№ 1820
***, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430105010 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД от ГПК.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковата молба е подадена от *** представлявано от ***, против В. П.
В., ЕГН ********** от ***, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за
установяване на дължимост на следните суми: *** – главница, за периода ***;
*** – лихва за забава, за периода ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – *** до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение *** по ***. Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 от
ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение, връчена на длъжника по
реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът
е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това
обстоятелство и връчването на заповедта по посочения ред, според ищеца,
поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се
иска признаване дължимостта на вземането за ползвана и незаплатена
1
топлоенергия на адрес ***, и лихва върху главницата. Претендират се
разноски
Назначеният особен представител на ответника, в който счита, че
исковата молба е нередовна, т.к. главницата е посочена като обща сума, че не
е посочено сумата за БГВ и дялово разпределение за кой период са, че не са
приложени фактурите за исковия период, че не са приложени ОУ на ищеца.
По същество, исковете са оспорени, твърди се няма сключен договор за
продажба на ТЕ, че няма валидни ОУ, оспорено е приложеното извлечение по
сметка от *** че ищецът не е доказал какво количество ТЕ реално е
предоставено и разпределено на ответника. Сочи се, че поради
неоснователност на главния иск, неоснователен е и акцесорния такъв за лихва.
Моли се съда да отхвърли исковете.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното
*** се установява, че ищецът е депозирал на *** пред *** заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника
за исковите суми: *** – главница, за периода ***; *** – лихва за забава, за
периода ***и законна лихва от *** до окончателно изплащане на вземането,
както и направените деловодни разноски за държавна такса в размер на 25.00
лева и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Установява се също
така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение
***, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. С разпореждане на
заповедния съд е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Искът е предявен в
законоустановения едномесечен срок , той касае сумите по издадената
заповед за изпълнение, поради което съдът го приема за допустим.
От представената по делото справка от АВ, ***, и *** от В. В. до ищеца
за откриване на партида за отопление и топла вода от ***, е видно, че
ответницата е собственик за исковия период, а и понастоящем на процесното
жилище на адрес: ***. От изготвената по делото СИЕ се установява, че през
процесния период *** размерът на главницата, представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлинна енергия за *** е *** която е за
отопление с ИРУ – ***; отопление без ИРУ – *** за ТЕ, отдадена за сградна
инсталация – *** и за дялово разпределение – ***, а лихвата за периода от
2
*** е изчислена в размер на *** Експертизата е установила, че
разпределянето на топлинната енергия е извършена от *** /този топлинен
счетоводител е посочен и във всяка една от представените фактури за исковия
период, издавани от ищеца и приложени по делото от л. 9 до л. 17/, в
жилището няма водомери, наличен е 1 брой уред, обемът по проект на база на
който е изчислена топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е
105,72 куб.м., начислявана е енергия от щранг-лира в баня. Експертизата е
установила, след изискване на данни от топлинния счетоводител, че в кухнята
на имота има неработещ уред за дялово разпределение, поради което за
процесния период за това отоплително тяло с мощност 2613 kW, се е
разпределяла топлинна енергия съгласно т. 6.8. от Методиката за дялово
разпределение към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването - При повреда на индивидуален разпределител на
отоплително тяло се прилага екстраполация по предишен отчет. За всеки
следващ период, в който уредът не е подменен, количеството топлинна
енергия се определя по реда на т. 6.5. - екстраполация по максимален
специфичен разход на сградата по определен в методиката ред. Констатирано
е, че плащания не са извършвани за процесния период. От изисканите данни
от топлинния счетоводител - ***, като трето, неучастващо по делото лице, се
установява, че именно той е отчитал и разпределял отдадената ТЕ за ***, и
неговият отчет е базата, на която са начислявани сумите по фактурите на
ищеца. Поради горното, съдът кредитира изцяло заключението на ССчЕ, тя е
отговорила ясно и аргументирано на всички поставени към нея въпроси.
Приетата по делото експертиза потвърждава съдържанието на всички
представени по делото доказателства, които са били общо оспорени от
ответника - извлечение от счетоводната сметка на абонат ***, фактурите за
исковия период, подробната помесечна справка за консумацията на абонатния
номер. Ищецът е представил ОУ още в заповедното производство, прието в
настоящето исково такова, няма данни по делото ответникът да ги е оспорил
след тяхното публикуване.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Доказателствата, представени от ищеца, съобразени от съда
в своята цялост и последователност, сочат, че за процесния период ***
ответникът е бил собственик на имота, за който се претендират суми за
отдадена ТЕ от ищеца. Самата молба за откриване на партида за отопление и
3
топла вода от ответника до ищеца, представлява признание, че имотът е
топлоснабден. Собствеността върху топлофицирания имот придава на
собственика качеството на потребител на топлинна енергия – качество,
уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. С
разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради
- етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация. Ирелевантен в случая е въпросът дали съществува
индивидуален договор между страните - договорните отношения възникват на
основание разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ. Общите условия на
топлофикационното дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150
от ЗЕ, влезли са в сила и няма данни да са оспорени от ответника. Установи
се безспорно от събраните по делото доказателства, че в сградата има
топлопреносна мрежа, има топлинен счетоводител на сградата, който в
исковия период е отчитал и разпределял ТЕ. Следва да се посочи по
отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че
сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички
собственици и носители на вещни права, следва да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Поради горното съдът
приема, че по делото се доказа от всички събрани доказателства в тяхната
цялост, че за исковия период е имало потребление на ТЕ в общ размер на ***
Тежестта на доказване на плащането на сумите в исковия период или в хода
на делото, е на ответника, но в случая изготвената СИЕ не констатира
плащане.
При съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от представените в
заповедното производство Общи условия, предвиждаща, че купувачите са
длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и на основание
4
нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за
периода на забава, лихвата за забавеното плащане върху дължимите главници
възлиза в общ размер на ***, за периода ***, съгласно заключението на
ССчЕ.
Поради всичко дотук изложено – доказаното качество на потребител на
ответната страна, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на
задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че по
делото се доказва непротиворечиво, че исковите суми за главница са
дължими от ответника, а поради незаплащане на задълженията в периодите
по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца, дължими са и начислените лихви в
претендирания размер, и исковете се явяват основателни и доказани и следва
да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
разноските в исковото производство, възлизащи на 25.00лв. държавна такса,
140.00лв. - депозит за експертиза, 200лв. – депозит за особен представител и
100.00лв. юрк. възнаграждение /определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от
ГПК/, или общо 465лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в
заповедното производство, възлизащи на 75.00лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че В. П. В., ЕГН
**********, с настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, сумите от *** – главница, за периода ***; *** – лихва за
забава, за периода ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – *** до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение *** по ***.
ОСЪЖДА В. П. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, разноски в
исковото производство в размер на 465.00лв.
5
ОСЪЖДА В. П. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на *** със седалище и адрес на управление ***, ***, разноски по
*** на *** в размер на 75.00лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6