Р
Е Ш Е Н И Е
№…………..
гр. София, 04.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-4 състав, в открито заседание на двадесет и
втори февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при секретаря И.И., като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. д. № 2001 по описа на СРС за 2015 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Е.Д.М. срещу П.НА
Р.Б. с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 50000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - стрес, притеснения, обида и
страдания, които по твърдение били причинени на ищеца, с поведението на прокурор
от Специализирана прокуратура, изразяващи се в това, че в изпратено писмо до
директора на ГД «Национална полиция»-МВР, прокурор е използвал наименование «К.»
след изписване името на Е.М., по отношение на когото е взета мярка за
неотклонение «задържане под стража» по досъдебно производство № 375/2013 г.
Според изложените от ищеца фактически и правни доводи,
това наименование е обидно и оклеветяващо личността му. Претендират се
неимуществени вреди, изразяващи се в изпадане в депресия, вдигане на високо
кръвно налягане, разбиване на нервите му в резултат на това поведение,
неправомерно и виновно по своя характер.
Ответникът П.НА Р.Б. оспорва предявените искове, като неоснователни. Оспорва
фактическите и правни доводи на ищеца. Твърди, че цитираното от ищеца писмо
няма публичен характер /има служебен характер/ и е адресирано до директора на
Главна дирекция «Национална полиция» МВР. Оспорва, като неверни фактическите
твърдения на ищеца, това писмо е било разпространено на журналисти, които от
своя страна са разпространили, като прозвище на ищеца наименованието «К.».
Твърди, че след изписване името на ищеца Е.М. в интернет пространството, чрез
търсачка «Гугъл» се появяват редица публикации в електронни издания, като във
всички тях след неговите три имена се изписва добавка /прякор/ «К.» или «К.».
Твърди, че преди изготвяне на писмото от прокурор при Специализирана
прокуратура, на 24.11.2013 г. в интернет пространството излизат статии, в които
фигурира тази добавка /прякор/. Поддържа твърдения, че тя съществува и в
електронни издания от 28.01.2010 г. С оглед това, ответникът счита, че с това
допълнително наименование /прякор, прозвище/ ищецът е известен в обществото и
именно този съществуващ факт е бил използван от прокурора при изписване името
на ищеца в изготвеното писмо. Поради това оспорва да е било извършено
противоправно поведение от служител на ответника, както и че с това поведение
на ищеца са били причинени неимуществени вреди. Оспорва наличието на вреди от
посочения вид, причинно-следствена връзка между твърдяното неправомерно поведение
и търсеното обезщетение.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното от фактическа
и правна страна:
Чрез представеното писмо изх.№ 431/2013/10.06.2014 г. на
Специализирана прокуратура се установява, че до директора на Главна дирекция
Национална полиция – МВР е отправено искане за предприемане на мерки и
създаване на организация за изготвяне на резултатите от назначена ДНК
експертиза по досъдебно производство № 375/2013 г. по описа на ТД НП МВР
гр.София, пр.пр.№ 431/2013 г. по описа на Специализирана прокуратура. Посочено
е, че по това досъдебно производство е взета мярка за неотклонение „задържане
под стража” на Е.Д.М. /К./.
Чрез представените извлечения от електронни печатни издания от 24.11.2013
г. се установяват следните релевантни за спора обстоятелства: в
публикуваната на страницата на електронното издание „Гласове“ статия „Заловиха Е.М.
-К.“ достъпна на следния интернет адрес на /http://glasove.com/politika/30917-zaloviha-emil-milev-kroki/
наименованието на ищеца е посочено, като Е.М. – К.; в публикуваната в
електронното издание на „Крос-бг“ статия „Полицията залови Е.М.- К.“ достъпна
на интернет адрес /http://www.cross.bg/emil-мilev-krokodilite -1384673.html#axzz3YESLt2qX/
наименованието на ищеца е посочено, като Е.М.- К.; в публикуваната в
електронното издание на „Медиапул“ статия „Задържан е издирваният от четири
години магистрален бандит Е.М.- К.“ достъпна на следния интернет адрес /http://www.mediapool.bg/zadarzfaan-e-izdiyvaniyat-ot~chetiri-godini-magistralen-bandit-emil-milev-kroki-news13921.
html / наименованието на ищеца е
посочено, като Е.М.- К.; в публикуваната в електронното издание на във „Фрог
нюз“ статия със заглавие „Полицията арестува неуморимия Емо К.“ достъпна на на следния интернет адрес http://frognews.bg/news_61876/
наименованието на ищеца е посочено, като Е.М., известен като К.. Установява се,
че в електронно издание на „Блитц“ на 28.01.2010 г. е публикувана следната
статия „Е.М.-К.: Жив съм, в Германия съм, връщам се до дни“ /http://www.blitz.bg/article/16024/,
в която е посочено името на ищеца „Е.М. – К. или К.“, като е посочено, че „Е.М.
е известен като К.“.
Чрез приетата в производството СПЕ се установява, че по отношение на ищеца
за изследвания период 10.06.2014 г. - 12.02.2015 г. има извършени консултативни
прегледи от интернист от СБАЛСС при Затвора-София, както и многократни прегледи
от лекуващия лекар в СА на ул.’’Майор В.”, като са били поставяни различни
диагностични оценки: „Реакция на дезадаптация, Невротична реакция, Неврастенна
реакция, Реакция на афект“. Според експерта, симптоматиката, която е характерна
за тези състояния е невротична и е наблюдавана не само в този период, а
многократно по време на престоя му в ареста, по повод негативни емоционални
преживявания свързани с воденото срещу него наказателно дело. За този период
има отразени и епизодично повишени стойности на артериалното налягане, за които
е отказвал антихипертензивна терапия, приемал е епизодично симптоматични
медикаменти за емоционалното напрежение. За периода, в който М. ***,
според СПЕ не са проведени консултации с психиатър и психолог, и не е приемал
антидепресивна или невролептична терапия. Според експерта по СПЕ, няма
информация за наблюдавана психопатологична симптоматика характерна за някакъв
тип психотично разстройство /реактивна психоза/, депресивно разстройство
/психогенна депресия или депресивен епизод/, както и симптоматика, която да
покрива медицинските критерии за посттравматично стресово разстройство. Въз
основа на тези констатации, според СПЕ, следва да се приеме, че при Е.М. след
твърдяното от него психотравмено преживяване, към периода 10.06.2014г. -
12.02.2015г. и по време на престоя му в ареста на ул.”Майор В.”, периодично са
наблюдавани афективни състояния с невротична и вегетативна симптоматика, която
може да се определи в границите на невротични реакции /дезадаптивни реакции/,
изводими от ситуацията, в която се е намирал, както и епизодично повишени
стойности на артериалното налягане. Този извод е съответен и на удостовереното
в представената в производството медицинска справка изготвена на 29.10.2015г.
от д-р А. - директор МЦ при Затвора-София.
В изготвената на 29.10.2015г. от д-р А. - директор МЦ при Затвора-София
медицинска справка е удостоверено, че при М. е поставена диагноза: Артериална
хипертония I степен, която е компенсирана медикаментозно.
Чрез събраните в производството гласни доказателства се установяват
следните релевантни за спора обстоятелства: Свидетелят М.А.П. /съпруга на
ищеца/ установява, че ищецът бил задържан на 24.11.2013 г., като при
запознаване с делото установили за съставения документ от прокурор М., в който Е.М.
бил наречен „К.“. Свидетелят установява по косвен път, че ищецът бил възмутен и
ядосан от това, както и че в началото имало интервюта по телевизия, по
интернет, където били посочени сведения за съпруга й наричайки го „К.“. Тези
издания не били достъпни за ищеца, тъй като бил задържан, но свидетеля Павлова
ги изваждала на хартия и му ги показвала. Ищецът започнал да взима хапчета, тъй
като започнал да вдига високо кръвно, оплаквал се, че не може да спи, че не се
храни добре, че има главоболие. Споделил, че се страхува да бъде лекуван от
лекарите в затвора.
Други относими доказателства по делото не бяха ангажирани.
В отклонение от правилото, че всеки носи отговорност само за себе си и за
своите деяния разпоредбата на чл.49 от ЗЗД предвижда, че този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Тази отговорност е такава за чуждо
противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия, тя е
гаранционно-обезпечителна. Учреждението, организацията или юридическото лице
отговарят не за своя вина – действие или бездействие, а заради вината - действието или бездействието на свои
работници или служители, на които са възложили работа.
За да възникване отговорността по посочения законов текст е необходимо да
се установи по несъмнен и категоричен начин кумулативното наличие на следните
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия; вредите да са причинени виновно
и противоправно от лице, на което е възложена някаква работа от отговорния по
чл.49 от ЗЗД; както и че вредата е причинена при или по повод на възложената му
работа. Т.е., границите на отговорността по чл.49 от ЗЗД се определят от
степента на вината на лицето, което е било натоварено да извърши определена
работа и от обстоятелството дали деянието е извършено при или по повод на
възложената работа. Обективните елементи от състава на деликта следва да се
докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, като субективният елемент
се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на
предвидената от закона презумпция.
Съобразно чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, т.е. както за претърпени загуби,
така и пропуснати ползи.
В конкретния случай ищецът твърди, че причинените му неимуществени вреди са в резултат на противоправно
поведение /действие/ на служителите на ответника и се изразяват в стрес, притеснения, обида и страдания в резултат на това поведение,
неправомерно и виновно по своя характер.
По делото не е спорно обстоятелството, което съдът приема за установено, че
автор на писмо изх.№ 431/2013/10.06.2014 г. на Специализирана
прокуратура изпратено до директора на Главна дирекция Национална полиция – МВР
е служител на ответника прокурор Г.М. от Специализирана прокуратура. Поради
това, съдът намира че в производството се установи, че между ответника и
посоченото лице е налице служебно /трудово/ правоотношение, по силата на което същият
е изпълнявал възложени му функции по отношение на съставения документ, предмет
на настоящия спор във връзка с образуваното досъдебно производство № 375/2013
г. по описа на ТД НП МВР гр.София, пр.пр.№ 431/2013 г. по описа на
Специализирана прокуратура. Поради това, съобразно указаното в чл.49 от ЗЗД,
ответникът има качество на възложител по отношение на авторът на документа,
съставен по образуваното досъдебно производство по описа на Специализирана
прокуратура.
Относно противоправното действие при или по повод изпълнението на
възложената работа:
Съдебната практика неизменно приема, че правото на име е субективно, лично
и неотчуждимо право, свързано с определено физическо лице - гражданскоправен
субект и е защитено от закона. Законът урежда начина на образуването на имената
на българските граждани с императивни правни норми, поради което и промяната на
името е правно уредена възможност, възникваща при точно определени от закона
основания, като осъществяването на тази промяна се упражнява по специално
предвиден ред. В постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 1426/10.12.2008
г. по гр. дело № 396/2008 г. на V-то гр. отд. на ВКС и решение № 138/19.03.2009
г. по гр. дело № 6115/2007 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, с които е допусната
промяна на собствените имена на молителите по тези дела, съставите на ВКС са
приели че името е част и от личното самоопределяне на лицата.
Страните не спорят, че спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение по
образуваното досъдебно производство № 375/2013 г. по описа на ГД НП МВР
гр.София „задържане под стража“. Установи се, че в съставен документ от
прокурор при Специализирана прокуратура - писмо от Специализирана прокуратура
до директора на Главна дирекция „Национална полиция – МВР“ името на ищеца Е.Д.М.
е посочено с допълнение - псевдоним „К.“ след изписването му. Съобразно
правилата на чл.14, ал.4 от ЗГрР, когато едно лице е известно в обществото с
псевдоним, същото лице може по решение на съда да прибави псевдонима към своето
име. Твърдения за постановено решение с такъв характер не са изложени в
производството и съответно такива обстоятелства не са били предмет на
изследване. Както е прието в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 450 от
28.11.2012 г. по гр.д. № 1777/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, собственото име
на молителя е определено при раждането му от родителите му, като то, заедно с
бащиното и фамилното имена, представлява постоянно словесно обозначение на
физическото лице, което го индивидуализира и отличава от останалите лица.
Чрез представените писмени доказателства, съставляващи препис от публикации
в електронни медии към 24.11.2013 г. и към 28.01.2010 г. /преди издаване на
цитираното писмо от Специализирана прокуратура/ се установява, че ищецът е
известен на посочените медийни издания с псевдоним „К.“ и „К.“. В съответствие
с чл. 184, ал. 1 ГПК, електронният документ може да бъде представен
възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. Възпроизвеждането
му по този начин не променя характеристиките на документа, поради което преписът
е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 77
от 17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г. на IV г. о. ВКС.
За да е обидно или клеветническо дадено изявление (или засягащо по някакъв
друг начин честта, достойнството или доброто име на някого, дори и да не
покрива състава на чл.146 или чл.147 от НК - в този смисъл и решение №
12/06.02.2013 г. по гр. дело № 449/2012 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение №
439 от 20.01.2016 г. по гр.д. № 2773/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС), респ. -
за да съставлява противоправно деяние по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, изявлението
следва да визира определено физическо лице (едно или повече). Обидният
(унизяващият) израз трябва да е насочен към това определено лице; разгласеното
чрез изявлението позорно обстоятелство трябва да се отнася за него; това
определено физическо лице следва да се сочи като извършител на приписаното му
престъпление. Увреденото (обиденото, оклеветеното) лице може да е посочено от автора
на изявлението чрез неговите имена или по всякакъв друг начин, който не оставя
никакво съмнение относно неговата личност. Само в такъв случай, при предявен
деликтен иск съдът може да приеме, че са накърнени доброто име, честта или
достойнството, именно на ищеца, респ. - че именно той е противоправно увреден.
Когато обидният или клеветнически израз (един или повече) е част от едно
по-обширно изявление, той не може да бъде извеждан от контекста на последното и
смисъла, който то внушава като цяло, включително при преценката дали се отнася
до ищеца, предявил иска за обезщетение от непозволено увреждане. При тази
преценка съдът следва да има предвид и процесуалноправния аспект на поставения
материалноправен въпрос, а именно - че съгласно трайно установената съдебна
практика (решение № 85/23.03.2012 г. по гр. дело № 1486/2011 г. на IV-то гр.
отд. на ВКС, решение № 12/06.02.2013 г. по гр. дело № 449/2012 г. на III-то гр.
отд. на ВКС) ищецът следва да посочи от кои конкретно изрази и действия на
ответника е засегнат.
Съгласно чл.146, ал.1 НК обидата се изразява в казване/извършване на нещо
унизително за честта или достойнството на другиго, което предполага служител на
ответника да е употребил думи и/или изрази, които са обективно обидни. А такива
в изявленията му до ищеца не се съдържат. Твърденията в исковата молба, че служител
на ответника е нарекъл ищеца с допълнение към името - псевдоним "К." в
писмена кореспонденция с ГД НП – МВР се установява. Така посочения израз,
според съда не е употребен в присъствие на ищеца, а в служебната кореспонденция
по образуваното наказателно производство, до която други лица имат ограничен
достъп. Доколкото ползваният израз е достигнал до знанието на ищеца, съдът
намира че следва да отбележи, че ползването на посочения псевдоним е било
извършено именно с цел да се отличи задържаното лице от останалите в следствения
арест, а не с унизителен за честта и достойнството характер. Съответно,
посочването на този псевдоним, с който както се установи ищецът е известен в
неограничен брой медийни издания, в случая не представлява обективно обиден
израз, тъй като с оглед съдържанието и смисъла на изявлението в съставеното
писмо представлява начин за индивидуализиране на ищеца. Както се установява с
посоченото писмо е отправено искане за предприемане на мерки и създаване на
организация за изготвяне на резултатите от назначена ДНК експертиза по
цитираното досъдебно производство, по което спрямо Е.Д.М. е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража”. Както бе посочено, конкретният обиден според
ищеца израз, не може да бъде извеждан от контекста на последното и смисъла,
който то внушава като цяло. На самостоятелно основание, съдът намира че в
случая ползваният псевдоним „К.“ не цели да засегне достойнството на личността.
В
подкрепа на този извод е и установеното, чрез показанията на свидетеля М.А.П.,
която установява, че се е запознала с цитирания документ по образуваното
производство, като защитник на ищеца, както и че изявлението на прокурора е
достигнало до ищеца именно чрез нея.
От своя страна съставът на клеветата (чл.147, ал. 1 НК) изисква да е
разгласено позорно обстоятелство за другиго или да му е приписано престъпление,
като истинността на разгласените обстоятелства или извършване на приписаното
престъпление води до отпадане на наказуемостта на деянието. Това означава, че по
описания начин служител на ответника следва да е разгласил неверни факти за
ищеца, които обаче следва да са позорни (в случая не се твърди на ищеца да е
приписано престъпление). В производството не се установи твърдението на ищеца,
че именно служител на ответника е разгласил неверни факти за ищеца с позорен
характер. Напротив, както бе посочено, чрез представените електронни печатни
издания се установи, че определянето на ищеца в публичното пространство от
28.01.2010 г. е с неговото име и псевдоним „К.“ или „К.“. Доколко този израз е
позорящ, съдът изложи съображения с оглед цялостното съдържание и смисъл на
изпратеното писмо. В производството обаче не се установи и че разпространяването
му е било извършено именно от служител на ответника. Не се установи и твърдението
на ищеца, че именно ответникът, чрез своите служители е предоставил информация
на медиите за този псевдоним. Показанията на свидетеля М.А.П., че последното е
станало след интервю на прокурор Д.П., не съответстват на изложените от ищеца
твърдения, че това разпространяване е извършено чрез изпращане на писмото на
прокурор Г.М. на ГД НП – МВР. Освен това в посочената част, съдът не дава вяра
на нейните показания доколкото не се подкрепят от събраните доказателства
съобразно указаното в чл.172 ГПК. Както самия свидетел /М.А.П./ установява, информацията,
която е била публикувана в електронните издания, в т.ч. цитирания псевдоним
ползван по отношение на ищеца, е била предавана именно чрез неговата съпруга,
която е разпечатвала статиите на хартиен носител и го е запознавала с тяхното
съдържание.
Поради това, съдът намира че в производството не се установи един от
обективните елементи на фактическия състав непозволено увреждане –
противоправност на извършеното действие. Искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен без необходимост от обсъждане на останалите елементи на съставът
на чл.49 ЗЗД посочени подборно по-горе. При недоказано противоправно поведение
от страна на ответника, деликт не е осъществен и обсъждането на елементите
претърпени неимуществени вреди, съответно причинна връзка, е безпредметно.
Предвид изложеното, искът за обезщетяване на неимуществени вреди в размер
на 50000.00 лева, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявеният от Е.Д.М. с ЕГН ********** и адрес *** с настоящ адрес ***, срещу П.НА
Р.Б. с адрес гр.София, бул.*******, иск с правно основание чл.49 вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 50000.00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди -
стрес, притеснения, обида и страдания, причинени с неправомерно и виновно
поведение на прокурор от Специализирана прокуратура, изразяващо се в това, че в
изпратено писмо изх.№ 431/2013/10.06.2014 г. на Специализирана
прокуратура до директора на Главна дирекция Национална полиция – МВР във връзка
с образуваното досъдебно производство № 375/2013 г. по описа на ТД НП МВР
гр.София, пр.пр.№ 431/2013 г. по описа на Специализирана прокуратура, с което е
отправено искане за предприемане на мерки и създаване на организация за
изготвяне на резултатите от назначена ДНК експертиза по досъдебното
производство, името на ищеца Е.Д.М. е посочено с допълнение - псевдоним „К.“
след изписването му.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: