№ 7166
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110171344 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. №
291903/30.12.2022 г, с която „ЗЕАД б“ ЕАД, ЕИК ******* е предявило срещу
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД
осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 1447,02 лева, представляваща изплатено
по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по
определянето му, настъпило на 01.06.2022 г. в с. Острово, ул. Лудогорие, по вина
на водача на лек автомобил „ВАЗ 21013“, с рег. № Р6008ВХ, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по
лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА, застрахован по имуществена
застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска /30.12.2022 г./ до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка
с което са причинени щети на застрахования при ищеца автомобил. В тази връзка
се сочи, че на 01.06.2022 г. в с. Острово, ул. Лудогорие, водачът на лек автомобил
„ВАЗ 21013“, с рег. № Р6008ВХ, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, спрял внезапно и предприел маневра за движение на
заден ход без да е съобразил поведението си с останалите участници в
1
движението, в резултат на което реализирал ПТП с намиращия се зад него лек
автомобил „Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА, при което на последния са
причинени материални щети.
Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в „ЗЕАД б“
ЕАД, ЕИК ******* е подадено искане за оценка на нанесените вреди на
собственика на застрахования автомобил, тъй като към момента на реализиране на
процесното ПТП увреденото при последното МПС – лек автомобил „Дачия
Докер“, рег. № РВ7309ТА, е било застраховано при ищеца по застраховка „Каско
Стандарт“ – застрахователна полица № 5С08666607/5/, със срок на
застрахователното покритие от 06.12.2021 г. до 06.12.2022 г. Поддържа, че при
ищцовото дружество била образувана ликвидационна преписка по щета №
470421222229069, като увреденият автомобил бил прегледан от експерти, описани
били щети по същия, нанесени в резултат на процесното ПТП, във връзка с което
на сервиза, в който бил извършен ремонт на процесния автомобил била изплатена
сума в размер на 1422,02 лева.
Сочи, че вредите по лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА,
застрахован при ищцовото дружество, са причинени по вина и на водача на лек
автомобил „ВАЗ 21013“, с рег. № Р6008ВХ, като гражданската отговорност на
водача лек автомобил „ВАЗ 21013“, с рег. № Р6008ВХ, била застрахована при
ответното дружество. Предвид изложените по-горе съображения се поддържа, че
след изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“, ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахования срещу
лицето причинило вредите и срещу застрахователя на гражданската му
отговорност, за стойността на застрахователното обезщетение, изплатено по
имуществената застраховка. Поддържа, че ответното дружество е поканено да
заплати дължимата сума, като по регресната претенция ответно дружество не
извършило изплащане на обезщетение, а напротив, постановило отказ за
изплащане на такова.
Предвид горното, се моли, за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 1447,02 лева,
представляваща изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на
01.06.2022 г. в с. Острово, ул. Лудогорие, по вина на водача на лек автомобил
„ВАЗ 21013“, с рег. № Р6008ВХ, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил
„Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА, застрахован по имуществена застраховка при
2
ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
/30.12.2022 г./ до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск.
Оспорва се твърденият в исковата молба механизъм на реализиране на процесното
ПТП, както и размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение.
Оспорва се наличието на виновно и противоправно поведение на водача на лек
автомобил „ВАЗ 21013“, с рег. № Р6008ВХ за реализиране на процесното ПТП и
за причиняване на вредоносния резултат, изразяващ се в причинени щети по лек
автомобил „Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА. Поддържа се, че изключителна вина
за реализирането на процесното ПТП има водачът лек автомобил „Дачия Докер“,
рег. № РВ7309ТА. Поддържа се, че процесното ПТП е случайно деяние,
доколкото водачът на лек автомобил „ВАЗ 21013“, с рег. № Р6008ВХ не е бил
длъжен и не е могъл да предвиди общественоопасните последици, тъй като е бил
поставен в ситуация, в която проишествието е било непредотвратимо. Посочва, че
не е налице причинно-следствена връзка между реализираното ПТП и твърдените
в исковата молба вреди, реализирани по лек автомобил „Дачия Докер“, рег. №
РВ7309ТА. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА, доколкото
същият не е спазил необходимата дистанция от движещото се пред него моторно
превозно средство, както и предвид обстоятелството, че водачът на лек автомобил
„Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА е управлявал автомобилът с превишена скорост,
поради което и не е могъл да спре при възникналата опасност на пътя. Оспорва се
претенцията и по размер, като завишена. Поддържа се, че претендираните от
ищцовото дружество ликвидационни разноски са в завишен размер.
Моли се, за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1447,02 лева,
представляваща изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на
3
01.06.2022 г. в с. Острово, ул. Лудогорие, по вина на водача на лек автомобил
„ВАЗ 21013“, с рег. № Р6008ВХ, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил
„Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА, застрахован по имуществена застраховка при
ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
/30.12.2022 г./ до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 2 КЗ, в тежест на ищеца е да
установи следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане
между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на
МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително
възражението си за за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА.
С оглед твърденията и изявленията на страните, обективирани в исковата
молба и отговора на исковата молба, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване между страните в производството: че на 01.06.2022 г., в с.
Острово, ул. Лудогорие, е реализирано ПТП между лек автомобил „ВАЗ 21013“, с
рег. № Р6008ВХ и лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА; че към датата
на реализиране на процесното ПТП /01.06.2022 г./ за лек автомобил „Дачия
Докер“, рег. № РВ7309ТА е била сключена застраховка „Каско Стандарт“ по
застрахователна полица № 5С08666607/5/, със срок на застрахователното
покритие от 06.12.2021 г. до 06.12.2022 г.; че към датата на реализиране на
процесното ПТП /01.06.2022 г./ гражданската отговорност на водачите лек
автомобил „ВАЗ 21013“, с рег. № Р6008ВХ, е била застрахована при ответното
дружество; че ищецът е определил застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ в размер на 1422,02 лева, заплатено в полза на сервиза
извършил ремонта на лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято
4
гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява от събраните
по делото доказателства, в това число Двустранен констативен протокол за ПТП
от 01.06.2022 г., заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета
и неоспорена от страните по делото съдебна автотехническа експертиза, както и
показанията на свидетелите М. Ц. М. /водач на лек автомобил „Дачия Докер“, рег.
№ РВ7309ТА/ и А. Х. С. /водач на лек автомобил „ВАЗ 21013“, с рег. № Р6008ВХ/,
от които се установява следния механизъм на реализиране на процесното ПТП: на
01.06.2022 г., около 16:20 часа, лек автомобил „ВАЗ 21013“, с рег. № Р6008ВХ се
движи по ул. Лудогорие, в с. Острово, където водачът спира и предприема
маневра за движение назад, вследствие на което реализира ПТП с движещия се зад
него лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА.
Описаният механизъм на реализиране на процесното ПТП се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Безпротиворечиви са показанията на разпитания по делото
свидетел, а именно М. Ц. М. /водач на лек автомобил „Дачия Докер“, рег. №
РВ7309ТА/. В показанията си пред съда /събрани по реда на чл. 25 ГПК пред
Районен съд - Разград/ свидетелят изрично заявява, че на 01.06.2022 г. е
управлявала лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА в с. Острово.
Посочва, че се движила зад лек автомобил „Жигули“, управляван от възрастен
мъж, като същият автомобил спрял и тръгнал на заден ход, при което между лек
автомобил „Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА и лек автомобил „ВАЗ 21013“, с рег.
№ Р6008ВХ бил реализиран удар, при който били причинени имуществени щети
по двете МПС-та. Заявява, че след като възприела, че движещият се пред нея
автомобил „ВАЗ 21013“, с рег. № Р6008ВХ спира, тя също спряла зад него, но
впоследствие водачът на автомобил „ВАЗ 21013“, с рег. № Р6008ВХ предприел
маневра за движение назад, в резултат от което настъпил удар между двете
превозни средства. Посочва, че били сигнализирани органите на МВР, като патрул
на КАТ посетил мястото на инцидента и след като се запознал с обстоятелствата
около настъпване на проишествието насочил водачите на участващите в
проишествието автомобили да подпишат двустранен констативен протокол,
какъвто последните подписали.
Показанията на свидетеля М. са ясни, последователни, безпротиворечиви и
пресъздават нейни лични възприятия за начина и причината за реализиране на
процесното ПТП, като същевременно се подкрепят и от останалия събран по
делото доказателствен материал, в това число Двустранен констативен протокол
за ПТП от 01.06.2022 г. и изготвената в същия схема на реализиране на
5
процесното ПТП и заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена,
приета и неоспорена от страните по делото съдебна автотехническа експертиза.
Действително в показанията си пред съда свидетелят А. Х. С. /водач на лек
автомобил „ВАЗ 21013“, с рег. № Р6008ВХ/ заяви, че на процесните дата и място
действително се е движил по ул. Лудогорие в с. Острово, като управлявал лек
автомобил „ВАЗ 21013“, с рег. № Р6008ВХ. Посочи и, че спрял, защото му
свършило горивото, като в този момент автомобилът, който се движил зад него, го
ударил отзад. Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на свидетеля
С. в горепосочената им част, доколкото същите в тази си част не само не се
подкрепят от събрания по делото доказателствен материал, но и се опровергават
от показанията на свидетеля М. Ц. М. /водач на лек автомобил „Дачия Докер“, рег.
№ РВ7309ТА/ и от Двустранен констативен протокол за ПТП от 01.06.2022 г.,
съставен във връзка с процесното ПТП и подписан от водачите на МПС-тата,
участвали в проишествието.
Същевременно в показанията на свидетеля А. Х. С. /водач на лек
автомобил „ВАЗ 21013“, с рег. № Р6008ВХ/, дадени пред съда в проведеното по
делото на 27.02.2023 г. открито съдебно заседание, се констатират вътрешни
противоречия, които допълнително дискредитират показанията на горепосочения
свидетел. В тази връзка, съдът намира за необходимо да посочи, че свидетелят С.
първо заяви, че е подписал документ на място, след реализиране на инцидента, но
не го бил прочел и не знаел какво подписва; след това при предявяване на
находящия се в кориците на делото Двустранен констативен протокол за ПТП от
01.06.2022 г. заяви, че не е подписвал същия, а впоследствие в показанията си
отново посочи, че е подписал протокола, като същият му бил предоставен за
подпис от органите на КАТ, които посетили мястото на пътния инцидент, но не
видял какво точно подписва. Посочените по-горе вътрешни противоречия в
показанията на свидетеля С. допълнително дискредитират показанията на същия,
в частта им относно механизма на реализиране на процесния пътен инцидент.
Още повече, че от името на свидетеля С. е положен подпис в процесния
Двустранен констативен протокол за ПТП от 01.06.2022 г., автентичността на
който подпис не е оспорена, нито в законоустановения за това срок, нито до
приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд.
Следователно, настоящият съдебен състав приема извод, че преди
реализиране на удара между лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА и
лек автомобил „ВАЗ 21013“, с рег. № Р6008ВХ, водачът на последния е спрял
автомобила и е предприел маневра за движение назад, при което е реализирал
6
ПТП със спрелия зад него лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА
Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена,
приета и неоспорена от страните в производството съдебна автотехническа
експертиза, се установява по делото, че причина за реализиране на процесното
ПТП е поведението на водача на лек автомобил „ВАЗ 21013“, с рег. № Р6008ВХ,
респективно, че за водача на лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА
ударът е бил непредотвратим от техническа гледна точка, поради внезапната
маневра за движение на заден ход, предприета от водача на лек автомобил „ВАЗ
21013“, с рег. № Р6008ВХ.
Следователно, от събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства се
установява в производството, че причина за реализиране на произшествието е
именно поведението на водача на лек автомобил „ВАЗ 21013“, с рег. № Р6008ВХ.
Предвид гореизложеното и съобразявайки събраните по делото
доказателства, обсъдени по-горе, съдът намира, че са установени по делото, при
условията на пълно и главно доказване, настъпването на процесното ПТП,
неговият механизъм, участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника и вината на същото за настъпване на процесното ПТП
от 01.06.2022 г.
Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението на
ищеца щети по лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА, са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП от 01.06.2022 г. Спорно е и дали изплатеното
от ищеца застрахователно обезщетение е завишено по размер и дали отговоря на
размера необходим за възстановяване на щетите, причинени по лек автомобил
„Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА в резултат на процесното ПТП.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета
по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
от техническа гледна точка е налице съответствие, респективно причинно-
следствена връзка между описаните от ищеца щети по МПС - лек автомобил
„Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА и процесното ПТП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че застрахователното
събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило в резултат на виновно
и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, като в
причинна връзка с него са настъпили описаните от застрахователя по имуществена
отговорност вреди на застрахования при него лек автомобил. Следователно,
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за
7
възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на
пострадалия обезщетение.
Относно действителния размер на настъпилата вреда:
Относно действителния размер на настъпилата вреда, съдът напълно
кредитира заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза, неоспорено от страните. От заключението на вещото
лице се установява по делото, че всички увреждания по лек автомобил „Дачия
Докер“, рег. № РВ7309ТА, се намират в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
срокът на експлоатация на лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА, към
датата на процесното събитие /01.06.2022 г./ е 4 години, 5 месеца и 18 дни,
считано от датата на първоначалната му регистрация, както и че стойността
необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесния лек автомобил
„Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА, определена на база средни пазарни цени /към
датата на ПТП/ е в размер на 1605,35 лева. Установява се още, че стойността
необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесния лек автомобил
„Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА, определена на база средни пазарни цени /към
датата на ПТП/, само от алтернативни доставчици, е в размер от 1601,12 лева
Вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството е
отговорило ясно, обосновано и в пълнота на поставените задачи, като
същевременно не възниква съмнение относно правилността на изводите,
обективирани от вещото лице в заключението, поради което и настоящият
съдебен състав намира, че следва да кредитира така приетото заключение по
допуснатата в произвдоството съдебна автотехническа експертиза. Същевременно
заключението не е оспорено от страните.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно константната съдебна практика
/включително на ВКС/, дължимото обезщетение следва да бъде определено по
8
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ.
възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а
действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от
пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал.
1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Чл. 400, ал. 2 КЗ
определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната,
респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да
се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.
О., ВКС). Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав, деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел
на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите
с овехтени (вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират
с по-ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а
и в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на
увредената част. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни пазарни
цени е в размер на 1605,35 лева, като към тази сума следва да се прибавят 15,00
лева ликвидационни разноски по щетата.
Ето защо, общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза на
1620,35 лева. От ищеца се претендира сума в по-нисък размер, а именно в размер
9
на 1447,02 лева. Същевременно по делото е установено, че ищецът е определил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в размер на
1422,02 лева, заплатено в полза на сервиза извършил ремонта на лек автомобил
„Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА. От заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните съдебна автотехническа
експертиза се установи, че обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск
Каско при ПТП са в размер на 15,00 лева. Същевременно от ищеца се претендират
разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП в по-висок размер, а
именно 25,00 лева. Доколкото по делото се установи, че обичайните разноски за
ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер по-нисък от
претендирания от ищеца, то в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП в установения по делото размер, а
именно 15,00 лева.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ се
явява основателен и доказан до размера от 1437,02 лева, от която 1422,02 лева
заплатено застрахователно обезщетение по застраховка Каско на МПС и 15,00
лева - разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП. Тук следва да се
посочи, както обстоятелството, че от страна на ищеца не са релевирани
възражения срещу заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена,
приета и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза,
включително и в частта, в която вещото лице посочва, че обичайните разноски за
ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер на 15,00 лева. Следва да
се посочи и обстоятелството, че независимо, че по делото се установи, че
действителната стойност на вредата по средни пазарни цени е в размер на 1605,35
лева /т.е. в размер по-висок от общо претендиратаната в настоящото производство
сума от ищеца/, то само по себе си това обстоятелство не може да обуслови
уважаване в цялост на предявения иск, доколкото ищецът изрично е посочил, че
претендираната сума е формирана от заплатено застрахователно обезщетение в
полза на правоимащо лице по застраховка Каско в размер на 1422,02 лева и 25
лева – ликвидационни разноски, а по делото се установи, че обичайният размер
на разноските за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер на 15,00
лева.
Предвид доказаната основателност на предявения иск, настоящият съдебен
състав намира, че следва да разгледа направеното при условията на евентуалност
възражение, от името на ответника, за съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА.
10
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл.
290 ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о.,
решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. №
623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о.,
решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по
т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г.,
на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.) Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание
чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението
на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно
да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в
тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент
на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички
случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява водачът лек автомобил
„Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА да е допринесъл с поведението си за настъпване
на вредоносния резултат от реализираното на 01.06.2022 г. събитие. В отговора на
исковата молба се поддържа, че водачът на лек автомобил „Дачия Докер“, рег. №
РВ7309ТА е допринесъл за реализиране на вредоносния резултат, доколкото
11
същият не е спазил необходимата дистанция от движещото се пред него моторно
превозно средство, както и предвид обстоятелството, че водачът на лек автомобил
„Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА е управлявал автомобилът с превишена скорост,
поради което и не е могъл да спре при възникналата опасност на пътя..
Същевременно, обаче, по делото не се събраха доказателства, посредством които
да е установено при условията на пълно и главно доказване, че при настъпване на
произшествието, водачът на лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА е
допринесъл по какъвто и да било начин за настъпване на проишествието и на
реализирания в следствие от него вредоносен резултат. Дори напротив, от
събраните в производството доказателствен материал, в това число Двустранен
констативен протокол за ПТП от 01.06.2022 г., заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебна автотехническа
експертиза и показанията на свидетеля М. Ц. М. /водач на лек автомобил „Дачия
Докер“, рег. № РВ7309ТА/, безспорно се установи, че причина за реализирането
на проишествието е единствено поведението на водача на водача на лек
автомобил „ВАЗ 21013“, с рег. № Р6008ВХ. Същевременно, от заключението на
вещото лице по допусната, изготвена и приета в производството съдебна
автотехническа експертиза се установи в производството, че ударът е бил
непредовратим за водача на лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА, т.е.,
че водачът не е имал техническа възможност да избегне и предотврати удара.
Тук следва да се посочи, че от събраните в производството доказателства
се установи, че непосредствено преди удара, водачът на лек автомобил „Дачия
Докер“, рег. № РВ7309ТА е бил спрял, предвид спрелия пред него лек автомобил
„ВАЗ 21013“, с рег. № Р6008ВХ, т.е. водачът на лек автомобил „Дачия Докер“,
рег. № РВ7309ТА не е управлявал автомобилът с превишена скорост, поради
което и не е могъл да спре при възникналата опасност на пътя, доколкото е бил
спрял зад спрелия пред него на платното за движение лек автомобил „ВАЗ 21013“,
с рег. № Р6008ВХ.
Неоснователно е и възражението, че водачът на лек автомобил „Дачия
Докер“, рег. № РВ7309ТА е допринесъл за реализиране на вредоносния резултат,
доколкото същият не е спазил необходимата дистанция от движещото се пред него
моторно превозно средство. Установи се по делото, че непосредствено преди
удара, водачът на лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА е бил спрял,
предвид спрелия пред него лек автомобил „ВАЗ 21013“, с рег. № Р6008ВХ.
Същевременно се установи и обстоятелството, че причина за реализиране на
проишествието е внезапна маневра за движение на заден ход, предприета от
12
водачът на лек автомобил „ВАЗ 21013“, с рег. № Р6008ВХ, като ударът за водача
на лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА е бил непредотвратим от
техническа гледна точка /съгласно установеното от заключението на вещото лице
по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебна автотехническа
експертиза/.
Следователно, съдът приема, че направеното от името на ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек
автомобил „Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА е неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ се явява основателен и
доказан до пълния предявен размер от 1437,02 лева, представляваща изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по
определянето му, настъпило на 01.06.2022 г. в с. Острово, ул. Лудогорие, по вина
на водача на лек автомобил „ВАЗ 21013“, с рег. № Р6008ВХ, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по
лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА, застрахован по имуществена
застраховка при ищеца, респективно, че искът следва да бъде уважен за
горепосочената сума, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 1447,02
лева – искът следва да се отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от
завеждане на исковата молба в съда /30.12.2022 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни в производството.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса в размер на 57,88 лева, за заплатен
депозит за вещо лице по изготвената в производството съдебна автотехническа
експертиза в размер на 200,00 лева; за заплатен депозит за свидетел за разпит по
делегация в размер на 40,00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на
340,00 лева.
В тежест на ответника не следва да се възлагат извършени от ищеца
разноски за заплатен депозит за свидетел при режим на призоваване в размер на
13
150,00 лева, доколкото така внесения депозит не е използван в настоящото
производство, предвид допуснато и извършено събиране на гласни доказателства,
чрез разпит на свидетеля М. Ц. М. по делегация, пред Районен съд – Разград.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „ЗАД з” АД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. **************,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца ЗЕАД „б” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *********** сумата от 633,47 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 71344/2022 г., по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от предявения иск.
От името на отвтното дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в производството
съдебна автотехническа експертиза в размер на 400,00 лева; за заплатен депозит
за свидетел при режим на призоваване в размер на 150,00 лева и за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът ЗЕАД „б” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***********, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ответника „ЗАД з” АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление гр. **************, сумата от 4,84 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 71344/2022 г., по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от предявения
иск.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД з” АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. ************** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ЗЕАД „б” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***********, на основание чл. 411,
ал. 1, изр. 2 КЗ, сумата от 1437,02 лева, представляваща изплатено по застраховка
„Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето
му, настъпило на 01.06.2022 г. в с. Острово, ул. Лудогорие, по вина на водача на
лек автомобил „ВАЗ 21013“, с рег. № Р6008ВХ, чиято гражданска отговорност е
била застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил
„Дачия Докер“, рег. № РВ7309ТА, застрахован по имуществена застраховка при
ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
/30.12.2022 г./ до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
14
иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за разликата над уважения размер
от 1437,02 лева до пълния предявен размер от 1447,02 лева.
ОСЪЖДА „ЗАД з” АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. ************** да заплати в полза на ЗЕАД „б” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***********, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 633,47 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 71344/2022 г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗЕАД „б” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***********да заплати в полза на„ЗАД з” АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление гр. **************, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 4,84 лева, представляваща разноски в исковото производство по
гр.д. № 71344/2022 г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на
отхвърлената част от предявения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15