№ 615
гр. Благоевград, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело
№ 20221200500666 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№9768/20.06.2022г., подадена от
Агенция „***“, чрез С.П. - началник на отдел „Административно
обслужване“ при ***-Благоевград – специализирано звено на АПИ, ЕИК ***,
гр.София, бул.“***, против Решение №276/23.05.2022г. по гр.д.№2996/2021г.
по описа на Районен съд-Благоевград, в частта в която Агенция „***“ е
осъдена на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ да заплати на „***“ АД, ЕИК ***,
гр.София, бул.“***, сумата от 2 432.21 лв., представляваща изплатеното от
дружеството-ищец застрахователно обезщетение за увредения от настъпилото
на 04.01.2021г. ПТП л.а.„***“ с рег.№Е *** МВ, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в РС
София – 27.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сторените разноски в производството в размер на 566.79 лв.
С въззивната жалба атакуваният съдебен акт се оспорва като неправилен,
необоснован и постановен в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Оспорват се изводите на първостепенния съд, че застрахователният
договор е породил валидно правно действие. Настоява се, че съгласно
Общите условия на застраховка „Каско“ на МПС, задължително условие за
влизане в сила на застрахователния договор е извършването на оглед на МПС,
удостоверен в двустранно подписан протокол, какъвто обаче не бил
представен. По делото не бил установен механизмът на настъпване на пътно-
транспортното произшествие. Изразява се несъгласие с извода на първата
инстанция за липса на съпричиняване на вредите от страна на водача на
автомобила. Този извод бил в противоречие със събраните по делото
1
доказателства, че водачът се е движил с несъобразена с пътните и
метеорологичните условия скорост в нарушение на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Навеждат се доводи, че падането на камъни по време на движение
представлява непреодолимо препятствие, което изключва гаранционната
отговорност на АПИ. Твърди се, че застрахователното обезщетение е платено
от застрахователя по непокрит от договора риск. По подробно изложените в
жалбата съображения се настоява за отмяна на атакуваното съдебно решение
и отхвърляне в цялост на исковата претенция, както и за присъждане на
разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна. В
отговора са изложени съображения за оборване на всеки от доводите във
въззивната жалба. Настоява се, че застрахованият е изпълнил задължението
си да представи лекия автомобил за оглед при сключване на
застрахователния договор, който оглед бил обективиран в снимки.
Възражението, че липсвал протокол за оглед било направено едва с
въззивната жалба. Според въззиваемата страна, от доказателствата по делото
бил установен механизмът на произшествието. АПИ не била ангажирала
никакви доказателства, че е изпълнила задълженията си по чл.8 и чл.10 от
Наредба №РД-02-20-19 от 12 ноември 2021г. за поддържане и текущ ремонт
на пътищата. Свличането на скална маса, предвид структурата на откоса и
необходимостта от укрепването му, нямало как да бъде определено като
непреодолима сила. По изложените в отговора подробни съображения, до
въззивната инстанция е отправено искане да отхвърли жалбата като
неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната
част като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание пред окръжния съд страните, редовно призовани, не
изпращат представител. Подробни съображения по съществото на спора
развиват в писмени становища.
Въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261
от ГПК, подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Окръжен съд-Благоевград след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира следното:
Производството по гр.д.№2996/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград
е образувано по искова молба, предявена от „***“ АД срещу Агенция „***“, в
която се твърди, че на 04.01.2021г., на ПП-1 Е79, км.371-500, с посока на
движение от гр.***, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което
л.а.„***” с peг.№ Е *** MB, управляван от М.М.А, преминал през внезапно
паднала на пътя скална маса, в резултат на което по лекия автомобил били
нанесени материални щети. Твърди се, че на основание сключената за л.а.
„***” застраховка „Автогрижа”, полица №***, при ищцовото
застрахователно дружество постъпило искане за изплащане на
застрахователно обезщетение за възстановяване на увредения от описаното
ПТП автомобил. За извършените ремонтно-възстановителни работи по л.а.
„***“ била представена фактура №**********/17.02.2021г. на стойност
2432.21 лева, издадена от „***” ЕООД. Сочи се, че дължимата сума по
2
фактурата е изплатена от ищеца на „***” ЕООД с преводно нареждане на
19.02.2021г. Настоява се, че ответникът отговаря за причинените вреди
поради бездействие в качеството му на възложител на работа по смисъла на
чл.49 от ЗЗД, изразяващо се в неизпълнение на вмененото му с чл.30, ал.1 от
Закона за пътищата задължение за поддръжка на републиканските пътища. С
изплащане на застрахователното обезщетение „***” АД било погасило
задължението си по застрахователния договор да определи и изплати
застрахователно обезщетение и било встъпило в правата на застрахования
срещу Агенция „***“ на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във връзка с чл.49
във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата от 2447.21 лв., представляваща
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 2432.21 лв. и
направените обичайни разноски за неговото определяне в размер на 15.00 лв.
На ответната страна била изпратена регресна покана с изх.
№*********/13.04.2021г. за възстановяване на изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение с включени обичайни ликвидационни разноски
в размер на 2447.21 лв., която била получена на 14.04.2021г., но ответникът не
погасил задължението си към ищеца, което обуславяло правния интерес от
настоящия осъдителен иск за възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение и направените обичайни разноски за неговото определяне.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, в който е оспорила
предявения иск като неоснователен и недоказан. На първо място, се оспорва
застрахователният договор да е влязъл в сила поради липса на доказателства
първата вноска по застрахователния договор да е била платена съгласно
чл.351, ал.3 от КЗ и липса на доказателства за извършен оглед и заснемане на
автомобила като задължително условие, за да породи действие. Липсвали и
доказателства да са платени останалите разсрочени вноски от
застрахователната премия, което било довело до прекратяване на договора.
Оспорва се материалната доказателствена сила на протокола за ПТП;
механизма на ПТП; причинно - следствената връзка между вредите и
деянието; твърдените щети да представляват покрит риск; вида и размера на
щетите. Твърди се, че ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на
лекия автомобил, който проявил груба небрежност, движейки се с
несъобразена с пътните и метеорологичните условия скорост. Евентуално се
прави възражение, че водачът с поведението си е съпричинил вредоносния
резултат. Настоява се, че през процесния период е извършена поддръжка на
пътищата от републиканската пътна мрежа на територията на Област
Благоевград и не е допуснато падането на скална маса върху пътното платно.
Ответникът навежда доводи, че падането на камъни на пътя е непреодолима
сила, която не може да ангажира гаранционната отговорност на АПИ.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция са приобщени голям
обем доказателствени средства.
Обсъждането на събрания доказателствен материал налага извода за
правилно установена от районния съд фактическа обстановка. Същата е
пълна и кореспондираща с доказателствата, поради което и на основание
чл.272 от ГПК съдът препраща към нея.
Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните
доказателства води до следните фактически констатации:
На 05.06.2020г. между „***“ АД като застраховател и М.М.А като
застрахован е сключен Договор за комбинирана автомобилна застраховка
3
„Автогрижа“, обективиран в застрахователна полица №***, за срок от 12
месеца. Предмет на застраховката е лек автомобил марка „*“ в рег.№Е ***
МВ при условията на клауза пълно каско, срещу застрахователна премия от
621.33 лв., разсрочена на 4 вноски – в размер на по 155.34 лв. за първите три
вноски, дължими на 05.06.2020г., 04.09.2020г. и 04.12.2020г., и в размер на
155.31 лв. за последната вноска, дължима на 04.03.2021г. Уговорено е, че
застрахователното покритие влиза в сила след заплащането на
застрахователната премия в цялост или на първата вноска, ако е уговорено
разсрочено плащане на премията. С подписване на договора застрахованият е
декларирал, че е получил, запознат е и е съгласен с Общите и Специалните
условия по застраховките на комбинираната автомобилна застраховка
„Автогрижа“. В т.6 от Общите условия на застраховка „Каско на МПС“ е
предвидено, че клаузата пълно каско включва покритие на описаните
рискове, в т.ч. природни бедствия – щети, причинени от свличане или
срутване на земни пластове, падане върху МПС на предмети, вследствие на
посочените природни бедствия. В т.76, т.12 и т.13 от Общите условия са
дефинирани понятията свличане и срутване на земни пластове – свличането
на земни пластове е „откъсване и бавно движение от геоложки характер на
земни маси по склонове и откоси под действието на тежестта им и на открито
течащи или подпочвени води. Щетите от свличане на земните пластове се
изразяват в деформиране, повреждане, разрушаване или затрупване на МПС“;
срутването на земни пластове е „падане на големи земни или скални маси от
планински масиви или от брегове, възникнало внезапно, бързо или
еднократно. Щетите от срутване на земните пластове се изразяват в
деформиране, повреждане, разрушаване или затрупване на МПС“. Съгласно
т.38 от ОУ периодът на застрахователното покритие започва да тече от часа и
датата, посочени за начало на същия в полицата, при условие, че е платена
цялата застрахователна премия или първата вноска – при разсрочено
плащане, и е извършен оглед на МПС при условията на т.39 и т.40 от ОУ,
освен ако страните писмено са уговорили друг начален момент. В т.39 е
предвидено, че при сключване на договора за застраховка застрахователят
чрез свой представител задължително извършва оглед на застрахованото
МПС и издава протокол за оглед на МПС на хартиен носител или в
електронна форма, който се подписва от двете страни по предвидения за това
ред.
В дена на сключване на договора бил извършен оглед на автомобила и
заснемане, за което бил изготвен снимков материал.
Дължимата по договора застрахователна премия била платена от
застрахования, видно от Квитанция №*/05.06.2020г. за заплащане на първа
вноска, Квитанция №*/04.09.2020г. за заплащане на втора вноска и Квитанция
№8043365/22.10.2020г. за заплащане на трета и четвърта вноска.
На 04.01.2021г. около 7.30ч. в тъмната част от денонощието, по
развиделяване, лек автомобил „***“, с peг.№ Е *** MB, управляван от
М.М.А, се движил по главен път ПП-1 Е-79, км.371-500, в посока от гр.***.
Пътят бил прав участък. Валял силен дъжд. Пътната настилка била мокра, а
видимостта била намалена. Автомобилът се движил със скорост около 30-40
км/ч. В автомобила пътували общо 5-ма души. С предната си дясна гума
автомобилът преминал през внезапно паднала на пътя скална маса с височина
20-30 см., намираща се в дясната част на дясната пътна лента. На пътя нямало
4
предупредителни знаци във връзка с падналите на пътя скали. Предната дясна
гума била разхерметизирана, поради което автомобилът не можел да
продължи движението си на собствен ход. Водачът на лекия автомобил
сигнализирал за инцидента на тел.112. Автомобилът бил репатриран. На
място пристигнал и полицейски патрул, който съставил Протокол за ПТП
№1580191 от 04.01.2021г., в което били описани механизма на ПТП и
причинените щети по МПС. Вследствие на преминаването на предното дясно
колело през свлечената на пътя скална маса, по автомобила били получени
щети – охлузване на предна броня вдясно и охлузване на преден десен
калник, повреждане на окачването отпред вдясно, счупване на предната дясна
джанта, спукване и разхерметизиране на предна дясна гума.
Възприетият от съда механизъм на пътно-транспортното произшествие се
установява от заключението на съдебно-автотехническата експертиза,
изготвена от вещото лице инж.Р.С., ведно с разпита на вещото лице в съдебно
заседание, както и от приобщените по делото гласни /показания на св.М.А. и
св.И.Р./ и писмени доказателства /Протокол за ПТП/, които са еднопосочни и
безпротиворечиви.
В дена на ПТП – на 04.01.2021г. собственикът на увреденото МПС М.М.А
отправил до застрахователя „***“ АД Искане за оценка на вреди по
застраховка „Каско на МПС“, по което била заведена щета №*********. По
повод на заведената щета от застрахователя били изготвени Опис-
заключения за вреди на МПС по щета №********* от 04.01.2021г., от
12.01.2021г. и от 06.02.2021г., в които са описани вредите, количеството им и
начина им на възстановяване, придружени с фотоснимки от извършените на
горепосочените дати огледи на автомобила. С Възлагателно писмо от
11.01.2021г. застрахователят „***“ АД възложил на „***“ ЕООД, на
основание сключен помежду им договор, извършването на ремонт на МПС с
рег.№ Е***МВ, марка „***“, собственост на М.М.А. Към писмото бил
приложен изготвен от застрахователя Опис-заключение по претенция
№*********/11.01.2021г. Автомобилът бил предаден за ремонт с Приемно -
предавателен протокол от 25.01.2021г. и върнат на собственика с Приемно -
предавателен протокол от 15.02.2021г. За извършения ремонт била издадена
фактура №**********/17.02.2021г. на стойност 2432.21 лв. Застрахователят
издал Ликвидационен акт №982473 от 17.02.2021г., с което е разпоредено на
„***“ ЕООД да се изплати сумата от 2432.21 лв., като видно от платежно
нареждане от 19.02.2021г. застрахователят превел по сметка на „***“ сумата
от 2 432.21 лв. на основание щета №********* за увредено МПС с
рег.Е№***МБ.
Вида и размера на причинените от ПТП щети по лекия автомобил се
установяват от заключението по съдебно-автотехническата експертиза,
приобщените по делото писмени и гласни доказателства и фотоснимки. В
експертното заключение вещото лице е описало щетите по лекия автомобил и
е изчислило разходите за възстановяването им по средни пазарни цени към
датата на пътния инцидент на 2 452.13 лв. Дадено е заключение, че описаните
в 3 бр. Опис-заключения за вреди от 04.01.2021г., 12.01.2021г. и 16.02.2021г.
и Опис-заключение по претенция №*********/11.01.2021г. ремонтно-
възстановителни дейности и части са били необходими за отстраняването на
вредите по процесния автомобил, които повреди се намират в причинно-
следствена връзка с настъпилото на 04.01.2021г. пътно-транспортно
5
произшествие. От разпита на св.М.А. и от разпита на вещото лице в съдебно
заседание се установява, че на МПС са правени няколко огледа на
автомобила. Първо е направен оглед на видимите щети. След разглобяването
на автомобила са установени и други щети, което обяснява съставянето на
няколко протокола за оглед след изготвения първи протокол от 04.01.2021г.
Застрахователят „***“ АД изпратил регресна покана изх.
№*********/13.04.2021г. до ответника АПИ с искане за заплащане на сумата
от 2447.21 лв., включваща изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение от 2 432.21 лв. и обичайни ликвидационни разноски в размер на
15 лв. Поканата била връчена на ответника на 14.04.2021г., видно от обратна
разписка на товарителница: ***/13.04.2021г. АПИ подала възражение вх.
№3103-14242/29.04.2021г. срещу отправената й регресна покана.
При правилно изяснена фактическа обстановка, от правна страна
първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е частично
основателен за сумата от 2 432.21 лв., представляваща платеното
застрахователно обезщетение. Изложил е решаващи мотиви, че ищецът е
доказал съществуването на валидно застрахователно правоотношение между
него и застрахованото лице, както и заплащането на застрахователно
обезщетение. Това обуславяло правото на застрахователя да се суброгира в
правата на застрахования и да предяви регресен иск срещу възложителя на
работата – АПИ. Приел, че ищецът е доказал механизма на ПТП – удар на
автомобила в паднали на пътното платно камъни, което е довело до
увреждането на застрахованата вещ. Приел е, че АПИ не е изпълнила
законовите си задължения да осъществява дейностите по поддръжка на
пътното платно в безопасно състояние и съответно да обозначава и
обезопасява възникналото на пътя препятствие, представляващо опасност за
движещите се автомобили, което от своя страна е довело до причиняване на
имуществени вреди на собственика на автомобила. Районният съд е
отхвърлил иска над тази сума до пълния предявен размер от 2 447.21 лв., като
е приел, че претендираните от ищеца ликвидационни разноски от 15 лв. не са
доказани по основание и размер. В тази част решението на районния съд не е
обжалвано и не е предмет на разглеждане от въззивната инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата.
Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По
отношение правилността на решението съдът намира, че при правилно
изяснена фактическа обстановка, първостепенният съд е достигнал до правни
изводи, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми,
приложими към конкретния спор.
Във връзка с направените в жалбата оплаквания за неправилност на
атакуваното съдебно решение, съдът намира следното:
Районен съд-Благоевград е сезиран с иск с правно основание чл.410, ал.1,
т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащане на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него
6
на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49
от ЗЗД.
Уважаването на предявения иск е обусловено от доказване на следните
предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя; настъпване на
застрахователното събитие; заплащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя в полза на застрахования; противоправно поведение на лица
/изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от
ответника работа; настъпили вреди и причинна връзка между
противоправното поведение и вредите; доказване на виновно поведение не е
необходимо поради обективния характер на отговорността по чл.49 от ЗЗД.
Противоправното поведение може да се изразява в действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа или са пряко свързани с
него, или чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работата.
Противоправното поведение, на което в случая се позовава ищецът, е
бездействие на ответника да предприеме действия по поддържане
безопасността на републиканския път, на който е настъпило ПТП. С
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу възложителя на работата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Настоящият съдебен състав споделя решаващите изводи на РС-
Благоевград, че в случая са доказани условията за ангажиране отговорността
на ответника АПИ за възстановяване на изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение за увреденото МПС.
Установява се, че между ищеца в качеството на застраховател и
собственика на увреденото МПС е сключен валиден договор за имуществено
застраховане на лек автомобил. Представени са доказателства за плащане на
първата вноска по застрахователната премия, с което съгласно клаузите на
договора същият е породил правно действие. В т.38 от Общите условия на
застраховка „Каско на МПС“ изрично е предвидено, че същата е
неприложима, когато страните са уговорили писмено началния момент на
периода на застрахователното покритие – в случая плащането на първата
вноска по застрахователната премия. Отделно от това, направеното от
ответника възражение, че не е извършен оглед и заснемане на автомобила
като условие за влизане в сила на договора, правилно е прието от районния
съд за неоснователно предвид представените от ищеца в отговор на това
възражение доказателства за обратното. Не следва да бъде обсъждано
съдържащото се във въззивната жалба възражение на ответника, че не е
изготвен двустранно подписан протокол за извършения оглед съгласно
изискването на т.39 от Общите условия. Това възражение не е било заявено
своевременно пред първата инстанция – същото е било направено едва с
писмените бележки по делото пред районния съд, поради което насрещната
страна не е имала възможност да изрази становище по същото и да ангажира
съответни доказателства. Ответникът е длъжен да посочи всичките си
възражения в отговора на исковата молба и ако не го стори, губи съобразно
чл.133 от ГПК правото да ги повдигне по-късно, освен ако пропускът не се
дължи на особени непредвидени обстоятелства. В случая ответникът с
7
отговора на исковата молба не е възразил, че застрахователният договор не е
породил действие поради несъставяне на двустранно подписан от страните
протокол за оглед на МПС, а само че не е извършен оглед и заснемане.
На следващо място, по делото е установено, че в срока на действие на
застрахователния договор при клауза „пълно автокаско“ е настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск
съгласно т.6.2. от Общите условия на застраховка „Каско на МПС“ –
настъпило ПТП на 04.01.2021г. на републикански път ПП-1 Е-79, км.371-500,
при движение на застрахован автомобил „***“, с peг.№ Е *** MB в посока от
гр.***, поради внезапно свличане на скална маса /камъни/ от откос, намиращ
се вдясно над пътното платно по посока на движение. При изясняване на
фактическата обстановка по делото и обсъждането на събраните
доказателства настоящата инстанция е изложила подробни мотиви защо
приема за доказани механизма на процесното пътно-транспортното
произшествие, вида и стойността на причинените на лекия автомобил щети,
както и пряката причинна връзка между вредите и пътния инцидент, като е
отговорила на възраженията на въззивния жалбоподател в тази насока.
Не е спорно, че участъкът, на който е реализирано произшествието, е част
от републиканската пътна мрежа, поради което на основание чл.30, ал.1 във
вр. с чл.19, ал.1 от Закона за пътищата и чл.48, ал.1 от Правилника за
прилагане на Закона за пътищата, задължение за осъществяване на
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на същия има Агенция
„***“. В чл.167, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват
пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В
пар.1, т.14 от ДР на ЗП е дадено легално определение за „поддържането на
пътя“ като дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на
пътищата. Съгласно §1, т.1 и т.2 от ДР на Закона за пътищата „път“ е ивицата
от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни
средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания, а
„земно платно“ е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици;
банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените
площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и
другите конструктивни елементи на пътя. Съгласно чл.8 от Правилника за
прилагане на закона за пътищата, обхватът на пътя включва земното платно
по смисъла на §1, т.2 от ДР на Закона за пътищата и ограничителните ивици
от двете му страни по смисъла на чл.5, ал.2 и 4 от същия закон. Това означава,
че съгласно горецитираните разпоредби откосът е конструктивен елемент на
пътя.
Дейността по поддръжка на пътя включва и укрепването на откоси и
отстраняване на всякакви препятствия на пътя, като част от превантивното и
текущото поддържане на пътя, съгласно чл.8, ал.2, т.5 и чл.10, ал.3, т.4 и т.5
във вр. с чл.2, ал.1 и ал.2 от Наредба №РД-02-20-19/12.11.2012г. за
поддържане и текущ ремонт на пътищата, издадена от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Различните начини за укрепване
на откосите са предвидени в Приложение №1 към чл.8, ал.3 от Наредбата,
8
като основна дейност по превантивно поддържане на пътищата - укрепване с
готови стоманобетонни елементи; биологично укрепване чрез затревяване
или засаждане на храсти и дървесни видове; укрепване на скални откоси със
стоманени мрежи; укрепване с геотекстилни продукти (геомрежи, тъкани и
нетъкани силно заздравени геотекстилни материали); укрепване чрез фашини,
габиони и др. Посочените дейности ответникът като юридическо лице
реализира чрез служителите си или други лица, на които е възложил
извършването им, като на основание чл.49 от ЗЗД носи обективна
гаранционно-обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди
при или по повод изпълнението на възложената им работа. В конкретния
случай именно бездействието на последните, изразяващо се в
необезопасяване на откоса, довело до свличане на земна маса върху пътното
платно, респ. непочистването на пътя от падналите на платното камъни, се
явява причина за увреждането на процесното МПС. Натоварените с тези
дейности лица не са извършили дължимите действия по поддържане на пътя
съгласно законовото задължение по чл.30 от ЗП.
Това задължение не се оспорва от ответника, но той възразява, че
увреждането се дължи на внезапно и непредвидимо събитие, каквото било
срутването на скални маси. Тези доводи не могат да бъдат споделени.
Ответникът е следвало да предвиди, че при конкретните особености на
релефа и наличието на скали в района, е възможно при природни явления
като силни дъждове да настъпи откъсване на земна маса, поради което не
може да се приеме, че се касае за непреодолима сила. Откосите на посоченото
място е следвало да бъдат укрепени по подходящ начин, за да не се допусне
падането на камъни на пътното платно, застрашаващи сигурността на
движението. Натоварените с тези дейности лица не са извършили дължимите
действия по привеждане на пътя в безопасно състояние, което е основание за
ангажиране на отговорността на ответника на основание чл.49 от ЗЗД.
Правилно първостепенният съд е приел за недоказани възраженията на
ответната страна за изключителен принос на водача на процесното МПС за
настъпване на вредите поради допуснато от него нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДвП при груба небрежност, евентуално за съпричиняване на вредоносния
резултат. Ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на
твърденията си за извършено от страна на водача нарушение на установените
в ЗДвП правила за безопасно движение, и по-конкретно за това, че същият се
е движил с несъобразена с пътните и метеорологичните условия скорост в
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от
ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
По делото не се установява водачът на увреденото МПС да го е управлявал с
несъобразена с пътните условия скорост. От показанията на водача се
установява, че автомобилът се е движил със скорост около 30-40 км/ч поради
това, че е било сумрак и е валял силен дъжд. Поради това, предвид липсата на
доказателства, че при конкретната пътна обстановка водачът се е движил с
9
несъобразена скорост, възражението на ответника се явява неоснователно.
С плащането на застрахователното обезщетение в размер на 2 432.21 лв.,
застрахователят е встъпил в правата на застрахования срещу възложителя на
работата до размера на платеното обезщетение, поради което предявеният иск
за горната сума се явява основателен и доказан, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба. Първоинстанционното решение, в
частта, в която исковата претенция в посочения размер е уважена, като
правилно и законосъобразно подлежи на потвърждаване.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата
съдебна инстанция, определено в минималния размер от 100 лв. по чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК.
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №276/23.05.2022г. по гр.д.№2996/2021г. по
описа на Районен съд-Благоевград в обжалваната част.
ОСЪЖДА Агенция „***“, ЕИК ***, гр.София, бул.“***, да заплати на
„***“ АД, ЕИК ***, гр.София, бул.“***, сумата от 100 лв., представляваща
сторени разноски през въззивната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10