Р Е Ш
Е Н И Е
№262243/12.7.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение, 43-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети юни две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 7787 по описа на ВРС за 2020 г. и за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по делото е образувано по искова
молба на М.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против К.Ж.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, е предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл.439, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК, за признаване на установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 300 лева, за която е
издаден изпълнителен лист №*/* г. на ВРС образуван в изп. дело № * на ДСИ –
СИС, ВРС. Претендират се сторените
разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от
ищеца права:
На дата 08.01.2018 г., ответницата се снабдява с
изпълнителен лист за сумата от 300 лв., като въз основа на същия е образувано
и.д. № */*г. по описа на СИС, ВРС. Според ищеца, към датата на образуване на
това изпълнително производство, е налице друго висящо изпълнително дело, по
което взискателят К.К. е длъжник – и.д. №*/* г. по описа на ЧСИ рег.№* КЧСИ.
Дължимата сума по това изпълнително дело, към 30.11.2017 г. е в размер на
660,60 лева. На същата дата ищцата е
уведомена, че върху вземането на взискателя К. е наложен запор в полза на
взискателя по и.д. №*/* г. на ЧСИ №*, Т.Д.Д.. Ответницата е уведомена за същото
обстоятелство на 01.12.2017 г. След получаване на уведомлението, ищцата заплаща
по сметка на взискателя Д., сумата от 300 лева, като по и.д. №*/* г. на ЧСИ №*
КЧСИ е представено доказателство за извършеното плащане.
Според ищцата, към датата на образуване на
изпълнителното производство пред СИС, ВРС, взискателят и настоящ ответник не е
имал вземане към нея, тъй като с по-ранна дата е наложен запор върху
съществуващото ѝ вземане, което тя е изплатила изцяло, с оглед погасяване
дълг на взискателя. Твърди се недобросъвестност на ответника, тъй като при
образуване на изп. д. № *, изпълнителното основание е вече отпаднало.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на
исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявения
иск. Излагат се твърдения, че възражението, което има ищцата срещу вземането е
следвало да се направи преди издаване на изпълнителния лист, а не след
приключване на съдебното производство, по който той е издаден. Сочи, че след
постановяване на решението по в.гр.д. №1727/2018 г. по описа на ВОС не са
настъпили нови факти, които да дават основание на ищцата да предяви настоящия
иск. Оспорва да е налице валидно извършено плащане, с което ищцата да е
погасила вземането, което ответницата има към нея. При горните доводи настоява
за прекратяване на производството като недопустимо, респективно – за отхвърляне
на ищцовата претенция като неоснователна.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна,
следното:
По делото са приобщени преписи от изп. дело №*/* г. по
описа на ЧСИ З.Д.– рег. №* КЧСИ и от изп. дело № */*г. по описа на ВРС, СИС.
С определение №*/* г. по гр.д. № */* г. на ВКС, ГК, 1
г.о., не е допуснато до касационно обжалване решението по в.гр.д. № */* г. по
описа на ВОС, с което е потвърдено решение по гр.д. №*/* г. на ВРС. М.П. е
осъдена да заплати на К.К., сумата от 300 лева, представляваща разноски пред
въззивната инстанция /в.гр.д. № */* г. по описа на ВОС/. Издаден е изпълнителен
лист, въз основа, на който е образувано изп. дело № */*г. по описа на ВРС, СИС.
Видно от запорно съобщение изх. №35108/30.11.2017 г.,
издадено по изп. дело №*/* г. по описа на ЧСИ З.Д.– рег. №* КЧСИ, същото е
изпратено до ищеца, в качеството му на трето задължено лице към длъжника по
делото – К.Ж.К., за вземане в общ размер на 300 лева. На ищеца е забранено
предаване на запорираната сума в полза на длъжника и негов кредитор, като му е
указано, че от деня на получаване на съобщението, има качеството пазач по
отношение на запорираната сума.
От представена вносна бележка, издадена от „Юробанк
България“ АД, се установява, че на същата дата – 30.11.2017 г., ищецът е
извършил плащане на сума в размер на 300 лева, по сметка на ЧСИ Захари
Димитров, с основание на извършеното плащане – „ИД */* г. запор Т.Д.“.
На дата 18.05.2018 г. М.П. получава покана за
доброволно изпълнение по образуваното срещу нея изп. дело № */*г. по описа на
ВРС, СИС, с взискател К.Ж.К., за заплащане на посочените в същата парични суми.
При така установените фактически обстоятелства се
налагат следните правни изводи:
Искът е отрицателен
установителен, като същият намира правното
си основание в разпоредбите на чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК. Съгласно чл.439 ГПК, ищецът – длъжник в неприключено
изпълнително производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на парично вземане на взискателя, с твърдения за факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. За ищеца е налице правен интерес от предявяването му, а
процесуалната легитимация на ответника е установена. Искът е допустим, поради
което съдът дължи произнасяне по основателността му.
Правото на ищеца да предяви иск по чл.439, ал.1 ГПК се
свързва с настъпване на факти след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание /чл.439, ал.2 ГПК/. С оглед горното, възражението на ответника, че искът е недопустим, тъй
като е подаден едва след издаване на изпълнителния лист, е неоснователно. Ищецът
има право да предяви този иск, в случай, че са настъпили сочените в
разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК, факти и то във време следващо приключването
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, а не с оглед момента, в който е издаден изпълнителният лист и е
образувано изпълнителното производство. С разпоредбата на чл.426, ал.1 ГПК е
указан моментът, от който се счита, че изпълнителното производство е започнато,
а именно - съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата
страна, на основание представен изпълнителен лист или друг акт подлежащ на
изпълнение. С издаване на изпълнителния лист се удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника, но не се поставя началото на изпълнителното
производство.
В процесния случай, ищецът основава
претенцията си на факта, че след получаване на запорно съобщение е заплатил в
полза на кредитора на своя взискател – ответник в настоящото производство сума,
равняваща се на дълга му към ответника. Съгласно разпоредбата на чл.450, ал.3 ГПК, запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото
задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно
чл.507 ГПК. След получаване на това съобщение, третото задължено лице има
задължението на пазач спрямо дължимите от него суми, като му се забранява да
предава същите на длъжника /чл.507 ГПК/.
Забраната на третото задължено лице, да изпълни на
ответника, длъжник в изпълнителното производство действа от датата на получаване
на запорното вземане, т.е. ищецът не би могъл да погаси задължението си към
ответника по образуваното изп. дело №*/*г. по описа на СИС, ВРС, считано от 30.11.2017
г., тъй като целта на наложеното обезпечение е да се осуети погасяване на вземането
чрез плащане, извършено в полза на длъжника. Евентуално извършено от ищеца
разпореждане в полза на ответника, след получаване на запорното съобщение, би
било недействително по отношение на взискателя на последния, като същият би
могъл да иска от ищеца, като трето задължено лице, на което е било забранено
изпълнение, повторно плащане /чл.452, ал.3 вр. ал.1 ГПК/.
Независимо дали
плащането е по сметка на съдебния изпълнител или директно на кредитора, при
извършването му настъпва погасителен ефект по отношение на задължението на
третото задължено лице към неговия кредитор, тъй като целта на разпоредбата
508, ал.3 ГПК е кредиторът по другото изпълнително дело да бъде удовлетворен. /определение №304/17.04.2019 по дело №3451/2018 на
ВКС, ГК, III г.о./
При горните доводи, съдът намира предявения иск за
основателен, поради което същият следва да бъде уважен.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в общ размер на 382,45 лева, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК, че М.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ
на К.Ж.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 лева, за която е издаден
изпълнителен лист №*/* г. на ВРС, образуван в изп. дело № *, по описа на ДСИ
при ВРС, СИС, поради погасено право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА К.Ж.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в общ
размер на 382,45 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба,
пред Окръжен съд Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: