№ 16807
гр. София, 13.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20211110147233 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. З. И. срещу Прокуратурата на
Република България, с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗОДОВ за
суми, както следва: 1/ сумата от 15000 лв. – обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат от незаконно повдигнато му обвинение в извършване
на престъпления, наказателното производство за което е било прекратено, ведно със
законната лихва считано от датата на влизане в сила на прекратителното
постановление – 11.01.2017г. до окончателното плащане; и 2/ сума в общ размер от
23258,24 лв. – обезщетение за имуществени вреди от наказателното преследване, вкл.
сумата от 10299,20 лв. – пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение
поради отстраняването му от длъжност за периода м.05-м.12.2010г., сумата от 12359,04
лв. – пропуснати ползи от неполучено обезщетение за безработица, и сумата от 600 лв.
– разходи за правна защита от адвокат.
В исковата молба ищецът твърди, че с постановление от 19.05.2010г. е бил
привлечен като обвиняем по ДП № 136/2009г. по описа на ГД „Национална полиция“
за извършване на престъпления по чл. 283, пр. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 313,
ал. 1, пр. 2 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК. Със Заповед № РД-16-573/20.05.2010г. на
Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, на основание чл. 100, ал. 2 и ал. 3
ЗДСл, във връзка с воденото срещу него наказателно производство е бил временно
1
отстранен от заеманата от него длъжност „главен експерт“ в сектор „Финансов
контрол“, отдел „Финансов“, дирекция „Европейски фондове за
конкурентноспособност“, а със Заповед № ЧР-П-131/15.12.2010г. на Министъра на
икономиката, енергетиката и туризма, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл,
служебното му правоотношение е било прекратено поради съкращаване на
длъжността. Поддържа, че с постановление от 10.07.2013г. му било повдигнато
прецизирано обвинение за същите престъпления. С постановление от 5.07.2016г. на
прокурор при СГП наказателното производство е било частично прекратено относно
обвинението за престъпление по чл. 283, пр. 1 и пр. 2 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК и
материалите изпратени на СРП по компетентност, а с постановление от 16.08.2016г. на
прокурор при СРП производството било прекратено и по второто повдигнато
обвинение. По жалба на ищеца било образувано НЧД № 20083/2016г. по описа на СРС,
НО, 20 с-в, по което с определение от 21.11.2016г. съдът е отменил прекратителното
постановление от 16.08.2016г. и е върнал делото на СРП, а по образуваното ВНЧД №
27/2017г. по описа на СГС, НО, II въззивен с-в, актът на първоинстанционния съд е бил
отменен с определение от 11.01.2017г. и жалбата оставена без разглеждане. Излага, че
в резултат от незаконно повдигнатото му обвинение и продължилото през годините
наказателно производство е претърпял значителни вреди, както неимуществени, така и
от имуществен характер, за които ответникът отговаря. Твърди, че незаконното
наказателно преследване му причинило стрес и огорчение, безсъние и тревожност за
бъдещето и се отразило негативно на психиката и личния му живот. Привличането му
към наказателна отговорност предвид вмененото му престъпление, извършено в
длъжностно качество – като държавен служител, повлияло и професионалния му
живот, като накърнило доброто му име и репутация. Бил злепоставен пред близки,
приятели и колеги. Поддържа, че е претърпял и имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за периода от м.май до
м.декември 2010г. в размер от 10299,20 лв. За този период от работодателя му не били
внасяни и осигурителни вноски във фонд „Безработица“, поради което му било
отказано парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, каквото, ако не е бил
отстранен от длъжност, би имал право да получи за 12 месеца в размер от 80% от
получаваното трудово възнаграждение или общо 12359,04 лв. Отделно от това,
направил и разходи за правна защита по повдигнатото му обвинение в размер от 600
лв. по сключен договор с Адвокатско дружество „Доковска, Атанасов и съдружници“.
По изложените съображения ищецът претендира за ангажиране отговорността на
ответника за причинените му неимуществени и имуществени вреди. Прави искане да
му бъдат присъдени и сторените в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с
изразено становище за неоснователност на предявените искове. Намира за недоказани
твърденията на ищеца за претърпени от него вреди, както и възразява, че не се
2
установява сочените вреди да са настъпили в пряка и непосредствена причинна връзка
с повдигнатото му обвинение. Посочва, че не се установява прокурорското
постановление за прекратяване на наказателното производство да е придобило
стабилитет, за да бъде основание за ангажиране отговорността на държавата за вреди.
Оспорва исковете и по размер. Излага подробни доводи за несъразмерност на
претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди с естеството на
подлежащите на репариране вреди. Посочва, че няма данни ищецът да е търпял
изключителни, над житейски обичайните вреди от повдигнатото обвинение, поради
което размерът на предявеното вземане за обезвреда не съответства на вида, характера
и интензитета на упражнената принуда. По отношение претендираните разходи за
адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство възразява, че не
се доказва да са съобразени с обема на предоставената правна защита. По отношение
претенциите за присъждане на законна лихва върху главните вземания се позовава и на
изтекла тригодишна погасителна давност. С тези доводи моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приетите писмени доказателства и по данни от приобщените по делото
материали по ДП № 136/2009г. по описа на ГД „Национална полиция“, пр.пр.№
7381/2009г. по описа на СГП и пр.пр.№ 30754/2016г. по описа на СРП, се установява,
че досъдебното производство е образувано на 31.07.2009г. срещу неизвестен
извършител за това, че в периода от края на 2008г. до началото на 2009г. в гр. София, в
качеството на длъжностно лице – служител в Министерство на икономиката и
енергетиката, е нарушил служебните си задължения с цел да набави за себе си облага
и от това са настъпили значителни вредни последици – престъпление по чл. 282, ал. 2,
пр. 1 вр. ал. 1 НК. В хода на производството ищецът е привлечен в качеството на
обвиняем като с постановление от 19.05.2010г. на разследващ орган му е повдигнато
обвинение, че от неустановена дата през м.ноември 2008г. до 27.12.2008г. в гр. София,
като длъжностно лице – „главен експерт“ в сектор „Финансов контрол“, отдел
„Финансов“, дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ в
Министерство на икономиката и енергетиката, използвал служебното си положение на
заеманата длъжност – изготвил формуляр за кандидатстване на „Медийни системи“
АД по открита процедура за конкурентен подбор на проекти „Технологична
модернизация в големи предприятия“ по оперативна програма „Развитие на
конкурентноспособността на българската икономика 2007-2013“ с проектно
предложение за „Медийни системи“ АД на стойност 2172000 лв., за да набави за себе
си противозаконна облага – престъпление по чл. 283, пр. 1 НК. С постановлението на
ищеца е взета и мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер от 10000 лв. На
3
същата дата обвинението е предявено на ищеца.
С постановление от 10.07.2013г. на ищеца е повдигнато ново прецизирано
обвинение (откъм инкриминирани факти и правна квалификация), за престъпление по
чл. 283, пр. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК, осъществено с 22 самостоятелни деяния,
извършени в периода от 8.11.2007г. до 6.01.2009г., както и за престъпление по чл. 313,
ал. 1, пр. 2 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК, като по второто обвинение му е вменено лъжливо
документиране, също осъществено в условия на продължавана престъпна дейност, с
две самостоятелни деяния, извършени в периода от 25.02.2008г. до 22.01.2009г.
Следственото дело е внесено в СГС на 25.05.2015г. с обвинителен акт на СГП
срещу ищеца и образувано НОХД № 1281/2016г., като е връщано на два пъти на СГП
за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. С постановление от 5.07.2016г.
прокурор при СГП е прекратил наказателното производство в частта по обвинението
за престъпление по чл. 283, пр. 1 и пр. 2 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК поради липса на данни
за инкриминиран резултат, като постановлението е връчено на ищеца на 16.11.2016г. и
не се установява да е било обжалвано. Със същото постановление преписката е
изпратена на СРП по компетентност, с оглед събрани доказателства за престъпление
по чл. 313, ал. 1, пр. 2 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК. С постановление от 16.08.2016г. на
прокурор при СРП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1 НПК,
производството е прекратено и в останалата част, по обвинението по чл. 313, ал. 1, пр.
2 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК. Видно от мотивната част на постановлението,
прекратяването е обусловено от извод на прокурора, че вмененото на ищеца деяние не
осъществява от обективна страна състав на престъпление по чл. 313, ал. 1 НК.
Прекратителното постановление е отменено и делото върнато на СРП по
подадена от ищеца жалба с определение от 21.11.2016г. на СРС, НО, 20 с-в, по НЧД №
20083/2016г., което обаче при упражнен инстанционен контрол също по жалба на
ищеца е отменено с определение от 11.01.2017г. на СГС, НО, II въззивен с-в, по ВНЧД
№ 27/2017г., и първоначалната жалба оставена без разглеждане. Определението на
въззивния съд като неподлежащо на обжалване и протест е влязло в сила на
11.01.2017г., с което и постановеният прокурорски акт е придобил стабилитет.
По делото е представена Заповед № РД-16-573/20.05.2010г. на Министъра на
икономиката, енергетиката и туризма, с която на основание чл. 100, ал. 2 и ал. 3 ЗДСл,
ищецът е временно отстранен от длъжността „главен експерт“ в сектор „Финансов
контрол“, отдел „Финансов“, дирекция „Европейски фондове за
конкурентноспособност“. От мотивите на заповедта е видно, че отстраняването от
длъжността е поради повдигнатото на ищеца обвинение по ДП № 136/2009г. по описа
на ГД „Национална полиция“, пр.пр.№ 7381/2009г. по описа на СГП, като същото е за
времето от привличането му в качеството на обвиняем – 19.05.2010г., до приключване
на наказателното производство, през който период е наредено да не му бъде
4
изплащано трудово възнаграждение. По данни от представен фиш за заплата,
получаваното от ищеца брутно трудово възнаграждение е в размер от 1287,40 лв.
Като доказателство е приета и Заповед № ЧР-П-131/15.12.2010г. на Министъра на
икономиката, енергетиката и туризма, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е
прекратено служебното правоотношение на ищеца поради съкращаване на заеманата
от него длъжност, считано от 15.12.2010г. Видно от представено Разпореждане № 214-
00-753-1/26.01.2011г. на Ръководител на осигуряването за безработица при НОИ, на
ищеца е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО,
като в мотивите е посочена причина, че лицето няма осигуряване за 9 месеца от
последните 15 календарни месеца във фонд „Безработица“.
Към доказателствата е приобщен договор за правна защита от 4.12.2014г.,
сключен от ищеца с Адвокатско дружество „Доковска, Атанасов и съдружници“, с
предмет осъществяване на процесуалното му представителство по ДП № 136/2009г. по
описа на ГД „Национална полиция“, пр.пр.№ 7381/2009г. по описа на СГП. С договора
е уговорено дължимо адвокатско възнаграждение в размер от 500 лв. без ДДС, като от
представен приходен касов ордер № 264 от 4.12.2014г. се установява, че ищецът е
заплатил в брой в полза на дружеството доверител сумата от 600 лв. с вкл. ДДС.
Договорената правна защита е предоставена на ищеца от адв. Лулчева, която от
материалите по наказателното производство се установява, че е представлявала ищеца
като негов упълномощен защитник.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Антония Дончева и Светлана И.а.
Свидетелят Дончева, бивша съпруга на ищеца, дава показания, че рано сутринта
на 19.05.2010г. в дома, в който живеела заедно с общите им деца, влезли група
маскирани мъже, около 12 човека, които започнали да претърсват жилището. В този
момент там бил и ищецът, с когото били вече разделени, но помагал за отглеждане на
децата и по това време бил отишъл да вземе и закара едното дете на детска градина.
Мъжете, за които впоследствие разбрали, че са служители на МВР, ги заставили да
стоят с наведени глави и да мълчат, като не им позволили да са близо до децата, едно
от които новородено. Уплашили се, тъй като не знаели както се случва. Два часа по-
късно пристигнал и друг мъж, който се представил като полицай, и ги уведомил, че се
провежда акция. Сложили белезници на ищеца и го отвели с полицейски автомобил,
заедно с детето, което по тяхна молба закарали до градината. Свидетелят посочва, че
по-късно чула по новините информация за повдигнатото на ищеца обвинение, за това,
че е присвоявал пари. Същият ден ищецът бил отстранен от работа. Случилото се
променило изцяло ищеца. Побелял, изпаднал в дълбока депресия, загубил социалните
си контакти, приятелите и познатите му спрели да общуват с него, не можел да си
намери работа заради опетненото му име, започнал да посещава психотерапевт, като и
5
понастоящем продължавал да изпитва негативни спомени от преживяното.
Свидетелят И.а, майка на ищеца, дава показания, че в деня на привличането му
като обвиняем ищецът й се обадил с молба да ангажира адвокат. По време на воденото
наказателно производство ищецът живеел при нея, като понякога оставал при децата
си, за които се налагало да се грижи. Наказателното преследване му се отразило зле,
постоянно й споделял за притесненията си, за това, че не разбира защо е обвинен. За
обвинението срещу него било съобщено и по телевизията. Променил се, побелял,
останал без работа и не успявал да си намери нова, тъй като не бил допускан до
интервюта. Познати и съседи го избягвали.
При съвкупна преценка показанията на разпитаните свидетели, отчитайки
предполагаемата им заинтересованост в полза на ищеца предвид близките им
отношения, но и съобразно всички данни по делото в съответствие с изискването на
чл. 172 ГПК, съдът намира, че следва да бъдат ценени като достоверни, доколкото
възпроизвеждат житейски правдоподобно, логически свързано и по недвусмислен
начин личните им възприятия за последиците от наказателното преследване върху
личния и професионалния живот на ищеца, кореспондират взаимно помежду си и не се
опровергават от останалия доказателствен материал.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а останалите,
които съдът не обсъжда са неотносими към предмета на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на
държавата за причинени на граждани вреди в случаите на незаконно повдигане и
поддържане на обвинение за извършено престъпление, като легитимирани да
представляват държавата по исковете за обезвреда съгласно чл. 7 ЗОДОВ в качеството
на нейни процесуални субституенти са компетентните правозащитни органи,
натоварени с властнически функции за наказателно преследване, от чиито незаконни
действия са произтекли вредите – в случая Прокуратурата на Република България.
Пасивната легитимация на ответника като субект на отговорността произтича от
законоустановените правомощия на прокурора да ръководи разследването и да
осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане и предоставената
му в изключителна компетентност държавна функция по обвинение в наказателния
процес (така ТР № 5/15.06.2015г. по тълк.дело № 5/2013г. на ОСГК на ВКС).
Основателността на предявените искове по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗОДОВ при
изложените от ищеца твърдения се обуславя от доказването на правопораждащ
фактически състав, включващ следните елементи: 1/ повдигнато спрямо ищеца
обвинение в извършване на престъпления от общ характер; 2/ прекратяване на
образуваното наказателно производство поради несъставомерност на вменените на
6
ищеца деяния; 3/ претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди в
претендираните размери; и 4/ причинно-следствена връзка между незаконно
повдигнатото обвинение и настъпилите вреди. В приложение нормата на чл. 154, ал. 1
ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените
релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване. Предвид
безвиновния характер на отговорността на държавата за обезвреда – по арг. от чл. 4
ЗОДОВ, наличието на вина на съответните длъжностни лица не съставлява елемент от
основанието за възникването й и съответно не подлежи на изследване при преценката
за основателност на исковите претенции.
Въз основа на обсъдения доказателствен материал съдът намира за изпълнени
всички законови предпоставки в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на ответника спрямо ищеца. От събраните доказателства се
установи водено срещу ищеца наказателно производство по обвинение за извършени
престъпления от общ характер, каквито са престъпленията по чл. 283, пр. 1 и пр. 2 НК
вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 313, ал. 1, пр. 2 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК, което производство
е прекратено с постановления на прокурор по всяко от повдигнатите обвинения поради
недоказаност съставомерността на деянията. Доколкото се касае за обективна
отговорност на държавата, както беше отбелязано по-горе, приключването на
наказателното преследване със снемане обвинението на ищеца само по себе си е
достатъчно да обоснове извод за незаконното му подвеждане под наказателна
отговорност независимо, че действията на разследващите органи и наблюдаващия
прокурор в хода на наказателното производство са били основани на убеждението им
за виновност на обвиняемия. При доказаност на увреждащите действия на
правозащитните органи се установява и неминуемо засягане по недопустим начин на
правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице, което търпи
негативни емоционални изживявания като резултат от неоснователно повдигнатото му
обвинение, с оглед на което искът за репариране на претърпените неимуществени
вреди се явява установен в своето основание, независимо от конкретната преценка
относно размера на следващото се в случая на ищеца обезщетение.
При определяне размера на паричния еквивалент на неимуществените вреди
приложение намира принципът на справедливото им репариране, установен с нормата
на чл. 52 ЗЗД. При съобразяване на даденото в т. 2 от Постановление № 4/23.12.1968г.
на Пленума на ВС задължително тълкуване следва да се отбележи, че въведеното в чл.
52 ЗЗД понятие за справедливост като критерий за съразмерна обезвреда не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, подлежащи на изследване от съда във всеки отделен случай.
Преценката относно размера на дължимо обезщетение за неимуществени вреди
от незаконно обвинение в извършване на престъпление, е обусловена от характера и
7
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
настъпилите вредоносни последици, тяхното проявление във времето и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение,
продължителността на наказателното производство, вида на наложената мярка за
неотклонение и други мерки за процесуална принуда, характера на обвинението, респ.
тежестта на престъплението, за което е започнало наказателното преследване, в т.ч.
дали с обвинението се вменяват едно или няколко престъпления, дали същите са
извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е
заемал длъжност в държавна институция при завишени изисквания за почтеност и е
изпълнявал дейност, свързана с отговорности в публичен интерес, наличието на
разгласяване на обвинението и личността на обвиняемия в средствата за масова
информация, личността на увредения, данните за предишни негови осъждания, начина
му на живот и обичайната среда, отражение на обвинението върху физическото здраве,
психиката, контактите и социалния му живот, върху положението му в обществото и
трудовата му ангажираност, вкл. върху възможностите за професионални изяви и
развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, които имат отношение към
претърпените морални страдания с оглед конкретиката на случая. Отделно от това, при
определяне на обезщетението следва да бъдат съобразени и обществените критерии за
справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на
населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между
претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване (в
този смисъл Решение № 344 от 24.11.2014г. на ВКС по гр.дело № 2378/2014г., IV г. о.,
ГК, Решение № 200 от 16.06.2016г. на ВКС по гр.дело № 1019/2016г., IV г. о., ГК,
Решение № 180 от 01.12.2017г. на ВКС по гр.дело № 715/2017г., III г. о., ГК, Решение
№158 от 17.01.2019г. на ВКС по гр.дело № 299/2018г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 86 от
29.05.2019г. на ВКС по гр.дело № 2586/2018г., ІV г. о., ГК).
В процесния случай, като отчита посочените критерии, съдът приема за относими
при определяне следващото се по справедливост обезщетение следните обстоятелства:
Следва да се съобрази, на първо място, естеството и характера на повдигнатото
на ищеца обвинение, обусловени от вида и наказуемостта на вменените му
престъпления. Ищецът е привлечен като обвиняем за умишлени престъпления –
престъпление по служба и документно престъпление, извършени в условия на
продължавана престъпна дейност, които не се характеризират като тежки по смисъла
на чл. 93, т. 7 НК, но доколкото е предвидено наказание лишаване от свобода (до три
години), независимо от възможността за отлагане на изпълнението при условията на
чл. 66 НК, то обвинението несъмнено предполага по-интензивна проява на усещания
за страх и тревога от евентуално осъждане. На следващо място, като релевантно следва
да се отчете времетраенето на воденото срещу ищеца наказателно производство,
продължило около шест години и осем месеца – от момента на привличането му в
8
качеството на обвиняем на 19.05.2010г. до прекратяване на производството с крайния
прокурорски акт, стабилизиран след осъществения съдебен контрол на 11.01.2017г.,
като от значение е и факта, че обвинението е внесено в съда, въпреки, че в съдебната
си фаза производството не се е развило в съдебно следствие. Тази продължителност на
наказателния процес обосновава извод за трайно и наслагващо се въздействие на
наказателното преследване върху психо-емоционалното състояние на ищеца, чието
проявление във времето води до натрупване на отрицателни последици от
наказателната репресия. В тази връзка съдът отчита, че от страна на ответника не са
наведени конретни твърдения, нито се установяват противоправни действия и/или
бездействие на ищеца, с което да е станал причина за отлагане на действия по
разследването с негово участие и процесуално-следствени действия. Тук следва също
да се отбележи, че отговорността на Прокуратурата не се ограничава единствено до
вредите, настъпили в периода до внасяне на материалите по досъдебното производство
в съда, а обхваща вредите, търпени през цялото време на висящност на наказателното
производство, вкл. и през съдебната му фаза, тъй като именно неоснователно
повдигнатото обвинение поставя началото на причинния процес, който се развива и
след сезиране на компетентния да разгледа и се произнесе по обвинението съд. Освен
проявлението му във времето, съдът отчита и интензитета на отрицателно отражение
на наказателното преследване, обусловен от конкретното участие на ищеца в действия
по разследването и процесуално-следствени действия и наложената мярка за
неотклонение спрямо него – „парична гаранция“, която макар да не е най-тежка мярка
за процесуална принуда, е довела до допълнително засягане на имуществените му
права, лишавайки го от възможността да разполага и се ползва от парична сума в
голям размер.
На следващо място, съдът съобразява конкретно претърпените от ищеца
негативни преживявания от неоснователното му привличане към наказателна
отговорност, както и цялостното отражение на наказателното преследване върху
живота му в личен, професионален и социален план. От приетите писмени и
кредитираните гласни доказателства се установи, че повдигането на обвинение срещу
ищеца се е отразило изключително неблагоприятно върху него в различни аспекти.
Воденото наказателно производство е повлияло психиката на ищеца, предизвикало е
състояние на постоянна тревожност и напрежение в него, ограничило е социалните му
контакти, накърнило е честта и достойнството му, злепоставяйки личната му
почтеност пред семейство, приятели и колеги. Освен в личностен план, сериозни
последици ищецът е търпял в професионалната си среда с оглед заеманата от него
длъжност в държавна институция и връзката на вменените му престъпления с
изпълняваната служба. От съществено значение в тази насока съдът намира да е
временното отстраняване на ищеца от длъжност, което сериозно е компрометирало
професионалната му репутация, още повече, че той е бил дискредитиран именно в
9
длъжностното си качество – за това, че е използвал служебното си положение с
користна цел, с което е уронил и престижа на службата, обстоятелство, което е
злепоставило не само личната му етика, но и професионалните му качества и добро
име в професионалното му обкръжение. Поради това фактът, че повдигнатото на
ищеца обвинение е за престъпления, извършени във връзка с длъжността му,
обосновава извод за по-силно негативно въздействие върху него, рефлектиращо пряко
върху професионалната му реализация. В тази връзка следва да се отчете и активната
работоспособна възраст на ищеца към момента на повдигане на обвинението спрямо
него – 32 години, която е особено важен за него период както за личностно, така и за
професионално развитие. Наред с това, като релевантни факти относно степента на
засягане неимуществената сфера на ищеца, съдът приема и чистото му съдебно
минало, предвид липсата на данни за предходни осъждания, което също допринася за
по-голям интензитет на увреждането в сравнение спрямо лице, което не е било обект
на наказателно преследване. Всички тези фактори съдът намира, че са довели до
увреждане в по-висока от обичайната степен и следва да бъдат отчетени като
основание за определяне на обезщетение в по-голям размер.
Като релевантно обстоятелство следва да се цени и дадената публичност на
воденото срещу ищеца наказателно производство. Събраните свидетелски показания
сочат на разгласяване, извършено в тв репортажи по начин, че да стане достояние на
широк кръг от хора. Такъв медиен отзвук, независимо кой е източника на подадената
информация, е в резултат именно от подвеждането на ищеца към наказателна
отговорност и също следва да се съобрази като основание за по-висока по размер
обезвреда, тъй като е увеличило интензитета на търпените от него страдания и
неудобства пред близки, познати и колеги.
Като краен извод, въз основа на всички анализирани по-горе обстоятелства, както
и на икономическите условия и стандарта на живот в страната за периода на
наказателното производство, съдът приема, че сумата от 10500 лв. съставлява
справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди по
смисъла на чл. 52 ЗЗД, с който същите да бъдат съразмерно компенсирани. При този
извод предявеният иск за обезвреда следва да се уважи частично – до посочения
размер, като за разликата до пълния претендиран размер от 15000 лв. искът следва да
се отхвърли.
По претенцията на ищеца за репариране на причинени му имуществени вреди
под формата на разходи за адвокатска защита съдът намира, че от събраните писмени
доказателства се установява, че ищецът действително е претърпял и такива вреди под
формата на загуба, съизмерима с направените от него разходи за ангажиране на
защитата му в наказателното производство в размер на уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство – сумата от 600 лв. Тези
10
разходи, с които е намаляло имуществото на ищеца, подлежат на обезвреда при
условията на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, доколкото са сторени в причинна връзка с
незаконното обвинение и по арг. от чл. 4 ЗОДОВ се обхващат от отговорността на
държавата, която, предвид липсата на уредена в НПК възможност за присъждане на
разноски, следва да се реализира по реда на специалния закон (така ТР №
1/11.12.2018г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСГК на ВКС). Съобразно приетото в
посоченото тълкувателно решение съдът, сезиран с иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
може по възражение на ответника да определи обезщетението за имуществени вреди,
изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, в размер по-нисък от
договорения. В този случай съдът следва да изследва дали незаконно обвиненият е
положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед
вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и
очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването
на защитата. В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава
съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в
повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него,
поради което не би могло да ангажира отговорността на държавата. Критерии за
обичайния размер на адвокатското възнаграждение се съдържат в Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. съдът
следва да се съобрази с фактическата и правна сложност на наказателното дело.
В процесния случай ответникът е навел евентуално възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Съгласно чл.
13, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата към момента на извършване на разноските редакция)
за защита на подсъдимия пред една инстанция по дела за престъпления, за които се
предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години, минималният размер на
възнаграждението е 500 лв. В случая възнаграждението за процесуално
представителство на ищеца без ДДС не надхвърля нормативно установения минимум.
Поради това съдът намира, че на ищеца се следва обезщетение в размер от 600 лв.,
съответен на действително разходваните от него средства за адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС.
Съдът намира за доказано по основание и предявеното от ищеца вземане за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучено трудово
възнаграждение поради отстраняването му от длъжност. Въпреки че отстраняването на
ищеца е извършено с акт на работодателя, то се явява пряка последица от
привличането му като обвиняем, доколкото същото не е било въпрос на преценка на
органа по назначаването, а е уредено в закона като последица от повдигането на
обвинение срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в
качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б „а“ НК – чл. 100, ал. 2
11
ЗДСл., която разпоредба е действала към момента на привличането на ищеца като
обвиняем и до обявяването й за противоконституционна от КС на РБ, ДВ, бр. 38/2016г.
Обвинението срещу ищеца за престъпление по чл. 283, пр. 1 и пр. 2 НК вр. чл. 26, ал. 1
НК има връзка с качеството му на длъжностно лице, поради което при издаване на
Заповед № РД-16-573/20.05.2010г. Министърът на икономиката, енергетиката и
туризма е действал при обвързана компетентност, тъй като съгласно цитираната норма
образуваното срещу ищеца наказателно производство е само по себе си основание за
отстраняването му от служба. Претърпените от ищеца вреди са под формата на
неполучен доход и същите са съизмерими с размера на нетното трудово
възнаграждение за периода на отстраняването му от длъжност на 19.05.2010г. до
прекратяване на служебното му правоотношение поради съкращаване на длъжността
на 15.12.2010г. При съобразяване нетния размер на възнаграждението от 1158,66 лв. по
данни от представения фиш за заплата, съдът, на основание чл. 162 ГПК, приема, че за
визирания период същото възлиза на сумата от 7994,75 лв., до който размер искът е
основателен и следва да се уважи, като се отхвърли в останалата част – до пълния
предявен размер от 10299,20 лв.
По отношение на твърдяните от ищеца пропуснати ползи от неполучено
обезщетение за безработица, съдът намира за недоказана претенцията за тяхната
обезвреда. Пропуснатите ползи са вреди, изразяващи се в неосъществено увеличение
на имуществото. Тъй като се касае за реални, а не хипотетични вреди, изводът
относно пропуснатата възможност за получаване на бъдещи активи не трябва да
почива на предположение за закономерно очаквано увеличаване на имуществото, а да
се изгражда на сигурност, че такова увеличение е щяло да настъпи, ако не би било
осуетено от вредоносното събитие, като доказателствената тежест е върху увредения
(така ТР № 3/12.12.2012г. по т.д.№ 1/2011г. на ОСГТК на ВКС). Следователно в
процесния случай, за да се ангажира отговорността на ответника за претендираните
вреди, трябва да е налице лишаване на ищеца от сигурната възможност за увеличаване
на имуществото му в резултат именно от повдигнатото срещу него обвинение.
Действително, от представеното Разпореждане № 214-00-753-1/26.01.2011г. на
Ръководител на осигуряването за безработица при НОИ, се установи, че причина на
ищеца да бъде отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а
КСО е липсата на осигуряване за 9 месеца от последните 15 календарни месеца във
фонд „Безработица“, каквото е изискването на посочената разпоредба в действащата
към датата на издаване на акта редакция. По делото обаче липсват данни за
осигуряването на ищеца за последните 15 календарни месеца преди прекратяване на
служебното му правоотношение, за да се приеме, че единствено поради липсата на
осигуряване за периода на временното му отстраняване от длъжност за него не е
възникнало правото на обезщетение за безработица. Поради това съдът намира, че при
липсата на ангажирани доказателства в този смисъл, не може да се направи
12
категоричен извод претърпените вреди под формата на неполучено обезщетение за
безработица да са пряка и непосредствена последица от наказателното преследване на
ищеца. Следователно исковата претенция за репариране на тези вреди е неоснователна
и подлежи на отхвърляне.
По акцесорните претенции на ищеца съдът намира следното:
С оглед извода за възникнали в полза на ищеца вземания за обезвреда, за него
възниква и акцесорно вземане за лихва, която съобразно задължителните разяснения в
ТР № 3/22.04.2005г. по тълк.дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, се дължи от момента на
влизане в сила на оправдателния съдебен акт, респ. на акта за прекратяване на
наказателното производство – в случая 11.01.2017г., когато е стабилизиран
прокурорския акт за цялостно прекратяване на производството. Със същия момент се
свързва и началото на погасителна давност. Направеното от ответника своевременно –
с отговора на исковата молба, възражение за погасяване по давност на част от
вземането за лихва е основателно. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията за лихва се
погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. Исковата молба е подадена на
12.08.2021г., с оглед на което погасено по давност е вземането за лихва, претендирано
за период повече от три години назад, т.е. до 11.08.2018г. вкл. Следователно
претенцията за лихва е основателна за период считано от 12.08.2018г., а в останалата
част – за периода от 11.01.2017г. до 11.08.2018г. вкл. следва да се отхвърли.
По разноските: Ищецът претендира и доказва сторени разноски за платена
държавна такса в размер от 10 лв., които на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ следва да
му се присъдят.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, да заплати на Е. З. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.
„Илиянци“, ул. „Жасмин“ № 14, по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3
ЗОДОВ, сумата от 10500 лв. – обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди в резултат от незаконно повдигнато му обвинение в извършване на
престъпления по ДП № 136/2009г. по описа на ГД „Национална полиция“, пр.пр.№
7381/2009г. по описа на СГП и пр.пр.№ 30754/2016г. по описа на СРП, прекратено с
постановления на прокурори при СРП и СГП, сумата от 600 лв. – обезщетение за
имуществени вреди в резултат от незаконното му наказателно преследване под
формата на разходи за правна защита от адвокат, и сумата от 7994,75 лв. –
обезщетение за имуществени вреди в резултат от незаконното му наказателно
преследване под формата на пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение
13
поради отстраняването му от длъжност в периода от 19.05.2010г. до 15.12.2010г., ведно
със законната лихва върху главниците считано от 12.08.2018г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 10500 лв. до пълния претендиран размер от 15000 лв., иска за обезщетение за
имуществени вреди под формата на неполучено трудово възнаграждение за разликата
над 7994,75 лв. до пълния претендиран размер от 10299,20 лв., както и изцяло иска за
сумата от 12359,04 лв. – обезщетение за имуществени вреди под формата на
неполучено обезщетение за безработица.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, да заплати на Е. З. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.
„Илиянци“, ул. „Жасмин“ № 14, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, сумата от 10 лв. –
деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14