Определение по дело №1325/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 529
Дата: 16 юни 2020 г. (в сила от 6 октомври 2020 г.)
Съдия: Атанас Димов Атанасов
Дело: 20205500501325
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                          

 

 

                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

   

    № 529                                           16.06.2020 година                          гр.С.З.

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,  І – ви въззивен състав, 

в закрито съдебно заседание, проведено в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА- ЯНЧЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                             АТАНАС АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр. д. № 1325 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н.И. *** срещу определение № 1711/09.06.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 1768/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на Н.И.К. за вписване в особената книга на съда на отказа й от наследството на Н.Б.С., б.ж. на гр.С.З., починал на 29.08.2018 г.

Излагат се оплаквания за неправилност на определението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Претендира се отмяната на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на Старозагорски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на Н.И. *** за отказ от наследството на Н.Б.С., б.ж. на гр.С.З., починал на 29.08.2018 г.

От представените със заявлението доказателства се установява, че Н.Б.С., б.ж. на гр.С.З., е починал на 29.08.2018 г., и е бил племенник на Н.И.К..

С разпореждане от 08.06.2020 г. съдът е дал указания на молителката да представи удостоверение за наследници на  Н.Б.С. и удостоверение за отказ от наследство на сестрата на Н.Б.С..

В предоставения й срок молителката е представила удостоверение, установяващо, че на 16.03.2020 г. С.Б.С.се е отказала от наследството на Н.Б.С., както и удостоверение за наследници, издадено на 05.07.2019 г. от Община С.З., удостоверяващо, че С.Б.С.е наследник по закон на покойния Н.Б.С..

С обжалваното определение Старозагорският районен съд е отхвърлил заявлението на молителката, като е приел, че липсват доказателства Н.И.К. да е призована да наследи Н.Б.С. негов наследник.

С частната си жалба Н.И.К. е представила писмени доказателства – разпореждане за извършване на справка, справки от НБД „Население“ и покана за доброволно изпълнение, от които се установява, че е в качеството си на наследник на Н.Б.С. е била конституирана като длъжник в производството по изп.д.№ 20195530405128 на СИС при Старозагорски районен съд.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗН, препращаща към чл.49, ал.1 от ЗН отказът от наследството става с писмено изявление до районния съдия, в района на който е открито наследството.

Заявлението за отказ от наследство се разглежда по правилата част VІ от ГПК – Охранителни производства, а съгласно чл.531, ал.1 от ГПК охранителното производство започва по писмена молба на заинтересованото лице.

Заинтересовано по смисъла на закона е лице, в чиято правна сфера ще настъпят правните последици на акта, към който е насочено охранителното производство.

В случая заинтересовано лице за вписване в особената книга на съда на отказ от наследство може да бъде само призован към наследяване наследник на починалия наследодател.

Качеството на наследник се удостоверява с официален удостоверителен документ – удостоверение за наследници, който съгласно разпоредбата на чл.24 от ЗГР се издава по образец от общинската администрация въз основа на регистъра на населението.

Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт, а съгласно чл.11, ал.5 в удостоверението за наследници длъжностното лице вписва всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството.

В представеното по делото удостоверение за наследници на Н.Б.С. молителката Н.И.К. не е посочена като негов наследник по закон, поради което правилно районният съдия е приел, че липсват доказателства тя да е призована към наследяването му, а оттам – да има интерес от вписване на отказ от наследството му.

Обстоятелството, че е била конституирана като длъжник по изп.д.№ 20195530405128 на СИС при Старозагорски районен съд само по себе си не доказва обективният факт, че Н.И.К. е наследник по закон на Н.Б.С..

Освен това в чл.429, ал.2 от ГПК е предвиден специален ред за упражняване на правото на отказ от наследство от длъжник, върху чието имущество издаденият срещу наследодателя му изпълнителен лист може да бъде изпълняван.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.278 от ГПК Старозагорски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1711/09.06.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 1768/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на Н.И.К. за вписване в особената книга на съда на отказа й от наследството на Н.Б.С., б.ж. на гр.С.З., починал на 29.08.2018 г.

 

Определението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.274, ал.3 т.2 от ГПК пред Върховен касационен съд на Република България с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на молителката .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:           1/

 

                                                                                           2/