Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 68

гр.Кюстендил, 20.03.2019г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                   Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

 

и секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№176/2017г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

К.Б.Ш., ЕГН ********** *** е предявил срещу Областна администрация на област с административен център град Кюстендил, ул.“Демокрация“ №44 иск с правно основание чл.121, ал.1, т.3 във вр.с чл.104, ал.1 от ЗДСл за заплащане на сумата 7 212 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа в следствие на незаконосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение за периода 16.05.2017г. – 16.11.2017г., ведно със законната лихва за забава за времето от 09.01.2019г. /датата на влизане в сила на решението по адм.д.№781/2018г. на ВАС/ до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.                   

В съдебно заседание на 14.03.2019г. на основание чл.214, ал.1 от ГПК във вр.с чл.144 от АПК е допуснато изменение на предявения иск относно неговия размер, а именно предявен е иск за заплащане на сумата 7 932 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа в следствие на незаконосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение за периода 16.05.2017г. – 16.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, ведно с оспорването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по  адм.д.№168/2017г. по описа на КАС, отделен за самостоятелно разглеждане по настоящото дело, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски под опис.                       

Ответникът чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на исковата претенция по подробни съображения изложени в отговор. Претендират се разноски за юрисконсулт. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Кюстендилският административен съд след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Настоящото съдебно производство е образувано след като с определение №284/13.06.2017г., постановено по адм.д.№168/2017г. по описа на КАС е разделен за самостоятелно разглеждане предявения иск от К.Ш. с правно основание чл.121, ал.1, т.3 във вр.с чл.104, ал.1 от ЗДСл от оспорването на заповед №ЧР-01-07/12.05.2017г. на Областния управител на Област Кюстендил, с която е прекратено служебното му правоотношение за длъжността „директор на дирекция „Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността“ в Областна администрация Кюстендил. С определение №305/29.06.2017г., постановено по адм.д.№176/2017г. по описа на КАС производството е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във вр.с чл.144 от АПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм.д.№168/2017г. по описа на КАС. Възобновяването на производството е извършено с определение №66/24.01.2019г. след отпадане на пречката за неговото движение – постановяване на решение №338/09.01.2019г. на ВАС по адм.д.№781/2018г., с което е отменена заповед №ЧР-01-07/12.05.2017г. на Областния управител на Област Кюстендил.

Със заповед №ЧР-01-07/12.05.2017г. на Областния управител на Област Кюстендил е прекратено служебното правоотношение с К.Б.Ш. – директор на дирекция „АПОФУС“, на основание чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл. Същата е оспорена по съдебен ред /адм.д.№168/2017г. по описа на КАС/ и с решение №338/09.01.2019г. на ВАС, постановено по адм.д.№781/2018г., с което е отменено решение на КАС по адм.д.№168/2017г., прекратяването на служебното правоотношение е признато за незаконно.

На основание заповед №ЧР-01-01/24.01.2019г. на Областния управител на Област Кюстендил служебното правоотношение с К.Б.Ш. е прекратено на основание чл.103, ал.1, т.2 от ЗДСл, поради неявяване на държавния служител да заеме длъжността директор на дирекция „АПОФУС“ в определения срок по чл.122, ал.1 от ЗДСл.

От представеното и прието като доказателство копие на служебна книжка се установява, че след прекратяването на служебното правоотношение ищецът не е започвал работа по служебно правоотношение за 6 месечния период по чл.104, ал.1 от ЗДСл. Не е получавал и парично обезщетение за безработица, видно от у-ние №**********-1/13.03.2019г. на ТП на НОИ – Благоевград. Съгласно у-ние №010191900615987/12.03.2019г. на НАП за декларирани данни К.Ш. за периода 01.05.2017г. – 31.12.2017г. има регистриран трудов договор, считано от 30.11.2017г. със „САГБАЛ Д-р Щерев“ ЕООД гр.Благоевград.

Прието като доказателство по делото е у-ние №ЧР-15-20/13.02.2019г. на Областен управител на Област Кюстендил, от което се установява, че към 09.01.2019г. и към 23.01.2019г. размерът на основната месечна заплата за длъжността „директор на дирекция АПОФУС“ е 1322 лв., а към датата на прекратяване на служебното правоотношение на ищеца е била 1202 лв.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира искът за допустим, като предявен в срок по арг. от чл.125 от ЗДСл, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да го разгледа съд. Разгледан по същество е основателен по следните съображения:

С отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение възниква правото на лицето да получи обезщетение за понесените от него вреди. Съгласно чл.39 от ЗДСл държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Ето защо съдът приема, че на ищеца се дължи обезщетение по реда на чл.121, ал.1, т.3 във вр. чл.104, ал.1 от ЗДСл за период от 6 месеца, а именно за периода, в който не е заемал друга държавна служба и не е получавал доходи от друга работа по трудово правоотношение след датата на незаконното му уволнение. За доказаността на иска по основание следва да са изпълнени две предпоставки – незаконно прекратяване на служебното правоотношение и оставане без работа за период от 6 месеца след това. Анализът на събрания доказателствен материал обуславя извод за безспорна установеност на фактическия състав на нормата на чл.104, ал.1 от ЗДСл. От заповед №ЧР-01-07/12.05.2017г. на Областния управител на Област Кюстендил за прекратяване на служебно правоотношение, решение на КАС по адм.д.№168/2017г., отменено с решение №338/09.01.2019г. на ВАС, постановено по адм.д.№781/2018г., се доказва незаконно прекратяване на служебното правоотношение на К.Ш., а с копие на служебна книжка, у-ние №**********-1/13.03.2019г. на ТП на НОИ – Благоевград и у-ние №010191900615987/12.03.2019г. на НАП, се доказва неполагане на труд по трудово или служебно правоотношение за 6 месечен период от прекратяване на служебното правоотношение. В този смисъл съдът намира предявения иск за доказан по основание.

Относно размерът на исковата претенция, съдът приема за установено, че същия е съобразен с разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл – това е размера на основната заплата на К.Ш., определен към момента на признаването на уволнението за незаконно /09.01.2019г./ и на неявяването му да заеме службата /23.01.2019г./ за цялото време, през което не е заемал държавна служба, но за не повече от 6 месеца, т.е. сумата от 7 932 лв. Като доказателство за размера на иска съдът съобразява представеното доказателство - у-ние №ЧР-15-20/13.02.2019г. на Областен управител на Област Кюстендил, доказващо месечен размер на основната заплата за длъжността, заемана от ищеца от 1322 лв. към правнорелевантния момент - момента на признаването на уволнението за незаконно. Следователно искът се явява доказан и по размер за главницата, поради което ще бъде уважен изцяло.

Предявен е и акцесорен иск за заплащане на законната лихва, считано от  датата на предявяване на иска, ведно с оспорването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по адм.д.№168/2017г. по описа на КАС, отделен за самостоятелно разглеждане по настоящото дело, до окончателното й изплащане. Същият се явява частично основателен. Началният момент, от който се дължи лихвата е датата на влизане в сила на решението, с което прекратяването на служебното правоотношение е признато за незаконно, съгласно ТР №3/22.04.2005г. по т.гр.д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС /т.4/ - първоначалният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В случая това е датата 09.01.2019г. /срав. решение на ВАС по адм.д.№781/2018г./, на която е влязло в сила съдебното решение за отмяна заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В този смисъл съдът ще уважи акцесорната претенция, като ще присъди законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2019г. до окончателното изплащане, като претенцията за заплащане на законна лихва върху сумата от 7 932 лв., считано от датата на предявяване на иска по адм.д.№168/2017г. до 09.01.2019г. ще я отхвърли като неоснователна.

Съдът присъжда разноски на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр.с чл.144 от АПК в размер на 900 лв. – адвокатско възнаграждение. Същото не намира за завишено с оглед направеното възражение за прекомерност от ответната страна. Отчитайки разпоредбата на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъществената реална дейност на адвоката по делото, изразяваща се в процесуално представителство и защита /изготвяне и депозиране на искова молба и доказателства, явяване в съдебно заседание с проявено активно процесуално поведение/, съдът счита че определения и заплатен адвокатски хонорар покрива изискването за справедливост и реалност. Неоснователно се явява искането за присъждане на разноски в размер на 40 лв., представляващи пътни разходи. Същите не попадат в обхвата на съдебните разноски по смисъла на закона, поради което няма да бъдат присъдени в полза на ищеца.

Воден от горното, съдът

 

                                       Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Областна администрация на област с административен център град Кюстендил, ул.“Демокрация“ №44 да заплати на К.Б.Ш., ЕГН ********** *** сумата 7 932 лв. /седем хиляди деветстотин тридесет и два/, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа в следствие на незаконосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение за периода 16.05.2017г. – 16.11.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.01.2019г. до окончателното й изплащане, както и съдебни разноски в размер на 900 лв. /деветстотин/. 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за заплащане на законна лихва върху сумата от 7 932 лв., считано от датата на предявяване на иска по адм.д.№168/2017г. до 09.01.2019г., както и искането за присъждане на разноски в размер на 40 лв. – пътни разходи.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от връчването му на страните.

 

 

    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: