№ 1057
гр. София , 16.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно
гражданско дело № 20211000501001 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Изамет 1991“ООД, чрез процесуалния
представител адв. Г. Г. срещу Определение № 260134/20.11.2020г. по търг.д.№ 34/2020г. на
Окръжен съд Кюстендил, с която се връща исковата молба на „Изамет 1991“ООД и се
прекратява производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно
основание чл.74, ал.1 от ТЗ.
Счита, че определението е неправилно по съображения изложени в частната жалба,
поради което моли въззивният съд да го отмени и да върне делото на първоинстанционния
съд за продължаване на процесуалните действия.
В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба подаден от
„Изамет Транс“ЕООД в която се излагат доводи за недопустимост на частната жалба поради
това, че е подадена след изтичане на срока за обжалване. Алтернативно- ако съдът приеме
жалбата за допустима се прави искане да бъде оставена без уважение като неоснователно
поради съображения, които са подробно изложени в отговора на частната жалба.
Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените
доказателства намира за установено следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, като
съображенията на съда за това са следните :
На първо място, в докладната записка към съобщението въз основа на която съдът е
приел, че по отношение на ищцовото дружество са били налице основанията за приложение
1
разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК не са посочени данни относно идентификацията на лицето,
което е дало сведението, че „от м. ноември 2019г. сградата е необитаема и в нея няма
никакви служители“. Отразено е само, че лицето е служител на охранителна фирма, както и
че то не е отказало да се идентифицира, а само че не е носило бадж или други отличителни
знаци. При липсата на такива оскъдни данни за самоличността на лицето, което е дало
горните сведения, няма как въз основа само на тях да се приеме, че действително е налице
основание за приложение санкционната разпоредба на чл.50, ал.2 ГПК, фингираща
редовност на връчването при неоткриване на страната на адреса посочен в ТР, респ. при
непосочване пред съда на друг адрес за уведомяване, в случай, че поради някаква причина
са налице пречки страната да получава съобщения на вписания в регистъра адрес.
Последица от нередовността на връчването е че за страната не е започнал още да тече срок
за обжалване, поради което и само на това основание може да се приеме, че частната жалба
е подадена в срок.
На следващо място, видно от л.57 от делото, че още на 25.06.2020г. ищецът е
уведомил съда, че поради извършени самоуправни действия от трети лица служители на
дружеството не са допускани до сградата в която се намира адреса на управление на
дружеството и поради това е посочил съдебен адресат по см. на чл. 39, ал.1 от ГПК на който
да бъдат връчвани книжата и съобщенията по делото. Тази молба е подадена по електронен
път, като видно от отбелязването върху нея е поставен вх. № 3878/25.06.2020г. Не е ясно
защо тази молба не е била взета предвид от първоинстанционният съд при извършването на
действията по съобщаването на обжалваното определение- например поради това, че не е
била своевременно докладвана на съдията докладчик или поради някаква друга причина, но
именно въз основа на нея с разпореждане от 03.02.2021г. съдията е приел, че неправилно в
определението е отбелязано, че е влязло в сила от 16.01.2021г. и разпоредил да се уведоми
ТР, че не са отпаднали пречките за възобновяване на регистърното производство.
Неоснователни са и възраженията на ответника по частната жалба за нередовност на
същата поради това, че не е подписана. Видно от отбелязването на деловодителя на
съдебния състав документът е получен по електронен път като цифровият подпис, т.е на адв.
Г. Г., която го е положила чрез квалифицирин електронен подпис, е проверен от
деловодителя на състава и е валиден. Отбелязването на деловодителя има официален
удостоверителен характер, вкл. и по отношение авторството на документа- че е подаден от
адв. Ганев като притежател на КЕП.
Подаването на частната жалба на електронния адрес на Окръжен съд Кюстендил
е валидно процесуално действие, тъй като действащият ГПК не изключва възможността за
изпращане на съобщения и връчване на съдебни книжа по електронен път- чл. 44, ал. 3 ГПК
и чл. 62, ал. 2 ГПК. В този смисъл са и определение № 415 от 02.07.2015 г. по ч.гр. д. №
3390 от 2015 г. на ВКС, ГК, III г.о., както и определение № 119/14.07.2020г. по ч.гр.дело №
1563/2020г. на ВКС, 1 ГО. Тази възможност е предвидена и в изричната норма на, ал. 2, т. 2
2
от чл. 360в от Закона за съдебната власт /нов, ДВ бр. 62 от 2016 г./.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
При разглеждане на частните жалби въззивният съд действа като съд по същество -
той решава сам поставения пред него въпрос, като е длъжен да се произнесе по всички
факти, обуславящи постановяването на обжалвания акт, по които е следвало да се произнесе
ипървоинстанционният съд, без да е ограничен от посоченото в частната жалба/ТР№ 6/2017
г. на ОСГТК/.
В процесния случай в исковата молба са изложени фактически твърдения, че взетите
решения от едноличния собственик на капитала са били взети от лице, което не е едноличен
собственик на капитала на ответното дружество, което само по себе си сочи на наличието
на правен интерес от предявяването на настоящия иск. Ищецът много ясно е заявил в
обстоятелствената част на исковата молба, че това лице не е придобило качеството на
едноличен собственик на капитала, поради твърдяни пороци в придобивното основание, вкл.
опорочаване волята на управителя на ищеца при сключване на договора за прехвърляне на
дружествен дял от 20.03.2020г. Въпрос на правна квалификация е действителното основание
на така предявения иск, а ако съдът се е затруднявал да я определи с оглед съществуваща
неяснота и неопределеност във фактическите твърдения на ищеца, е следвало да процедира
като укаже на ищеца да отстрани тази нередовност, респ. да даде възможност да уточни
петитума на исковата молба съобразно действителните фактически твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото
върнато за продължаване на следващите се процесуални действия, съобразно мотивите на
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260134/20.11.2020г. по търг.дело № 34/2020г. на Окръжен
съд Кюстендил, с която се връща исковата молба на „Изамет 1991“ООД и се прекратява
производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание
чл.74, ал.1 от ТЗ.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Кюстендил за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на определението.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4