РЕШЕНИЕ
№ 2704
гр. Пловдив, 18.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ШЕЙРЕТОВА, като разгледа докладваното от Председателя
административно дело № 2739
по описа за 2019 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и С.ищата на страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на И.Д.В.,
ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат С.Н. ***, срещу принудителна
административна мярка – принудителното задържане на пътно превозно средство с
рег. № ***, извършено на 02.09.2019г. на бул. „Марица“ Юг, гр. Пловдив, чрез
техническо средство – скоба, поставено от Б.Л.П. – блокиращ оператор в общинско
предприятие „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
и нищожност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се,
че на 02.09.2019г. в 09:35 часа в град Пловдив на ул. „Йоаким Груев“ № 41,
спрямо автомобила с рег. № ***, без да е извършено нарушение на правилата за
паркиране и престой, незаконосъобразно е приложена мярка за административна
принуда. На водача бил представен констативен протокол за принудително
блокиране Серия № 0043305, в съдържанието на който била описана мярката. За освобождаване на автомобила била
заплатена глоба от 30 лева. Сочи се, че
мярката е издадена от орган без материална компетентност и поради това е
нищожен. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство
разноски.
3. Ответникът - Б.Л.П. – блокиращ
оператор в общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив –
Пловдив, оспорва жалбата и поддържа С.ище, че
действията му са правилни и законосъобразни.
4. Окръжна прокуратура гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема С.ище по жалбата.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. На 02.09.2019 г., в 09:35 часа, след уС.яване на нарушение от инкасатора И. С., Е. Т.– водач на
блокиращ автомобил и Б. П.– блокиращ оператор, в качеството на длъжностни лица
при ОП „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив, съставили Протокол серия №
0043305 от същата дата, в който е отразено извършено действие по принудително
блокиране на пътно превозно средство с рег. № ***, марка Хюндай, цвят сив, с
водач И.В.,***. Според съдържанието на протокола за уС.яване на нарушението са направени пет броя снимки.
Протоколът е подписан от водача и посочените длъжностни лица.
От представения снимков материя се уС.ява, че автомобил с рег. № ***, на 02.09.2019г., 09:39
часа, е паркиран върху тротоар напречно на посоката на движение, като зад
автомобила се вижда участък от улична
пътна мрежа, насрещен тротоар и ограда. Автомобилът е със затворени врати и
прозорци, без индикация за аварийни светлини. Не се уС.яват водач или пасажери в купето.
7. Видно от представената по делото схема на вертикална
сигнализация на бул. “Марица юг“, в участъкът от колелото на бул. „Цар Борис
III Обединител“ до пресечката с ул. „Висла“ е поставена сигнализация „Синя
зона“ - табела Т17, указваща принудително
блокиране на неправилно паркирани ППС. Такава сигнализация е поставена и на
пресечката с ул. „Йоаким Груев“, гр. Пловдив.
Според Приложение № 1 към Решение № 205, взето с
протокол № 7 от 17.05.2016г. на общински съвет Пловдив, в обхвата на „Синя
зона“ в гр. Пловдив под т. 34 и т. 52 са включени ул. „Йоаким Груев“ и бул.
“Марица юг“. Същото е визуализирано в карта на „Синя зона“ в гр. Пловдив, публикувана на интернет адреси: http://www.plovdiv.bg; https://www.google.com/maps/d/viewer?msa=0&mid=16e4B9UhqSnH0MsJB3I5CJeWcPhY&ll=42.1474282454988%2C24.749965649999922&z=14.
8. За удостоверяване на компетентността
да издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед №
12ОА680/23.03.2012г. на и.д. кмет на община Пловдив, с която на основание
чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.167, ал.2, т.2 и чл.168 от ЗДвП и чл.27 от Наредбата
за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на град Пловдив,
ОП „Паркиране и репатриране” е определено за звено при община Пловдив, което да
осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране - „блокиране на
колелото на неправилно паркирало ППС, на територията на община Пловдив. Според
т. II от заповедта определените от директора на предприятието служители на ОП
„Паркиране и репатриране” използват техническо средство за принудително
задържане тип „скоба”, на пътното превозно средство, за което не е заплатена
дължимата такса за паркиране, определена от Общински съвет - Пловдив, до
заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.
Представена
е също заповед № 19ОА-1646/09.07.2019г. на кмета на община Пловдив, с която са
определени съответните длъжностни лица от ОП „Паркиране и репатриране” (сред
които и Б.Л.П. – на длъжност скобар), които да
използват техническо средство за принудително задържане и блокиране – тип
„скоба“ на ППС и да съставят констативни протоколи за принудително блокиране на
ППС на територията на град Пловдив.
Според
допълнително споразумение № 4/10.03.2014 г. към трудов договор № 101/16.04.2013
г. и длъжностна характеристика за длъжност „скобар“
код 96220001 от 04.11.2013 г. Б. П.е с място на работа ОП „Паркиране и
репатриране” при община Пловдив, направление „ПП“ – синя зона, длъжност „скобар“.
ІV. За правото:
9. Според чл. 99, ал. 1 – ал. 3 от ЗДвП в населените
места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи
райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в
определени часове на денонощието;
местата за паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и
надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране; общинският
съвет определя цената за паркиране на обозначените места, както и условията и
реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на
юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на
което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния
инвестиционен план.
Съгласно
чл.10, ал. 1 – ал. 3 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на град Пловдив /приета с Решение № 14,
взето с Протокол № 1 от 19. 01. 2012 г.; http://www.plovdiv.bg//: на територията на града се определят райони,
пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране /„Синя
зона”/ в определени часове на денонощието, от понеделник до събота
включително, с изключение на обявените с нормативен акт официални национални
празници, в часовия диапазон от 08.30 до 17.30 часа. За паркиране в „Синя
зона” се заплаща цена в размер, определен с Наредбата за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Пловдив. Обхватът на „Синя зона” се определя от Общински съвет - Пловдив,
съгласно одобрен списък, Приложение № 1 към Наредбата. Условията и редът за
паркиране в зоната, се указват с хоризонтална маркировка и вертикална пътна
сигнализация от съответните звена на Община Пловдив, при спазване на действащите
нормативни разпоредби и действащия Генерален план за организация на движението
в гр. Пловдив.
Каза
се в Приложение № 1 „Списък на булеварди, улици и площади с разрешено
краткотрайно платено паркиране (Синя Зона)” към Наредбата, под т. 34 и т. 52 са
включени ул. „Йоаким Груев“ и бул. “Марица юг“, гр. Пловдив.
Разпоредбата
на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП предвижда, че служби за контрол, определени от
кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане
на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за
паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане
на техническото средство.
Съгласно
чл. 27 от Наредбата поставянето на „скоба” може да се извършва само от звеното
на общината, определено със заповед на кмета на общината, на основание чл.167
ал.2, т.2 от ЗДвП. По правилото на чл. 35, ал. 1 вр.
ал. 2, т. 3 от същия подзаконов нормативен акт, кметът на общината или
определено с негова писмена заповед звено на общината и длъжностни лица
осъществяват контрол по спазването на наредбата, който контрол включва използването на техническо средство за принудително задържане на пътното
превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране до
заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.
10. Принудителното задържане на пътно
превозно средство чрез техническо средство - скоба е принудителна
административна мярка. По своя характер тази мярка е форма на държавна принуда,
а по своето предназначение цели да отстрани вредните последици от констатирано
правонарушение - паркиране на определените за целта места, без да е заплатена
дължимата за това такса по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Мярката е предвидена в закон -
чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. С оглед на това по своя характер налагането й
представлява проява на властта на съответния орган едностранно да предизвика
промяна в правната сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК.
Фактическият
състав на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП изисква да е налице паркиране
на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във
време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към уС.ения за валидността му момент.
Елементите на фактическия състав трябва да са налице кумулативно.
Законът
не предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на
конкретната мярка. Аргумент в тази насока се извлича при тълкуване на
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според която изброените в чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 принудителните административни
мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. По аргумент на противното за мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2
от ЗДвП не се изисква писмена форма. Същата се налага чрез фактически действия
– използване на техническо средство за принудително задържане.
11. При тази фактическа и правна обС.ка съдът намира, че
оспорената принудителна мярка е приложена от материално и териториално
компетентен орган по предвидения в закона ред.
От
събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно се уС.ява, че пътно превозно
средство с рег. № *** е било паркирано на дата 02.09.2019г. в 09:35 часа, в
обхвата на „Синя зона“ в град Пловдив. Възраженията на оспорващия, че мярката е
приложена на ул. „Йоаким Груев“ № 41, а не както е отразено в констативния
протокол за прилагане на бул. „Марица юг“ в гр. Пловдив, се явяват ирелевантни, до колкото и двете местоположения са в обхвата
на „Синя зона“, намират се в непосредствена близост и са обозначени с нужната
сигнализация за прилагане на принудително задържане на ППС, в случай на
нерегламентирано паркиране. Оспорващият не ангажира каквито и да е
доказателства в подкрепа на възраженията си за липса на извършено нарушение. Не
се твърди, нито се уС.ява
да е заплатил дължимата такса за паркиране в зоната. При това положение са налице всички материалноправни предпоставки, обуславяща
приложимост на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП – уС.ено е паркиране на превозното средство на място в зона,
определена за платено паркиране във време, за което е дължимо заплащане и това
плащане не е извършено към уС.ения
за валидността му момент.
Мярка е приложена съобразно закона
при наличието на съответни фактически и правни основания, в рамките на
предвидените за контролния орган правомощия в условията на обвързана
компетентност, поради което се явява съразмерна на засегнатия частен интерес.
Що се отнася до оплакванията на оспорващия за размера на заплатената от него
такса за преместване на ППС, следва да се отбележи, че последната не е елемент
от фактическия състав на принудителната мярка. Тя е последица от мярката,
поради което не подлежи и на преценка в настоящото производство за съответствие
с принципите на чл. 6 от АПК.
12. Мотивиран от горното, при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира че оспорената принудителна административна
мярка е валидна, приложена при спазване на процесуалните правила, в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което
подадената срещу нея жалба се явява неоснователна.
V.За
разноските:
13. В настоящото производство разноски от ответника не се претендират,
поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.В., ЕГН **********, адрес: ***,
чрез адвокат С.Н. ***, срещу принудителна административна мярка –
принудителното задържане на пътно превозно средство с рег. № ***, извършено на
02.09.2019г. на бул. „Марица“ Юг, гр. Пловдив, чрез техническо средство –
скоба, поставено от Б.Л.П. – блокиращ оператор в общинско предприятие
„Паркиране и репатриране“ при община Пловдив, обективирана
в констативен протокол за принудително блокиране Серия № 0043305/02.09.2019г.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: