Решение по дело №619/2025 на Апелативен съд - София

МОТИВИ към Решение от 29.05.2025 г. по ВНД № 619/2025 год. по описа на
САС, І наказателен състав

Производството е по реда на чл. 48 от Закона за екстрадицията и европейската
заповед за арест (ЗЕЕЗА).
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от защитника на исканото за
предаване лице П. А. /P. A./ - адв. Т. Т., против решение рег. № 318/24.04.2025 г.,
постановено по чнд № 7466/2024г. по описа на СГС, с което исканото лице П. А. е
предадено на компетентните власти на Република Франция въз основа на Европейска
заповед за арест от 14.11.2024 г., издадена от заместник прокурор на Съда в Париж за
целите на наказателно преследване, по дело № 23013000754 на Апелативния съд в
Париж, номер на разследване JI180723000001, за 11 престъпления по Наказателния
кодекс на Република Франция, извършени в периода 01.01.2022 г. до 30.05.2022 г. и
спрямо него е взета на основание чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение
на мярката, изискваща задържането на лицето.
В жалбата се сочи, че процесната ЕЗА е издадена за изпълнение на наказание
лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, постановени при съдебен
процес, на който исканото лице не се е явило лично и без да е било запознато за
воденото срещу него наказателно производство. Твърди се още, че не са били
изискани гаранциите по чл. 41 от ЗЕЕЗА, както и не е била дадена възможност на
защитниците да се консултират с адвокат от издаващата заповедта държава. Бил е
осъществен контакт с такъв адвокат, който обаче не е успял да се запознае с делото и
да консултира исканото лице, въпреки предоставената му възможност. На последно
място се излагат аргументи за това, че по делото не е била изискана информация от
СГП за това дали срещу А. има образувано наказателно производство в РБългария,
което би съставлявало самостоятелно основание за отказ за предаване на лицето.
Отправя се искане за отмяна на оспореното решение и отказ за изпълнение на
издадената ЕЗА.
В защитната си реч пред съда адвокат Т. Т., упълномощен защитник на П. А.,
поддържа жалбата, по изложените в нея съображения, които не допълва по същество.
Настоява, че се касае за Европейска заповед за арест, издадена въз основа на Заповед
за задържане в Република Франция, за която исканото лице не е било уведомено, не са
били представени гаранции, че лицето няма да бъде третирано по-неблагоприятно,
както и такива по реда на чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА. Излага оплаквания, свързани с това, че
ни им е била предоставена възможност за консултации с френски адвокат, какъвто е
бил определен само формално. Приема, че е останало неизяснено дали лицето е
привлечено към наказателна отговорност за извършване на престъпление на
територията на РБългария. Отправя искане за отказ от изпълнение на издадената от
френските съдебни власти ЕЗА по отношение на П. А..
Прокурорът от САП пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт с
аргумент, че е правилен и законосъобразен. Като счита, че са налице всички основания
за изпълнение на заповедта и споделя изцяло мотивите на СГС, прокурорът пледира за
оставяне на жалбата без уважение.
Исканият за предаване гражданин заявява, чрез назначения преводач, че
поддържа казаното от защитника. В предоставената му последна дума П. А. заявява,
че няма какво да добави.
1

След като прецени изложените във въззивната жалба доводи, становищата на
страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийският
апелативен съд намери следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
За да постанови предаването на гръцкия гражданин въз основа на издадената от
френските съдебни власти ЕЗА, първостепенният съд е обсъдил всички предпоставки,
уредени в закона и обосновано е заключил, че те са налице, поради което и
изпълнението на ЕЗА следва да бъде допуснато.
Софийски градски съд е постановил мотивиран съдебен акт, разглеждайки
законовите условия за изпълнение на заповедта и липсата на основание за отказ.
Твърдението в жалбата за обратното е некоректно – не почива на правдив прочит на
мотивите. Съдът е изложил съображенията за наличието на предпоставките за
изпълнение на заповедта, посочил е аргументирано, че не са налице основанията за
отказ, обсъдил е защо не е необходима гаранцията по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА и е отговорил
на възраженията на защитата, касаещи формата на заповедта и нейното съдържание.
Несъгласието на страна с изложените от съда мотиви не означава, че такива няма.
Противно на твърденията на защитата не е допуснат пропуск от първоинстанционния
съд и по делото са налице писмени доказателства (справка от регистъра на лица с
неприключили наказателни производства от УИС на Прокуратурата на РБългария), от
които се установява, че спрямо П. А. няма данни за неприключили наказателни
производства у нас. Такава информация допълнително беше изискана и от САС, което
обаче не води до необходимост от корекция на горния извод.
Фактологията по делото не разкрива сложност и е установена правилно от
предната инстанция на основата на представените материали. Със заповед за арест,
издадена на 14.11.2024 г. заместник председателят, отговарящ за следствието в Съда в
гр. Париж, е издал заповед за ареста на П. А., а въз основана на нея е издадена и
процесната ЕЗА, с цел провеждане на наказателно преследване срещу него за
посочени в заповедта обвинения за общо 11 престъпления, квалифицирани като
„участие в престъпно сдружение с цел подготовка на престъпление“, „държане в ОПГ
на стока, поставена под подправена марка“, „внос в ОПГ на стока, представена под
подправена марка“, „контрабанден внос“, „държане в ОПГ на подправена стока
(марка) без редовен документ, който го разрешава“, „извършване в ОПГ на
недеклариран труд“, „контрабанден внос в ОПГ на продукти от преработен тютюн“,
„измамническо производство на тютюн в ОПГ“, „митническо изпиране на пари в
ОПГ“, „изпиране на пари с отегчаващи вината обстоятелства“ и „внос в ОПГ без
митническа декларация, прилагаща се за забранена стока“. Във фактологията е
отразено, че на 12.01.2023 г. следствените власти в гр. Руан, Република Франция, са
провели полицейска операция в два склада в района на града, базирана на
информация, получена от органите на Република Полша за разследвана организирана
престъпна група, специализирана в незаконна продажба на цигари. В единия склад е
открита фабрика за производство на фалшиви цигари, като са задържани девет души, а
във втория – производствени отпадъци и различни материали, свързани с
производството на цигари. На основа същата информация от полските власти, в
Маастрихт, Кралство Нидерландия, била намерена работеща машина за рязане на
тютюн, кутии цигари, цигарена хартия, филтри, лепило и неразгънати празни
цигарени кутии, идентични с намерените във Франция. Установена била връзка и със
склад в Кралство Белгия. В резултат на съвместното разследване се разкрило, че
фабриката за производство на цигари във Франция се зарежда с тютюн от складовете в
2

Нидерландия, докато нетютюневите материали идват от България, а след това готовите
цигари се изпращат чрез товарни превозни средства обратно към Нидерландия,
Люксембург и Белгия. Идентифицирани са били полски гражданин, ръководещ
престъпната организация, снабдяваща с тютюн, както и доставчикът на товарните
автомобили и техните шофьори. Исканото лице П. А., според френските разследващи
органи, има водеща роля при организацията на дейността на фабриката във Франция,
изразена в търсене на помещения, инсталиране на техника, подписване на договор за
наем. Установено е, че той се представя с фалшива самоличност на хърватски
гражданин с имена М. П. и с нея прави множество резервации в района на Руан чрез
онлайн платформата за наемане на недвижими имоти за кратковременен престой
Airbnb (където са отсядали шофьорите на камиони) и извършва множество банкови
преводи. Доказани са и многократни негови пътувания в държавите, за които се
приема, че са свързани с извършваната престъпна дейност. Констатирано е, че А. е
поддържал регулярни телефонни връзки с лицата, пряко контролиращи фабриката за
производство на цигари, както и с конкретно лице, ангажирано с провеждане на
логистиката. Отбелязано е още, че описаната престъпна дейност е включена в каталога
по чл. 2, § 2 от Рамковото решение за Европейската заповед за задържане като:
„участие в организирана престъпна група“, „изпиране на пари, придобити по
престъпен начин“. Текстът на чл. 2, § 2 от Рамковото решение е транспониран в
разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от българския закон и така описаното е под хипотезата на
т. 1 и т. 9 от сочения текст.
Така установените факти, релевантни за преценката и на настоящия съдебен
състав, мотивират извод, че са налице предпоставките за допускане на изпълнение на
европейската заповед за арест и първостепенният съд правилно се е произнесъл в този
смисъл. Самоличността на исканото лице е установена несъмнено в съдебната
процедура и е констатирано съответствие с посочените в заповедта данни по
отношение на имената, рождената му дата и неговия адрес. Представената европейска
заповед за арест е издадена от компетентен орган на издаващата държава. Такъв
несъмнено се явява съдебният орган. Деянията, за които е издадена заповедта
изключват проверката за двойна наказуемост, тъй като съгласно чл. 36, ал. 3 ЗЕЕЗА,
такава не се изисква за изброените в същата норма престъпления, ако в издаващата
държава те са наказуеми с лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от три
години или с друго по-тежко наказание, или за тях се предвижда мярка, изискваща
задържане за максимален срок не по-малко от три години. Предвиденото наказание -
лишаване от свобода със съответния му максимум – 10 години, обуславя извод за
наличието на формалното изискване на чл. 36, ал. 1 ЗЕЕЗА. Видно от съдържанието на
ЕЗА, посочено накратко по-горе, отразени са конкретните фактически обстоятелства,
както и съпричастността на исканото за предаване лице към случая. В настоящата
процедура, с оглед нейното естество, съдът на изпълняващата държава не е
компетентен да преценява нито един въпрос, свързан със съществото на твърдяното
престъпление, за което се води наказателно разследване в чуждата държава.
Преценката дали исканият гражданин е извършил престъпление и как следва да се
квалифицира същото е единствено в компетенциите на издаващата заповедта държава.
Съдът, сезиран с искането за допускане изпълнение на ЕЗА, не е оправомощен да
решава въпросите по съществото на наказателното производство в другата държава -
членка. И това е логично, защото съдът на изпълняващата държава не разполага с
доказателства, понеже не той разглежда обвинението по същество. От значение е, че в
заповедта фактическите обстоятелства на твърдяната престъпна дейност са описани не
само ясно, но и относително подробно. Има достатъчно данни и за конкретния принос
3

и степен на участие на търсения гражданин. Към съдържанието на ЕЗА не следва да се
отправят изисквания като към съдържанието на обвинителен акт, с който се повдига
обвинение. Първостепенният съд с основание е заключил, че деянията, за които
гръцкият гражданин е издирван от френските съдебни власти, не са предмет на водено
в България производство, няма данни гръцкият гражданин да е бил осъден за някое от
тях, не са покрити с давност и не са амнистирани. Исканият за предаване гражданин е
пълнолетно лице без българско гражданство и не притежава статут на постоянно
пребиваващ. В заключение, споделя се изводът на СГС, че не е налице нито едно от
задължителните основания за отказ за изпълнение на ЕЗА (уредени в чл. 39 ЗЕЕЗА).
Факултативните основания за отказ, уредени в чл. 40 ЗЕЕЗА, също не са налице
в настоящия случай и апелативният съд споделя напълно изложените от
първостепенния съждения в тази връзка. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЕЕЗА
предвижда възможност за отказ за изпълнение на ЕЗА, когато преди получаването на
заповедта за престъплението, за което е издадена, лицето е привлечено като обвиняем
или е подсъдим в изпълняващата държава. Такава хипотеза не е налице в
разглеждания казус. Останалите основания, визирани в т. 2- т. 5 на ал. 1 от чл. 40
ЗЕЕЗА, също не са налице. А тези по ал. 2 от същия текст са неотносими в
разглеждания случай, защото исканото лице не се търси за изпълнение на наказание, а
за провеждане на наказателно разследване.
Правилно градският съд е посочил, че е неприложима и гаранцията по алинея
трета на чл. 41 ЗЕЕЗА, защото А. не е български гражданин и не е лице постоянно
пребиваващо в РБългария. Що се отнася до мярката за неотклонение до фактическото
предаване на исканото за предаване лице, тя е взета в съответствие с разпоредбата на
чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА и в тази част разрешението също следва да бъде потвърдено.
В заключение, съдебният състав намери, съобразявайки липсата на основания за
отказ за изпълнение на издадената европейска заповед за арест, и нейната формална
редовност, че като отговаряща на условията за изпълнението й, същата следва да бъде
изпълнена. Исканото лице следва да бъде предадено на компетентните съдебни
френски власти за провеждане на наказателно преследване за престъпленията, описани
в заповедта. Този извод обоснова такъв за потвърждаване на първоинстанционното
решение, тъй като същото е правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, съдът постанови своето решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
4

Номер на акта:	209
Дата:	29 май 2025 г. (в сила от 29 май 2025 г.)
Съдия:	Доротея Кехайова

Дело:	20251000600619
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	19 май 2025 г.

Решение по дело №619/2025 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите