№ 9
гр. , 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно
наказателно дело № 20221860200128 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от „Е.С. 1“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу
Наказателно постановление /НП/ № 560998-*********г. на зам.директора на ТД на НАП-
София. С атакуваното НП на жалбоподателя, на основание чл.182, ал.2 ЗДДС, са наложени
9бр. имуществени санкции за нарушения по чл.124, ал.2 ЗДДС, които той обжалва на
посочените в жалбата основания.
Жалбата е подадена чрез управителя на „Е.С. 1“ ЕООД, като според жалбоподателя
обжалваното НП е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и като такова се иска
неговата отмяна. Счита се, че при издаване на НП са извършени нарушения както на
материалноправните, така и на процесуалноправните норми, които водят до
незаконосъобразност на обжалваното НП. Счита се, че административнонаказващият орган
не е преценил правилно всички факти и обстоятелства от значение за настоящия случай.
Сочи се, че обжалваното НП е издадено от некомпетентен орган, тъй като не се доказва, че
зам.директора на ТД на НАП София притежава правомощия да издава наказателни
постановления по ЗДДС и да налага съответни санкции. Не бил спазен и срокът по чл.52,
ал.1 ЗАНН, според която разпоредба наказващият орган е длъжен да се произнесе по
преписката в месечен срок от нейното получаване, което жалбоподателят счита за
съществено нарушение. На следващо място, административнонаказващият орган /АНО/ бил
посочил, че „Е.С. 1“ ЕООД е извършило административно нарушение на чл.124, ал.2 ЗДДС,
а не е посочил, че са извършени 9 нарушения по ЗДДС, което да е основание да се наложи за
всяко едно от нарушенията имуществена санкция. От тук следвало, че е налице
противоречие относно описанието в обстоятелствената и диспозитивната част на НП. При
1
прочит на АУАН и НП се констатирало още, че не е посочена датата на извършване на
нарушението и крайният срок, в който привлеченото към отговорност лице е следвало да
изпълни задължението си по чл.124, ал.2 ЗДДС, тъй като според АНО нарушението е
извършено чрез бездействие. Счита, че след като административното нарушение се състои в
неизвършване на дължимо действие в определен срок, е следвало АНО да посочи този краен
срок. Липсвало посочване и на място на извършване на нарушението. Сочи се, че това са
задължителни реквизити на АУАН и НП според чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН. Непосочването
на датата на извършване на административното нарушение /в случая на твърдените 9 броя
нарушения/ било съществен порок, обуславящ отмяна на НП само на това основание.
Нарушено било правото на защита на санкционираното лице. Важно било да се посочи дата
на нарушението и с оглед изчисляване на срока по чл.34, ал.1 ЗАНН. На следващо място,
сочи се, че разпоредбата на чл.182, ал.1 ЗДДС съдържа три състава на нарушения с
различно изпълнително деяние, като обаче от описанието на нарушението от фактическа
страна в АУАН и НП не ставало ясно в какво точно в случая се състои нарушението- в това,
че дружеството не е отразило съответните фактури в дневниците за продажби или че не ги е
декларирало пред ТД на НАП в законоустановените срокове, доколкото са посочени
съставомерните признаци и на чл.124, ал.2 ЗДДС и на чл.125, ал.5 ЗДДС, като са вписани
периодите, в които задължението по чл.125, ал.5 ЗДДС е следвало да се изпълни, а от правна
страна пък е прието, че дружеството е нарушило чл.124, ал.2 ЗДДС. На последно място
жалбоподателят сочи, че сумите, които наказващият орган е установил и наложил като
санкции на дружеството, са погрешно изчислени и не съответстват на размера по чл.182,
ал.2 ЗДДС. Това било свързано с неправилно приложение на санкционната норма. С оглед
всичко изложено се иска обжалваното НП да бъде отменено.
В проведените съдебни заседания по разглеждане на делото никоя от страните – „Е.С.
1“ ЕООД, ТД на НАП-София и заинтересованата РП-Елин Пелин, ТО-Пирдоп, не изпраща
свой представител. Спорещите страни са депозирали писмени защити.
В своята писмена защита жалбоподателят „Е.С. 1“ ЕООД сочи, че поддържа
подадената жалба и заявява отново, че счита обжалваното НП за неправилно и
незаконосъобразно. Заявява, че не е спорно от фактическа страна, че „Е.С. 1“ ЕООД е
регистрирано по ЗДДС лице, което за посочените в НП данъчни периоди е осъществило
облагаеми доставки за услуги и че е отразило в дневниците за продажби за посочените
месеци издадените фактури със закъснение, т.е. в периода следващ данъчния период, в
който същите е следвало да бъдат отразени. Въпреки това жалбоподателят е на мнение, че са
допуснати съществени нарушения в производството по издаване на НП /същите, които са
описани и в жалбата/, които са основание за неговата отмяна, каквато отмяна
жалбоподателят желае.
В писмената защита на въззиваемата страна - ТД на НАП София, подадена чрез
упълномощения юрк.М. Ернска е изразено становище за неоснователност на подадената
жалба и законосъобразност на издаденото НП. Сочи се, че нарушението е констатирано при
проверка за спазване на данъчното и осигурителното законодателство. Сочи се, че при
2
съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обосноват отмяна. АУАН бил станал достояние на нарушителя, който
имал възможност да наведе възражения, но не се възползвал от нея, а я упражнил направо
чрез подаване на жалба пред съда с конкретни доводи. Тези доводи въззиваемата страна
намира за неоснователни. По делото безспорно било установено, че „Е.С. 1“ ЕООД не е
изпълнило задължението си по чл.124 ЗДДС и че нарушението- неотразяване на издадените
от дружеството фактури в отчетните регистри, е довело до определяне на данък в по-малък
размер в съответния данъчен период. Не били налице основания за прилагане на чл.28
ЗАНН. Счита, че извършеното нарушение е съществено. АУАН и НП били издадени в
съответствие с всички изисквания на материалния и процесуалния закон. НП било издадено
от компетентен орган. При определяне размера на наложената имуществена санкция, АНО
бил спазил разпоредбата на чл.27 ЗАНН и на основание на императивните изисквания на
чл.182, ал.1 и ал.2 ЗДДС определил имуществената санкция за всеки период, съставляващ
отделно нарушение, изискващо отделна санкция, която да е съответстваща, справедлива и
има за цел да превъзпита извършителя към спазване на установения правен ред. С оглед на
изложеното се иска съдът да потвърди изцяло обжалваното НП като правилно и
законосъобразно и да присъди на ТД на НАП София юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
С резолюция за извършване на проверка от 27.10.2020г. на главен инспектор по
приходите към ТД на НАП София /л.26-27 от АНД №105/2021 на РС-Пирдоп/, изменена с
резолюции от 24.11.2020г. и 16.12.2020г. /л.28-31 от АНД №105/2021 на РС-Пирдоп/ е
възложено на Н. Г. Г.- главен инспектор по приходите, да извърши проверка на „Е.С. 1“
ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Е. В. В. за установяване на факти, свързани с
определяне на данъчните задължения на лицето, която проверка да бъде завършена в срок до
28.01.2021г. и за резултатите да бъде съставен съответен документ. Възложената проверка
била осъществена на 10.11.2020г. чрез преглед и анализ на представени от дружеството
документи. За извършената проверка бил съставен протокол № П-22002320180365-073-
001/28.01.2021г. /л.15-25 от АНД №105/2021 на РС-Пирдоп/, отразяващ в пълнота
проверката. При извършване на проверката било установено, че в срока по чл.125, ал.5
ЗДДС дружеството е подавало справки-декларации за определени периоди с резултат ДДС
за внасяне, като обаче в подадените отчетни регистри по чл.124 ЗДДС и по-конкретно в
дневника за продажби не са отразени някои фактури за съответния данъчен период, а същите
са отразявани в дневници за продажби за следващия данъчен период с просрочие от 1 месец.
На база констатираното при проверката бил съставен АУАН № F583159 от
15.12.2020г. /л.9-11 от АНД №105/2021 на РС-Пирдоп/ от свидетелката Н. Г. Г. - главен
инспектор по приходите в ТД на НАП – София, за това че: на 10.11.2020 г. в ТД на НАП
София, офис „*********", с адрес: гр. София, бул. Александър Стамболийски № 205, по
повод проверка за установяване на факти и обстоятелства, възложена с резолюция № П-
3
22002320180365-ОРП-001/27.10.2020 г. издадена от Н.И.С.-А. Ръководител екип
„Проверки“, офис „*********“, изменена с резолюция № П-22002320180365-0РП-
002/24.11.2020 г., след преглед и анализ на представени от дружеството документи се
установило, че „Е.С. 1“ ЕООД е включвало данъчни документи /фактури/, издадени в
месеците август, октомври, ноември, и декември 2019 г. и февруари, март, април, май и
август 2020 г. в последващи месеци а именно:
За данъчен период 01.08.2020 г. - 31.08.2020 г. „Е.С. 1“ ЕООД е осъществило
облагаема доставка на услуги към ДП „****“, ЕИК ******** на дата 20.08.2020 г. по
фактура № ********** / 20.08.2020 г. с данъчна основа /ДО/ - 49 744,22 лв. и начислен
ДДС в размер на 9 948,84 лв. по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. В хода на производството
е установено, че доставчика „Е.С. 1“ ЕООД не е отразил гореописаната фактура в
дневника за продажби за съответния данъчен период. В законоустановения срок по чл.
125, ал. 5 от ЗДДС дружеството е подало справка-декларация /СД/ за м. 08.2020 г. с вх.
№ 23001724540/08.09.2020 г. Заедно със СД са подадени и отчетните регистри по чл.
124 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е
длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и
отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния
период, през който са издадени. В конкретния случай „Е.С. 1“ ЕООД не е отразило в
дневника за продажби за м. 08.2020 г. издадената от него фактура №
**********/20.08.2020 г. с данъчна основа /ДО/ - 49 744,22 лв. и начислен ДДС в
размер на 9 948,84 лв. Фактурата е отразена в дневника за продажби за данъчен период
м. 09.2020 г., т. е. в периода следващ данъчния период, в който същата е следвало да
бъде отразена. Налице е просрочие от 1 месец;
За данъчен период 01.08.2019 г. - 31.08.2019 г. За извършена доставка на услуга към
„***********“ ЕООД, ЕИК ********* е издадена фактура № **********/08.08.2019 г.
с ДО - 10 504 лв. и начислен ДДС в размер на 2 100,80 лв. по смисъла на чл. 25 от
ЗДДС. Същата не е включена в дневника за продажбите за съответния данъчен период,
а именно м. 08.2019 г., съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. В
законоустановения срок по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС дружеството е подало справка-
декларация за м. 08.2019 г. с вх. № **********/11.09.2019 г. Заедно със СД са
подадени и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. В конкретния случай „Е.С. 1“
ЕООД не е отразило в дневника за продажби за м. 08.2019 г. издадената от него
фактура № **********/08.08.2019 г. с ДО - 10504 лв. и начислен ДДС в размер на 2
100,80 лв., съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. Фактурата е отразена в дневника за
продажби за данъчен период м. 09.2019 г., т. е. в периода следващ данъчния период, в
който същата е следвало да бъде отразена. Налице е просрочие от 1 месец;
За данъчен период 01.10.2019 г. - 31.10.2019 г. За извършена доставка на услуга към
„************“ ООД, ЕИК ********* е издадена фактура № **********/01.10.2019 г.
с ДО - 10 116 лв. и начислен ДДС в размер на 2 023,20 лв. по смисъла на чл. 25 от
ЗДДС. Същата не е включена в дневника за продажбите за съответния данъчен период,
а именно за м. 10.2019 г., съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. В
4
законоустановения срок по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС дружеството е подало справка-
декларация за м. 10.2019 г. с вх. № 23001657681/12.11.2019 г. Заедно със СД са
подадени и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. В конкретния случай "Е.С. 1"
ЕООД не е отразило в дневника за продажби за м. 10.2019 г. издадената от него
фактура № **********/01.10.2019 г. с ДО - 10 116 лв. и начислен ДДС в размер на 2
023,20 лв., съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. Фактурата е отразена в дневника за
продажби за данъчен период м. 11.2019 г., т. е. в периода следващ данъчния период, в
който същата е следвало да бъде отразена. Налице е просрочие от 1 месец;
За данъчен период 01.11.2019 г. - 30.11.2019 г. За извършени доставки на услуги на
обща стойност 97 376,05 лв. са издадени данъчни документи - 2 броя фактури, както
следва: № **********/15.11.2019 г. с ДО - 21 399,50 лв. и начислен ДДС в размер на 4
279,90 лв. и № **********/27.11.2019 г. с ДО - 59 747,21 лв. и начислен ДДС в размер
на 11 949,44 лв. Същите не са включени в дневника за продажбите за съответния
данъчен период, а именно м. 11.2019 г., съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от
ЗДДС. В законоустановения срок по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС дружеството е подало
справка-декларация за м. 11.2019 г. с вх. № 23001663275/09.12.2019 г. Заедно със СД
са подадени и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. В конкретния случай "Е.С. 1"
ЕООД не е отразило в дневника за продажби за м. 11.2019 г. издадените от него
фактури № **********/15.11.2019 г. с ДО - 21 399,50 лв. и начислен ДДС в размер на
4 279,90 лв. и № **********/27.11.2019 г. с ДО - 59 747,21 лв. и начислен ДДС в
размер на 11 949,44 лв., съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. Фактурите са
отразени в дневника за продажби за данъчен период м. 12.2019 г., т. е. в периода
следващ данъчния период, в който същата е следвало да бъде отразена. Налице е
просрочие от 1 месец;
За данъчен период 01.12.2019 г. - 31.12.2019 г. За извършени доставки на услуги на
обща стойност 106 916,52 лв. са издадени данъчни документи - 4 броя фактури, както
следва: № **********/12.12.2019 г. с ДО - 5 400,90 лв. и начислен ДДС в размер на 1
080,18 лв., № **********/12.12.2019 г. с ДО - 8 202,45 лв. и начислен ДДС в размер на
1 640,49 лв., № **********/12.12.2019 г. с ДО - 56 664,69 лв. и начислен ДДС в размер
на 11 332,94 лв. и № **********/17.12.2019 г. с ДО - 18 829,06 лв. и начислен ДДС в
размер на 3 765,81 лв. Същите не са включени в дневника за продажбите за съответния
данъчен период, а именно м. 12.2019 г., съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от
ЗДДС. В законоустановения срок по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС дружеството е подало
справка-декларация за м. 12.2019 г. с вх. № 23001670874/11.01.2020 г. Заедно със СД
са подадени и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. В конкретния случай "Е.С. 1"
ЕООД не е отразило в дневника за продажби за м. 12.2019 г. издадените от него
фактури № **********/12.12.2019 г. с ДО - 5 400,90 лв. и начислен ДДС в размер на 1
080,18 лв., № **********/12.12.2019 г. с ДО - 8 202,45 лв. и начислен ДДС в размер на
1 640,49 лв., № **********/12.12.2019 г. с ДО - 56 664,69 лв. и начислен ДДС в размер
на 11 332,94 лв. и № **********/17.12.2019 г. с ДО - 18 829,06 лв. и начислен ДДС в
размер на 3 765,81 лв„ съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. Фактурите са отразени в
5
дневника за продажби за данъчен период м. 01.2020 г., т. е. в периода следващ
данъчния период, в който същите е следвало да бъдат отразени. Налице е просрочие от
1 месец;
За данъчен период 01.02.2020 г. - 29.02.2020 г. За извършена доставка на услуга към
„************" ООД, ЕИК ********* е издадена фактура № **********/04.02.2020 г.
с ДО - 15000,23лв. и начислен ДДС в размер на 3 000,05 лв. по смисъла на чл. 25 от
ЗДДС. Същата не е включена в дневника за продажбите за съответния данъчен период,
а именно м. 02.2020 г., съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. В
законоустановения срок по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС дружеството е подало справка-
декларация за м. 02.2020 г. с вх. № 23001685352/12.03.2020 г. Заедно със СД са
подадени и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. В конкретния случай "Е.С. 1"
ЕООД не е отразило в дневника за продажби за м. 02.2019 г. издадената от него
фактура № **********/04.02.2020 г. с ДО - 15 000,23 лв. и начислен ДДС в размер на 3
000,05 лв., съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. Фактурата е отразена в дневника за
продажби за данъчен период м. 03.2020 г., т. е. в периода следващ данъчния период, в
който същата е следвало да бъде отразена. Налице е просрочие от 1 месец;
За данъчен период 01.03.2020 г. - 31.03.2020 г. За извършена доставка на услуга към
„************“ ООД, ЕИК ********* на дата 20.03.2020 г. е издадена фактура
№**********/20.03.2020 г. с ДО - 4 166,67 лв. и начислен ДДС в размер на 833,33 лв.
по смисъла на чл.25 ЗДДС. Същата не е включена в дневника за продажбите за
съответния данъчен период, а именно за м. 03.2020 г., съгласно разпоредбата на чл.
124, ал. 2 от ЗДДС. В законоустановения срок по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС дружеството е
подало справка-декларация за м. 03.2020 г. с вх. № 23001690528/80.04.2020 г. Заедно
със СД са подадени и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. В конкретния случай
„Е.С. 1“ ЕООД не е отразило в дневника за продажби за м. 03.2020 г. издадената от
него фактура № **********/20.03.2020 г. с ДО - 4 166,67 лв. и начислен ДДС в размер
на 833,33 лв., съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. Фактурата е отразена в дневника за
продажби за данъчен период м. 04.2020 г., т. е. В периода следващ данъчния период, в
който същата е следвало да бъде отразена. Налице е просрочие от 1 месец;
За данъчен период 01.04.2020 г. - 30.04.2020 г. За извършените доставки на услуги
през периода на обща стойност 21 658,23 лв. са издадени данъчни документи - 8 броя
фактури, както следва: № **********/01.04.2020 г. с ДО - 2 461,34 лв. и начислен ДДС
в размер на 492,97лв., № **********/01.04.2020 г. с ДО - 2 418,88 лв. и начислен ДДС
в размер на 483,78 лв., № **********/01.04.2020 г. с ДО - 1 200 лв. и начислен ДДС в
размер на 240 лв. и № **********/03.04.2020 г. с ДО - 5 001,63 лв. и начислен ДДС в
размер на 1 000,33 лв., № **********/06.04.2020 г. с ДО - 900 лв. и начислен ДДС в
размер на 180 лв. и № **********/08.04.2020 г. с ДО - 900 лв. и начислен ДДС в
размер на 180 лв., № **********/21.04.2020 г. с ДО - 1 000 лв. и начислен ДДС в
размер на 200 лв. и № **********/ 22.04.2020 г. с ДО - 4 166,67 лв. и начислен ДДС в
размер на 833,33 лв. Същите не са включени в дневника за продажбите за съответния
данъчен период, а именно за м. 04.2020 г., съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от
6
ЗДДС. В законоустановения срок по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС дружеството е подало
справка-декларация за м. 04.2020 г. с вх. № 23001699198/12.05.2020 г. Заедно със СД
са подадени и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. В конкретния случай „Е.С. 1“
ЕООД не е отразило в дневника за продажби за м. 04.2020 г. издадените от него 8 бр.
фактури /описани по-горе/, съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. Фактурите са отразени в
дневника за продажби за данъчен период м. 05.2020 г., т. е. в периода следващ
данъчния период, в който същите е следвало да бъдат отразени. Налице е просрочие от
1 месец;
За данъчен период 01.05.2020 г. - 31.05.2020 г. За извършена доставка на услуга към
„*******************" ООД, ЕИК ********* на дата 21.05.2020 г. е издадена
фактура № **********/21.05.2020 г. с ДО - 83 030,49 лв. и начислен ДДС в размер на
16 606,10 лв. по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Същата не е включена в дневника за
продажбите за съответния данъчен период, а именно за м. 05.2020 г., съгласно
разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. В законоустановения срок по чл. 125, ал. 5 от
ЗДДС дружеството е подало справка-декларация за м. 05.2020 г. с вх. №
23001704685/10.06.2020 г. Заедно със СД са подадени и отчетните регистри по чл. 124
от ЗДДС. В конкретния случай „Е.С. 1“ ЕООД не е отразило в дневника за продажби
за м. 05.2020 г. издадената от него фактура № **********/21.05.2020 г. с ДО - 83
030,49 лв. и начислен ДДС в размер на 16 606,10 лв., съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.
Фактурата е отразена в дневника за продажби за данъчен период м. 06.2020 г., т. е. в
периода следващ данъчния период, в който същата е следвало да бъде отразена.
Налице е просрочие от 1 месец.
В АУАН е осочено, че неотразяването на издадените от „Е.С. 1“ ЕООД фактури в
дневника за продажби за съответните данъчни периоди, а именно за м. август 2020 г., м.
август 2019 г., м. октомври 2019 г., м. ноември 2019 г., м. декември 2019 г., м. февруари
2020 г., м. март 2020 г., м. април 2020 г. и м. май 2020 г., е довело до определяне на данъка в
по-малък размер за съответните периоди и с гореописаното деяние е нарушен съставът на
чл. 124, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
АУАН е подписан от актосъставителя, двама свидетели /Б. В. Ц. и Д. Д. Д./ и
нарушителя, като същият е отразил в АУАН, че предвид ситуацията е извършил забавяне на
фактурите и моли за минимална санкция, или предупреждение.
Въз основа на така съставения АУАН, при идентично описание на извършеното
нарушение и фактическата обстановка, при която е осъществено, е издадено атакуваното НП
№ 560998-*********г./л.12-14 от АНД №105/2021 на РС-Пирдоп/, с което на дружеството са
наложени имуществени санкции, както следва: имуществена санкция в размер на 2487.21 лв.
(две хиляди четиристотин осемдесет и седем лева и 21 ст.), на основание чл.182, ал.2 от
ЗДДС за данъчен период месец август 2020 г.; имуществена санкция в размер на 525.5 лв.
(петстотин двадесет и пет лева и 50 ст.), на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС за данъчен
период месец август 2019 г.; имуществена санкция в размер на 505.8 лв. (петстотин и пет
лева и 80 ст.), на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС за данъчен период месец октомври 2019г.;
7
имуществена санкция в размер на 4454.86 лв. (четири хиляди четиристотин петдесет и
четири лева и 86 ст.), на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС за данъчен период месец декември
2019 г.; имуществена санкция в размер на 750.01 лв. (седемстотин и петдесет лева и 01 ст.),
на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС за данъчен период месец февруари 2020г.; имуществена
санкция в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева), на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС за
данъчен период месец март 2020 г.; имуществена санкция в размер на 902.6 лв. (деветстотин
и два лева и 60 ст.), на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС за данъчен период месец април 2020
г.; имуществена санкция в размер на 4151.25 лв. (четири хиляди сто петдесет и един лева и
25 ст.), на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС за данъчен период месец май 2020 г.;
имуществена санкция в размер на 4057.34 лв. (четири хиляди петдесет и седем лева и 34
ст.), на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС за данъчен период месец ноември 2019г.
По разпореждане на съда са представени по делото Справки-декларации за Данък
върху добавената стойност, заедно с дневници-покупки и дневници-продажби за период от
месец август 2019г. до месец септември 2019г. на „Е.С. 1“ ЕООД /л.66-108 от АНД
№128/2022г. на РС-Пирдоп/. Представените справки-декларации /СД/ са с входящи номера,
както следва: СД вх. № 23001644459/11.09.2019г.; вх. № 23001653687/14.10.2019г.; вх. №
23001657681/12.11.2019г.; вх. № 23001663275/09.12.2019г.; вх. № 23001670874/11.01.2020г.;
вх. № 23001680926/14.02.2020г.; вх. № 23001685352/12.03.2020г.; вх. №
23001690528/08.04.2020г.; вх. № 23001699198/12.05.2020г.; вх. № 23001704685/10.06.2020г.;
вх. № 23001714973/14.07.2020г.; вх. № 23001719266/11.08.2020г.; вх. №
23001724540/08.09.2020г.; вх. № 23001732234/09.10.2020г., като във всички тях са отразени
данни за начисления от „Е.С. 1“ ЕООД данък върху добавената стойност за посочения
данъчен период. Към всяка от справките са приложени и дневниците – покупки и
дневниците – продажби на „Е.С. 1“ ЕООД. Видно от дневника – продажби за септември
2019г. в него е отразена фактура № 6/08.08.2019г. с контрагент-получател „***********“
ЕООД на стойност 10504.00 лв. и начислено ДДС в размер на 2100.80 лв. Видно от дневника
– продажби за ноември 2019г. в него е отразена фактура № 10/01.10.2019г. с контрагент-
получател „********** БГ“ ЕООД на стойност 10116.00 лв. и начислено ДДС в размер на
2023.20 лв. Видно от дневника – продажби за декември 2019г. в него са отразени: фактура с
№ 16/15.11.2019г. с контрагент-получател „***********“ АД на стойност 21359.50 лв. и
начислено ДДС в размер на 4279.90 лв. и фактура с № 17/27.11.2019г. с контрагент-
получател „*******************“ ООД на стойност 11949.44 лв. и начислено ДДС в размер
на 11949.44 лв. Видно от дневника – продажби за януари 2020г. в него са отразени: фактура
с № 18/12.12.2019г. с контрагент-получател „*******************“ ООД на стойност
5400.90 лв. и начислено ДДС в размер на 1080.18 лв., фактура с № 19/12.12.2019г. с
контрагент-получател „*******************“ ООД на стойност 8202.45 лв. и начислено
ДДС в размер на 1640.49 лв. и фактура с № 20/12.12.2019г. с контрагент-получател
„*******************“ ООД на стойност 56664.69 лв. и начислено ДДС в размер на
11332.94 лв. Видно от дневника – продажби за февруари 2020г. в него е отразена фактура №
21/17.12.2019г. с контрагент-получател „********** БГ“ ЕООД на стойност 18829.00 лв. и
начислено ДДС в размер на 3765.81 лв. Видно от дневника – продажби за март 2020г. в него
8
е отразена фактура № 23/04.02.2020г. с контрагент-получател „********** БГ“ ЕООД на
стойност 15000.23 лв. и начислено ДДС в размер на 3000.05 лв. Видно от дневника –
продажби за април 2020г. в него е отразена фактура № 24/20.03.2020г. с контрагент-
получател „********** БГ“ ЕООД на стойност 4166.67 лв. и начислено ДДС в размер на
833.33 лв. Видно от дневника – продажби за май 2020г. в него са отразени: фактура с №
30/01.04.2020г. с контрагент-получател „ДП **** УДВГД- П.“ на стойност 2461.34 лв. и
начислено ДДС в размер на 492.27 лв., фактура с № 31/01.04.2020г. с контрагент-получател
„ДП **** УДВГД- П.“ на стойност 2418.88 лв. и начислено ДДС в размер на 483.78 лв.,
фактура с № 32/01.04.2020г. с контрагент-получател „***********“ ЕООД на стойност
1200.00 лв. и начислено ДДС в размер на 240.00 лв., фактура с № 35/03.04.2020г. с
контрагент-получател „********** БГ“ ЕООД на стойност 5001.63 лв. и начислено ДДС в
размер на 1000.33 лв., фактура с № 36/06.04.2020г. с контрагент-получател „*******“ АД на
стойност 900.00 лв. и начислено ДДС в размер на 180.00 лв., фактура с № 38/08.04.2020г. с
контрагент-получател „*******“ АД на стойност 900.00 лв. и начислено ДДС в размер на
180.00 лв., фактура с № 41/21.04.2020г. с контрагент-получател ****************“ ЕООД
на стойност 1000.00 лв. и начислено ДДС в размер на 200.00 лв., фактура с №
42/22.04.2020г. с контрагент-получател Фондация „**********“ АД на стойност 4166.67 лв.
и начислено ДДС в размер на 833.33 лв. Видно от дневника – продажби за юни 2020г. в него
е отразена фактура № 46/21.05.2020г. с контрагент-получател „*******************“ ООД
на стойност 83030.49 лв. и начислено ДДС в размер на 16606.10 лв. Видно от дневника –
продажби за септември 2020г. в него е отразена фактура № 52/20.08.2020г. с контрагент-
получател „ДП **** УДВГД- П.“ на стойност 49744.22 лв. и начислено ДДС в размер на
9948.84 лв.
Разпитани са като свидетели в процеса актосъставителят и свидетелите по АУАН
/л.47-52 от АНД №128/2022г. на РС-Пирдоп/. Актосъставителката Н. Г. Г. заявява, че работи
като „главен инспектор по приходите“. За случая казва, че друг отдел е направил селекция и
е видял, че дружеството- жалбоподател не е включвало продажни фактури за данъчни
събития в съответния месец, а ги е включвало в по-късен период. Била пусната резолюция
към свидетелката, тя направила проверка и поискала всички документи от дружеството, като
установила, че то наистина не включва някои фактури за данъчни събития в съответния
данъчен период, а ги включва в последващи периоди, което е в нарушение на чл.124, ал.2
ЗДДС, поради което съставила АУАН, а едновременно с това – и протокол от проверката.
Актосъставителката поддържа констатациите по АУАН. Предполага, че това е практика на
дружеството ако нямат пари да платят ДДС-то, тъй като ходят по търгове и за да могат да
участват в търговете трябва да нямат задължения. Така данъкът бил начисляван в следващ
период. Така им обяснило и упълномощеното лице- съпруг на управителката.
Актосъставителката твърди, че се касае за отделни нарушения, тъй като са в отделни
месеци. При преценката се ръководили от датите на фактурите. Данъкът, който не е
начисляван, бил пресметнат от юристите на НАП. За съставянето на акта била призована и
се явила представляващата дружеството. Препис от АУАН и бил връчен. Вместо
възражения тя отправила молба за по-ниска санкция. Актосъставителката сочи, че колегите
9
й са свидетели по съставяне на акта и че тя ги запознала с нарушението. Свидетелите Б. В.
Ц. и Д. Д. Д. потвърждават този факт- че са свидетели само по съставяне на АУАН. Наясно
са, че АУАН е съставен за това, че не са включени фактури за продажби в периода, в който
са издадени, а са включени в следващ период. Също поддържат констатациите по АУАН. И
тези свидетели твърдят, че при съставяне на АУАН е присъствал представител на
жалбоподателя и че е поискал налагане на по-ниска санкция.
Горната доказателствена съвкупност очертава фактическата страна на спора, като
други относими доказателства по фактите не са събрани.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта:
Наказателното постановление е връчено на законния представител на жалбоподателя
на 23.02.2021г., като жалбата срещу процесното НП е подадена на 01.03.2021 г., поради
което съдът намира, че е спазен срокът по чл.59 ЗАНН /в редакцията от 2012г., приложима
към процесния случай/. В този смисъл, жалбата е допустима, като подадена в 7-дневния
срок по чл. 59, ал.2 ЗАНН, от легитимирано лице /соченото за нарушител/ против
подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление.
По основателността:
Разглеждането на жалбата е второ по ред пред Районен съд - Пирдоп, след като с
Решение № 548/01.06.2022г. Административен съд - София област /АССО/ е отменил
решението, постановено по НАХД № 105/2021г. на РС-Пирдоп и е върнал делото за
разглеждане от друг състав на същия съд, считайки че в решението липсват мотиви, които
да бъдат подложени на касационен контрол.
Изводите на настоящия съд съвпадат почти изцяло с тези на предходния съдебен
състав, разглеждал делото, но с оглед указанията на АССО настоящият състав следва да
изложи, освен фактически, и правни мотиви за своите изводи.
Подадената жалба съдът намира за неоснователна.
На първо място, АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица. Съгласно
чл.193, ал.2 ЗДДС актовете за нарушения по този закон се съставят от органите по
приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Актосъставителката Н. Г. Г., заемаща длъжност „главен инспектор по приходите“, попада в
категорията „орган по приходите“, а издателят на процесното НП- зам.директор на ТД на
НАП София е бил изрично оправомощен от изпълнителния директор на НАП с приложената
по делото упълномощителна заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. /т.1.3 от същата/, поради
което изискванията на закона относно компетентността са изпълнени.
На второ място, съдът не констатира допуснати от административнонаказващите
органи съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, нито
10
от вида на посочените в жалбата, нито други, различни от посочените. Съществени
процесуални нарушения биха били допуснати при неспазване на изискванията за форма и
съдържание на властническите актове до степен да не могат да породят правно действие или
да накърняват правото на защита на адресата им, каквито съдът не констатира. Актът и
издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН и са издадени при спазена за това процедура по ЗАНН
/чл.43-чл.44 ЗАНН, чл.52 и сл. ЗАНН/, в сроковете, предвидени в чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН,
като не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят
отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Жалбоподателят счита, че е налице процесуален пропуск относно посочване на
датата/периода на извършване на нарушенията. Съдът не споделя това схващане на
жалбоподателя, тъй като в АУАН и НП са описани всички факти, които са съществени за
нарушенията, включително, че описаните фактури не са отразени в дневниците за продажби
за съответните данъчни периоди, които пък са описани по месеци и години. Ясно е кои са
данъчните периоди и че именно в съответния месец, съвпадащ с данъчния период, е
възникнало задължение за лицето да отрази издадените фактури, което не е сторено,
следователно с изтичане на съответния данъчен период лицето вече е в нарушение. Описано
е и че фактурите са отразени с просрочие от един месец, т.е. в следващия данъчен период,
което също е относимо към състава на възприетото нарушение. Описанието на нарушението
е ясно и разбираемо за представителите на санкционираното лице и за съда, поради което не
може да се счете, че правата на санкционирания са нарушени, макар да не е посочено
еднозначно напр. че „датата на нарушението е …“, а тя е изводима от описаните факти.
Мястото на нарушението пък е мястото, където се водят дневниците и където е допуснато
неотразяването на фактури в тях, т.е. седалището на търговеца, в случая- гр.Златица.
Спазени са давностните срокове по чл.34 ЗАНН, а именно: 3 месеца от откриване на
нарушителя /реалното му откриване, което в случая е станало при извършване на проверката
на 10.11.2020г., а не възможното такова/ и две години от извършване на нарушението, като
за всяко от нарушенията давността бе преценена по отделно спрямо данъчния период, в
който отразяването на фактурите е било дължимо и след изтичането на който лицето е било
в нарушение. Другият срок- по чл.52, ал.1 ЗАНН, на който жалбоподателят се позовава, че
не е спазен и това съставлявало процесуално нарушение, е 1-месечния срок за издаване на
НП, считано от съставянето на АУАН. Този срок в действителност не е спазен в случая, но
той е инструктивен и неспазването му не може да доведе до порок в НП, обуславящ
отмяната му. Освен това, АНО дължи прекратяване на административнонаказателното
производство ако са изминали повече от 6 месеца между съставянето на АУАН и издаването
на НП /съгласно чл.34, ал.3 ЗАНН/, но в случая такъв период не е изминал и издаването на
НП е било допустимо и основателно.
Жалбоподателят твърди, че има разминаване в мотивите и диспозитива на НП,
доколкото в обстоятелствената част се говори за едно нарушение по чл.124, ал.2 ЗАНН, а с
дизпозитива са наложени 9 санкции за 9 нарушения. Тук съдът се съгласява, че има известна
11
колизия между описанието на нарушението, в което се сочи, че с „деянието е нарушен
съставът на чл.124, ал.2 ЗДДС“ и диспозитива на НП. Деянието всъщност не е едно и не е в
единствено число, което лесно може да се установи от това как е описано- всеки данъчен
период в различен абзац. Резонно е, освен това и логично, че се касае за няколко деяния, тъй
като данък добавена стойност се определя за всеки данъчен период /съвпадащ с календарния
месец/ и фактурите се отразяват в дневници също за съответния данъчен период, което е
несъмнено ясно на жалбоподателя, поради което съдът не счита, че е допуснато съществено
процесуално нарушение с използване в обстоятелствената част на АУАН и НП на термина
„деянието“ или че нарушителят е изпаднал в заблуда. Освен това, диспозитивът на НП е
тази част, която отразява санкциите и в процесното НП ясно е посочено, че санкциите са 9
бр. за 9 бр. нарушения, макар и наложени на едно и също законово основание, като е
посочено и за кой данъчен период са съответните нарушения и санкции.
Правилно са определени нарушената разпоредба и санкционната такава. Чл.124, ал.2
ЗДДС съдържа правилото за поведение, което в случая не е спазено, а именно:
„Регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни
документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.119 в дневника за продажбите
за данъчния период, през който са издадени“. Жалбоподателят „Е.С. 1“ ЕООД не оспорва, а
напротив- признава, че не е изпълнил това свое задължение по отношение на определени
фактури за данъчните периоди, описани в АУАН и НП. Нарушението на това задължение в
общо 9 данъчни периода се доказва и от писмените доказателства по несъмнен начин.
Като не е изпълнил задължението си по чл.124, ал.2 ЗДДС в законово предвидения
срок, ответникът е осъществил няколко пъти състав на формално нарушение и е без
значение за каква точно забава се касае, защото срокът е дефинитивно императивен, а не
препоръчителен. Отговорността, която законът възлага на правните субекти с нормата на
чл.124, ал.2 ЗДДС, е обективна и безвиновна. Тя е проява на засилена превенция на
държавата срещу определени нарушения и за нейното ангажиране е достатъчно да бъде
констатирано неизпълнение на законови задължения.
Тук следва да се посочи, че не би следвало жалбоподателят да има затруднение да
разбере какви точно нарушения са му вменени /дали по чл.124, ал.2 или по чл.125, ал.5
ЗДДС/, предвид че никъде не се твърди дружеството да е закъсняло с подаване на справките-
декларации. Описано е словесно какви фактури са били издавани и че те не са били
включени в дневниците за продажби за съответния данъчен период, а са отразени в
дневника за следващия данъчен период, което кореспондира единствено с нарушения по
чл.124, ал.2 ЗДДС.
Несъмнено е, че щом процесните фактури не са били включени в регистрите за
съответните данъчни периоди, то за продажбите, които фактурите отразяват, не е било
определено ДДС в същите тези данъчни периоди и не е било внесено такова в бюджета на
държавата, макар да е определено и внесено през следващия данъчен период. Нарушенията
са довели до неправилно определяне на резултата за съответните периоди, като е деклариран
по-малък размер на данъка за внасяне, намален с ДДС по неотчетените фактури. Именно
12
това е резултатът от нарушението, който е негов съставомерен елемент.
Именно за горните, доказани според съда, нарушения на чл.124, ал.2 ЗДДС, на „Е.С. 1“
ЕООД са били наложени санкции по смисъла на чл.182, ал.2 ЗДДС. Според ал.1 на тази
разпоредба „Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения
или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което
води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица,
които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.“, а
според ал.2 „При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е издало или отразило
данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да
бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто
от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв.“. Макар да не е посочено
кое точно предложение от разпоредбите е основание жалбоподателят да бъде наказан, от
словесното описание на нарушението става ясно, че се касае за „неотразяване на издаден
данъчен документ“ в съответния данъчен период, а в следващ такъв. Чл.182, ал.2 ЗДДС е
един вид привилигирован състав, с предвидена по-благоприятна санкция, от която
нарушителят би могъл да се възползва ако все пак е отразил данъчния документ в регистъра
за следващия данъчен период. В конкретния случай всички неотразени своевременно в
съответните дневници фактури, описани подоробно в АУАН и НП, са били отразени в
дневниците за следващия месец, с изключение, както се установи, на фактура №
21/17.12.2019г., която е отразена в дневника за продажби не за следващия, а за по-следващия
данъчен период- февруари 2020г. Въпреки това, съдът намира, че и по отношение на тази
фактура АНО правилно е санкционирал издателя й по чл.182, ал.2 ЗДДС, а не по ал.1 на
същата разпоредба, тъй като ал.1 е създадена за случаи, при които данъчният документ
изобщо не е бил отразен никъде.
Противно на твърдението на жалбоподателя, санкциите за деветте нарушения са били
правилно определени по формулата, която въвежда чл.182, ал.2 ЗДДС, а именно: 25 на сто
от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв. Изключение правят
данъчен период месец август 2019г., за който АНО е определил санкция в размер на 525.50
лв., а при правилно изчисление се установява, че санкцията следва да е в размер на 525.20
лв. и данъчен период април 2020г., за който АНО е определил санкция в размер на 902.60
лв., а при правилно изчисление се установява, че санкцията следва да е в размер на 902.43
лв. Разминаването за август 2019г. идва от неправилно пресмятане на санкцията, а
разминаването за април 2020г. идва от неправилно пренасяне на ДДС-то по фактура №
30/01.04.2020г., което според дневника за продажби е в размер на 492.27 лв., а в АУАН и
НП е пренесено като 492.97 лв. и от там и пресмятането е извършено грешно. Единствено за
тези два данъчни периода имуществената санкция следва да се измени в посока
намаляването й до сумите, отговарящи на правилото за изчисление, като разликата е в
няколко стотинки и е минимална, а в останалата част- НП да се потвърди. Неправилно е
изчислена и сумата на санкцията за данъчен период месец май 2020г., като АНО е наложил
13
санкция от 4151.25 лв., а същата би следвало да бъде в размер на 4151.53 лв., но предвид че
съдът не може да влошава положението на жалбоподателя, завишавайки санкциите, то в
тази част НП следва да остане така, както е било издадено.
Не е налице основание случаят да се квалифицира като „маловажен“. В разглеждания
случай се касае за регулиране на обществени отношения, свързани с фискалната система на
държавата. Органите на НАП, посредством подаваните от дружествата декларации и
посоченото в регистрите им, правят разчети относно постъпващите в бюджета му приходи
от ДДС, което е от изключителна важност за планирането на останалите бюджетни
плащания и въобще за функционирането на цялата система на ДДС. Наказанията по чл.182
ЗДДС са насочени към стимулиране на дружествата да спазват предвидените в закона
срокове за изпълнение на задълженията им, възникнали във връзка с отразяване на
данъчните документи. Предвид изложеното и липсата на специфика на случая в сравнение с
други от този вид, не може да се приеме, че са налице предпоставки за прилагане
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В горния смисъл, жалбата на „Е.С. 1“ ЕООД се явява неоснователна и несъстоятелна,
следва да се остави без уважение и следва обжалваното НП да се потвърди, като правилно и
законосъобразно, като се измени само в частта относно две от санкциите.
С оглед на този изход на делото следва жалбоподателят „Е.С. 1“ ЕООД да бъде осъден
да заплати на НАП разноските по делото за юрисконсулт. В случая съдът счита, че на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски от 100 лв. на основание чл.63д, ал.3
ЗАНН. Съгласно препращащата разпоредба на чл.63д, ал.5 ЗАНН размерът на
възнаграждението не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева.
В настоящия случай процесуалният представител на въззиваемата страна не се е явявал по
делото, а единствено депозира писмена защита, поради което съдът намира, че
упълномощеният юрисконсулт е извършил минимален труд, изготвяйки писмена защита,
поради което следва на НАП /който е разпоредителят с бюджетни средства/ да се присъди
възнаграждение от 100 лв.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.т.4 и т.5 вр. чл.63, ал.7, т.2 и
ал.9 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 560998-F583159 от 15.02.2021г.., издадено
от зам. Директор на ТД на НАП София В ЧАСТТА , с която, на основание чл.182, ал.2
ЗДДС на „Е.С. 1“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
ЗЛАТИЦА, ул. „Златишко поле” № 36а са наложени:
14
имуществена санкция в размер на 525.5 лв. (петстотин двадесет и пет лева и петдесет
стотинки) за данъчен период месец август 2019 г., като ОПРЕДЕЛЯ и НАМАЛЯВА
имуществената санкция до размера от 525.20 лв. (петстотин двадесет и пет лева и
двадесет стотинки) за данъчен период месец август 2019г.;
имуществена санкция в размер на 902.60 лв. (деветстотин и два лева и шестдесет
стотинки) за данъчен период месец април 2020 г., като ОПРЕДЕЛЯ и НАМАЛЯВА
имуществената санкция до размера от 902.43 лв. (деветстотин и два лева и
четиридесет и три стотинки) за данъчен период месец април 2020г.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 560998-F583159 от 15.02.2021г..,
издадено от зам. Директор на ТД на НАП София, с което на основание чл. 182, ал.2 ЗДДС
на „Е.С. 1“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ЗЛАТИЦА,
ул. „Златишко поле” № 36а, в останалата му част, с която, на основание чл.182, ал.2 ЗДДС
на „Е.С. 1“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ЗЛАТИЦА,
ул. „Златишко поле” № 36а са наложени:
имуществена санкция в размер на 2487.21 лв. (две хиляди четиристотин осемдесет и
седем лева и двадесет и една стотинки) за данъчен период месец август 2020 г.;
имуществена санкция в размер на 505.80 лв. (петстотин и пет лева и осемдесет
стотинки) за данъчен период месец октомври 2019 г.;
имуществена санкция в размер на 4454.86 лв. (четири хиляди четиристотин петдесет и
четири лева и осемдесет и шест стотинки) за данъчен период месец декември 2019 г.;
имуществена санкция в размер на 750.01 лв. (седемстотин и петдесет лева и една
стотинка) за данъчен период месец февруари 2020 г.;
имуществена санкция в размер на 250.00 лв. (двеста и петдесет лева) за данъчен
период месец март 2020 г.;
имуществена санкция в размер на 4151.25 лв. (четири хиляди сто петдесет и един лева
и двадесет и пет стотинки) за данъчен период месец май 2020 г.;
имуществена санкция в размер на 4057.34 лв. (четири хиляди петдесет и седем лева и
тридесет и четири стотинки) за данъчен период месец ноември 2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.63д, ал.1, ал.3 и ал.5 ЗАНН, „Е.С. 1“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ЗЛАТИЦА, ул. „Златишко поле” № 36а,
представлявано от управителя Е. В. ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.П., ЕИК: **********, сумата от
100.00 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
15