Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262107 28.07.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХІV граждански състав, в публично заседание на тринадесети
май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Марина Кондарева
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 11771 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от А.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** против „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Илинден, ул. Кукуш № 1, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 510 ГПК.
В
първоначално подадената искова молба и уточняваща молба от 20.08.2019г. се
твърди, че на основание решение № **** от *****. по гр.дело № *****/*****г. на ПРС и
изпълнителен лист от *****. Б.В.К,
като ********* бил осъден
да заплати на ищеца сумата от общо 9 456.02 лв. – сбор от начислени и
неизплатени трудови възнаграждения от септември 2011г. до март 2014г., както и
1 524.18 лв. – сбор от лихви за забавено плащане върху неизплатените трудови
възнаграждения, ведно със законната лихва върху главницата от 11.04.2014г.,
както и 667.80 лв. обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, както и сумата от 1168.65
лв. – обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, ведно със законната лихва от 11.04.2014г.
до окончателното изплащане, както и 1100 лв. разноски за производството. Твърди
се, че до момента сумите не са изплатени, като за реализиране на правата си
ищецът депозирал молба до ********, било образувано ******** № *******, впоследствие при *********, под № *******. В хода на
изпълнителното дело бил наложен запор върху вземанията, които Б.В.К. имал към
„Мобилтел“ ЕАД, на основание сключен между тях договор за наем, в размер на 300
евро без ДДС месечно, което се изплащало всяко тримесечие авансово. С молба от *****г.
дружеството признало за основателно вземането и посочило, че върху тези суми е
наложен запор по друго изпълнително дело, по което се изпълнява. С писмо от ****** „А1
България“ ЕАД, като правоприемник на „Мобилтел“ ЕАД отговорило, че признава за
основателно вземането, върху което е наложен запорът, че към момента няма
наложени други запори или претенции от друг характер, както и че сумите от
договора за наем са превеждани по банкова сметка *** № *********** за периода
от 18.09.2017г. до 13.09.2018г. за времето на действие на наложен запор, като
според ответното дружество считано след 13.09.2018г. хипотези за плащане не
възниквали. Твърди ищецът, че при опити да разбере по каква причина не се
извършва плащане от ответното дружество се изяснило, че то не получавало
фактури от наемодателя си ********.
Твърди се,
че ответното дружество, чрез своите служители, съответно лицата от неговия
орган на управление – Съвет на директорите, нарушава разпоредбата на чл.508,
ал.3 ГПК и като трето лице не оспорва своето задължение, но не внася дължимата
от него сума по сметка на съдебния изпълнител. Съдържа се позоваване на съдебна
практика, като се сочи, че третото задължено лице следва да внесе дължимата от
него сума, тъй като задължението за това се поражда само от факта на
съществуване на неговото задължение към длъжника и от запорното съобщение на
съдебния изпълнител, като с неизпълнението си причинява вреди и загуби на
ищеца, равняващи се на невнесените суми. Посочено е, че от момента на вдигане
на запора по ***** № ******** и
получаване на запорното съобщение по ****** № *******, дружеството – ответник, като трето
задължено лице не е внасяло дължимата сума – за 8 месеца по 300 евро без ДДС
месечен наем за периода 13.09.2018г. до 13.05.2019г. или 2 400 евро, равни на
4694 лв. без ДДС. Посочено е, че правният интерес от предявяване на иска
произтича от неизпълнението на ответното дружество да превежда в срок сумите,
представляващи дължим наем. Посочено е, че отговорността следва да се носи и от
лицата от органите на управление на третото задължено лице, които спрямо взискателя
отговарят солидарно с него. Поради това е направено искане за солидарното
осъждане на четиримата ответници за заплащане на посочената сума, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендирани са направените по делото разноски. Към
исковата молба са приложени писмени доказателства, по опис. Направено е искане
ответното дружество да представи наемен договор с наемодател Б.В.К., в
качеството си на **********.
Ищецът
твърди, че е кредитор на ответното дружество след даване вместо плащане,
съгласно постановление изх. № ******** г. на запорираното по цитираното ******** на *********** вземане на
неговия длъжник Б.К. в качеството му на ****** към „А1
България“ ЕАД в размер на 4 694 лева неизплатена наемна цена по договор за наем
за 8 месеца по 300 евро без ДДС месечен наем от 13.09.2018 г. до 13.05.2019 г.
в размер на 2400 евро.
В срока по
чл. 131 ГПК по делото писмен отговор от „А1 България“ ЕАД, със становище за
недопустимост на предявения иск. Ищецът не бил легитимиран да предявява
претенция за нарушение на трето задължено лице в рамките на исковото
производство по ГПК, като при евентуално неизпълнение по чл.508, ал.3 ГПК
единствено ***** бил
компетентен да упражни правата си. Изразено е и становище за неоснователност на
предявения иск по основание и размер. Не се оспорва, че е сключен договор за
наем между дружеството и ************** от 01.08.2008г., с месечен наем в размер на 300 евро. Наемната цена се
заплащала на календарно тримесечие, а срокът за плащане бил – 5 работни дни от
датата на получаване на фактура, но не по-рано от 1-во число на съответното
календарно тримесечие. В отговора си до ******* ответното дружество признавало
задължението си и било в готовност при настъпване на падеж на задължението за
заплащане на наемната цена да превежда съответната сума по сметка на ****. Твърди се
обаче, че след получаване на запорното съобщение и вдигане на предходния запор
върху вземането не бил настъпил падеж за нито едно от вземанията на наемодателя
и съответно сумите по договора за наем не били заплащани нито на наемодателя,
нито на ****. Падежът за
плащането по договора за наем бил обвързан с издаването на фактура от страна на
наемодателя и получаването й от наемополучателя, а до момента на подаване на
отговора дружеството не било получило нито една фактура, поради което и нямало
неизпълнение на чл.508, ал.3 ГПК. Поради това е направено искане за отхвърляне
на предявения иск, като са претендирани и направените по делото разноски. Към
отговора на исковата молба са приложени писмени доказателства, по опис.
В същия
смисъл са и постъпилите по делото отговори от А.В.Д., С.Г.Д., М.М..
С оглед
наведените с отговорите на исковата молба възражения за недопустимост на
предявения иск, преписи от същите са връчени на ищеца, като в постъпилото в
дадения му срок становище е посочено, че се оттегля предявения иск против тримата
ответници – физически лица, като подаването на искова молба против тях е било
продиктувано от неизвестността защо дружеството като трето лице не изпълнява
своето задължение по чл.508 ГПК. Поради това и на основание чл.232 ГПК е
направено искане производството против тях да бъде прекратено. Освен
изложеното, твърди се, че след запознаване с отговорите на ответниците и по
реда на чл.510, изречение първо ГПК с постановление на *******, изх.№ ******. по ***** № ****** процесното
вземане било възложено на ищеца вместо плащане, поради което ищецът имал
качеството на цесионер и носител на вземането, считано от датата на
постановлението на ****. Поради
това и на основание чл.214, ал.1 ГПК ищецът заявява, че изменя основанието на
предявения иск, като твърди, че е кредитор на ответното дружество след даването
вместо плащане съгласно постановление, изх.№ ****** на запорираното по
цитираното изпълнително дело вземане на неговия длъжник Б.К., в качеството му
на ****** към „А1
България“ ЕАД в размер на 4 694 лв. – неизплатена наемна цена по договор за
наем за 8 месеца по 300 евро без ДДС месечен наем от 13.09.2018г. до
13.05.2019г. в размер на 2 400 евро. Посочено е, че искането е непроменено – да
се осъди ответното дружество да заплати посочената сума на ищеца. Направено е
искане съдът да се произнесе по искането за изменение на предявения иск в първо
заседание, след изразяване становището на ответната страна. Приложени са към
становището писмени доказателства, по опис. С допълнителна молба е уточнено, че
молбата за оттегляне на предявените искове против физическите лица е подадена
лично от ищеца, както и е посочено същата да се счита и за изрично
упълномощаване по смисъла на чл.34, ал.3 ГПК на пълномощника на страната.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
От
приетото по делото удостоверение от ***** г., издадено по ***** № *****, от *****,
рег. № *****, с район на действие – ***** – ****, се установява, че ищецът е
взискател по посоченото изпълнително дело, което е образувано въз основа на
Изпълнителен лист, издаден на ***** г. от Районен съд – Пловдив на
основание съдебно решение постановено по гр. д. № **** от **** г. по описа на **** гр. с. В удостоверението е посочено, че към момента на
издаване на удостоверението, дългът на длъжника Б.В.К., ЕГН **********, лично и
в качеството му на едноличен търговец с фирма *******
с ЕИК ******, е в размер на 21799,45 лв., от
които главница в размер на 9456,02 лв. със законната лихва в размер на 4994,47
лв. за периода 11.04.2014 г. – 24.06.2019 г., главница в размер на 667,80 лв.
със законната лихва в размер на 352,71 лв. за периода 11.04.2014 г. –
24.06.2019 г., главница в размер на 1168,65 лв. със законната лихва в размер на
617,26 лв. за периода 11.04.2014 г. – 24.06.2019 г., 1524,18 лв. неолихвяеми
вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 1100 лв. – присъдени разноски,
1918,36 лв. такси по Тарифата за таксите и разноските към *****, в т.ч. 1695,46 лв. – т. 26 от *****. Законната лихва върху посочените главници се начислява и
дължи от 11.04.2014 г. до окончателното плащане. Посочено е, че в хода на
изпълнителното производство ******* е предприел следните
релевантни към настоящото производство, изпълнителни действия: на ***** г., е
връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника Б.К., лично и в качеството
му на ********; покана за доброволно изпълнение на
длъжника е връчена и на ****** г.; на******г. с № ***** от ******
г. е изходирано запорно съобщение до трето задължено лице – „А1 България“ ЕАД,
получено от същото на ******** г., за налагане на запор върху вземания на
длъжника от посоченото дружество. На ****** г. с вх.№ **** от **** г. постъпил отговор от „А1
България“ ЕАД, в който било посочено, че върху вземанията на Б.К., лично и в
качеството му на *******, има предходен наложен запор от *******, рег. № ********, с район на действие ***** – ***** На *****
г. с изх. № *****, било изходирано напомнително писмо
до трето задължено лице – „А1 България“ ЕАД, получено от тях на ****** г. На **** г. с вх. № **** постъпил отговор на напомнителното
писмо от „А1 България“ ЕАД, с което се признава за основателно вземането, върху
което е наложен запора, като е посочено, че към датата на отговора – няма други
наложени запори. В удостоверението, частният съдебен изпълнител, е посочил, че
длъжникът Б.К., лично
и в качеството му на ******, не е платил нито лев за погасяване
на дълга по **** № ****
по описа на *******.
По
делото са приложени молба с вх. № ****
от ***** г., изходяща от „А1 България“ ЕАД
/с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД/, писмо с вх. № **** от **** г., изходяща от „А1 България“ ЕАД,
както и изпълнителен лист № **** от ***
г., издаден въз основа на Решение № ****/**** г. по гр. д. № ***/**** г. по описа на ***,
*** гр. с.
По
делото е представен в заверен препис договор за наем от 01.06.2008 г., сключен
между ******* и „Мобилтел“ ЕАД /с настоящо
наименование „А1 България“ ЕАД/, по силата на който едноличният търговец, в
качеството му на наемодател, предоставя срещу заплащане за временно и възмездно
ползване на наемателя площ от 100 кв.м., част от следния недвижим имот: УПИ
ХVІІ – 779,781,805 от кв. 13 по плана на кв. *****,
гр. ****, район ***. В чл. 5, ал. 1 от договора е уговорено, че срещу
предоставените му права наемателят се задължава да заплаща месечна наемна цена
в размер на левовата равностойност на 300 евро по курса на БНБ в деня на
плащането без ДДС. В случай, че наемодателят е регистриран по ЗДДС, наемателят
заплаща и дължимия ДДС. В чл. 6, ал. 1, е уговорено, че наемателят ще заплаща
на наемодателя наемната цена на календарно тримесечие. В ал. 2, е посочено, че
Наемателят ще заплаща наемната цена за всяко тримесечие авансово в срок от 5
работни дни, считано от датата на получаване на данъчна фактура за
предоставеното ползване на имота, но не по-рано от 1-во число на съответното
календарно тримесечие.
С
Постановление с изх. № ***** от ****
г., издадено по **** № ****,
*****, рег. № ****, с район на действие ********,
е възложил на взискателя А.Г. – ищец в настоящото производство, запорираното
вземане, произтичащо от сключен договор за наем между длъжника Б.В.К. като **************
и третото лице „А1 България“ ЕАД, в претендирания размер 4694 лева без включен
ДДС, представляващ левовата равностойност по курса на БНБ на 2400 евро без
включен ДДС, които са 8-месечни наемни вноски по 300 евро без включен ДДС за
периода от 13.09.2018 г. до 13.05.2019 г. Съдебният изпълнител, е разпоредил
възложеното запорирано вземане вместо плащане в размер на 4694 лв. без включен
ДДС да бъде приспаднато от размер на дълга по *******
на длъжника Б.В.К.
като едноличен търговец с фирма *******,
спрямо взискателя А.Г.. Разпоредено е изпълнителното производство да продължи
за събиране на остатъка от вземането на взискателя А.Г. и на дължимите такси и
разноски по ТТРЗЧСИ.
По
делото е прието и заверено копие на ******
по описа на ******, рег. № ****, с район на действие ******.
Установява се, че същото е образувано въз основа на молба от А.Г. от ***** г. срещу ******като **********
******** издаден Изпълнителен лист № **** от ***** г. по гр. д. № ***** г. по описа на ****,
**** гр. с. за събиране на сумата от 9456,02 лв., представляваща сбор от начислени и
неизплатени трудови възнаграждения за периода м.09.2011г. – м.03.2014г. в сума
за получаване, в това число: ТВ за м.09.2011г.-602,23лв.; ТВ за
м.10.2011г.-581,66лв.; ТВ за м.11.2011г.-581,66лв. ; ТВ за
м.12.2011г.-581,66лв. ; ТВ за м.01.2012г.-581,65лв. ; ТВ за
м.02.2012г.-526,25лв.; ТВ за м.03.2012г.-528,77лв. ; ТВ за
м.04.2012г.-523,48лв. ; ТВ за м.05.2012г.-581,65лв. ; ТВ за м.06.2012г.-242,64лв.
; ТВ за м.07.2012г.-502,33лв.; ТВ за м.08.2012г.-581,66лв. ТВ за
м.09.2012г.-581,65лв. ; ТВ за м.10.2012г.-278,18лв.; ТВ за
м.11.2012г.-379,87лв. ; ТВ за м.12.2012г.-230,20лв.; ТВ за м.01.2014г. –
581,66лв.; ТВ за м.02.2014г. – 581,66лв.; ТВ за м.03.2014г. – 407,16лв., както
и за СУМАТА от общо 1524,18лв. –
сбор от лихви за забавено плащане върху неизплатените ТВ за месеците от
м.09.2011г. до м.02.2014г.периодите от първо число на втория месеца следващ
този на полагане на труда до 11.04.2014г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 11.04.2014г. до окончателното плащане, сумата от 667,80 лв., представляваща сума за получаване за
обезщетение по чл.221, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие при
прекратяване на ТД на осн. чл.327, т.2 КТ, сумата от 1168,65лв., представляваща сума за получаване за обезщетение по
чл.224, ал.1 КТ за останали 35 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва върху главниците считано от 11.04.2014г. до окончателното
плащане, както и сумата от 1100 лв., разноски за производството за адв. възнаграждение;
Покана
за доброволно изпълнение до длъжника е изпратена, като същата е залепена по
реда на чл. 47 ГПК на **** г., както и лично връчена на длъжника на **** г.;
С
изх. № ***** от *****
г., е изпратено запорно съобщение до „Мобилтел“ ЕАД, с което съдебният
изпълнител е наложил запор върху вземането за плащане на пари и/или предаване
на движими вещи /произтичащо от договор, спогодба, продажба и др./ на длъжника Б.К.
както и в качеството на ****** към „Мобилтел“ ЕАД като трето задължено лице, до
определения към настоящия момент размер на дълга от 19818,91 лв. Видно от
известие за доставяне – л. 138, запорното съобщение е връчено на **** г.;
С
молба с вх. № ***** от *****
г., „Мобилтел“ ЕАД, признава вземането за основателно /л. 139/;
На
ответното дружество, е изпратено напомнително запорно съобщение с изх. № **** от **** г. върху вземането за плащане на
пари и/или предаване на движими вещи на длъжника Б.К., както и в качеството на ******* към „А1 България“ ЕАД, като трето задължено лице, като
видно от известие за доставяне – л. 193, същото е получено от ответното
дружество на **** г. Във връзка с изпратеното напомнително запорно съобщение,
по изпълнителното дело е постъпил писмо с вх. № *****
от ***** г. – л. 196. Със същото частният
съдебен изпълнител е уведомен, че дружеството признава за основателно
вземането, върху което се налага запорът, като от **** г. – хипотези за плащане
не били възниквали.
С
молба с вх. № ***** от *****
г., ищецът А.Г., е поискал на основание чл. 510 ГПК да му бъде дадено вместо
плащане на запорираното вземане на длъжника Б.К., в качеството му на ***** от „А1 България“ ЕАД, представляващо наемна цена по договор
за наем, сключен между тях, дължима за 8 месеца по 300 евро без ДДС, за периода
13.09.2018 г. – 13.05.2019 г., или сумата от 4694 лв. без ДДС, представляваща
левовата равностойност на сумата от 2400 евро.
С
Постановление с изх. № ***** от *****
г. – л. 216, издадено по изп. д. № *****,
*****, рег. № ***, с район на действие *****,
е възложил на взискателя А.Г. – ищец в настоящото производство, запорираното
вземане, произтичащо от сключен договор за наем между длъжника Б.В.К. като ********
******* и третото лице „А1 България“ ЕАД, в
претендирания размер 4694 лева без включен ДДС, представляващ левовата
равностойност по курса на БНБ на 2400 евро без включен ДДС, които са 8-месечни
наемни вноски по 300 евро без включен ДДС за периода от 13.09.2018 г. до
13.05.2019 г.
По
делото е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещо лице М., от която се установява, че запорно съобщение по изп.
д. № ***** г. с изх. № ***** г. на *****, е изпратено с писмо с обратна
разписка до третото лице „А1 България“ ЕАД, което е получено в дружеството на ****
г. за налагане на запор върху вземания на длъжника Б. К., както и в качеството
му на ************* от „А1 България“ ЕАД до определения към момента на
запорното съобщение размер на дълга от 19818,91 лв. До момента на изготвяне на
експертизата – **** г. по изп. д. № ***** г. по описа на ***********, няма
данни /не са извършвани плащания, по наложения запор от „А1 България“ ЕАД/. По
изп. д. № ****** г. с изх. № ******* г. на ********, е извършено плащане от **********
с вносна бележка по банковата сметка на ********** – 360 лв. на ****** г., с
основание „плащане на такси по изп. дело“. До момента на изготвяне на експертизата
– **** г. по изп. д. № ***** г. на *********** по наложен запор върху вземания
на длъжника Б.К./част от пенсията на лицето/ по сметката на ********* са
постъпили следните суми по дати и размер, разпределени както следва: общо
преведена сума по изпълнителното дело – 1379,29 лв., от която – 345,92 лв. – на
присъединен взискател НАП; 560,94 лв. – на взискател А.И.Г. и 472,43 лв. – на ****
– такси и разноски.
Съдът
кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като обективно,
компетентно изготвено, с необходимия опит и знания в областта на вещото лице.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Между
страните няма спор, а и безспорно се установи от приетите по делото писмени
доказателства, че ищецът е кредитор на трето неучастващо по делото лице, а
именно: Б.В.К
като **************. Безспорно се установи, че за вземанията си срещу третото
неучастващо по делото лице, ищецът се е снабдил с изпълнителен лист, въз основа
на който е образувано изпълнително производство. Установи се, че в хода на
производството по изпълнителното дело, принудителното изпълнение е насочено
върху вземане на длъжника спрямо трето задължено лице – „А1 България“ ЕАД /с
предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД/, като вземането е запорирано, считано от
получаване на запорното съобщение от страна на третото задължено лице на ****
г. Ответникът не оспорва, че между него и Б.В.К. като ************, съществува
облигационно правоотношение по силата на
договор за наем от **** г., по силата на който едноличният търговец, в качеството си на
наемодател, е предоставил срещу заплащане за временно и възмездно ползване на ответника,
в качеството му на наемател площ от 100 кв.м., част от следния недвижим имот:
УПИ ***** от кв. ****по плана на кв. *****, гр. *****, район ***, при наемна
цена в размер на левовата равностойност на 300 евро по курса на БНБ в деня на
плащането, без ДДС. Безспорно е, че страните по договора за наем са уговорили,
че наемателят ще заплаща на наемодателя наемната цена на календарно тримесечие
/чл. 6, ал. 1/, като наемателят ще заплаща наемната цена за всяко тримесечие
авансово в срок от 5 работни дни, считано от датата на получаване на /данъчна/
фактура за предоставеното ползване на имота, но не по-рано от 1-во число на
съответното календарно тримесечие. Ищецът претендира сумата от 4694 лв. без
ДДС, представляваща левовата равностойност на сумата от 2400 евро, дължим
месечен наем за 8 месеца, за периода 13.09.2018 г. – 13.05.2019 г. Между
страните няма спор, а и от приложените по делото писмени доказателства, се
установява, че за периода 18.09.2017 г. до 13.09.2018 г. сумите, произтичащи от
договор за наем са превеждани по банковата сметка на ***** с район на действие *****
по изпълнително дело № ******, като според ответника, от 13.09.2018 г. хипотези
за плащане на били възникнали /л. **/. Не се спори между страните, че ответното
дружество не е заплатило дължимия се месечен наем за процесния период по
наложения запор. Безспорно е и обстоятелството, че ответникът изрично е признал
вземането с писмо с вх. № ***** г. – л. *** и с писмо с вх. № ****** г. – л.
***. Това обстоятелство не се оспорва и с отговора на исковата молба.
Ответникът оспорва обаче обстоятелството да е настъпил падежът на задължението
за плащане на наемната цена, в която връзка сочи, че съгласно чл. 6, ал. 2
срокът за плащане е 5 работни дни, считано от датата на получаване на
фактурата, но не по-рано от 1-во число на съответното календарно тримесечие. И
доколкото ответникът, за процесния период, не е получавал фактури за процесното
вземане, то и счита, че не дължи изпълнение на същото, доколкото то не е
станало изискуемо.
Съдът
намира посоченото възражение на ответното дружество за неоснователно. На първо
място, следва да се посочи, че фактурата не е източник на задълженията на
получателя по нея, а само ги обективира. Вземанията не се индивидуализират
посредством фактури. Фактурата е счетоводен документ, а не юридически факт още
по-малко пък документ, който поражда облигационни права сам по себе си. На
следващо място, действително, в договора за наем от 01.06.2008 г., е уговорено,
че наемателят ще заплаща наемната цена за всяко тримесечие авансово в срок от 5
работни дни, считано от датата на получаване на /данъчна/ фактура за
предоставеното ползване на имота, но не по-рано от 1-во число на съответното
календарно тримесечие. Следва да се посочи, че в чл. 9 от договора за наем,
страните са уговорили, че наемодателят се задължава до 10-то число от първия
месец на календарния тримесечен период да предостави на наемателя данъчна
/фактура/ за предоставеното ползване и за дължимата наемна цена. Така
уговорено, съдът приема, че падеж на задължението е 10-то число на съответното
календарно тримесечие. Следва да се посочи също така, че дори страните по
договора за наем да не бяха уговорили падеж за плащане на задължението, то в
този случай, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
според която когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. Както беше посочено и по-горе, въз
основа на наложен от ******** по изп. д. № ****** г. запор върху вземането за
плащане по договора за наем от *** г., на ответното дружество е изпратено
запорно съобщение, получено от същото на *** г., от която дата дружеството се
счита за поканено да изпълни на взискателя по изпълнителното дело – ищец в
настоящото производство. Ето защо и дори да не се приеме тезата, че вземането
за заплащане на месечен наем е изискуемо на 10-то число от първия месец на
съответното календарно тримесечие, то ответникът е поканен да заплаща наемните
вноски с наложения запор, съобщение за което ответното дружество е получило още
на *** г. и доколкото за периода 18.09.2017 г. – 13.09.2018 г. за времето на
действие по наложен запор сумите, произтичащи от договор за наем са превеждани
по банкова сметка *** ******* по изпълнително дело № ******, то и от 13.09.2018
г., ответникът е изпаднал в забава за заплащане на търсената от ищеца сума.
По
делото безспорно се установи, че ищецът е кредитор на трето неучастващо по
делото лице, а именно: Б.В.К. като ** *******, като се е снабдил с изпълнителен
титул за вземането си. В изпълнителното производство е било запорирано вземане
на третото неучастващо по делото лице спрямо ответника в настоящото
производство, като на основание чл. 510 ГПК на ищеца е било възложено вземане
вместо плащане от третото неучастващо по делото лице на ответника в размер на
4694 лева без ДДС, представляваща левовата равностойност по курса на БНБ на
2400 евро, която представлява 8-месечните наемни вноски, всяка една по 300 евро
без включен ДДС за периода 13.09.2018 г. – 13.05.2019 г., като частният съдебен
изпълнител е издал нарочно постановление в тази връзка на 04.11.2019 г., факт
настъпил в рамките на производството, който е от значение за спорното право и
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразен при решаване на
делото. Така възложеното вземане вместо плащане има действието на цесия, но
носителят на вземането трябва да се снабди с изпълнителен титул, като това може
да стане по реда на осъдителния исков процес, какъвто е настоящият, или по реда
на чл. 410 и чл. 422 ГПК.
Предвид
изложеното и след цялостна преценка на събраните по делото доказателства,
анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът намира, че
всички елементи от фактическия състав на претенцията са доказани по несъмнен
начин.
Налице
е валидно възникнало договорно правоотношение между Б.В.К. като ********** и
ответното дружество, установено е неговото съдържание, няма спор по изправността
на третото неучастващо по делото лице – наемодател, на ответника, което е предало
недвижимия имот – предмет на договора за временно и възмездно ползване, при
което за ответника е възникнало задължението за плащане на уговорената наемна цена.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че дължимата сума за
процесния период изцяло съвпада с размера, посочен в исковата молба. Вземането
е изискуемо и дължимо, като е настъпил падежа за плащане на уговорения наем.
Ответникът не ангажира доказателства за погасяване, поради което и следва да се
приеме, че искът е основателен и следва да бъде уважен в цялост. Основателно е
и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора на ищеца се дължат разноски съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е направил
съответно искане, касаещо платената по делото държавна такса в размер на сумата
от 187,76 лв. и 2,20 лв. – банкова такса, 150 лв. – депозит за ССЕ, сумата от
25,70 лв. – за изготвен незаверен препис от делото, като в Списък на разноските
– л. 279 от делото, е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Без уважение
ще се остави искането на ищеца и пълномощника му за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адв. И.О. на основание чл. 38 ЗАдв. Съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие по
чл. 38, ал. 1 ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от
съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв.
Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната
инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и
съдействие, в който да е посочено,
че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията
по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като не е необходимо страната да установява и
да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. В
случая, такъв договор по делото не е представен, като посочените по-горе
обстоятелства не са отразени и в представеното по делото пълномощно, издадено на
адв. И.О., находящо се на л. 4 от делото, допълнено в молба с вх. № ***** от *****
г. – л.***. Ето защо и с оглед изложеното, искането се явява неоснователно.
На ищеца А.И.Г.
следва да бъде присъдена сумата от общо 365,66
лв. – разноски за настоящото производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Илинден, ул. Кукуш № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на А.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 4694 лева /четири хиляди шестстотин
деветдесет и четири лева/ – представляваща левовата равностойност на сумата от
2400 евро, месечен наем за периода 13.09.2018 г. – 13.05.2019 г., формиран
както следва: 8 месеца по 300 евро без ДДС, дължим от „А1 България“ ЕАД на Б. В.К.,
като ******, ЕИК *******по договор за наем от *** г., което вземане е възложено
на А.И.Г., ЕГН ********** вместо плащане с Постановление с изх. № *****от *****
г. на *******, рег. № ***, с район на действие ******, издадено по изп. д. № *****,
с взискател А.И.Г.,
ЕГН ********** и длъжник Б. В. К., като *******, ЕИК ******, ведно със законната лихва, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 16.07.2019 г. до окончателното
погасяване, както и СУМАТА от общо 365,66
лева /триста шестдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/ – разноски
за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Н. Славчева
Вярно с оригинала.
Т.А.