№ 267
гр. Габрово, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Полина Пенкова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20244200500435 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адвокат Н. Х. в качеството му на особен
представител на ответника Ц. С. Ц., против Решение № 235/03.07.2024 г., постановено по
гр.д. № 528/2023 г. по описа на Районен съд Севлиево, В ЧАСТТА, с която е признато за
установено на осн. чл. 422 от ГПК, че жалбоподателят дължи на ”Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД главница в размер на 900 лв. /деветстотин лева/ по договор за кредит CREX-17431877
от 06.11.2019 г. сключен от длъжника с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон
България”, ведно със законната лихва от 20.02.2023 г. /датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 187/2023 г. на РС Севлиево, както и е
осъден жалбоподателят да заплати на ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 46,50 лв. /четиридесет и шест лева и
петдесет ст./ – разноски за заповедното производството и сумата 649.00 лв. /шестстотин
четиридесет и девет лева/ – разноски за исковото производството.
Според жалбоподателя обжалваното решение е неправилно поради това, че не били
положени достатъчното усилия за да бъде издирен ответника Ц., да бъде призован и да
участва лично в производството, както и по причина, че при сключването на договора за
кредит е сключен и договор за застраховка в полза на кредитора, от която последният
следвало да се удовлетвори. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в
1
обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
При условията на евентуалност се прави искане ако съдът не отмени решението досежно
дължимостта на главницата в размер на 900.00 лева, то да отмени същото в частта за
разноските на осн. чл. 23 от ЗПК.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, с който
последната се оспорва и се излагат аргументи относно нейната неоснователност. Прави се
искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на разноските
във въззивната инстанция сторени за възнаграждение на особения представител на
жалбоподателя, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка на обжалваното решение, въззивният съд намира, че
същото е валидно и допустимо.
Въззивната жаба срещу решението е подадена от надлежна страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал.1
ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД, предявени от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу Ц. С. Ц. ЕГН ********** за следните суми: 1 144,50 лв. – главница по договор за
потребителски кредит от 06.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.02.2023 г. до окончателното плащане,
103,02 лв. – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.12.2019 г. до
15.11.2020 г., 313, 89 лв. – лихва за забава, начислена за периода от 20.02.2020 г. до
20.02.2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 187/2023 г. по описа
на РС Севлиево.
В исковата молба се твърди, че на 06.11.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон Бъдгария“ и Ц. С. Ц., ЕГН ********** бил сключен Договор за
потребителски кредит с номер CREX-17431877. По силата на Договора кредитодателят
предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 1 144,50 лева, от които сумата от
1050,00 лева с която се финансира покупката на стоки и сумата от 94,50 лева за заплащане
на застрахователна премия по сключен договор за застраховка. Съгласно чл. 1 от Договора,
кредитополучателят се съгласил предоставеният му потребителски кредит да бъде изплатен
пряко на упълномощените търговски партньори. В процесния случай това били: „Зора
М.М.С.“ ООД за частта от кредита, с която се финансира покупка на стоки и „Кардиф
Животозастраховане, Клон България“ за частта от кредита, с която се финансира заплащане
на застрахователна премия.
Кредитополучателят се задължил да върне предоставения кредит (главница), ведно с
2
дължимите лихви на 12 броя месечни погасителни вноски, чиито размер и срок са посочени
в погасителен план, представляващ част от договора за кредит. Договореният фиксиран
лихвен процент бил в размер на 15,48%. Размерът на годишния процент на разходите (ГПР)
бил 16,63%. Кредитополучателят, ответник не изпълнявал изцяло и в срок задължението си
да заплаща погасителните вноски по кредита и преустановил плащанията. Падежът на
първата просрочена месечна погасителна вноска бил настъпил на 15.12.2019 г. Считано от
следващия ден длъжникът изпаднал в забава и съгласно чл.86 ЗЗД дължал обезщетение за
забава (лихва за забава), чийто размер се изчислява спрямо действащия процент на
законната лихва. Крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпил на 15.11.2020
г., с което ставал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение —
главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 ЗЗД) от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението,
както и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва. Дължала се и лихва за
забава за периода преди подаване на заявлението. В процесния случай претендираната лихва
за забава била начислена само за част от периода, в който длъжникът е бил в забава, а
именно - от 20.02.2020 г. до 20.02.2023 г. , с изключение на периода от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г.
На 22.04.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕИК
********* в качеството му на цедент и ищецът в качеството му на цесионер бил сключен
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедентът прехвърля
на цесионера портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1а. На
18.06.2020 г. било подписано Приложение № 1а, в което подробно били индивидуализирани
и описани цедираните вземания. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД,
титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани с
исковата молба, бил ищецът. Сочи се, че цедентът е упълномощил цесионера „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД да уведоми Ц. С. Ц., за прехвърлянето на вземанията спрямо него.
Ищецът изпратил чрез „Български пощи“ ЕАД препоръчана пратка, съдържаща
уведомление за цесия до посочения в договора за кредит адрес.
За събиране на вземанията си, тъй като ответникът не изпълнил задълженията си по
договора за кредит от страна на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД било депозирано пред
Севлиевски РС Заявление по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр. д. №187/2023г. на
РС Севлиево и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Последната е
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД е депозирал искове по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземанията си. Прави
се искане съдът да уважи така предявените искове като признае за установено, че съществува
вземане на ищеца спрямо Ц. С. Ц. за сумите по издадената заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК. Претендира се и присъждани не разноски за заповедното и исковото производства.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор чрез назначения си особен
представител. В отговора се оспорват предявените искове по основание и размер. Позовава
се на настъпила давност по отношение на претендираните лихви и главница. Искането към
3
съда е да бъдат отхвърлени предявените искове.
С обжалваното първоинстанционно решение Севлиевският районен съд е ПРИЗНАЛ
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК
********* против Ц. С. Ц., ЕГН **********, положителни установителни искове предявени
по реда на чл. 422 ГПК, че Ц. С. Ц. дължи на ищцовото дружество сумата от 900 лв.
/деветстотин лева/ главница във връзка с договор за кредит CREX-17431877 от 06.11.2019 г.
сключен от длъжника с БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България, ведно със
законна лихва от 20.02.2023 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 187/2023 г. на РС Севлиево, като е ОТХВЪРЛИЛ
предявения иск за главницата за разликата над сумата от 900 лв. до пълния предявен размер
от 1 144,50 лв.. С решението са ОТХВЪРЛЕНИ изцяло и исковете за следните суми: 103,02
лв. – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.12.2019 г. до 15.11.2020
г., 313, 89 лв. – лихва за забава, начислена за периода от 20.02.2020 г. до 20.02.2023 г., с
изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. С решението е ОСЪДЕН Ц. С. Ц.,
ЕГН ********** да заплати на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 46,50 лв. /четиридесет и шест лева и петдесет ст./ –
разноски за заповедното производството и сумата 649.00 лв. /шестстотин четиридесет и
девет лева/ – разноски за исковото производството.
Прието е, че претенцията на ищеца се основава на представения по делото договор за
потребителски кредит с номер CREX – 17431877 от 06.11.2019 г. и сертификат № CREX-
17431877 от 06.11.2019 г. в уверение на това, че Кардиф Общо Застраховане клон България и
БНП Париба Пърсънъл Файненс срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват
да застраховат съгласно Общите условия на застраховка „Защита на плащанията“
(представени по делото) Ц. С. Ц., като е посочена застрахована стока: климатик, марка
Fudjitsu на цена 1050 лв.
По делото е представен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
22.04.2020 г. сключен между „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, в качеството на купувач и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България“ КЧТ, в качеството на продавач, с
който продавачът е прехвърлил на купувача – „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД вземания,
сред които и вземането по процесния договор за кредит, обективирано в Приложение№ 1
към договора за цесия.
С уведомление от „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С.А.“, ответникът Ц. Ц. е бил
уведомен за извършената цесия, за което е представено известие за доставка, получено
лично от адресата. По делото са приети три броя епикризи на ответника, издадени от
Държавна психиатрична болница – Севлиево.
От приетото от съда заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което не е
оспорено от страните, е установено, че размерът на усвоения паричен кредит по процесния
договор е 1 144,50 лв., като няма извършени от ответника плащания по погасяване на
задълженията по договора. Дължимият размер на главницата е 1144,50 лв., на договорната
4
лихва е 103,02 лв., а размерът на законната лихва за забава е 313,89 лв. В заключението е
посочено, че след датата на извършената цесия – на 26.05.2020 г. по сметка на цесионера
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е постъпила сума от 150 лв., с която е погасена законна
лихва, остава задължение за законна лихва в размер на 163,89 лв.
При установените фактически обстоятелства, съдът е приел от правна страна, че
процесният договор представлява договор за потребителски кредит, уреден в разпоредбите
на чл. 9 от ЗПК, поради което следва да отговаря на императивните разпоредби на този
закон, каквато е нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК.
Въз основа на договора за кредит и заключението на съдебно – счетоводната
експертиза съдът е приел, че в общия размер по кредита от 1144,50 лв. освен стойността на
стоката, за чието закупуване същият се отпуска в размер на 1050 лв. е включена и сума,
представляваща застрахователна премия по застраховка „Сигурност на плащанията“ в
размер на 94,50 лв., която ищецът твърди, че е заплатил в полза на застраховател.
В представения договор за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 16,63 %,
с което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Той обаче не отразява действителния ГПР, тъй
като в него не са включени разходите за застрахователна премия по застраховка „Сигурност
на плащанията“, които се включват в общите разходи по кредита съобразно смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК. По изложените съображения съдът е достигнал до извода, че договорът за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР и поради това договорът е недействителен на осн.
чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако недействителността се установи в производството по чл. 422 ГПК,
съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен
договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и
в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита. С оглед на това след приспадане от чистата стойност
кредита на извършеното от ответника плащане в общ размер на сумата от 150 лв. остава
дължима сума от 994,50 лв.
Съдът е обсъдил възражението на ответника за изтекла погасителна давност и го е
намерил за неоснователно, тъй като в случая по отношение на вземането за главница
приложение намира общата 5- годишна давност, която тече от предоставяне на кредита на
15.12.2019 г.
Прието е също, че епикризите, представени по делото не установяват ответникът да е
поставен под запрещение или да са налице данни за необходимост от учредяване на
настойничество или попечителство.
Поради това искът по чл. 422 от ГПК е уважен до размера от 900.00 лева, ведно със
5
законната лихва, считано от 20.02.2023г., като е отхвърлен над посочената сума.
Въззивният съд като извърши проверка на първоинстанционното решение в
обжалваната част, намира, че в производството пред първата инстанция са изяснени всички
фактически обстоятелства от значение за решаването на спора, като въз основа на тях съдът
е стигнал до правилни правни изводи. За пълнота следва да се посочи единствено, че
клаузата за заплащане от страна на кредитополучателя на сумата от 94.50 лева, дължима по
Застраховка „Сигурност на плащанията по групова полица №5/2008г. е неравноправна и
като такава е недействителна, доколкото чраз нея се увеличава финансовата тежест за
кредитополучателя, а освен това се увеличава и размера на общата дължима сума по
кредита, като по този начин се цели заобикаляне на закона по отношение на ГПР. С оглед на
това ответникът не дължи сумата от 94.50 лв., включена към дължимата главница, както
правилно е прието и в диапозитива на постановеното първоинстанционно решение.
Неоснователни са оплакванията на особения представител на ответника относно
неполагането на усилия за установяване на местонахождението на Ц. Ц., което според
изложеното в жолбата е пречка той да възрази по давностните срокове и в частност по
изтеклата давност по чл. 111 б.”в” от ЗЗД.
От приложеното първоинстанционно производство е видно, че съдът е изпълнил
задължението си по чл. 47 от ГПК да извърши проверка за регистрирания постоянен и
настоящ адрес на ответника, както и за местоработата му, при което е установено, че
регистрираният постоянен и настоящ адрес на Ц. Ц. е този, на който са изпратени
съобщенията по чл. 131 от ГПК, а към датата на изпращането им той не е имал действащ
трудов договор. Именно с оглед на това и за да охрани интересите му съдът му е назначил
особен представител.
Неотносими са изложените във въззивнтата жалба твърдения, че ответникът е лишен
от възможност да възрази за погасяване по давност на задължението му за заплащане на
лихви, тъй от една страна възражението е направено от особения представител още с
отговора на исковата молба и съдът се е произнесъл по него, а от друга страна претенцията
на ищеца в тази част е отхвърлена.
Възражението, че кредиторът се следвало да се удовлетвори от сключената
застраховка „Сигурност на плащанията” е направено едва с въззивната жалба и поради това
е преклудирано, но същото е и неоснователно, доколкото застрахованото лице, в случая
кредитополучателя или неговите наследници са тези, които могат да предявят иск срещу
застрахователя.
С оглед на горното решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди в
обжалваната част.
Предвид неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят следва да заплати
на ответника направените във въззивното производство разноски за особен представител в
размер на 600.00 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 235/03.07.2024 г., постановено по гр.д. № 528/2023 г. по
описа на Районен съд Севлиево, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ с която е признато за
установено на осн. чл. 422 от ГПК, че Ц. С. Ц., ЕГН **********, с адрес **, дължи на
”Фронтекс Интернешънъл” ЕАД главница в размер на 900 лв. /деветстотин лева/ по договор
за кредит CREX-17431877 от 06.11.2019 г. сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.,
клон България”, ведно със законната лихва от 20.02.2023 г. /датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 187/2023 г. на РС Севлиево
и е осъден Ц. С. Ц., ЕГН ********** да заплати на ищеца „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 46,50
лв. /четиридесет и шест лева и петдесет ст./ – разноски за заповедното производството и
сумата 649.00 лв. /шестстотин четиридесет и девет лева/ – разноски за исковото
производството.
ОСЪЖДА Ц. С. Ц., ЕГН ********** с адрес **, представляван по делото от
особения представител адвокат Н. Х. – ГАК да заплати на„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕАД, ЕИК ********* със съдебен адрес гр. София, кв.Лозенец, ул. „Хенрик
Ибсен/Сребърна/” № 15, ет.6, направените във въззивното производство разноски в размер
на 900.00 лева / деветстотин лева/, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7