за сумите 26 466.85 евро,
представляваща главница по Договор №
2313-ИП/15.11.2007г. за ипотечен банков кредит за текущи нужди ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда на
25.02.2019г. до окончателното изплащане както и за сумата от 4 934.83 евро – договорна лихва,
начислена за периода 01.08.2013г. до 26.02.2015г.
В останалата част разпореждането на
ВРС е влязло в законна сила поради необжалване.
ВРЪЩА делото на ВРС за
издаване на заповед за незабавно изпълнение съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: